Линда Хауърд
Независима съпруга (9)

ДЕВЕТА ГЛАВА

Бе толкова ядосана, че трепереше от безсилен гняв и не можеше да реши какво да прави. Качи се на автобуса, без да знае накъде отива. Толкова й се искаше да извие врата на Рай! Той буквално бе откраднал дрехите й, всичките й лични вещи, което само по себе си бе достатъчно лошо, ала ако се налагаше, тя би могла да преживее и без всичко това. Единственото, което не би могла да остави зад гърба си, бе ръкописът, а не можеше да измисли как да си го върне. Дори не знаеше къде живее Рай, а и телефонният му номер го нямаше в указателя.

Но трябваше да намери къде да прекара нощта, затова най-после слезе от автобуса и тръгна по пълните с хора тротоари под палещото следобедно слънце, докато се умори и реши да избере първия попаднал й хотел. Взе си стая и дълго седя като замаяна, неспособна да измисли какво да предприеме. Мислите й се мятаха, чудеше се как да намери начин да си вземе ръкописа, без да трябва отново да вижда Рай.

Кражбата на книгата й сякаш я бе парализирала, бе й отнела способността да действа. Сали отчаяно помисли дали да не я започне отначало, ала знаеше, че няма да е същото. Не можеше да си спомни всички подробности и точните фрази. Поплака малко от гняв и отчаяние и когато най-после реши да се обади на Рай в службата, осъзна, че бе чакала прекалено дълго — бе късно и вече всички трябва да си бяха отишли.

Значи нямаше какво да прави, освен да чака. Взе си един душ, легна на леглото и пусна телевизора. Гледа, докато се унесе, без да го спира, и рано сутринта се събуди от пращенето.

Умираше от глад, защото не само не си бе изяла обеда, а не бе и вечеряла, и празният й стомах бе капката, която преля. Сви се на топка като дете и заплака безутешно. Как си позволяваше той!

Но Рай би си позволил всичко, както знаеше от собствен опит. Отново заспа и когато този път се събуди, имаше пулсиращо главоболие и бе почти десет часът. Взе си още един душ и се облече, после пое няколко пъти дълбоко въздух и седна до телефона. Нямаше изход, трябваше да говори с него.

Смелостта я напусна, затова се обади на централата и поиска да я свържат с господин Бейнс. Разбира се, отговори Аманда и Сали успя спокойно да й каже добро утро и да попита дали може да говори с Рай.

— Разбира се, той каза веднага да те свържа — отговори весело Аманда и докато чакаше, Сали имаше чувството, че нервите й ще се скъсат от напрежение.

— Сали! — Тя подскочи от мрачния дрезгаво-кадифен глас, който прозвуча в ухото й, и удари слушалката във вече болезненото си слепоочие. — Къде си, мила?

Сали преглътна и отвърна грубо:

— Искам си книгата, Рай!

— Питах къде си.

— Книгата… — подзе тя отново.

— Забрави за проклетата книга! — изръмжа той и нервите й не издържаха. Сали се задави, докато се мъчеше да преглътне риданието, което се изтръгна от гърдите й, ала след него дойде друго и изведнъж тя се разплака безнадеждно, вкопчена в слушалката като в спасителен пояс.

— Ти… Ти ми я открадна! — обвини го, хлипайки. Думите й бяха почти неразбираеми. — Знаеше, че е единственото, което не бих зарязала, и ми я открадна. Мразя те, чуваш ли? Мразя те! Никога вече не искам да те виждам…

— Не плачи — прекъсна я Рай грубо. — Бебчо, моля те, не плачи. Кажи ми къде си и аз ще дойда колкото мога по-бързо. Ще си получиш книгата, обещавам ти.

— Да бе, вярвам ти. — Сали изтри мокрите си бузи с опакото на ръката си.

Той въздъхна нетърпеливо:

— Виж, ако си искаш книгата, ще трябва да се срещнеш с мен. И тъй като изглежда това е единственото, с което те държа, ще го използвам. Да се видим за обед…

— Не! — прекъсна го тя, като погледна измачканите си панталони. — Аз… Не съм облечена като за обед.

— Тогава ще обядваме в моя апартамент — реши веднага Рай. — Ще се обадя на икономката и ще й поръчам да сготви, така че ела там в дванайсет и половина. Ще можем да поговорим насаме.

— Не знам къде живееш — призна Сали, приела неизбежното. Знаеше, че е грешка да се среща отново с него. Би трябвало просто да остави ръкописа и да забрави за него, да се опита да започне отново, но не можеше. Какъвто и да бе рискът, не можеше да си тръгне без него.

Той й даде адреса и й обясни как да стигне, и точно преди да затвори, попита нежно:

— Добре ли си?

— Много съм добре — отвърна тя тъжно и затвори.

Стана да се среши и отново се вгледа с ужас в отражението си в огледалото. Беше бледа, със зачервени очи и изпомачкани дрехи. Не можеше да допусне Рай да я види в такъв вид! А в чантата си най-много да имаше едно червило.

Ала имаше пари, а на партерния етаж на хотела имаше магазини. Взе асансьора и набързо си купи красива бяла лятна рокля с нежен цветен мотив и бели сандали с високи токчета. От друг магазин купи грим и червило, после се втурна обратно към стаята си. Старателно се гримира и прикри пораженията от сълзите и тревогите, после облече тънката памучна рокля и разреса косата си. Нямаше време да прави нищо с нея, така че просто я остави да пада по гърба.

Взе такси до апартамента на Рай, защото бе прекалено нервна, за да понесе обедната блъсканица по автобусите. Когато стигна до сградата, погледна към часовника си и видя, че е закъсняла с няколко минути. Плати на шофьора и изтича до асансьора.

Още щом натисна звънеца, Рай отвори вратата с безизразно лице.

— Извинявай, че закъснях — започна Сали и се впусна в приказки, за да прикрие нервността си.

— Няма значение — прекъсна я той й се отмести да й направи път. Бе свалил сакото и вратовръзката си, а ризата му бе разкопчана до средата и разкриваше къдравите косъмчета по гърдите му. Очите й се приковаха към силното му мъжествено тяло и тя несъзнателно облиза устни. Дори само видът му я правеше слаба.

Очите му потъмняха.

— Изкусителна вещица! — измърмори Рай и вдигна ръце към ризата си. Разкопча оставащите копчета, измъкна ризата от панталона, свали я и я хвърли на пода. Слънчевата светлина, струяща през широкия прозорец, се отразяваше от гърдите и раменете му, където от дребните капчици пот кожата му бе блестяща и очертаваше всичките му мускули.

Сали отстъпи назад. Искаше да избяга от желанието да докосне топлата му кожа и да усети стоманените мускули отдолу, но направи грешката да вдигне очи към неговите. Алчното неподправено желание, което видя там, я накара да замръзне насред крачка.

— Искам те — прошепна той и тръгна към нея. — Веднага.

— Не съм дошла за това — възрази тя слабо и напразно се опита да се изплъзне от него. Дългите му ръце я обхванаха и я привлякоха към полуголото му тяло, и Сали се разтрепери от еротичната власт, която имаше Рай над нея. Ароматът на кожата му, топлината, излъчващата се от него сила я упояваха и тя забрави, че искаше да го отблъсне.

Той атакува с устни и покори нейните с целувки, които искаха и поглъщаха, изпиваха всичката й сила, така че Сали не можеше да се съпротивлява, когато треперещите му ръце се плъзнаха по извивките на тялото й. Вдигна ръце, обви ги около врата му и отвърна на целувката. Огнената й реакция бързо излезе от контрол и разпали още по-силно огъня и в него.

Когато Рай вдигна глава, за да си поеме въздух, тя се опря тъжно на него и полуусмивката, която се появи на устните му, преди бързо да я потисне, показваше, че той осъзнава тържеството си и нейната капитулация. Бавно, сякаш не искаше да я стресне, разкопча роклята й и я пусна да се свлече в краката й. Сали само го гледаше мълчаливо и големите й очи бяха станали почти черни от страст. Не можеше да се съпротивлява, не можеше да прави никакви планове. Всичко, което можеше да прави, бе да чувства, да чувства и да отговаря. Обичаше го и беше безпомощна пред неговата любов.

Ала поне страстта й бе споделена. Когато я вдигна нежно на ръце и я понесе към спалнята, тя като през мъгла усещаше, че и Рай трепери. Остави я на леглото, легна до нея и задърпа нетърпеливо остатъците от дрехи, които разделяха плът от плът. Не можеше да скрие желанието си от нея, точно както Сали нямаше защита срещу него. Шепнеше й несвързани думи, от които тя се разтрепери и се вкопчи в него, задавена от приливната вълна на усещанията.

Когато светът отново си дойде на мястото, Сали лежеше в прегръдките му, а той бавно галеше косите й, гърба й, раменете й.

— Нямах такова намерение — прошепна Рай в шията й. — Смятах първо да поговорим, да обядваме заедно и да се опитаме да се държим като цивилизовани хора, но в момента, в който те видях, вече нищо нямаше значение, освен да правя любов с теб.

— Това и без друго е всичко, което някога си искал от мен — отговори тя с неподправена горчивина.

Той я изгледа мрачно.

— Така ли мислиш? Това е едно от нещата, за които исках да говорим, ала първо да видим какво става с обеда.

— Не е ли изстинал? — попита Сали, отметна назад косите си и седна.

— Пържоли и салата. Салатата е в хладилника, а пържолите са готови за печене. И освободих госпожа Хърман до края на деня, така че никой няма да ни смущава.

— Всичко си планирал, а? — отбеляза тя без особен интерес и започна да се облича, а Рай се изправи и се загледа в мудните й движения.

— Какво има? — попита рязко, приближи се и повдигна брадичката й, за да види по-добре пребледнялото й лице. — Да не си болна?

Наистина се чувстваше болна, всичко я болеше и бе потисната след шеметната страст на неговите ласки. Но знаеше, че единствените й заболявания бяха неспособността да се справи с Рай и фактът, че не бе яла повече от двадесет и четири часа.

— Съвсем съм добре — успокои го. — Предполагам, че съм просто гладна. Не съм яла от вчера сутринта.

— Страхотно — почти изръмжа той. — Трябва да поотслабнеш още малко. Сигурно тежиш поне четиридесет и пет килограма. Имаш нужда от някой, който да те гледа дали ядеш, малко глупаче!

Вероятно имаше предвид себе си, ала Сали не започна да спори с него. Мълчаливо се дооблече и го изчака и той да се облече, после го последва в спретнато подредената кухня. Рай не й позволи да прави нищо и я накара да седне на един стол, докато той опече пържолите и сложи чиниите на масата в малката трапезария.

После отвори бутилка червено калифорнийско вино, което да пият с яденето, и няколко минути се храниха, без да говорят. Сетне тя попита, без да вдига очи от салатата си:

— Къде е ръкописа ми?

— В кабинета — отговори Рай. — Имаш усет към думите. Приятно е за четене.

Сали рязко вдигна глава.

— Не си имал право да го четеш!

— Така ли? — попита той сухо. — Мисля, че имам пълното право да чета това, което си писала през всичките тези дни, когато би трябвало да работиш за моето списание. Ти всяка седмица получаваше чек, без да напишеш и една дума от статиите, които ти бяха възложени. Ако не ме устройваше да си седиш кротко на бюрото, още преди няколко седмици да съм те уволнил.

— Ще ти върна всяка стотинка, която съм получила, откак ти купи списанието — избухна тя. — Въпреки това нямаш правото да го четеш!

— Престани да съскаш и да драскаш като котка — посъветва я Рай развеселено. — Наистина го прочетох, така че вече нищо не можеш да направиш. Вместо това помисли конструктивно. Имаш един ръкопис с големи възможности, но и с някои неща за дооглаждане, и върху него трябва още доста да се поработи. Трябва ти място, където да работиш върху него, без да те безпокоят, и определено не ти трябва да се тревожиш за плащането на наема или купуването на храна.

— Защо не? Хиляди писатели се тревожат за такива неща.

— Ала на теб никога досега не ти се е налагало — възрази той. — През целия си живот си имала финансова сигурност и си свикнала с това. Сега вече няма да получаваш заплата, защото от вчера не си на работа, и това ще те притеснява, когато спестяванията ти започнат да се топят. Отнема доста време да се напише една книга и да се изкара на пазара. Дотогава ще си свършила парите.

— Аз не съм безпомощно дете и не се страхувам от работа — сопна се Сали.

— Знам, но защо да се тревожиш от всичко това, когато можеш да живееш тук, да работиш върху книгата си, без да трябва да спираш, и да си запазиш спестяванията?

Тя въздъхна. Чувстваше се в капан. На повърхността предложението изглеждаше логично, ала Сали знаеше, че това бе само начин да я постави под неговата опека, където според него й беше мястото. Ако имаше малко ум в главата, щеше да си отиде при първа възможност, дори ако това означаваше да жертва ръкописа, но вече бе пропуснала една такава възможност и с болка си призна, че бе прекалено късно да завоюва свободата си. Отново бе впримчена от собствената си глупава и безнадеждна любов към Рай, както знаеше, че любовта й не бе споделена, освен на най-ниско ниво — физическо желание. Той я желаеше й поради тази причина я искаше около себе си, ала какво щеше да стане, когато тя отново му омръзнеше? Щеше ли просто да си отиде, както бе сторил преди? С пълното съзнание, че отново предоставя сърцето си да бъде разбито, Сали се вторачи в салатата си и каза безизразно:

— Добре.

Рай ахна.

— Просто така? Без спорове, без условия? Дори без въпроси?

— Не ме интересуват отговорите — сви рамене тя. — Уморих се да се боря с теб, а и искам да си довърша книгата. Извън това другото не ме интересува.

— Можеш да вдигнеш самочувствието на мъжа до небесата — измърмори той под носа си.

— Ти моето направо го смачка — сряза го Сали. — Не очаквай да те галя с перце. Получи каквото искаше, да не работя и да живея с теб, но не искай от мен сляпо обожание, защото се е изчерпило.

— И без това никога не съм го искал — отсече Рай. — И, за твое сведение, не се опитвам да те вържа. Възразявах срещу тази конкретна работа, поради причини, които знаеш. Всичко, което искам от теб, е време да бъдем заедно, да се опитаме да се получи. Ако не издържим за живеем заедно шест месеца, ще обмисля възможността за развод, ала най-малкото, което можем да направим, е да опитаме.

— И ако не се получи, ще се разведем? — попита тя недоверчиво. Искаше да бъде сигурна.

— Тогава ще говорим за това.

Сали се вгледа в непреклонното му лице и разбра, че той нямаше да й даде обещание за развод, затова отстъпи още веднъж:

— Добре, шест месеца. Но аз ще работя върху книгата си, няма да ти готвя, да ти пера дрехите и да чистя. Ако търсиш малката домакиня, ще останеш разочарован.

— В случай, че не си забелязала, аз съм богат човек — каза Рай подигравателно. — Не очаквам жена ми да пере.

Тя вдигна глава и го погледна.

— Какво искаш, Рай? Освен компания в леглото, имам предвид, а това можеш да го имаш по всяко време, без да си правиш всичкия този труд.

Гъстите му мигли засенчиха очите му и той измърмори дрезгаво:

— Не е ли достатъчно? Искам теб. Да го оставим така.

 

 

За нейна изненада се оказа, че споразумението им работи доста добре и те бързо свикнаха да живеят заедно. Рай всяка сутрин ставаше и сам си приготвяше закуска, после, когато бе готов за излизане, я събуждаше с целувка. Сали закусваше, без да бърза, после прекарваше остатъка от сутринта в кабинета. Госпожа Хърман се оказа пълна побеляла жена, въплъщение на сръчността. Тя продължаваше да се грижи за апартамента както и преди, приготвяше обед за Сали, готвеше вечерята и си тръгваше точно преди Рай да се върне.

Сали сама сервираше вечерята и докато ядяха, Рай й разказваше как вървят нещата в списанието, какво се бе случило през деня, задаваше й въпроси за книгата й. Тя установи, че се чувства забележително добре с него, макар отношенията им така и да не бяха стигнали до истинско приятелство. Чувстваше, че и двамата задържат по нещо от себе си, ала може би това трябваше да се очаква, когато двама души с такава силна воля се опитваха да живеят заедно. Винаги витаеше мисълта, че най-важни са добрите обноски, иначе крехкият им брак можеше непоправимо да се пропука.

Дните прераснаха в седмици и докато купчината страници в кабинета растеше, Сали свикна да цени съветите и опита на Рай. Нейният собствен стил на писане бе прям и непосредствен, ала Рай имаше дарбата да стига до същността на идеята. Стана им навик след вечеря той да чете какво бе написала през деня и да дава мнението си. Ако нещо не му харесваше, казваше, но винаги ясно й показваше, че според него като цяло работата й бе добра. Понякога тя изхвърляше цели глави и започваше отначало, всичко заради критиката му, ала друг път упорито държеше на собствените си думи, защото чувстваше, че те по-добре изразяват онова, което иска да каже.

Изглежда най-добре работеше вечер, когато Рай седеше в кабинета с нея, четеше статии и документи, които бе донесъл вкъщи, или правеше предварителни проучвания за документалния филм, който трябваше да започне след три месеца: Той й се струваше доволен, бяха изчезнали всички следи от безпокойство, които помнеше, сякаш наистина бе погребал нуждата си от приключения. По някакъв странен начин и Сали бе доволна — духовното стимулиране, което получаваше от създаването на книгата, бе повече от достатъчно, за да ангажира въображението й. Работеха заедно в хармония и в относително мълчание, нарушавано само от звъна на телефона, когато Грег се обаждаше, и от коментарите, които някой път си разменяха.

После, когато станеше късно, тя покриваше пишещата машина, оставяше Рай да работи и се приготвяше за лягане. Понякога той работеше час или повече, след като си бе легнала, понякога влизаше веднага след нея в банята, но винаги, винаги лягаше с нея, вземаше я в прегръдките си и сдържаната любезност на обноските им избухваше в ненаситна, почти яростна страст. Бе мислила, че желанието му ще избледнее, когато свикне отново да я има около себе си, ала то си оставаше ненаситно. Понякога, докато работеха заедно, Сали се вглеждаше в съсредоточеното му лице, очарована как Рай можеше да изглежда толкова спокоен сега, а да става диво чувствен, когато обвие ръце около него и го целуне. Тази мисъл се въртеше в главата й, докато започнеше да изгаря от желание да направи точно така, да види дали може да откъсне мислите му от работата, ала през годините бе развила в себе си дълбоко уважение към работата на другите и не го безпокоеше.

Само два инцидента нарушиха видимата хармония на тези първи няколко седмици. Първият се случи една вечер, докато тя прибираше чиниите от вечерята и ги слагаше в съдомиялната машина. Той вече бе в кабинета и четеше това, което бе написала през деня, така че когато телефонът иззвъня, Сали вдигна слушалката на деривата в кухнята.

— Рай там ли е? Мога ли да говоря с него, моля? — попита студен женски глас и тя веднага го позна.

— Разбира се, Корал, ще го извикам на телефона — отговори Сали, остави слушалката върху шкафа и отиде в кабинета.

Когато влезе, Рай вдигна глава.

— Кой беше това? — попита разсеяно, докато гледаше листите в ръката си.

— Корал. Иска да говори с теб — отвърна тя с изненадващо спокоен глас и се върна в кухнята да си довърши работата. Изкушението да слуша по деривата я накара да спре за секунда, но само за секунда и накрая затвори.

Опитваше се да се убеди, че това, което я ядеше отвътре, бе само ревност. Корал бе достатъчно безскрупулна да се обади вкъщи, ако иска да види Рай. Дали още се срещаха? Той никога не споменаваше къде обядва, нито с кого, и обикновено веднъж седмично вечер се прибираше късно. Погълната от работата по книгата си, Сали не бе обръщала внимание и не се бе замисляла за това, а и знаеше, че понякога сроковете налагаха да се работи до късно.

Ала Корал бе толкова красива, че спираше дъха! Как можеше един мъж да не се чувства поласкан, че такава прекрасна жена очевидно го боготвори?

Сали знаеше, че не може да понесе, ако Рай още се срещаше с нея. За момент си бе внушила, че няма значение дали той има други жени, защото го бе преживяла, но сега знаеше, че не бе била права. Тя го обичаше и всичките й защити бяха сринати. Рай бе спечелил пълна победа, стига да го знаеше, а Сали по някакъв начин се бе сдържала да си признае, че го обича. Той никога не споменаваше за любов, така че тя също.

Когато не се върна в кабинета, Рай тръгна да я търси и я намери в кухнята, вплела ръце.

— Не идваш ли… — започна той и спря насред дума, като видя напрегнатото й лице.

— Не мога да те спра да не се срещаш с нея — заяви рязко Сали. Очите й бяха потъмнели от болка и гняв. — Ала да не си посмял да й позволяваш да ти се обажда тук! Няма да го допусна!

Лицето му помръкна и Рай стисна ядосано зъби. Сякаш седмиците любезност никога не ги бе имало. При първия знак за враждебност и двамата изпуснаха нервите си, като диви коне, прекалено дълго държани затворени.

— Защо първо не разбереш какво е станало, преди да започваш с глупавите си обвинения? — изръмжа той и се намръщи. — Трябваше да слушаш по деривата, ако толкова те интересува какво правя. В случая Корал ме покани утре да обядваме заедно, а аз отказах.

— Не се лишавай заради мен! — изфуча тя.

Устните му трепнаха в някакво подобие на усмивка.

— Колкото и да е странно, точно това правех — процеди през зъби. — Но сега с твое позволение ще ти покажа точно от какво наистина се лишавах. — Сали се дръпна и се опита да отбегне ръцете му, които бързо се протегнаха да я хванат, ала бе прекалено късно. Рай я грабна и я понесе бързо към спалнята. Тя бясно се дърпаше и риташе, но той бе много по-едър и силен. Пусна я на леглото и легна с нея, улови устните й със своите и започна да я целува с такава сърдита настойчивост, че съпротивата й изведнъж се превърна в покорство. Правеха любов диво, сдържаната им ярост избухна в силата на страстта им. После, когато я държеше притисната към себе си и галеше голото й тяло, той прошепна в косите й: — Не се виждам с Корал. Нито с която и да било друга жена. Начинът, по който правя любов с теб през нощта, би трябвало да те увери в това.

— Когато тя се обади, побеснях — призна Сали и обърна глава да докосне с устни потното му рамо.

Почувства тръпката, която премина през тялото му и го прегърна по-силно.

— Просто ревнуваш — обяви Рай и в тона му се усети самодоволство. Тя пое ядосано дъх и се опита да се отскубне от него, ала се озова отново притисната към него и отново във водовъртежа на обладанието.

Вторият инцидент бе нейна грешка. Една сутрин реши да отиде на пазар, за пръв път, откак той я бе пренесъл при себе си. Трябваха й някои дреболии и прекара сутринта приятно, после реши да се отбие да види старите си приятели в списанието, може би да обядва с Рай, ако не бе зает.

Първо надзърна в голямата стая, където бе работила, и я посрещнаха шумно и весело. Бром бе в командировка и за момент Сали изпита завист, после възторженото посрещане на останалите я накара да забрави, че вече не бе волна птичка. След няколко минути се извини и отиде за малко при Грег. Не бе сигурна, че изобщо някога ще му прости напълно, задето мина на страната на Рай, въпреки че сега живееше със съпруга си в относителна хармония, ала Грег бе стар приятел и бе отдаден на работата си. Тя не искаше между тях да остава студенина.

След малко неловките си поздрави двамата с Грег бързо възстановиха непринудеността в общуването си. Разделиха се с шеговитата забележка, че съпруг на пълен работен ден трябва да й се отразява добре, защото изглеждаше задоволена.

Като крава, помисли си развеселено Сали, докато вървеше към кабинета на Рай. Все още се усмихваше, когато излезе от асансьора и буквално се сблъска с Крис.

— Ти си се върнала! — възкликна той и я огледа. — Цъфтиш, миличка!

Очите й се разшириха от смущение. Изведнъж се сети, че не бе казала на Крис, че още е в града. Грег, разбира се, знаеше, ала Грег не говореше за личните дела на другите.

— Така и не заминах — призна тя със съжаление и се усмихна в тъмните му очи. — Рай ме хвана.

Той вдигна вежди.

— Нямаш вид като да чезнеш. Може би положението не е толкова лошо, колкото си го представяше?

— Може би — засмя се Сали. — Грег току-що ми каза, че изглеждам „задоволена“! Не мога да реша дали да се обидя, или не.

— Наистина ли си щастлива, сладурче? — попита Крис тихо. Цялата му шеговитост бе изчезнала.

— Щастлива съм по един реалистичен начин — отговори тя замислено. — Вече не очаквам рай и няма да бъда разбита, когато това, което имам, свърши.

— Толкова ли си сигурна, че ще свърши?

— Не знам. Просто живеем ден за ден. Засега ни е добре, но кой може да каже дали винаги ще е така? А ти? Вие с Ейми… — Сали замълча, погледна спокойните му кафяви очи и разбра, че той бе сам.

— Не се получи. — Крис сви рамене, хвана я за ръката и я заведе до прозореца в дъното на коридора, далеч от вратите на асансьора. — Тя сега е омъжена за онзи мъж и дори не иска да говори с мен по телефона.

— Съжалявам — промълви Сали. — Омъжила се е толкова скоро. Мислех, че щеше да е през есента.

— Бременна е — обясни той и за момент лицето му се сви от вътрешна болка, после пое дълбоко въздух и я погледна, сякаш надсмивайки се над самия себе си. — Мисля, че детето е от мен. Е, може и да е от другия, не знам, ала знам, че би могло и да е мое. Дори не съм сигурен дали самата Ейми знае. Не ме интересува. Бих се оженил за нея на минутата, ако ме иска, но тя казва, че съм прекалено „нестабилен“, за да бъда добър баща.

— Би се оженил за нея, както знаеш, че е спала с друг мъж, докато е ходила с теб? — попита Сали потресена. Това бе любов, любов, която приемаше всичко.

— Не знам какво е правила, ала за мен няма значение. Обичам я и бих я приел по всякакъв начин. Ако сега ми се обади, отивам при нея и по дяволите съпруга й. — Каза го спокойно и безизразно, после поклати глава. — Недей да гледаш толкова разтревожено — посъветва я Крис и й се усмихна. — Добре съм, сладурче, не съм се съсипал.

— Но ти не си ми безразличен — възрази тя слабо.

— Ти също не си ми безразлична — засмя се той и изведнъж я грабна и я завъртя. — Да знаеш колко ми липсваше. — Кафявите му очи светнаха дяволито. — На никой друг не вярвам да ми дава съвети за любовния ми живот…

— Махни си мръсните ръце от жена ми…

Думите, произнесени съвсем безизразно, се стовариха като камъни и Сали се отскубна от Крис, извъртя се и видя Рай, застанал точно пред вратата на кабинета си. Тя машинално погледна към ръцете му. Не бяха стиснати в юмруци, ала бяха леко свити и напрегнати. Тези ръце биха могли да ударят без предупреждение, а видът му бе смъртоносен. Сали направи крачка напред и уж случайно застана между Рай и Крис, но Рай се измести встрани и пътят му към Крис отново бе чист. В този момент Аманда излезе от кабинета и, като видя останалото без капка кръв лице на Рай, спря насред крачка.

Крис не изглеждаше разтревожен. Остана си спокоен, а устните му се извиха в кисела усмивка.

— Спокойно — провлачи той шеговито. — Не съм подгонил жена ти. Имам си достатъчно мои ядове с жени, та да си навличам и чужди.

Сали вече бе стигнала до Рай. Сложи ръка на рамото му и усети напрегнатите му мускули.

— Вярно е — каза, усмихната широко в желанието си да скрие страха, от който сърцето й бумтеше. — Крис е лудо влюбен в жена, която иска да го накара да си седне вкъщи и да престане да тича по чужди страни, и той иска да ми разкаже за това. Да ти звучи познато?

— Добре — произнесе Рай, почти без да движи устни. Лицето му бе още замръзнало и побеляло от гняв, ала той изръмжа на Аманда: — Отивай да обядваш. Всичко е наред.

След като Аманда и Крис си тръгнаха, тя и Рай останаха в коридора, като се гледаха мълчаливо. Постепенно той се отпусна и каза уморено:

— Да се махнем от този коридор. В кабинета ще бъдем сами.

Сали кимна и влезе преди него в кабинета. Още щом вратата се затвори зад тях, Рай я грабна в ръцете си и я стисна толкова силно, че ребрата й болезнено изпукаха.

— Никога не съм излизала с него — успя да каже тя, задъхана.

— Вярвам ти — прошепна той накъсано и устните му докоснаха върха на главата й, бузата й, ъгълчето на окото й. — Просто не можах да понеса да те гледам в ръцете му, Ти си моя и не искам никой друг мъж да те докосва.

Сали с разтуптяно сърце вдигна ръце около врата му и се притисна към него. Свят й се зави от надежда. Яростната му реакция не можеше да бъде просто чувство за собственост. Трябваше да има и някакви чувства, след като трепереше така, а ръцете му така я докосваха, че почти я наказваха. Но не можеше да е сигурна, затова не изрече най-успокоителните думи, които пареха езика й: „Обичам те“. Още не можеше да ги изрече, ала можеше да се надява.

— Хей, аз минах да видя дали не искаш да обядваш с мен — каза накрая весело, като вдигна глава от рамото му.

— Това не е каквото искам — изръмжа Рай и очите му се насочиха красноречиво към дивана. — Но ще се задоволя с обеда.

— Май предизвикахме скандал — пошегува се тя, докато вървеше до него към асансьора. — Още преди да е свършил денят, цялата сграда ще говори само за това.

Той сви нехайно рамене.

— Не ме интересува. Нека това да е предупреждение към всичките ти други приятелчета, на които може да им се прииска да те прегръщат. Никога не оставам длъжен, аз съм териториално животно и не позволявам никой да посяга на територията ми.

Изведнъж Сали почувства как в сърцето й се забива ледената стрела на болката. Това ли бе всичко тя за него, част от територията му? Слава Богу, че преди малко си бе премълчала, вместо да се раздрънка за чувствата си! Бе глупачка да търси някакви по-дълбоки чувства от него. Рай изобщо нямаше чувства и Сали вече го знаеше. Той наистина не оставаше длъжен, инстинктите му бяха бързи и примитивни. Просто се грижеше за задоволяване на нуждите си и не губеше време за нещо толкова глупаво като любов.