Джудит Макнот
Нежна победа (21)

Двадесет и първа глава

Катърин Елизабет Конъли бавно премина между редицата усмихнати гости, изпълнили старата испанска църква, за да приеме доброволно и с гордост участта си.

Слънцето проникваше през разноцветните стъкла на високите тесни прозорци и светлината му озаряваше олтара. Там я очакваше високият мургав и красив мъж, който щеше да стане неин съпруг. Сложи длан в неговата и застана смирено пред възрастния свещеник с усмихнатите сини очи, който я провъзгласи за Катърин де Галвера.

Рамон погледна към красивата жена, застанала до него. Лъскавата й коса беше окичена с цветя. Чу я да произнася брачната клетва и през съзнанието му преминаха различни моменти от последните седмици: Кати, изглеждаща невероятно красива и съвсем не на място в задимения бар, където я беше срещнал преди двадесет дни… Кати, подаваща му петдоларова банкнота с думите: „Моля ви, Рамон, вземете я. Сигурно ще имате нужда от нея“.

Кати, с блестящи от възбуда очи по време на първия им пикник, когато го обвини, че е твърде консервативен. „Може да ви се стори странно, но не всички жени изгарят от желание да режат лук и да стържат сирене в кухнята.“

Кати, танцуваща с него по време на среднощното парти край басейна, с пламнали от първата им целувка устни… „Мисля, че започвам да се плаша“.

И сега: Кати, изправена до него в църквата. Кати, извръщаща лице към него с думите:

— Аз, Катърин те вземам за мой законен съпруг…

Рамон отново я погледна и изпита неописуема радост. Озареното й от щастие лице беше гледка, която щеше да помни, докато е жив.

Часове по-късно съпругата му най-после дойде при него. Лунната светлина, проникваща през прозореца на спалнята, галеше нежно голото й тяло. Рамон я гледаше, обзет от силното желание да сложи в нозете й целия свят и всичко, което е в него, защото тя вече му беше дала толкова много.

Гърлото му се сви от любов, щом тя го прегърна и той покри тялото й със своето. Изпита нежност, когато тя с готовност го прие в себе си.

Те се задвижиха едновременно — двама души, любещи се диво и страстно, докато Кати не извика в екстаз. Тогава Рамон леко я повдигна и шепнейки името й, й поднесе в дар себе си.