Дейвид Балдачи
Последният жив (56)

56

През следващите дни „Източен вятър“ стана обект на истинско нашествие от страна на полицията и ФБР. Събираха се веществени доказателства, изнасяха се трупове; следователите се опитваха да решат всички загадки още там, на място, макар да съзнаваха, че за да се разплете цялата сложна плетеница, ще е нужно немалко време. В плитък гроб в гората намериха трупа на момчето, послужило за двойник на Кевин онази нощ в тъмната улица. Хлапакът бе избягал от семейството си в Охайо и бе имал голямото нещастие да попадне на Немо Стрейт и Клайд Мейси.

Докато крачеше из района, Уеб клатеше удивено глава; той не можеше да се начуди как тази пасторална идилия изведнъж се бе превърнала в бойно поле. Бейтс незабавно бе прекъснал почивката си и бе поел оперативното ръководство на следствието. Романо беше в болница да лекува крака си, но лекарите веднага бяха установили, че няма засегнати кости и важни артерии, и предвиждаха бързо и пълно възстановяване. Уеб обаче не се съмняваше, че сега вече Енджи ще даде на Поли да се разбере, задето за малко не се бе оставил да го убият.

Докато крачеше към голямата къща, Уеб видя Бейтс, който тъкмо излизаше от парадния вход. Били Канфилд стоеше на прага и зяпаше безизразно в празното пространство. На човека вече нищо не му оставаше, помисли си Уеб. Когато го видя, Бейтс тръгна към него.

— Каква каша, дявол да го вземе! — възкликна Бейтс.

— Е, едно е ясно. Че кашата не е от вчера.

— Знаеш ли, ти си прав! В къщата на Стрейт открихме тетрадки с имена и сметки и издирихме всички доставчици. Куршумът, с който е убит Антоан Пийбълс, е изстрелян от пистолета на Клайд Мейси. Със същия пистолет е очистен и Ед О’Банън, открихме трупа му в един контейнер за боклук. А пушката, която бе намерена у Мейси, е била използвана за покушенията срещу съдията Ледбетър и Крис Милър.

— Това й харесвам на балистичната експертиза! Не ти ли идва да пееш, когато мозайката най-после започне да се подрежда?

— А, да не забравя! Прегледахме записа от престрелката в Ричмънд, както ни помоли.

Уеб му хвърли бърз поглед.

— Е, и?

— Ти се оказа прав, имаше нещо нередно. Телефонен звън.

— Не звучеше като телефон. Беше по-скоро като…

— Като свирка? Точно така. Мобилен телефон. Нали знаеш, тия неща звънят както ги програмираш. Тоя конкретно бил направен да звъни като подсвирване на птица. Никой преди теб не се бе сетил за това. Не ни трябваха още доказателства, за да приберем на топло Ърнест Фрий!

— Чий е бил телефонът?

— На Дейвид Канфилд. Подарък от майка му, за да й се обажда при нужда. — Уеб го погледна изумен. Бейтс бавно кимна. — Гуен му е позвънила в най-неподходящия момент. Това е бил единственият й начин да провери как е. Разбира се, тя не е можела да знае, че точно тогава ние щурмуваме сградата.

— Значи смяташ, че тъкмо затова телефоните бяха обединяващо звено при всички убийства?

— Е, това не може да се каже със сигурност, но не е изключено. Вероятно си е казала, че след като не е могла да се свърже със сина си, и тримата убити трябва да загинат с телефон в ръка. Оставила е и писмена декларация, с която сваля напълно всякакво подозрение от Били. Явно си е мислела, че няма да остане жива. Оказа се права. Потвърдихме и по други канали, че Били не е замесен. Освен това спипахме още неколцина от хората на Стрейт, които са били във фермата през онази нощ. Те всичко си изпяха.

— Много добре. Били и без това достатъчно се намъчи.

Бейтс поклати глава.

— Ония потвърдиха, че Гуен не е била замесена в наркоканала. Мисля обаче, че в един момент е научила и е поискала дял от печалбата. Господи, а изглеждаше съвсем нормална!

— Тя си беше нормална — озъби се Уеб. — Поне докато смъртта на сина й не обсеби целия й живот. — Той въздъхна дълбоко. — Знаеш ли, аз имам всички основания да я мразя, а всъщност само я съжалявам. Жал ми е, че не й стигнаха силите. Мисля си също, че ако бях спасил сина й, нищо от това нямаше да се случи. Понякога ми се струва, че от мен има много повече вреда, отколкото полза.

— Не се натоварвай с чужди грехове, Уеб. Не е справедливо към теб самия.

— Животът не беше много справедлив и към Гуен Канфилд, не смяташ ли?

Двамата вървяха известно време мълчаливо.

— Ако искаш да чуеш нещо радостно, напълно си възстановен в Бюрото. А ако поискаш, Бък Уинтърс лично ще ти се извини. Разчитам да го поискаш, чуваш ли?

— Трябва ми време да размисля, Пърс — поклати глава Уеб.

— Дали да ти се извини Бък ли?

— Дали да се върна в Бюрото.

Бейтс го изгледа със зяпнала уста.

— Шегуваш се, нали? Опомни се, Уеб, целият ти живот е свързан с Бюрото! Размисли! Не бързай да даваш отговор. Но знай, че каквото поискаш сега, веднага го имаш. Такива са нарежданията.

— Много мило от тяхна страна.

— Как е Романо?

— Мърмори и хленчи както винаги. Значи е добре.

Двамата се спряха и погледнаха назад към голямата къща.

Били Канфилд тъкмо си влизаше вътре. Бейтс го посочи с пръст.

— Ето, за него най-много ми е жал. Човекът загуби всичко. — Уеб кимна. — Помниш ли какво каза на празненството? Че е желателно да държиш враговете си под око? — Бейтс поклати мрачно глава. — На Били Канфилд враговете му се разхождаха под носа, а той даже и не подозираше.

— Прав си.

— Да те закарам ли?

— Ще се поразходя още малко из фермата.

Двамата мъже си стиснаха ръцете и се разделиха.

Уеб тръгна да обикаля безцелно наоколо, но внезапно спря, сякаш думите на колегата му го бяха подсетили нещо, и се затича с всички сили към голямата къща. Той се втурна надолу по стълбите към работилницата, в която Били препарираше животните си. Вратата беше заключена, но Уеб лесно я отвори с шперца си. Бързо намери онова, което търсеше, и с буркана в ръка се качи обратно на горния етаж. Спря пред витрината с пушките, намери скритата ключалка и тежката врата бавно се разтвори. Уеб свали електрическия фенер от стената и влезе вътре. Черният манекен го гледаше втренчено. Уеб закачи фенера така, че светлината му да пада върху фигурата. Свали перуката от главата му и полека отлепи бакенбардите. После отвори буркана и внимателно нанесе разтворителя върху кожата на лицето. Боята се смъкна веднага. Тъмната кожа стана светла. Бе виждал това лице толкова много пъти, че можеше да го познае и насън, макар Били Канфилд да бе приложил всички тайни на занаята, за да го направи неузнаваемо. Домакинът им не бе говорил празни приказки: той наистина бе държал врага си там, където винаги ще му е под око.

За пръв път след престрелката в Ричмънд Уеб имаше възможност да погледне Ърнест Б. Фрий право в лицето.

— Помниш ли, като ти разправях за ония италианци?

Уеб се извърна рязко. Били Канфилд стоеше зад него.

— Ония шибани италианци — повтори той, — дето ми предлагаха чанти с мангизи, за да им пласирам крадената стока? Спомни си де, бях ти разправял за тях.

— Сега си спомням.

Канфилд явно не беше на себе си. Дори не поглеждаше към Уеб; очите му бяха приковани в Ърни. Може би се любува на произведението си, помисли си Уеб.

— Е, независимо какво ти бях казал тогава, аз приех едно — две от предложенията им и им свърших доста добра работа. Много по-късно, след случката със сина ми и тъй нататък, те пак дойдоха и предложиха да направят нещо за мен в знак на благодарност за услугата и лоялността.

— Да измъкнат Ърнест Фрий от затвора и да ти го докарат тук?

— Разбираш ли, тия италианци много държат на семейството, а след това, което оня изрод причини на сина ми… — Били млъкна и разтърка очите си с юмрук. — Както и да е. Предполагам, че Гуен ти е показала сградата, която през войната е била болница?

— Показа ми я.

— Там го подредих. Пратих Стрейт и хората му да купят едни коне, а Гуен отиде при майка си в Кентъки. Не исках никой да ми се пречка. Използвах същите хирургически инструменти, каквито са имали навремето, през Гражданската война. — Той пристъпи към Уеб и го докосна по рамото. — Най-напред му отрязах езика, защото вдигаше много врява. Ама какво друго да очакваш от такъв червей? Той е от ония, дето обичат да причиняват болка, ама я да ги заболи тях малко… И после знаеш ли какво направих?

— Ти ще ми кажеш.

— Изкормих го точно както се изкормва елен — усмихна се гордо Били. — Най-напред му отрязах топките. Човек, който може да направи такова нещо на едно дете, не е мъж. Значи не му трябват топки. Схващаш ли?

Уеб не каза нищо, но ръката му се плъзна към дръжката на пистолета. Канфилд сякаш не забеляза или вече пет пари не даваше. Наклонил глава настрани, той оглеждаше творбата си от различни ъгли.

— Аз не съм чак толкова учен, не съм чел дебели книги и тъй нататък, но ми се струва, че в тая работа има някаква висша справедливост, нали схващаш? Ърни „Свободния“ да седи в същата тая стаичка, дето някога роби са очаквали да им се отвори пътят към свободата! Само че той никога вече няма да я види. Свободата де. Ами да, и тоя мръсник беше през цялото време в къщата ми, и си го показвах на кого ли не, като ония изроди, дето ги разкарват по панаирите! — Той погледна Уеб с очи, в които светеше безумен пламък. — Кажи, не е ли справедливо?

Уеб не отговори. Били продължаваше да го гледа вторачено и да клати глава.

— Ако можех да върна всичко отначало, пак щях да го направя, да знаеш!

— Кажи ми, Били, как се почувства, когато уби човек?

— Гадно. — Отговорът дойде след дълго мълчание.

— Мина ли ти болката, когато го направи?

— Ни най-малко. А сега вече нямам нищо. — Той замълча; устните му трепереха. — Аз я прогоних от живота си, разбираш ли? Собствената си жена. Натиках я в леглото на Стрейт, не й обръщах внимание. Тя знаеше, че знам, а аз си траех и нищо не казвах, и с това сигурно й причинявах повече болка, отколкото ако я бях набил. Точно когато имаше най-голяма нужда от мен, аз я предадох. Може би ако я бях подкрепил, ако бях мъж на място, тя щеше да се оправи, да се съвземе.

— Може би, Били. Само че сега няма как да разберем.

По стълбите над главите им се чуха стъпки и двамата излязоха от тъмната стая. Беше Бейтс, който се изненада, като видя Уеб.

— Щях да пропусна да ти задам още няколко въпроса, Били. — Той забеляза пребледнялото лице на Уеб. — Какво ти е, добре ли си? Какво става тук?

Уеб погледна Били и после Бейтс.

— Всичко е наред. Защо не си зададеш въпросите друг път? Били има нужда да остане сам за малко. — Той хвърли един последен поглед на Канфилд, обгърна Бейтс с ръка през рамото и го поведе нагоре.

Двамата тъкмо бяха стигнали до приземния етаж, когато зад тях се чу изстрелът. Беше най-скъпата пушка на Били, безценната „Чърчил“. Уеб не можеше да я сбърка с нищо друго.