Алън Кол, Крис Бънч
Дворът на хилядата слънца (28)

Глава 27

Плоският син екран на бюрото на Ледох започна да мига. Ледох моментално изключи несъществения разговор, който водеше с имперския комисариат, плесна клавишите, които заключваха входа към офиса му, и изключи светлинния надпис „ЗАСЕДАНИЕ“. Прекоси прага към императорските покои, почука с нокът и влезе.

Императорът беше завъртял стола си и гледаше навън към парадните плацове. На бюрото му имаше две пълни бутилки, едната с онова, което Императорът наричаше „скоч“, а другата — Ледох потръпна, щом я позна — чист медицински спирт.

Без да се обръща, Императорът изръмжа:

— Пие ли ви се, адмирал?

— Ъъ… не особено.

— И на мен. Кое е най-лошото, което се е случило по време на смяната ви?

Ледох порови наум в списъка неприятности.

— Главният секретар на посолството на Таан изрази неудовлетворението си от срещите.

— Смята, че той е неудовлетворен!

— Да продължа, сър. Неудовлетворението му е предадено по съответните канали на владетелите на Таан. Аз… ъъ… имам отговора им.

— Продължете. Съсипете деня ми докрай.

— Комюникето е на бюрото ми, ако искате точните думи — каза Ледох. — Не? Накратко, предвид положението на Гранични светове, владетелите на Таан биха искали да се срещнат с вас.

— Това ли е всичко?

— Не съвсем. Заради смъртта на Алейн те не желаят срещата да е тук, на Първичен. Канят ви да се срещнете на неутрален терен в дълбокия космос, като допълнителните условия, включващи полагащите се мерки за сигурност и за двете страни, ще бъдат договорени. Настояват срещата да се проведе до една първична година.

— Шибано. Шибано, и пак шибано. И ми тикат всичко това в лицето?

— Да, сър.

— Какво става с вълненията на Гранични светове?

— Четири столици са превзети. Никакви сведения от провинциалните столици. Поддържащи гвардейски части се придвижват на позиции. Жертвите? По наши изчисления около дванайсет хиляди. От двете страни.

— Знаете ли — каза замислено Императорът, — по едно време си въобразявах, че с всеки проблем, пред който се изправя, ще мога да се справя или с благоразумие, или с гвардията, или с достатъчно алкохол, за да се гипсирам. Оказва се, че съм грешил, адмирале. Сегашната ситуация, изглежда, ще се окаже по-сложна. Ще резюмирам. Да видим дали сте съгласен. Факт А: световете на Таан използват смъртта на Алейн, за да ме притискат. Искат Империята да отстъпи от Граничните светове. Прав ли съм?

— Напълно възможно — каза Ледох.

— Изтеглям се — при което онези заселници, които се набутаха тъпи, дебели и щастливи от допускането, че Империята ще ги защитава вовеки веков амин, биват издухани от вятъра. Шибано невъзможно, дори да успея да убедя онези тикви да си вдигнат задниците и да се преместят.

— Факт Б — продължи той. — Дисидентите на Алейн, които изобщо не са чули, че обединението им със световете на Таан най-вероятно означава тяхното спонтанно изпаряване или най-малкото рухването на всичко, за което се борят, са също толкова без капка мозък. Поправете ме, адмирале.

— Доколкото разбирам, не грешите, сър.

— Следователно единственото решение, което имам, е да открия кой уби Годфри Алейн — и дано да не се окаже някой имперски, — след което да отида и да се срещна с таанците. На техния торф. И да изям прилично количество дракх. Това ли е единственият изход?

— Без коментар, сър.

— То пък една помощ от теб. Махони поне щеше да измисли нещо. — Императорът изгледа с яд адмирал Ледох, после изражението му омекна. — Извинявай. Това беше глупаво. Просто когато все още бях корабен инженер, имах друго решение на нещата.

— Много ми е интересно да го чуя.

— Да изпоркам всичкия алк, който ми се мерне пред очите, след което да разбия всички мутри наоколо.

— Много хумористично — каза Ледох.

— То пък една скапана помощ от тебе! — изръмжа Императорът, стана и тръгна към вратата за личните си покои.

Преди да напусне, Ледох грижливо прибра двете бутилки в бюфета.