Алън Кол, Крис Бънч
Вълчи светове (67)

Глава 67

Сподвижникът замахна към Алекс с байонета. Алекс бързо отстъпи встрани, блокира последвалия удар с приклада на уилигъна си и издърпа оръжието от ръцете му.

После, широко ухилен, хвана пушката с две ръце и я прекърши на две. И все едно че му хрумна в последния момент, отчупи байонета от дулото и връчи много учтиво двете парчета на опуления сподвижник.

А после изрева и нападна.

Сподвижникът, както и обкръжаващите го бойци от отделението, побягнаха. Зад тях с тежки стъпки се понесе Алекс, с него — наемниците и накуцващата на бързи обороти Филипс.

Улицата свършваше в голям пазарен площад, обкръжен от магазини със спуснати кепенци. Само един — най-големият — все още беше отворен. Сподвижниците се втурнаха към него, но собственикът вече припряно пускаше кепенците.

— В името на Таламеин! — изрева водещият сподвижник.

— Майната му на Таламеин — изръмжа собственикът.

Алекс налетя с грохот. Неколцина от сподвижниците имаха благоразумието да се сринат на паважа и да се направят на умрели. Но повечето умряха още преди това.

Накрая, както можеше да се очаква, остана само един. Алекс го вдигна с една ръка, може би за да поупражнява дисциплината мятане на копие, но премисли, пусна го на земята и се обърна към Филипс.

— Ще ме прощавате, майоре. Честта е ваша, мисля.

— Благодаря, сержант — отвърна Филипс. — Този май го помня. Ти — обърна се тя към сподвижника — беше онзи, който реши, че е много смешно да напълните водния ни порцион с дракх, нали?

И без да дочака отговор, стреля. Високоенергийните куршуми запремятаха нещастника сред кървави пръски смърт. Алекс и Филипс поеха обратно по улицата, към Храма и след бягащите сподвижници.

Матиас вдиша дълбоко. „Потърси мира на Таламеин — каза си той. — Потърси истината на Пламъка“. Гледаше как сподвижниците се изтеглят през портите на Храма.

„Това е само изкушение. Таламеин няма да те изостави“ — помисли той, докато портите се затваряха с трясък и той видя как дрипавите, куцукащи наемници заемат позиции около стените на Храма.

„Таламеин ще докаже моята истина“ — каза си Матиас и се извърна от прозореца да успокои изпадналите в паника съветници.

Обстановка:

Храм. Обкръжена от стени, укрепена крепост, построена на било. Отбранявана от мотивирани, доста добре обучени войници. Осигурена с провизии за столетия и снабдена с вътрешни кладенци.

Цивилно население отвън, което отчаяно се старае да остане неутрално.

Малка група войници, обсаждащи въпросната крепост, въоръжени само с лично оръжие и леки бронирани машини.

Програма? Класическа обсада, която може да продължи десетилетия.

Без ядрените глави, забранени от Вечния император — точно толкова.

Стен беше решил да прекърши отбраната и да приключи с войната — и с Матиас — до една седмица.