Алън Кол, Крис Бънч
Вълчи светове (50)

Глава 50

Стен кацна край черния път, слезе, изпъна униформата си и продължи пеш.

Пътеката към лагера на сподвижниците бе означена с червени флагчета и докато ги подминаваше, той си спомни нещо, което му беше казал Махони — че няма нищо по-опасно от войник, току-що получил първата си лентичка за храброст.

— За поо… чест!

Матиас, с двама сподвижници от двете му страни, чакаше при последния завой на пътеката. И тримата се бяха изпънали „мирно“. Стен им отговори с небрежно махване с ръка като старши офицер.

— Свободно — каза той и сподвижниците отпуснаха крак.

Матиас закрачи напред с изпъната ръка, с широка усмивка на лицето.

— Полковник. Искрено съм щастлив, че можахте да дойдете.

Стен козирува, изгледа Матиас и каза:

— Войната вече свърши. Нямам официален ранг, така че да оставим вече титлите. — Свали ръка и отстъпи крачка назад. — Приех поканата ви като заповед. — И след пауза: — Или греша?

— Беше покана към приятел — каза Матиас малко смутено. След което хвана Стен под ръка и го поведе към гимнастическия салон. — Имаме много неща за обсъждане.

Стен повдигна вежда.

В офиса до малкия гимнастически салон личаха известни промени. Беше добавена огромна полугероична картина, изобразяваща Матиас, и също толкова голяма снимка на офицерите на сподвижниците — с Матиас в средата естествено. И, забеляза Стен, съвсем малък портрет на бащата на Матиас, Теодомир. Беше прибавена и голяма дъска за обяви, напътствия и заповеди. От Матиас.

„Доста си бил зает напоследък, момченце — помисли Стен. — Добре съм те научил.“ Усмихна се принудено, щом Матиас си наля вода и му кимна към гарафата с вино. Стен пренебрегна виното, посегна към водата и също си наля една чаша. Вдигна я и каза:

— За победата. — И изгълта водата.

— За победата — каза и Матиас, отпи от водата, седна и кимна на Стен също да се отпусне. Стен седна и зачака — нещо, в което беше много добър.

— Вие променихте историята на този звезден куп — най-сетне заговори Матиас.

— С малко помощ от ваша страна.

Матиас го погледна изпитателно — явно се бореше с нещо. После изведнъж стана и закрачи из стаята.

— Оглеждам се — заговори той. — И навсякъде виждам зло. Виждам лицемерие. Виждам суетно вричане във вярата.

Стен разбра, че Матиас говори за баща си, и не каза нищо. Матиас рязко се обърна към него.

— Аз… ние можем да променим това.

— Сигурен съм, че можеш — каза Стен. — Някой ден ти ще бъдеш Пророкът. Когато баща ти умре.

Матиас го погледна почти умолително.

— Но точно сега нищо не е в ред — каза той. — Войната не е свършила.

— Не разбирам за какво говориш — каза Стен. — Колкото до мен — и очевидно Вечният император смята същото, — тя свърши.

Прекъсна колебливото възражение на Матиас и добави:

— Бъди търпелив. След няколко години — двайсет, трийсет най-много — ти ще наследиш всичко това. — Стен махна с ръка из гимнастическия салон, но имаше предвид целия куп Лупус. — Изчакай, докато имаш силата да го промениш.

— Но неверниците… — почна Матиас и бързо се овладя и смени темата.

— Какво смяташ да правиш сега, полковник?

Стен сви рамене.

— Ще намеря някой да ме наеме.

„Какво ще правиш сега, лейтенант? Ще си подвиеш опашката и ще се върнеш при нещо, което наподобява цивилизация и където ще трябва да си проверяваш квартирката за буболечки или за наети убийци всяка нощ, преди да захъркаш? Ще се върна към униформата. Ще се натрясквам всяка вечер с хората си в «Богомолка». Ще галя два тигъра. Ще слушам последните изблици на омраза към всичко от страна на Док, схемите на Айда как ще си купи цяла галактика, и може би ще проверя дали Бет не е избила порочната си страст към скитанията от главата си.“

Изведнъж си даде сметка, че е много, много уморен и много доволен, че това назначение най-после приключва.

— Наемниците винаги имат работа — подхвърли той, колкото да наруши мълчанието си.

Матиас си пое дъх и каза:

— Присъедини се към мен. — И извърна очи настрани.

Стен помълча, уж че премисля.

— Няма в какво да се присъединявам.

— Сподвижниците — каза умолително Матиас. — Присъедини се към моите хора. Зная, че си точно толкова религиозен, колкото и ние. Ще ти дам висок чин. Ще ти дам пари. Ще…

Стен вдигна ръка.

— Аз съм наемник, Матиас. Разбери го. А на един наемник му дай войни. И като наемник съм се научил, че е най-добре да се разкараш от работодателя си, когато войната свърши.

Взе виното и си наля. Отпи и отново зачака.

— Но тя не е свършила — каза Матиас.

Стен само го погледна. После допи виното и стана.

— Свърши. Послушай съвета ми. Изчакай. В този куп ще цари мир поне хиляда години. Когато ти станеш Пророкът, ти — и твоите потомци — правете каквото искате.

Потупа Матиас по рамото, като млад мъж, играещ си на татко с друг млад мъж.

— И ако тогава не тръгне добре — обеща му, — просто ми се обади. И ще съм твой.

После излезе от стаята.

„Съжалявам — помисли Матиас. — Много съжалявам за това, което трябва да направя.“