Дейвид Балдачи
Да спасиш свидетел (39)

39.

Телефонният номер, който набра Лий, беше свързан с пейджър, така че Бюканън да узнае за обаждането веднага. Когато пейджърът подаде сигнал, Бюканън си беше у дома и подреждаше в куфарчето материали за срещата в една голяма адвокатска фирма, която оказваше безплатни услуги на някои от неговите клиенти. Вече бе загубил надежда проклетата машинка да се обади. Когато чу сигнала, той едва не получи сърдечен удар.

Сега Бюканън бе изправен пред труден избор. Как да провери съобщението и да се обади, без Торнхил да го усети? После измисли план. Обади се на шофьора. Естествено, той бе човек на Торнхил. Двамата заедно потеглиха към кантората на адвокатската фирма в центъра.

— Имам работа за около два часа — каза той на шофьора. — Когато свърша, ще се обадя.

Бюканън влезе в сградата. Познаваше я добре, защото не идваше за пръв път. Вместо да тръгне към асансьорите, той прекоси фоайето и мина през една врата в дъното, която служеше като втори вход към гаража. Спусна се два етажа по-долу и излезе. Мина през подземното фоайе и попадна в гаража. Точно до вратата имаше телефонен автомат. Той пусна няколко монети и набра номера, който щеше да му позволи да провери съобщението. Логиката му беше проста: ако Торнхил можеше да засече обаждане от случаен телефон през хиляди тонове бетон, значи беше самият дявол и Бюканън нямаше никакви шансове да се пребори с него.

Лий бе оставил съобщение само от няколко думи, изречени с напрегнат глас. Ефектът им върху Бюканън бе огромен. Той набра номера от съобщението. Отсреща веднага вдигнаха слушалката.

— Мистър Бюканън? — попита Лий.

— Добре ли е Фейт?

Лий въздъхна от облекчение. Беше се надявал най-напред да чуе точно този въпрос. Това му подсказваше много. Ала все пак трябваше да бъде предпазлив.

— За да бъда сигурен, че наистина сте вие, ще ви попитам нещо. Получих от вас пакет със сведения. Как го изпратихте и какво имаше в него? Отговаряйте бързо.

— Пратка по куриер. Аз използвам услугите на служба „Даш“. В пакета имаше снимка на Фейт, пет страници сведения за нея и моята фирма, изложение на тревогите ми и задачите, които трябваше да изпълните. Освен това имаше пет хиляди долара в банкноти по двайсет и петдесет. Преди три дни се обадих в кабинета ви и оставих съобщение на телефонния секретар. А сега, моля, кажете ми дали Фейт е добре.

— Засега да. Но имаме сериозни проблеми.

— Да, така е. И преди всичко откъде мога да бъда сигурен, че наистина сте Адамс?

Лий се замисли.

— Имам страхотна реклама в жълтите страници с рисунка на детективска лупа. Имам трима братя. Най-малкият работи в магазин за мотоциклети в южната част на Александрия. Казва се Скоти, но в колежа му викаха Скутер, защото играеше футбол и тичаше адски бързо. Ако искате, можете да му се обадите и да проверите. После ми позвънете отново.

— Няма нужда. Вярвам ви. Какво стана? Защо избягахте?

— И вие щяхте да избягате, ако някой се опитваше да ви убие.

— Разкажете ми всичко, мистър Адамс. С пълни подробности.

— Вижте какво, знам кой сте, но не съм сигурен дали мога да ви вярвам. Можете ли да ме успокоите?

— Кажете ми защо Фейт е отишла във ФБР. Знам за това. После ще ви кажа с кого си имате работа. Не с мен. Като разберете кой е, ще съжалявате, че не съм аз.

Лий се поколеба. Чу как горе Фейт стана от леглото и тръгна през спалнята — навярно към душа. Е, добре, да рискуваме.

— Била е изплашена. Каза, че от известно време държанието ви станало особено, нервно. Искала да поговорите за това, но вие сте я прогонили от фирмата. Тя се изплашила още повече. Помислила, че властите са по дирите ви. Отишла във ФБР с намерението двамата да свидетелствате срещу хората, които са взимали подкупи. Сключвате сделка и оставате на свобода.

— Те никога не биха се съгласили.

— Е, както обича да казва тя, лесно се критикува отстрани.

— Значи ви е разказала всичко?

— Горе-долу. Мислеше, че опитът за убийство е ваша работа. Но аз я успокоих.

Дано да съм бил прав.

— Нямах представа, че Фейт е ходила във ФБР. Разбрах едва след като изчезна.

— Не я гони само ФБР. Има и някакви други хора. Те бяха на аерогарата. И носеха оръжие, каквото съм виждал само на един семинар по борба с тероризма.

— Кой беше организирал семинара?

Въпросът озадачи Лий.

— Борбата с тероризма е държавна работа. Нали разбирате, предполагам, че организаторите бяха от ЦРУ.

— Е, поне сте срещнали врага и все още сте жив — каза Бюканън. — Това е добре.

— Какво говорите… — Изведнъж сякаш цялата кръв на Лий се събра в слепоочията. — Наистина ли казвате онова, което си мисля?

— Нека го кажа по друг начин, мистър Адамс: не само Фейт съдейства на знаменита държавна служба. Нейното участие поне е било доброволно. Моето не.

— О, мамка му!

— Меко казано. Къде сте сега?

— Защо?

— Защото трябва да дойда при вас.

— И как можете да го направите, без да ни натресете цялата компания от елитни убийци? Предполагам, че сте под наблюдение.

— Да, жестоко, невероятно бдително наблюдение.

— В такъв случай няма и да припарите близо до нас.

— Мистър Адамс, единственият ни шанс е да работим заедно. Това не може да стане от разстояние. Трябва да дойда при вас, защото не смятам за благоразумно вие да идвате тук.

— Не ме убедихте.

— Ако не успея да се измъкна от тях, няма да дойда.

— Да се измъкнете ли? Вие да не се мислите за нов Худини? Е, позволете да ви уведомя, че дори Худини не би успял да се измъкне едновременно от ФБР и ЦРУ.

— Не съм нито шпионин, нито магьосник, а само скромен политик. Но имам едно предимство: познавам този град по-добре от всеки друг. И имам приятели както по върховете, така и из низините. В момента и едните, и другите са ми еднакво скъпи. Бъдете спокоен, ще пристигна при вас без придружители. А после може и да оцелеем. Сега искам да разговарям с Фейт.

— Не знам дали е добра идея, мистър Бюканън.

— Да, добра е.

Лий се завъртя стреснато и видя Фейт да стои на стъпалата по тениска.

— Време беше, Лий. Отдавна беше време.

Той въздъхна дълбоко и протегна телефона към нея.

— Здравей, Дани — каза тя в микрофона.

— Боже мой, Фейт. Съжалявам. За всичко това…

Гласът на Бюканън секна насред изречението.

— Аз би трябвало да се извинявам. Целият кошмар започна от моето посещение във ФБР.

— Е, трябва да приключим веднъж завинаги. И по-добре да го сторим заедно. Какво ще кажеш за Адамс? Способен ли е? Ще ни трябва подкрепа.

Фейт се озърна към Лий, който тревожно я наблюдаваше.

— По мое мнение няма проблеми. Нещо повече, това навярно е единственият ни коз.

— Кажи ми къде сте и ще пристигна колкото се може по-скоро.

Фейт обясни. Освен това разказа на Бюканън всичко, което бяха узнали. Когато изключи телефона, тя се обърна към Лий.

Той сви рамене.

— Предположих, че това е единственият ни шанс. Иначе щяхме да бягаме цял живот.

Тя седна в скута на Лий, подви крака и отпусна глава на гърдите му.

— Постъпил си както трябва. Който и да е замесен, ще срещне сериозен противник в лицето на Дани.

Надеждите на Лий обаче бяха посърнали. ЦРУ. Наемни убийци, безброй специалисти по всевъзможни гадости, компютри, спътници, тайни операции, въздушни пушки с отровни куршуми — и всичко това срещу тях двамата. Ако имаше поне капка ум, щеше да метне Фейт върху хондата и да побегне накъдето му видят очите.

— Ще си взема един душ — каза Фейт. — Дани обеща да дойде колкото се може по-скоро.

Докато Фейт вървеше към стълбището, Лий погледна телефона и замръзна. Никога през живота си не бе изпитвал подобен ужас. А след събитията от последните дни можеше да го стресне само нещо невероятно.

Текстът върху екранчето на клетъчния телефон бе съвсем кратък. Ала дори и здравото сърце на Лий едва не престана да бие от тези няколко думи.

Фейт Локхарт срещу Рене Адамс, гласеше съобщението. Следваше телефонен номер. Искаха Фейт в замяна на дъщеря му.