Сидни Шелдън
Отвъд полунощ (18)

17.
НОЕЛ И КАТЕРИН

Атина, 1946 година

 

Както времето се бе превърнало във враг на Катерин, така за Лари то бе станало приятел. Нощта в Амстердам беше направо едно вълшебство. Лари беше предизвикал съдбата и невероятно, но така беше разрешил всичките си проблеми. „Късметлия съм си“ — мислеше със задоволство той.

Ала съзнаваше, че това е нещо повече от късмет. Беше някакъв тъмен опърничав инстинкт, който го тласкаше да предизвиква Съдбата, да се докосва до границата на смъртта и унищожението, да си мери силите с орисията, където залог бяха животът и смъртта.

Спомняше си едно утро на островите Трук: ескадрила японски изтребители изскочиха от облаците. Лари летеше встрани, беше патрул и те насочиха атаката си срещу него. Три японски изтребители „Зиро“ успяха да го откъснат от ескадрилата и откриха огън срещу него. Както често му се случваше в мигове на опасност, той ослепително ясно виждаше острова под него, множеството кораби, полюшващи се по вълните, ревящите самолети, които разсичаха яркосиньото небе. Това беше един от най-щастливите мигове в живота му — тържество на Живота и присмех над Смъртта.

Той завъртя самолета, спусна се направо надолу и се озова зад опашката на един от японците. Откри огън с картечницата и го видя как експлодира. Другите два изстребителя го атакуваха от двете страни. Лари ги гледаше как стремително го нападат и в последния миг изпълни имелман, а двата японски изстребителя се сблъскаха във въздуха. Лари често си припомняше с наслада тези мигове.

Припомни си ги, кой знае защо, и онази нощ в Амстердам. Люби Ноел диво и необуздано, после тя лежеше в обятията му и говореше как са били заедно в Париж преди войната. Изведнъж се сети за едно пламенно младо момиче, но, Господи, оттогава беше срещнал стотици пламенни момичета, а Ноел беше само неуловим, смътен спомен от миналото.

„Какъв късмет — мислеше си Лари, — че пътищата ни случайно се пресичат отново след толкова години.“

— Ти ми принадлежиш — каза Ноел. — Сега си мой.

Нещо в тона й смути Лари. „Но какво губя!“ — рече си той.

Докато владееше Ноел, щеше да остане колкото си иска при Демирис.

Тя го гледаше, сякаш четеше мислите му, и в очите й имаше странен израз, който Лари не разбираше.

И добре, че не го разбираше.

 

 

Веднъж, след като се върна от Мароко, заведе Елена на вечеря и прекара нощта в нейния апартамент.

Сутринта отиде до летището да провери самолета и обядва с Пол Метаксас.

— Май си ударил кьоравото — рече Метаксас. — Няма ли нещо и за мен?

— Не можеш да излезеш на глава с тях, момчето ми — ухили се Лари. — За тая работа се иска майсторлък.

Обядът мина приятно и Лари се върна в града, за да вземе Елена, която трябваше да лети с него.

Почука на вратата на апартамента й и след доста време тя отвори. Беше гола. Лари се взираше в нея и не можеше да я познае. Лицето и тялото й бяха покрити с грозни синини и подутини. Очите й се бяха превърнали в две болезнени цепки. Беше бита от професионалисти.

— Господи! Какво се е случило? — възкликна Лари.

Елена отвори уста и Лари видя, че три от предните й горни зъби липсват.

— Двама мъже — изфъфли тя. — Дойдоха веднага щом си тръгна.

— Извика ли полиция? — ужасен запита Лари.

— Заплашиха, че ще ме убият, ако гъкна. Наистина ще го направят, Лари. — Тя беше в шок, подпираше се на вратата, за да не падне.

— Обраха ли те?

— Не. Нахлуха, изнасилиха ме и после ме пребиха.

— Облечи нещо — нареди й той. — Ще те закарам в болница.

— Не мога да изляза в такъв вид.

Беше права. Лари се обади на един свой приятел лекар и го помоли да дойде.

— Съжалявам, че не мога да остана — каза Лари. — Трябва да летя след половин час с Демирис. Веднага щом се върна, ще дойда да те видя.

Никога вече не я видя. След два дни, когато се върна, апартаментът й беше празен, а хазяйката му каза, че младата дама се е преместила и не е оставила новия си адрес. Дори тогава Лари все още не подозираше истината. Едва след няколко вечери, когато се любеше с Ноел, изпита леко подозрение.

— Фантастична си — каза той. — Не познавам друга като теб.

— Давам ли ти всичко, което искаш? — попита го тя.

— Да — простена той. — О, Боже, да.

Ноел прекъсна това, което правеше.

— Тогава да не си посмял да спиш с друга жена — тихо рече тя. — Следващия път ще я убия.

Лари си спомни думите й: „Ти ми принадлежиш.“ Внезапно те придобиха нов, зловещ смисъл. За първи път му се стори, че това не е някаква временна връзка, от която ще се измъкне, когато си поиска. Усети студената, смъртоносна недостижима същина на Ноел Паж и потръпна от страх. Пет-шест пъти през нощта понечи да заговори за Елена, но се отказваше, боеше се да разбере истината, боеше се да я назове с думи, сякаш думите бяха по-силни от самото деяние. Щом Ноел беше способна на това…

На другата сутрин Лари се взираше в нея, търсеше признаци на жестокост и садизъм, но виждаше само една любяща, красива жена, която му разказваше забавни анекдоти, предугаждаше всяко негово желание и го изпълняваше. „Сигурно не съм прав“ — мислеше той. Но вече внимаваше да не се среща с други момичета, а след броени седмици изгуби всякакво желание за това, беше изцяло завладян от Ноел.

Още от началото тя го предупреди, че най-важното е да пазят връзката си в тайна от Константин Демирис.

— Не бива да съществува и най-малкото подозрение за нас двамата — каза му.

— Да наема ли апартамент? — предложи Лари. — Някъде, където ще…

Ноел поклати глава.

— Не и в Атина. Все някой ще ме познае. Чакай да помисля.

След два дни Демирис извика Лари. Той беше неспокоен — питаше се дали гръцкият магнат не е дочул нещо за него и Ноел, но Демирис го поздрави приветливо и започна да обсъжда новия самолет, който смяташе да купи.

— Това е преустроен бомбардировач „Мичъл“ — обясни му гъркът. — Искам да го видите.

Лицето на Лари светна.

— Страхотен е! С това тегло и размери е най-добрата машина.

— Колко пътници може да вози?

Лари се позамисли.

— Девет души при луксозни условия плюс пилот, щурман и борден инженер. Развива скорост до четиристотин и осемдесет мили в час.

— Струва ми се интересно. Бихте ли проучили въпроса и после да ми докладвате?

— Ще го сторя час по-скоро — засмя се Лари.

Демирис се изправи.

— Между другото, Дъглас, утре трябва да пътувате до Берлин с мис Паж.

— Да, сър — отвърна Лари и невинно попита: — Каза ли ви мис Паж, че се разбираме по-добре?

Демирис го погледна озадачен.

— Не. Всъщност тази сутрин ми се оплака от вашата дързост.

Лари го зяпна изненадан, но постепенно разбра за какво става дума и бързо замаза положението.

— Старая се, мистър Демирис — искрено рече той. — Ще бъда по-внимателен.

Демирис кимна.

— Постарайте се. Вие сте най-добрият пилот, който съм имал, Дъглас. Ще бъде жалко да…

Той не довърши, но мисълта му беше ясна.

Докато се прибираше, Лари се ругаеше, че е кръгъл глупак. Не биваше да забравя, че вече се състезава в по-висока категория. Ноел беше достатъчно умна и разбираше, че една внезапна промяна на отношението й към Лари би предизвикала подозрението на Демирис. Досегашните отношения между двамата бяха чудесно прикритие на връзката им. Демирис се опитваше да ги сближи. При тази мисъл Лари се изсмя на глас. Беше му приятно, че притежава нещо, което един от най-могъщите мъже в света смяташе единствено за свое.

По време на полета до Берлин предаде управлението на Пол Метаксас и му каза, че отива да поговори с Ноел Паж.

— Не се ли страхуваш, че ще ти откъсне главата? — попита Метаксас.

Лари се поколеба, изкушавайки се да се похвали, но се овладя.

— Голяма кучка е, ала ако не намеря начин да я предразположа, току-виж съм останал без работа.

— Желая ти успех — трезво рече Метаксас.

— Благодаря.

Лари внимателно затвори вратата на пилотската кабина и отиде в салона при Ноел. Двете стюардеса бяха в задната част на самолета. Лари понечи да седне срещу Ноел.

— Внимавай — тихо го предупреди тя. — Всички, които работят за Константин, му докладват.

Лари погледна стюардесата и се сети за Елена.

— Намерих местенце за нас — каза Ноел.

В гласа й се усещаха удоволствие и възбуда.

— Апартамент ли?

— Къща. Знаеш ли къде се намира Рафина?

Лари поклати глава.

— Това е малко селце на морския бряг, на сто километра северно от Атина. Там имаме усамотена вила.

Той кимна.

— На чие име я нае?

— Купих я — отвърна Ноел. — Чрез подставено лице.

Лари се запита как ли се чувства човек, който може да си позволи да купи вила, в която от време на време да прави любов.

— Страхотно! Нямам търпение да я видя — рече той.

Ноел го изгледа.

— Ще имаш ли проблеми да се измъкваш от Катерин?

Лари я погледна изненадан. За пръв път споменаваше жена му. Той естествено не криеше, че е женен, но изпита странно чувство, щом чу името на Катерин от устата на Ноел. Очевидно беше потърсила информация. Вече я познаваше достатъчно и беше уверен, че сведенията са били много подробни. Ноел очакваше отговора му.

— Не — отвърна Лари. — Връщам се и излизам, когато поискам.

Доволна, Ноел кимна.

— Добре. Константин заминава по работа в Дубровник. Казах му, че не мога да пътувам с него. Ще прекараме десет чудесни дни. А сега по-добре тръгвай.

Лари се върна в пилотската кабина.

— Как мина? — попита Метаксас. — По-мила ли е вече?

— Не бих казал — внимателно отвърна Лари. — Иска се повече време.

Имаше ситроен, но по настояване на Ноел нае автомобил от малка агенция в Атина. Беше заминала сама за Рафина и Лари трябваше да я последва. Пътуването беше приятно — прашното шосе се виеше високо над морето. След два часа и половина пристигна в малко очарователно селце, сгушено до брега. Ноел внимателно му беше обяснила пътя, за да не спира и да не разпитва селяните. След селото той зави наляво по тесен черен път, който водеше към морето. Имаше няколко вили, скрити зад високи каменни огради. На края на пътя, на скалист нос, издигащ се над водата, се виждаше голяма луксозна вила.

Лари позвъни на външната врата. След миг електрическата порта се отвори. Той вкара колата и портата се затвори след него. Озова се в голям двор с шадраван по средата. Покрай зидовете растяха какви ли не цветя. Самата къща беше в типичен средиземноморски стил — приличаше на непревземаема крепост. Вратата се отвори и се появи Ноел, облечена в бяла памучна рокля. Двамата стояха усмихнати и изведнъж тя се намери в прегръдките му.

— Ела да видиш новия си дом — нетърпеливо рече Ноел и го въведе вътре.

Къщата беше като пещера — огромни просторни стаи с високи сводести тавани. На долния етаж имаше голяма дневна, библиотека, официална трапезария и старомодна кухня с кръгла готварска печка по средата. Спалните бяха на горния етаж.

— А прислужници? — попита Лари.

— Те са пред теб.

Лари я гледаше изненадан.

— Ти ли ще готвиш и ще чистиш?

Тя кимна.

— Ще идват двама души да почистват, когато си отиваме, но никога няма да се срещаме с тях. Уредих го чрез една агенция.

Лари иронично се усмихна.

В гласа на Ноел прозвуча предупредителна нотка.

— Не прави грешката да подценяваш Константин Демирис. Ако разбере за нас, ще ни убие и двамата.

— Преувеличаваш — усмихна се Лари. — На стареца може и да не му харесва, но…

Виолетовите й очи се впиха в неговите.

— Ще ни убие и двамата.

Нещо в гласа й го стресна.

— Сериозно ли говориш?

— Никога в живота си не съм била по-сериозна. Той е безжалостен.

— Но чак да ни убие! — възрази Лари. — Той не би…

— Няма да използва куршуми — отсече Ноел. — Ще измисли нещо сложно и заплетено и никога няма да бъде наказан. — Тонът й остана безгрижен. — Но той няма да разбере, скъпи. Хайде, ела да ти покажа спалнята. — Хвана го за ръка и се качиха по широките стълби. — Имаме четири стаи за гости. Може да ги опитаме всичките — добави тя с усмивка.

Заведе го в голямата спалня — просторна ъглова стая с изглед към морето. От прозореца Лари видя широка тераса и къса пътека, която водеше към водата. Имаше кей, на който бяха вързани голяма платноходка и моторна лодка.

— Чии са лодките?

— Твои — отвърна Ноел. — Подарък за добре дошъл.

Той се обърна към нея и видя, че е смъкнала памучната си рокля. Беше гола. Прекараха останалата част от следобеда в леглото.

 

 

Следващите десет дни просто отлетяха неусетно. Ноел беше като живак, нимфа, добър дух, десетина красиви прислужнички, изпълняваше всяко желание на Лари още преди той да е разбрал какво иска. Библиотеката във вилата беше пълна с любимите му книги и плочи. Ноел безупречно готвеше всичките му любими ястия, караше платноходката заедно с него, плуваше в топлото синьо море заедно с него, любеше се с него, вечер му правеше масаж, докато заспи. В известен смисъл двамата бяха като затворници, не смееха да се срещнат с никого. Всеки ден Лари откриваше някоя нова черта на Ноел. Тя го забавляваше с анекдоти за известни личности, които познаваше. Опита се да разговаря с него за бизнес и политика, но разбра, че той не се интересува от това.

Играеха покер и Лари беснееше, защото все не можеше да я победи. Ноел го научи на шах и табла, но и на тях винаги го побеждаваше. В първия неделен ден на вилата приготви вкусни закуски и двамата хапнаха с наслаждение на слънчевия плаж. Ноел вдигна поглед и видя двама мъже в далечината. Вървяха по брега към тях.

— Хайде да се прибираме — каза тя.

Лари погледна към двамата.

— За Бога, не се стряскай толкова. Просто селяни, които се разхождат.

— Тръгвай! — заповяда тя.

— Добре — грубо отвърна той, подразнен от случката и от тона й.

— Помогни ми да съберем нещата.

— А защо не ги оставим така? — попита Лари.

— Защото ще бъде подозрително.

Бързо набутаха всичко в кошницата и тръгнаха към къщата. Целият следобед Лари мълча. Седеше загрижен в библиотеката, докато Ноел се трудеше в кухнята.

Късно следобед тя влезе в библиотеката и седна в краката му. Със свръхестествената си способност да чете мислите му рече:

— Престани да мислиш за тях.

— Проклети селяни! — озъби се Лари. — Мразя да се крия като престъпник. — Погледна я и тонът му се промени. — Не искам да се крия от никого. Обичам те.

Ноел разбираше, че този път казва истината. Замисли се за годините, когато бе замисляла да унищожи Лари, за жестокото удоволствие, което изпитваше, щом си го представеше. И все пак в мига, в който отново го видя, разбра, че у нея още е живо нещо, по-силно от омразата. Когато го тласна на ръба на смъртта, заставяйки го да рискува живота и на двамата по време на онзи ужасен полет до Амстердам, сякаш изпитваше любовта му, като предизвикваше съдбата. Беше до Лари в пилотската кабина, управляваше самолета заедно с него, страдаше с него, знаеше, че ако умрат, ще умрат заедно. А той бе спасил и двамата. И когато дойде в стаята й в Амстердам и я люби, омразата и любовта й се преплетоха както телата им. Те се пренесоха назад във времето в малката хотелска стаичка в Париж, Лари й казваше: „Хайде да се оженим. Ще намерим някой кмет в провинцията, който ще ни венчае.“ Сегашно и минало се смесиха в ослепителна експлозия и Ноел разбра, че са извън времето, че всъщност нищо не се е променило и че дълбоката й омраза към Лари идва от силната й любов. Ако го унищожеше, щеше да унищожи и себе си, защото му се беше отдала изцяло много отдавна и нищо не би могло да се промени.

Струваше й се, че всичко, което е постигнала в живота, дължи на омразата. Предателството на баща й я беше променило, беше я калило и ожесточило, беше я изпълнило с жажда за мъст, която Ноел можеше да утоли само ако си създаде свое царство, където да се чувства всемогъща, където никога никой нямаше да я предаде и тя никога нямаше да се почувства наранена. Най-после го беше постигнала. А сега беше готова да се откаже от него заради този мъж. Защото разбираше, че винаги е желала Лари да има нужда от нея, да я обича. Най-сетне той я обичаше и имаше нужда от нея. И в крайна сметка това беше истинското й царство.