Мария Илиева
До зазоряване

Ще попия с мека кърпа

мокрото ти чело,

приседнала до тебе на леглото.

Ръката ти, трепереща

във моята, ще задържа…

Ще се моля —

огъня, изгарящ те да стихне,

над лекия ти сън ще бдя,

и нека е спокоен!

А на сутринта…

събрала в шепите си

топлина от слънцето,

на тебе ще я подаря.

И слънчев лъч от розовото утро

ще те милва,

небесносиня длан ще те погали

Ще целуне свежест

                        трепкащите клепки…

Отвара от вълшебно биле лековито

любовта ми ще ти поднесе…