Дейвид Балдачи
Тотален контрол (18)

18.

Под облачната покривка, която бързо превземаше яркосиньото небе, духаше леден вятър. Цяла армия служители обикаляше около мястото на катастрофата, почервеняло от флагчетата, с които отбелязваха местоположението на останките. До кратера беше спрян кран, чиято кофа беше достатъчно голяма, за да побере двама души. Друг подобен кран бе спуснал стрелата си над кратера и въжетата му се губеха в дълбочината на плиткия ад. Наоколо имаше камиони с лебедки и машини, които чакаха реда си. Най-важното, черните кутии, все още не бяха открити.

Извън оградената с жълта лента площ бяха опънати няколко големи палатки. В тях складираха отломките, които щяха да бъдат проучени на място. Джордж Каплан беше в едната от палатките и наливаше кафе от термос в две пластмасови чаши. За щастие снегът бе спрял, но продължаваше да е студено, а прогнозата обещаваше още валежи. Това не беше добре. Снегът можеше да обърка нещата още повече. Каплан подаде едната чаша на Лий Сойър и се огледа. Сойър проследи погледа му.

— Това с резервоара беше добра идея, Джордж — каза той. — Макар и да не беше останало кой знае какво, в лабораторията успяха да установят, че е било използвано старо и надеждно средство — солна киселина. Пробите показват, че би могла да разяде алуминиева сплав с такава дебелина за около два до четири часа и дори по-бързо, ако киселината е била подгрята. Не може да е станало случайно.

Каплан изсумтя.

— Разбира се. Няма как някой механик да се е разхождал по пистата с бутилка киселина и да е залял резервоара, без да иска.

— Нито за миг не съм смятал, че е станало случайно, Джордж.

Каплан разпери ръце.

— Солната киселина може да се пренесе в пластмасов съд, дори в бутилка с пробита капачка, за да се напръска точно където трябва. Детекторите за метал не могат да я хванат. Добър избор. — Лицето на Каплан се изкриви болезнено.

Огледа се още веднъж и отбеляза:

— Добре, че установихме поне приблизително кога е станало. Така кръгът на хората, които са имали достъп до машината и които трябва да проверим, се стеснява.

Сойър кимна.

— В момента ги проверяваме — каза той и отпи от кафето.

— Наистина ли мислиш, че някой е взривил цял самолет, за да премахне един-единствен човек?

— Възможно е.

— Всемогъщи боже, дано не прозвучи грубо, но не виждам защо, ако искаш да очистиш някой, не го причакаш на улицата и не му пръснеш черепа с куршум. Защо е било нужно това? — Каплан седна на един сгъваем стол, затвори очи и разтри слепоочията си.

Сойър седна до него.

— Още не сме съвсем сигурни, но Либерман е бил единственият на борда, който заслужава подобно внимание.

— Толкова проблеми, за да премахнат шефа на Федералния резерв?

Сойър се загърна в палтото си, защото палатката не спираше ледения вятър.

— Когато съобщиха за смъртта на Либерман, финансовите пазари преживяха сериозно сътресение. Индексът Дау Джоунс падна с близо хиляда и двеста пункта или около двайсет и пет процента от целия си размер. Само за два дни. В сравнение с това крахът от двайсет и девета година прилича на хлъцване. Борсите в чужбина също реагират. — Сойър се втренчи в Каплан. — Само почакай, докато разберат, че е възможно Либерман да е бил премахнат нарочно. Никой не може да каже със сигурност какво ще стане тогава.

Очите на Каплан се разшириха.

— Боже! И всичко само заради този тип?

— Както казах, някой е убил Супермен.

— Значи потенциалните заподозрени са ужасно много. Чужди правителства, международни терористи и всякакви други боклуци, нали?

Сойър сви рамене.

— Да кажем, че не става дума за обикновен уличен престъпник.

Двамата замълчаха и се вгледаха в останките от самолета. След малко кранът издигна кофата и над ямата се появиха двама мъже. Кранът спусна кофата, двамата скочиха на земята и хукнаха към тях.

Първи дотича един рус младеж, чийто перчем скриваше момчешките му черти. В ръката си стискаше найлонов плик. Вътре имаше малък правоъгълен метален предмет, силно обгорял. Вторият мъж дотича почти веднага след него. Беше по-възрастен и пухтенето му показваше колко рядко се напряга физически.

— Направо не повярвах на очите си! — почти извика младият. — Дясното крило беше отгоре, почти здраво. Предполагам, че лявата страна е понесла основния удар с пълния резервоар. Носът се е ударил в земята и е направил дупка, малко по-широка от диаметъра му. Крилете са се ударили в ръбовете й и са се сгънали назад, върху фюзелажа. Цяло чудо, ако питате мен.

Каплан взе плика и се приближи до масата.

— Къде го намери?

— Беше закрепено към вътрешността на крилото, точно до гърловината за зареждане с гориво. Не знам какво е, но със сигурност не е част от самолета.

— Значи е било малко вляво от мястото, на което се е откъснало крилото.

— Точно така, шефе. Ако се беше откъснало десетина сантиметра по-навътре, и то щеше да отлети с него.

— Изглежда — обади се по-възрастният, — фюзелажът е защитил дясното крило от началната експлозия след удара в земята, пръстта е загасила огъня почти веднага. — Направи кратка пауза и добави тържествено: — Предната част на кабината обаче е отишла. Все едно, че не я е имало.

Каплан подаде плика на Сойър.

— Знаеш ли какво е това?

Сойър направи мрачна гримаса.

— Да, знам.