Дейвид Балдачи
Тотален контрол (12)

12.

Самолетният хангар на провинциалното летище беше малък. По стените висяха електрически инструменти, на пода бяха струпани сандъци. Множеството лампи по тавана правеха помещението светло като ден. Ламаринените стени подрънкваха от вятъра навън. Леденият дъжд се усилваше и капките тракаха по покрива като сачми. Вътрешността на хангара миришеше на петролни продукти.

На пода, недалеч от входа, лежеше огромен метален предмет — изкривеното, смачкано парче от крилото на самолета, неуспял да завърши полет 3223. Двигателят беше цял и не се бе откъснал от крилото. Парчето беше паднало в горист район, върху трийсетметров стогодишен дъб, който се бе разцепил от удара. Като по чудо реактивното гориво не се бе възпламенило. Вероятно по-голямата част от него бе изтекла при пробиването на резервоара и прекъсването на съединителните маркучи. Отломките бяха вдигнати с хеликоптер и донесени в този хангар, за да бъдат изследвани.

Около смачканото крило се бяха събрали няколко души. В неотопления хангар дъхът им образуваше облачета пара. Бяха с дебели якета. Оглеждаха разкъсания ръб на метала с мощни фенерчета. Кожухът на двигателя беше леко смачкан. Задкрилката се бе откъснала, но я бяха открили недалеч. Първоначалният оглед бе показал, че предните лопатки са деформирани, което говореше за силни смущения във въздушния поток. Не бе трудно да се види каква е причината за тези „смущения“. В двигателя бяха проникнали множество метални парчета, които го бяха извадили от строя още във въздуха.

Вниманието на мъжете обаче беше насочено най-вече към мястото на скъсването. Металът там беше обгорял и опушен, но най-показателен бе фактът, че беше извит навън, а не към вътрешността на крилото. Малко събития можеха да предизвикат такова огъване. Едно от тях беше бомбата. Когато Лий Сойър огледа крилото за първи път, погледът му остана прикован към това място.

Джордж Каплан поклати глава намръщено.

— Прав си, Лий. Това, което виждам, може да бъде предизвикано само от много силна, но краткотрайна ударна вълна. Тук е имало експлозия, няма съмнение. По дяволите! Харчим милиони за системи за сигурност по летищата, за да не може всеки безумец, който си мисли, че изпълнява велика мисия, да се качва на борда с бомби и пистолети, но въпреки това… Боже!

Лий Сойър направи крачка напред и коленичи пред разкъсания ръб на крилото. Беше на петдесет години, почти половината от които бе прекарал във ФБР, а продължаваше да се рови в последиците от човешката мръсотия.

Беше работил по катастрофата над Локърби — мащабно разследване, което бе довело до категорични изводи благодарение на щателното проучване на почти микроскопични остатъци от полет 103 на „Пан Ам“. При взривените самолети рядко оставаха „големи“ улики. Поне така смяташе досега специален агент Лий Сойър.

Той огледа още веднъж крилото и очите му се спряха на представителя на Националния съвет по безопасност на транспорта.

— Какво мислиш, че е станало, Джордж?

Каплан потри брадичката си.

— Ще знаем много повече, когато намерим черните кутии. Засега само знаем, че крилото се е откъснало от самолета, а това не може да стане просто така. Не сме сигурни точно кога се е откъснало, но радарите са засекли, че от самолета се е отделил голям обект по време на полета. Сега е ясно, че са видели крилото. След като това се е случило, естествено, не е било възможно да се направи нищо. Първото, което може да ти мине през ум, е някакъв конструктивен недостатък. Този самолет обаче е последен модел, разработен от първокласен производител, така че не бих си губил времето с подобни догадки. Може да си помислиш, че става дума за износване на метала, но машината има едва две хиляди цикъла, излитане и кацане. Може да се каже, че е чисто нова. Освен това най-бързо се износва металът на фюзелажа поради постоянното разширяване и свиване при херметизацията и дехерметизацията. Крилата не се херметизират. Явно не става дума за проблем с метала. Тогава можем да мислим за мълния. Мълнии удрят самолетите по-често, отколкото хората си мислят, само че самолетите са оборудвани така, че да не пострадат от тях. Мълнията поразява истински, когато попадне върху заземен обект. Самолетът не е заземен и в най-лошия случай може да получи само външни обгаряния. А и в района не е имало гръмотевични бури. Птици? Посочи ми птица, която лети на тази височина и е достатъчно голяма, за да свали реактивен самолет, и ще се замисля над тази версия. Не става дума и за сблъскване с друг самолет.

Каплан говореше забързано, поемаше си дъх почти след всяка дума.

— Е, какво остава тогава? — попита Сойър спокойно.

Каплан вдигна поглед и въздъхна.

— Остава възможността да се е получила експлозия вследствие комбинация от фактори. Прослушах записа на радиовръзката между пилотите и кулата. Капитанът е дал сигнал за бедствие няколко минути преди катастрофата, но от малкото казани думи личи, че не са били наясно какво става. Транспондерът е продължил да връща сигналите на радара до самото разбиване на самолета, което означава, че поне част от електрическата система е била в изправност дотогава. Можем да си представим, че двигателят се е запалил и в същото време отнякъде е протекло гориво. Нормално е да се помисли, че това ще предизвика експлозия. А може и да не е имало експлозия, макар по всичко да личи, че е имало. Може огънят да е отслабил връзките и крилото да се е откъснало. Не е изключено това да е обяснението. Поне на този етап. — Каплан не изглеждаше убеден.

— Но? — Сойър го изгледа.

Каплан разтри очи, явно объркан.

— Нямаме данни двигателят да не е бил наред. Пораженията, които виждаме, са от удара при падането и засмуканите парчета от първоначалната експлозия. В случай на пожар в двигателя нормалната процедура е да се спре притокът на гориво и да се изключи захранването. Двигателите на този тип самолети имат автоматична система за откриване и загасяне на пожар. Освен това са окачени ниско под крилото, така че евентуален огън да не може да засегне резервоара за гориво или фюзелажа. Като вземем предвид тези обстоятелства и атмосферните условия на тази височина, струва ми се, че е почти изключено да говорим за нещастен случай. — Подритна крилото с крак и добави: — Нещо друго е свалило тази птица.

Каплан коленичи отново и се вгледа в разкъсаната ламарина.

— Има явни следи от взрив. В началото си помислих, че е било някакво самоделно взривно устройство. Пластичен експлозив или нещо подобно. Семтекс например. С часовников механизъм или висотомер. Когато самолетът достигне определена височина, бомбата гръмва. След като се наруши целостта на обшивката, нитовете започват да се късат един след друг. Ламарината би се отпрала както отваряш ципа на панталоните си. В такъв случай тежестта на двигателя със сигурност би откъснала крилото. — Замълча и се вгледа във вътрешността на крилото. — Но не мисля, че е използвано обикновено взривно устройство, което е най-странното.

— Защо? — попита Сойър.

Каплан посочи повърхността на резервоара недалеч от гърловината за зареждане и освети мястото.

— Погледни. — Виждаше се голяма дупка. Повърхността на метала около нея беше разядена и издута на мехури.

— И аз я забелязах преди малко — каза Сойър.

— Подобна дупка не може да се образува сама. Механиците щяха да я забележат при рутинната проверка преди излитане.

Сойър си сложи ръкавиците и докосна мястото.

— Може би е станало след взрива?

— Тогава нямаше само това място да изглежда така. Струва ми се, че стената на резервоара е намазана с нещо. — Каплан замълча и нервно потри ръце. — Мисля, че то е разяло дупката.

— Някаква киселина?

Каплан кимна.

— Обзалагам се, че е това, Лий. Резервоарът е от специална алуминиева сплав, която лесно се разяжда от някои киселини.

— Добре, киселина. При всички случаи обаче е била бавнодействаща, защото самолетът е имал време да се издигне на голяма височина, така ли е?

— Така е — съгласи се Каплан веднага. — От данните на контролната кула знаем, че самолетът е достигнал нормалната височина на полета няколко минути преди експлозията.

— Резервоарът се е пробил във въздуха — продължи мислите му Сойър, — реактивното гориво е започнало да се излива. То е леснозапалимо, взривоопасно. Какво го е запалило? Ако двигателят не е горял, възможно ли е топлината, която отделя, да го възпламени?

— Няма начин. На тази височина е по-студено, отколкото в Аляска. Да не говорим, че вятърът горе би изтласкал горивото назад, а не към двигателя. Не, ако аз исках да сваля самолет по този начин, нямаше да разчитам на топлината от двигателя, а на някакъв детонатор.

Сойър се замисли.

— А ако е имало изтичане на гориво, то нямаше ли да се задържи в крилото?

— На някои места, да. Точно тук обаче не.

— Добре, ако е станало както казваш, а в момента съм склонен да мисля, че си прав, ще трябва да се насочим към хората, които са имали достъп до самолета през последните двайсет и четири часа преди полета. Ще трябва да пипаме деликатно. Струва ми се, че ще се окаже вътрешен човек, и не искам да го подплашим. Ще проверим всички, до последния кучи син.

Каплан и Сойър тръгнаха към колите си. Каплан погледна агента на ФБР.

— Лий, не прие ли хипотезата ми за саботаж прекалено лесно?

Сойър знаеше и друг факт, който правеше тази хипотеза още по-вероятна.

— Ще трябва да я докажем — отвърна той, без да погледне събеседника си. — Да, мисля, че си прав. Бях сигурен още когато намериха крилото.

— А защо им е било да го правят? Терористите обикновено се занимават с международните полети, а този е вътрешен. Просто не разбирам.

Каплан се канеше да се качи в колата си, когато Сойър се приближи до него и каза съвсем тихо:

— Става съвсем разбираемо, ако са искали да премахнат някой, който е бил на борда, по начин, който впечатлява.

Каплан се втренчи в него.

— Да свалиш цял самолет, за да пречукаш един човек? Кой, по дяволите, е бил на борда?

— Името Артър Либерман говори ли ти нещо? — попита агентът на ФБР тихо.

Каплан се замисли, но без резултат.

— Звучи ми познато, но не мога да си спомня нищо конкретно.

— Е, ако беше банкер от инвестиционна банка или конгресмен от Общата икономическа комисия, щеше да си спомниш. Всъщност това е най-силният човек в Америка, ако не и в целия свят.

— Кой, по дяволите, е той?

— Артър Либерман. Беше председател на борда на Федералния резерв. Сега е жертва на престъпление, отнело живота на още сто и осемдесет души. Моето предположение е, че са искали да очистят само него.