Книги

Произведения

Роман

Сваляне на всички:

Новела

Сваляне на всички:

Повест

Сваляне на всички:

Разказ

Сваляне на всички:

Биография

По-долу е показана статията за Павел Вежинов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
За литературната награда вижте Павел Вежинов (награда).

Никола Делчев Гугов
ПсевдонимПавел Вежинов
Роден9 ноември 1914 г.
Починал20 декември 1983 г. (69 г.)[1]
Професияписател, сценарист
Националностбългарин
Жанрбелетристика, сценарий
Известни творби„Следите остават“ (1954),
„Нощем с белите коне“ (1975),
Бариерата“ (1976)
НаградиДимитровска награда (1950, 1951, 1971 с колектив, 1976)
СъпругаВиолета Молнова
ДецаПавлина Делчева–Вежинова
Уебсайт
Народен представител в:
VI НС   VII НС   VIII НС   [2][3]

Павел Вежинов е литературният псевдоним на българския писател белетрист и сценарист Никола Делчев Гугов. Народен представител е в VII народно събрание.

Биография

Павел Вежинов е роден на 9 ноември 1914 г. в София.[4] Неговият дядо, Лулчо Гугов, е деен участник в Априлското въстание в 1876 г., заедно с чичо си, Нено Гугов. Вежинов израства в Драз махала. Завършва Първа мъжка гимназия като частен ученик, защото е изключен за леви убеждения.[4]

За първи път е публикуван през 1932 г. във в. „Жупел“ (с псевдоним Мустафа).[5] В началото на 30-те години на ХХ век сътрудничи и на изданията „РЛФ“, „Щит“, „Литературен преглед“, „Изкуство и критика“ и др.[5] През 1938 г. излиза първият му сборник разкази „Улица без паваж“, а през 1943 г. – „Дни и вечери“. През 1939–1944 г. следва философия в Софийския университет.[4] Член на БКП от 1944 г.

От есента на 1944 г. участва във Втората световна война като кореспондент и главен редактор на вестник „Фронтовак“.[4] Въплътява впечатленията си от живота на българската армия в поредица от разкази в повестите „Златан“ и „Втора рота“ (1949), като последното произведение спечелва значителна популярност и е преиздавано няколко пъти. През 1950 и 1951 г. получава Димитровска награда за фронтовите си произведения.

От 1947 до 1951 г. Павел Вежинов е заместник главен редактор на вестник „Стършел“, от 1951 г. на списание „Септември“, а от 1954 до 1972 г. работи в „Българска кинематография“, първоначално като сценарист, а по-късно и като заместник генерален директор и председател на художествения съвет.[4] От 1972 г. е главен редактор на списание „Съвременник“ и член на бюрото на Управителния съвет на Съюза на българските писатели.

Паметна плоча на Павел Вежинов на фасадата на дома му на ул. „Оборище“, София

Женен е за художничката и писателка Виолета Молнова (1927–2010).[6] Баща е на журналистката Павлина Делчева–Вежинова (р. 1949 г.).[7]

Почива внезапно на 20 декември 1983 г.[8][4] от инфаркт.

Творчество

През 50-те и 60-те години на ХХ век Павел Вежинов издава множество криминални романи и повести, като „Следите остават“ (1954), „Произшествие на тихата улица“ (1960), „Човекът в сянка“ (1965), „Прилепите летят нощем“ (1969), а също и пътеписи от участието на българските олимпийци по света – „Знамена по стадионите“ (1950), „На Олимпиада в Хелзинки“ (1953), „До Мелбърн по въздух и море“ (1957). Самият той е председател на боксовата секция.

Павел Вежинов е първият български писател от новото време, който се обръща към фантастиката. Още през 1956 г. пише сатиричната гротеска „Историята на едно привидение“, а през 1965 г. разказите „Сините пеперуди“ и „Моят пръв ден“, които през 1968 г. са включени в едноименния сборник. През 1973 г. излиза романът „Гибелта на Аякс“. Винаги го е вълнувала фантазията като притча, иносказание и затова неговите фантастични разкази и повести си приличат с фентъзи и научна фантастика.

През 1963 г. излиза сборникът „Момчето с цигулката“, който бележи нов, по-различен етап в творчеството му, обръщайки се към морално-психологическите проблеми на съвремието. Следват „Дъх на бадеми“ (1966), „Звездите над нас“ (1966), „Малките приключения“ (1970), „Малки семейни хроники“ (1979) и „Аз съм атомна“ (1981).

Романът „Нощем с белите коне“ (1975) се появява първоначално в сп. „Септември“ и още фразата в началото „лъвът си личи и по ноктите“, подсказва, че това ще е не само нов успех, но и синтез на натрупания опит. Още не е заглъхнал шумният успех, когато се появява повестта „Бариерата“ (1976), за която същата година получава отново Димитровска награда. И през всяка следваща година печата още по-силни произведения – „Белият гущер“ (1977), „Синият камък“ (1977), „Езерното момче“ (1979).

Последният завършен роман на Павел Вежинов е „Везни“ (1982), който продължава същия кръг от философско-психологически проблеми и в който са синтезирани размислите на твореца за човешкото битие, проблемите на личността и тезите за „първоначалността на живота“. А последната новела „Дълъг летен ден“ се появява в списание „Съвременник“ (кн. 3 от 1983 г.) малко преди смъртта му. Романът „Долината на светулките“ остава недовършен.

Използва псевдонимите Н. Делчев, Леля Трендафила, Мустафа, Павленко, Пейчо, Пигмалион, Н. Смехов, Фекете, Хороводец, Чучурин.[5]

Награди

Родословие

Гробът на Павел Вежинов на Централните софийски гробища
 
 
 
 
 
 
Лулчо Гугов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Маню Гугов
(1825 – ?)
 
 
 
 
Нено Гугов
(1842 – 1912)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Лулчо М. Гугов
(1851 – 1898)
 
 
 
Делчо Гугов
(1855 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Делчо Л. Гугов
 
 
 
Лулчо Д. Гугов
(? – 1969)
 
Христина Гугова
(? – 1971)
 
Цона Гугова
 
Стойна Гугова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Павел Вежинов
р. Никола Гугов
(1914 – 1983)
 
 
 
Петър Гугов
 
Ненка Гугова
(1913 – 2001)
 
Нона Гугова
(1916 – 1995)
 
Тота Гугова
(1920 – ?)
 
Цона Гугова
(1928 – 2015)

Избрани произведения

Сборници

Повести

  • „Втора рота“ – 1949
  • „Златан“ – 1949
  • „В полето“ – 1950
  • „Знамена над стадиона“ – 1950
  • „На олимпиадата в Хелзинки“ – 1953
  • „До Мелбърн по въздух и море“ – 1957
  • „Далеч от бреговете“ – 1958
  • „Нашата сила“ – 1958
  • „Произшествие на тихата улица“ – 1960
  • „Краят на пътя“ – 1961
  • „Човекът в сянка“ – 1965
  • Един есенен ден по шосето“ – 1967
  • „Кутия за енфие“ – 1973
  • Бариерата“ – 1976
  • Белият гущер“ – 1977
  • Езерното момче“ – 1978

Романи

Филмови сценарии

За него

  • Николов, Минко. Павел Вежинов: Лит.-крит. очерк / София: Български писател, 1959, 100 с., 1 л.: портр.; 18 см
  • Василев, Михаил. Литературно-критически етюди. – София: Народна младеж, 1969.
  • Василев, Михаил. Павел Вежинов и естетическите търсения в съвременната българска белетристика : дисертация, защитена 1971 СУ, Факултет Славянски филологии. 260 стр. + 16 стр. автореферат
  • Зарев, Пантелей. Литературни портрети: Павел Вежинов, Андрей Гуляшки, Камен Калчев и Богомил Райнов. – С: Български писател, 1974, 179 с.
  • Свиленов, Атанас. Събеседници: Интервюта с български писатели / Атанас Свиленов. – София: Бълг. писател, 1975. – 319 с. (При Павел Вежинов, с. 70-123)
  • Вежинов, Павел. Методично-библиографски материали. / Силистра, Окръжна библиотека, 1978, 46 с.
  • Узунова, Румяна – Павел Вежинов. Литературно-критически очерк /. С. Български писател, 1980; 196 с.: с ил.
  • Ничев, Боян. Белетристиката на Павел Вежинов / /В: Критика и литературна история. – София, Български писател, 1980 – с. 145-173 
  • Балчева, Евелина. Трагедията на „отчуждения“ разум („Белият гущер“ на Павел Вежинов). // Литературна мисъл, 1983, кн. 9, с. 56-70.
  • Балчева Евелина. Романът на Павел Вежинов „Нощем с белите коне“. // Литературна мисъл, 1984, кн. 5, с. 11-31
  • Игов, Светлозар. Павел Вежинов. Творчески портрет / С. Народна просвета, 1990, 119 с.: с ил., портр.)
  • Книга за Павел Вежинов. Състав. и ред. [с предг.] Свиленов, Атанас; Делчева-Вежинова Павлина, С. Университетско издателство, 2014; с. 446
  • „Сини залези и бели коне“ (2024) – документален филм за Павел Вежинов, реж. и сц. Юрий Дачев[9]

Източници

  1. Спомен за Павел Вежинов // Програма „Христо Ботев“ на БНР. Посетен на 2024-03-14.
  2. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 319
  3. Народни представители в Осмо народно събрание на Народна република България, Изд. „Наука и изкуство“, 1982, с. 315
  4. а б в г д е Голяма енциклопедия „България“, том 4, БАН, Труд, София, 2011.
  5. а б в Павел Вежинов // Речник на българската литература след Освобождението. Посетен на 14 март 2024.
  6. Виолета МОЛНОВА /1927-2010/, Видински Aлманах. Посетен на 14 март 2024.
  7. Павлина Николова ДЕЛЧЕВА-ВЕЖИНОВА, Видински Aлманах. Посетен на 14 март 2024.
  8. Речник на българската литература след освобождението. БАН – Институт за литература
  9. БНТ представя: Павел Вежинов - "Сини залези и бели коне“ // Българска национална телевизия. 2024-03-06. Посетен на 2024-03-14.

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за