Веселин Георгиев
На чашка кафе

Анотация

Роден през 1974 година в град София, Веселин Георгиев е един обикновен човек, запленен от необикновената магия на поезията. Стиховете му, пропити със завладяваща искреност, описват по прост и непретенциозен начин както красотата, така и мрака на битието — бурните емоции на любовта, тихата скръб на самотата, вълнуващите чувства породени от доверието, агонията на предателството. Избраните творби в тази книга обхващат 16 години творчество и гарантирано няма да ви оставят безразлични.

Вместо въведение

И така, както всичко в живота, нещата си имат начало и край, а то беше толкова отдавна, че даже и аз самият не го помня. Въпреки това, както вече споменах за живота, от вас зависи кой път ще поемете — дали ще извървите от началото и ще стигнете ли до края. Така както слънцето, което изгрява от изток и залязва на запад, което обикновено става през деня, а нощта си е просто нощ, другата страна на една късметлийска монета. Но това всъщност няма голямо значение, защото самият край може да се окаже начало и обратното. Няма да ви поучавам как да живеете, нито пък какъв избор да направите, какъв път да поемете и как да вървите по него. Мога само лекичко да подскажа, а и всички пътища така или иначе водят към едно и също място. В края на краищата, освен ако вие самите не решите къде, как и кога искате да отидете, естествено. И даже път да няма, може да си проправите, ще мине един, после втори, трети, ще стане пътека и накрая път. Такива сме ние хората, винаги имаме избор, а между началото и края има само стихове…

Приятно четене!

На кафе

Седях и пиех си кафето,

цигара нова си запалих,

погледнах плахо към небето

и гръм взе, та ме удари.

 

Олекнах силно аз, усетих

и нещо в мен разкри се —

друго слънце появи се

и чудех се защо…

 

Във ляво цъкна асансьорът

и пиколото ме покани вътре —

качих се с него аз до горе.

А после си допих кафето…

kafe.png

Кутия

Днес отворих кутията,

излязоха хиляди змии,

с отрова изпълнени бяха,

гледаха страшно с очи.

 

Защо погледа впили,

защо ли дебнат така?

Кръвопийни вампири,

злоба, завист, нищета…

 

Господ от рая изгонил ги

да дишат вечно прахта,

а те в човешките образи

души въплътили в тела.

 

А дните тежаха отново

и нижеха бавно снага,

тровеха бавно те хората,

прехвърлили свойте права.

 

Затова ще затворя кутията

и никога повече, знай,

няма да тровя аз себе си.

Живей, Учи се и Знай…

kutia.png

Опит

Опитал се да бъде…

Човешки опит — грешка.

Изпитал тежката присъда,

без опит — просто смешка.

 

Опитал се да бъде друг…

Отново грешка.

Какво ли не опитвал тук,

останал просто пешка.

 

Имал потенциал.

Можел много, но уви.

Дори крилете имал,

но не можел да лети.

 

Обикновен човек или

заспал във нас герой.

Важно е да си опитал,

а не живял в покой…

Дали е любов

От ден до пладне —

било ми то любов.

Тежестта да падне,

има ли любовен зов.

 

Да не сме така сами.

Просто от немай-къде,

да няма празни дни.

Разбра ли, или не…

 

Какво е любовта?

Малцина са познали.

За мъж или жена,

тайната не разгадали.

 

Но търсят още те.

Дано открият път,

късмет да имат.

Към нея те да се стремят…

Кой говори

Гледай, гледай във небето

малка мъничка звезда,

като песъчинка тя в морето

е изгубила света.

 

Като нишка тя в безкрая свети.

Може много, но уви

тя заседнала е нейде,

но не спира да мълви…

 

Колко дни и колко нощи

тя си тлее просто там

и със своите безполезни мощи

просто гледа ни от там.

 

Много време още мина,

но остава си уви,

просто вече тя си няма сила

и не спира да блести.

 

Дръж, полека протегни се,

докосни я със ръка,

и ще видиш, че с нова сила

Аз ще заблестя…

Един живот

Там ей там,

далече, далече

стои човекът.

Сам, стои обречен.

 

И всичко бързаше,

но не и той…

Дори и времето лети, извика:

— Моля те поспри, забравих нещо свое.

 

Загледан просто,

чуди се не знае…

Животът му безсмислено

изтекъл бе, това е…

Чисти

Родихме се тука

и бяхме вече деца.

Пораснали бавно

сред различни неща…

 

Стъпки правехме плахи,

крак понесли след крак.

И гонехме времето яростно —

перце летящо пред нас.

 

Но вече не сме такива.

За жалост пораснахме, да,

и влачиме бавно времето

като гюле на крака…

 

И вече родени така,

живели години наред.

Останахме ли чисти и млади

като детска душа?

chovek.png

Едната самота

Когато всичко свърши

и хлопне дворната врата.

Когато сам си вкъщи,

останал там във самота.

 

Защо така ли се получи

и можеше ли да е друго?

От грешките да се поучим

и така ще стане чудо.

 

Добър или пък лош,

един или пък друг.

Ден след тежка нощ

във омагьосан кръг.

 

Сам душата си да стиска —

не подаде ти ръката,

а някой можеше да иска.

Сега, прегърнал самотата…

Лошотия

Кръв от мен

и лоши кости…

Бог ще прости —

хайде гости.

 

Що за вуду лек,

каква е таз магия?

Звяр или човек

или просто лошотия…

Човешка природа

Счупени криле

от злобни хора.

В очите се чете

хорската отрова…

 

Имало един човек.

Добър и ценен бил.

Търсил за човека лек,

а той отрова пил…

 

За жалост на човека

природата ни победила.

Една прекъсната пътека.

Така отровата надвила…

Герой или глупак

Самите нас предали.

Защо ли беше всичко?

Мечти в чувалите събрали

търсещи едно-едничко.

 

Ще преборим ли мислите?

Хвани ръката моя пак.

Дали ще стигнат силите?

Герой във филм или глупак.

 

Всичко в любовта се крие.

Така може да се каже.

Дано всеки в нея да открие

и на друг да я покаже…

Отговори

Попитах аз един мъдрец!

Какво е то живота?

Учудено повдигна вежди,

отвърна ми — борба жестока…

 

Друго аз попитах пак!

Вселената какво било?

Миг замисли се отново.

Отвърна, не е за нас, не мога…

 

А кажи ми за смъртта!

Има ли живот след нея?

Само ако искаш ти.

Това ще кажа ти за нея…

 

Последно аз да те попитам!

Любов, Любов, кажи ми пак,

за хората криле това е…

А може ли без нея да живея?

otgovori.png

Балонче

Беше малко — мъничко и гладко.

Знаеше, че е съвсем за малко,

но природата му бе такава,

та се чуди и се пита то:

— Ще има ли за мене слава?

 

Пълно е със шарени мечти,

то опитва да лети…

Опит то единствен прави

с цел на път да се отправи.

 

Каква ли смеска е това?

Веро, чашка и вода,

а детето с крехката ръчичка

дава му живот на птичка.

 

Но остава още нещо,

искаше и то горещо…

С дъх един душа да има.

Изду се то и си замина…

Кръстопът

Животът ти е кръстопът!

В сърцето вятъра довял е.

И да няма верен път,

прав бил той, успял е…

 

Ще търся пътя нов,

дали ще го открия?

И ти ще търсиш пътя свой,

накрая истина ще има…

 

Като звезда в тунела

малка, мъничка била,

показва вярната посока,

за да има вечно светлина.

 

Ако това не те разчувства

и ако от това не те боли,

не мислиш вече ти за утре

и по своя път върви…

Съдба

Нов ден започва…

След дълга нощ студена

и слънце ни докосва,

бавно с топлина блажена.

 

Но поглед впил във нищото —

отчаян от живота.

Уморен да следва нишката,

объркал вярната посока.

 

Дали да бъде съден?

Или, Господи, прости.

Пътят му да бъде труден.

Нещо ще ни промени…

Борба за живот

Какво от това, че сме?

Отново пак ни има.

Добре или пък зле,

всеки има си причина.

 

И ако в този живот

не успееме, дали

друг живот ще има

мечтите ни да съживи?

 

Победа винаги търси!

Бори се тука и сега.

Животът пак ще победи,

загърбил твоята борба…

Сърфист

Летях безгрижен по вълните.

Напред карах с бясна скорост,

с чайките се гонех упорито,

а зад мене само те, вълните.

 

Стабилно аз държах краката

и стойката ми бе перфектна.

Океана аз на две раздирах,

но за жалост някой завидя ми…

 

От нейде ураган излезе,

вълните във стени превърна,

океанът като камък стана,

а краката ми сковаха се навеки.

 

Но ерата отмина уморена,

отново поря аз вълните.

Хоризонта пак неуморимо гоня,

а слънцето зад мен е…

surf.png

Отново

Богат или Беден.

Умен или Прост.

В света непотребен,

сам си като гост…

 

Може ли да не боли?

Останали така самотни.

Мрачни нощи, дни.

Какво, защо ни промени?

 

Дали ще бъдеме отново?

Дали ще можем пак?

Събиращи света наново

редом крак до крак.

 

И ако днеска пак те видя,

Красива, Весела, Засмяна,

забързана към мен самия.

Желая с тебе да остана…

Всекиму своето

Ах, само ако бях —

по-добър човек!

Обвит света във грях

в този пошъл век.

 

Призвание или присъда.

Дали пък има смисъл,

само аз такъв да бъда,

сред страх и егоизъм?

 

Поне да бяхме двама.

Може още, но дори,

пак ще бъде драма —

душите ни ще изгори…

 

По-добре така

всичко да остане.

Живота си в ръка,

всеки своето да хване…

Любов ли е

Любов ли е, да я позная?

Намерих, но дали?

Знаеш, също зная.

Щастие във мрачни дни.

 

Дъхът ти топъл,

искам да усещам.

Изгревът, нощта,

със тебе да посрещам.

 

Очи кристалночисти

и в тях да се оглеждам.

Не искам твоите сълзи.

Все към тебе да поглеждам…

 

Похотта ни в мисли

и какво ли още няма.

Всичко искам, но дали?

Не вярвам, че ще е измама.

 

Не толко мрачен бил света.

Значи можело, нали.

Колко малко ни е нужно!

Не може вечно да вали…

Единствена

Почувствах те, отново!

Да, Любов.

И пак наново,

възвърнал чувството…

 

Дяволско да е.

Това е!

Изгарящо желание,

пожар разпали.

 

Ще те видя ли пак.

Утре.

Живееш в мене ти,

дори и да те няма.

 

Мога да ти подаря.

Всичко.

Светът събран в годините.

За теб ЕДИНСТВЕНА…

Пътуване

Хора без души.

Играчки Дяволски.

Ограбени, а от кого?

Виновни ли са те обаче?

 

Стари по души сме само,

пеленачета в живота.

Милиони пъти дълголетен,

показващ вярната посока…

patuvane.png

Година

И сутринта дойде отново

след мрачна нощ студена.

И слънцето прогони я с лъчи,

надвило мрака може би…

 

Снежинки падат и топят се

по още топлата земя.

Прониква зимата във нея бавно,

но ще дойде пролетта…

 

Ще цъфне всичко, ще ухае,

ще сгрее слънцето земята

и след своя зимен сън дълбок

ще поникнат пак цветята.

 

И пак така ще е за кратко,

пролетта дойде и си замина,

със своя дъх на Любовта

през мене шеметно премина…

 

Топлината идва на талази.

Съхнат пролетни цветя.

Земята вече пари, пари,

но нека има топлина…

 

Бавно всичко гасне

и падат есенни листа,

уморено, бавно, устремени

към изстиваща земя.

 

И нощта дойде отново

и отново беше зима,

обгърнал мракът любовта,

която вече си замина…

kalendar.png

Промяна

А знае ли човек,

какво ще му се случи?

В живота никак лек,

какво и как ще се получи?

 

Късмет дали ще има,

ще успее ли дали,

или пък вечна зима

душата му ще сполети.

 

И ако знаехме какво?

Може нещо да сменим.

За днес, за утре и дано —

живота си да променим…

Надежда

И тъй, потънала в забрава,

във дни и нощи на тъга

безмълвна птица над океана

безспирно търси небеса.

 

Но утрото е тъй прекрасно,

родено от родилни мъки на нощта —

това аз искам да покажа,

че пак ще има светлина…

 

И така във тоз суров живот,

посява, кълне и пораства,

искрица жар във твойта пазва.

 

Дори да мислиш,

може би — недей…

Искрица малка, малка —

в теб все още тя живей…

Ценности

И така да кажем:

Струва си да си.

Сила да покажем

в лоши, тежки дни.

 

Сред дива пустош

кула да издигнеш.

Когато всичко се руши,

ценното да вдигнеш…

 

Стълб да бъдеш,

на близкия опора.

Добро да правиш —

просто да сме хора.

 

Дали е ценно? Може би.

За мене мога да реша.

И знай — в това е силата

на човешката душа…

kula.png

Късмет

Измислена история.

Човешки грешки.

Фалш и суета,

вечната игра.

 

Бяхме истински.

Сълзите също,

очи кристалночисти.

Откривахме света.

 

Деца на бога,

нежни детелини.

Някои със три,

други с четири листа…

Същност

Мракът във Нощта,

но светлина в тъмата,

съня пробудила,

прогонва тишината…

 

Мрак и Светлина.

Пропаднала отново.

Дълбока пропаст, да,

в сиянието на съня!

 

Влияние, което

в миг прогонва,

за дълго или кратко

всяко въплъщение!

 

В тъмния дълбок чувал

отваряш хиляди врати

и така зад външността

разбери какъв си ти…

Крадец

Отнето бреме.

Хубаво, нали…

За колко то обаче беше?

Времето го заличи…

 

Денят ни нов започна

и всичко тръгна по реда си

в монотонна суета

да чака може би нощта си.

 

Отнето бреме

и всичко се повтори.

Крадец на време беше ти

и пак в тебе нещо проговори…

kradec.png

Хора

Има много алчни хора,

също дребнодушци.

С природата си втора.

Показват своите мишци.

 

Разни наркомани,

всякакви боклуци.

От главата ми се ма̀ни.

За парите и дудуци.

 

Без достойнство.

За нищо тях не ги боли.

Живот в безчинство.

Без ценности дори.

 

Но доброто е във всеки —

беше казал някой.

Не единствено доспехи,

а сърце във всякой.

Тежко

Тежко е да си говедо

непоръбено в ръжта.

 

Тежко е да нямаш нерви,

а да идваш във града.

 

Тежко е да си и кокал,

дърпан ти от две страни.

 

Тежко е дори без вопъл

да си буден до зори.

 

Тежко е, така ще бъде.

Проклетия, орис твоя.

 

Тежко в леко да пребъде.

Ще следиме ний развоя…

Миг реалност

Пролетна зора дойде,

надигна нощна пелена…

Лазурните лъчи попиват бавно

във желаеща земя.

 

Като две единствени тела —

копнеещи, неустоими…

Разцепена на две душа

събира своята съдба.

 

Дали денят ще е идеален?

Събран отново в шепи

или мрачно пък реален,

между тях изтекъл вече…

 

И в земята капки да попият

кристалночистите сълзи

на човека, който чувства

и страстно всеки миг цени…

razcepena.png

Силен

Защо ли драконите гонех?

И с призраци се биех Аз.

Защо и капка не отроних

и дума не изрекох…

 

Защото силен съм, Аз мога…

Защото зная как.

Защото и да не говоря,

падат от захлас.

 

Защото стъпки плахи

не правя вече Аз

и със меча на удачник

ще ви смажа пак…

Началото на края

Да започнем отначало!

Имаше красиво тяло

и дори да има мисъл,

няма чувства, смисъл…

 

Две очи прекрасни,

мислите кристално ясни.

С едни гърди напред.

Сърце, обвито в лед…

 

Животът като чувство

и ден след ден така…

Пропуснат хубав миг,

повече от всичко нужно.

 

Като щрих в картина,

полека-лека изтънял

и пак превърнат в стих.

Бавно, лекичко замина…

Мечти

За жалост, нямаме криле

и във небето не летим,

но жалко ли наистина това е?

Нали, все пак, вървим.

 

Дори и пътят ни изгубен

някъде пред нас да свърши,

дори да няма светлина —

вървим, вървим, вървим…

 

За жалост, нямаме криле,

а хубаво е да летиш.

И път да няма — не е важно —

към своите мечти да се стремиш…

krile.png

Чувства

Къс прекрасен миг.

Миг, превърнат в стих.

Щастие и красота,

живеем за мига…

 

Радост или суета,

ясен спомен за това

усещане и чувство

някому е още чуждо.

 

Жажда за живот

и тръпка дива.

Не можеш да убиеш

жаждата неутолима…

 

Затова сме ние хора,

чувстваме, усещаме, боли.

Какво ще е без чувства?

По-добре за някои — ДАЛИ…

Само сърце

Колко би могло

само да бъде,

оставено така

сърцето твое?

 

Дали го търсят?

Дали желае някой

пожара да ти върне,

радостта да заиграе?

 

Бих ли аз докоснал,

обърнал гръб студа.

Искам да ти дам

искрица топлина…

Песента на китарата

Отново китарата засвири

любовна тъжна песен…

Нотите редеше бавно

във ритъма чудесен!

 

Шест прости струни само,

а толкоз много казват…

Течеше леко песента,

без болка да показват.

 

Красива беше тя —

от извора в поток,

потокът във река,

размила се в морето…

 

И вече свърши песента.

Разплака много хора.

Струните застинаха в покой,

земя ръцете си разтвори…

kitara.png

Търси и ще намериш

Ще те открия.

Да, Любов, нали

казано е, знаеш:

Търси и ще намериш…

 

Дори и да се криеш,

ще те открия.

Дори и да те няма,

пак ще те намеря…

 

А някои пък казват…

глупости били това,

а други сляпо вярват

и живеят за мига.

tarsi.png

Откровение

Малка глътка въздух

и отново луда страст.

Целувка твоя топла,

нежност лека, кротка.

 

Красота в разни думи

трудно е да се опише…

Толкоз много топлина.

Много радост, светлина.

 

Зимен сън заспали —

събудени от ей така.

Щастие си подарихме,

сгряло тяло и душа…

Нуждаеш ли се ти

Нуждаеш ли се ти?

Очакваш може би!

Надежда в теб живее,

погледът напред лети…

 

Всеки има нужда.

Дори и да не щеш

жаждата неутолима,

нежност, ласка и копнеж…

 

Дори когато пак те няма,

усещам същото почти,

а когато пък сме двама,

оглеждам се в твоите очи.

 

Разкъсан аз на две тела.

Душите в една се вливат,

като обърнати назад.

Сияйни слънчеви лъчи…

Всичко или нищо

Можеш ли да имаш всичко,

след всичко сторено от теб?

Светът, събран във шепи,

с друг човек да разделиш…

 

Дали късметът ще е с теб?

Дали отново ще обичаш?

Светът, събран във шепи,

мигове щастливи оценил.

 

И колко много е това сега,

след всичко сторено преди?

Дали започваш отначало?

Бъдещето, миналото промени…

nujda.png

Уморено време

Глух и сляп,

но виждам, чувам.

Вече мъртъв,

но живея.

 

Уморено време —

какво ли още не.

Приказка една

и непосилно бреме.

 

И пак благодаря.

И сбогом казвам.

Бил съм и ще бъда,

но не се отказвам…

gluh.png

Болка и любов

Има ли страх —

е, има и злоба.

Ако има сълза,

болка и отрова.

 

Ако можеш ти

обич да даряваш.

Щастлив ще си,

Любов ще получаваш…

 

Дори така да не е —

не тъжи, не съжалявай.

Без Болка и Любов

дали си заслужава?

Пожелание

Отново пак е зима.

Сняг покрил полята.

Като дим в комина,

Коледата си замина…

 

Вчера вече беше.

Днеска същите, уви.

Какво ли ще е утре?

Дано сме по-добри…

 

Здраве и късмет,

любов да има,

щастие, сполука

през Новата Година.

Бездушие

Хора без души.

Играчки дяволски.

Роби на порока.

Алчни за пари.

 

Не ви завиждам

и дори не ме боли.

Вината е във всички,

за прошка помоли…

 

Дори да няма съвест,

тя е просто чувство.

Защо ли да ти трябва?

Бездушие във празнината…

bezdushie.png

Звезда

Падна звезда от небето,

поех я леко с ръка.

И пак озари небето —

с ярка чиста светлина…

 

Посоката вярна показа

и водеше мене в тъмата

и сам сред цялата лудост,

даряваше ми светлината…

 

А можеше да няма и нея,

и посока да нямаше също,

така заблуден и объркан,

затворен във своята къща.

 

За щастие има надежда.

Така си мисля поне,

а дори да няма и нея,

си имам прекрасна звезда!

Надеждата и тъмнината

Защо ли да изгрява,

слънцето и днес,

ако надежда няма

за Любов голяма?

 

И теб и нея. Да!

Хубаво е да ви има.

Като мъничка звезда

в нежна нощ през зима.

 

И тя така и ти.

Разтворени в тъмата

в нощта захласнати,

познали тъмнината.

 

Желаела самата

с надеждата да бъде.

Не иска вече самотата

в дни светли да пребъде.

 

Така надеждата поиска!

И от нея тя роди,

но не това, което иска,

и истински се промени…

Сами

Осъдени да сме сами

в живота ден след ден.

Кой обаче ни осъди?

Все така да сме сами…

 

И дори да сме сред хора,

дори приятели добри

и половинка ти да имаш,

все така да сме сами…

 

Проблем на личността

или пък лична драма, ооо!

Брънка в тази схема

е човешката дилема.

 

Залъгваме самите нас

и ден след ден така.

Залъгахме ли се, обаче,

че няма вече самота!

sami.png

Два грама Любов

Два грама Любов,

хапче може би?

Ампула с антидот…

Нещо, нещо за живот.

 

Стъпки плахи правят.

И не толкова добри.

И оказва се измама…

Как това да не боли!

 

Все пак сме хора

и нужда всеки има,

зрънце малко топлина,

скрило се, но пак го има!

 

И надежда не губете.

Не сме за ордени, медали.

Едно-едничко нещо има!

Обичта дарява радост…

Твоите коси

Рано сутринта до мен,

лежерно и красиво пак,

събуждаме се двама.

Светът е променен!

 

Говори ми нежно ти.

Говори ми ти полека.

Искам твойте думи,

всичко да усетя…

 

Отблясъците на дъгата,

скрила и показваш ти.

Нежен водопад

са твоите коси!

Нашата любов

Споменът за кратко лято

и дългата студена зима,

спомен, който избледнява,

година след година!

 

За теб, за мен,

за нашата Любов.

Ден след ден

и нощ след нощ…

 

И ето пак е лято.

Дали дълго ще е то?

За зло или добро

търся свое същество…

 

Онази, старата Любов,

за теб, за мен,

нощ след нощ

и ден след ден…

darvo.png

Борба

Стоп машини, каза той.

Спри витлата и отбой.

Гледай, че врагът напряга,

дай отново пълна тяга…

 

Включвай всичко ти на бой,

стига с този твой отбой.

Битката е страшно зла,

скачай горе и ела.

 

Даже много да боли,

бий се ти, не се свени,

че във наши свят ужасен

битката те прави страшен.

 

Който вечно се страхува,

той завинаги ще си робува.

Роб на свойте страхове

и на други светове…

 

Роб е той на свойте грешки,

но нали са все човешки.

И дори да бъркаме, уви,

всеки пътя свой ще извърви…

 

Кой е той със тази сила?

Той е вече нов,

не смъртта го е сразила,

ами животът нов…

Добър лъжец

Не мога и не искам.

Вече няма път назад.

Пристрастен ли съм отново.

Опитах пак и искам…

 

И няма за какво

да мисля вече дните.

Излъгах мен самия!

Дори излъгах дните.

Живот алкохолик

Не всичко е красиво,

а искахме да бъде!

Не толкова прекрасно,

но можеше, нали…

 

Живота като пъзел,

редиме всеки ден

и все по нещо липсва

и пак не си със мен.

 

Река дори от бира

в гърлото ми да се влей,

жаждата неутолима,

уви, не може да разсей.

 

Грозно или не, това е…

Със дъх на стар алкохолик

животът диша във врата ни,

не чул последния ни вик…

alkohol.png

Болка и любов

Има ли страх —

е, има и злоба.

Ако има сълза,

болка и отрова.

 

Ако можеш ти

обич да даряваш.

Щастлив ще си,

любов ще получаваш…

 

Дори така да не е —

не тъжи, не съжалявай.

Без болка и любов

дали си заслужава?

Сладък сън

Сън сънувал бях един,

прекрасен, чуден като песен.

В него бях щастлив дори,

че беше ти до мене…

 

С очи проряза като меч.

Сърцето взе ми ти назаем.

Не искам нищо аз за него —

теб единствено желая.

 

Запалил пурата сега в ръка.

Събудил се, сънят отмина.

Със спомена за този сън,

лежа пред моята камина…

Истински

Бяхме ли някога —

истински ли сме сега?

Театрални образи —

герои на страстта.

 

Докоснахме ли някога —

докосваме ли се сега?

Същността на чувствата —

човешката душа.

 

Прозрачни образи!

Кристална чистота,

естествено били сме,

като мънички деца…

 

Но за какво изобщо

и дали си заслужава?

Да сме отново истински

сред Фалш и Суета…

istinski.png

Простотия

Простотия, простотия,

прости ги всички тия.

Просто гледат си звездите

и се кланят на парите…

 

С кумири те безброй

се оказват като в бой.

Чудиш се на бой ли носят,

или просят, просят!

 

Но какво да гледаш тях,

че и аз се омотах.

Всеки гледа си „завода“

какво да пуска на народа.

 

Някой стоката продава,

друг пък дава, подарява.

— Хайде, братче, давай тука!

— Не пули се и наслука…

Миг

Един-единствен миг

и всичко се обръща.

Може би е подвиг

и живота преобръща.

 

Може да е маловажно,

весело или пък тъжно,

слабо или много важно.

Дали все пак е нужно?

 

Хора и животни с диагнози,

а живота — блян, химера.

Влезли в глухи коловози.

Вече режа, без да меря…

Стихче

Сам-самичък си говоря

и думи разни си редя,

а дали със твойто слово

мога стих да сътворя?

 

Гледам аз тавана вкъщи,

подът нещо пък се мръщи.

Лампата в червено свети,

а цветята — клети, клети…

 

Стига толкова за днес,

пак изгубих интерес.

Сутринта дойде отново,

а стихчето ми е готово…

cvete.png

Избрали

В пустошта на разума.

С чувство те докосвам.

Без мисъл и без думи,

време не прахосвам…

 

Да мога да те хвана.

Не бих те и изпуснал.

С тебе да остана,

в авантюрата се впуснал…

 

Души, разум и тела,

в едно да слееме сега.

Така захвърлили света.

Сами за себе си избрали!

Смърт

Погледнах те в очите.

Какво ли там видях?

Не бяха те, сълзите,

а друго Аз съзрях…

 

Желание и страст.

Дъхът ми искаща.

Копнеж и много власт.

Ръката — кокалеста, стискаща.

 

И последно сбогом казвам!

Тебе ще прегърна.

Подарявам ти сега — духът ми,

но после ще се върна…

Нощно цвете

Нощта ръцете си протегна,

докосваща ни всички.

Денят ужасно й дотегна

и привет за всички нощни птички…

 

Тишина, спокойствие, идилия.

Далеч от шумотевицата на деня.

С цвят на спяща нощна лилия.

 

Страните на една монета,

толкова различни двете.

Ден обикновен е нейде по света.

Спящо мое, сладко цвете…

Хомо сапиенс

Въпроси без отговори.

Драми и дилеми.

Все за нещо се говори —

радост или за проблеми.

 

Обречени така, защо

с мислите си да живеем?

Живот без мисъл, но защо,

може и да полудеем…

 

Човек разумен бил —

Хомо сапиенс реценс.

С какво, защо е прекалил?

Кой ни даде този ценз?

 

Хора, малки и големи.

Животът е да се живее…

Не да циклим над проблеми,

а душата ни да пее…

Съдбовен сън

В зенита на живота

осъзнал какво ли?

Надянал е хомота,

родил се и защо ли?

 

Слънце над полята

и какво от това така.

Не топли то душата —

вечно всичко да протака…

 

Събудил се в нощта

и вече той е друг.

Усетил във съня мощта

и захвърлил този тежък плуг.

Спомени отнесени

Усещаме ли болката и днес,

така претръпнали от дните?

Превърнат смисълът в прогрес,

останали единствено злините.

 

Същност, реалност, суета,

в котле от чувства смесени.

Колко чужд си във света

и само спомени отнесени?

 

Поне оставил съм следата

във тази пустош дива.

Споделял, а стигнал до средата.

Уви, природата ни е ръждива…

Просто рима

Бездушие по принцип

или лична драма.

Чувал от чувства!

Дълбока празна яма.

 

Събрано всичко във едно,

но дали е за добро…

Питам ви, не зная

ще му види ли се края…

 

И така минават дните

бавничко един след друг.

Поука или просто рима

за себе си или за друг…

Няма угодия

За едни съм слънцето — зората.

За други съм гадина!

За трети мрака — тъмнината.

По-добре от нищо — каза Господина.

 

Ако можеше на всеки му по нещо

аз да угодя.

Така желая го горещо,

но за жалост няма да склоня.

 

Така каза Господина!

И както бях дошъл, ще се поклоня,

ще кажа сбогом и ще си замина…

Поисках ти

Поисках любовта ти

за първи и последен път.

 

Да споделиш със мен света ти,

да си с мене този път.

 

Покажи ми обичта си

и ще разтворя над тебе криле.

 

Ангел твой ще съм — хранител

и в живота, и в съня.

 

Над теб ще бдя, докато спиш,

с теб ще съм по пътя ти.

 

Много ли искам — кажи,

колко е това в света?

 

Сам душата си да стискам!

И нея мога да ти подаря.

 

Плътски и душевно да ти се отдам.

Това поисках аз,

но ти ще ме поискаш ли, не знам?

 

А дали го заслужаваш?

Кажи ми

— Кажи каква си?

 

— ИЗГРЕВЪТ ли си?

 

Отваряща очите ни за света,

стопляща душата и тялото,

даряваща ни светлина след мрака.

 

— ЖИВОТ ли си?

 

Караща да растат тревите

да потрепват нежно в ритъм,

поклащаща горите.

 

— Значи си ВЯТЪР…

 

Носеща аромата на цветята от полето.

Летяща високо и над всичко,

търсеща и топлина, и светлина в нощта.

 

— НОЩНА ПЕПЕРУДА си значи…

 

С желание протегнала крилата

към пламъка на свещта.

Отражение на твойта същност.

 

— ПОЖАР си значи…

 

Подклаждана от желание и страст,

изгаряща и търсеща кислорода във въздуха.

Не трябваща да тлее нито пък да гасне!

 

Аз мога да съм кислород.

Нека изгоря във твоя огън.

 

Мога и да съм въздухът в гърдите ти

или кръвта във вените ти.

 

Огледало мога да съм.

 

— Кажи ми каква си?

 

Мога да бъда всичко за Теб…

Допълнителна информация

$id = 8411

$source = Моята библиотека

Издание:

Автор: Веселин Георгиев

Заглавие: На чашка кафе

Издание: първо

Издател: БГ Книга

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Тип: Стихосбирка

Националност: България

Излязла от печат: 2011 година

Художник: Деница Бояджиева

Художник на илюстрациите: Иван Димитров

ISBN: ISBN 978-619-7198-48-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2836