Във Франция през XIX в., в навечерието на Френската революция, музиката е средство за забавление, запазено единствено за аристокрацията, и представлява обикновен инструмент за насърчваане и улесняване на общуваането в модните салони по онова време. За да угодят на благородническото съсловие, музикантите изпълняват интересни като звучене творби, които да се харесаат на аудиторията. По този начин те смятат, че вършат това по задължение, и не очакват да получат достатъчно свобода, за да развихрят своя талант и да създадат музикални произведения, в които да изразят самите себе си. Въпреки това в онази епоха се ражда музикален гений, който не позволява талантът му да бъде задушен от това състояние на нещата.
Името му е Лудвиг ван Бетховен. Той е пропит с духа на Френското просвещение и не счита за свое задължение да се намира непрекъснато в услуга на аристокрацията с музикалните си изяви. Това му дава свободата да създава музика, чийто извор се крие в хуманистичните идеи в изкуството и основана единствено на собствените му убеждения. Въпреки че композиторът загубва своя слух, той не престава да издига музиката до непознати висоти.
Какъв е Бетховен като човек?
„Светът е като една кралска особа и подобно на нея непрекъснато има нужда от ласкателства, но истинското изкуство е себично и капризно и никога няма да забележи комплиментите.“
* * *
Издание:
100 личности — хората променили света. Лудвиг ван Бетховен
Издателство „Де Агостини Хелас“, Гърция
Специална адаптация за български език: Giga George
Редактор и коректор: Ралица Панайотова
Вносител: Атика Медия, България
