Павел Матеев
Облачна душа

Анотация

Павел Матеев е роден в Търговище през 1976 г. Завършва българска филология в ШУ „Епископ Константин Преславски“ през 2000 г. В момента живее в Лондон със съпругата си и двете си дъщери.

Влюбен

Ангелски очи

Две очи във мрака,

посочват пътя ми към Рая,

две очи ме чакат,

да ги целувам и желая…

 

Успях очите да огледам

и красота неземна аз съзрях,

посегнах — исках да я взема

и с нея да извърша грях.

 

Желание и страст в мен бушуват,

към тези ангелски очи,

целунах ги… и стана чудо,

любовта им ме възпламени…

Богиня

Как искам аз да зърна

богинята на моите мечти,

тогава нивга няма да отвърна

погледа си от вълшебните очи.

 

Знам, че ще обичам само нея,

само да пристигне тя при мен,

да бъде истинска копнея,

да бъдем двама нощ и ден.

 

И въпреки че е далече тя,

надеждата не спира да живее,

че ще сподели със мене любовта,

че сърцето ми напразно не линее.

Вечен сън

Сънят отново ме обори,

най-после — няма да съм сам,

защото с моето момиче,

да се срещна съм призван.

Когато през нощта сънувам,

сякаш в друг съм свят,

където от любовта аз вдъхвам,

като от розов цвят…

 

Отново потъвам в съня,

любимата пак аз целувам,

прегръщам я нежно с ръка

и на красотата й се любувам.

Как никога не искам,

да настъпи сутринта,

а сънят да е безкраен

и така във вечността.

Видение

Видях аз веднъж красиво момиче,

което със поглед ми каза: „Здравей!“.

Започнах с очи да я събличам,

но съвестта ме потупа: „Недей!“.

 

Отидох при нея, попитах я: „Как си?“,

тя закачливо ми смигна: „Окей!“.

Аз се усмихнах, тя ръка ми подаде,

поех я със нежност и рекох си: „Брей!“.

 

Тръгнахме двама за ръце заловени.

Ще кажете вие: „Това е опасно!“,

а аз ще отвърна спокойно:

„Любовта тъй лесно не гасне!“.

Заедно

Денят отмина вече,

едва започна вечерта,

недей отива надалече,

искам да си с мен сега.

Целуни ме страстно,

а пък аз ще те прегърна.

 

И на очите ти прекрасни,

прямо ще отвърна.

А след това ще кажа:

Влюбен съм във теб!

Ех, как ли да докажа

любовта си аз към теб?

Искрено

Днес ти давам тези три цветя,

но не стигат да изкажа любовта,

която ти във мен пробуди

и накара мъжа да се събуди.

 

Този ден е празник твой

и ще си намеря аз покой,

когато бъдеш ти щастлива,

когато погледът ти ме опива.

 

Думи нямам да изкажа,

нито ще ми стигнат да докажа,

как те искрено обичам,

как сърцето си на теб заричам.

Къде

Къде са тия юлски дни,

в които бяхме с теб, принцесо?

Къде са топлите лъчи,

а плажът и морето — де са?

 

Къде е малката ни стая,

в която бяхме толкоз време?

Къде от нас избяга рая,

а хубавото време — то къде е?

 

Къде изчезна, моя скъпа

и най-обичана от мен жена?

Където и да си — ще те окъпя

с любов единствено-една!

Магия

Магия ли бе това?

Магия или нещо друго?

Не! Това бе жена,

в която влюбен съм лудо!

Тя тайно ме омая

със своите топли очи,

показа ми, къде е рая,

научи ме, че любовта не горчи!

Щастие е за мен да съм

омагьосан от тази фея,

тя ме измъкна от кошмарен сън,

благодарение на нея аз живея!

Мечта

Не искам аз без чувство да ме гледаш,

нито в мене да се вричаш,

не искам нищо друго, освен това —

да кажеш, че ме ОБИЧАШ!

 

Когато те видях за първи път,

помислих си: „Сънувам!“,

ти беше толкова красива,

че за теб започнах да бленувам.

 

Влюбен ли аз бях — не зная,

трудно е да се определи,

макар че любовта е нещо хубаво,

по-хубаво от сладолед дори!

 

Но както и да е…

Сближихме се със тебе двама

и с очите си се уверих,

че друга като тебе няма.

 

Ти бе така добра и нежна,

за което всеки мъж мечтае,

беше толкова прекрасно,

че не исках да настъпи края.

 

Ала се събудих вече…

Красавицата като птица отлетя

и не ще успея да я стигна,

дори да имах аз крила.

 

Реалността ме свари неподготвен.

Виках си: „Проклет да бъде този ден,

в който съдбата ме ориса,

нещастието да се пада винаги на мен!“.

 

Да, но аз не се предавам,

не може да приключваме така.

С каквото и да е ще се преборя,

за да се завърне тя.

 

Така все още се надявам,

че ще се изпълни моята мечта:

да бъдем заедно отново,

да намерим двама ЛЮБОВТА!

Миг

Бясно настъпих педала

и бързо към теб полетях,

по бляскавата магистрала,

да стигна до моята мечта.

 

Знам, че ти още ме чакаш,

там, където свършва света

и дойда ли, няма да плачеш,

няма да бъдеш вече сама.

 

За прегръдката твоя копнея,

за погледа — мил, замечтан,

чувствам, че още живея,

за мига от слънце огрян.

 

С целувка ще среша косите,

вятъра в тях ще приспя,

с усмивка ще милвам очите

и ще изпивам всяка сълза.

 

И така събрани в едно цяло,

двамата с теб ще летим,

към нашето слънчево бяло

и с никой не ще го делим…

Непозната

От часове съм с тебе, непозната,

мечтаем, смеем се, говорим,

за любовта, за истината на нещата

и за живота даже спорим.

 

Гласът ти стопли ми душата,

чарът ти е страшно завладяващ,

а най-красивата усмивка на земята

ти със радост ми даряваш.

Откровение

Веднъж аз срещнах те случайно,

ти само с погледа си ме плени,

привличането беше тъй омайно,

че накара сърцето мое да гори.

 

Не ще забравя нивга този ден,

във който срещнахме се двама,

съдбата благосклонна бе към мен,

защото те превърна в моя дама.

 

Щастлив съм аз, че теб избрах,

не бих за нищо съжалявал,

освен за дето толкоз време спах

и не бях те по-преди познавал.

Поглед

Когато те видях, усетих,

как нещо в мен изгря,

как нещо топло ме подсети,

че вече истинско е — не игра.

 

Когато те видях, разбрах,

че без теб не мога да живея

и признавам си без страх —

ако ти не беше, щях да полудея.

 

Когато те видях, си казах,

че ти си подходящата жена

и от всичко друго се отказах,

за да бъда с тебе до смъртта.

Първите

Първите любовни трепети,

никога не се повтарят,

първите блажени шепоти,

дори в съня не се забравят…

 

Първите целувки сладки

следа в сърцето правят,

първите прегръдки кратки,

спомен мил оставят.

 

Първото нежно вдъхновение

ражда мимолетен стих,

първото душевно опиянение

отлита, като вятър тих.

Среща

Да те срещна, непозната,

желая в този час,

да те докосна,

да видя, че си истинска,

това мечтая аз.

 

Да разбера,

че съществуваш,

че имаш чувства

ти към мен

и ме жадуваш.

 

С думите си, ти ме

караш да копнея,

за твоята милувка,

за топлата усмивка,

за една-единствена целувка.

Тя

В живота си не бях виждал подобна

жена, в която адски да се влюбя,

привлече ме тя със сила огромна,

не бих си простил, ако я загубя.

 

Заедно с нея — любовта опознах,

опознах това чувство вълшебно,

заради нейната радост и смях

сърцето ми вече е потребно.

Недоразумение

Запознах се аз с една жена,

в която влюбих се безумно,

но идеята да ми отвърне тя,

й се стори доста неразумна.

 

Тя мислеше, че всичко е игра,

а трябваше да бъде сериозно,

и с чувствата ми тя се подигра,

което бе за нея грандиозно.

 

След гаврата й пак съм сам,

а сърцето мое е разбито

и избягах от града от срам,

сякаш куче съм пребито…

 

Любовта е болест, знайте,

когато влюбиш се неподходящо

и когато вий се колебайте,

не слушайте сърцето си кипящо. 

Самотен

Съдба

Влакът замина,

гарата се умълча,

навън е тъмно,

но аз още седя

на глухия перон

и не зная докога

ще издържа

сълзи да не пролея,

тъгата си да скрия,

като мъж да се държа.

Не мога да избягам,

сърцето ми гори,

не мога да се стърпя

и за миг дори,

не мога…

Тя си замина,

но този път — завинаги!

И няма да се върне

никога при мен.

Студено е,

но нищо не усещам.

Трябва да си тръгвам!

Не, не искам! 

Искам само,

да съм сам

с чувствата

и със скръбта.

Тихо да си плача,

името й да прошепна,

по снега да крача,

спомена да възродя…

Че когато

аз съм влюбен,

не виждам нищо друго,

освен този,

на когото бих искал,

да подарявам рози,

да целувам страстно,

да я докосвам

нежна и прекрасна,

да я прегърна,

думи от любов

да изрека,

а тя да ме погледне

и да промълви,

че също ме обича,

че ме желае тя,

да слеем устни…

но уви — съдба…

Душата ми

Душата ми настроена е поетично,

от сърцето стихове летят,

положението мое е трагично,

от плач очите ми не ще заспят.

 

Тъгувам за очите й сияйни,

тъгувам за омайната снага,

тъгувам и не пазя в тайна,

любовта си към прекрасната жена.

 

Трудно е, когато истински обичаш,

да спреш валежа от сълзи,

да бъдеш весел, в смях да тичаш,

самотата щом те навести.

Един миг

Една разходка край морето,

една случайна среща,

едно потрепване в сърцето,

една сълза гореща…

 

Един божествен кратък миг,

една любов отнета,

един самотен и отчаян вик,

една душа проклета.

Когато чух

Когато чух щастливият ти глас,

след толкоз време тишина,

поисках да пристигна аз завчас

при теб — необикновената жена.

 

Думите, които ти ми промълви,

ми дадоха сили, за да успея,

да секна тъжния порой сълзи

и поне за малко да се засмея.

 

От самотата, в която попаднах,

макар и за малко ти ме спаси,

без тебе аз бих пропаднал,

без любовта ти — много боли!

Болка от любов

Мисълта за теб

отвътре ме изгаря,

сърцето ми —

от страст гори,

нима за мен

дошъл е края

или просто

от любов боли…

Сам

До мене радиото пее,

отгоре лампата блести,

отвънка някой ми се смее,

че съм сам и ме боли.

 

За самотата има лек

един-единствен на света:

ликът на скъпия човек,

образът на моята жена.

 

Тя може да ме стопли

повече от всеки пламък,

ще секнат мойте вопли,

душата няма да е камък.

Крача сам

Крача сам по снежната поляна,

на която бяхме с моето момиче,

от слънцето тогава бе огряна,

а сега студът природата съблича.

 

До залеза тогава ний седяхме,

прегърнати на меката трева,

на сърцата си отдадени ний бяхме,

почувствахме отвътре любовта.

 

Със спомена си аз сега живея,

за тез отминали прекрасни дни,

но се надявам, че отново аз ще пея

на любимата сред гъстите гори.

Мисли

Самотен пак останах аз,

любимата замина преди час,

сърцето натежа, като олово,

а мъката налегна ме отново.

 

Дали ще дойде тя навреме

или дяволите ще ме вземат?

Дали все още ме обича

или на друг се тя обрича?

 

Дали, или… — това сега,

тормози ме от утрото до вечерта,

но все още аз я любя,

не бих понесъл, ако я загубя!

 

Мечтая за нея толкова време,

дори сънят ми е на тая тема!

Трудно е, но ще изтрая,

додето дойде и настъпи рая. 

Моля се

Сега стоя в самотната си стая

и стихове безименни творя

за тази, дето е от Рая,

за която от любов горя.

 

Стоя и сякаш аз я виждам,

и спомени започват да валят,

образът по памет аз съзиждам,

а сълзите ми не спират да текат.

 

Така успявам да се боря

със самотата своя всеки път,

но това не пречи да се моля,

да бъде тя от плът и кръв.

Тъга

Тъгувам аз за любовта,

тъгувам, че съм сам в нощта.

 

Няма на кого да се любувам,

няма дори кого да сънувам.

 

Самотен съм и много ме боли,

самотен бях и това ме измори.

 

Не мога дълго тъй да издържа,

не мога и живота си да продължа.

 

Защо се случва все на мен?

Защо нещастен беше този ден?

 

Не ще завърша тоз куплет,

не ще успея — без късмет…

Липса

Липсваш ми, да знаеш,

искам често да те виждам,

не трябва с мен да си играеш

и на друг да караш, да завиждам.

 

Липсваш ми, но знай,

че няма да те чакам вечно,

не дойдеш ли, тогава — край,

забрави за отношение човечно.

 

Липсваше ми, ти узна,

когато върна се навреме,

след толкоз самота прошепвам аз: ела,

време да не губим, а да се сбереме.

Спомен

Самотен лежа в малката си стая

и си спомням за морските дни,

през които морето ни омая

със плажа и със своите вълни.

 

Тогава бяхме само двама

и усетихме със пълна сила,

взаимната любов, така голяма,

която споделихме с тебе, мила.

 

Как искам да се върне тогава

и никога да няма край,

да бъдем двама и в забрава

да се обичаме във този рай.

Дори

Толкоз време чаках,

а влакът още пълзи,

толкоз време плаках,

че не останаха сълзи!

 

Чаках и пак ще чакам,

нея бих чакал вечно,

дано слезе от влака,

дори и в бъдеще далечно!

Заедно завинаги

Скъпа, още малко потърпи

и ще бъдем заедно завинаги,

знам, бавно времето върви,

но ще бъдем заедно завинаги.

 

Колко хубаво ще бъде,

когато бъдем заедно завинаги,

самотни няма да се будим,

щом сме заедно завинаги.

Заточение

Къде си, мило съкровище?

Самотен съм, липсваш ми!

Трудно в тъга се издържа!

Трябваш ми!

Трудно е и вече не вярвам,

че скоро всичко ще свърши.

Скоро заточението мое

докрай ще ме довърши!

По-тежко е,

отколкото мислех, че ще бъде!

По-мъчно е,

сякаш на смърт съм осъден!

Ако все ще е тъй,

то по-добре да умра!

Ако ли има надежда…

с теб съдбата си ще споделя!

Когато те намеря

Когато те намеря,

ще те поздравя вежливо,

сърцето ми ще пламне,

но повярвай — не лъжливо!

 

Когато те намеря,

ще те целуна страстно

и тогаз ще видиш,

че да си влюбен е прекрасно!

 

Когато те намеря,

никой не ще ни раздели,

ще бъдем заедно завинаги,

ще бъдем до края, нали?

Към теб

Най-после към теб пътувам,

към теб, любимата жена,

 

най-после ще спра да тъгувам,

защото ти ме очакваш сега.

 

Но влакът бавно се влачи,

удължава часът на мига,

 

в който със тебе ще крача

в софийската нежна мъгла…

Порой

Дъждът не спира да вали,

но пожарът в мен не ще да потуши,

който ти разпали, мила,

който, със свойта страшна сила

се разгоря в сърцето мое

и без теб да не усетя аз покоя.

 

Дъждът не спира да вали,

от него не успявам да заспя дори,

защото ти не си до мен,

защото без теб нещастен е всеки ден

и самотен оставам аз,

щом не чувам твоя нежен глас.

Пътуване

Влакът мудно пълзи

по релсите дълги, ръждиви,

а слънцето адски блести

в очите мои, сълзливи…

 

Седя в тясното купе

и с нетърпение очаквам,

когато при тебе ще дойда

и няма да те оплаквам…

 

Мечтата най-сетне се сбъдва,

мечтата — така съкровена,

мечтата, че с тебе ще бъда,

мечтата моя, потребна…

Мъка
Сонет №1

Колко е ужасно и празно,

когато теб те няма,

когато чакам, а напразно,

да бъдем с теб отново двама…

 

Студена болка ме облива,

когато с мислите към теб летя

и плача със сълза горчива,

а в съня си подарявам ти цветя.

 

Къде са, твоите добри очи,

чийто поглед да ме стопли

и като слънчеви лъчи,

 

да стопят сълзите мокри,

а любовта на воля да хвърчи

и да ни сбере под своя покрив.

Плач
Сонет №2

Мъчно ми е, защото сега съм сам,

а ти си толкова далеч от мен,

от болка станах клетник тъй голям

и за тебе плача нощ и ден.

 

Пред очите ми са още онези дни,

преживени от двама ни с любов,

но сълзи прорязват моите страни,

а сърцето закопнява с тъжен зов.

 

Ликът ти постоянно в мене грее,

спомням си те все така щастлива,

но ако вятърът към теб повее,

 

с порой от сълзи ще те облее,

но да угаси любовта, така красива,

този тъжен дъжд не ще успее.

Надежда
Сонет №3

Днес съвсем случайно аз научих,

че на тебе скоро ще се любувам

та от сърцето радостта отключих

и със мислите към теб пътувам.

 

Да знаеш, че с любов неописуема,

те очаквам при мене да се върнеш

и на мойта страст ненаказуема,

щом се срещнем — да отвърнеш.

 

Още малко ще трябва да потрая,

докато настъпи прекрасния ден,

на мъките тогаз ще сложа края

 

и на тебе ще остана в плен,

защото щом съм с теб — това е рая,

дори във грехове да бъда потопен.

Облачна душа

Когато слънцето се скрие,

зад мрачни облаци безчет,

тогава чувствата откривам,

а в сърцето чувствам се поет.

 

Защото само в тъмнината,

тъга, когато ме прегърне,

оставам сам във тишината

и в мислите си аз те зървам.

 

Тогава облаците от душата,

на показ вадят думите за теб,

следа, оставяйки сълзата,

помага за поредния куплет.

Обичан

Само ти

След толкоз време те открих,

но веднага не можах да осъзная,

че със теб ще бъда аз щастлив,

че любовта чрез тебе ще позная.

 

В началото не бях сериозен,

едно говорех, друго върших,

после пък сглупих и сбърках

и грешка фатална извърших…

 

След това аз бързо поумнях,

разбрах, че тъпо съм постъпил,

затуй пред теб се върнах аз,

но здраво на земята стъпил.

 

Сега сме заедно щастливи,

прекрасно е и не отричам,

че само ти за мен си важна,

че само тебе вечно ще обичам!

Моя

Когато близо си до мен,

до себе си ще те притискам,

ще те целувам и всичко твое,

да бъде мое ще поискам.

 

Не се опитвай да избягаш,

защото винаги ще те намеря

и там, където аз те хвана,

ще бъдеш ти от мен пленена.

 

Защото любовта от страст се ражда,

страст — изгаряща и споделена,

страст — не спираща да се надгражда,

а душите и телата — съединени…

Доверие

Най-истинското обещание,

да ти бъда верен аз до гроб,

дадох го, без капка колебание,

извиращо от искрена любов.

 

Ти успя да ме почувстваш,

само ти веднага ме разбра,

без сила, нежно и изкусно,

проникна вътре в моята душа.

 

Показа ми, какво е обич,

накара ме да ти се доверя,

ръка подаде ми без злоба

и ме въведе в свят от красота.

Любовни светове

Нежният ти глас подсказва,

че ще открием нови светове,

където никой с нищо не наказва

бъдещи любовни грехове.

 

И в тези светове свободни,

се отдаваме на плътска страст,

там правим любовта възможна

и се потапяме във нейна власт.

Сезони

Зимата най-после отмина,

събудих се от „мечи сън“,

настъпи вече новата година,

а останах да „стоя“ кат’ пън.

 

Пролетта във моята душа

пристигна страшно бавно,

но разбрах накрая мисълта,

че да си щастлив е главно.

 

Лятото дойде — така желано,

„ужасно“ любовта ме завладя

и макар да беше още „рано“,

намерих подходящата жена.

 

Есента пристигна бързо,

запазих „намереното“ аз,

със любовта си се обвързах,

а после чух вълшебен глас:

 

„Времето може да се сменя,

но ти за нищо на света,

любимата си не заменяй

и щастлив ще те направи тя!“

Летим

Яхнал вихъра, към теб политам,

защото си пазителка на моето сърце,

дали обичаш ме, не ще да питам,

просто ще поема двете ти ръце…

 

И двамата прегърнати, тъй нежно,

летим, отдадени на този порив нов,

който в облаците ни отвежда,

за да изпитаме неземната любов.

Допълнителна информация

$id = 8172

$source = Моята библиотека

Издание:

Автор: Павел Матеев

Заглавие: Облачна душа

Издание: Първо

Издател: Фабер

Град на издателя: Велико Търново

Година на издаване: 2016

Тип: стихосбирка

Националност: Българска

ISBN: 978-619-00-0525-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3263