Русия владее по-голямата част от Източна Европа и Азия. След като извоюва своята независимост от монголското владичеств на Златната орда, новата европейска държава, наречена Русия, се управлява от владетели, носещи титлата царе. И докато през целия XVII в. темповете на развитие в Западна Европа са забележително бързи, то Русия изостава в достигането на постиженията на западната цивилизация. В началото на XVIII в. на сцената се появява човек, който коренно изменя това положение. Името му е цар Петър Велики.

Той води войни срещу Кралство Швеция — най-могъщата сила в района на Балтийско море по онова време. Освен това обръща особено вниманиа и полага специални грижи за развитието на културата и промишленото производство в цялата руска държава с помощта на поредица широкомащабни реформи. Цар Петър превръща Русия от сравнително изоставаща в развитието си държава във велика европейска сила.

За съжаление обаче Петър Велики избира неподходящ начин за провеждане на своите реформи, прилагайки непоследователни и автократични подходи, характерни за абсолютната монархия. В резултат от радикалните реформи, с които той се заема, мнозина сред поданиците му изнемогват от непосилните данъци и са принудени да се трудят както никога досега, а някои дори стават жертви на назиданието, използвано като средство за убеждаване. Новата столица Санкт Петербург придобива славата на метрополис, построен върху костите на тези, които заплащат с цената на своя живот едно автократично управление.

„Имам силно желание да реформирам своите поданици и в същото време се срамувам да призная, че не съм в състояние да реформирам самия себе си.“

* * *

Издание:

100 личности — хората променили света. Петър Велики

Издателство „Де Агостини Хелас“, Гърция

Специална адаптация за български език: Giga George

Редактор и коректор: Ралица Панайотова

Вносител: Атика Медия, България