Снори Стурлусон
Саги за кралете на Севера 1

Иван Маразов
Между прозата на историята и меда на поезията
Предговор към българското издание

С това издание българският читател най-после получава възможността да прочете знаменитите северни саги в превод непосредствено от оригинала. Техен автор е Снуре Стюрлюсон (1179–1241). Той бил забележителна фигура за своето време. Произхождал от стар и знатен исландски род, бил богат и се занимавал с политика, което му коствало и живота. Но не тези тленни дела създали неговата нетленна слава. Като образован човек той бил един от известните скалдове, станал автор на ред „исторически“ предания, записани по разкази или от древни хроники, но също така вероятно е написал и прозаическата част на „Младшата Еда“ — един от основните ни извори за изучаване на скандинавската митология.

Названието на този сборник от саги е „Земният кръг“ (Heimskringla). Представата за Земята като кръгла, т.е. притежаваща съвършена форма, отговаря на архаичните земеописания. От друга страна, названието съответства на претенциите на автора да обхване цялостната история на света. Снуре действително е овладял невероятно много информация, но тя се изчерпва с близката история на неговия свят — средновековна Скандинавия. Така че „Земният кръг“ всъщност се затваря в пределите на Северна Европа: Исландия, Швеция, Норвегия, Дания, Шотландия, Англия, Ирландия. Това е геополитическата представа на времето.

В книгата на Снуре намираме интересни примери и за моделирането на антропогонични и социогонични представи. Преди да роди син, една жена сънува огромно дърво. Долната му част е червена, в средата то е зелено, а короната му е бяла. От една страна, в образа на световното дърво обикновено се въплъщава тричастната представа за Космоса. Но в случая към нея се прибавя и цветовият код, чрез който се обозначават социално-идеологически реалности. Червеното маркира воина, бялото е цвят на жречеството и на сакралното, зеленото принадлежи на третата, производителната функция. Образът на дървото като символ на рода и властта се среща и в друга сага. Една кралица отново го вижда насън да покрива цялата територия на страната. Буквален паралел намираме у Херодот. Той разказва, че дъщерята на мидийския цар Астиаг сънувала как от лоното й израства огромно дърво, сянката на което покрива цяла Азия. Магите разтълкували съня по следния начин — дъщерята ще роди син, който ще измести дядо си от престола. Сънят се сбъднал. Така че дървото в женските сънища вероятно се свързва с продължаването на рода и с царските предсказания.

Основният въпрос, който трябва да си зададем, е в каква степен сагите от цикъла „Земният кръг“ принадлежат към историческия жанр. На пръв поглед в тях се съдържат такива подробности (имена, места, събития), че сякаш няма съмнение в правдивостта на преразказите на Снуре. Доста изследователи съотнасят данните от сагите с исторически лица и случки, т.е. използват ги за историческа реконструкция. И все пак в голяма степен сагите за северните крале са квазиисторически описания (в смисъла, който В. Иванов и В. Топоров влагат в понятието). Навярно читателят трудно ще се оправи в множеството имена, пресъздаващи генеалогичните редове. За нас, съвременните читатели, изброяването на членовете на рода до девето коляно няма смисъл. За човека от епохата на Снуре обаче генеалогиите имат изключително значение — родословното дърво легитимира кралете и ярловете в не по-малка степен, отколкото техните лични подвизи.

Тъй като в монархическо по тип общество правото на наследяване има решаващо значение, то и ритуалите по доказване на това законно право са особено развити. Децата обикновено се дават на възпитание при „духовен учител“. Той ги обучава не само на военно изкуство, но ги и учи на риторика, предава им фолклорната история, т.е. подготвя ги да станат пълноценни членове на обществото. Като знак за символично осиновяване на детето учителят го взема на коленете си — за народите от индоевропейската езикова и културна група коляното е фалически знак, поради което означава и приемственост. Многозначителни са прозвищата на някои от тези учители: Слепия, Мъдрия, Прозорливия… Често в тази роля на социален баща виждаме дядото по майчина линия, което ни напомня за Одисей или за тракийския владетел Кисес. След достигането на пубертета много от тези юноши служат в свитата на краля, с което завършва обучението (инициацията) им.

Естествено е в генеалогиите на „историческите“ крале да се включват и митични персонажи. Книгата започва със сага за инглингите, от която научаваме, че скандинавските народи (и царските родове) са тръгнали от земята на скитите. Може би изборът се обуславя от фонетичната близост между названията „Скития“ и „Швеция“, Древната страна на границата между Европа и Азия е била известна от множество съчинения на антични автори. „Азия“ се идентифицира като „страна на Асите“, т.е. на боговете в скандинавската митология, която граничи с Танаквисл (Ванаквисл) — земята на Ваните (великани, противници на боговете). Названието може би идва от съзвучието със скитската река Танаис (Дон), която още според древните разделяла Европа от Азия. Принципите на митичната топография се запазват и в средновековието — много места получават названието си като сцена на квазиисторическо събитие или по погребението на полуисторически — полуепически персонаж. Скандинавската митична прародина е заселена с разни народи: великани, джуджета, черни хора, които говорят на различни езици. Архаичното описание на далечното и чуждото се гради винаги върху отклонения от нормата, зададена от представите на описващия. Така че Снуре не отстъпва на Херодот, който седемнадесет века преди него разказва за подобни народи, населяващи крайните северни или южни покрайнини на „земния кръг“. Но разликата се състои в това, че исландският „историк“ реконструира едно минало състояние, а не синхронни явления. Затова „историята“ пуска корени в мита, който вече и служи като предистория. Чрез тази историзация на мита се прави опит скандинавската генеалогия да бъде изведена до „правремето“ и по този начин да се легитимират претенциите за световно господство.

Снуре повтаря в известна степен Тукидит в опита си да изгради един еволюционен модел на скандинавската история. Първата епоха за него е епоха на огъня, втората е епохата на каменните могили. Естествена е и идеализацията на миналото — мъжете тогава били по-силни. Затова и първите царе всъщност са членовете на скандинавския пантеон — един евгеничен опит митът да се впише в историята.

Один, върховният скандинавски бог, е описан като цар на тази все още митична страна. В тричастната система на индоевропейската идеология Один несъмнено принадлежи на втората, воинската функция — той е представен като велик воин, който, както знаем, възбужда бойния гняв у своите воини и парализира чуждите (самата етимология на името, от wut-, означава воинската ярост, характеризираща втората функция). Одиновите берсеркр или улфхеднар отиват на бой голи до кръста, те не изпитват страх и болка, те са като животните, които са въплътени в името им — мечки и вълци. А сред индоевропейците вълците определено са емблематични животни на военното божество — самият Один е съпровождан от тях, пред храма му висели обесени девет вълка и т.н., както гръцките воини са „вълци на Арес“, персийските са „двукраки вълци“, а военното божество на траките носело името Кандаон (Вълкодав). Мечът също е наричан или „вълк“, или „орлови нокти“, което напомня оформлението на много скитски акинаци. Но, както в останалия индоевропейски свят, образът и названието на вълка бележи също така и престъпника (warg). Поставен извън закона, той се превръщал във вълк и можел да бъде хванат, вързан и убит, без неговият убиец да се преследва от рода му. Защото кръвната мъст все още била действащ юридически принцип в скандинавското общество и по времето на Снуре.

Один е и ясновидецът и магьосникът в скандинавската митология. Той пръв научил тайните на руните, като използвал вълшебното си умение да се превръща в различни животни (например в змия). Докато тялото му лежало като заспало или като мъртво, той, преобразен в „птица или звяр, риба или змия“, пътувал по този (или, по-скоро, по онзи) свят. Той е „майстор на песните“, защото речта му убеждавала. Всичко това прави от Один модел за шаман. Но знанията си той черпел и от главата на Миме (Мимир). Макар че Снуре „историзира“ и този митичен образ, „говорещата глава“ е постоянен мотив в митовете на индоевропейците — достатъчно е да си спомним за Орфей, чиято откъсната от тракийските жени глава, плуваща по водите, продължавала да пее предсказания, докато не била погребана.

„Историческият“ прочит на мита изисква дори Один в края на краищата да умре. Но той заявил, че в отвъдното ще бъде цар на всички загинали от оръжие. Тук искам отново да направя паралел с друг тракийски бог, когото самите траки смятали за цар (точно както Один в сага за инглингите) — Залмоксис. Този велик пътешественик, натрупал в далечни страни огромни знания, веднъж се направил на умрял, а после сам се оттеглил от престола зад реката Когеон в планината със същото название, където не общувал с никого освен с царете. И Один, и Залмоксис приличат на индоиранския Иима — първият човек, но и първият смъртен, който след смъртта си станал цар на подземното царство. Преди да си отиде, Один бил белязан с острието на копие; пратеникът жертва до Залмоксис бил хвърлян върху три копия. Представата за другия свят като обител (Один го нарича „Жилище на боговете“) отразява вяра в безсмъртието, на която учил своите съплеменници и Залмоксис.

След Один неговата династия се продължава от царе, въплъщаващи другите идеологически функции. Нюрд, при когото се възцарил мир и при когото бил урожай във всичко, накарал хората да повярват, че той им дарява богатството и реколтата. Това отговаря на прерогативите на трета функция. После се възцарил Фрьой (Фрейр). Той пък издигнал до Упсала голямо капище, където според Адам Бременски имало статуи на три божества: Тур, Водан (Один) и Фрьой. Институционализирането на храм/светилище е несъмнено белег за първата, жреческа функция, макар и у този герой/бог да откриваме много третофункционални черти. Но мирният характер е белег и на жреческото съсловие. Показателно е, че шведите крили три години смъртта на своя цар Фръой — те положили тялото му в могила, пред която продължавали да носят данъците си. Точно толкова прекарал в „подземното жилище“ и Залмоксис, скрит от поданиците си, за да ги убеди, че няма да умрат, а ще отидат в един друг свят, където ще имат много блага. Редът в тази митична династия се спазва и при жертвоприношенията — първият тост е за Один, а после следват тостове за Ньорд, Фрьой, Браги.

Свайгдир се опитвал напразно да намери „жилището на боговете“. Веднъж едно джудже, което стояло край огромен камък, го подмамило да влезе вътре и оттогава царят изчезнал. В митологията на народите от индоевропейското семейство героите и боговете често се раждат от камък (персийският Митра или осетинският Сосръква), но не по-рядко те изчезват в скалата. Така тракийският легендарен цар Резос не умрял, а останал „затворен в богатите със злато скали“.

Не по-малко мистична била смъртта на Ванланде. Макар и да бил велик воин, той бил поразен от магията на финска магьосница. Снуре често приписва такива способности именно на фините — както обикновено, именно съседите се оказват най-чужди и следователно най-опасни. Те могат да променят облика си, поради което понякога кралете ги пращат на разузнаване. Но магьосници, разбира се, са и жените. Те са не по-малко опасни — когато се разсърдят, земята се преобръща само от погледа им и всяка жива твар загива. Идеята за „света наопаки“, за „антисвета“ характеризира състоянието на криза в обществото (т.нар, от Р. Жерар „сакрифисиална криза“). Снуре описва подобни явления — преди всичко те се кодират от неурожай и глад. Изходът от тези кризи е жертвоприношението на сина на краля или дори на самия крал, може би защото архаичното съзнание прави именно владетеля отговорен за плодородието — нали „добрият“, „справедливият“ цар винаги носи мир, обилна реколта и богатство.

Один въвел обичая след смъртта тялото на краля или на воина да се изгаря заедно с богатствата му — той твърдял, че на другия свят всеки ще има толкова, колкото е взел със себе си на кладата или е заровил в земята. В този разказ сякаш са кодирани двата основни начина на „унищожаване на богатството“ (един от кенингите описва владетеля като „жесток към златото“) — погребението и съкровището. Това ни обяснява защо в цяла Европа (и особено в Тракия) практиката да се заравят скъпоценни вещи продължава с хилядолетия. Изровеният от земята древен златен накит по право принадлежи на краля — той е предметна легитимация на принадлежността му към династическата верига. А самото съкровище се пази или от дракон, или (което е същото) от наложено върху него древно проклятие.

Разбира се, това легендарно предвреме, което Снуре описва в сагата за инглингите, е избор на прецеденти за много обичаи. Един от тях е полагането на мъртвия с оръжието му в лодка. Понякога тя се пуска по морето, друг път се погребва под могила (открити са много погребения от този тип). Лодката е най-често срещаният изобразителен знак още в скалните рисунки и бронзовите бръсначи от края на бронзовата епоха в Скандинавия, който продължава да бъде използван и във викингските надгробни стели. Нали на лодка се стига и до келтския рай Авалон, нали и модели на лодки се поставят в ранните тракийски погребения още от края на бронзовата епоха? Другият свят е отделен от нашия с водна преграда (затова Один се превръща в риба).

Но обикновено мъртвият владетел е погребван в каменни могили. Дали става дума за описание на реалните гробници от историческото време, или за долмените и каменните гробници от праисторията, осеяли и до днес територията на Скандинавия? Възможно е, както това става и в Елада, гробниците под огромни могили, датиращи още от бронзовата епоха, да са били осмисляни като жилища в отвъдното на исторически лица. Интересно е, че и късните датски владетели претендирали, че в тези циклопически гробници били погребани техните прадеди — това създава илюзия за непрекъсната приемственост в династията, узаконява тяхната власт. Отбелязването на гробниците с високи каменни стълбове (менхири) е също продължение на древна традиция в Европа. Една такава каменна могила се строяла дълго, с месеци. Като видим знак за господство, за история, за традиция тя била особено почитана. Тялото на погребания владетел пазело страната и, погребано в нейната земя, носи късмет и урожай. Затова понякога тялото на особено удачен крал било разчленявано и останките били погребвани на няколко места — има няколко могили на Халвдан. Българският читател може да разбере тази традиция — нали и нашата земя е богата на могили, отбелязващи границите или сакралните центрове на древните тракийски царства. Какво по-богато жилище в отвъдното от каменната могила в Свещари или изписаните гробници от Казанлък или Александрово?

Всички кралски саги, независимо от опита биографиите на царете да се индивидуализират, са построени по един модел. Преди всичко конунгът трябва да отговаря на една непреходна система от ценности: и той обикновено е с висок произход, снажен, красив, умел в бойното изкуство, храбър, със сполука на бойното поле, красноречив, щедър. Оставаме с впечатлението, че всеки „добър цар“ притежава тези достойнства. Основното от тях е, че той непрекъснато воюва — ту се отправя на грабителски походи, ту защитава страната си или напада съседите. „Ратната стрела“ твърде често се разпраща по четирите края на страната, един обичай, запазен и в скитската иконография. Воинската доблест е най-важното качество както за епическия герой, така и за историческия владетел. Основателят на одриското царство Терес I обичал да казва, че когато не воювал, му се струвало, че се оприличавал на конярите си. Както казва старият воин в една от сагите, той не иска да умре от старост в леглото си, а твърде дългият мир е лош белег за краля. Двубоите са основното средство за изпитание на личната воинска доблест. Ето защо толкова често изходът на битката се решава от двубой между двама избрани бойци. В стенописите от Казанлък и Александрово, както и в украсата на гробници от Мала Азия или древна Италия тази тема се появява често. Колкото е блестящ в боя, толкова воинът може да стане жалък в смъртта — изоставен на бойното поле, жертва на кучета и птици. Образът на грозната смърт е познат и в гръцкия епос и той е огледално отражение на аристократическия идеал за завършеност и цялостност на героя.

Естествено е и другите царски ритуали да намират прецеденти още в предисторията — това им придава допълнителна сакралност. Един от тях е „царската обиколка“. Макар че се говори за столици, скандинавските конунги постоянно били на път — те имали резиденции навсякъде и заедно със своята дружина обикаляли страната си, а местните големци ги посрещали на пир. Оставаме с впечатлението, че не само във Валхала, героическият рай, но и на Земята воините се занимавали главно с две дейности — битка и пиршество. Пирът е мястото, където кралят или ярлът общуват със своите сановници, с дружината си, където той е даряван или дарява, където сключва сделки, договори или брак (заедно с чашата медовина той поема и ръката на бъдещата си съпруга — точно както в централната сцена от Казанлъшката гробница), но понякога именно по време на пир намира и смъртта си.

Като всички архаични народи, подчинени на ценностите от героичния кодекс, скандинавците ценят не само храбростта, но и жестокостта, както и хитростта. Много известни крале са намерили смъртта си не в битка, а в дома си, и то най-често в пожара, подпален от техните врагове. Това е един общ мотив в много саги. Другите видове смърт са обесване или удавяне. Може би в тази повторяемост трябва да видим доказателство за индоевропейската представа за „тричастната смърт“?

Един характерен литературен похват на Снуре е да завършва сагата с откъс от скалдическа поема. Тя прозвучава като семантична поанта. Сякаш чрез цитата Снуре иска да придаде по-голяма достоверност на своя разказ — нали поемата е съставена в историческото време, за което той пише, а освен това тя е от малкото фиксирани текстове на епохата. Не е моя работа да се спирам на сложния език на тази поезия. Искам обаче да отбележа дълбоките й връзки с митологичното повествувание. В кенингите (по особен начин построени перифрази за иносказателно обозначаване на ключови понятия) са използвани често епични или митични метафори. Това придава по-голяма образност на езика, но тя е свързана с дълбинни тъждества между двата члена на метафората: например корабът е „морски кон“ или „драконоглав“, но точно по този начин се изобразяват митичните лодки на слънцето в рисунки по скалите или върху бронзови предмети още през бронзовата епоха. Скандинавският скалд се е ползвал с голямо уважение в двора на всеки конунг. Той е бил единственият занаятчия, който печели от изкуството си — „с меча си (кралят) напълни чашата на не един скалд“. Неговата позиция напълно съответства на положението на архаичния рапсод. И двамата изпълняват важната функция на PR на владетеля — те могат да разнесат славата му, но могат и да го унищожат в съзнанието и паметта на хората. Защото те са единствените, които могат да запазят за историко-фолклорната памет спомена за един или друг конунг. А за архаичния герой това е начин за постигане на безсмъртие, на kleos apthiton, нетленната слава, която е цел и на гръцките епически герои. Скалдическата поема, прославяща владетеля, е равнозначна по смисъл на надгробната „каменна могила“ и на „високия камък“, издигнат върху нея. Всеки, който мине край могилата, знае на кого принадлежи тя, мислено произнася неговото име и така сякаш връща отдавна загиналия герой в нашето време. Всеки, който прочете поемата, извършва същия „съживяващ акт“. Тези знаци в два различни кода актуализират отдавна изчезналото минало и по този начин го правят интегрална част от днес, от настоящето. Така „медът на поезията“, открит още от Один, е не само метафора, но и сакрална напитка, която освежава и възкресява паметта за славното минало и неговите герои.

Може и да не се доверяваме изцяло на историзма на сагите, но има едно важно историческо събитие, което е намерило сериозно отражение в тях — покръстването. За българския читател е особено поучително по какъв начин и защо новата религия била налагана на езичниците от скандинавските страни — възможно е в тези саги да открием модела и на делото на княз Борис. Смяната на идеологическия модел рядко минава гладко. И в Скандинавия кръстът е наложен с жестокости, кръв, разпри, измами, подкупи, с разрушаване на езически светилища, с връщане към старата вяра и опожаряване на новопостроени църкви. И тук, както на Балканите, християнските празници са съотнесени с езическите, а кръстният знак се отъждествява с чука на върховния езически бог Тюр. И тук езическият слой се задържа дълго във фолклора и играе значителна роля в оформянето на мирогледа.

Уверен съм, че всеки читател на тази книга не само ще получи нови познания, но и ще намери своя гледна точка към историята, фолклора, литературата на средновековния скандинавски свят. Сигурен съм, че благодарение на чудесния превод на Румяна Сиромахова той ще влезе в този свят, жесток в реалността си, но и вълшебен в литературното си битие. Ако всяка книга е прозорец към нещо, то тази прилича на надгробната могила на един от кралете от сагите: Тя има три прозореца, пред които е оставен данъкът от злато, сребро и мед.

Разказът на Снуре Стюрлюсон

В тази книга аз се постарах да събера древни легенди за владетелите от Северните страни, говорили на староскандинавски език. Разказал съм ги така, както са ми ги предали възрастните хора. Написал съм за родовете всичко онова, което съм успял да науча за тях. Една част от сведенията намерих в родовите хроники на кралете и благородниците. Други съм черпил от старинния епос и историческите балади, които хората обичат да си разказват. Дори и да не сме сигурни, че те описват нещата такива, каквито са били, то знаем все пак, че в древността са държали на истината.

Тюдолв Сладкодумния от Квине бил скалд^[1] при Харалд Хорфагре^[2]. Той създал и сказание — „Инглингатал“^[3] за крал Рагнвал Хайдюмхааре^[4], който бил син на Улав Гайщадалв, а той — брат на Халвдан Сварте^[5]. В епоса се изброяват тридесет от предците му, описва се как е умрял всеки един от тях и къде е гробът му. Фюлне се наричал синът на Ингве-Фрьой, комуто шведите принасяли жертви дълго след смъртта му и който дал името си на инглингите. Йойвинд Скалдеспил разказал за прадедите на ярл Хокон Могъщия в друго сказание — „Хольоятал“, в което той възпявал Хокон. В него Сааминг се представя като син на Ингве-Фрьой, описва се смъртта на двамата и се посочва мястото на техните гробници. Ние писахме за живота на инглингите, базирайки се на съчиненията на Тюдолв и на народните предания.

Първия период наричаме „период на огъня“, защото по онова време имало обичай да се изгарят мъртвите и над гробовете им да се поставят менхири^[6]. А откакто Фрьой бил погребан в каменна гробница в Упсала, много владетели започнали да правят гробници за починалите си родственици. Наред с това се запазил и старият обичай да се поставят надгробни менхири. След като датският крал Дан Велики наредил да се направи гробница за него самия и помолил след смъртта му да бъде положен там, облечен в кралски доспехи и накити, заедно с личния му кон в пълно снаряжение и множество предмети, мнозина от неговите наследници постъпили по същия начин. Така в Дания настъпил „периодът на каменните гробници“, докато при шведите и норвежците „огненият период“ се задържал още дълго.

По времето, когато била заселена Исландия, Харалд Хорфагре властвал в Норвегия. Придворните поети съчинявали балади за крал Харалд и всички следващи крале на Норвегия. От тях и досега черпим сведения за хората и събитията. Ние приемаме за достоверно онова, което те разказват за походите и битките на владетелите и техните синове. Все пак никой не би посмял да разказва лъжи и измислици пред слушатели, които не само знаят истината, но понякога и сами са участвали в описаните събития.

Свещеник Аре^[7], син на Тургилс Гелесон, бил първият в Исландия, който започнал да пише хроника за стари и нови времена на староскандинавски език. В книгата си той описал заселването на Исландия, създаването на законите и дейността на законодателите^[8], разказал колко дълго изричал всеки от тях закона си и че това се правело не само до въвеждането на християнството в Исландия^[9], но продължило и до наши дни. Той описал голяма част от живота на кралете в Норвегия, Дания и Англия, както и важните събития в Исландия. Аз мисля, че всички негови разкази имат достатъчно достойнства, за да бъдат високо оценени. Аре знаел изключително много и бил доста възрастен — роден е една година след смъртта на Харалд Сигюрдсон^[10]. Както сам твърди, той е писал за живота на норвежките крале, базирайки се на разказите на Од, синът на Кол Халсон от Сида. Од учил при Тургайр Авродскол — много начетен възрастен човек, живял в Нидарнес по времето, когато ярл^[11] Хокон Могъщия бил убит^[12]. На лобното място на ярла Улав Тригвасон поставил основите на град, който съществува и до днес.

На седемгодишна възраст Аре пристигнал при Хал Тураринсон в Хаюкадал^[13] и останал там 14 години. Хал бил много интелигентен мъж, а имал и добра памет. Той помнел, че свещеник Тангбранд го покръстил, когато бил на три години, а това било годината, преди християнството да се узакони в Исландия. Аре бил на 12 години, когато епископ Ислайв починал. Хал обикалял страните по търговски дела, поддържал делови отношения с крал Улав Светия и благодарение на това доста се издигнал. Ето защо Хал знаел много подробности за управлението на краля.

Епископ Ислайв починал почти 8 години след смъртта на крал Улав Тригвасон, а Хал починал 9 години след епископа — на деветдесет и четири годишна възраст. Той се заселил в Хаюкадал на 30 години и живял там още 64, както пише Аре.

Тайт, синът на епископ Ислайв, заминал на обучение при Хал в Хаюкадал и останал там. Той бил учител на свещеник Аре и го научил на много неща, както самият Аре разказва.

Аре учил и при Тюрид, дъщерята на Снуре Гуде^[14], която била умна жена. Тюрид помнела своя баща. Той бил приблизително на 35 години, когато християнството било прието в Исландия, и починал една година след гибелта на крал Улав Светия^[15].

Не е чудно, че свещеник Аре успял да събере толкова много сведения за събитията в нашата и в други страни, щом като се е учил от толкова умни и опитни хора. А и самият той бил любознателен и паметлив.

Що се отнася до епосите, мисля, че не би трябвало да има съмнение, стига те да са точно цитирани и добронамерено изтълкувани.

Сага за инглингите

Океанът на много места е издълбал сушата на Крингла Хаймсинс — кръглата земя, върху която живеят хората. Дълбоки заливи се врязват навътре в бреговете. От Норвасюнд^[16] чак до Юшалаландия^[17] се простира едно голямо море. То има продължение на североизток, наречено Черно море, което разделя света на три части. Източната част се нарича Азия, а другата на запад — Европа или Енея.

На север от Черно море се намира Големият или Студеният Свитюд^[18]. Някои казват, че Големият Свитюд не е по-малък от Голямата Серкландия^[19], други — че е колкото Голямата Блоландия^[20]. Северната част на Свитюд не е заселена поради студа и ледовете, така както южната част на Блоландия е пуста поради палещото слънце. В Свитюд има множество големи селища. Има различни хора, говорещи много езици, срещат се великани и джуджета, чернокожи и други странни човешки племена, има животни и страшно големи дракони. От планината, която се простира на север от селищата, извира река, която обикаля около Свитюд — правилното й име е Танаис^[21], погрешно е известна като Танаквисл или Ванаквисл. Тя се влива в Черно море. Страната около Ванаквисл нарекли Ваналандия. Тази река разделя света на две — на изток се простира Азия^[22], а на запад — Европа.

2. Страната в Азия, на изток от Танаквисл, нарекли Осаландия или Осахайм, а главната крепост в нея — Осгард. Владетел на крепостта бил Один. В нея направили голям жертвеник. Според тогавашния обичай дванадесет върховни жреци извършвали жертвоприношенията и разрешавали споровете между хората. Наричали ги дротни^[23]. На тях народът трябвало да служи и да им се подчинява.

Один бил голям воин. По време на безбройните си завоевателни походи той покорил много земи. Щастието го съпровождало в битките и той винаги побеждавал.

Постепенно неговите бойци започнали да вярват, че победата е на негова страна винаги щом той пожелае това. Когато воините му тръгвали на бой или да изпълняват други задачи, Один поставял ръце над главите им и ги благославял. Те вярвали, че това им носи успех. Когато се намирали в безизходица в морето или в битка, неговите войници повтаряли името му и смятали, че това винаги ги спасява. Имали пълно доверие в него. Често Один заминавал на толкова далечни походи, че с години не се завръщал в страната си.

3. Один имал двама братя — Ве и Вилье. Докато отсъствал, те управлявали страната. Веднъж Один заминал на поход в много далечни земи и толкова дълго отсъствал, че асите вече не вярвали в неговото завръщане. Тогава братята му си разделили наследството и двамата се оженили за съпругата му Фриг. Не след дълго обаче Один се завърнал и взел жена си обратно.

4. Один тръгнал с войска срещу ваните^[24], но те влезли в бой с него, за да защитят страната си. Побеждавали ту едните, ту другите, взаимно опустошавали земите си и избивали хората си. Когато всичко това омръзнало и на двете страни, те сключили мир и си разменили заложници. Ваните изпратили на асите най-уважаваните си мъже — Нюрд Богатия^[25] и синът му Фрьой^[26]. Асите предложили от своя страна Хьоне и казали, че е много подходящ за хьовдинг^[27]. Той бил едър и много красив човек. С него изпратили и друг изключително умен мъж, който се казвал Миме. В замяна ваните дали най-умния от тях Квасе.

Щом Хьоне стигнал до Ванахайм, веднага бил провъзгласен за военачалник, а Миме станал негов съветник. Когато Хьоне участвал на съвет и възникнели спорове, а Миме не бил там, той винаги отговарял едно и също: „Другите да решат.“ Накрая ваните разбрали, че били изиграни при размяната. Отсекли главата на Миме и я изпратили на асите.

Один намазал главата с билки, така че да не изсъхне, изрекъл заклинания над нея и й върнал способността да говори. Главата на Миме му издала много тайни. Один изпратил Нюрд и Фрьой при жреците и асите ги приели за богове. Дъщерята на Нюрд — жрицата Фрьоя^[28] научила асите да практикуват магията, така както ваните правели това. Още докато бил при ваните, Нюрд се оженил за сестра си, тъй като там такъв брак бил разрешен. Техни деца били Фрьой и Фрьоя. При асите бракът между толкова близки роднини бил забранен.

5. От североизток към югозапад се простирал голям планински хребет, който отделял Големия Свитюд от другите страни. Недалече от планината, на юг, се намирала Тиркландия^[29]. Там Один притежавал обширни имения. По това време римските воини шествали по света и покорявали земи и народи. Поради тази заплаха много хьовдинги напускали земите си. Один бил далновиден човек и ясновидец. Той знаел, че един ден неговият народ ще се засели на север. Ето защо оставил братята си Ве и Вилье да управляват Осгард и заминал надалече, последван от всички богове и много хора.

Първо тръгнал на запад към Гардарике^[30], после на юг към Саксландия, където завоювал една голяма страна и оставил синовете си да я управляват. После тръгнал на север към морето и спрял на острова, който още се нарича Одинсьой^[31]. Изпратил на север една девойка на име Гевюн, за да потърси още земя. Тя пристигнала при крал Гилве, който й дал нива за оран. Тогава Гевюн отишла в Ютландия^[32] и скоро родила четирима синове от един великан, превърнала ги във волове и ги впрегнала в рало. Тя разорала земята и я разширила на север към морето и на запад към Одинсьой. Нарекли страната Шааландия. Гевюн останала да живее там. Синът на Один, Шьолд, я взел за съпруга и двамата заживели в Лайре. Там, където Гевюн орала, се появило езерото Меларен. Фиордите в него са разположени по същия начин, както скалистите носове на Шааландия. И Браге Старши^[33] съчинил:

Гевюн взе от Гилве без принуда

за Дания още земя;

яки животни затеглиха плуга,

във въздуха потта им задимя.

 

Воловете имаха осем очи

и четири глави;

те оряха скалистия остров,

широк и богат на води.

Когато Один разбрал, че на изток има хубава земя, той отишъл при Гилве и двамата се споразумели, защото Гилве знаел, че няма достатъчно войска, за да се противопостави на асите. Той и Один често мерили силите си с хитрост и лукавство и винаги по-добри се оказвали асите. Там, в Меларен, на мястото, което днес се нарича Старата Сигтюна^[34], Один построил голям езически храм и направил жертвоприношение според обичая на асите. Той покорил цялата страна и я нарекъл Сигтюна. Раздал земя и на жреците да построят домовете си на нея. Нюрд заживял в Ноатюн, Фрьой в Упсала, Хаймдал в Химелберг, Тур в Трюдванг, а Балдер в Брайдаблик. На всички тях той дал хубави имения.

6. Разказва се и сигурно е истина, че когато Оса-Один и боговете дошли в Северните земи, те разпространили спортните игри, които хората продължили да упражняваш дълго след това. Один бил най-способният от всички и останалите се учели от него.

Ако някой попита, защо Один бил толкова високо почитан, то причината е тази: бил много красив и лъчезарен, когато се намирал сред приятелите си, и всички се чувствали щастливи в негово присъствие, но във военните походи изглеждал страшен и опасен за враговете си; владеел изкуството да променя цвета и външния си вид; говорел толкова приятно и гладко, че всички, които го слушали, били убедени, че говори единствено истината.

Той редял думите в стихове, така както днес хората рецитират балади. Хората наричали него и жреците му стихоплетци, защото именно с тях изкуството на поезията се появило в Скандинавските страни. В битките Один можел да направи така, че враговете му да ослепеят, да онемеят, да се вцепенят от страх, а оръжията им да не нараняват повече от зъбите на малко вълче. В същото време собствените му воини се биели без щитове. Разярени като вълци, те били силни като великани, борели се като мечки, хапели, убивали всичко живо и нито огън, нито стомана можели да ги наранят — наричали ги берсерки^[35].

7. Один често се превъплъщавал. Оставял тялото си да лежи мъртво или заспало, а душата му се превръщала в птица или животно, в риба или червей и за миг се озовавала в далечни страни. Той можел само с думи да запали огън, да усмири морето или да насочи вятъра, накъдето пожелае. Неговият кораб, Шидбладне, с който прекосявал големите морета, можел да се сгъне като покривка.

Один винаги носел със себе си главата на Миме, която му разкривала тайни от други светове. Понякога Один вдигал мъртви от гроба или се вселявал в обесени. Затова го наричали „крал на мъртъвците“ или „господар на обесените“. Имал две врани, които научил да говорят. Те летели по далечни земи и му носели знания. Така той научил много неща и знанията си пренесъл в руни и в песни, наречени галдри^[36]. По тази причина хората наричали асите „създатели на галдри“. Один усвоил изкуството на най-голямата власт — магьосничеството, и го упражнявал с голяма вещина. Той можел да узнае съдбата на други хора, както и събитията, които предстояло да се случат. Можел да донесе на хората смърт, нещастие, мъка, можел да вземе ума или силата на един и да ги даде на друг. Мъжете се срамували да се занимават с магии, до тях прибягвали физически слабите. Затова жриците научили това изкуство.

Один познавал богатствата на земните недра и знаел къде се крият. Той можел да пее песни, които отключвали всичко пред него — земи и планини, скали и гробници. Омайвал с думите си тези, които живеели там, влизал и вземал всичко, което пожелаел. Способностите му го направили известен. Враговете се страхували от него, а приятелите вярвали в магиите му и в него самия. Повечето си умения той предал на жреците и те го следвали в науките и магиите. Мнозина се обучили и по този начин магьосничеството се запазило и разпространило по света. Хората правели жертвоприношения в чест на Один и на дванадесетте главни жреци, наричали ги богове и много време вярвали в тях.

8. Один наложил в страната законите на асите. Между другото, той издал закон да се изгарят мъртъвците заедно с всичко, което притежават. Казвал, че всеки мъж ще отиде във Валхала^[37] с богатството, което е взел със себе си на кладата. Мъртвият щял да притежава и това, което е заровил сам в земята. Пепелта разпръсвали над морето или погребвали в земята. В памет на знатните мъже се правели каменни могили гробници, а в памет на безстрашните воини се поставяли надгробни менхири. Този обичай се запазил дълго. В началото на зимата се правело жертвоприношение за добра година, в средата на зимата — за потомство, а третото жертвоприношение трябвало да бъде през лятото — за победа. Целият Свитюд плащал на Один данък — по една пара на човек, а той имал задължението да пази страната от врагове и да прави жертвоприношения за добра реколта и мир.

Нюрд се оженил за Скаде, но тя не искала да живее с него и се омъжила за Один. Те имали много синове. Сааминг бил един от тях и от него води началото си родът на ярл Хокон Могъщия. За Сааминг Йойвинд Скалдеспил създал това:

С девицата от тъжната гора

на асите отецът

и богът на придворните поети

един безценен ярл създаде;

 

Манехайм^[38] изградиха

на воините верният приятел и Скаде

и много синове роди на Одина Велики

богинята на ските.

Този Свитюд нарекли Манехайм, а Големия Свитюд — Гудехайм^[39]. Много може да се разказва за Гудехайм.

9. Один се разболял и умрял. Когато настъпил часът му, той съобщил, че всички мъже, загинали в бой, ще му служат отново. Казал също, че ще отиде в Гудехайм, където ще посреща приятелите си. Така шведите повярвали, че Один е пристигнал в стария Осгард, за да остане там завинаги, и се обърнали отново с вяра и молитва към него. Той често се явявал на шведските воини преди големи битки. На някой предсказвал победа, други канел при себе си. И едните, и другите смятали това за добър знак. Когато умрял, Один бил изгорен върху голяма пищна клада. Имало поверие, че колкото по-висок е пламъкът, толкова по-високо място на небето ще заеме изгореният, а колкото повече вещи изгорят с него, толкова по-богат ще бъде той на онзи свят.

След Один властта и жертвоприношенията поел Нюрд от Ноатюн. Шведите го провъзгласили за хьовдинг и му поднесли скъпи дарове. По негово време имало мир и добруване за всички и шведите отдавали това на Нюрд. В този период умрели повечето главни жреци. Те били изгорени и хората започнали да правят жертвоприношения в тяхна чест. Нюрд се разболял и починал. Преди смъртта си той се обрекъл на Один. Шведите го изгорили и много плакали на гроба му.

10. След Нюрд страната поел Фрьой. Провъзгласили го за хьовдинг на шведите и той получил скъпи дарове от тях. Фрьой бил общителен и открит като баща си. Построил голям езически храм в Упсала^[40], който станал главното му седалище. Всичко, което притежавал — земи и движимо имущество, той завещал на храма. Така се появили владенията на Упсала^[41], които са останали и до наши дни. По негово време се установил „мирът на Фруде“^[42]. Шведите почитали Фрьой за този добър и мирен период за всички страни. Затова хората правели много повече жертвоприношения в негова чест, отколкото за другите богове, и най-вече поради забогатяването на населението на страната в резултат на мира и добрата реколта. Жената на Фрьой се казвала Герд Гимесдотер, а техният син — Фюлне.

Фрьой имал и друго име — Ингве. То било използвано като почетна добавка към името на всеки от неговия род. Наследниците му били наричани инглинги. Когато Фрьой се разболял и положението му се влошило, неговите хора се събрали на тинг^[43] и решили да оставят народа да се сбогува с него. После вдигнали голяма каменна гробница с врата и три ниши. Щом Фрьой починал, те го отнесли тайно в гробницата, но на шведите казали, че още е жив. Крили тялото му в продължение на три години. Пренесли в гробницата и цялото богатство на Фрьой. В едната ниша поставили златото, във втората — среброто, а в третата — медните монети. Така се запазили мирът и благоденствието в страната.

С жертвоприношенията се заела Фрьоя, защото единствено тя сред жреците била останала жива. Фрьоя била толкова уважавана, че с нейното име започнали да наричат всички жени от благороднически произход. Имала непостоянен и капризен характер. Съпругът й се казвал Од, а дъщерите й — Хнос и Гешеме. Те били много красиви и на техните имена били кръстени най-скъпите драгоценности. Всички шведи постепенно разбрали, че Фрьой е мъртъв, но тъй като мирът и благоденствието се задържали, те повярвали, че това щяло да продължи дотогава, докато тялото му се намирало в Свитюд. Поискали Фрьой да бъде изгорен. Нарекли го Бог на света и правели най-много жертвоприношения за благоденствие и мир в негова чест.

11. Фюлне, синът на Ингве-Фрьой, поел властта над шведите и владенията на Упсала. Той бил умен, открит и миролюбив. По това време в Лайре живеел Фред-Фруде. Двамата били приятели и често си гостували. Веднъж Фюлне пристигнал в Шааландия при Фруде. Там се готвели за голямо пиршество. Били поканени хора от много страни. Фруде имал голяма къща, в която бил вграден огромен кадос^[44] — много лакти^[45] висок, стегнат с големи обръчи. Той бил разположен в широко помещение, над което се простирал чардак с дупка в пода. Оттук наливали питието, с което разреждали пълния с медовина кадос. Получавала се много силна напитка. Спалнята на Фюлне се намирала до чардака.

През нощта Фюлне излязъл на чардака, за да се облекчи. Тъй като бил сънен и мъртво пиян, на връщане подминал вратата на стаята си. Загубил равновесие, паднал в кадоса с медовината и се удавил. А Тюдолв Сладкодумния разказва:

Истината е, че чу

в дома на Фруде

Фюлне таз прокоба,

че е обречен да умре.

 

Това безветрено море

от питие във рога

определено бе да отведе

тоз морски крал до гроба.

След баща си Свайгде поел страната. Той дал обет, че ще търси Гудехайм и Один Старши. Сам пребродил света, стигнал чак до Тиркландия и Големия Свитюд и срещнал много свои родственици. Странствал цели пет години, далече от дома си, после се върнал в Свитюд и останал там. Оженил се за Вана от Ванахайм. Синът им се казвал Ванланде.

12. Свайгде отново заминал да търси Гудехайм. В най-източната част на Свитюд се намирало голямо имение, наречено Стайн, в което имало огромна колкото къща скала. Вечерта след залез-слънце, когато Свайгде се прибирал от вечеря да си легне в къщата, той погледнал към скалата и видял до нея да седи едно джудже. Свайгде и свитата му били доста пияни. Те се затичали към камъка. Джуджето, изправено пред вратата в скалата, повикало Свайгде и го поканило да влезе, ако иска да намери Один. Свайгде скочил вътре в камъка, който в същия миг се затворил след него. Свайгде никога повече не излязъл оттам. А Тюдолв разказва:

И пазачът на дома на Дюрне^[46] —

едно лукавичко джудже,

стоящо пред вратата,

измами Свайгде онзи път добре

да влезе във скалата.

 

Потомъкът на Дюсле^[47]

джуджето в миг последва;

скалата на Сьокмиме^[48],

от ютни изградена,

над краля Свайгде зейна.

13. Ванланде, синът на Свайгде, наследил кралството след него и управлявал Владенията на Упсала. Той бил голям военачалник и бродил надлъж и шир по света. Една зима се озовал във Финландия при Сньо, взел за жена дъщеря му Дрива, но напролет заминал, а Дрива останала. Той обещал да се върне, преди да изминат три години, но минали десет, а той все не се връщал. Тогава Дрива изпратила да доведат магьосницата Хюлд, а синът, който добила от Ванланде — Висбюр, изпратила в Свитюд. Дрива платила на магьосницата Хюлд, за да омагьоса Ванланде и да го върне във Финландия или да го убие.

Докато се правела магията, Ванланде бил в Упсала. Той искал да си почине, преди да тръгне за Финландия, но приятелите и съветниците му го разубедили да не пътува. Те твърдели, че неговата тъга по тази страна се дължи на магиите на финландците. Тогава той се почувствал уморен и легнал да спи. Не след дълго обаче изкрещял и се събудил от ужасен кошмар. Притичали хора на помощ, но когато се опитвали да го вдигнат за главата, чудовището от кошмара му го тъпчело по краката, като почти ги чупело. Когато хората го хващали за краката, кошмарното чудовище задушавало главата. Накрая Ванланде починал. Шведите отнесли тялото му и го изгорили до река Скюта, където поставили надгробен камък в негова чест. А Тюдолв разказва:

С магия и омайно биле

вещицата прати

Ванланде

при брата на Вилье,

там стъпка сатанински тя,

магьосницата зла,

врага на смелите войници;

край Скюта, на брега,

богоизбраният бе изгорен,

след като от кошмара си бе удушен.

14. Висбюр наследил баща си Ванланде. Той се оженил за дъщерята на Аюде Богатия и й подарил три големи имения и една златна огърлица. Те имали двама сина — Гисл и Ондюр. Висбюр обаче я оставил и си взел друга жена, а тя заминала при своя баща със синовете си. На Висбюр се родил друг син — Думалде, но втората жена на Висбюр го проклела.

Когато синовете на Висбюр станали по на дванайсет и тринайсет години, те отишли при баща си и поискали сватбените подаръци на майка си, но тъй като той не бил склонен да изпълни молбата им, те му предсказали, че златната огърлица ще причини смъртта на най-добрия мъж от рода му. Веднага след като си тръгнали, поискали да се направи магия, която да причини смъртта на баща им. Ясновидката Хюлд ги предупредила, че ще изпълни тяхното желание, но след това постоянно ще има убийства в рода на инглингите. Братята се съгласили, събрали хората си и нахлули неочаквано през нощта при Висбюр. Изгорили го безпрепятствено в собствения му дом. А Тюдолв разказва:

И огънят,

брат на водата,

погълна желаното тяло

на Висбюр,

пазачите на кралската маса

насъскаха горския разбойник^[49]

срещу своя отец

и пламъкът — зло куче,

лаейки, краля захапа

в собственото му огнище.

15. Думалде наследил баща си Висбюр и поел управлението на страната. По негово време глад и мизерия царели в Свитюд. Шведите се подготвяли за голямо жертвоприношение в Упсала. Първата есен принесли в жертва овен, но реколтата не станала по-добра. Следващата есен пролели човешка кръв, но реколтата останала същата, че дори била по-лоша. На третата есен почти цялото население на страната дошло в Упсала за жертвоприношението. Събрал се съветът на жреците и решил, че нещастието идва от техния крал Думалде и ако трябвало да го пожертват в името на благоденствието си, то трябвало да го хванат и да го убият, като обагрят жертвеника с неговата кръв. Това и направили. А Тюдолв разказва:

Това се случи, преди

мечоносците

да обагрят земята

с кръвта на властелина

и войската на страната

да понесе оръжие, окървавено

от мъртвия Думалде,

когато шведският народ

за свойто благоденствие

принесе гнусно в жертва

врага на великаните.

16. Думар бил син на Думалде. След него той поел властта на страната. Управлявал дълго и по негово време царели мир и добруване. За Думар не се разказва нищо друго, освен че умрял след боледуване в Упсала, после бил отнесен в равнините край река Фирис и изгорен на брега, а на мястото бил издигнат надгробен камък. А Тюдолв разказва:

Преди аз често слушах

старци да разказват

за смъртта на властелина;

и къде Думар лежи на клада

в гърмящия огън на Халв^[50].

Сега аз вече зная:

изгорял е кралят,

потомъкът на Фюлне,

там, край Фирисон^[51].

17. Дигве, синът на Думар, наследил кралството. За него също не се споменава кой знае какво, освен това, че е починал също от някаква болест. Тюдолв разказва:

Лъжа изрекох тук сега,

но трупът на Дигве бе отнесен

от Хел^[52] във гама^[53].

На Юлв^[54] и Нарве^[55] родната сестра

за мъж си крал избра.

На Ауке^[56] дъщерята горда

с единствения господар

на Ингве на народа

добре си поигра.

Майката на Дигве била Дрот, дъщеря на крал Данп, син на Риг, за който за първи път в древния датски език употребили титлата „крал“. След него „крал“ се назовавал най-висшестоящият човек в страната. Дигве бил първият коронован от своя род. Преди това се използвали названията „дротни“ за мъжете и „дротнинги“ за жените, а към името на всеки един мъж от рода прибавяли Ингве или Ингюне. Всички общо носели названието инглинги. Кралица Дрот била сестра на крал Дан Велики, комуто дължи името си Дания.

18. Кралството наследил Даг, синът на крал Дигве. Той бил достатъчно умен, за да разбира езика на птиците. Даг имал един врабец, който му разказвал всичко, което се случвало по света, защото летял надлъж и нашир. Веднъж врабецът долетял до Райдготландия^[57], в имението Ворве. Кацнал на нивата и започнал да кълве зрънца. В това време дошъл стопанинът, замерил го с камък и го убил. Тъй като врабецът не се завръщал, крал Даг заболял. Той принесъл в жертва един шопар, за да попита боговете за птицата, и получил отговор, че врабецът е убит във Ворве. Тогава кралят събрал голяма войска и отплувал към Готландия. Когато стигнал до Ворве, слязъл на сушата с войската си. Хората в имението се разбягали. Привечер, след като избил мнозина и пленил други, крал Даг се върнал на кораба си. Докато плавали по река Шютансвад, от гората изскочил един съсипан от работа човек, който хвърлил дълга вила към тях. Тя улучила краля в главата, той паднал от кораба си и начаса умрял. А Тюдолв разказва:

Дочух, че Даг

смъртта е призовала,

(той в своя поход

търсел чест и слава)

когато чак

при Ворве стигнал,

копиеносец враг

за мъст ръка повдигнал

над малкия врабец.

И разказът, на изток

от битката чрез кралските войници стигнал,

бе, че предателство унищожило

тоз, който беше развалил

на Слайпне славната вечеря.

19. След смъртта на Даг крал станал синът му Агне. Той бил умен и прочут мъж, голям военачалник и всестранно развит човек.

Едно лято крал Агне заминал с войската си за Финландия, където грабил и опустошавал. Фините събрали голяма войска и тръгнали срещу него. Техен предводител бил Фросте. Разразила се голяма битка. Крал Агне направил магия, вследствие на която Фросте и мнозина негови хора загинали. Крал Агне прегазил Финландия и я покорил. Взел много пленници, между които били дъщерята на Фросте — Шолф, и нейният брат Луге. Отвел ги у дома си. Когато се завърнал, спрял в Стоксюнд и опънал шатрите си в равнината на юг от селището. По онова време там имало гора. Крал Агне носел златната огърлица на Висбюр. Оженил се за Шолф, която го помолила да почете паметта на баща й. И той поканил множество знатни мъже на угощението, благодарение на което този поход се прочул. Пили много и когато крал Агне се напил, Шолф го помолила да пази добре огърлицата. Тогава той я затегнал по-здраво около шията си и се оттеглил да спи. Шатрата му се намирала непосредствено до гората, под едно дърво, което й пазело сянка през деня. Когато крал Агне заспал, Шолф завързала едно здраво въже за огърлицата му, хората й го метнали през короната на дървото, съборили шатрата и дръпнали другия край на въжето. Кралят увиснал високо в клоните и това бил неговият край. Шолф и хората й се качили на корабите и отплували. Крал Агне бил изгорен там, където бил обесен, и оттогава това място се нарича Агнафит. А Тюдолв разказва:

Странно —

на Агне войската цяла

без колебание прие

на Шолф съветите лукави

и във въздуха тогава

валкюрата на Луге бързо

издигна мигом краля,

за огърлицата завързан.

В Таюр^[58] бе съдено да усмири

той конят на Агбар^[59],

докато на бесилката виси.

20. След Агне крале станали синовете му Алрек и Айрик. Те били властни мъже и големи военачалници. Били много сръчни. Яздели коне, дресирали ги и правели това по-умело от всеки друг. Често устройвали състезания за най-добрите коне и ездачи. Веднъж двамата братя тръгнали навътре в равнината, възседнали най-добрите си коне. Отдалечили се доста от другите и повече не се завърнали. Тогава хората им започнали да ги търсят. Намерили ги мъртви. Главите и на двамата били разбити, а не носели никакви оръжия освен юздите на конете си. Хората предположили, че са се избили един друг с тези юзди. А Тюдолв разказва:

Алрек мъртъв падна;

смъртта и Айрик грабна,

от братова ръка повикана;

тъй родствениците на Даг

избиха се.

Потомците на Фрьой

никога преди

не носеха

в битката юзди,

като оръжие да ги използват.

21. Ингве и Алв били синове на Алрек. Те наследили кралството в Свитюд. Ингве бил голям военачалник и винаги побеждавал в битките; той бил красив и много спортувал; бил силен и напорист в боя, бил щедър и навсякъде печелел приятели. Брат му крал Алв си стоял у дома и не участвал във военни походи. Хората го наричали Елвсе^[60]. Бил неразговорлив, властолюбив и неприветлив човек. Майка му Дагайд била дъщеря на крал Даг Великия. От нея произлязъл родът на даглингите. Съпругата на Алв, Бера, била необикновено красива, достолепна и жизнерадостна жена.

И така една есен Ингве Алрексон се върнал в Упсала от завоевателен поход. Устроили голямо празненство в негова чест. Всяка вечер изпивали големи количества. Обикновено крал Алв си лягал преди всички, а кралица Бера оставала при Ингве на разговор. Много пъти крал Алв я молил да си ляга, защото не искал да лежи и да я чака буден. Тя отговаряла, че всяка жена би била щастлива да има мъж като Ингве, а не като Алв. Той се дразнел, защото тя твърде често повтаряла това.

Една вечер Алв влязъл в гостната, където Бера и Ингве си говорели край масата. Мечът на Ингве лежал на коленете му. Хората наоколо били пияни и не забелязали влизането на краля. Той се приближил, извадил меча си изпод наметалото и пронизал с него брат си. Въпреки това Ингве скочил, вдигнал на свой ред меча си и пронизал смъртоносно Алв. Двамата паднали мъртви на пода. Те били положени в каменни гробници в равнините край река Фирис. А Тюдолв разказва:

След като смъртна ризница облече

на жертвения бог —

сам мъртъв Алв се свлече.

Хьовдингът

обагри си от завист меча

на Ингве със кръвта;

срамно беше,

че Бера подтикна бойците към убийство —

от ревност вдигнаха ръка

брат срещу брат

за смърт без смисъл.

22. След двамата братя крал на шведите станал Хюглайк, синът на Алв, тъй като синът на Ингве бил още дете. Хюглайк не бил добър воин. Обичал да си седи у дома на спокойствие. Той бил много богат и обичал парите. В свитата си имал музиканти, които свирели на харпа, гига и феле^[61]. Имало също магьосници и ясновидци от всякакъв род.

Хаке и Хагбард били двама братя — много способни морски крале с голяма войска. Понякога плавали заедно, понякога поотделно. Всеки от тях предвождал много бойци.

Крал Хаке отплувал с войската си към Свитюд срещу крал Хюглайк, който също събрал войска. Освен това към него се присъединили двамата братя Свипдаг и Гайгад — едри на ръст мъже и отлични воини. Крал Хаке водел дванадесет бойци — великани. С тях бил и Старкад Старши. Самият Хаке бил огромен на ръст. Срещнали се в равнините край река Фирис. Битката била жестока. Скоро хората на Хюглайк започнали да губят. Тогава начело излезли Свипдаг и Гайгад, но хората на Хаке се биели по шестима срещу всеки от тях и бързо ги пленили. Крал Хаке обаче минал през защитата на крал Хюглайк и го убил. След него същата участ сполетяла и двамата му синове. Шведите отстъпили, а Хаке покорил страната им и станал крал. Останал три години там. Докато си почивал, воините му го напуснали и отишли при викингите, където се сдобили с богатство, 23. Синовете на Ингве — Йорюнд и Айрик, пораснали и прекарвали по-голямата част от времето си във войни. И двамата били големи военачалници. Едно лято, докато опустошавали земи в Дания, срещнали краля на Хологаландия — Гюдлаюг, и влезли в бой с войската му, разбили я, превзели корабите му, а него взели в плен. Слезли на брега в Страюмойнес и там го обесили. Хората му струпали каменна могила над неговия гроб. Йойвинд Скалдеспил разказва:

Кралете на изток

били твърде силни

и на Гюдлаюг

дървена кранта^[62] издигнали.

Оставили го да се кандилка

трупът безценен

на Ингве синовете.

И мъртвешкото махало,

дърво, от вятъра изгладено,

към носа се наклони,

там, където се дели

известният на всички залив;

в Страюмойнес днес стои

камъкът над гроба кралски.

Двамата братя Айрик и Йорюнд си спечелили голяма слава и сметнали, че са станали още по-велики воини. Чули, че крал Хаке от Свитюд изпратил своите великани. Тогава поели към Свитюд с голяма войска. Когато шведите узнали, че инглингите се приближават, огромни тълпи от хора се втурнали срещу тях. Братята доплавали до Меларен и поели към Упсала срещу крал Хаке, който ги пресрещнал на ливадите край река Фирис, но с много по-малко хора. Там се разразила голяма битка. Кралят бил толкова устремен в боя, че всеки, който се приближавал до него, падал покосен от меча му. Накрая той съсякъл и крал Айрик, а знамето на двамата братя пречупил. Тогава крал Йорюнд и воините му се спасили с бягство. Крал Хаке бил много сериозно ранен и разбрал, че краят му наближава. Той заповядал да натоварят мъртвите воини и оръжията им на един от корабите, преди да го пуснат в открито море, да приберат веслата, да опънат платната и да запалят клада в кораба, когато се отдалечи достатъчно от брега. Хаке или издъхвал, или вече бил мъртъв, когато го положили на кладата насред кораба. Така горящият кораб заплавал по океана. После дълго и много разказвали хората за това.

24. Крал в Упсала станал Йорюнд, синът на крал Ингве. Той управлявал страната и често предприемал грабителски набези през летните месеци. Едно лято той тръгнал с войската си към Дания, опустошил Иландия и през есента влязъл във фиорда Лим, за да безчинства и там. Акостирал с войската си в Одесюнд, но там пристигнал хологаландският крал Гилаюг с голяма войска. Той бил син на споменатия преди крал Гюдлаюг. Гилаюг веднага влязъл в бой с Йорюнд, а когато народът видял това, от всички краища на страната към полесражението тръгнали малки и големи кораби. На Йорюнд не му останало нищо друго, освен да се признае за победен и да изтегли корабите си. Той избягал по море, но бил пленен и свален на брега. Крал Гилаюг заповядал да издигнат бесилка. Закарали Йорюнд до нея и го обесили. Така завършили неговите дни. А Тюдолв разказва:

Йорюнд за жалост

смъртта го прибра,

живот му бе отказан

във фиорда Лим.

Едрогърдестият кон^[63],

създаден от греди,

със връв скрепени,

трябваше да понесе

на Гюдлаюг тленните останки

и да отнесе на свойто рамо

и Агбар към смъртта

и на херсите бога

да зарови в гроба.

25. Аюн, или Оне, бил син на Йорюнд. След баща си той станал крал на шведите. Аюн бил интелигентен мъж и велик жрец. Не бил воин, седял си у дома в страната. По времето, когато кралете, за които стана въпрос, живеели в Упсала, Дан Велики бил първият крал на Дания. Той остарял прекомерно и синът му Фруде Високопочитания, или Миролюбивия, станал крал на страната. След него властта преминала в ръцете на синовете му Халвдан и Фридлайв, които били безстрашни воини. Халвдан бил по-големият и по-напористият от двамата. Той тръгнал с войската си към Свитюд срещу крал Аюн. Те се били няколко пъти и винаги побеждавал Халвдан. Накрая крал Аюн избягал във Вестерготландия. След като управлявал Упсала в течение на двайсет години, той останал и в Готландия още двадесет, докато Халвдан бил крал в Упсала.

Крал Халвдан починал в Упсала след боледуване и бил положен в каменна гробница. След него крал Аюн, който бил на шестдесетгодишна възраст, се върнал в Упсала. Той приготвил голямо жертвоприношение, с което се помолил за дълъг живот. Принесъл един от синовете си в жертва на Один и получил отговор, че ще живее още шестдесет години. И така Аюн останал крал на Упсала още двайсет години. Тогава в Свитюд пристигнал Оле Безстрашния с войската си и тръгнал срещу крал Аюн. Това бил синът на Фридлайв. Те се били няколко пъти и Оле винаги побеждавал. Тогава крал Аюн избягал за втори път във Вестерготландия. Оле останал крал на Упсала, докато Старкад Старши не го убил.

След гибелта на Оле крал Аюн се върнал в Упсала и властвал още двадесет години в страната си. Тогава той направил голямо жертвоприношение и принесъл втория си син в жертва на Один, който тогава отговорил, че Аюн ще живее, ако на всеки десет години принася в жертва по един от синовете си. Освен това трябвало да кръсти една от общините в страната на числото на жертваните си синове. Когато Аюн принесъл в жертва седмия си син, за да живее още десет години, той не можел вече да ходи и го поставили на един стол. Тогава принесъл в жертва осмия си син и живял още десет години, легнал на легло. Когато жертвал деветия си син, живял още десет години, но започнал да пие от рог като бебе. Останал му само един син, когото поискал също да принесе в жертва. Решил да даде на Один също Упсала и околните общини, които нарекъл Тюндаланди^[64], но шведите му забранили. Така жертвоприношението не се състояло. Крал Аюн умрял и бил погребан в каменна гробница в Упсала. За това Тюдолв казва:

В Упсала преди години Аюн

до дълбоки старини

успял да издържи насила,

без болест да го повали.

Кретащия си живот

подхранил с бебешка храна

повторно.

Тесния край на биволския рог

притиснали към кралската уста,

от острото оръжие на туй животно орно

унищожителят на този род,

лежейки, пил без сили, морно;

нямал сили сам да вдигне

биволския рог.

26. Егил, синът на стария Аюн, станал крал в Свитюд след смъртта на баща си. Той не обичал войните и запазил мира в страната. Имал роб на име Тюне, който служил и при стария Аюн, като се грижел за парите. Когато Аюн починал, Тюне заграбил голямо богатство и го закопал. След като Егил станал крал, той го поставил наравно с другите роби. Това съвсем не се харесало на Тюне. Той избягал с много други роби, изровил имането, което бил скрил, и го раздал на хората си, а те го направили свой предводител. След това се превърнали в банда разбойници, които обитавали горите и понякога слизали в селищата да грабят и убиват хората.

Крал Егил чул за това и тръгнал с войската си да ги търси. Една вечер, когато се разположили за нощувка, Тюне и хората му неочаквано ги нападнали и убили много, много кралски войници. Когато крал Егил забелязал, че става нещо, тръгнал натам и вдигнал знамето си, но мнозина от хората му били вече избягали. Тюне и воините му се хвърлили смело напред и крал Егил видял, че няма друг изход освен бягството. Тюне и бандата му прогонили кралските войници към гората, а самите те се върнали към селищата, за да ги ограбят и опустошат. Вече нямало кой да им излезе насреща. Всичко, което Тюне грабил от околността, оставял на хората си. Затова те го обичали и все повече и повече мъже се присъединявали към него. Егил събрал войска и отново тръгнал срещу Тюне. Те се били и Тюне победил, а Егил се спасил с бягство и изгубил много от войниците си. Егил и Тюне се били осем пъти и Тюне спечелил всички битки. Тогава Егил избягал в Дания при Фруде Безстрашния. Обещал му данък от шведите, ако му помогне да се справи с Тюне. Фруде му дал войска и огромните си на ръст воини. Егил тръгнал към Свитюд. Когато Тюне разбрал това, излязъл срещу него. Разразила се страшна битка и Тюне паднал убит. Крал Егил си възвърнал кралството, а датчаните се върнали в страната си. На всеки шест месеца Егил изпращал големи и богати дарове на крал Фруде, но не плащал данък на датчаните. Въпреки това приятелството между него и Фруде се запазило.

След гибелта на Тюне Егил управлявал кралството в продължение на три години. Но веднъж, когато приготвяли един бик за жертвоприношение, се оказало, че бикът е толкова як и толкова добре гледан, че станал неуправляем. Когато поискали да го хванат, той избягал в гората и подивял. Живял там дълго време и станал много опасен за хората. Крал Егил обичал да ходи на лов. Често яздел през деня в гората и гонел дивеч. Един път, когато бил на лов със свитата си, той дълго преследвал едно животно и навлязъл с коня си дълбоко навътре в гората. Тогава видял бика и се втурнал към него, за да го убие. Бикът се хвърлил срещу краля, който на свой ред се опитал да го промуши. Копието му обаче се счупило и бикът забил рогата си в корема на коня. Той паднал. Кралят също, но веднага скочил на крака и посегнал да изтегли меча си. Бикът обаче го промушил в гърдите. Хората на краля дошли и убили бика, но кралят живял съвсем кратко след това. Погребан бил в каменна гробница в Упсала. А Тюдолв разказва:

И следвайки закона,

замина от страната

потомъкът на Ти^[65]

на Тюне по следата.

В Егиловите гърди

бикът оцвети в червено оръжието силно на свойто чело.

На изток той преди

главата вирил си надменно,

но кралят меча свой заби

на този бик в сърцето.

27. Синът на Егил, Отар, наследил кралството и кралските владения след смъртта на баща си. Той не продължил приятелството с Фруде, Тогава Фруде изпратил хора при Отар, за да получат данъка, който му бил обещан от Егил. Отар отговорил, че шведите никога не са плащали данък на датчаните и най-малко самият той ще направи това. Пратениците поели обратния път към дома. Фруде обаче бил голям воин. Едно лято се отправил с войската си към Свитюд. Опустошавал, убивал или прогонвал хората. Взел много трофеи, изгорил много имения и нанесъл големи щети на страната.

На следващото лято крал Фруде вилнял в земите на изток. Крал Отар научил за това и тъй като крал Фруде не бил в страната си, Отар отплавал с флотата си към Дания. Там грабил и опустошавал, без да срещне никаква съпротива. Когато разбрал, че се събира голяма войска в Шааландия, той се отправил на запад към Йорисюнд, после на юг към Иландия, а корабите му останали на дрейф във фиорда Лим. Във Вендсисел той се развихрил — изгорил и превърнал в пустиня много селища в страната.

Вот и Фасте били ярли на Фруде. Той ги оставил да пазят Дания, докато е извън страната. Когато научили, че шведският крал убива и граби в кралството им, те събрали войска, хвърлили се на корабите си и отплавали на юг към фиорда Лим. Там те се нахвърлили изненадващо върху Отар и влезли в бой с него. Шведите оказали здрава съпротива и много жертви паднали и от двете страни. Но когато загивали датчани, мъртвите веднага били замествани от жители на околните селища. Включили се и всички кораби, намиращи се наблизо. Битката завършила с гибелта на крал Отар и по-голямата част от воините му. Датчаните взели трупа му и го свалили на брега. Там издигнали каменна могила и го положили на върха й, за да го разкъсат животните и птиците като мърша. После направили една дървена врана, изпратили я в Свитюд и казали, че техният крал Отар не бил вече достоен за почести, враната била по-подходяща за това. Оттогава той бил наричан Отар Венделската врана. А Тюдолв разказва:

Загинал Отар

под ноктите орлови,

от меча датски поразен.

Войската

със нозе окървавени

го ритала на юг във Вендел.

За сътвореното от Вот и Фасте

шведите балада съчинили,

че ярлите на Фруде

от островното кралство

безстрашния боец убили.

28. Адилс, синът на Отар, поел управлението на кралството след него. Той бил изключително богат човек и дълго властвал. Предприел и няколко грабителски набези през летните месеци. Крал Адилс стигнал с войската си в Саксландия, където управлявал крал Гайртюв. Жена му наричали Олув Властната. Не се знае дали са имали деца.

Крал Гайртюв не бил в страната. Крал Адилс и воините му нахлули в кралското имение и започнали да грабят. Подгонили стадата от говеда и ги закарали чак до брега. Стадата били пазени от васали — мъже и жени. Всички тях нашествениците взели със себе си. Между пленниците имало едно изключително красиво момиче на име Ирса.

Адилс отплавал за родината си с плячката. Ирса не приличала на робиня. От пръв поглед можело да се забележи, че била интелигентна, изискана и всестранно развита. Хората много я харесали, а кралят повече от всички, и станало така, че вдигнал сватба с нея. Така Ирса станала кралица на Свитюд и казват, че била една много уважавана от народа жена.

29. По онова време крал Хелге Халвдансон управлявал Лайре. Той пристигнал в Свитюд с толкова голяма войска, че крал Адилс не видял друго решение за себе си, освен да се спаси с бягство. Крал Хелге нахлул с войската си в страната, безчинствал и взел огромна плячка. Той пленил кралица Ирса и я отвел със себе си в Лайре, където се оженил за нея. Синът им се казвал Ролв Краке.

Когато Ролв станал на три години, в Дания пристигнала кралица Олув. Тя разказала на Ирса, че нейният съпруг, крал Хелге, всъщност й бил баща, а самата кралица Олув — нейна майка. Тогава Ирса се завърнала в Свитюд при Адилс и останала там кралица до края на живота си. Крал Хелге загинал на бойното поле. Тогава Ролв Краке бил осемгодишен и бил провъзгласен за крал на Лайре.

Крал Адилс непрекъснато воювал с крал Оле Опландски от Норвегия. Те се били върху леда на Венерн, където Оле бил убит, а Адилс победил. В сагата „Шьолдюнге“ е отделено голямо място на тази битка, както и на пристигането на Ролв Краке в Упсала при Адилс. Този път именно той бил човекът, който посял добро в равнините край река Фирис.

Крал Адилс много обичал хубавите коне. Той имал най-добрите коне, които изобщо съществували по онова време.

Единият се казвал Сльонгве, другият, който взел от мъртвия Оле, се казвал Равн. От този кон се родил още един Равн, който Адилс изпратил на крал Гудйест в Хологаландия. Гудйест го пришпорил, но не могъл да го спре, паднал от него и умрял. Това се случило в Омд в Хологаландия. Крал Адилс присъствал на едно жертвоприношение за умилостивяване на богините, като яздил коня си в кръг из жертвената зала. Конят под него внезапно спрял. Кралят излетял и паднал пред животното, ударил главата си в един камък и черепът му се разбил. Мозъкът му опръскал камъка. Това била неговата гибел. Той умрял в Упсала, където и бил положен в каменна гробница. Адилс останал в паметта на шведите като един почитан крал. А Тюдолв разказва:

Чух за Адилс;

един трол^[66] живота му откраднал;

в гонитбата на слава

от гърба на кранта

потомъкът на Фрьой

писано било да падне.

С дребни камъни се смесил

умният мозък на кралския син,

да умре било отредено

Воинът неустрашим,

на Оле страшилището —

там, в Упсала.

30. По-нататък синът на Адилс, Йойстайн, управлявал Швеция^[67]. По негово време в Лайре загинал Ролв Краке. През този период много хьовдинги — както датчани, така и норвежци, нападали Швеция. Мнозина от тях били морски крале — те имали големи войски, но нямали земя. Морски крал имал право да се нарича само този, който:

Никога под слънчевия покрив

не заспива

и никога във кръчма

чаша не надига.

31. Сулве бил морски крал и син на Хогне от Наарьой. Той нападал източните селища и имал кралство в Иландия. Сулве тръгнал с корабите си към Свитюд. В същото време крал Йойстайн пирувал в Ловюнд. Една нощ крал Сулве пристигнал неочаквано, обградил къщата, в която се намирал другият крал, и я запалил. Крал Йойстайн и цялата му свита изгорели живи. След това Сулве отплавал за Сигтюна и предявил претенции към трона и короната. Шведите обаче събрали войска и се опълчили срещу него в защита на страната си. Разразила се страшна битка. Разказват, че тя продължила единадесет дни. Сулве спечелил победа и станал крал на Швеция. Той управлявал дълги години, докато шведите му изменили и го убили. А Тюдолв разказва:

За Йойстайн зная аз добре:

съдбата предопределена

живота му отне,

във Ловюнд притаена;

Иландската войска

на един швед в дома

изгорила краля вътре, казват.

Опустошителната болест на гората^[68]

се появи в огнището на краля,

тогава къщата от дървени стъбла,

натъпкана с войска,

заради краля изгоря.

32. След него крал на шведите станал синът на Йойстайн — Ингвар. Той бил голям воин и повечето време прекарвал в морски походи. По това време страната била изложена на голяма опасност от нападения откъм морето — както от датчаните, така и от хората, живеещи по тези места. Крал Ингвар нарушил мира с датчаните и предприел редица набези в страната им откъм морето.

Едно лято той вилнял с войската си в Естландия край Стайн. В същото време естонците се надигнали с многочислена войска и се разразила голяма битка. Сухопътната войска на естонците била по-голяма и шведите не могли да й устоят. Крал Ингвар паднал убит, а хората му избягали. Кралят бил положен в каменна могила съвсем близо до езеро Адалсисла, далече от морето. След това поражение шведските кораби отплавали за родината си. А Тюдолв разказва:

Пристигна новина,

че Ингвар принесли в жертва

хората на Сисла.

Естонската войска

воина блестящ изпрати в ада

край езерото в Стайн.

Морето източно напява

на шведите сега

морски химн за краля.

33. Кралството преминало в ръцете на Анюнд, сина на Ингвар. По това време царял мир в Свитюд и кралят успял да натрупа несметни богатства в злато и движимо имущество. Той отплавал с войската си за Естландия, за да вземе тялото на баща си. Когато слязъл на сушата, опустошил всичко околовръст и взел голяма плячка. Наесен отплавал обратно към Свитюд. По време на неговото владичество в страната имало добра реколта, а самият крал Анюнд спечелил обичта на народа и останал в неговата памет. В Свитюд имало много и големи гори, както и толкова обширни степи, че били необходими дни, за да бъдат прекосени. Крал Анюнд хвърлил много труд и средства, за да разчисти част от горите и да засели освободените пространства. Той заповядал да се прокарат пътища в степите и по този начин попаднали на големи открити пространства, където построили големите селища. Така била населена страната. В нея имало достатъчно хора, готови да се включат в строителните работи. Крал Анюнд заповядал да се прокарат пътища по целия Свитюд — през гори, блата и планини. Ето защо народът го нарекъл Брают-Анюнд^[69]. Самият крал имал къща и имение във всяко по-голямо селище в Свитюд и често участвал в пиршества из цялата страна.

34. Анюнд имал един син — Инялд. В същото време кралят на Фядрюндаландия — Ингвар, имал двама сина от съпругата си, които се наричали Алв и Агнар. Те били връстници на Инялд. През този период около Свитюд имало много малки кралства, управлявани от местни крале. Анюнд властвал в Тюндаландия, където се намирали Упсала и Алтингът^[70] на всички шведи. Там се правели големи жертвоприношения и често — най-вече през зимите, гостували много крале. Една зима, когато в Упсала било пълно с гости, дошъл и крал Ингвар със синовете си, които били на шест години. Алв — синът на Ингвар, и Инялд — синът на Анюнд, започнали игра, в която всеки от тях трябвало да бъде водач на група. Те мерили силите си един с друг и се оказало, че Инялд бил по-слаб от Алв. Той толкова се разстроил, че се разплакал. Тогава приемният му брат Гаютвид го завел при Свипдаг Слепия, неговият духовен баща, и му разказал, че Инялд се оказал както физически, така и духовно по-слаб в игрите от Алв — синът на Ингвар. Свипдаг казал, че това е голям срам. На следващия ден той изтръгнал сърцето на една врана и го дал на Инялд да го изяде. От този миг той добил по-лош и раздразнителен нрав от всеки друг.

Когато пораснал, Инялд помолил Анюнд да му намери съпруга, като поискал Гаютил — дъщерята на крал Алгают, който пък бил син на Гаютрек Кроткия, син на Гают, на когото дължи името си Готландия. Крал Алгают мислел вече за женитбата на дъщеря си, когато станало въпрос за сина на крал Анюнд. Надявал се само той да има нрава на баща си. Така дъщерята на Алгают била изпратена в Свитюд и Инялд се оженил за нея.

35. Една есен крал Анюнд, докато пътувал между именията си, стигнал до едно място в планините, наречено Химелхайм^[71]. Това били няколко тесни планински каньона със стръмни и високи планини от двете страни. Времето се влошило. Сняг затрупал високите места и надолу се втурнала лавина, примесена с камъни и глина. Тя затрупала крал Анюнд и свитата му и там те намерили смъртта си. А Тюдолв разказва:

Анюнд

бе под камъни положен

като на Юнакер синовете^[72]

в Дома на боговете.

Падна тежко камъкът надгробен

при смъртта на естонския воин.

Сам издигал каменни купчини,

изчезна той под каменна лавина.

36. Крал в Упсала станал Инялд — синът на Анюнд. От всички крале в Свитюд по това време кралете на Упсала били най-могъщи. Това водело началото си още от времето, когато Один бил единственият хьовдинг в Свитюд. Тези, които властвали в Упсала, управлявали сами цяло Швеция. Това продължило до смъртта на Агне. Тогава, както беше казано вече, страната за първи път била разделена между двамата братя. Оттогава властта и кралските владения се предавали по наследство. Някои крале изсекли големи горски пространства, за да изградят селища и така разширили кралствата си. Ето защо, когато Инялд наследил кралската власт, страната около него била разделена на множество по-малки кралства.

Крал Инялд заповядал да бъдат поканени много видни мъже в Упсала, за да почетат смъртта на баща му — крал Анюнд. За целта заповядал да построят една зала — голяма и пищна като тази в Упсала. Нарекъл я „Залата на седемте крале“. В нея били поставени седем трона. Крал Инялд изпратил хора по целия Свитюд, за да поканят крале, ярли и други видни мъже. На тържеството дошли крал Алгают, тъст на Инялд, крал Ингвар от Фядрюндаландия с двамата си сина Агнар и Алв, крал Спушнял от Нерике, крал Сигварк от Отюндаландия. Не пристигнал единствено крал Гранмар от Сьодерманландия. Шестимата крале седнали всеки на своя трон в новата зала. Едно място останало незаето. Имало места за всички, които дошли. Крал Инялд осигурил места и за свитата си, и за всички други свои хора. Според тогавашния обичай, когато вдигали тост в памет на загинал крал или ярл, този, който организирал тържеството и който трябвало да наследи починалия, сядал на стъпалата пред трона, докато внасяли чашата за тоста, наречен Браге. Тогава той бил длъжен да стане, да поеме чашата, да положи клетва и да изпие до дъно питието. После трябвало да го заведат до трона, който до този момент бил притежание на загиналия, и тогава вече се смятало, че наследството е прието. Така и направили. Когато внесли питието за тоста Браге, крал Инялд станал и поел огромния рог. После се заклел, че на всяка цена ще разшири границите на страната, докато стане такава, каквато е била в стари времена, или ще умре. След това изпил рога до дъно. Когато вечерта хората се напили, крал Инялд заповядал на Фолквид и Хюлвид — синовете на Свипдаг, да се въоръжат. После те излезли навън и подпалили залата. Шестимата крале и свитите им изгорели, а онези, които се опитали да избягат, били убити.

37. Крал Гранмар чул за това и разбрал, че същата участ щяла да сполети и него, ако не бил толкова предпазлив. През същото лято крал Юрвард, наречен Илвинг, влязъл с войската си в Свитюд. Корабите му останали на рейд в Мирквафюрд. Когато вестта за това достигнала до крал Гранмар, той изпратил свои хора при него и го поканил да му погостува заедно с цялата си войска. Юрвард приел, защото никога не бил опустошавал земите на крал Гранмар. Пристигането му предизвикало голяма радост в страната.

В онези времена имало следния обичай сред кралете: когато вдигали наздравица у дома си или на гости, те пиели двама по двама от един и същи съд, един мъж и една жена пиели заедно, докато издържат, а тези, които идвали по-късно — пиели всеки от своя съд. Сред викингите обаче имало закон, когато идвали гости, да пият всички вкупом. Тронът на крал Юрвард се намирал точно срещу този на крал Гранмар и всички негови хора седели в същия ред. И така крал Гранмар казал на дъщеря си Хилдегюн да се приготви и да донесе пиво на викингите. Тя била най-красивата жена, която можел да види човек. Хилдегюн взела един сребърен съд и го напълнила. После се приближила до крал Юрвард и казала: „Наздраве за илвингите, в памет на Ролв Краке!“ Изпила половината от съда и го подала на крал Юрвард. Той го поел заедно с ръката й и я помолил да седне до него. После отговорил, че може би той е дошъл, за да промени обичая, да не зачете закона и най-вече да пие с нея от един съд. Тогава Хилдегюн се настанила до него и цялата вечер двамата пили заедно и разговаряли за много неща.

На следващия ден, когато двамата крале се срещнали, Юрвард направо поискал ръката на Хилдегюн. Крал Гранмар споделил това със съпругата си Хилд и с висшите си сановници, като им казал, че в замяна ще получат помощ от крал Юрвард. Тогава се чула висока въздишка на облекчение — мъжете сметнали това за добро решение. Дали Хилдегюн на крал Юрвард и той се оженил за нея. Тъй като крал Гранмар нямал синове, за да пазят страната наред с баща си, крал Юрвард останал при него.

38. Същата есен крал Инялд събрал войска и се приготвил да тръгне срещу крал Гранмар и неговия зет Юрвард. Войската била събрана от всички земи, покорени от него. Когато двамата сродници чули за това, те събрали мъжете в кралството си. На помощ дошли крал Хогне и неговият син Хилде, които управлявали Йостерготландия. Хогне бил баща на Хилд, съпругата на крал Гранмар. Крал Инялд слязъл на сушата с цялата си войска и още много мъже. Двете войски се срещнали и се разразила страшна битка. Едва започнали боя, хьовдингите на Фядрюндаландия избягали. Хьовдингът на вестготите, тези на Нерке и Отюндаландия, както и цялата войска, дошла от тези земи, ги последвали. Всички се качили на корабите си и отплавали. В резултат на това положението на крал Инялд се влошило. Той получил множество рани и се наложило да избяга към корабите си. В битката загинали неговият духовен баща Свипдаг Слепия с двамата си сина — Гаютвид и Хюлвид. Крал Инялд се върнал в Упсала много разочарован от този поход. Едва тогава той разбрал, че не може да разчита на войските, събрани от завзетите със сила от него земи.

След това крал Инялд и крал Гранмар воювали дълги години. Накрая техните приятели ги накарали да се сдобрят, кралете се уговорили за среща, събрали се и сключили мир. Присъствали крал Инялд, крал Гранмар и неговият зет крал Юрвард. Мирът трябвало да продължи, докато и тримата са живи. Той бил скрепен с клетва и гаранции за сигурност. През пролетта Гранмар заминал за Упсала и направил жертвоприношение за мир през идващото лято, както повелявал обичаят. Тогава му било предсказано, че няма да живее много дълго. Гранмар се върнал в кралството си.

39. През есента крал Гранмар и зет му крал Юрвард заминали за остров Села и организирали пиршество в имението си. Една нощ, докато пирували, крал Инялд ги изненадал с войската си, обградил къщата и я подпалил. Двамата крале и хората им изгорели вътре. После Инялд покорил страната и поставил свои хьовдинги там. Крал Хогне и Хилде често нахлували в Швеция и убивали хората на крал Инялд, поставени от него да управляват бившето кралство на крал Гранмар и зет му. Дълги години продължили войните между крал Инялд и крал Хогне, но все пак Хогне успял да опази кралството си от крал Инялд до края на живота си.

Крал Инялд и съпругата му имали двама сина. По-големият се казвал Оса, а другият — Олав Третеля^[73]. Гаютил, жената на крал Инялд, изпратила сина си при своя духовен баща Буве в западната част на Готландия. Там той отраснал заедно със сина на Буве — Саксе, когото наричали Флете^[74]. Казват, че крал Инялд убил дванадесет крале, примамвайки всички с обещание за мир. Нарекли го Инялд Илроде^[75]. Той бил крал на по-голямата част от Свитюд. Дъщеря си Оса омъжил за крал Гюдрьод в Сконе. По нрав тя приличала на баща си. Именно Оса била тази, която накарала Гюдрьод да убие брат си Халвдан, който бил баща на Ивар Видфамне. Оса убила и своя съпруг — Гюдрьод.

40. След гибелта на чичо си Гюдрьод Ивар Видфамне пристигнал в Сконе и веднага тръгнал с голяма войска към Свитюд. Оса пристигнала преди него при баща си. Крал Инялд бил на пир в Ренинг, когато разбрал, че войската на крал Ивар се приближава. Крал Инялд знаел, че няма готовност да се бие с Ивар, ясно си давал сметка и за това, че ако избяга, враговете му веднага ще нахлуят от всички страни в кралството. Тогава той и Оса избрали такъв изход, за който се разказват легенди. Те напили всички до смърт и заповядали да подпалят гостната. Така изгоряло цялото помещение с всички, които били вътре. А сред тях бил и крал Инялд. А Тюдолв разказва:

И дим над Ренинг се изви,

огънят Инялд жив задуши

и крадецът^[76] се промъкна

през тялото на божия потомък

върху искряща факла.

Съдба такава рядко са видели

сред шведския народ

и всички счели,

че той самият, кралят смел,

трябвало да увенчае с гроб

собствения си живот.

41. Ивар Видфамне покорил Швеция, Даневелде, голяма част от Саксландия и цялата област Йострике, както и една пета от Англия. От него произлезли датските и шведските крале, които били абсолютни монарси в кралствата си. От Инялд Илроде нататък властелините на Упсала произлизали от рода на инглингите и властта се предавала по права линия от баща на син.

42. Когато синът на крал Инялд, Улав, научил за смъртта на баща си, напуснал страната, като повел със себе си всички, които поискали да го последват. Целият народ на Швеция станал като един, за да прогони наследника на крал Инялд и неговите приятели. Улав тръгнал първо към Нерке, но тъй като шведите били по петите му, той не можел да остане там дълго. И така, заминал на запад през горите към една река, която извирала на север във Венерн и се наричала Елв. Там спрели и се заели да разчистят гората. Изгаряли дърветата и едновременно с това строели. Скоро на това място се появили големи селища. Нарекли земята Вермландия — това била хубава и голяма страна. Когато се разчуло в Свитюд, че Улав разчиства гори, хората го нарекли Третеля и смятали, че това било срамно за него. Улав се оженил за Сулвайг или Сулва — дъщеря на Халвдан Гюлтан, от земите на запад от Сульор. Халвдан бил син на Сулве, който пък бил син на Сулвар, а той бил син на Сулве Старшия — първият, който разчистил горите в Сульор. Майката на Улав Третеля се казвала Гаютил, а нейната майка била Олув — дъщеря на Улав Ясновидеца, крал на Нерке.

Улав и Сулва имали двама сина — Инялд и Халвдан. Халвдан израсъл в Сульор при вуйчо си Сулве и бил наречен Халвдак Квитбайн.^[77]

43. Крал Ивар изгонил една голяма група хора от Свитюд. Те чули, че Улав Третеля създал голяма и хубава страна във Вермландия и пристигнали на толкова големи тълпи, че страната не можела да ги събере. Настанали мизерия и глад. Обвинили краля за това, тъй като шведите винаги обвинявали краля както за добрите, така и за лошите си периоди. Крал Улав не бил особено добър жрец, което не харесало на шведите и те сметнали, че това била причината за несгодите им. И така, те събрали войска и тръгнали срещу крал Улав. Обградили къщата му и го изгорили вътре, като го обрекли на Один и го принесли в жертва за добруването си. Това се случило край Венерн. А Тюдолв разказва:

И при залива малък

като вълк, виещ за залък,

трупа на Улав погълна огънят.

Синът на Фурньот^[78] — искрящ, прекрасен

откъсна пищната украса

от краля на шведите.

Потомъкът на господарите на таз държава

от Упсала на най-далечния си път отплава.

После по-мъдрите шведи разбрали, че несгодите дошли поради това, че страната се населила с повече народ, отколкото можела да понесе, и че кралят нищо не можел да направи срещу това. Тогава им хрумнало да тръгнат с цялата си войска на запад към Айдскуг, на границата между Вермландия и Сульор. Нахлули неочаквано в Сульор, убили крал Сулве и отвлекли Халвдан Квитбайн. Него те направили свой предводител и му дали титлата крал. Той покорил Сульор и влязъл с войската си в Ромерике. Опустошил страната и я превзел.

44. Халвдан Квитбайн бил могъщ крал. Оженил се за Оса, дъщерята на Йойстайн Хардроде^[79] от Опландия, който властвал в Хедмарк. Халвдан и Оса имали двама синове — Йойстайн и Гюдрьод. Халвдан завзел голяма част от Хедмарк, Тотен, Хаделандия и Вестфолд. Той остарял и умрял след боледуване в Тотен, след което тялото му било преместено във Вестфолд и погребано в каменна гробница на място, наречено Скаарайд в Ширингсал^[80]. А Тюдолв разказва:

Знае всеки:

Халвдан усмириха

посредниците в битките;

Самата Хел

във каменна могила

хьовдинга върховен отведе в Тотен.

И Скаарайд

във Ширингсал

бди над загърнатия в броня крал.

45. Братът на крал Халвдан — Инялд, бил крал на Вермландия, но след смъртта му крал Халвдан превзел страната. Той получавал данъци оттам и докато бил жив, поставил ярли да управляват Вермландия.

46. След Халвдан Квитбайн синът му Йойстайн станал крал на Ромерике и Вестфолд. Оженил се за Хилд — дъщерята на Айрик Агнарсон, който бил крал на Вестфолд преди това. Агнар, бащата на Айрик, бил син на крал Сигтриг от Вендсисел. Крал Айрик нямал синове. Крал Халвдан Квитбайн бил още жив, когато той починал.

След това Халвдан и синът му Йойстайн покорили целия Вестфолд и Йойстайн го управлявал до края на живота си. По същото време във Варна имало крал, наречен Шолд. Той владеел всички видове магии. Крал Йойстайн отплувал с войската си към Варна, за да граби. Вземали всичко, което намирали — дрехи, ценности, земеделските инструменти на селяните. Внезапно нападнали бреговата ивица, после бързо отплавали. Крал Шолд се спуснал към брега с войската си, но крал Йойстайн бил вече далече от фиорда и Шолд видял само отдалечаващите се кораби. Тогава свалил плаща си, завъртял го и го развял. Когато минавали покрай Яшьой, крал Йойстайн застанал на руля. Друг кораб плавал срещу него. Протокът бил тесен, блъснали се и кралят изхвърчал извън борда. Така настъпил краят му. Неговите хора намерили трупа му, закарали го в Буре и там издигнали каменна могила край езерото до Вадла. А Тюдолв разказва:

И Йойстайн,

от веслото умъртвен,

при Хел замина,

на Ауке дъщерята,

и лежи сега студен

под каменна могила

във земята.

Богат управител на край с морени,

где реката Вадла,

леденостудена,

се влива в онзи залив —

владение на краля готаландски.

47. След Йойстайн кралството наследил синът му Халвдан. Наричали го Халвдан Щедрия и Злоядия. Казват, че давал на хората си назаем толкова много златни пари, колкото сребърни давали другите крале, но ги държал гладни. Бил голям воин, дълго пътувал в завоевателни походи и натрупал богатство. Той бил женен за Лив — дъщерята на крал Даг от Вестмар. Главното му имение било във Вестфолд. Там той починал след дълго боледуване и бил погребан в каменна гробница в Буре. А Тюдолв разказва:

И за среща

нимфата на Луке

трети крал^[81]

от живота повика.

И Халвдан, земевладелецът от Холтан,

наложи се без воля да опита

норните^[82] туй, което повелиха.

Победоносците тогава скриха

в Буре този, на когото боговете

корона кралска отредиха.

48. Кралството наследил синът на Халвдан, Гюдрьод. Наричали го Гюдрьод Великодушния, а някои му казвали и Краля ловец. Той имал жена на име Алвил — дъщеря на крал Алварин от Алвхайм. Заедно с нея той получил и половината Вингюлмарк. Синът им Улав бил наричан Гайщадалв. Алвхайм в онези времена се казвала страната между реките Раюм и Гота.

Когато Алвил починала, Гюдрьод изпратил хора на запад в Агдер при краля, който властвал там и се наричал Харалд Гранраюде. Те поискали ръката на дъщеря му Оса за Гюдрьод, но Харалд отказал. Тогава пратениците се върнали и разказали какво се е случило.

Крал Гюдрьод начаса спуснал корабите си на вода и отплавал с голяма войска към Агдер. Той пристигнал неочаквано, слязъл на сушата и през нощта влязъл незабелязано в имението на Харалд. Когато Харалд разбрал, че го нападат, излязъл с всички хора, които имал под ръка. Разразила се битка. Превъзходството на враговете било голямо. Харалд и синът му били убити. Крал Гюдрьод пленил много войници, взел дъщерята на крал Харалд, Оса, отвел я у дома си и се оженил за нея. Тя му родила син, когото кръстили Халвдан.

През есента, когато Халвдан навършил една година, крал Гюдрьод заминал на пиршество. Той акостирал в Стивлесюнд. Пили много и кралят се напил. Вечерта, когато се стъмнило, поискал да слезе на брега. Когато стъпил на сушата, внезапно един човек изскочил срещу него и го пронизал. Човекът бил убит веднага, а на сутринта, когато се развиделило, разпознали в него личния прислужник на кралица Оса. Тя не скрила, че стои зад убийството на мъжа си. А Тюдолв разказва:

Гюдрьод,

краля безстрашен,

убиха с измама —

това се случи отдавна.

Когато хьовдингът се напи,

една глава, за мъст мечтала,

за него смъртно ложе отреди.

На Оса свинята наемна

уби из засада

краля, скрит под шлема.

Богоизбраният бе пронизан

на брега на протока Стивле.

49. Олав наследил кралството на баща си. Бил силен мъж и голям воин, по-красив и по-едър от повечето хора в страната. Той получил само Вестфолд, защото крал Алвгайр покорил целия Вингюлмарк и оставил сина си Гандалв да го управлява. И така, Гандалв и баща му нахлули в Ромерике и завладели по-голямата част от него.

Хогне бил синът на Опландския крал Йойстайн Могъщия. Той покорил целия Хедмарк, Тотен и Хаделандия. Вермландия също се изплъзнала от ръцете на синовете на Гюдрьод. Народът се обърнал към краля на шведите със скъпи дарове. Улав бил двадесетгодишен, когато Гюдрьод починал, и тъй като брат му Халвдан трябвало да поеме кралството заедно с него, те си разделили страната. Улав получил западната част, а Халвдан южната. Крал Улав живеел в Гайщад. Той получил възпаление на стъпалото и това причинило смъртта му. Погребан е там в каменна гробница. А Тюдолв разказва:

В Норвегия се разпростря

клон от силния род на Один.

Улав напразно

управляваше с високомерие

обширната земя Вестмар,

докато възпаление в крака му

на брега на Фолден^[83]

не прекрати живота

на този, който приятел

с воините беше.

В Гайщад,

в гробница положен,

лежи обичащият битките

крал воин.

50. Синът на крал Улав се наричал Рагнвал. Той бил крал на Вестфолд след баща си. Бил наречен Хайдюмхааре^[84] и за него Тюдолв е написал прекрасната „Инглингатал“. Там той разказва:

От имената

на прочутите крале

зная най-доброто

под синьото небе:

Рагнвал — водача,

който всеки почита,

той се нарича.

Сага за Халвдан Сварте

Халвдан бил на една годинка, когато баща му загинал. Майка му Оса веднага заминала с него на запад към Агдер, останала там и поела властта в кралството на баща си. Халвдан пораснал — станал едър и силен. Косата му била черна и затова го нарекли Халвдан Сварте^[85]. Когато навършил осемнадесет години, той станал крал на Агдер. Скоро след това заминал за Вестфолд и разделил страната с брат си Улав. Същата есен тръгнал с войска към Вингюлмарк срещу крал Гандалв. Водили се няколко битки, в които и двете страни последователно печелили победи и накрая бил сключен мир. Халвдан получил половината от Вингюлмарк, толкова, колкото бил управлявал баща му Гюдрьод.

След това Халвдан се отправил към Ромерике, за да го завладее. Това стигнало до ушите на Сигтриг — синът на Йойстайн. До момента Хедмарк и Ромерике били негови владения. Крал Сигтриг тръгнал с голяма войска срещу крал Халвдан. Разразила се свирепа битка, в която победил Халвдан. Докато отстъпвал, крал Сигтриг бил улучен от стрела под лявата ръка и паднал мъртъв. Така крал Халвдан покорил Ромерике.

Другият син на крал Йойстайн също се казвал Йойстайн. Като брат на Сигтриг той властвал заедно с него над Хедмарк. Когато крал Халвдан заминал отново за Вестфолд, крал Йойстайн пристигнал с войската си в Ромерике и завзел голяма част от страната.

2. Халвдан Сварте научил, че има стълкновения в Ромерике, събрал войска и тръгнал срещу крал Йойстайн. В разразилата се битка победил крал Халвдан. Йойстайн избягал в Хедмарк. Крал Халвдан го подгонил с войската си и в Хедмарк двете войски се сражавали отново. Тази битка също завършила с победа за Халвдан. Йойстайн избягал на север в Гюдбрандсдал при тамошния херс^[86], където събрал нова войска. По-късно през зимата той се върнал в Хедмарк и се срещнал с крал Халвдан Сварте на Хелгьой^[87] в езерото Мьоса. В битката и от двете страни паднали мнозина убити, но накрая победил Халвдан. Загинал Гюторм — синът на Гюдбрандския херс. Той бил най-добрият млад мъж в Опланд. Йойстайн отново избягал на север в Гюдбранд. После изпратил своя роднина Халвдан Скалк при крал Халвдан, за да поиска помирение. В знак на приятелство Халвдан отстъпил половината Хедмарк на крал Йойстайн, а самият той взел Тотен, Ландия и Хаделандия и станал могъщ крал.

3. Халвдан Сварте се оженил за Рагнил — дъщерята на Харалд Гюлшег^[88], крал на Согн. Родил им се син, когото крал Халвдан кръстил на себе си. Момчето израснало в Согн при дядо си крал Харалд. Тъй като бил вече стар, немощен и страдал от безсъние, той отстъпил кралството на сина на дъщеря си и го обявил за крал. Малко по-късно Харалд Гюлшег починал. Същата зима починала и дъщеря му Рагнил. През пролетта Харалд младши се разболял и умрял в Согн. Бил едва десетгодишен. Веднага щом научил за смъртта на сина си, Халвдан Сварте тръгнал с голяма свита на север към Согн. Посрещнали го добре. Той поискал кралството и имуществото на сина си и никой не се възпротивил на това. Той поставил страната под своя власт. Тогава при него дошъл Атле, ярлът на Гаюлар, който бил приятел на крал Халвдан. Кралят оставил ярл Атле да управлява областта Сигна според местните закони и да събира данъците, а самият той се върнал в Опландия.

4. През есента крал Халвдан заминал за Вингюлмарк. Една нощ, по време на пир, при него дошъл един коняр и казал, че към имението се приближава войска. Кралят веднага скочил, заповядал на хората си да се съвземат, да излязат навън и да се разположат в боен ред. В същото време синовете на Гандалв — Хисинг и Хелсинг, ги нападнали с голяма войска. Разразила се жестока битка и се наложило крал Халвдан да отстъпи пред превъзходството на врага. Той избягал в гората, но изгубил много от хората си. Там загинал и неговият духовен баща — Улве Мъдрия.

След това хората на краля се събрали около него и подгонили синовете на Гандалв. Настигнали ги в Айд до Йойерен. В сражението Хисинг и Хелсинг загинали, а брат им Хаке се спасил с бягство. Така крал Халвдан покорил целия Вингюлмарк, а Хаке избягал в Алвхайм.

5. Сигюрд Юрт бил крал на Рингерике. Той бил изключително едър, силен и красив човек. Негов баща бил Хелге Резкия, а негова майка — Ослаюг, дъщеря на Сигюрд, син на Рагнар, син на Лудброк. Казват, че на дванадесет години Сигюрд убил със собствената си ръка в битка берсерка Хилдебранд и още единайсет души. Той извършил още много подвизи и на него посветили дълга сага. Дъщеря му Рагнил — една необикновено красива и умна жена, по времето, за което разказваме, била на двадесет години, а синът му Гюторм бил юноша. Ето какво се разказва за смъртта на Сигюрд. Той често яздел сам в дивата гора, ходел на лов за големи и опасни животни. Веднъж Сигюрд се отдалечил повече от обикновеното и стигнал до едно открито място край Хаделандия. Внезапно срещу него изскочил берсеркът Хаке с още тридесет воини. Те се сбили и Сигюрд Юрт загинал заедно с дванадесет от войниците на Хаке. В битката самият берсерк изгубил едната си ръка до рамото и получил още три рани. След това Хаке препуснал към имението на Сигюрд и отвлякъл дъщеря му Рагнил и сина му Гюторм. Той отнесъл също много сребро и злато със себе си в Хаделандия, където имал големи имения. Хаке заповядал да се подготви голямо тържество и поканил много гости. Мислел да се ожени за Рагнил, но отложил сватбата, защото раните му се влошили. Хаделандският берсерк Хаке лежал заради раните си цялата есен и половината зима.

В навечерието на празника Юл^[89] в Хедмарк дошъл крал Халвдан. Като научил за случилото се, рано една сутрин кралят се облякъл и извикал при себе си Хорек Ганд. Заповядал му да отиде в Хаделандия и да доведе Рагнил, дъщерята на Сигюрд. Хорек се приготвил и повел със себе си много мъже. Той изчислил така времето си, че да премине фиорда преди разсъмване и после да се отправи към имението на Хаке. Там поставил постове пред всички врати на къщата за гости, в която хората все още спели. После хората му отишли в сградата, в която се намирал Хаке, и разбили вратата. Взели Рагнил, брат й Гюторм и всичкото злато и сребро, което намерили. Къщата за гости изгорили заедно с всички вътре. После взели една прекрасна голяма колесница, настанили в нея Рагнил и Гюторм и потеглили към ледовете. Хаке се надигнал и ги гонил известно време. Но когато стигнал до леда, забил меча си в земята и легнал върху острието му, като се оставил да бъде пронизан. Това бил неговият край. Хаке бил положен в каменна могила на брега.

Крал Халвдан видял, че хората му се връщат по леда през фиорда и се ядосал. Когато видял колесницата и драпериите обаче, разбрал, че поръчението му е изпълнено. Заповядал да наредят масите и изпратил покани из цялото селище. Този ден имало голямо угощение в дома му и Халвдан се оженил за Рагнил. Тогава тя станала една уважавана от всички кралица. Майка на Рагнил била Тирне — дъщерята на крал Клак-Харалд от Иландия. Тя била сестра на Тире Данмарксбот, която била омъжена за Горм Старши, който по същото време управлявал Даневелде.

6. Кралица Рагнил сънувала знаменателни сънища. Била умна жена. Веднъж сънувала, че стои в градината и вади един шип от ризата си. Докато държала шипа в ръка, той пораснал и се превърнал в дълга пръчка. Единият й край стигнал до земята и веднага пуснал корени, а другият се извисил във вид на дърво високо в небето — толкова високо, че не можела да види върха му. Това било чудо невиждано. Най-долната част на ствола на дървото била червена като кръв, короната била пищна и зелена, а най-горните клони били снежнобели. Дървото имало много клони. Някои растели високо горе, други — съвсем ниско долу. Всички били толкова големи, че се простирали над цялата страна и още по-далече.

7. Крал Халвдан никога не сънувал. Той смятал това за странно и отишъл за съвет при Турлайв Спаке^[90]. Поговорил с него и го помолил за съвет. Попитал го какво трябва да направи. Турлайв му казал какво прави обикновено самият той, когато непременно иска да узнае нещо. Просто лягал в свинарника и тогава винаги сънувал. Кралят направил същото и сънувал, че има дълга коса, която висяла на кичури. Някои били толкова дълги, че стигали до земята, други — до средата на краката му, трети — до коленете, четвърти — до петите. Имало и къси кичури, стигащи до кръста му или само до шията. Имало такива, които едва се подавали от черепа му и приличали на малки рогчета. Кичурите били в най-различни цветове, но един от тях изпъквал над всички — толкова прекрасен, светъл и голям бил той.

Кралят разказал на Турлайв съня си, който го изтълкувал така: голям род щял да води началото си от него и щял да властва над кралството с голяма слава, но не всички от рода щели да бъдат еднакво велики. Един щял да бъде най-могъщ и най-прекрасен от всички. Сега се смята, че това е Улав Светия.

Крал Халвдан бил умен, честен и праведен човек. Той създал закони, сам ги спазвал и държал всички да ги спазват. Никой нямал право да пренебрегва закона, използвайки властта си. Той въвел строги глоби и отсъждал размера им според произхода и положението на провинилия се.

Кралица Рагнил родила син. Напръскали го с вода и го кръстили Харалд. Той станал едър и много красив. Пораснал и скоро се научил да прави много неща. Майка му обичала повече него, отколкото краля.

8. В навечерието на празника Юл крал Халвдан бил на пиршество в Хаделандия. В самата празнична нощ там се случило много странно нещо. Когато хората насядали около масата, а там имало много гости, храната и пиенето внезапно изчезнали. Настроението на краля се развалило, а всички се разотишли.

Кралят поискал да разбере причината за случилото се. Изпратил да повикат един финландец, който знаел по малко от всичко. Опитали се да го принудят да им каже, каквото знае. Измъчвали го, но нищо не могли да узнаят от него. Финландецът се обърнал към сина на краля Харалд и го помолил да се застъпи за него. Момчето поискало да пощадят човека, но му отказали. Тогава Харалд помогнал на финландеца да избяга и сам го последвал. Скоро двамата стигнали до място, където някакъв Хьовдинг имал тържество. Били добре приети там. През пролетта вождът казал на Харалд: „Не беше хубаво, че баща ти се обиди, когато взех от него малко храна за през зимата. На теб обаче аз ще се отплатя с едно предсказание. Баща ти ще умре. Ти ще си заминеш у дома и ще получиш цялото кралство, което той владееше. Освен това ще завоюваш и цяла Норвегия.“

9. Халвдан Сварте тръгнал от пиршеството към Хаделандия. Пътят му минавал през Рандсфюрд. Било през пролетта. Слънцето греело и напичало. Препускали през Рьойкенвик, където хората обикновено поели животните през зимата. Образували се локви, които под топлите слънчеви лъчи издълбавали дупки в леда. Когато кралят и свитата му преминали през тях, ледът се строшил и те потънали. Кралят бил на четиридесет години. Народът го обичал толкова много, че щом се разчуло за смъртта му и че тялото му щяло да бъде отнесено в Рингерике, за да бъде погребано там, дошли представители от Ромерике и Хедмарк. Всички поискали да отнесат тялото на краля в своя край, защото вярвали, че това щяло да им донесе щастие. Накрая се споразумели да разделят тялото на четири части. Главата положили в могила в Стайн в Рингерике, а всеки от другите пратеници отнесъл със себе си по една част и я погребал в могила в своята родина. Всички тези гробници се наричат Могили на Халвдан.

Сага за Харалд Хорфагре

Харалд бил на десет години, когато наследил кралството. Той бил много едър, силен, красив и умен, а също и сръчен в спортните игри. Неговият вуйчо Гюторм предвождал свитата и стоял зад управлението на страната. Той бил херцог^[91] на войската. Когато Халвдан Сварте умрял, в страната нахлули различни владетели. Първи бил крал Гандалв, а след него братята Хогне и Фруде, синовете на Йойстайн, крал на Хедмарк.

Хогне Корюсон прегазил голяма част от Рингерике. Хаке Гандалвсон тръгнал с триста души през долините към Вестфолд, възнамерявайки да изненада Харалд. Крал Гандалв се намирал в Лунде. Той смятал да прекоси фиорда и да се озове във Вестфолд. Херцог Гюторм обаче разбрал за това, събрал войската си и тръгнал заедно с Харалд. Отправил се срещу Хаке. Срещнали се в една долина, разразила се битка, която спечелил крал Харалд. Там били убити крал Хаке и голяма част от хората му. Оттогава това място се нарича Хакадал^[92].

Крал Харалд и херцог Гюторм тръгнали да се връщат, но през това време крал Гандалв нахлул във Вестфолд. Двете войски препуснали една срещу друга. Започнал се страшен бой. Крал Гандалв избягал в кралството си, но изгубил по-голямата част от войската си. Когато синовете на крал Йойстайн научили за случилото се, побързали да съберат войска. Поканили Хогне Корюсон и херс Гюдбранд на среща в Рингсакер.

2. След боя крал Харалд и херцог Гюторм потеглили към Опландия с хората, които им останали. Те избрали пътя през горите. Успели да разузнаят къде ще се срещнат кралете на Опландия и пристигнали на уреченото място в полунощ. Постовете не забелязали нищо и войската успяла безпрепятствено да се приближи до къщите, в които спели Хогне Корюсон и Гюдбранд. Двете сгради били подпалени, но синовете на Йойстайн успели да изскочат навън с хората си. Разразил се жесток, но кратък бой, в който Хогне и Фруде загинали.

След като четиримата владетели били убити, Харалд с помощта на родственика си Гюторм покорил Рингерике, Хедмарк, Гюдбрандсдал, Хаделандия, Тотен, Ромерике и цялата северна част на Вингюлмарк. След това крал Харалд и херцог Гюторм воювали няколко пъти с крал Гандалв. Накрая крал Гандалв загинал и крал Харалд завзел цялото кралство южно от река Раюм.

3. Крал Харалд изпратил хора за Гида — дъщерята на краля на Хордаландия, Айрик. Тя се намирала във Валдрес при един начетен земевладелец, който се занимавал с възпитанието й. Харалд искал да я направи своя наложница, защото била не само хубава, но и на подходяща възраст. Когато пратениците пристигнали при нея и предали съобщението на краля, тя гордо отговорила, че не иска да загуби своята девственост заради един крал, чието кралство не е по-голямо от няколко общини. „Мисля, че е странно това, казала тя, че няма крал, който иска да завоюва цяла Норвегия и да бъде единствен неин владетел, като крал Горм в Дания или Айрик в Упсала!“ Пратениците сметнали това за прекалено двусмислен отговор и я попитали какво точно иска да каже. Казали, че Харалд е велик крал и е направил достатъчно, за да задоволи изискванията й. Тъй като тя отговорила по начин, който не очаквали, пратениците не успели да измислят как да я отведат със себе си против нейното желание и се приготвили да отпътуват обратно. Когато тръгнали, Гида ги изпратила и по пътя поговорила с тях. Помолила ги да предадат на крал Харалд, че само при едно условие би се съгласила да му стане жена — ако той покори цяла Норвегия и управлява свободно като крал Айрик в Швеция и крал Горм в Дания. „И преди всичко, казала тя, мисля, че той с право може да се нарече крал на народа!“

4. Пратениците се върнали при крал Харалд и му предали отговора на девойката. Те казали, че била дръзка и неразумна. Посъветвали краля да изпрати голяма войска и да я отвлече, за да я засрами. Тогава крал Харалд отговорил, че Гида не е казала нищо лошо, нито е направила нещо неправилно. Той казал да й благодарят за думите: „Тя ми напомни нещо, казал той, за което е странно, че не съм мислил преди“. Казал също: „Обещавам и нека Бог, който ме е създал, ми е свидетел, че няма да си отрежа косата, нито ще я среща, докато не превзема цяла Норвегия или не умра.“ Херцог Гюторм му благодарил за тези думи и казал, че да спазиш дадената дума е постъпка на крал.

5. Така двамата родственици събрали голяма войска и тръгнали — първо към Опландия и после през Гюдбрандсдал и планината Довре на север. Когато стигнали до селището Опдал, кралят заповядал да бъдат избити всички мъже и къщите да бъдат подпалени. Хората разбрали за тази заповед и които успели — избягали към Оркдал, към Гаюлдал или в гората. Някои помолили за мир и го получили всички онези, които се присъединили доброволно към краля. Нямало повече съпротива, докато влезли в Оркдал. Там хората оказали отпор и се разразила първата битка с крал Гритинг. Крал Харалд победил и Гритинг бил пленен, а голяма част от войската му била избита. Крал Гритинг положил клетва за вярност на крал Харалд. След това целият народ на Оркдьолафилке минал под управлението на крал Харалд и всички станали негови поданици.

6. Крал Харалд въвел закон, според който във всички земи, през които минавал, чифлиците ставали негово притежание, а всички свободни земевладелци — големи и малки, били длъжни да плащат поземлени налози. Във всяка област кралят поставял по един ярл да управлява по законите и реда на страната и да събира глоби и налози. Една трета от събраното се полагало на ярла за разходи по домакинството и земите му. Всеки ярл имал най-малко четири херса, всеки от които получавал по двадесет марки за пирове. Ярлът бил длъжен да има по шестдесет войници в кралската войска, а херсът — по двадесет. Крал Харалд увеличил толкова много налозите и глобите, че всеки ярл имал повече власт от когото и да е предишен крал. Това се разчуло в Тронхайм и много знатни личности пристигнали при крал Харалд, за да се присъединят към него.

7. Говори се, че ярл Хокон Грютгардсон се присъединил с голяма войска към крал Харалд край Йорландия. След това крал Харалд нахлул в Гаюлдал, влязъл в бой с двама крале, убил ги и завзел кралствата им — Гаюлдьолафилке и Стриндафилке. Управлението на Стриндафилке възложил на ярл Хокон. След това крал Харалд влязъл в Стьордал и повел трета битка. Спечелил и нея и превзел областта.

Тогава населението на Трьонделаг се обединило. Дошли четирима крале — тези на Вардал, Скогн, Спарбигяфилке и Индерьой. Последният притежавал и Йойнафилке. Те тръгнали с войските си срещу крал Харалд. Разразила се битка, в която той победил. Някои от кралете били убити, а други избягали. Крал Харалд победил в повече от осем битки в Тронхайм, убил осем крале и накрая превзел областта.

8. На север, в Намдал, имало двама братя крале — Харлаюг и Ролаюг. В продължение на три лета те градили висока могила гробница от камъни, скрепени с вар и дървени греди. Когато я завършили, те чули, че Харалд приближавал с войската си към тях. Тогава крал Харлаюг взел много храна и пиене и влязъл в гробницата с единадесет души. После заповядал да я затрупат.

Крал Ролаюг се изкачил на височината, където обикновено сядали с брат си. Той заповядал да приготвят трона му и седнал в него. Заповядал да сложат възглавница на пейката за краката, където обикновено сядали ярлите. После кралят се преместил от трона на пейката и сам се провъзгласил за ярл. След това Ролаюг се срещнал с крал Харалд, предложил му страната си и помолил да му стане поданик, като му разказал какво е направил преди това. Крал Харалд запасал един меч на колана му, закачил един щит на врата му и го провъзгласил за свой ярл. Казал му да се приближи до трона и предал Намдьолафилке на негово управление.

9. Крал Харалд заминал за Тронхайм и останал там до края на зимата. Той избрал това място за свой дом. Тук построил най-голямото си имение, наречено Ладе. През зимата се оженил за Оса — дъщерята на ярл Хокон Грютгардсон, когото издигнал на извънредно висок пост.

През пролетта Харалд заповядал да приготвят корабите. През зимата по негово нареждане бил построен дракар^[93], изцяло съоръжен, на който качил кралската дружина и берсерките. Кралят бил особено придирчив към избора на украса за дъгата на юта^[94], защото тя носела кралските белези. На борда пътували берсерките. Никой нямал право. В кралската свита имали право да участват само най-добрите по сила и издръжливите. Кралят имал извънредно богат избор — можел да избира войниците си от всички области, които завладявал. Имал голяма войска, много кораби и много сановници го следвали в неговите пътувания.

Хорнклуве разказва в своята „Глимдропа“, че преди този морски поход крал Харалд се бил и със силните бонди^[95] от Опдалскуг.

Сложил шлема, гърмящият хьовдинг

нареди да се свири за бой.

Отдъхваше винаги той

преди удар срещу разбойниците нагли,

преди да възседне за битка

полюшващите се коне на Грипне^[96].

Слънчевият щит високо над мачтата огря.

Дълбоко умислен бе той.

Могъщ във битка като бог,

той разбойниците в ада прати —

вълчата лавина

срещнаха безстрашните негодници —

преди да отведе в морето той

пълчищата змии и години.

Камъни срещу щитовете полетяха

и хора неговата сила разпиляха.

10. Крал Харалд се отправил с флотата си от Тронхайм към Мьоре. В тази област властвал крал Хюнтюв, чийто син се наричал Сулве Клуве. И двамата били големи воини. Крал Нокве, който управлявал Румсдал, бил баща на майката на Сулве. Когато разбрали за настъплението на Харалд, тези владетели събрали многочислена войска и излезли срещу него. Срещнали се край Сулшел. Разразила се голяма битка, която крал Харалд спечелил. А Хорнклуве разказва:

Корабът от север приближи,

така че щитоносните бойци

се озоваха в битка

срещу двамата крале.

Властелините се поздравиха

напрегнати без думи —

свистящата във въздуха стрела

и песента на щита бяха поздравите.

И двамата крале били убити, а Сулве се измъкнал с бягство. Така крал Харалд покорил и тези две области. Той останал там през цялото лято и създал закони и наредби за народа. През есента, обаче, той заминал отново на север към Тронхайм.

Рагнвал, ярлът на Мьоре, син на Йойстайн Глумра, се присъединил към Харалд още през лятото. Кралят го направил владетел на областите Нурмьоре и Румсдал, като наредил да му бъде оказвана помощ от страна на всички сановници и селяни. Дал му и достатъчно кораби, за да пази страната от нашествия. Хората го нарекли ярл Рагнвал Могъщия или Съобразителния. Казват, че и двете имена му подхождали. Крал Харалд прекарал зимата в Тронхайм.

11. През пролетта Харалд събрал голяма войска в Тронхайм и заявил, че ще отплава към Сюнмьоре. Сулве Клуве прекарал цялата зима във военни походи и грабил в Нурмьоре. Той убил много от подвластните на крал Харалд, а други ограбил. Същата зима посетил своя роднина крал Арнвид в Сюнмьоре. Когато разбрали, че крал Харалд се запътил към тях, двамата събрали войска и тръгнали срещу него. Те имали за какво да му отмъщават.

Сулве Клуве отишъл на юг при крал Аюдбьорн във Фюрдане и го помолил да се присъедини с войската си към него и крал Арнвид. Той казал: „Ясно е, че сега всички ние имаме само един избор — да се вдигнем срещу крал Харалд. Имаме достатъчно сили за това. И нека съдбата реши на чия страна да бъде победата. В противен случай трябва да останем роби на Харалд. Няма оправдание за мъжете, които не искат да надминат славата на Харалд. Моят баща смяташе, че е по-добре да загине в бой за своето кралство, отколкото да бъде васал на крал Харалд.“ Сулве бил толкова убедителен, че крал Аюдбьорн обещал да му помогне. Той събрал войска и веднага тръгнал на север към крал Арнвид. Така тримата се сдобили с огромна войска.

Тогава научили, че крал Харалд идва от север. Срещнали се в Сулшел. Според обичая, когато се биели на борда, корабите се закрепвали един към друг и воините се биели на щевена. Така направили и в тази битка. Крал Харалд разположил кораба си срещу този на крал Арнвид, където битката била най-ожесточена и загивали воини и от двете страни. Накрая крал Харалд толкова освирепял и побеснял, че обърнал кораба си с борда напред и толкова силно ударил с него, че част от фигурите, украсяващи носа на кораба на Арнвид, отлетели чак до мачтата, а други паднали в морето. Крал Харалд превзел кораба, а Сулве и хората на Арнвид избягали. Самият Арнвид загинал на кораба си. Хорнклуве разказва:

Копиеносци бранеха богоизбрания,

диви стрелите пищяха,

Скогюл^[97] гърмеше,

кръв алена от раните шуртеше;

когато за владетеля си падаха

безжизнени мъже от щевена,

меч удари в щита

и този, който го обагри, победи.

От страна на крал Харалд загинали ярл Асгают и ярл Асбьорн, както и братята на жена му и синове на ярла на Ладе Хокон — Грютгард и Харлаюг. Минало доста време от този случай. Тогава Сулве направил набег и нанесъл големи щети в страната на крал Харалд.

12. Крал Харалд покорил Сюнмьоре. Братът на крал Аюдбьорн — Вемюнд все още властвал във Фирдафилке. Тъй като била късна есен, крал Харалд и хората му сметнали, че той няма да отплава на юг към Стад. Кралят оставил ярл Рагнвал да управлява Нурмьоре, Сюнмьоре и Румсдал. По онова време той разполагал с много хора. Самият крал Харалд се върнал в Тронхайм.

Същата зима ярл Рагнвал тръгнал по суша към Айд и оттам на юг към Фюрдане. Изпратил съгледвачи след крал Вемюнд и през нощта пристигнал в Наюстдал, където кралят пирувал. Рагнвал обградил къщата, в която се намирал Вемюнд, и я изгорил заедно с краля и още деветдесет души. След това при ярл Рагнвал дошъл Берле-Коре с голям кораб и много воини. Двамата отплавали на север към Мьоре. Ярл Рагнвал си присвоил корабите на крал Вемюнд, както и цялото движимо имущество, до което успял да се добере. Берле-Коре заминал на север при крал Харалд и станал негов воин. Той бил велик берсерк.

През пролетта Харалд отплавал към южното крайбрежие и покорил Фирдафилке. След това потеглил на изток към Викен. Той оставил за свой наместник във Фирдафилке ярл Хокон Грютгардсон. Веднага след това ярл Хокон поканил ярл Атле Кльощавия да напусне Согн и да стане ярл на Гаюлар, какъвто бил преди това, и му казал, че крал Харалд дава на него, Хокон, Сигнафилке. Атле отговорил, че ще запази и двете, но преди това иска да говори с краля. Двамата започнали спор, докато накрая събрали войските си и се срещнали в битка край Фялер в Ставенесвог. Ярл Хокон загинал, а ярл Атле бил смъртно ранен. Хората му отплавали с него към Атльой, и там Атле починал. А Йойвинд Скалдеспил разказва:

На Хокон воина

оръжието бе погребано

в битката с оръжия.

На Фрьой потомъкът отдаде

живота си край Фялер

в грохота от мечове.

Там падна и дружина от приятели —

край сина на Грютгард при Ставенес…

13. Крал Харалд отплавал с войската си на изток към Викен, но спрял в Тьонберг, който бил търговски град. Кралят останал тук четири години. Харалд научил, че кралят на Швеция Айрик Емюндсон покорил Вермландия и наложил данъци на населението във всички горски селища в страната. Той стигнал съвсем на север до Вестерготландия и на запад до морето. Цялата тази земя шведският крал прибавил към своите владения, като от всички поданици поискал данъци. Той оставил ярл Ране Гаютске да управлява тези места. Владенията му се простирали от Свинесюнд до река Гота. Бил могъщ ярл.

До крал Харалд достигнали думите на шведския крал, че ще завладее толкова земя във Викен, колкото са имали Сигюрд Ринг и синът му Рагнар Лудброк. Тази земя включвала Ромерике, Вестфолд и Вингюлмарк, включително областта на юг от Вингюлмарк, и се простирала на запад до Гренмар. Хората от тези земи били готови да се подчинят на шведския крал. Това съвсем не се харесало на крал Харалд. Той веднага свикал тинга на бондите във Фолден и им казал, че това би било измяна спрямо родината и краля. Някои от хората се заклели в своята невинност, други трябвало да платят глоби, за да излязат от положението, а трети били наказани. Така през лятото кралят обиколил цялата област. През есента отплавал към Ромерике и постъпил по същия начин. Когато дошла зимата, крал Харалд научил, че шведският крал Айрик е на пиршество със свитата си във Вермландия.

14. Крал Харалд тръгнал на изток през Айдскуг и пристигнал направо във Вермландия, където оставил хората си да пируват.

Там имало един земевладелец на име Оке, който бил най-почитаният човек в областта. Оке бил възрастен и много богат. Поканил крал Харалд на гости. Кралят обещал да дойде в уреченото време. Оке поканил и крал Айрик в същия ден. Земевладелецът имал голяма стара стая за гости. Той заповядал да построят и една нова, не по-малка от старата. С голямо старание изградили новото помещение и го облицовали с нови тъкани гоблени.

Когато гостите пристигнали, Айрик и хората му били настанени в старата стая за гости, а Харалд и свитата му — в новата. Всички съдове били разделени така, че Айрик и хората му се хранили и пили в стари, но позлатени и красиво украсени паници и рогове, а крал Харалд и неговите хора получили нови съдове за хранене, обковани със злато. Всичко било чисто и подредено. Пиенето било еднакво добро и за двете страни. Някога Оке бил един от воините на Халвдан Сварте.

Когато дошъл последният ден от пиршеството, кралете се приготвили да тръгват и слугите извели конете им. Тогава Оке се приближил до Харалд и му представил дванадесетгодишния си син Обе. После Оке казал: „Господарю, ако мислите, че е проява на приятелство гостоприемството, което ви оказах на пиршеството, вземете в замяна моя син на служба при вас. Давам ви го за прислужник.“ Кралят му благодарил с много красиви думи за гостоприемството и обещал в замяна искреното си приятелство. Оке дал скъпи дарове на краля.

После той отишъл при шведския крал, който бил облечен и готов за път. Крал Айрик не бил вече толкова весел. Оке се приближил със скъпи и хубави дарове и ги поднесъл на краля. Айрик промърморил нещо и пришпорил коня си. Оке го настигнал по пътя и го заговорил. Пътят минавал през близката гора. Когато навлезли в нея, кралят запитал Оке: „Защо направи различни гостни за мен и крал Харалд и даде на него по-добрата? Нали си мой поданик?“ — „Аз не съм искал да ощетя Вас и хората Ви на това пиршество — казал Оке, — но ако е имало стари гоблени там, където Вие пихте, то е защото сте вече стар. Крал Харалд е в разцвета на годините си и затова наредих да се подредят нови тъкани около него. Тъй като обаче Вие ми напомнихте, че би трябвало да съм Ваш поданик, аз знам само, че съм толкова Ваш васал, колкото и Вие сте мой господар.“ Тогава кралят изтеглил меча си, пронизал смъртоносно Оке и препуснал в далечината.

Когато крал Харалд се качил на коня, помолил да повикат Оке. Хората му го потърсили, но тъй като не го открили, препуснали натам, накъдето тръгнал крал Айрик. На пътя намерили Оке мъртъв. Хората се върнали и предали това на краля. Харалд заповядал да донесат тялото на Оке, а самият той препуснал колкото може по-бързо след крал Айрик. Когато двамата се съзрели един друг, те препуснали още по-бързо, докато крал Айрик стигнал гората, разделяща Готландия от Вермландия. Тогава крал Харалд се върнал обратно във Вермландия, покорил страната и започнал да убива хората на крал Айрик, където и да ги срещнел по пътя си. През зимата крал Харалд тръгнал обратно към Ромерике.

15. И така, през зимата крал Харалд отплавал с корабите си към Тьонсберг. Той минал през фиорда и превзел Вингюлмарк. Цялата зима кралят прекарал на борда на военния си кораб и грабил в Ранрике. А Турбьорн Хорнклуве разказва:

По Юл ще пие той навън,

ако сам реши това предводителят-крал,

играта на Фрьой^[98] ще играе;

огнището отдавна му омръзна

и семейният уют, котлите,

топлата женска стая

и меките ръкавици.

Готите от цялата страна се събрали и се приготвили за отбрана.

16. През пролетта, когато ледовете започнали да се топят, готите запречили река Гота с върлини, за да отрежат пътя на крал Харалд към вътрешността на страната. Кралят продължил с корабите си нагоре по реката, но спрял при върлините, слязъл с войската си на брега и опустошил земите по двата бряга, като изгорил и селищата. А Хорнклуве разказва:

На юг в морето в битката

другаря на бойците победи,

ръката си кралят положи

с твърда воля над земя и народ.

Всяващ страх шлем владетелят сложи,

кораби и мачти разлюля към земята,

за колове привързани като елени за стобор.

След това готите препуснали надолу към брега с голяма войска. Много хора загинали, но крал Харалд спечелил победа. А Хорнклуве разказва:

Мечът хапеше черни и бели,

силният крал на кралете се биеше,

копия пееха, свистяха,

звънтяха размахвани секири.

Високо към бойците с наранени шии

копията рязко изпищяха.

Стрелците — неприятели на готите,

грабнаха победата накрая.

17. Крал Харалд пребродил с голяма войска обширни части от Готландия. Бил се много пъти по двата бряга на река Гота и обикновено печелил тези битки. В една от тях загинал Ране Гаютске. Крал Харалд покорил цялата страна северно от Гота и западно от Венерн, както и цялата Вермландия. Когато се завърнал оттам, той оставил херцог Гюторм да пази и защитава тази земя, като му дал много мъже на разположение. Самият крал тръгнал към Опландия и останал там известно време. След това заминал на север, през планината Довре към Тронхайм, където спрял за по-дълго. Тук вече той се замислил за деца. Двамата с Оса имали четирима синове — Гюторм, близнаците Халвдан Сварте и Халвдан Квите^[99] и Сигфрид. Всички отрасли в Тронхайм за чест и слава.

18. От юг достигнали слухове, че цели пълчища от жители на Рогаландия, Агдер и Телемарк са се събрали и са тръгнали въоръжени на поход. Подстрекатели били кралят на Хордаландия — Айрик, кралят на Рогаландия — Сюлке и неговият брат ярл Суте, кралят на Агдер — Шютве Богатия и неговият син Туре Хакланг. От Телемарк пристигали двамата братя Руал Риг и Хад Жестокия.

Когато Харалд научил за това, веднага тръгнал с многочислена войска и военни кораби на юг покрай брега и от всяка област, през която минавал, към него се присъединявали още хора. Когато стигнали до Стад, крал Айрик научил за това. Тогава той също събрал войска, колкото могъл, и отплавал на юг, за да се срещне с войската, която идвала от изток, и да се присъедини към нея. Всички се събрали край Яарен и навлезли в Хафрсфюрд.

Там била стаена войската на крал Харалд. Разразила се голяма битка^[100]. Боят бил жесток и продължителен, но накрая крал Харалд спечелил победа, а крал Айрик, крал Сюлке и неговият ярл Суте загинали. Туре Хакланд разположил кораба си срещу кораба на крал Харалд. Туре бил голям берсерк. След тежко сражение той паднал убит. Корабът му бил насечен. Крал Шютве избягал на малък скалист остров, лесен за отбрана. Цялата му войска също избягала — някои от воините по море, други — по суша, и всички се отправили към Яарен. А Хорнклуве разказва:

Чу ли ти, че в Хафрсфюрд

жестоко са се били

достойният крал

и богатият Шютве.

Дошли от изток кнари^[101]

за надпревара жадни,

със зейнали гърла

и драскотини по кърмата.

Те бяха натоварени с войници

и бели щитове,

с ирландски копия

и мечове от Валандия.

Берсерките крещяха озверели,

където битката най-страшна беше;

на вълчите кожи^[102] разнесе се воят,

оръжието метално потрепери в боя.

Подложиха на изпитания безстрашния,

научи ги да се спасяват с бягство

великият нормански крал,

който живее в Ютстайн.

Когато битката за малко стихна,

той обърна морските коне.

По щитовете удари се сипеха,

преди Хакланг да загине.

Омръзна му страната

заради гривата да пази

и кралят гръмогласен

хълма взе за щит.

По пасбищата се измъкнаха

тези, що ранени бяха;

издигнаха опашката,

скриха главата си в хладния вятър.

Отзад издигнаха защита

от бляскавите щитове

воините разсъдливи,

когато камъните удряха по тях.

Войниците от изток

тръгнаха с последни сили

за своята родина

от Хафрсфюрд през Яарен —

жадуваха те медовина.

19. След тази битка крал Харалд не срещал никаква съпротива от населението на Норвегия. Неговите най-големи врагове били избити. Други избягали по суша, а те били много. По това време била заселена голяма част от пустеещите земи. Така се появили Йемтландия и Хелсингландия. По тези места много преди това живеели норвежци.

В размирните времена, когато крал Харалд покорил цяла Норвегия, започнало заселването и на други земи в океана като Фаарьой^[103] и Исландия. Имало поход и към Ялтландия^[104]. Много от знатните сановници избягали от крал Харалд и тръгнали в завоевателни походи на запад. Зимували на Оркньой^[105] и Сюдерьой^[106]. През лятото нахлували в Норвегия и нанасяли големи щети на страната. Други знатни мъже минали на служба при крал Харалд, станали негови приближени и изградили страната заедно с него.

20. Така крал Харалд станал абсолютен монарх на Норвегия. Тогава той си спомнил какво му казала високомерната девица. Изпратил хора да я доведат и се оженил за нея. Те имали пет деца — Олув, Рьорек, Сигтриг, Фруде и Тургилс.

21. Крал Харалд имал много жени и деца. Една от жените му се казвала Рагнил — дъщеря на Айрик, кралят на Иландия. Наричали я Рагнил Достойната. Техният син се казвал Айрик Блудьокс^[107]. Друга от жените на Харалд била Сванил, дъщеря на ярл Йойстайн. Тя му родила Улав Гайщадалав, Бьорн и Рагнар Рикел. Освен това Харалд бил женен и за Осил — дъщеря на Ринг Дагсон, кралят на Рингерике. Тя му родила четири деца: Даг, Ринг, Гюдрьод Ширя и Ингеяр.

Разказват, че когато се оженил за Рагнил Достойната, Харалд изоставил другите си девет жени. Хорнклуве споменава това:

Той през планини премина

и през девици над дузина,

от Хедмарк всички бяха —

от род хологаландски.

Кралят многопочитан

взе съпруга от Дания.

Децата на краля отраснали при майките си. Херцог Гюторм кръстил най-големия му син със собственото си име. Той сложил момчето на коленете си и станал негов духовен баща. Взел го със себе си във Викен, където го отгледал в дома си. Когато кралят отсъствал, херцогът управлявал Викен и Опландия.

22. Крал Харалд научил, че викинги плячкосвали Вестландия. През зимата те се стаявали по западното крайбрежие. Всяко лято кралят обикалял с корабите си тези места, по островите и устията на реките. Когато забележели флотата му, викингите бързо изчезвали и повечето отплавали в открито море. Всичко това омръзнало на краля и едно лято тръгнал с корабите си към океана. Първо стигнал до Ялтландия и избил всички викинги, които не успели да му се изплъзнат.

После прочистил от тях Оркньой и Сюдерьой, където опустошил всичко. Кралят водил множество сражения и всички завършвали с победа за него. Някои от битките водил в Шотландия и когато пристигнал на запад в Ман, не намерил никого, защото хората, дочули за неговите подвизи, изплашени избягали. Те взели със себе си всичко, което можели да носят. Щом крал Харалд и воините му влезли в страната, за тях не била останала никаква плячка. А Хорнклуве разказва:

Много щитове в града

край морето той отнесе;

казват, победил на плажа

ненаситният моряк от река Нид,

докато накрая,

шотландската войска

ужасена в бяг удари

и напусна си страната

заради краля храбър.

По същото време загинал Ивар, синът на ярла на Мьоре — Рагнвал, и за обезщетение, когато заминал на изток, кралят оставил на Рагнвал Оркньой и Ялтландия. От своя страна Рагнвал ги отстъпил на брат си Сигюрд и останал на запад. Тогава кралят удостоил Сигюрд с титлата ярл. Пристигнали синът на Улав Квите^[108] — Тущайн Раюд и Аюд Прозорливия и се присъединили към него. Тримата нахлули в Шотландия и превзели Катанес^[109] и Сюдерландия^[110], чак до Екялсбаке. Ярл Сигюрд убил Мелбридж Тан, който бил шотландски ярл. Прибързал главата му към ремъка на седлото си, но зъбите, които му избил, се забили в крака на Сигюрд, раната се възпалила и той умрял. Бил погребан в Екялсбаке. След него за една година управлението на островите поел синът му Гюторм, който починал, без да има деца. Тогава датските и норвежките викинги се заселили на тези острови.

23. Крал Харалд гостувал на ярла на Мьоре — Рагнвал. По това време цялата страна вече била негова. Кралят влязъл в банята, пуснал косите си, които не били подстригвани и сресвани в продължение на десет години. Хората го наричали Харалд Люва^[111], но Рагнвал отрязал косите на краля и му дал ново име — Харалд Хорфагре. Всички, които видели краля след това, казали, че наистина името е сполучливо, защото той имал великолепна гъста коса.

24. Рагнвал, ярлът на Мьоре, бил любимец на краля и той го издигнал на висок пост. Рагнвал бил женен за Хилд, дъщерята на Ролв Невя. Имали двама сина — Ролв и Туре. Ярл Рагнвал имал и извънбрачни синове — Халад, Айнар и Ролаюг. Те били вече големи мъже, когато техните братя от брака на баща им били още деца. Ролв бил огромен викинг. Той бил толкова тежък, че никой кон не можел да го издържи. Затова навсякъде ходел пеш. Наричали го Ганге-Ролв^[112]. Той често нападал по крайбрежието.

Едно лято след завоевателен поход той влязъл от изток във Викен и нападнал крайбрежието. В същото време крал Харалд се намирал там и сериозно се ядосал, когато разбрал за това, защото бил забранил грабежите в страната. Кралят поискал от тинга да обяви Ролв извън закона. Когато Хилд, неговата майка, научила за това, помолила краля за милост към Ролв. Харалд обаче бил бесен и не удовлетворил молбата й. Тогава Хилд съчинила следното:

Ти отхвърляш едноименник на Невя,

страната който пази —

на селяните братът смел.

Защо така суров си, господарю?

Опасно е да проявяваш вълчия си нрав

срещу подобен вълк, о, властелине.

Не би бил той добър

към кралската дружина,

ако я срещне във гората.

Ролв отпътувал към Сюдерьой. Оттам той правил набези във Валандия^[113], като си осигурил едно обширно владение, по-голямата част от което заселил с норвежци. Нарекли тази земя Нормандия. Ето защо ярлите в Нормандия произхождат от рода на Ролв. Синът му Вилялм бил баща на Рикард, а той — баща на Рикард Втори, баща на Роберт Лангспаде, баща на Вилялм Бастард — крал на Англия. От неговия род произлизат всички крале на Англия.

Кралица Рагнил живяла само три години след пристигането си в Норвегия. След нейната смърт синът й от крал Харалд — Айрик, дошъл за обучение при херс Туре Роалдсон във Фюрдане.

25. Една зима крал Харалд пирувал в Опландия и наредил да се подготвят пиршества в дома му в Тофте. Вечерта преди Юл, докато кралят седял край масата си, на вратата застанал Свосе и изпратил един човек да помоли краля за разрешение да се приближи до него. Кралят се ядосал на тази молба и по същия мъж изпратил гневния си отказ. Свосе го върнал вътре и му казал да предаде на краля, че той е същият финландец, на когото кралят преди години обещал да посети дома му от другата страна на склона. Тогава кралят станал, излязъл навън и заявил, че ще спази дадената дума. Той минал склона въпреки протестите на някои от хората си.

Когато Харалд пристигнал, бил посрещнат от дъщерята на фина — Сньофрид, а тя била най-красивата жена, която бил виждал досега. Тя подала на краля съд с медовина. Той го поел заедно с ръката й и усетил внезапна искра да минава през тялото му. Приискало му се да легне с нея още същата нощ. Свосе обаче казал, че няма да получи нищо, ако кралят не вземе дъщеря му за законна съпруга.

Така Харалд се оженил за Сньофрид и я любил с толкова силна страст, че забравил всичко друго. Родили му се четирима сина — Сигюрд Рисе, Халвдан Холег, Гюдрьод Люме и Рагнвал Ретилбайне. След това Сньофрид починала. Мъртва, тя не променила цвета си — била толкова свежа и румена, като заспала. Кралят стоял непрекъснато наведен над нея и очаквал да оживее. Така минали три години. Той тъгувал по нея, а всички останали тъгували, че той е изгубил ума си.

За да излекува лудостта му, при него пристигнал лекарят Турлайв Спаке. Той бил хитър и започнал да лекува краля със следните думи: „Не е странно, кралю, че помниш колко красива и благородна е била тази жена и че си я почел с пурпурни възглавници и драперии, така както тя е поискала. Но ти не почиташ себе си, а и нея също, като я оставяш да лежи толкова дълго, без да смениш тъканите под нея.“

Веднага щом я извадили от ложето й, ужасно зловоние и смрад се разнесли от тялото на мъртвата. Бързо направили клада и я запалили. Тогава от трупа започнали да излизат червеи, жаби, гущери и всякакви ужасни твари. Така Сньофрид се превърнала в пепел, а кралят се съвзел и възвърнал ума си. Станал силен като преди, започнал да управлява кралството си, да се радва на приближените си, както и те на него, а народът в кралството — на всички.

26. След като крал Харалд разбрал, че финландката си е послужила с магия, за да го обвърже, той толкова се ядосал, че прогонил синовете, които тя му родила, и не искал да ги види повече. Но Гюдрьод Люме отишъл при Тюдолв, който бил негов духовен баща, и го помолил да го придружи при краля, защото бил любимият приятел на Харалд. По това време кралят бил в Опландия. Привечер Тюдолв и Гюдрьод пристигнали при него. Седнали пред вратата на гостната и се постарали да не ги разпознаят. Кралят пристъпил, огледал пейките с хора и медовината пред тях и промълвил:

Обичат много медовина

моите стари воини;

седят там с бяло в косите;

защо са винаги тъй много?

Тогава Тюдолв отговорил:

Получихме удар в главата

в онази игра с меча

за златните едри монети;

един за всички бяхме тогава.

После Тюдолв си свалил шапката, а кралят го познал, пристъпил към него и го приветствал с добре дошъл. Тюдолв го помолил да приеме синовете си: „Те биха искали да получат полагащото им се възпитание и ако ти можеш, им го дай.“ Кралят обещал да изпълни желанието му и най-напред помолил Тюдолв да приеме отново при себе си Гюдрьод. Сигюрд и Халвдан изпратил в Рингерике, а Рагнвал в Хаделандия. Те направили така, както им казал кралят, и всички израснали силни и красиви мъже, добре образовани и умели в спортните игри. Крал Харалд намерил спокойствието си и в страната настанали мир и добруване.

27. Рагнвал, ярлът на Мьоре, научил, че брат му Сигюрд загинал и че викинги нахлули в страната. Тогава той изпратил сина си Халад на запад. Халад се сдобил с титлата ярл и тръгнал с голяма войска. Когато пристигнал на Оркньой, той се заселил там. През есента, през зимата, през пролетта — викингите нахлували по всяко време в земите му. Правили набези по бреговата ивица. Тогава на Халад му омръзнало да седи на островите, изоставил задълженията си на ярл и се сдобил с правото да притежава феодално имение. След това отплавал към родината си Норвегия.

Когато ярл Рагнвал научил това, порицал Халад за постъпката му и казал на синовете си, че не приличат на своите родители. Тогава Айнар отговорил: „Ти смяташ, че не съм поумнял. Аз нямам за какво да остана тук. Мога да замина на островите на запад, ако ми помогнеш. И ще ти съобщя нещо, което ще ти хареса — никога повече няма да се върна в Норвегия.“ Рагнвал казал, че наистина много се радва на това, че синът му няма да се върне: „Защото не вярвам потомците ти да наследят нещо от тебе, тъй като всички в рода на майка ти са родени роби“. Рагнвал дал на Айнар дълга гребна ладия, намерил му екипаж и Айнар отплавал на запад в открито море.

Когато стигнал до Оркньой, той се натъкнал на две викингски ладии. Това били Туре Трешег^[114] и Калв Скюрва^[115]. Айнар веднага влязъл в бой с тях и ги победил, като убил и двамата. За този случай било изречено следното:

Тогава той дал Трешег на трола;

Турв-Айнар убил Скюрва.

Наричали го Турв-Айнар^[116], защото наредил да се изрежат чимове и да ги използват вместо дърва, тъй като на островите нямало гори. И така, ярл Айнар останал там. Той бил едър едноок мъж с отблъскващ вид и най-вече изключително жесток.

28. Херцог Гюторм, който отсядал предимно в Тьонсберг, държал в ръцете си властта над Викен и защитавал страната, когато кралят отсъствал. Тя била изложена непрекъснато на нападения от страна на викингите. Постоянно се водели боеве и в Готландия, докато неин крал бил Айрик Емюндсон. Той починал на десетата година след като Харалд Хорфагре станал крал на Норвегия.

29. Айрик бил наследен от сина си Бьорн. Той останал крал на Свитюд в продължение на петдесет години. Бьорн бил баща на Айрик Победоносния и Улав, който пък бил баща на Стирбьорн. Херцог Гюторм се разболял и умрял в Тьонсберг, тогава крал Харалд поверил управлението на кралството на сина си, който също се казвал Гюторм.

30. Когато крал Харалд станал на четиридесет години, много от синовете му били вече зрели мъже. По един или друг начин обаче всички те започнали да стават подозрителни към него, защото кралят не дал владения на никого от тях, а оставял ярли да управляват областите. Синовете на краля смятали, че един ярл е по-низш по произход от един кралски син.

Една пролет Халвдан Холег и Гюдрьод Люме тръгнали с голяма дружина и нападнали неочаквано Рагнвал, ярла на Мьоре. Обградили къщата му и я изгорили заедно с него и още шестдесет души. След това Халвдан приготвил три гребни ладии, сформирал екипажи и отплувал в открито море. Гюдрьод се задържал в земите, които преди това принадлежали на ярл Рагнвал. Когато крал Харалд научил за това, той веднага тръгнал срещу Гюдрьод с голяма войска. Гюдрьод нямал друг изход освен да се предаде. Кралят го изпратил на изток в Агдер. Начело на Мьоре кралят поставил Туре, сина на ярл Рагнвал, и го оженил за дъщеря си Олув. Така ярл Туре наследил владенията на баща си.

31. Халвдан Холег пристигнал неочаквано на Оркньой и Айнар веднага избягал оттам. Същата есен обаче се върнал и нападнал Халвдан. След кратък бой привечер Халвдан избягал. През нощта Айнар и хората му спали в шатрите си, а сутринта на развиделяване потърсили бегълците по островите и убили всички, които успели да хванат. Тогава Айнар казал: „Какво е това, което виждам там на остров Ринанс — птица или човек? Скоро ще се изправи и отново ще легне!“ Хората му тръгнали натам, намерили Халвдан Холег и го пленили. Привечер ярл Айнар съчинил тези строфи, преди да отиде на бой:

Виждам на Ролв една от ръцете

или на Ролаюг е тя;

копието полетя

към враговете —

за нашия баща да отмъстим сме длъжни.

Довечера, докато в бой летим,

над рибата и питието седи в Мьоре, тъжен седи

ярл Туре и мълчи.

Айнар се приближил към Халвдан и изрязал в тялото му орел, като забил острието на меча си в трапчинката на гръдната му кост, изрязал от гръбначния му стълб всички ребра и изхвърлил белите му дробове навън. Така дошъл краят на Халвдан. Айнар съчинил:

Аз отмъстих за гибелта на Рагнвал,

правилата норките смениха;

опората на хората загина,

това е моят дял за делото.

Хвърляйте сега, новобранци бързи,

камъни по Холег!

Победители сме ние.

Ще му платя сурово.

След това Айнар се заселил на островите. Когато тази случка се разчула в Норвегия, братята на Халвдан поискали да си отмъстят и всички ги подкрепили. А Айнар съчинил следното:

Моята гибел мнозина желаят,

но имат си причина,

мъжете от родовете знатни,

не и малките деца.

Но преди да ме убият,

няма да узнаят

кой от нас ще си намери

в ноктите орлови края.

32. Крал Харалд събрал екипаж и заминал с голяма войска към Оркньой. Когато Айнар чул това, отплавал за Катанес. И съчинил друга строфа:

Не един лицемерен брадатко

покой не ще намери заради няколко глупака,

а аз — защото аз убих на този остров

младия син на краля.

Казват, че той е опасен за, мен,

той — победеният крал;

ще пронижа щита на Харалд,

не ме е страх.

Между двамата сновели пратеници и парламентьори, докато накрая си насрочили среща, на която ярлът предал всичко във владение на краля. Харалд осъдил Айнар и всички свободни земевладелци на островите да заплатят шестдесет марки в злато. Селяните сметнали, че това е прекалено много и тогава ярлът им предложил той да плати глобата, но в замяна да получи правото на собственост върху чифлиците и земите им. Те се съгласили на това — бедните, защото нямали пари, а по-богатите, защото мислели, че ще си върнат именията, когато поискат. Ярлът изплатил сумата на краля и през есента тръгнал към дома си. Постепенно ярлите завладели земите на Оркньой и си присвоили всички чифлици до времето, когато Сигюрд Лудвесон ги върнал на земевладелците.

33. Гюторм, синът на крал Харалд, заминал на поход във Викен. Той плавал с кораби близо до брега и акостирал в устието на река Гота. Сулве Клуве пристигнал и влязъл в бой с него. Гюторм загинал. Халвдан Сварте и Халвдан Квите тръгнали на завоевателни походи по крайбрежието. В една тежка битка в Естландия Халвдан Квите загинал.

Айрик бил възпитан при херс Туре Руалдсон във Фюрдане. От синовете си Харалд обичал и ценял най-много него. Когато Айрик бил на дванадесет години, кралят му дал пет дълги ладии и той тръгнал на война първо по крайбрежието на страната, после на юг към Дания, Фрисландия и Саксландия. Той отсъствал три години. После отплавал на запад и грабил в земите на Шотландия, Бретландия, Ирландия и Валандия. Така отсъствал още четири години. След това тръгнал на север към Финмарк и Бярмеландия. Там преминал през голяма битка, в която спечелил победа. Когато се върнал във Финмарк, неговите хора открили в една землянка необикновено красива жена. Тя им казала, че се казва Гюнил и че баща й, Осюр Тоте, живее в Хологаландия. „Аз дойдох тук, за да усвоя изкуството на магията от двама финландци, които са най-добрите във Финмарк. Сега те са на лов, но когато си дойдат, ще ме поискат и двамата. Те са толкова хитри, че надушват следите като кучета и са толкова добри скиори, че нищо не може да им избяга — нито човек, нито животно. Убиват всичко, което им се изпречи, и всички, които приближат това място. А щом се разсърдят, земята се преобръща, щом я погледнат; ако спрат очи на жива твар, тя пада мъртва. Вие в никакъв случай не трябва да заставате на пътя им. Аз ще ви скрия тук в землянката, за да може, ако ви се удаде случай, да ги убиете.“ Те се съгласили и тя ги скрила. Взела един ленен чувал, в който те предположили, че има пепел, бръкнала с ръце в него и поръсила вътре в землянката и вън от нея. Малко след това финландците се върнали. Попитали кой е идвал, но тя отговорила, че никой не е влизал, финландците се изненадали, защото забелязали следите около землянката. Не успели обаче да намерят никого. Запалили огън и си приготвили храна. Когато се нахранили, Гюнил оправила леглото си. Докато Гюнил спяла през трите последни нощи, те двамата не заспивали от ревност един към друг. А сега тя казала: „Елате да легнете от двете ми страни.“ Финландците веднага приели поканата й, а тя поставила ръцете си под главите им. Те веднага заспали, но тя ги събудила. Те пак бързо заспали и то толкова дълбоко, че не можели да бъдат събудени по никакъв начин. Тя ги изправила, а те продължили да спят. Гюнил взела два тюленови меха и ги сложила на главите им, като ги овързала плътно чак до ръцете. Едва тогава направила знак на кралските войници. Те скочили, взели оръжието на финландците, убили ги и извлекли телата им извън землянката. През останалата част от нощта времето било толкова лошо, че не можели да пътуват, но сутринта тръгнали към кораба. Те взели Гюнил със себе си, отвели я при Айрик и той отплавал с войската си на юг към Хологаландия. Там Айрик извикал при себе си Осюр Тоте и му казал, че иска дъщеря му за жена. Осюр дал съгласието си. Айрик се оженил за Гюнил и заминал с нея на юг.

34. Крал Харалд навършил петдесет години. Много от синовете му възмъжали, други умрели. Мнозина били твърде опасни, за да останат в страната и освен това воювали помежду си. Те гонили кралските ярли от владенията им, а някои от тях убивали. Крал Харалд призовал тинга в източната част на страната и събрал жителите на Опландия. Пред тях той провъзгласил синовете си за крале и издал закон, според който потомците на неговия род ще получават кралство по бащина линия, а владение — по майчина. Той разделил кралството си между всички свои синове. Оставил Вингюлмарк, Ромерике, Вестфолд и Телемарк на Улав, Бьорн, Сигтриг, Фруде и Тургилс. Хедмарк и Гюдбрандсдал поверил на Даг, Ринг и Рагнар. На синовете на Сньофрид дал Рингерике, Хаделандия и Тотен, както и принадлежащите към тях околности. На Гюторм дал Ранрике от река Гота до Свинесюнд и го оставил да отбранява сухоземните граници на страната. Обикновено кралят отсядал във Вестландия. Рьорек и Гюдрьод били в неговата свита и често пирували в Хордаландия и Согн.

Айрик останал при баща си — него кралят обичал най-много от всички свои синове. Дал му Хологаландия, Нурмьоре и Румсдал. Тронхайм разделил между Халвдан Сварте, Халвдан Квите и Сигрьод. На всички синове той давал половината от приходите от данъци и налози, получавани от тези области. Освен това те били поставени на едно стъпало по-високо от мястото, което заемали ярлите, и на едно стъпало под самия крал. Но всеки от синовете му можел да заеме мястото си едва след неговата смърт. Самият крал възлагал надеждите си на Айрик, жителите на Тронхайм трябвало да очакват за владетел Халвдан Сварте, жителите на Викен и Опландия щели да получат най-добрия.

От всичко това произтекли нови размирици и брожения между братята. Тъй като всеки от тях смятал, че кралството, което получава, е твърде малко, те започнали да воюват помежду си. Гюторм бил убит в битка от Сулве Клуве при устието на река Гота. Тогава Улав получил неговото кралство. Халвдан Квите загинал в Естландия. Халвдан Холег — на Оркньой. Крал Харалд дал военен кораб на Тургилс и Фруде и те заминали на завоевателен поход. Грабили в земите на Шотландия, Бретландия и Ирландия. Това били първите норвежци, превзели Дъблин. Казват, че Фруде умрял от отрова. Тургилс дълго властвал в Дъблин, докато накрая ирландците го убили.

35. Айрик Блудьокс искал да стане крал на кралете и да властва над братята си. Същото искал и крал Харалд. Баща и син били непрекъснато заедно. Рагнвал Ретилбайне властвал в Хаделандия. Той се научил да прави магии и станал голям магьосник. Крал Харалд не понасял магьосниците. В Хордаландия имало един маг на име Витгайр. Кралят му наредил да престане да се занимава с магии. Той отговорил в стихове:

Било лошо, казват,

вълшебните слова

на старците и бабите,

и на децата ние да редим,

а има право на това Рагнвал —

синът на Харалд най-любим

там в Хаделандия.

Когато крал Харалд чул тези думи, изпратил веднага Айрик Блудьокс в Хаделандия. Той изгорил брат си заедно с още осемдесет магьосници в собствения му дом. За тази своя постъпка Айрик получил голяма похвала. Една зима Гюдрьод Люме пристигнал в Квине, за да поздрави своя духовен баща Тюдолв. Той имал шхуна с екипаж и смятал да пътува на север към Рогаландия. Тогава Тюдолв съчинил следното:

Не напускай зелената поляна,

преди да просветне небето.

Гюдрьод, не влизай в океана,

скали днес рине морето.

Тук трябва ти да почакаш,

дорде отмине грозният вятър,

той всичко днес унищожава

извън спокойния Яарен.

Въпреки думите на Тюдолв Гюдрьод тръгнал. И когато се отдалечил от Яарен, шхуната потънала в бурното море и всички се издавили.

36. Бьорн, синът на крал Харалд, властвал във Вестфолд и повечето време отсядал в Тьонсберг. Рядко предприемал военни походи. В Тьонсберг често акостирали търговски кораби от Викен, от далечните северни области на страната, от Дания и от Саксландия. Крал Бьорн имал търговски кораб, който пътувал до други страни, и го снабдявал със скъпи и необходими вещи. Братята му го наричали „търговския пътник“, или „търговеца“. Бьорн бил умен, спокоен и разсъдлив мъж. Казват, че бил добър владетел. Бьорн имал спокоен и успешен брак и син на име Гюдрьод.

Айрик Блудьокс дошъл от изток с военни кораби и много войници. Той поискал от брат си Бьорн да му даде налозите и данъците, които Харалд получавал от Вестфолд. Обикновено Бьорн сам ги носел на краля или изпращал специален куриер за това. Така че не поискал да променя нещата и отказал на Айрик, който го изнудвал и за храна, шатри и пиене. Двамата братя си разменили остри думи. Така или иначе, Айрик не получил нищо и си заминал от града. Вечерта Бьорн също напуснал града в обратна посока — към Сем. Айрик обаче се върнал и през нощта тръгнал след Бьорн. Той пристигнал в Сем, когато другите вече седели пред чашите. Айрик обкръжил къщата, в която се намирал Бьорн, но той и хората му изскочили навън, готови да се отбраняват. В боя Бьорн и много от хората му загинали. Айрик взел голяма плячка и заминал на север. Тази случка не харесала на жителите на Викен, а и Айрик не се радвал на голяма обич в тази област. Плъзнал слух, че ако крал Улав пристигне, ще отмъсти за Бьорн.

Днес крал Бьорн лежи погребан в Могилата на търговеца в Сем.

37. Крал Айрик заминал през зимата за Мьоре и останал да пирува в Селва, но когато крал Халвдан Сварте научил това, отишъл там с голяма войска и обградил къщата, в която бил Айрик. Той бил сам в нея и успял да се измъкне навън. Скрил се в гората. Халвдан и хората му изгорили имението и всички в него. Айрик стигнал до крал Харалд и му разказал за случилото се, а кралят страшно се ядосал. Събрал голяма войска и тръгнал срещу жителите на Трьонделаг и Тронхайм. Като разбрал това, крал Халвдан събрал войската и корабите си и отплавал към Статсбигд. Крал Харалд спрял край Райншлета. Двамата с Халвдан си разменили парламентьори. В обкръжението на Халвдан Сварте имало един уважаван човек на име Гюторм Синдре, който бил служил на Харалд. Гюторм бил скъп приятел и на двамата крале.

Той бил голям скалд и създал балади и за двамата. Те поискали да му платят, но той отказал да вземе парите и им казал, че има молба към тях. Обещали му да я изпълнят. Тогава Гюторм отишъл при крал Харалд и го помолил за помирение с Халвдан. И от двамата поискал едно и също — мир. Кралете толкова много го уважавали, че сключили примирие. Много други известни по това време личности подкрепили Гюторм. Едно от условията на сключения мир било крал Халвдан да получи отново цялата земя, която притежавал преди, но в замяна трябвало да остави на спокойствие брат си Айрик. За това, което разказахме, Юрюн Скалдмьой съчинил стихотворение в Сендебит:

Харалд Хорфагре, зная,

усети пъкления план на Халвдан

и реши господарят на меча,

че не е тъй страшен тоз владетел.

38. Когато крал Харалд отсъствал, Тронхайм бил управляван от Хокон Грютгардсон, ярл на Ладе. Кралят го ценял най-много в Трьонделаг. След смъртта на Хокон синът му Сигюрд поел властта над страната и станал ярл на Тронхайм. Той живеел в Ладе. При него пораснали двама от синовете на Харалд — Халвдан Сварте и Сигрьод. Преди това за тяхното възпитание се грижил баща му Хокон. Сигюрд бил връстник на синовете на Харалд и бил женен за дъщерята на ярл Туре Таянде — Берлют. Нейна майка била дъщерята на Харалд Хорфагре — Олув Орбот. Ярл Сигюрд бил един изключително умен човек.

Когато започнал да остарява, крал Харалд все по-често се задържал в големите си имения Олрекстад в Хордаландия, Сайм, Фитяр, Ютстайн и Авалдснес на Кармьой. Когато наближил седемдесетте, крал Харалд станал отново баща. Една жена на име Тура му родила син. Родът й бил от Мостер. Тура била представителна и красива жена и била определена за кралска наложница. По онова време мнозина — и мъже, и жени, работили като прислуга при краля, ако били от знатен род. Било голяма чест за човек да кръщава децата на високопоставените. Когато наближило времето да ражда, Тура пожелала да замине при Харалд, който бил в Сайм, докато тя се намирала в Моетер. Тура отплавала с ладията на ярл Сигюрд. През нощта слезли на сушата и тя родила момче върху една каменна тераса над водата. Ярл Сигюрд го напръскал с вода и го кръстил на баща си Хокон, ярл на Ладе. Момчето пораснало красиво и едро и много приличало на баща си. Харалд не отделил момченцето от майка му и докато детето било малко, двамата останали в кралското имение.

39. По това време крал на Англия бил Адалстайн^[117]. Той току-що бил завоювал своето кралство. Хората го наричали Победоносеца и Вярващия. Той изпратил един от хората си в Норвегия при крал Харалд. Когато пристигнал, пратеникът се приближил към краля, подал му меч, инкрустиран със злато, сребро и скъпоценни камъни, и казал: „Това е един меч, който крал Адалстайн те моли да приемеш.“ Крал Харалд хванал дръжката на меча и пратеникът веднага добавил: „Ти го хвана така, както кралят пожела, и сега ще бъдеш негов васал, защото докосна неговия меч“.

Крал Харалд разбрал, че му била направена магия, но той нямал намерение да става васал на никого. Постъпил, както обикновено — всеки път, когато у него се надигала ярост или чувствал объркване, той се овладявал, потискал чувствата си и външно приемал нещата спокойно. Така направил и сега. Посъветвал се с приятелите си и всички били единодушни, че трябва да оставят пратениците да си тръгнат невредими.

40. Следващото лято крал Харалд изпратил в Англия една ладия, на която пътувал като негов представител Хаюк Хоброк. Той бил велик воин и скъп приятел на краля. Харалд му поверил сина си Хокон. Хаюк пристигнал в Лондон, където имало голямо празненство. Когато приближили гостната, Хаюк казал на хората си как трябва да се държат, когато влязат вътре. Той им казал, че този, който влезе първи вътре, трябва да излезе последен и всички трябва да стоят в една редица до масата, като всеки държи меч от лявата си страна, скрит под наметалото му. После влезли в залата, където имало тридесет мъже. Хаюк се приближил до краля и го поздравил. Кралят го приветствал. Тогава Хаюк вдигнал момчето и го поставил на коленете на Адалстайн. Кралят го погледнал и попитал Хаюк защо прави това. Той отговорил: „Крал Харалд те моли да приемеш на служба едно момче, което да бъде възпитано в твоя двор.“ Кралят се ядосал и издърпал меча си, канейки се да убие момчето. „То е на твоите колене — казал Хаюк — и всеки миг можеш да го убиеш, ако пожелаеш, но с това няма да премахнеш всички синове на Харалд от пътя си.“ След тези думи Хаюк и хората му излезли бързо от залата. Те се отправили към ладията си, после към открито море и колкото се може по-бързо се върнали в Норвегия при крал Харалд. Той бил доволен, защото според обичая всеки, който отглежда детето на друг човек, стои по-ниско по достойнство от бащата на детето. Във взаимоотношенията на кралете е естествено всеки да иска надмощие над другия на всяка цена, но никой не губи достойнството си в този случай и остава крал в своята страна до смъртта си.

41. Крал Адалстайн покръстил Хокон и го възпитал в правата вяра, в добродетели и изискано поведение. Крал Адалстайн много го обичал, дори повече от собствените си роднини, и по същия начин го обичали всички, които го познавали. Той бил наречен Възпитаникът на Адалстайн. Бил много учен и умел в спортните игри. Растял като извънредно едър, силен, красив, умен, красноречив младеж и добър християнин. Крал Адалстайн подарил на Хокон меч със златна дръжка и много здраво острие. С него Хокон пронизал мелничен камък и оттогава нарекли този меч Квернбит^[118]. Това бил най-добрият меч, който някога е влизал в Норвегия. Хокон го притежавал до последния си час.

42. Когато станал на осемдесет години, крал Харалд вече толкова трудно се движел, че не му се искало нито да пътува из страната, нито да се занимава с кралството. Тогава завел сина си Айрик до трона и му предал властта. Другите му синове обаче научили за това. Харалд Сварте седнал на трона в Тронхайм с подкрепата на местното население. След смъртта на Бьорн Търговеца неговият брат Улав поел властта над Вестфолд. При него растял синът на Бьорн — Гюдрьод. Синът на Улав, Тригве, бил почти връстник на Гюдрьод. И двамата били талантливи и изпълнени с ентусиазъм. Тригве бил много едър и силен.

Когато жителите на Викен научили, че населението на Хордаландия приело Айрик за крал, те веднага провъзгласили Улав за свой крал. Това съвсем не се харесало на Айрик. Две години след това Халвдан Сварте починал внезапно на един пир в Тронхайм. Плъзнал слух, че кралицата майка Гюнил платила на една врачка да сипе отрова в питието му. След това жителите на Тронхайм избрали Сигюрд за крал.

43. След като предал абсолютната власт над страната на Айрик, крал Харалд живял още три години. По това време се намирал в Рогаландия или в Хордаландия — във владенията, които притежавал там. Айрик и Гюнил имали син, когото крал Харалд кръстил на свое име и казал, че това дете ще стане крал на страната след баща си Айрик. Крал Харалд омъжил повечето си дъщери за синовете на местни ярли и те създали големи родове.

Кралят се разболял и починал в Рогаландия. Погребали го в каменна могила. Днес в Хаюгесюнд се издига църква. От северната страна непосредствено до гробището в двора лежи надгробният камък на крал Харалд, същият този камък, който се намирал вътре в гробницата върху гроба му. Камъкът е дълъг 13,5 стъпки и е почти два лакътя широк. В средата на гробницата е погребан крал Харалд. Един камък е изправен до главата му и един при краката; над тях лежи каменна плоча и от двете й страни са иззидани каменни стени. Камъните, които се намирали в гробницата по онова време и за които разказваме, сега лежат в гробището на църквата.

Учените хора твърдят, че Харалд Хорфагре бил извънредно красив мъж, силен и едър, щедър, дружелюбен и обичан от своите хора. Той бил голям воин през първата половина на живота си и по всичко личи, че това е било значението на голямото дърво, което било червено в най-долната си част и което сънувала неговата майка, преди да го роди. Нагоре клоните на дървото били красиви и покрити със зеленина — това било знак за разцвета на неговото кралство. Върхът на дървото бил бял и от това можело да се предположи, че Харалд ще остарее и ще побелее. Множеството клони и разклоненията им предвещавали неговото потомство, което щяло да се разпростре над цялата страна и всички крале на Норвегия щели да водят произхода си от неговия род.

44. През годината след смъртта на Харалд Айрик взел всички приходи на краля във Вестландия. Улав взел всичко от Викен. Сигюрд, техният брат, взел приходите в Трьонделаг. Това предизвикало недоволството на Айрик. Плъзнал слух, че той се готви да използва сила срещу братята си, за да получи абсолютната власт над страната така, както неговият баща, кралят, му я завещал. Когато Улав и Сигюрд разбрали това, започнали да си разменят пратеници. После се събрали на тинг. Сигюрд отишъл във Викен през пролетта. Той и Улав се срещнали в Тьонсберг.

Същата пролет Айрик събрал голяма войска и с много кораби се отправил към Викен. Крал Айрик случил на добър попътен вятър и плавал ден и нощ, без да спира. Никой не успял да забележи приближаването му. Когато пристигнал в Тьонсберг, Улав и Сигюрд се били разположили на хълма край града. Айрик имал много по-голяма войска от тях и победил в битката. Улав и Сигюрд били убити. Положили двамата в отделни гробници на хълма, където загинали.

Айрик обиколил Викен и го покорил. Той останал там през цялото лято. Тригве и Гюдрьод избягали в Опландия. Айрик бил едър мъж, красив, силен и изключително храбър — един велик воин и победител. Но той носел в себе си дива ярост и бил жесток и неприветлив. Съпругата му Гюнил била необикновено красива и умна жена, но се занимавала с магии, думите й носели скрити послания, била двулична и жестока. Деца на Айрик и Гюнил били Гюторм, Харалд, Рагнфрьод, Рагнил, Арлинг, Гюдрьод и Сигюрд Слева. Всички те били красиви и многообещаващи.

Сага за Хокон Добрия

Хокон Възпитаника на Адалстайн бил в Англия, когато научил за смъртта на баща си. Той веднага се приготвил за път. Крал Адалстайн му дал хора, кораби и всичко необходимо за пътуването. Хокон пристигнал в Норвегия през есента. Там научил и за смъртта на братята си, както и за пребиваването на крал Айрик във Викен. Тогава Хокон отплавал към Тронхайм при ярла на Ладе — Сигюрд, който бил най-умният човек в Норвегия. Посрещнали го добре. Двамата се съюзили и Хокон обещал на Сигюрд голяма власт, ако му помогне да стане крал. Свикали тинга. На събранието ярл Сигюрд говорил за Хокон и предложил на свободните земевладелци да го изберат за крал. След това самият Хокон станал и говорил.

Хората зашушукали развълнувано помежду си, че пред тях сякаш стои Харалд Хорфагре на млади години. Хокон започнал речта си с молба към селяните да го изберат за крал, да го последват и да му помогнат със силата си да задържи кралството. Той обещал в замяна да направи всички бонди оделсборни^[119] и да даде на всеки един одел^[120] като наследствен имот. Тук речта му била прекъсната от бурните одобрителни възгласи на селяните, които крещели, че го искат за крал. Така и направили: жителите на Тронхайм провъзгласили Хокон за крал на цялата страна. По онова време той бил на петнадесет години. Хокон събрал кралска дружина и тръгнал да обикаля кралството.

В Опландия хората разпитвали, дали наистина в Тронхайм били избрали за крал човек, който приличал на Харалд Хорфагре. Имало само една разлика между двамата и тя била, че Харалд наложил със сила властта си над народа, докато Хокон бил желан от хората, а и обещал да върне на селяните същите чифлици, които Харалд им бил отнел. Това били радостни новини за всички; хората си ги предавали от уста на уста и вестта плъзнала като огън по суха трева чак до източната граница на страната. Много бонди дошли от Опландия, за да се срещнат с крал Хокон. Други изпратили пълномощници, трети го засипвали с хубави пожелания и предзнаменования за бъдещето му. Всички те искали да станат негови поданици. Кралят приел с благодарност.

2. Когато наближила зимата, крал Хокон заминал за Опландия и свикал тамошния тинг. Хората, които можели, дошли, за да се срещнат с него. Той бил приет за крал от всички тинги в областта. После кралят заминал за Викен. Там с него се срещнали братовите му синове — Тригве и Гюдрьод, както и много други хора. Те изредили всички несгоди, които им причинил брат му Айрик. Омразата към него растяла толкова повече, колкото повече растяла любовта им към Хокон и хората постепенно придобивали смелост да кажат това, което мислят. Крал Хокон провъзгласил Тригве и Гюдрьод за крале и им дал същите права, каквито баща му, крал Харалд, бил дал на техния баща Айрик. Тригве останал да управлява Ранрике и Вингюлмарк, а Гюдрьод — Вестфолд. Но тъй като били още деца, наред с тях кралят поставил умни и опитни мъже начело на властта. Останала и предишната уговорка — да делят наполовина с него доходите от данъци и налози. С настъпването на пролетта Хокон потеглил на север към Тронхайм, пресичайки по суша Опландия.

3. През пролетта крал Хокон събрал голяма войска от Тронхайм и си набавил кораби. Населението на Викен също събрало голяма войска и се приготвило да посрещне краля. И Айрик свикал войската си във Викен, но не му достигали хора, защото мнозина от неговите сановници му изменили и отишли при Хокон. Тъй като видял, че не може да окаже съпротива на краля, Айрик отплавал на запад заедно с тези, които искали да го последват. Първо стигнал до Оркньой, откъдето много люде се присъединили към войската му. После отплавал на юг към Англия и плячкосвал в Шотландия; след това вилнял и в Северна Англия.

Английският крал Адалстайн изпратил на Айрик писмо, в което му предложил кралство в границите на Англия, като казал, че неговият баща крал Харалд му бил добър приятел и затова сега той искал да се отблагодари на сина му. Известно време двамата крале си разменяли писма, докато накрая се споразумели. Крал Айрик получил от крал Адалстайн Нордимбраландия^[121] като ленно владение^[122], а в замяна трябвало да пази областта от нашествията на датчаните и другите викинги. Айрик трябвало да се покръсти, също и съпругата му, децата му и всичките му приближени. Айрик се съгласил и бил покръстен; влязъл в правата вяра. Смятало се, че Нордимбраландската област представлява една пета част от Англия. Айрик се установил в Йорк, където преди това живеели синовете на Лудброк. Нордимбраландия била населена предимно от норвежци; тази област била притежание на синовете на Лудброк, които загубили властта си заради честите набези на датчани и норвежци. Много места в областта носили норвежки имена.

4. Крал Айрик бил придружаван от многобройна свита. В по-голямата част това били норвежци, които го следвали още от Норвегия. Дошли и всичките му приятели от родината, за да се присъединят към него. Тъй като кралството било малко, през лятото той тръгнал на война, за да завоюва нови земи. Айрик плячкосал Шотландия, Сюдерьой, Ирландия и Бретландия и разширил кралството си с част от тези земи.

Крал Адалстайн се разболял и починал, след като властвал четиринадесет години, осем седмици и три дни. След него крал на Англия станал брат му Едмюнд, който не обичал норвежците. Крал Айрик не бил в особено добри отношения с него; плъзнал слух, че Едмюнд се кани да постави друг за владетел на Нордимбраландия.

Когато крал Айрик чул това, тръгнал в поход на запад, като взел със себе си синовете на Турв-Айнар Арншел и Арленд от Оркньой. След това се отправил към Сюдерьой, където имало много викинги; те също се присъединили към него. С цялата тази войска Айрик се насочил към Ирландия. Оттам също събрал колкото могъл бойци. После се отправил към Бретландия, където плячкосвал, и продължил по същия начин да вилнее по протежение на английския бряг в посока юг. Всички бягали, когато приближавал. Тъй като крал Айрик бил безразсъдно смел, имал огромна армия и много разчитал на хората си, той се осмелил да навлезе във вътрешността на страната; опустошавал, грабил и убивал, откъдето минавал. Едмюнд поставил крал Улав да пази и защитава страната. Той имал една непобедима войска, с която отплавал срещу Айрик. Повели голяма битка. Много английски воини падали убити, но всеки загинал веднага се замествал от трима живи. Към края на деня нещата се променили и при норвежците мъртвите станали повече. Този ден завършил със смъртта на крал Айрик и на още петима крале. Загинали Гюторм и двамата му сина — Ивар и Хорек, Сигюрд, Рагнвал и синовете на Турв-Айнар — Арншел и Арленд. Повечето норвежки войници били избити, но все пак някои успели да се спасят, стигнали до Нордимбраландия и разказали за случилото се на Гюнил и синовете й.

5. Когато Гюнил и синовете й научили за смъртта на Айрик и че преди това той плячкосвал земите на английския крал, те разбрали, че няма да намерят повече спокойствие в тази страна. Побързали веднага да се отдалечат от Нордимбраландия, присвоявайки си всички кораби на крал Айрик. С тях тръгнали и хората, които сами поискали да ги последват. Гюнил и синовете й носели купища злато и пари, които били събрали като налози в Англия и като плячка от военните походи. Насочили флотата си на север към Оркньой, където останали известно време. Управител там бил синът на Турв-Айнар ярл Турфин Хаюсаклюв. Синовете на Айрик завзели Оркньой и островите Ялтландия и започнали да вземат данъци от местното население. Те останали цялата зима там, а през лятото нахлули в Шотландия и Ирландия, за да плячкосват. За това разказва Глюм Гайрасон:

Оттам отправи се

ездачът младия на морски кон^[123]

към Сконес в поход

с тежко натоварен кораб.

Пламтящ меч изсвистя

решително в Шотландия,

паднаха много млади воини,

покосени от меча на Один.

Приятел на герои,

на враните той даде

Войската на Ирландия —

птиците нахрани на валкюрите.

Целият народ избяга.

Кралят на страната

обагри острието си в човешка кръв,

със своя меч посече хора

и победител бе той пръв.

6. Крал Хокон, Възпитаника на Адалстайн, покорил цяла Норвегия, след като брат му Айрик заминал от страната. Първата зима крал Хокон прекарал в западната част на страната, след което се отправил на север към Тронхайм и останал там известно време. Но тъй като всеки момент очаквал нахлуването на крал Айрик от запад, той непрекъснато обикалял с корабите си Фирдафилке и Согн, Хордаландия и Рогаландия. Хокон поставил Сигюрд, ярла на Ладе, да управлява Трьонделаг, така както в миналото бащата на Хокон, Харалд Хорфагре, натоварил с това бащата на Сигюрд — Хокон.

Когато крал Хокон разбрал, че брат му Айрик е загинал, а синовете му не се радвали на обичта на хората в Англия, той предположил, че от тяхна страна няма да има повече заплахи. Едно лято отплавал с войската си към Викен. По това време датчаните често правели набези в този район и нанасяли големи щети на кралството. Когато обаче разбрали, че крал Хокон пристига с голяма войска, те избягали — някои на юг в Халандия, а тези, които били най-близо до краля, отплавали по море към Иландия. Крал Хокон узнал и ги последвал с войската си. Когато стигнали до Иландия, местните хора ги забелязали, събрали голяма войска, за да защитят страната си, и се приготвили за бой с крал Хокон. Разразила се голяма битка. Кралят се бил храбро пред знамето без шлем и броня. Той спечелил победа и подгонил отстъпващите навътре в страната. В „Хоконсдропа“^[124] Гюторм Синдре казва:

На морски кон, обут с весла,

се плъзна по морето кралят.

Натрупа в гробници ирландците,

докато битката се разразяваше,

последваха ги бегълците,

нахраниха на Один птиците,

кръв бликаше като река от раните

и стана угощение на враните.

7. След това крал Хокон тръгнал с войската си на юг към Шааландия да преследва викингите. Той се отправил с две ладии към Йоресюнд, където се натъкнал на единадесет викингски ладии, и веднага влязъл в бой с тях. Накрая Хокон победил и разбил корабите на викингите. Гюторм Синдре казва:

Мълниеносен огън изстреля мечът кралски

към два снека^[125] с погребална украса;

навести той зелената Шааландия

и успя да разпръсне

единадесет шхуни датски,

разярен и див, с оръжие в ръка.

Последван бе той начаса.

8. След това крал Хокон плячкосвал и опустошавал земите на Шааландия — някои от хората убил, други пленил, от трети взел голям откуп. Не срещнал никаква съпротива. Гюторм Синдре разказва:

Шааландия превзе той след това

и на Сконес просторния бряг.

Вендландският пришълец крал

покори обширна земя.

Оттам крал Хокон отплавал на изток покрай Сконе и плячкосал земите, през които минал, взел откупи и данъци. Убивал всички викинги, където и да ги срещнел: както датчани, така и вендландци. Той се отправил към далечния изток покрай Готландия, там плячкосвал и заграбил много пари. А Гюторм Синдре разказва:

Корабите-шхуни

данъци от готите прибраха.

Щедрият разсипник

отпътува със попътен вятър.

През есента, след като завзел безкрайни владения, крал Хокон се отправил с войската си към дома. Останал във Викен, докато мине зимата, в случай че датчани или готи нахлуят в страната.

9. През есента крал Тригве Улавсон се върнал от завоевателен поход в Ирландия и Шотландия, където плячкосвал. През пролетта крал Хокон тръгнал към северните области на страната и оставил братовия си син Тригве начело на Викен. Тригве трябвало да пази страната от война и да събира данъците, които предишното лято крал Хокон наложил на хората Дания. А Гюторм Синдре разказва:

Над дъбравите да властва

на изток във страната

постави шлемоносецът-крал

един горд и силен господар.

Той, който от Ирландия през дълбините

приказно богат пристигна,

дойде със вдигнат щит,

плавайки с войската.

10. По това време в Дания властвал крал Харалд Гормсон. Съвсем не му харесвало, че крал Хокон върлува из страната му. Плъзнал слух, че датският крал се готви да си отмъсти. Но нищо толкова страшно не се случило. Когато Гюнил и синовете й разбрали, че се води война между Норвегия и Дания, тръгнали на изток. Те омъжили дъщерята на Айрик — Рагнил за Арнфин, сина на Турфин Хаюсаклюв. Ярл Турфин се заселил на Оркньой, а синовете на Айрик продължили по-нататък. Най-големият — Айриксон старши, бил малко по-голям от другите, но още не бил възрастен.

Когато Гюнил пристигнала в Дания със синовете си, потърсила крал Харалд. Той ги приел любезно, а после им дал правото да пребивават свободно в страната. Крал Харалд приел Харалд Айриксон за свой възпитаник и той отраснал в кралската свита. Някои от синовете на Айрик, веднага щом станали достатъчно големи, тръгнали на военни походи и си завоювали кралства. Те плячкосвали страните от Източния път^[126]. Скоро станали красиви мъже, а що се отнасяло до издръжливост и сръчност, те бързо надраснали възрастта си. За това Глюм Гайрасон разказва в „Грофелдропа“:

Кралят със мощта си цяла

на изток опустошаваше земи,

той, който с меча си напълни

чашата на не един скалд, победи.

Мечовете пееха в играта

с режещите си остриета.

Синовете на Айрик се отправили на север към Викен и плячкосвали, но крал Тригве тръгнал с войската си срещу тях. Водили много битки и победата минавала ту на едната, ту на другата страна. Понякога синовете на Айрик опустошавали земи във Викен, друг път Тригве нахлувал в Халандия и Шааландия.

11. Докато Хокон бил крал в Норвегия, в страната царяло спокойствие за селяните и търговците. Никой не вземал живота или имота на друг. Възцарил се мир по море и по суша. Крал Хокон бил необикновено спокоен, сладкодумен и общителен човек; бил много умен и се занимавал изключително със законодателството. Той въвел законите на тинга на Гюла заедно с Турлайв Спаке, а законите на тинга на Фроста създал заедно със Сигюрд и други мъдри мъже от Трьонделаг. Законите на Хайдсаавис вече били създадени от Халвдан Сварте, както беше написано по-горе.

За празника Юл крал Хокон бил в Тронхайм. Ярл Сигюрд го организирал в Ладе в негова чест. Първата нощ на празника жената на ярла, Берлют, родила момче. На следващия ден крал Хокон поръсил вода върху детето и му дал името си. Това момче пораснало и станало смел и храбър мъж. Ярл Сигюрд бил най-добрият приятел на крал Хокон.

12. Йойстайн, кралят на опландците, който някои хора наричали Властния, а други — Лошия, плячкосвал из Тронхайм и завзел Йойнафилке и Спарбигяфилке. Той поставил своя син да ги управлява, но хората от Трьонделаг убили сина му. Крал Йойстайн за втори път нахлул в Тронхайм, вилнял нашир и длъж и покорил кралството. Тогава попитал трьонделагците, кого искат за крал — неговия роб Туре Факсе или едно куче на име Саюр^[127]. Те избрали кучето, защото смятали, че така ще имат по-голяма възможност сами да се управляват. Направили магия три човешки съзнания да се вселят в кучето и то излайвало две думи, а третата изговаряло. Кучето получило каишка и синджир от злато и сребро и когато навън било кално, хората го носели на раменете си. Слагали го да седи на трон, както се полагало на другите крале. Кучето живеело на остров Индер и имало имение, наречено Саюшхаюг^[128]. Говорят, че умряло по следния начин: в имението влезли вълци и хората от свитата му го събудили, за да ги прогони и да защити овцете. Кучето изтичало по могилата надолу към вълците, които начаса го разкъсали на парчета. Крал Йойстайн направил още много странни неща, докато бил при трьонделагците.

Поради грабежите и размириците мнозина владетели и други хора избягали от областите си. Шетил Йемте, син на ярл Онюнд от Спарбю, заминал на изток към Шьолен. Много хора го последвали със стадата и имуществото си. Те изсекли горите на някои места и изградили големи селища. Нарекли тази новообразувала се страна Йемтландия^[129]. Внукът на Шетил — Туре Хелсинг напуснал Йемтландия, защото бил обвинен в убийство. Поел пътя през горите на изток, където се заселил; много хора го последвали. Нарекли новата страна Хелсингландия; на изток тя стигала чак до морето. Най-източната част на Хелсингландия по крайбрежието била заселена от шведи. Когато крал Харалд Хорфагре разчиствал земя за своето кралство, много хора избягали и от него. Така дошли нови заселници в Йемтландия. Някои стигнали дори до Хелсингландия. Хелсингландците пътували да търгуват до Свитюд и напълно зависели от това. Така или иначе, йемтландците се намирали по средата между двете страни — Свитюд и Хелсингландия. Никой не обръщал внимание на това, докато Хокон не установил мир и търговски отношения с Йемтландия и не се сприятелил с мнозина знатни хора там. По-късно те дошли при него и му обещали своята вярност, както и да му плащат данъци. Станали негови поданици, защото били чули само добро за него. Предпочитали да бъдат под неговата власт, отколкото под тази на шведския крал, защото всъщност имали норвежко потекло. Крал Хокон въвел и при тях закони и поземлено право.

Всички хелсингландци, които водели потеклото си северно от Шьолен, направили като йемтландците.

13. Крал Хокон бил вече добър християнин, когато дошъл в Норвегия. Цялата страна обаче била езическа, извършвали се жертвоприношения и имало множество жреци, а кралят се нуждаел изключително много от помощта и приятелството на народа. Затова оставил настрана въпроса за християнството, но държал на неделята и петъчния пост. Той издал закон, който повелявал празникът Юл да се празнува по същото време, по което християните празнували Рождество Христово; разрешил на празника да се пие по малко малцова бира, да се четат празнични молитви, а празникът да продължи, докато свърши разрешената бира. Преди това празникът се чествал в Нощта в средата на зимата^[130] и хората го празнували в продължение на три нощи. Крал Хокон решил да постави въпроса за християнството едва когато се установи стабилност в страната и народът се почувства сигурен под неговата власт. Първо привлякъл към правата вяра най-добрите си приятели и тъй като умеел да печели хората, мнозина се оставили да бъдат покръстени. Други продължили да извършват жертвоприношения. Кралят често се задържал в Тронхайм, защото там било средището на най-силната власт в страната.

Когато крал Хокон сметнал, че има вече подкрепата на достатъчно влиятелни хора, изпратил в Англия писмо с молба да дойде епископ с няколко свещеника и когато те пристигнали в Норвегия, той обявил на всички, че иска да въведе християнството в цялата страна. Хората от Мьоре и Румсдал поискали да направят като трьондерците и да приемат Христовата вяра. Тогава крал Хокон заповядал да се издигнат няколко църкви и в тях да служат свещеници. Когато пристигнал в Тронхайм, той събрал селяните на тинг и им предложил да приемат християнството. Те отговорили, че искат да обсъдят това с тинга на Фроста и свикали хора от всички области в Трьонделаг, за да решат този сложен въпрос.

14. Ярл Сигюрд бил много сръчен в извършването на жертвоприношенията. Такъв бил и неговият баща — Хокон. Ярл Сигюрд извършвал всички поръчани от краля жертвоприношения в Трьонделаг. Според езическите обичаи, когато щяло да се извършва жертвоприношение, всички селяни се стичали в храма, като трябвало да си носят толкова храна и пиене, колкото им били необходими, докато продължавал празникът. Всеки трябвало да си носи сам бира, колели се всякакви домашни животни и коне. С кръвта им обагряли стелите^[131] с каменните фигури на боговете, вътрешните и външните стени на храма; с нея пръскали и хората. Месото на закланите животни варели за угощение на гостите. Палели се огньове на пода в средата на храма и в казани готвели храната. Около огъня се разнасяли напитки, а владетелят, който бил домакин на празненството, трябвало да освети питието и храната. Първо трябвало да се вдигне тост за Один — той се вдигал за победи и мощ на краля, следвали тостовете за Нюрд и Фрьой за плодородие и мир. Мнозина имали обичай след това да вдигат тоста „Браге“^[132]. Когато пиели за роднините си — тези, които били умрели и погребани, този тост се наричал „помен“. Ярл Сигюрд бил щедър и веднъж направил нещо, което хората дълго споменавали. Той организирал голямо тържество със жертвоприношение в Ладе и сам платил разноските за него. За това разказва Кормак Огмюндсон в сказанието за Сигюрд:

Кутийка или канче никому не трябва

на празненството у този,

що остатъци раздава.

Боговете на Тятсе измениха.

Кой бедняк нещастен

ще се изправи срещу господаря,

празнуващ, отрупан в злато?

В битка Грам пръстена получи.

15. Крал Хокон пристигнал в тинга на Фроста, където селяните се тълпели на големи групи. Когато тингът започнал, крал Хокон произнесъл реч. Той започнал с предложение и молба към свободните селяни и земевладелците — големи и малки, към целия народ — млади и стари, богати и бедни, жени и мъже, всички хора да се покръстят и да вярват в един бог, Христос, синът на Мария, и да се откажат от жертвоприношенията и всички езически богове, да почиват от всякаква работа всеки седми ден и да постят всеки пети ден. Но когато кралят изрекъл всичко това, бил посрещнат от шумна съпротива, селяните крещели, че кралят иска да им отнеме работата и че така няма да могат да изградят страната. Работниците и робите твърдели, че не могат да работят, ако не получават храна, и че това бил техният недостатък — на крал Хокон, баща му и роднините им, че се скъпели за храната, макар че били щедри за златото.

Асбьорн от Медалюс в Гаюлдал станал и отговорил на кралската реч: „Кралю, първия път, когато събра тинга в Тронхайм, те избрахме за крал и си получихме земята от тебе, ние, селяните, ти повярвахме, че сме взели небето в ръцете си. Сега вече не сме сигурни в това — дали си ни дал свободата, или смяташ да ни превърнеш отново в роби по този странен начин — като се отречем от вярата, която са имали нашите бащи и предци, първо в огнената епоха и после в епохата на каменните могили. Те са били много по-силни мъже от нас. Тази вяра е помагала много пъти и на нас. Ние сме ти доказали нашата преданост и сме ти дали възможност да се съветваш с нас за всичко, което засяга законите и поземленото право. Сега нашата воля е да задържим законите, които сте ни дали тук, във Фроста, и с които сме съгласни — това искат селяните. Ние всички те следваме и ще те искаме за крал, докато сме живи, но само ако ти, кралю, продължиш с желание да управляваш и не изискваш от нас повече, отколкото можем да направим за теб. И тъй като залагаш много на този въпрос и ще използваш силата и властта си срещу нас, то ние сме единодушни, че ще се разделим с теб и ще вземем друг владетел, който ще ни помогне да следваме спокойно вярата си, така, както ние искаме. Сега, кралю, ти трябва да решиш тук, преди тингът да е свършил, какво ще избереш.“ При тези думи селяните започнали да крещят одобрително.

16. Когато стихнали гласовете, думата взел ярл Сигюрд. Той рекъл: „Желанието на крал Хокон е да постигне съгласие с вас и никога да не допуска да загуби вашето приятелство.“ Селяните казали, че искат кралят да извърши жертвоприношение за тяхното добруване и мир, така както неговият баща е правил. Така недоразумението било изгладено и тингът бил разпуснат. След това ярл Сигюрд говорил с краля и му казал, че той не трябва да отказва да прави това, което селяните искат. „Нямаме друг избор, както Вие сам можете да чуете, кралю, това е желанието и твърдата воля на хьовдингите и на целия народ. Ние трябва да намерим правилното решение, кралю.“ И кралят, и ярлът били единодушни по този въпрос.

17. През есента и първия ден от зимата в Ладе имало жертвен празник. Кралят присъствал на него. Преди, когато отивал на жертвоприношения, той винаги се хранел отделно в малка къщичка сам с няколко от своите хора, но този път селяните поискали от него да не се отделя — при толкова хубава храна и толкова голям празник. Ярлът отговорил, че кралят ще се присъедини към тях и Хокон седнал в престола си. Когато рогът бил напълнен първия път, тост произнесъл ярл Сигюрд и го посветил на Один, след което предложил на краля да отпие. Кралят поел рога, но направил кръстен знак над него. Тогава Кор от Гритинг попитал: „Защо кралят направи това? Не иска ли да извършва жертвоприношения?“ Ярл Сигюрд отговорил: „Кралят прави като всички, които вярват в нечия власт и мощ; той посвещава рога на Тур. Той направи над него знака на чука преди това.“ И така, тази вечер минала спокойно. Но на следващия ден, когато хората седнали на масата, настояли кралят да опита конското месо. Кралят не се съгласил на никаква цена. Тогава го помолили да пие от бульона; той отново отказал. Предложили му да хапне от жертвената храна, но той и това не приел и тогава селяните настръхнали срещу него. Ярл Сигюрд казал, че кралят не иска да враждува с тях и ги помолил да не се бунтуват. После помолил краля да отвори уста и да се надвеси над капака на казана, откъдето излизала парата на бульона; капакът обаче бил мазен; кралят сложил една ленена кърпа върху казана и тогава отворил уста над нея; после седнал на мястото си. Никоя от страните не била удовлетворена.

18. През зимата кралят обикалял из Мааре. Когато наближил празникът Юл, осемте хьовдинга, които извършвали жертвоприношенията в Трьонделаг, на Индерьой си направили среща. Четирима били от външния Тронхайм: Кор от Гритинг, Асбьорн от Медалюс, Турберг от Ваарнес, Орм от Люкса и четирима — от вътрешността на Тронхайм — Блутолв от Улвесхаюг, Нарве от Вардал, Трон Хака от Еге, Туре Шег от Хюсабьо. Тези мъже се споразумели половината от тях да попречат на въвеждането на християнството, а останалите да принудят краля също да извършва жертвоприношение.

Първите четирима отплавали с четири кораба към Мьоре, където убили трима свещеници и изгорили три черкви. Когато крал Хокон и ярл Сигюрд пристигнали в Мааре, селяните там били станали още повече. През първия ден от празника хората помолили краля да извърши жертвоприношение и го заплашили, че ако откаже, ще му се случи нещо лошо. Ярл Сигюрд ходел между тях и посредничел. Това продължило, докато крал Хокон опитал няколко хапки конски дроб и пил след всички тостове, вдигнати в памет на починалите, без да прави кръст над тях. А когато празненството завършило, кралят и ярлът начаса заминали за Ладе. Кралят бил извънредно недоволен и побързал да напусне Тронхайм с цялата си войска, като казал, че някой ден ще се върне с по-многочислена войска и ще отмъсти на трьонделагците за държанието им към него.

Ярл Сигюрд помолил краля да не прави голям въпрос от това, защото не бивало да воюва вътре в страната или да я опустошава, и то най-вече в Тронхайм, където е най-голямата сила на кралството му. Кралят бил толкова ядосан, че не можело да се разговаря с него. Той се отдалечил от Тронхайм в посока Мьоре, където останал цялата зима и пролетта след нея, а когато наближило лятото, привлякъл още хора и се заговорило, че с тази войска се готви да тръгне срещу трьонделагците.

19. Крал Хокон приготвил корабите си за битка и събрал голяма войска. Тогава получил новини от юг — синовете на Айрик били пристигнали във Викен откъм Дания. Съобщавало се, че те разбили корабите на Тригве Улавсон на изток при Сотенес, после опустошили големи части от Викен и мнозина минали под тяхно владичество. Кралят разбрал, че има нужда от помощ и изпратил съобщение на ярл Сигюрд да дойде при него. Повикал и други владетели, от които смятал, че ще може да получи помощ. Ярл Сигюрд дошъл при Хокон и довел със себе си огромна войска — тя включвала и всички онези трьонделагци, които се държали лошо с краля през зимата, когато го принудили да участва в жертвоприношението. По молба на Сигюрд крал Хокон се помирил с тях.

И така, кралят тръгнал на юг. Когато преминавал край Стад, научил, че синовете на Айрик са стигнали до Северен Агдер и всъщност двете войски плават една срещу друга. Срещнали се при Кармьой, слезли на сушата и водили сражение при Авалдснес. Двете войски били многочислени и битката била яростна. Крал Хокон настъпил — срещу него бил Гюторм Айриксон с дружината си; разменили удари. Гюторм и мнозина около него загинали, а знамето му било пречупено. Войската на синовете на Айрик отстъпила. Качили се на корабите си и отплавали, след като загубили огромен брой хора. За това Гюторм Синдре разказва:

Хранителят надолу наклони

разпръснатите копия,

остри кат’ игли и

дрънчащи над мъртвите войнишки глави.

Замина си той, който знаеше езика

на високо вдигнатия щит,

от воините-мечоносци си отиде,

те ранени легнаха в кръвта си.

Крал Хокон отправил корабите си на изток след синовете на Гюнил. И двете флоти плавали възможно най-бързо, докато стигнали до Източен Агдер. Тогава синовете на Айрик се отправили навътре в морето и после на юг към Иландия. За това разказва Гюторм Синдре:

Дете на брата на стрелеца с лък,

усещаше той често

мощта на господарите на меча,

аз спомням си това добре.

От борда търсеше той битка,

в морето снеките отправи

и се изплъзна той от всички

синове на брат си Айрик.

Крал Хокон отплавал на север към Норвегия, а синовете на Айрик останали в Дания.

20. След тази битка крал Хокон въвел закони за цялото крайбрежие и вътрешността на страната, докъдето стигала сьомгата; той наредил селищата да се разделят на крайбрежни райони, всеки със собствена войска и флота. Тези райони той разделил на области, като всяка имала определен брой кораби и било указано колко големи кораби трябва да даде всяка област при сбор на войската. А областите били задължени да участват във войската, когато в страната нахлуят нашественици. В такива случаи по високите планини трябвало да се палят огньове, които да се виждат от единия до другия край на страната. Казват, че били нужни седем нощи, за да се предаде съобщението за сбор на войската от най-южната до най-северната точка на Хологаландия.

21. Синовете на Айрик често воювали на изток, а понякога правели набези и в Норвегия. Там властвал крал Хокон. Имало мир и спокойствие. По тази причина хората много обичали краля си.

22. Минали двадесет години, в които Хокон бил крал на Норвегия. Тогава синовете на Айрик дошли от Дания с огромна войска. Част от нея били воини, които ги следвали винаги във военните походи, но повечето били датски бойци, изпратени от Харалд Гормсон. Те случили на попътен вятър, отплавали от Вендсисел и стигнали при Агдер, откъдето се отправили на север покрай брега, като плавали ден и нощ. Огньовете не били запалени, защото обичаят бил да се палят от изток и да продължават по протежение на страната, но на изток никой не забелязал никаква опасност. Имало значение и това, че кралят налагал строго наказание на всеки, който запалвал сигналните огньове, без да има причина за това. Понякога се случвало хората, забелязвайки военни кораби и викинги, да нападат островите, да мислят, че синовете на Айрик идват към суша. Тогава запалвали огньове и давали сигнал за сбор на войската от цялата страна. Но синовете на Айрик се отправяли обратно към Дания и не водели със себе си никаква войска, а само собствените си дружини или други викинги. Крал Хокон много се ядосвал в подобни случаи, защото му струвало усилия и излишни разходи. Селяните също се сърдели в тези моменти. Това била причината никой да не разбере за идването на синовете на Айрик, преди да наближат Юлвесюнд. Те останали да дрейфуват там седем дни. Новината тръгнала от Айд към Мьоре. Крал Хокон по това време бил в Сюнмьоре, в едно от именията си — Биркестранд на Фрайьой, и нямал други хора освен свитата си и селяните, които му гостували.

23. Съгледвачите дошли при крал Хокон и му казали, че синовете на Айрик дрейфуват с голяма войска южно от Стад. Тогава той заповядал да повикат най-умните мъже, които се намирали в близост, и ги помолил за съвет — дали да приеме боя със синовете на Айрик, въпреки че имали много по-голяма войска от неговата, или да отплава на север и да събере повече хора.

Имало един свободен селянин — Егил Юлсерк, който бил вече доста възрастен, но в миналото бил изключително едър, силен мъж и велик боец. Той дълго време носел знамето на крал Харалд Хорфагре. Егил отговорил на краля: „Аз съм участвал в много битки редом с вашия баща крал Харалд. Независимо дали се биеше с по-голяма или по-малка войска, той винаги побеждаваше. Никога не чух приятелите му да го съветват да бяга. Ние също няма да ти даваме такъв съвет, кралю, защото смятаме, че имаме храбър владетел. И ти имаш сигурна подкрепа от наша страна.“

Мнозина други подкрепили думите му. Кралят казал, че също иска да се бие заедно с хората, които успее да събере. После заповядал да изпратят вестоносци по всички посоки, като им наредил да съберат колкото се може повече воини. В отговор Егил Юлсерк му казал: „Вече се страхувах, че мирът продължава прекалено дълго и ще се наложи да умра от старост в леглото си, а искам да падна в бой, следвайки моя крал. Е, сега вече желанието ми може и да се сбъдне.“

24. Веднага щом излязъл попътен вятър, синовете на Айрик се отправили на север, но когато стигнали до Стад, разбрали къде е крал Хокон и се насочили натам. Крал Хокон имал девет кораба. Той застанал на рейд до Фрайхаюген, а синовете на Айрик останали на юг от планината. Те имали повече от двадесет кораба. Крал Хокон им предложил да слязат на сушата. Съобщил им, че е приготвил за тях една голяма площ в Растаркалв, където имало просторни равни ливади, а зад тях се спускал дълъг и доста полегат склон. Синовете на Айрик слезли на сушата и тръгнали на север към Фрайхаюген и след това към Растаркалв. Тогава Егил отишъл при крал Хокон и го уговорил да му даде десет знамена и десет войника. Кралят изпълнил молбата му и Егил отишъл с войниците под склона. Крал Хокон спрял на поляната с войската си. Той вдигнал знамето си, разположил хората си в боен ред и казал: „Ще направим дълга редица, за да не могат да ни обградят, защото те имат много по-голяма войска от нашата.“ Така и направили. Започнало голямо и тежко сражение. Егил наредил да вдигнат десетте знамена, които имал, и разположил десетте войника колкото се може по-близо до подножието на склона, като оставил между тях разстояние. Те създавали впечатление, че искат да нападнат синовете на Айрик в гръб. Войниците от ариергарда в бойния ред на синовете на Айрик видели, че се приближават знамена, които плющят, издигайки се над склона, и помислили, че след знамената идва голяма войска, която се кани да ги нападне в гръб, пресичайки им пътя към корабите. Чули се викове с предупреждения за опасността. И войската започнала да отстъпва. Когато кралете Айриксон видели това, също отстъпили. Крал Хокон се втурнал напред и последвал бягащите врагове, при което загинали много войници.

25. Когато Гамле Айриксон се изкачил по склона към планината и се обърнал, видял, че ги преследва войска, не по-голяма от тази, с която се е бил, и че само са ги сплашили. Тогава крал Гамле свирил атака, вдигнал знамето и подредил хората си в боен ред. Всички норвежци спрели, а датчаните избягали на корабите си. С пристигането на крал Хокон и хората му започнал вторият бой, който бил още по-тежък от първия.

Крал Хокон вече разполагал с повече хора от Гамле. Всичко завършило с отстъплението на синовете на Айрик, които се опитали да избягат надолу по хълма. Крал Хокон ги следвал. Източно от склона имало една равна поляна, която завършвала със стръмни склонове от едната страна. Хората на Гамле се отправили назад към планината, но крал Хокон упорито ги преследвал: някои избил, а други, скачайки от канарите, също намерили смъртта си под мечовете на неговите воини. Кралят не спрял, докато не убил и последния човек.

26. Гамле Айриксон се отдалечил от склона надолу по равнината и избягал. Обърнал се още веднъж, за да окаже съпротива на Хокон и да продължи битката — към него се присъединили всичките му братя с големи дружини. Хората на Хокон били предвождани от Егил Юлсерк, който непоколебимо напредвал. Двамата с Гамле си разменили удари. Крал Гамле получил много рани, а Егил загинал; мнозина го последвали в смъртта. Когато крал Хокон с дружините си пристигнал, битката се развихрила отново. Крал Хокон стремглаво напредвал и посичал хора от двете си страни. А Гюторм Синдре разказва:

Изплашена, крещяща, войската

от господаря на желязото избяга.

Той носеше оръжие пламтящо,

тъй дръзко пред знамето застанал.

Там, където пазеха валкюри злото,

убежище потърси той;

имаше у него воля по-могъща

от който и да е друг крал.

Синовете на Айрик, накъдето и да погледнели, виждали хората им да загиват. Затова те се обърнали и хукнали към корабите си. Но тези, които първо били стигнали до тях, ги били насочили вече към морето, а останалите кораби заседнали на брега при отлива. И така синовете на Айрик и хората им, тичайки, нагазили във водата. Гамле Айриксон загинал, но другите му братя стигнали до корабите си и отплавали с оцелелите си войници към Дания.

27. Крал Хокон си присвоил изоставените от синовете на Айрик кораби и заповядал да ги изтеглят на сушата. После наредил да положат тялото на Егил Юлсерк в един от тях, а телата на другите загинали от неговата дружина положили в другите кораби. Заповядал да затрупат корабите с пръст и камъни. И останалите загинали в боя войници положили в кораби. Все още могат да се видят надгробните могили южно от Фрайхаюген. Йойвинд Скалдеспил съчинил следната строфа, когато Глюм Гайрасон възпял в своя стих, че крал Хокон е загинал:

По-рано мразещият бягството крал

обагри меч в кръвта на Гамле,

докато съпротивата кипеше —

и Фенрир меч усети —

този път, неуморим,

той всички синове на Айрик

прогони във морето.

И ето,

копиеносците неутешимо

тъгуват след смъртта на краля.

Върху могилата на Егил Юлсерк стои менхир.

28. Минали двадесет и шест години, след като Хокон Възпитаника на Адалстайн станал крал на Норвегия, а брат му Айрик заминал от страната. Веднъж крал Хокон бил в Хордаландия и пирувал във Фитяр. На празненството присъствали свитата му и много бонди. Когато кралят седнал на празничната маса, часовите отвън видели, че от юг се приближават много кораби, които не отивали към островите. Те решили, че трябва да предупредят краля за приближаването на някаква войска към тях. Никой обаче не смеел да го направи, защото строго наказание очаквало всеки, който без основание говорел за война. Все пак решили, че кралят трябва да разбере за войската на всяка цена. Един от воините влязъл в гостната и помолил Йойвинд Финсон да излезе веднага, защото е крайно наложително. Когато Йойвинд отишъл на мястото, откъдето се виждали корабите, той веднага забелязал приближаващата се голяма войска. Върнал се при краля и казал: „Малко време имат за пътуване, много време отнема, за да се нахрани човек.“

Кралят го погледнал и попитал: „Какво става?“ А Йойвинд съчинил:

Отмъстителите на Блудьокс предвещават

сурови времена със тежък звън

и малко време ни оставят

за бездействие и сън.

Искам да запазя, макар и да боли,

кралю, твоята чест,

знак за война ти приеми,

и без да чакаш друга вест,

оръжието старо ти грабни.

Кралят отвърнал: „Ти си толкова храбър мъж, Йойвинд, че не би дошъл с известие за война, ако не беше истина!“

Кралят заповядал да приберат масата, излязъл навън, видял корабите и заявил, че това е военна флота. Попитал хората си, какво е по-добре да направи — дали да се бие с хората, които има под ръка, или да отплава с корабите си на север. „Очевидно е — казал кралят, — че ще се бием с една превъзхождаща ни много повече от друг път сила.“ Хората не отговорили веднага. Тогава Йойвинд казал:

На един смел мъж

не подобава да продължи

на север с корабите, господарю.

Бягството нещата ще влоши.

Ето, Харалд приближава

от юг с войската си голяма,

на морските крале по пътя плава.

Щита да грабнем незабавно трябва.

Кралят отговорил: „Това бе умно, и аз самият щях да постъпя така, сега искам да чуя какво ще каже мнозинството.“ Като че ли хората разбрали какво иска да чуе кралят. Мнозина отговорили, че предпочитат да загинат, отколкото да отстъпят пред датчаните, без дори да са направили опит да се преборят с тях. Казали, че често са побеждавали, макар и да са били по-малко на брой. Кралят им благодарил сърдечно за тези думи и ги помолил да се въоръжат. Те изпълнили молбата му. Кралят облякъл броня и си запасал меча Квернбит, сложил си позлатен шлем на главата, взел копие в едната си ръка и щит в другата. После подредил свитата си и селяните в боен ред и вдигнал знамената.

29. След като Гамле загинал, братята предвождал Харалд Айриксон. Те водели голяма войска от Дания. Придружавали ги братята на майка им — Йойвинд Скрьоя и Алв Аскман. Те били силни, смели мъже и страшни човекоубийци. Синовете на Айрик доближили корабите си до островите, слезли на сушата и се наредили в боен ред. Говори се, че превъзходството им било толкова голямо, че се биели шестима срещу един — толкова повече хора имали синовете на Айрик.

30. Крал Хокон наредил хората си в боен ред и казват, че преди началото на битката хвърлил бронята си. В „Хоконармол“^[133] Йойвинд Скалдеспил разказва:

Намериха брата на Бьорн;

стоеше облечен във броня

кралят прекрасен

под знамето бойно;

копията се снижиха,

знамето потръпна

и започна боят.

Към холойгите^[134] той изкрещя

и към хребета на планината,

на ярлите палачът в битката влетя;

голяма свита от нормани^[135]

понесе се след щедрия;

ревът на датските островитяни

ехтеше под шлемовете зеленясали.

Разкъса той военните си дрехи,

бронята си хвърли на земята

на кралската дружина господарят,

преди за удар да замахне;

игра със воините той,

земята искаше да отбранява

обичаният крал

под шлема златен.

Той бил избрал хората в свитата си най-вече според силата и волята, които притежавали, подобно на неговия баща Харалд. Там бил и Туралв Скулмсон Силния. Той не се отделял от краля, имал шлем, щит, копие и меч, наречен Футбрай^[136]. Крал Хокон и той били еднакво силни. За това разказва Турд Шорексон в едно сказание за Туралв:

Срещу онези, що от морски поход

идваха калени в битките и бойки,

войска със мечове застана,

вярна на Стурд и Фитяр.

Искри от мечовете излетяха;

той носеше във боя щит,

държеше да се бие близо

до краля на норманите войници.

При сблъсъка на бойните редици се разразил голям и кървав бой. Когато хвърлили копията, воините изтеглили мечовете. Крал Хокон и Туралв излезли пред знамето и започнали да раздават удари на всички страни. Йойвинд Скалдеспил разказва:

И отхапа мечът тогава

на боеца едната ръка

през военните дрехи на Один;

като в чиста вода,

бродерията се разкъса

щитовете — на парчета

и в миг звъннаха тогава остриета

към човешките глави.

На златото богът

на меча с твърдия замах

срещу щитовете връхлетя

и срещу множеството от нормани;

острова разтърси боен вик,

обагриха кралете крепостта

от щитове блестящи на воините с кръвта.

Крал Хокон се забелязвал отдалече — бил по-висок от другите и шлемът му блестял под лъчите на слънцето. Много оръжия се насочили към него. Изведнъж Йойвинд Финсон грабнал една качулка и я нахлупил, върху шлема на краля.

31. Тогава Йойвинд Скрьоя викнал: „Ето, кралят на норвежците се крие. Избяга ли? Къде е златният шлем?“ Втурнал се напред, а с него и брат му Алв, като удряли на всички страни диво и необуздано. Крал Хокон извикал високо към Йойвинд Скрьоя: „Продължавай напред, ако искаш да се срещнеш с краля на норвежците!“ А Йойвинд Скалдеспил разказва:

Диханието на валкюрите следеше той зорко —

приятелят на златото и хората,

и никога Скрьоя не помоли да се обърне,

стремеше се напред.

Ако ти си изпълнен с желание

норманския крал да намериш,

Все напред продължавай

към високия крал, меча размахващ!

Не след дълго Йойвинд стигнал до краля, завъртял меча си и замахнал към него. Туралв насочил щита си срещу Йойвинд, той залитнал, а кралят стиснал с две ръце меча си Квернбит и го стоварил върху шлема на Йойвинд. Шлемът се разцепил и главата му също, чак до раменете. Туралв пък убил Алв Аскман.

А Йойвинд Скалдеспил разказва:

И от двете кралски ръце

хапеше, зная, острият меч

него, който посредствено смел

около мачтата се крие.

Без страх кралят отсече

с позлатения меч

обраслата с коса глава под шлема

и датчанинът смъртта намери.

След като братята загинали, крал Хокон се втурнал така устремно напред, че всички се разпръсквали пред него. У войската на синовете на Айрик се вселил страх и тя отстъпила. Крал Хокон предвождал бойния строй на войската си. Той плътно следвал отстъпващите; удрял тежко и често. Тогава една летяща стрела го улучила в мускула под рамото. Някои казват, че прислужникът на Гюнил — Шиспинг тичал в суматохата и викал: „Направете място за ругатните на краля!“, а после изстрелял стрелата към крал Хокон. Други казват, че не се знаело кой е стрелял. Това също може да е вярно, защото стрели и копия летели гъсто като снежна виелица.

Огромно множество от войници на синовете на Айрик загинали както на бойното поле, така и по пътя към корабите и на самия бряг. Мнозина влезли в морето и се качили на корабите си. Между тях били всички синове на Айрик. Те отплавали, но хората на Хокон ги последвали. А Турд Шорексон казва:

Защитаваше убиецът на вълка

първите редици на своята войска;

като крал трябваше да остарее —

хората му искаха това,

но прекъснаха мира.

Наследниците на Гюнил от юг дойдоха —

бе тежко бягството за тях,

въпреки че кралят мъртъв падна.

Уморени селяни ранени

край огнището приседнаха едва,

тяхната въздишка в тишината проехтя.

Тежка битка беше, зная,

веднага влезе в боя кралят,

смелият боец враните

с кръв напои богато.

32. Крал Хокон се качил на дългия си кораб и наредил да превържат раната му; кръвта струяла толкова силно от нея, че не можели да я спрат и с наближаването на мрака кралят отслабвал все повече. Тогава той казал, че иска да отплава на север към имението си в Олрекстад. Но когато стигнали до Хоконшела, трябвало да спрат, защото кралят умирал. Той повикал приятелите си и им казал как да се разпоредят с кралството. Кралят нямал други деца освен дъщеря си — Тура. Нямал син и затова ги помолил да изпратят писмо до синовете на Айрик със съобщението, че те ще станат крале на страната, но кралят ги моли да бъдат добри с приятелите и роднините му. „Ако аз самият оживея, казал той, ще замина далече от страната, при християните, и ще се моля на Бог, ако съм съгрешил пред него. Но ако умра тук, в земя на езичници, погребете ме според тукашните обичаи.“

Малко след това крал Хокон починал^[137] на същата каменна плоча край морето, на която бил роден.

Хората толкова много тъгували по него, че и приятели, и врагове плакали и казвали, че никога вече няма да има толкова добър крал в Норвегия. Приятелите му пренесли неговото тяло в Сайм, Северна Хордаландия. Там положили краля в пълно бойно снаряжение и най-хубавите му дрехи, но без никакви предмети и издигнали каменна могила над гроба му. Те произнесли слово пред могилата, така както бил обичаят при езичниците; представили мъртвия крал във Валхала. За това Йойвинд Скалдеспил разказва в „Хоконармол“:

Гаютатир^[138] изпрати

Гундюл и Скогюл

да изберат между кралете

кой от рода на Ингве

ще замине при Один

и ще остане във Валхала.

Намериха брата на Бьорн —

стоеше облечен във броня

кралят прекрасен,

под знамето бойно;

копията се снижиха,

знамето потръпна

и започна боят.

Към холойгите той изкрещя

и към хребета на планината,

на ярлите палачът в битката влетя;

голяма свита от нормани

понесе се след щедрия;

ревът на датските островитяни

ехтеше под шлемовете зеленясали.

Разкъса той военните си дрехи,

бронята си хвърли на земята,

на кралската дружина господарят,

преди за удар да замахне;

игра със бойните той,

земята искаше да отбранява

обичаният крал

под шлема златен.

И отхапа мечът тогава

на боеца едната ръка

през военните дрехи на Один;

като в чиста вода,

бродерията се разкъса

щитовете — на парчета

и звъннаха тогава остриета

към човешките глави.

На златото богът

на меча с твърдия замах

срещу щитовете връхлетя

и срещу множеството от нормани;

острова разтърси боен вик,

обагриха кралете крепостта

от щитове блестящи на воините със кръвта.

Пламъци от мечове горяха

в кървавите рани;

дълго копие се насочва

нечий живот да отнеме;

морето от кръв се люшва

към върха на меча,

порой от стрели лисва

в отлива на Стурд.

Щитове се смесват

като облаци червени

Вихърът на Скогюл се изви

право към небето,

река от кръв застена

от гнева на Один,

много бяха покосени

във бурята от мечове.

Седяха те, героите,

със натежали мечове,

със щитове повредени

и брони на парчета.

Тази войска

не искаше бой —

във Валхала ги отвеждаше той.

Така говореше Гундюл,

облегната на копието свое:

Ето, нараства дружината

от приятели на боговете,

защото Харалд с войската тъй голяма

ще бъде умоляван

да посети властните държави.

Кралят чу добре,

валкюрите което казаха,

сияещи на своите коне;

разумно думи те редиха

под шлемовете, с щитове в ръка.

Хокон във стих попита:

Защо, Скогюл, тъй битката обърна?

Боговете победа за нас отредиха.

Скогюл във стих също отвърна:

Ходът на боя тъй променихме,

че насипа ти задържа

и враговете ти избягаха далече.

Ние трябва да препускаме нататък вече,

каза гордият Скогюл, —

към дома на боговете

и да кажем на Один там,

че ще дойде кралят на кралете

да го види сам.

Хармуд и Браге,

каза богът на войската,

да отидат и се срещнат с господаря,

защото кралят,

който боят грабна

трябва да се призове

да дойде тук във тази шатра.

Кралят заговори —

от битката дошъл бе морен,

изправен там, облян във кръв:

Аз мисля, че гневен

изглежда Один,

страхувам се, че тежък удар той получи.

Ще те оставят в мир

крадците на имоти

и с асите ще пиеш пиво;

ти, враг на ярлите,

имаш тук осем братя,

каза Браге.

Дрехи и оръжие — тъй каза кралят,

ще задържим у нас; шлемове и брони

ти добре ще пазиш;

добре е да ги имаме наблизо.

Тогава те разбраха,

че храмовете властелинът

опазил бе добре,

когато Хокон бе

приет с добре дошъл от боговете.

В един прекрасен миг

тоз владетел бе роден —

той, който получи видение едно,

че неговото време

ще се помни винаги с добро.

Необвързан с човешки дом,

Фенрирският вълк ще замине,

преди отново да пристигне

някой крал добър

по неговите празни стъпки.

Добитък ще умре,

род не ще остане,

земи ще опустеят,

когато Хокон тръгне

към езическите богове —

ни един човек не ще да бъде пощаден.

Сага за синовете на Айрик

След смъртта на крал Хокон синовете на Айрик получили владения в Норвегия. Харалд предвождал братята, защото бил най-големият от останалите живи и най-достоен от всички. Майка им, Гюнил, много помагала в управлението на страната. Наричали я кралицата майка. По това време владетели в страната били Тригве Улавсон в източната част, Гюдрьод Бьорнсон във Вестфолд, ярлът на Ладе, Сигюрд — в Тронхайм, а синовете на Гюнил получили Вестландия.

През първата зима се разменяли писма и пратеници между синовете на Гюнил, Тригве и Гюдрьод. Те се споразумели, че всеки ще получи такъв дял от кралството, какъвто е имал при крал Хокон. Глюм Гайрасон бил скалд в двора на крал Хокон. Той бил силен и смел мъж. Глюм съчинил следните строфи по повод смъртта на Хокон:

Е, отмъсти си Харалд.

Старите бойци загинаха,

предвождани от краля —

народният герой, във битката.

Тъмни врани се маскираха

на Хокон със кръвта;

зная багри кървави обляха

оръжията зад морето.

Народът обикнал тези строфи. А когато Йойвинд Финсон ги чул, съчинил друг стих, осмиващ синовете на Айрик. Хората често го рецитирали. Когато крал Харалд го чул, поискал да накаже Йойвинд със смърт, но приятелите им ги накарали да се помирят. Йойвинд трябвало да стане скалд в двора на Харалд, както бил преди това при Хокон, с който били близки роднини, защото майката на Йойвинд — Гюнил, била дъщеря на ярл Халвдан, а нейната майка пък била дъщеря на Харалд Хорфагре. И така Йойвинд започнал да съчинява стихове за крал Харалд.

По-голямата част от времето си синовете на Гюнил прекарвали във Вестландия, защото братята не се чувствали спокойни сред населението на Трьонделаг, нито сред жителите на Викен, които били най-добрите приятели на крал Хокон.

И така, синовете на Гюнил и ярл Сигюрд започнали да си разменят писма за сключване на договор, защото братята не получавали никакви данъци от Тронхайм. Накрая договорът между краля и ярла бил сключен и закрепен с клетви. Ярл Сигюрд получавал същите владения в Тронхайм, които имал по времето на крал Хокон. И като че ли се споразумели.

Всички синове на Гюнил били смятани за скъперници. Говорело се, че криели злато, като го заравяли в земята. Йойвинд Скалдеспил съчинил стихотворение за това. Когато крал Харалд го чул, повикал Йойвинд при себе си. Назначил разследване срещу него, защото казал, че Йойвинд бил негов враг. „Не ти приляга да не ми вярваш, защото ти стана мой приближен.“ Тогава Йойвинд съчинил една строфа:

Един водач съм имал нявга

преди теб, скъпи господарю,

от друг аз нямам нужда.

Възрастта, кралю, печат полага.

Повярвай, на най-добрия служех,

два щита пред себе си не слагам.

Попълвам твойта свита, кралю,

но старостта ме покосява.

Крал Харалд заповядал делото да се води от личния му съдия. Йойвинд имал един златен пръстен, наречен Молде^[139], който бил изровен преди много години от земята. Него поискал кралят, и то на всяка цена. Тогава Йойвинд казал:

Ти, който корабите управляваш

като скиор между подводните скали,

добро от теб не ще дочакам, господарю.

Сега аз давам ти го, приеми,

ти, който пръстени обичаш стари,

ето златото, вземи

това, което притежаваше баща ми.

После Йойвинд си тръгнал и никой повече не чул да се е завръщал при крал Харалд.

2. Синовете на Гюнил били покръстени в Христовата вяра, както вече беше писано. Когато получили владенията си в Норвегия, те не намерили начин да покръстят народа, но сринали храмовете и разрушили жертвениците. В резултат на това си спечелили много врагове. По това време в страната царял глад. Кралете били много и всеки имал своя дружина. Те имали нужда от много пари, защото разходите им били големи, а били и алчни. Братята не спазвали законите, въведени от крал Хокон, освен ако не било изгодно за тях. Всички те били необикновено красиви, силни, едри и много сръчни в спорта. Обикновено се движели заедно, но понякога се разделяли. Били недружелюбни хора, смели мъже и големи бойци, които често побеждавали в битките.

3. Кралицата майка Гюнил и синовете й често разговаряли помежду си и заедно решавали въпросите по управлението на страната. Веднъж Гюнил попитала синовете си: „Какво мислите да правите с Тронхайм? Вие сте крале като предците си, но имате малко земя, а сте твърде много за нея. Тригве и Гюдрьод управляват Викен; вие също имате право на част от тази земя, защото сте от един род. Целият Тронхайм е във владение на ярл Сигюрд и аз не разбирам какво ви кара да оставяте един ярл да владее толкова много земя. Мисля, че е много странно всяко лято да тръгвате в завоевателни походи в чужди земи, а да оставяте бащиното си наследство вътре в страната в ръцете на един ярл. Харалд, за твоя баща, на когото си кръстен, нямаше да бъде трудно да отнеме живота или земята на един ярл; щеше с лекота да го направи той, който покори цяла Норвегия и я управлява до края на дните си.“

Харалд казал: „Не е едно и също да отнемеш живота на ярл Сигюрд и да заколиш яре или теле. Ярл Сигюрд е от голям род и има много роднини. Той умее да печели приятели и е много умен. Ако разбере, че от наша страна го очакват неприятности, аз съм сигурен, че ще привлече на своя страна цялото население на Трьонделаг. А от това няма да произлезе нищо добро за нас. Не вярвам някой от братята ми да се чувства сигурен в ръцете на трьонделагците.“ След тези думи Гюнил казала: „Тогава ще действаме по друг начин и няма да бързаме. Харалд и Арлинг ще останат в Нурмьоре през есента и аз ще бъда с тях. Всички заедно ще се опитаме да постигнем целта си.“ Така и направили.

4. Братът на ярл Сигюрд Грютгард бил много по-млад от него и не особено умен. Той не се славел с голямо достойнство. Грютгард имал своя дружина и през лятото участвал в завоевателни походи. Така си създал собствени владения.

Крал Харалд изпратил пратеници в Тронхайм при ярл Сигюрд с подаръци и приятелски думи, според които крал Харалд искал да поддържа същото приятелство с ярл Сигюрд, каквото съществувало между ярла и крал Хокон. Следвала и покана ярлът да пристигне при крал Харалд, за да бъде скрепено приятелството им. Пратениците си тръгнали и се отправили към Грютгард със същата задача. Предложили му приятелството на крал Харалд, предали скъпите му дарове и поканили Грютгард при краля. Когато си тръгнали, Грютгард обещал да уважи поканата.

В уговорения ден той пристигнал при крал Харалд и Гюнил. Посрещнали го с голяма радост и го приели като скъп приятел. Разговаряли с него насаме и му разкрили много тайни. Накрая заговорили за ярл Сигюрд и казали това, за което се били споразумели предварително. Пред Грютгард те заговорили за това, как ярл Сигюрд го е превърнал в един незначителен човек, но ако той се съгласи да им помогне, кралят щял да направи така, че Грютгард да стане негов ярл и да получи владенията на ярл Сигюрд. Те сключили таен договор за това. Грютгард имал задължението да следи кога ще бъде най-подходящо да се нападне ярл Сигюрд и да даде знак на крал Харалд. След тези уговорки той получил скъпи дарове от краля и си тръгнал.

5. През есента ярл Сигюрд отишъл на пиршество в Стюрдал. Оттам се отправил на друг пир в Огло. Ярлът винаги бил придружаван от многочислена дружина, защото нямал доверие на кралете, но тъй като те току-що му били декларирали своето приятелство, този път той не взел много хора със себе си.

Грютгард предупредил крал Харалд и казал, че няма да има по-подходящ момент от този, за да нападне ярла. Още същата нощ кралете Харалд и Арлинг тръгнали към Тронхайм. Те имали четири кораба и многочислена войска. Плавали през нощта; само звездите осветявали пътя им. Посрещнал ги Грютгард. Късно през нощта заедно стигнали до Огло, където пирувал Сигюрд. Те подпалили къщата и изгорили него и цялата му свита вътре. Рано на другата сутрин заобиколили фиорда и се отправили на юг към Мьоре, където останали известно време.

Сага за ярл Хокон

Хокон, синът на ярл Сигюрд, бил в Тронхайм, когато научил за случилото се. Той веднага събрал голяма войска от цялата област и заповядал да спуснат на вода всеки кораб, годен за война. Когато се събрали, бойците избрали Хокон, сина на ярл Сигюрд, за предводител на флотилията и тръгнали. Чули за това, синовете на Гюнил се отправили към Румсдал и Сюнмьоре. Двете войски се притаили и започнали да се следят една друга.

Ярл Сигюрд бил убит две години след гибелта на крал Хокон. В „Хольоятал“ Йойвинд Скалдеспил казва:

И Сигюрд, който

наля на враната да пие

от кървавото пиво

на лебеда на Один,

живота си изгуби.

Покритият със злато,

безстрашният,

живота си положи

в огъня пламтящ, когато

кралете на страната

клетвата си нарушиха —

от страх те измениха

на потомъка на Ти.

С помощта на родствениците си Хокон задържал Тронхайм три години, в продължение на които синовете на Гюнил не получили никакви приходи от там. Хокон влизал няколко пъти в бой с тях и много войници от двете страни били избити. За това разказва Айнар Сколаглам във „Велекла“, която е написана за ярл Хокон.

Напред през стихията той поведе

голямата флота;

Гундюл буря предизвика.

Той не загуби време —

щит понесе за битка,

бойните платна на Хедин вдигна,

кралската воля за надпревара

не можа да стихне.

Едва ли някой тук ще отрече,

че множество стрели свистяха

и на валкюрите в стихията

враните сити бяха.

Когато той си тръсна щита,

стрели на вси страни се разхвърчаха.

Враг на бойците смели,

той храбро си спасяваше живота.

Нито една от битките не се проведе

без воинът от юг да я спечели,

а с това — богатство и земя.

Боговете, които изхода на битката решиха,

го подкрепиха.

В нея Айнар описва също как Хокон отмъщава за баща си:

Тук ще спомена за отмъщението,

на властелина за баща му.

Приятели на двете страни тръгнали като посредници между тях и ги накарали да се помирят, защото и на бондите омръзнали завоевателните походи и войните в страната. Благодарение на знатни личности примирието било сключено. Ярл Хокон получил владението на баща си ярл Сигюрд в Тронхайм, а синовете на Гюнил получили владенията на крал Хокон. Този договор бил здраво скрепен с клетви. И така се установили мир и разбирателство между ярл Хокон и Гюнил, макар че понякога те се опитвали да се надлъжат, за да видят кой е по-хитър. Така минали още три години, в които Хокон спокойно управлявал земите си.

2. Крал Харалд прекарвал по-голямата част от бремето си в Хордаландия и Рогаландия, като повечето от братята си, които често отсядали в Хардангер.

През едно лято от Исландия дошъл голям кораб, собственост на исландски търговци. Той бил натоварен с кожи и пристигнал в Хардангер, смятан за най-многолюдното селище. Когато обаче хората дошли да пазаруват, само разглеждали, никой не си купувал кожи. Тогава капитанът отишъл при крал Харалд, когото познавал отпреди и с когото бил разговарял веднъж, и му разказал за своите трудности. Кралят му обещал да отиде на пристанището и един ден изпълнил обещанието си.

Крал Харалд бил учтив човек, а и обичал да се забавлява. Той отишъл с един кораб, пълен с хора. Разгледал стоката и попитал капитана: „Ще ми дадеш ли една кожа от сива: мечка?“ „Разбира се, отвърнал капитанът, вземи и повече.“ Тогава кралят взел една кожа от сива мечка, наметнал си я на раменете и слязъл от кораба. Още не се бил отдалечил, когато всеки от хората му си купил по една кожа. Няколко дни по-късно толкова много хора дошли да пазаруват, че и половината от тях не успели да се снабдят с нито една кожа. След този случай нарекли краля Харалд Грофел^[140].

3. Една зима ярл Хокон заминал за Опландия на празненство. Там легнал с една жена от низш произход. След известно бреме се оказало, че тя очаква дете и не след дълго родила момче. Напръскали го с вода и го нарекли Айрик. Майката завела момчето при ярл Хокон и му казала, че той е бащата. Ярлът оставил момчето да бъде възпитано от Турлайв Мъдрия в Мелдал. Той бил влиятелен, богат човек и близък приятел на ярла. Отрано се забелязало, че Айрик щял да стане смело момче. Той бил много красив и растял едър и силен. Ярлът не се интересувал много от него. Самият той бил все още един от най-красивите мъже; не бил висок, но бил много силен и отличен спортист; Хокон бил много умен мъж и голям военачалник.

4. През една есен ярл Хокон тръгнал за Опландия. Когато стигнал до Хедмарк, той бил посрещнат от Тригве Улавсон и крал Гюдрьод Бьорнсон. Присъединил се и Дале Гюдбранд. Те се събрали на съвет и дълго разговаряли насаме. Накрая решили да бъдат приятели. После се разделили и всеки поел към земите си.

Това стигнало до ушите на Гюнил и синовете й и те се усъмнили, че може би се готви заговор срещу кралете; често обсъждали това помежду си.

Когато настъпила пролетта, крал Харалд и неговият брат Гюдрьод обявили, че през лятото ще тръгнат на военен поход, както обикновено на запад или към източните страни. Те събрали дружина, спуснали корабите си на вода и се приготвили за път. Когато вдигнали тост за похода, наздравицата била голяма, говорили много и самите крале повдигнали въпроса за равенството.

Един човек казал, че крал Харалд бил по-добрият от братята във всичко. Това разсърдило Гюдрьод и той казал, че няма да остане зад гърба на брат си. Бил готов на минутата да го докаже. Скоро двамата братя толкова се вбесили един от друг, че скочили, готови за бой, и грабнали оръжията си. По-умни хора обаче застанали между тях и ги разтървали. Всеки се прибрал на кораба си, но и дума не можело да става да тръгнат в една и съща посока.

Гюдрьод отплавал на изток покрай брега, а Харалд се отправил към открито море и казал, че ще плава на запад. Когато обаче подминал островите, завил на изток.

Крал Гюдрьод плавал към Викен и Фолден. Оттам той изпратил вест на крал Тригве, че пристига и иска да се срещне с него, за да тръгнат заедно към страните по Източния път и да ги плячкосат през лятото. Крал Тригве с готовност се съгласил. Той чул, че Гюдрьод имал малко хора и отишъл при него само с една шхуна. Те се срещнали източно от Сотенес при Вегир. Но когато започнали разговора си, хората на Гюдрьод скочили и убили крал Тригве и още дванадесет мъже. Мястото, на което почиват днес, се нарича Тригва-рьойр^[141].

5. Крал Харалд плавал предимно зад подводните рифове. Той се отправил към Викен и пристигнал в Тьонсберг през нощта. Там научил, че крал Гюдрьод пирува наблизо. Крал Харалд и хората му тръгнали нататък, пристигнали през нощта и обкръжили къщите на Гюдрьод и дружината му. Крал Гюдрьод и хората му излезли и се разразил кратък бой, който завършил с гибелта на крал Гюдрьод и много от войниците му. После крал Харалд се отправил към дома си и се срещнал с брат си, който също се казвал Гюдрьод. Двамата покорили целия Викен.

6. Крал Гюдрьод Бьорнсон си взел добра жена от знатен род, така както било прието при височайшите. Те имали един син, който се казвал Харалд. Той бил изпратен в Гренландия^[142] при Руе Белия — един едър земевладелец. Синът на Руе наричали Ране Многословния. Той и Харалд били връстници и приемни братя. След като баща му Гюдрьод загинал, Харалд, който нарекли Гренске^[143], избягал в Опландия. Приемният му брат Ране и още няколко души го придружили. Там той поживял при свои роднини. Синовете на Айрик непрестанно преследвали хората, които били против тях, и особено онези, които биха могли да се опълчат срещу тях. Затова роднините на Харалд го съветвали да замине извън страната. Харалд Гренске заминал към Свитюд не само заради това, но и за да се качи на някой кораб с воини, който отивал в поход и за да си набави богатство. Харалд бил извънредно смел.

В Свитюд живеел един мъж на име Тосте. Бил от най-влиятелните и най-добрите мъже измежду всички, които не носели титли в страната. Бил голям воин и от дълго време пътувал във военни походи. Наричали го Скуглар-Тосте^[144]. Харалд Гренске се договорил с него и тръгнали през лятото на пиратски поход. Всички обичали Харалд. През зимата той останал при Тосте, чиято дъщеря се казвала Сигрид и била млада и красива. Тя се омъжила за шведския крал Айрик Победоносния. Техен син бил Улав Шведски, който станал крал в Свитюд. Айрик умрял след боледуване в Упсала десет години след гибелта на Стирбьорн.

7. Синовете на Гюнил свикали голяма войска във Викен и отплавали към северната част на страната. Там събрали хора и кораби от цялата област. Те казали, че искат да отплават с тази войска към Тронхайм и да се бият с ярл Хокон. Това стигнало до ушите на ярла. Той събрал войска и кораби, но когато научил колко голяма била войската на синовете на Гюнил, той отплавал с войската си към Мьоре, плячкосал местата, през които минал, и избил много хора. После изпратил трьонделагската войска и бондите по домовете им, а самият той обиколил с личната си войска Мьоре и Румсдал и изпратил съгледвачи след синовете на Гюнил на юг чак до Стад.

Когато научил, че са стигнали до Фюрдане и чакат попътен вятър, за да отплават на север, ярл Хокон отплавал от Стад толкова навътре в морето, че да не могат да се видят платната му от брега. После се спуснал на юг, докато стигнал до Дания и оттам тръгнал към страните по Източния път, където плячкосвал през цялото лято. Синовете на Гюнил отплавали с флотилията си към Тронхайм и останали доста дълго там. Те събрали всички данъци и налози. Когато наближил краят на лятото, Сигюрд Слева и Гюдрьод останали в Тронхайм, а Харалд и останалите братя тръгнали на юг с войската, която ги придружавала през цялото лято.

8. През есента ярл Хокон се отправил към Хелсингландия и акостирал с корабите си там. После тръгнал по суша през Хелсингландия и Йемтландия, на юг през Шьолен и стигнал до Тронхайм. Веднага към него се присъединили още хора; той се сдобил и с кораби. Когато синовете на Гюнил научили, те се качили на корабите си и се отдалечили от фиорда. Ярл Хокон се насочил към Ладе, където презимувал, а синовете на Гюнил останали в Мьоре, като плячкосвали и убивали. Ярл Хокон задържал кралството си в Тронхайм и най-често оставал там през зимата, но през лятото понякога отивал в Хелсингландия, откъдето вземал корабите си и тръгвал към страните по Източния път, където плячкосвал през лятото; другият оставал в Тронхайм и свиквал войската, така че синовете на Гюнил не можели да стигнат на север от Стад.

9. Едно лято Харалд Грофел тръгнал на север към Бярмеландия с войската си да плячкосва. Той водил голяма битка с бярмеландците на брега на река Двина. Крал Харалд спечелил победа и избил много хора; той опустошил земята и натрупал огромни богатства. За това Глюм Гайрасон разказва:

На изток кралят потопи меча си във кръв;

на север от града горящ

видях аз бярмеландците да бягат.

Трупове на хора

попътен вятър в битката отнесе

на изток към брега на Двина.

Сигюрд Слева стигнал до имението на херс Клип, който бил син на Торд, син на Хорда Коре. Той бил смел и благороден мъж. Клип не бил у дома си по това време, но жена му Олув посрещнала краля. Организирали голямо пиршество с много пиене. Олув била дъщеря на Осбьорн и сестра на Ярншег^[145], от Йорландия на север. Брат на Олув бил Райдар, баща на Стиркор, баща на Айндриде, баща на Айнар Тамбаршелве. През нощта кралят легнал в леглото на Олув въпреки нейната воля; след това си заминал. През есента крал Харалд и брат му Сигюрд заминали за Вос и събрали местния тинг на бондите, които се възпротивили срещу краля и ярла и поискали да ги убият. Те се спасили с бягство. Крал Харалд заминал към Хардангер, а крал Сигюрд към Олрекстад. Когато херс Клип научил за тази история, той и роднините му се събрали и тръгнали към краля. Вемюнд Волюбрьот предвождал този поход. Когато пристигнали в имението, отишли при краля; Клип го промушил с меча си и кралят намерил смъртта си, но в следващия миг Арлинг Старши убил Клип.

10. Крал Харалд Грофел и брат му Гюдрьод събрали обща войска от източните земи и с нея се отправили към Тронхайм. Когато ярл Хокон чул това, събрал войска и отплавал към Мьоре да плячкосва. По това време там бил братът на баща му — Грютгард, който трябвало да пази страната от синовете на Гюнил. Той свикал войска, така както му наредили кралете. Ярл Хокон се отправил към него и повели бой. Грютгард загинал, а след него още двама ярли и много други хора. За това разказва Айнар Сколаглам:

Ярлът изпрати на смърт врагове.

Буйно нараства баладата в мен —

поток от медовината на Один.

Тогава в пороя от оръжия

паднаха в боя, покосени от лъча на меча,

трима синове на ярли.

Сияние огрява помощниците на народа.

След това ярл Хокон отплавал в открито море и покрай рифа на изток. Той пристигнал в Дания и се отправил към датския крал Харалд Гормсон. Там бил приет сърдечно и останал до края на зимата. При датския крал имало и един мъж, който се казвал Харалд — син на Кнют Гормсон и племенник на крал Харалд. Той току-що се бил завърнал с огромни богатства от продължителен пиратски поход. Наричали го Гюл-Харалд^[146]. Той смятал, че по право трябва да бъде крал на Дания.

11. Крал Харалд и братята му отправили флотилията си към Тронхайм и там отново срещнали съпротива. Те събрали данъците, налозите и всички други кралски приходи, като наредили на бондите да платят големи глоби, защото кралете получавали много малко пари от Тронхайм, откакто ярл Хокон останал там с огромна войска и воювал с тях.

През есента крал Харалд заминал към южната част на страната, като взел със себе си по-голямата част от войската, която била от тези места, а крал Арлинг останал с дружината си. Той предявил още по-големи изисквания към бондите и използвал правата си срещу тях. Бондите силно се възпротивили, не искали да се подчинят. В разгара на зимата бондите се събрали в голяма войска и тръгнали към мястото, където пирувал крал Арлинг. Влезли в бой с него. Крал Арлинг бил убит и с него загинали много воини.

Докато синовете на Гюнил властвали в Норвегия, царяла голяма мизерия и колкото по-дълго управлявали страната, все по-лошо ставало. Бондите обвинявали за нещастията си кралете и говорели, че са алчни и налагали със сила правата си над хората. Накрая се свършили житото и рибата в по-голямата част от страната. Гладът и мизерията били най-големи в Хологаландия. Там почти не растяло жито, сняг покривал всичко и стадата стояли затворени до средата на лятото. Когато веднъж се озовал в снежна буря, Йойвинд Скалдеспил съчинил следното:

Посред лято скри снегът земята —

съпругата на Один.

Като саами трябва да разхождаме

козата с тънката верижка из обора.

Йойвинд съчинил едно сказание за исландците. Те му платили, като всеки бонд му дал по една монета от чисто сребро, която струвала колкото три сребърни пари. Среброто отишло право в Алтинга, където решили един майстор да стопи среброто и да направи от него тока за наметало. Когато майсторът получил заплатата си, токата натежала с още петдесет марки. Изпратили я на Йойвинд, но той наредил да насекат токата на монети, за които си купил говеда. През пролетта още веднъж дошъл пасаж от селда, която хвърляла хайвера си. Йойвинд дал почивка на прислугата и говедарите си и се запътил натам, където селдата отивала. Той съчинил:

Да оставим морския мрак

да се плъзне на север в далечините,

облечени в дълги мрежи.

Любимата предсказа — селда ще си купя.

Да видим дали приятелите мои

могат да открият хубави девойки!

Селда — леденото морско цвете,

корабът от дъното откъсва.

И понеже всички пари, които имал, отишли, за да напазарува за имението, той трябвало да плати за селдата със стрелите си. А после съчинил:

Тока получих аз в замяна,

стада за нея купих.

Исландците от острова

ми я изпратиха.

А селдите, тънките,

които от тетивата изскачат^[147],

ще сменя за селда —

блестящата морска стрела.

Сага за Улав Тригвасон

Жената на Тригве Улавсон се казвала Астрид. Тя била дъщеря на Айрик Бюдаскале, който живеел в Обрестад и бил много влиятелен човек. След гибелта на Тригве тя заминала тайно с всичко, което можела да вземе със себе си. Нейният духовен баща Туролв Люсешег я последвал и никога повече не я напуснал. Доверените й хора обикаляли страната и шпионирали, за да разберат всичко за неприятеля, където и да се намирал той.

Астрид пътувала бременна с детето на крал Тригве. Веднъж наредила да спрат до едно езеро. Скрили се в една землянка. Там Астрид родила син, когото напръскали с вода и нарекли Улав на неговия дядо.

Астрид се крила на това място до края на лятото. А когато нощите станали по-тъмни, дните — по-кратки, а времето — по-студено, тя отново тръгнала на път, следвана от Туролв и още няколко мъже. Пътували през селищата само нощем, за да не срещат никой по пътищата. Една привечер стигнали до Обрестад и отишли при бащата на Астрид Айрик. Придвижвали се предпазливо. Астрид изпратила няколко души в имението, за да предупредят Айрик за пристигането й. Той веднага заповядал да ги поканят в една малка гостна, в която да бъде наредена маса с най-избрани ястия. След като постояли няколко дни, хората от свитата на Астрид си заминали, а тя останала със сина си, две слугини, Туролв Люсешег и сина му Тургилс, който по онова време бил на шест години. Те прекарали цялата зима при Айрик.

2. След като убили Тригве Улавсон, Харалд Грофел и брат му Гюдрьод се запътили към именията на убития. По това време обаче Астрид не била вече там и те не успели да намерят нито следа от нея. До ушите им стигнал слух, че тя очаква дете от Тригве. Наесен Харалд и Гюдрьод тръгнали на север, както вече писахме. Те пристигнали при майка си Гюнил и й разказали какво се е случило. Тя ги разпитала за подробностите. През същата есен между синовете й и Хокон се разразила битка, която продължила и през зимата. За нея вече разказахме. Поради тази битка преследването на Астрид и сина й не започнало през същата зима.

3. През пролетта Гюнил изпратила съгледвачи в Опландия и Викен, за да открият Астрид. Когато пратениците се върнали, те разказали на Гюнил, че Астрид била останала известно време при баща си Айрик и там отгледала сина си, чийто баща бил Тригве. Чувайки това, Гюнил изпратила тридесет въоръжени конници, водени от един смел мъж на име Хокон, който бил неин приятел, да отидат при Айрик в Обрестад и да й доведат сина на крал Тригве.

Конниците тръгнали, но когато наближили Обрестад, приятелите на Астрид ги забелязали и предупредили крал Айрик. Той казал на Астрид да замине още същата нощ. Дал й хора и я изпратил в Свитюд при Хокон Старши — негов приятел и много влиятелен човек. Групата потеглила много преди края на нощта. На следващия ден привечер стигнали до Скаюн^[148] и забелязали голяма крепост. Приближили се до нея и помолили да ги приютят за пренощуване. Не казали кои са; били бедно облечени. Домакинът Бьорн Айтерквайсе бил богат и много проклет. Той ги изгонил и те продължили пътя си, докато стигнали до друга крепост, недалече от първата. Тя се казвала Витскар, а владетелят на крепостта — Тущайн. Той ги подслонил за през нощта и те спали в удобни легла.

4. Хокон и хората на Гюнил стигнали до Обрестад рано сутринта и попитали за Астрид и сина й. Айрик казал, че тя не е при него. Конниците на Хокон започнали да претърсват имението и прекарали целия ден в него. Накрая успели да разберат в каква посока е тръгнала Астрид. Те препуснали натам и късно вечерта стигнали до Бьорн Айтерквайсе в Скаюн. Нахлули в дома му и Хокон попитал Бьорн дали има да му каже нещо за Астрид. Бьорн отговорил, че били идвали някакви хора при него и молили за подслон и допълнил: „Но аз ги изгоних и те сигурно са пренощували някъде наблизо.“

Един от ратаите на Тущайн, връщайки се от работа вечерта, минал през имението на Бьорн, защото му било на път. Видял някакви непознати хора и разбрал за какво са дошли. Когато се прибрал, разказал за това на Тущайн и още не била изминала и една трета от нощта, когато Тущайн събудил гостите си и им казал да си вървят. Той се държал грубо и студено, но когато ги извел от крепостта, им обяснил, че пратениците на Гюнил са отишли при Бьорн, за да ги търсят. Тогава Астрид и хората й го помолили за помощ, а той им дал водач и храна. Водачът ги отвел право в гората и те вървели, докато стигнали до едно езеро, в което имало островче, покрито с тръстика. Успели да прегазят до него и се скрили сред тръстиката.

Рано на следващата сутрин Хокон тръгнал да обикаля селището и да разпитва за Астрид. Когато стигнал при Тущайн и го попитал дали тя е там, Тущайн му отговорил, че няколко души били дошли при него, но още при изгрев-слънце тръгнали към гората. Тогава Хокон поискал от Тущайн един водач, защото не познавал нито пътищата, нито тайните кътчета по тези места. Тущайн сам го придружил и когато стигнали до гората, му посочил посоката, обратна на тази, в която тръгнала Астрид. Обикаляли и търсили през целия ден, но не намерили никой. Накрая си заминали и разказали на Гюнил какво се е случило. А Астрид и хората й продължили пътя си, докато пристигнали в Свитюд при Хокон Старши. Астрид и синът й дълго време живели при него спокойно.

5. Кралицата майка Гюнил научила, че Астрид и синът й Улав били в Свитюд и пак изпратила Хокон с голяма свита при шведския крал Айрик. Хокон му дал богати дарове от името на Гюнил и обещание за нейното приятелство. Кралят посрещнал любезно пратениците, като приятели. Хокон предал молбата на Гюнил да му бъде позволено да отведе със себе си в Норвегия Улав Тригвасон. „Гюнил иска да се заеме с неговото възпитание и обучение“, казал Хокон. Кралят му дал още хора и Хокон се отправил към дома на Хокон Старши. Пратеникът на Гюнил любезно поискал Улав Тригвасон да замине с него за Норвегия. Хокон Старши казал, че майката на Улав била решила синът й да остане при нея и на никаква цена нямало да се съгласи момчето да замине. Пратениците се върнали при крал Айрик и му разказали какво се е случило.

После те се приготвили за връщането си в родината. Но все пак помолили краля още веднъж да им помогне да отведат момчето против волята на Хокон Старши. Кралят отново им дал една дружина и те отишли при Хокон Старши. За втори път настояли момчето да ги последва, а когато Хокон отказал, те го нападнали с остри думи и го заплашили, че ще си получи заслуженото. Били много ядосани. В това време изскочил Бюще, един от робите на Хокон. Бил готов да се бие с тях заради господаря си, но пратениците си тръгнали, преди да ги набият. Те се върнали в Норвегия и разказали на Гюнил всичко; казали й, че са видели с очите си Улав Тригвасон.

6. Сигюрд бил брат на Астрид и син на Айрик Бюдаскале. Той бил извън страната дълго време; живял в Гардарике при крал Валдемар^[149]. Астрид настояла да замине при брат си. Хокон Старши й дал свита и всичко необходимо за из път и тя тръгнала заедно с няколко търговци. Тогава се навършвали две години, откакто Астрид била пристигнала при Хокон, а Улав бил на три години. По пътя на изток те били нападнати от естонски викинги, които се нахвърлили върху стоката и хората. Някои от пътниците били убити, други — взети за роби. Улав бил отделен от майка си. Естонецът Клеркон взел него, Туролв и Тургилс. Клеркон сметнал, че Туролв бил прекалено стар за роб и нямало да се справи с работата; затова го убил. Момчетата обаче отвел със себе си и ги продал на някой си Клерк за един хубав мех. От Клерк трети човек купил Улав за един хубав плащ. Този човек се казвал Реас, жена му се казвала Рекон, а синът им — Реконе. Улав прекарал дълго време при тях и се чувствувал много добре в дома им. Земевладелецът се привързал към него. Улав живял шест години в Естландия.

7. Сигюрд Айриксон пристигнал в Естландия по поръка на крал Валдемар от Холмгорд, за да събере данъците му. Сигюрд дошъл така, както идват знатните личности, с многобройна свита и голям товар. На пазара той забелязал едно много красиво момче. Предположил, че е чужденец и го попитал как се казва. Момчето отговорило, че се казва Улав и че негов баща бил Тригве Улавсон, а негова майка — Астрид, дъщерята на Айрик Бюдаскале. Тогава Сигюрд разпознал в момчето сина на своята сестра. Попитал го как е попаднало на това място. Улав му разказал своята история. Сигюрд помолил момчето да го отведе при земевладелеца Реас и когато отишъл при него, откупил от селянина двете момчета — Улав и Тургилс, които отвел със себе си в Холмгард. Той запазил в тайна произхода на Улав, но се грижил много добре за него.

8. Един ден Улав се разхождал из пазара, където гъмжало от хора. Той попаднал на Клеркон, който бил убил духовния му баща Туролв Люсешег. Улав носел в ръката си малка секира. Той замахнал и я забил дълбоко в главата на Клеркон. После хукнал към дома си и разказал всичко на Сигюрд. Последният начаса дръпнал Улав навътре в къщата, завел го при кралицата и й разказал какво е направило момчето. Кралицата се казвала Алогия. Сигюрд я помолил да помогне на Улав, а тя погледнала малкия и отговорила, че сърцето не й дава да убие едно толкова красиво момче. След това заповядала на хората си да се въоръжат.

В Холмгард толкова много тачели спокойствието и мира, че убивали всеки, който дръзвал да посегне на друг човек без съд; така че според закона и обичая свидетелите на убийството побързали да потърсят момчето. Някой казал, че се криело в имението на кралицата и че там имало въоръжена войска. Това стигнало до ушите на краля и той веднага пристигнал със свитата си при кралицата. Не искал да се стига до бой. Първо кралят заповядал на хората да се успокоят. После устроил съд над виновния и на този съд кралицата обяснила всичко. Момчето било оставено живо и останало в дома на кралицата, а тя го обикнала и много се привързала към него.

В Гардарике имало закон, според който хората, дошли в страната отвън, нямали право да остават дълго време, без да имат разрешение от краля за това.

Сигюрд казал на кралицата кой е Улав, от какъв род произлиза и защо е в страната. Казал й също, че момчето не може да се върне в родината си заради размириците там. Сигюрд помолил кралицата да поговори с краля по този въпрос. Тя изпълнила молбата му и помолила краля да помогне на кралския син Улав, към който хората се били отнесли така жестоко. Тя се молила толкова горещо, че накрая кралят склонил да изпълни молбата й. Той повикал Улав при себе си и се отнесъл към него по начин, подобаващ на един кралски син.

Улав бил деветгодишен, когато пристигнал в Гардарике и останал още девет години при крал Валдемар. Улав бил най-красивият, най-едрият и най-силният младеж, който можело да се срещне по тези места. Бил най-добър от всички и в спортните игри. И досега се разказват легенди за това.

9. След като избягал от Норвегия и от синовете на Гюнил, ярл Хокон Сигюрдсон останал при датския крал Харалд Гормсон до края на зимата. Хокон имал да обмисля толкова много неща през тази зима, че не можел да спи, когато си лягал вечер, а ядял и пиел, колкото да поддържа силите си. Той изпратил свои хора при приятелите си в Тронхайм и им заръчал да убият крал Арлинг, ако успеят да се приближат до него. Съобщил, че щял да се върне във владението си през лятото. През зимата трьонделагците убили Арлинг. За това вече разказахме.

Сърдечна дружба свързвала Хокон и Гюл-Харалд. Харалд винаги се съветвал с Хокон; той споделил с него и това, че иска да остане в родината си и да не предприема повече военни походи. Попитал Хокон дали според него крал Харалд би разделил кралството си с него, ако Гюл-Харалд поиска това от него. „Мисля, че датският крал няма да ти откаже нещо, на което имаш наследствено право. Няма да разбереш отговора на този въпрос, ако не поговориш с него. Мисля, че няма да получиш кралството си, ако не настояваш за това.“

Малко след този разговор Гюл-Харалд разговарял с крал Харалд в присъствието на много сановници, които били приятели и на двамата. Гюл-Харалд настоял крал Харалд да му отстъпи половината от кралството, за да може Гюл-Харалд също да има род и родина в Дания. Крал Харалд се ядосал на тези претенции и казал, че никой не е искал от неговия баща, крал Горм, да бъде половин крал на Дания, нито пък от бащата на Горм, Хорда-Кнют, е било искано такова нещо, нито от Сигюрд, нито от Рагнар Лудброк. Той толкова се вбесил, че било по-добре да не се разговаря с него повече по този въпрос.

10. Гюл-Харалд съвсем се обезкуражил. Кралството му не се разширило, а на всичкото отгоре изпаднал в немилост пред краля. Той се оплакал на приятеля си Хокон и го попитал за съвет как може да получи половината датско кралство, като казал, че има намерение да го спечели със сила и оръжие. Хокон отговорил, че не трябва да казва никому за това: „Става въпрос за живота ти. Помисли си доколко си готов да осъществиш своя план. За големите постъпки трябват смели и дръзки хора, които при нужда не си пестят нито доброто, нито лошото. Не може човек да започва големи дела и да ги изоставя на средата засрамен.“ Гюл-Харалд отвърнал: „Мисля да поставя моето искане така, че да не си пазя ръцете неоцапани с кръвта на краля, ако той ми откаже кралството, което ми се полага по право.“ С това разговорът приключил.

После крал Харалд разговарял с Хокон. Той разказал на ярла как Гюл-Харалд поискал кралство от земите на краля и какъв бил отговорът на крал Харалд, който заявил, че на никаква цена не би намалил кралството си. „И ако Гюл-Харалд продължи да настоява, няма да се поколебая да заповядам да го убият, защото аз не разчитам вече на неговата вярност.“ Ярлът отговорил: „Мисля, че сега, след като Харалд стигна толкова далеч в искането си, той няма да спре дотук. Лесно ще събере хора, ако тръгне да воюва, защото хората обичаха баща му. А Вие ще сбъркате, ако убиете родственика си, защото тогава ще кажат, че той е невинен. Но не искам да Ви съветвам да бъдете по-лош крал от Вашия баща Горм. Той разшири кралството си и никога не загуби и частица от него.“ Тогава кралят попитал: „Какво ме съветваш тогава, Хокон? Нито да разпокъсвам кралството си, нито да се избавя от този, който ми създава проблеми!“ „След няколко дни ще се срещнем отново — казал ярл Хокон, — първо ще помисля по този тъй сложен въпрос и тогава ще Ви дам отговор.“ След това кралят и хората му си отишли.

11. Ярл Хокон се замислил. Трябвало да намери някакво решение, затова и заповядал на прислугата си да пуска в дома му само определени хора.

Няколко дни по-късно кралят дошъл при ярла и те отново разговаряли. Кралят го попитал дали е измислил нещо по въпроса. „Ден и нощ не затворих очи откакто говорихме — казал ярлът, — и стигнах до мисълта, че ще бъде най-добре Вие сам да притежавате и управлявате кралството, което принадлежеше на Вашия баща и което Вие наследихте от него, но трябва да дадете на роднината си Харалд друго кралство, което ще му донесе почитта на хората.“ „Що за кралство ще бъде това, което ще дам на Харалд — попитал кралят, — а ще запазя същевременно Дания цяла?“ Ярлът отговорил: „Норвегия! Кралете, които в момента я управляват, се отнасят лошо с народа. Хората им желаят злото и това е справедливо.“ Кралят казал: „Норвегия е голяма страна с жилав народ, който оказа твърда съпротива на чуждата войска, когато Хокон защитаваше страната — тогава ние загубихме много хора и не спечелихме нито една победа. Харалд Айриксон е мой приемен син. Аз съм го държал в скута си.“ Тогава ярлът отвърнал: „Отдавна зная, че помагате на синовете на Гюнил, но те от своя страна винаги са Ви се отблагодарявали със зло. Ние ще спечелим Норвегия много по-лесно, ако изпратим цялата датска войска да се бие за нея. Изпратете вест на Вашия роднина Харалд! Предложете му кралство и земя, колкото онези, които са имали братята му в Дания! Поканете го на разговор. Така Гюл-Харалд много бързо ще отнеме Норвегия от крал Харалд Грофел.“ Кралят отвърнал, че народът ще негодува, ако измами приемния си син. „Датчаните ще кажат, че ако трябва да се избира, по-добре е да убиеш един норвежки викинг, отколкото братовия си син!“ След дълги разговори накрая постигнали единомислие.

12. Гюл-Харалд отново дошъл при Хокон за разговор. Ярлът му казал, че е подготвил нещата в негова полза и че норвежкото кралство ще му бъде едва ли не поднесено на тепсия. „Тогава ще продължим по-нататък — казал той, — аз ще ти бъди силна опора в Норвегия. Първо получи кралството! Крал Харалд е твърде стар вече и има само един син, който не го обича особено много.“ Ярлът дълго говорил на Харалд по този начин и Гюл-Харалд останал много доволен от развитието на нещата. След това тримата заедно — кралят, ярлът и Гюл-Харалд, често говорили на тази тема.

И така кралят на Дания изпратил вестоносци при крал Харалд Грофел в Норвегия. Приели ги любезно. Когато се изправили пред норвежкия крал, му разказали, че ярл Хокон е в Дания и лежи смъртно болен, почти безжизнен. Обяснил му също, че крал Харалд Гормсон кани своя приемен син Харалд Грофел в Дания, като в негова чест иска да устрои големи пиршества, каквито са се правили по-рано за братята му. Поканили го от името на крал Харалд да се срещнат в Иландия.

Харалд Грофел споделил новините с Гюнил и приятелите си. Изказали се много и различни мнения — някои мислели, че е опасно кралят да пътува, но повечето хора искали той да замине, защото гладът в Норвегия по това време бил толкова голям, че дори и кралете не успявали да набавят достатъчно храна за хората си. Затова и фиордът, където акостирали кралете, бил наречен по онова време Хардангер^[150]. Реколтата в Дания не била лоша и норвежците смятали, че ще има храна за тях, ако крал Харалд Грофел получи владение там. Преди пратениците на датския крал да заминат за родината си, Харалд Грофел обещал да отиде в Дания през лятото, да се срещне с датския крал и да приеме предложението му.

13. През лятото крал Харалд Грофел тръгнал за Дания с три дълги кораба. Единият от тях бил предвождан от херс Аринбьорн от Фюрдане. Крал Харалд тръгнал от Викен през Лимфюрд в посока Хале. Говорело се, че датският крал скоро щял да пристигне там. Когато Гюл-Харалд разбрал, че Харалд Грофел е отплавал, веднага се насочил в неговата посока с девет кораба. Преди това той бил подготвил флотилията за грабежи. Ярл Хокон също имал флотилия, която подготвил за плячкосване на други кораби и земи. Той притежавал дванадесет кораба и всички до един били големи.

Щом Гюл-Харалд заминал, ярл Хокон казал на краля на Дания: „Въпросът е дали да не прекъснем похода и да не му дадем заслуженото. Сега Гюл-Харалд ще убие Харалд Грофел и ще завоюва Норвегия. Мислиш ли, че ще Ви бъде верен, ако дадете такава власт в ръцете му? През зимата той ми каза, че би Ви убил, ако му се удаде такъв случай. Сега аз мога да завоювам Норвегия за Вас и да убия Гюл-Харалд, ако ми обещаете да се договорим след това. Аз ще стана Ваш ярл, заклевам се в това. Ще завоювам Норвегия с Ваша помощ, а след това ще я държа под Ваше владичество и ще събирам данъците за Вас. Тогава, кралю, Вие ще станете по-велик от Вашия баща, защото ще властвате над две държави.“ Кралят и ярлът се споразумели и Хокон заминал с войската си да пресрещне Гюл Харалд.

14. Гюл-Харалд стигнал до Хале във Лимфюрд. Той веднага предизвикал Харалд Грофел на бой; понеже кралят имал по-малко хора, слязъл веднага на сушата; там наредил хората си в боен ред и се приготвил за сражението. Преди боя той говорил на хората си, вдъхнал им кураж и желание за победа. След това заповядал да изтеглят мечовете си, втурнал се в първите бойни редици и започнал да нанася удари на всички страни. В „Грофелдропа“ Глюм Гайрасон разказва:

Твърд като метала,

на мечовете господарят

с думи силни пред хората застана,

преди да оцвети широката поляна

с кръвта на Харалд.

Господарят на страната

каза на войската

мечовете да извадят,

враговете в ада да изпратят.

На краля думите са прави,

смяташе войската.

В тази битка загинал Харалд Грофел. А Глюм Гайрасон разказва:

Кралят легна навеки

на широкия бряг на Аимфюрд;

той, който, влюбен в конете,

издигна крепост от щитове

пред морските коне.

Смелият владетел загина

край Хале, на пясъчния бряг.

Измамният приятел на кралете

бе причина за това убийство.

Повечето хора на Харалд загинали заедно с него. Там паднал и херс Аринбьорн. Всичко това се случило петнадесет години след гибелта на Хокон Възпитаника на Адалстайн и тринадесет години след смъртта на ярла на Ладе Сигюрд. Свещеник Аре Тургилсон казва, че ярл Хокон, наследявайки баща си, прекарал в Тронхайм тринадесет години и бил там до смъртта на Харалд Грофел. Той казва също, че през последните шест години от властването на Харалд Грофел, Хокон и синовете на Гюнил воювали непрестанно помежду си и ту той, ту те напускали страната.

15. Ярл Хокон и Гюл-Харалд се срещнали малко след гибелта на Харалд Грофел и ярл Хокон влязъл в бой с Гюл-Харалд. Ярл Хокон победил, а Харалд бил взет в плен, след което Хокон го окачил на бесилката. Когато ярлът се завърнал при датския крал, му разказал за убийството на неговия роднина Гюл-Харалд.

След това крал Харалд свикал войска от цялата страна. Той имал шестстотин кораба. С него тръгнали ярл Хокон, синът на крал Гюдрьод Харалд Гренске и много други сановници, които били избягали от именията си, преследвани от синовете на Гюнил. Датският крал пристигнал във Викен и всички тамошни хора му се подчинили. Когато пристигнал в Тьонсберг, към войската му се присъединили много хора, а той предоставил цялата войска, която довел от Дания, на ярл Хокон; дал му Рогаландия, Хордаландия, Согн, Фирдафилке, Сюнмьоре, Нурмьоре и Румсдал. Тези седем области ярл Хокон получил, за да ги управлява при същите условия, при които крал Харалд Хорфагре ги бил дал за управление на синовете си. Разликата била само в това, че ярл Хокон получавал всички данъци от кралските владения в тези области и в Тронхайм, както и още толкова от кралските доходи, колкото му било необходимо, за да поддържа войската, ако в страната нахлуе вражеска войска. На Харалд Гренске крал Харалд дал Вингюлмарк, Вестфолк и Агдер. Дал му и титлата крал, като му позволил да притежава кралството, принадлежащо на рода на Харалд Гренске от стари времена и което Харалд Хорфагре бил дал на синовете си. По това време Харалд Гренске навършвал осемнадесет години и бил вече добър воин. След тези събития Крал Харалд тръгнал към родината си с цялата си войска.

16. Ярл Хокон заминал с флотата си на север. Когато Гюнил и синовете й разбрали за това, събрали войска, но тя била малобройна. Тогава, както правели обикновено, отплавали на запад с всички, които поискали да ги следват. Първо отишли на Оркньой, където имало много ярли; това били синовете на Турфин Хаюсаклюв, Лудве, Арнвид, Лют и Скюле.

А ярл Хокон превзел цялата страна и презимувал в Тронхайм. Айнар Сколаглам говори за това във „Велекла“:

Той, който лента от коприна

на челото носи,

седем области превзе.

Това бе радост за страната!

През лятото Хокон отплавал на юг и навсякъде, откъдето минавал, хората му се подчинявали. На всички той казвал да запазят храмовете си и обичая да правят жертвоприношения и хората се вслушвали в думите му. И за това се разказва във „Велекла“:

Умният господар на войската заповяда

опустошената страна,

с храмове осеяна

и притежавана преди от Тур,

за гробница на боговете да се смята.

А самият Тур, щит нарамил,

го поведе по морето

срещу вълка водач на воините-ютни,

вълка, когото боговете пазят.

Мъдрите аси за жертвоприношение пристигат.

Смелият воин така увеличава

своята собствена слава.

Ето, в земята пак зърно покарва!

Великият крал заповед дава

щитоносците да подирят

каменните гробове на боговете.

От Викен далече на север

сега лежи ярлът погребан.

Кралството на Хокон,

с оръжие спечелено,

нашироко се простира.

През първата зима от управлението на Хокон в страната селдата изплувала по плитчините на цялото крайбрежие, а през есента, накъдето и да погледнел, човек виждал избуяли жита. През пролетта хората имали зърно за посев; повечето селяни успели да засеят нивите си и скоро разбрали, че реколтата ще бъде богата.

17. Крал Рагнфрьод и Гюдрьод останали единствените живи синове на Гюнил и Айрик. В „Грофелдропа“ Глюм Гайрасон разказва:

Надеждата си за богатство

след смъртта на господаря

аз забравих.

Смъртта на Харалд

възможност никаква не ми остави

да имам благосъстояние.

Но знам, че двамата му братя

клетви дадоха и обещания.

Дружинниците се надяват

на тях за свой успех и щастие.

През пролетта, след като прекарал зимата на Оркньой, Рагнфрьод тръгнал на път. Той отплавал с многобройна войска и големи кораби към Норвегия. Пристигайки там, научил, че ярл Хокон бил в Тронхайм. Тогава Рагнфрьод се насочил към Стад и плячкосал Сюнмьоре. Някои от тамошните хора доброволно минали на негова страна, както често се случва, когато вражеска войска нахлуе в една страна — тези, които биват нападани, търсят помощта там, където има най-голяма вероятност да я получат.

Ярл Хокон разбрал, че има размирици в Мьоре; веднага приготвил кораби, събрал войска и колкото може по-бързо отплавал от фиорда. Ярлът водел многобройна войска, която се срещнала с войската на Рагнфрьод от северната страна на Сюнмьоре. Ярл Хокон веднага влязъл в бой. Имал по-голяма войска, но по-малко кораби. Битката била жестока и по-тежка за Хокон, защото се водела в морето, както било обичайно.

В залива излязла буря и всички кораби се приближили към сушата. Ярлът заповядал да се придържат към брега, защото за него било по-добре войската му да слезе на твърда земя. Когато корабите опрели дъното, ярлът и войската му слезли от тях и ги изтеглили толкова навътре към брега, че врагът да не може да ги върне лесно обратно в морето. След това ярлът повел хората си към хълма и предизвикал Рагнфрьод също да слезе на брега при него. Рагнфрьод обаче останал на мястото си и двете войски продължили да хвърлят копия и стрели една срещу друга. Рагнфрьод все пак не слязъл на брега и те се разделили.

Рагнфрьод отплавал на юг с войската си, защото се страхувал да не би сухопътните дружини на местното население да минат на страната на ярл Хокон. А ярл Хокон не продължил да го предизвиква, защото виждал, че корабите на Рагнфрьод били много по-големи от неговите.

През есента Хокон заминал за Тронхайм и прекарал там цялата зима. По това време крал Рагнфрьод притежавал цялата земя на юг от Стад: Фирдафилке, Согнафилке, Хордаландия и Рогаландия. Той имал много хора и когато дошла пролетта, свикал голяма войска. След това тръгнал да обикаля областите си и събрал още хора, сдобил се с кораби и всичко друго, от което имал нужда.

18. Когато настъпила пролетта, ярл Хокон свикал войска от северната част на страната. Дошли много хора от Хологаландия и Намдал, а по пътя от Бьоле до Стад към него се присъединили още люде от всичките седем селища в този район. Последвали го седем ярла с толкова много войници, че краят им не се виждал. За това се разказва във „Велекла“:

И още нещо стана:

смелият страж на Мьоре

за битка тръгна в поход

към Согн с войската.

От четири страни дойдоха хора,

последваха го в строя.

Въртеше меча той

един за всички в този бой.

А към срещата се плъзгаха

като по леки водни ски

седмина ярли с властелина;

след тях враните бързаха —

гладна дружина.

Цяла Норвегия с радост откликна,

героите когато се сплотиха

и мечът за война се вдигна.

И край носа в морето водата потопи

труповете на мнозина.

С войската си ярл Хокон отплавал към Стад. Там разбрал, че крал Рагнфрьод е тръгнал към Согн със своята войска, затова Хокон също се насочил натам. Двамата се срещнали край Стад. Корабите на ярла акостирали на брега и хората се скрили от погледа на крал Рагнфрьод под елховите клони. Притаили се, готови за бой. За това се разказва във „Велекла“:

В следващата битка

врагът на вендерландците устрои

масова човешка сеч.

Самият ярл се би жестоко.

Мечовете цвилеха като коне.

Господарят кораба насочи

към бойното поле.

На сушата спря той

своя морски кон.

И там се разразила страхотна битка. Ярл Хокон имал доста по-многобройна войска и победил. Това се случило в Дингенес, там, където се срещат Согн и Хордаландия. Крал Рагнфрьод избягал с корабите си, но триста негови войници намерили смъртта си на бойното поле. За това се разказва във „Велекла“:

Битката беше жестока.

Злокобните грифони

отнесоха триста мъже

в своите нокти.

В смъртта ги отведе тежкият бой.

Печелил много битки,

едва успя да се измъкне кралят

над главите на своите моряци.

Народът само спечели от това!

След това сражение крал Рагнфрьод избягал от Норвегия, а ярл Хокон въдворил мир в страната. Огромната войска, която го следвала, разпуснал, а самият той останал, докато минат есента и зимата.

19. Ярл Хокон се оженил за дъщерята на Скаге Скуфтесон, Тура. Скаге бил знатен човек, а Тура — необикновено красива жена. Синовете на Хокон и Тура се казвали Свайн и Хеминг, а дъщеря им — Берлют; по-късно тя се омъжила за Айнар Тамбаршелве. Ярл Хокон много обичал жените и оставил след себе си много деца. Една от дъщерите си, Рагнил, той омъжил за Скуфте Скагесон — брата на Тура. Ярлът толкова много обичал Тура, че държал на нейните роднини повече, отколкото на всеки друг. Зет си Скуфте той поставил най-високо от всички и му дал големи права в Мьоре. На всеки военен поход Скуфте бил длъжен да насочва кораба си така, че той да бъде най-близо до кораба на ярла. Никой нямал право дори да се опита да разположи своя кораб между техните.

20. През едно лято ярл Хокон заминал на военен поход. Един от корабите му бил воден от Турлайв Спаке. С този кораб пътувал и Айрик, който тогава бил на единадесет години. Когато спирали вечер, Айрик искал да спи възможно най-близо до кораба на ярла. Но когато стигнали до Мьоре, Скуфте дошъл с един дълъг кораб и голям екипаж. Приближавайки се с помощта на греблата към флотилията, Скуфте извикал на Турлайв да отдръпне кораба си от този на ярла и да направи място за кораба на Скуфте. Айрик веднага му отвърнал да си потърси друго място. Ярл Хокон чул, че синът му се мисли за достатъчно властен, за да нарежда на Скуфте какво да прави, и веднага заповядал на Турлайв да се отдалечат, защото иначе лошо им се пишело; щели да си получат боя. Когато Турлайв чул, веднага извикал на хората си да освободят корабните въжета. Те изпълнили нареждането, а Скуфте се разположил на мястото, което обикновено заемал — най-близкото до ярла. Когато се срещал с ярла, Скуфте винаги му разказвал новините, а и ярлът разказвал на Скуфте онова, което узнавал преди него. Наричали го Скуфте Съгледвача. През зимата Айрик останал при духовния си баща Турлайв, а рано напролет му дали дружина. Турлайв му представил също шхуна и кораб от тридесет сеса^[151] с пълно оборудване, екипаж, платна и продукти. Айрик отплавал към Мьоре. Там Скуфте Съгледвача обикалял именията си със своя кораб и голям екипаж. Айрик се насочил към него и го предизвикал на бой, в който Скуфте намерил смъртта си. Айрик помилвал всички, които останали живи. Скалдът Еюлв Дода разказва за това в „Бандадропа“:

Късно вечерта отплава

младият водач на кораб

със също тъй младия си екипаж

срещу херса в гъстата мъгла.

Той меч блестящ изви

срещу дъгата на щита,

зарадва вълци, врани,

с трупа на Скуфте ги нахрани.

Жесток и смел, той

херса погуби в тоз бой.

Един окъпан в злато господар

загуби си живота,

преди сам да е разбрал.

Той, смелият, не бе избягвал нивга

от никой, който в шлема му се бе прицелил,

докато не стихна

в обятията на смъртта.

След това Айрик отплавал на юг и пристигнал в Дания. Отишъл при крал Харалд Гормсон и останал там до края на зимата. Напролет датският крал изпратил Айрик в Норвегия и му дал титлата ярл. Айрик добил правото да управлява Вингюлмарк и Ромерике при същите условия, които важали за подчинените на Харалд Гормсон крале преди Айрик. Скалдът Еюлв Дода разказва за това:

Дете едва на няколко години,

насочи водачът на народа

на юг в морето тесния дракар,

преди вождове алчни за злато

земя да му дадат и да го молят

шлем да сложи

и да приеме съпругата на Один^[152].

Айрик станал велик водач.

21. По време на събитията, за които разказахме, Улав Тригвасон бил в Гардарике. Крал Валдемар се грижел много добре за него, а и кралицата много го обичала. Кралят го поставил начело на войската и го изпратил да защитава страната. Така Улав добил опит в сраженията, а войската попаднала в добри ръце. Улав имал на разположение дружина и плащал на войниците с онова, което получавал от краля. Той умеел да се грижи за хората си и те го ценели заради това. Но станало така, както става обикновено, когато един чужденец получи власт или му се окаже толкова голяма чест, че изпъква пред местните хора — мнозина започнали да му завиждат за това, че кралят и кралицата го обичат толкова силно. Хората намеквали на краля да се пази и да не дава толкова голяма власт на Улав. Казвали: „Такъв човек може да бъде опасен, ако се обърне срещу Вас или Вашето кралство с цялата власт, която сте му дали. Той е смел и обичан от кралското семейство. А и не знаем за какво си шепне постоянно с кралицата!“ Сред хората на властта било обичайно половината от кралската дружина да принадлежи на кралицата и тя да издържа дружинниците от своите пари. За тази цел кралицата получавала от кралските приходи толкова, колкото й трябвало. Така било и в двора на крал Валдемар. Кралицата имала дружина не по-малка от тази на краля и двамата се надпреварвали кой да вземе при себе си по-смелите войници; и двамата искали най-добрите хора за себе си. Но кралят дал ухо на хорските приказки; станал по-сдържан и предпазлив с Улав. Когато Улав забелязал това, той го споделил с кралицата и казал, че искал да си замине на север, където в миналото неговият род имал кралство. Улав смятал, че мястото му е там.

Кралицата му пожелала лек път и му казала, че сигурно много хора ще тръгнат с него, където и да отиде, защото бил смел мъж. И така Улав се качил на кораба си и отплавал към Източния път. По пътя минал през Борнхолм, слязъл на сушата и плячкосал каквото могъл. Местното население излязло насреща му с оръжие, но Улав победил в боя и взел богата плячка.

22. Докато Улав бил в Борнхолм, времето рязко се влошило и в морето излязла буря; той не можел да остане повече там и отплавал към Вендландия^[153], където морето било спокойно. Кралят на Вендландия се казвал Бурислав^[154], дъщерите му се казвали Гайра, Гюнил и Астрид. Страната, в която Улав слязъл на брега, се управлявала от Гайра. Диксин бил мъжът, който имал най-тежката дума пред кралицата и й помагал в управлението. Когато разбрал, че в страната пристигнали някакви непознати, които изглежда били знатни хора, Диксин отишъл при тях със заръка от кралица Гайра да ги попита дали ще презимуват в страната, защото лятото било още далече, а времето било лошо и имало силни бури по тези места. Когато Диксин се приближил, веднага разбрал, че между тези хора заповедите издава един отличаващ се със знатната си външност човек. Диксин казал, че кралицата ги кани в дома си и им предлага своето приятелство. Улав приел поканата и отишли при кралицата. Кралят и Гайра много се харесали. Улав предложил на кралицата брак и веднага започнали приготовления за сватбата. Улав се оженил за кралица Гайра още същата зима. Така той поел управлението на страната заедно с нея. Скалдът Халфред Вандраада споменава за това в сказанието, което съчинил за крал Улав:

Вождът при Холмен

обагри меча си в кръв;

на изток в Гардар — също.

Не отричайте, бонди!

23. Ярл Хокон властвал в Норвегия и не изпращал никакви данъци на датския крал, защото получил правото да ги използва сам за защитата на Норвегия от синовете на Гюнил.

24. По онова време кайзер на Саксландия бил Ото^[155]. Той пратил вест на датския крал Харалд, че кралят трябва да се покръсти и да приеме правата вяра, както и цялото население на страната му. Ако Харалд не пожелаел да направи това, казал кайзерът, той щял да тръгне срещу Дания с войската си. Кралят събрал своята войска, за да защити страната, и наредил да бъдат приготвени военните му кораби. След това изпратил вест на ярл Хокон в Норвегия и го повикал да дойде напролет с толкова войници, колкото можел да доведе със себе си.

През пролетта ярл Хокон свикал воини от цялото кралство и събрал огромна войска, с която отплавал за Дания. Кралят го посрещнал с големи почести. Там пристигнали и други вождове, които искали да помогнат на крал Харалд. Той събрал огромна войска.

25. Улав Тригвасон презимувал във Вендландия, за което вече разказахме. През тази зима той обиколил някои от селищата, които принадлежали на кралица Гайра и населението на които престанало да й се подчинява и да плаща данъци. Улав плячкосал селищата и убил много от жителите им. Той покорил тези земи и се върнал при съпругата си. Рано напролет Улав приготвил корабите си и отплавал в морето. Той минал край Сконе и извършил набег там. Местните хора се събрали и влезли в бой с него. Улав ги победил и взел богата плячка. Скалдът Халфред Вандраада разказва:

Тълпи йемтландци и вендландци

кралят посече в боя.

Скоро му стана навик

да се изправя срещу всичко свято.

Дръзко размаха водачът на херсите

смъртоносния меч срещу готите

и изпрати бурята към Сконе.

26. Кайзер Ото тръгнал с голяма войска. Той събрал хора от Саксландия, Франкландия^[156] и от Фрисландия. С него бил и крал Бурислав от Вендландия също с голяма войска; придружавал го сродникът му Улав Тригвасон.

Кайзерът имал една голяма войска от конници и друга, още по-голяма, от пехотинци. Той събрал много войници и от Холстайн. Датският крал Харалд възложил на ярл Хокон с норвежката си войска да защитава Дания. За това се говори във „Велекла“:

Корабите бързаха към Дания

за битката.

От север към юг плавно

се носеха крантите.

Такива неща стават.

Със шлем — да му пази главата,

господарят на войската,

когато срещна датските крале,

потърси дрота на Дьовре.

Опита се кралят да подмами,

да предизвика на сумрачните горски поляни

онзи, който от север пристигна.

Владетелят помоли

облечения в броня воин

да пази Вирке

от мнозинството щитоносци.

Кайзер Ото пристигнал в Даневирке с войската си^[157]. Ярл Хокон отбранявал крепостните стени с войниците си. Даневирке е изградена така: два фиорда се врязват навътре в сушата — по един от двете й страни; между тези фиорди датчаните построили голяма крепостна стена от камък, кал и дървени стволове, изкопали широк и дълбок ров пред нея и издигнали кули край портите на крепостта. Голяма битка се разразила на това място. За нея се говори във „Велекла“:

Колкото и смело да се би

копиеносецът със тях,

не успя и напред не проби

през тяхната силна войска,

когато кралят на франките,

дошли от юг и следвани

от фрисландци и вендландци,

започна битката и пожела двубой

между водачите на двата флота.

Ярл Хокон поставил бойни дружини при всички порти на крепостта, а тези дружини включвали повечето войници от войската. Той им наредил да обхождат крепостната стена и да се включват в битката там, където врагът ставал най-опасен. Много от хората на кайзера загинали и той не успял да превземе крепостта. Тогава се оттеглил и не повторил повече атаката си. За това се разказва във „Велекла“:

От меча лумна огън

там, където новаците на Один

събраха щитовете си в един.

Другарят на орлите

срещу насочените остриета тръгна.

Морският герой обърна

саксите във бягство.

Владетелят и вярната войска

защитиха Вирке от врага.

След тази битка ярл Хокон се върнал на корабите си и решил да поеме обратния път към Норвегия. Не случил обаче с попътен вятър и трябвало да остане в Лимфюрд.

27. Кайзер Ото се отправил с войската си към Слиен^[158]. Той разположил корабите си във фиорда край Иландия. Когато датският крал Харалд научил, веднага излязъл срещу него с войската си. Разразила се жестока битка, в която победил кайзерът. Датският крал избягал към Лимфюрд и спрял на остров Морс. Кайзерът и кралят започнали да си разменят пратеници и послания. Накрая се уговорили да сключат мир и насрочили среща помежду си. Срещнали се на остров Морс. Там, един свят епископ на име Попо посочил на Харалд правата вяра като докоснал с ръката си нажежено желязо и после показал на Харалд, че на ръката му няма и следа от изгаряне. Така крал Харалд и цялата датска войска били покръстени.

Преди да се случи това, крал Харалд изпратил вест от остров Морс на ярл Хокон да пристигне с войската си на помощ на датчаните.

Ярлът пристигнал на острова, когато кралят бил вече покръстен. Кралят го повикал при себе си и настоял ярлът също да се покръсти. Така Хокон и всички, които го следвали, били покръстени. Крал Харалд дал на ярл Хокон свещеници и учени хора и му казал да покръсти целия народ на Норвегия. После двамата се разделили и ярл Хокон отплавал в открито море, където спрял да дрейфува, за да изчака попътния вятър. Когато преценил, че времето е подходящо за път, той изпратил всички учени мъже обратно на брега, а самият той отплавал. Вятърът духал в посока запад-югозапад; ярлът плавал през Йоресюнд, спирал, слизал на сушата по двата бряга и плячкосвал. После се насочил на изток покрай Сконе и също плячкосвал навсякъде, където спирал по крайбрежието. Когато стигнал в Готашаара, акостирал на брега и направил голямо жертвоприношение. При него долетели две врани, които силно грачели. Ярлът приел това като знак от Один, че е приел жертвоприношението му и го приканва да влезе в бой. Тогава ярлът слязъл на брега с войската си и изгорил всички кораби. Срещу него излязъл ярл Отар, който управлявал Готландия. Между тях се разразила голяма битка, в която ярл Хокон победил, а ярл Отар загинал заедно с голяма част от войската си. Ярл Хокон прегазил източната и западната част на Готландия с войската си и стигнал до Норвегия. От там поел на север и стигнал до Тронхайм. За това се разказва във „Велекла“:

Тоз, който бойците покосени

принесе в жертвоприношение на боговете,

така часа на битката разбра —

той беше мил на гордите валкюри.

Да грачат врани той видя

и на мига към битка призова.

Знаците на Аают той разбра

и с помощта тяхна успя

живота на повечето готи да отнеме.

Там, където никога преди това

войска не бе вилняла,

пристигна ярлът,

меча развъртя

и пламък от щита му лумна.

Толкова далече от морето

никой щитоносците не бе отвеждал,

от кораба на суша кралят ги свали,

поведе ги по готската земя.

От трупове могили той издигна;

на асите потомъкът победител стана,

а загиналите — Один грабна!

Кой би се усъмнил в намесата на боговете,

когато ярлът дръзко убиваше кралете?

Могъщи сили, аз бих казал,

кралството на Хокон управляват!

28. Кайзер Ото се върнал в своите владения в Саксландия. Той и датският крал се разделили като приятели. Говори се, че кайзер Ото станал кръстник на сина на крал Харалд — Свайн и му дал името си, така че кралският син се казвал Ото Свайн. Крал Харалд се придържал съвестно към християнството до края на живота си. Крал Бурислав заминал за Вендландия заедно със сродника си Улав. За тази битка Халфред Вандраада разказва в „Улавсдропа“:

На юг от Хедеби пращеше

бронята на господаря

сред биещите се във Дания,

като че кожата на мечка се дереше.

29. Улав Тригвасон останал във Вендландия три години. Жена му Гайра се разболяла и умряла. Улав много тъгувал по нея и не искал да остане повече във Вендландия. Той си набавил кораб и заминал на война във Фрисландия, а после се отправил към Саксландия и Фландерн. Скалдът Халфред Вандраада разказва:

Кралят, син на Тригве,

изпрати саксите на онзи свят;

труповете станаха храна

на вълци кръвожадни.

Любимият на всички вожд

често вълците поеше,

така че свикнал бе вълкът-магьосник

с кръвта кафява на хората от Фрисландия.

Смелият военачалник

трупове на валкюрите поднесе

и враните остави той да се гощават

с останките от хората —

защитници на Фландерн.

30. След това Улав Тригвасон отплавал към Англия и плячкосал много селища в страната. После направил набег в Нордимбраландия и Шотландия, където също плячкосвал. Оттам отишъл на Сюдерьой, където водил няколко битки. След това се спуснал на юг към Ман и влязъл в сражение с местните вождове. Той плячкосвал из Ирландия, Бретландия и Кюмраландия^[159]. После се насочил към Валандия. След като вилнял и по тези места, той тръгнал на изток с намерение да стигне отново до Англия. По пътя си се натъкнал на няколко острова, които се казват Силинги^[160]. Намират се навътре в морето, западно от Англия. Халфред Вандраада разказва:

На англичаните тогава тежко стана

на краля да се противопоставят;

с дъжд от стрели обсипан, младокът

успя да си спаси живота;

със своя меч шотландци умъртви

и с тях той вълците нахрани;

владетелят, за битка жаден,

на война си поигра

с меча той край Ман.

Дръзкият стрелец с лък нареди

да се избиват без пощада

ирландците и воините островитяни.

В гонитбата на слава

копия свистяха.

Без милост кралят покоен

селяните по британските земи;

изби на Кюмраландия народа,

глада на враните задоволи.

Между напускането на Вендландия и пристигането на Силингите Улав Тригвасон водил войни в продължение на четири години.

31. Когато спрял на островите Силинги, Улав Тригвасон научил, че там живее гадател, който предсказва това, което предстои да се случи, и мнозина смятали, че предсказанията му се сбъдват. Улав полюбопитствал да провери гадателските способности на този човек. Кралят избрал най-едрия и най-красивия от хората си, облякъл го в царски дрехи и го изпратил при гадателя, като му казал да се представи за крал Улав. Хората в страната знаели, че Улав е най-красивият, най-едрият и най-величественият от всички. Когато пратеникът заминал, Улав повече не казвал истинското си име, а се представял за Оле от Гардарике.

Когато кралският човек стигнал при гадателя и му казал, че е кралят, получил следния отговор: „Ти не си крал, но аз ще те посъветвам да останеш верен на краля си.“ Гадателят не казал нищо повече. Пратеникът се върнал при краля и му разказал какво се е случило. Това още повече раздразнило любопитството на Улав и той пожелал да се срещне с ясновидеца. Когато чул отговора, който дал на пратеника този човек, кралят вече нямал съмнения, че гадателят наистина умее да вижда в бъдещето.

И така Улав отишъл при гадателя и разговарял с него. Поискал да му предскаже къде да отиде, за да си намери кралство и друго щастие. Самотникът изрекъл едно предсказание: „Ти ще станеш велик крал и ще извършиш велики дела; ще обърнеш много хора към правата вяра, като ги покръстиш, и с това ще помогнеш и на себе си, и на другите. И тъй като няма да повярваш в това предсказание, запомни това, което сега ще ти кажа: когато пристигнеш при кораба си, ще те посрещне заговор и част от дружината ти ще се опълчи срещу теб. Ще се биеш с тях и ще загубиш много от най-верните си хора; самият ти ще бъдеш тежко ранен и ще те пренесат на борда върху щитове. Въпреки дълбоките рани ти ще оздравееш в течение на седем дни и скоро след това ще се покръстиш.“

И наистина, стигнал Улав до кораба си и там го пресрещнали въоръжени хора, които искали да убият него и хората му. Станало така, както предсказал гадателят — Улав бил тежко ранен и го пренесли на борда на кораба върху щит; възстановил се след седем дни. Тогава Улав окончателно се убедил, че човекът му е казал истината и че той наистина е голям гадател независимо откъде идва дарбата му. Улав отишъл да се срещне още веднъж с него. Двамата дълго разговаряли. Улав го разпитвал откъде идва способността му да вижда нещата, които щели да се случат. Гадателят му обяснил, че самият християнски бог му позволява да узнае това, което трябва. Той разказал за много от чудесата на Бога. След този разговор Улав решил да се покръсти. На същото това място той и хората му били покръстени. Кралят останал достатъчно дълго там, за да изучи правата вяра, а след това отвел със себе си свещеници и учени мъже.

32. През есента Улав отплавал от Силингите към Англия. Той спрял в един залив. Отишъл там с мир, защото Англия била християнска държава, а той също бил вече християнин. По това време из страната свиквали тинга и всички се отправили към мястото на сбора. Когато тингът се събрал, на него дошла една кралица, която се казвала Гида; тя била сестра на краля на Дъблин Улав Кворан^[161]. Била омъжена за могъщ английски ярл, който умрял и тя наследила кралството от него. В нейните земи живеел един човек, Алвине, който бил голям воин и често предизвиквал хората на двубой. Алвине предложил на Гида брак, но тя му отговорила, че иска сама да избере между хората в кралството си този, който ще вземе за мъж. И ето че тингът бил събран, за да може Гида да си избере съпруг. Пристигнал и Алвине, облечен в най-хубавите си дрехи. Дошли и други мъже, също добре облечени. И Улав бил там — във всекидневното си облекло, наметнат с прост мъхест плащ, той застанал със свитата си малко настрана от другите.

Гида се приближавала към всеки, който й се струвал подходящ за съпруг, и го разглеждала. Когато стигнала до Улав, тя го погледнала право в очите и го попитала що за човек е. Улав се представил като Оле: „Аз съм чужденец“ казал той. Гида отвърнала: „Аз бих избрала теб, ако и ти ме искаш.“ „Няма да ти откажа“, отвърнал той. После попитал за името й, от какъв род е и откъде е. „Аз съм кралска дъщеря от Ирландия, казала тя, и бях омъжена за ярла, който управляваше това кралство. Сега, след неговата смърт, аз управлявам страната. Имаше мъже, които ми предлагаха брак, но нямаше такива, за които аз исках да се омъжа. Казвам се Гида.“ Тя била млада и красива. Двамата с Улав разговаряли за брака и се споразумели. Така Улав се сгодил за Гида.

Това съвсем не харесало на Алвине. В Англия имало обичай, когато двама души искат едно и също нещо, да се бият за него помежду си и Алвине поканил Улав Тригвасон на двубой заради Гида. Те уговорили времето и мястото на двубоя и се споразумели всеки да води по дванадесет човека. Когато пристигнали на мястото на срещата, Улав казал на своите хора да правят като него. Той носел голяма секира. Когато Алвине замахнал да го разсече с меча си, Улав избил меча от ръката му и при следващия замах така ударил Алвине, че той паднал на земята. Улав веднага го вързал. Същото се случило и с хората на Алвине. Всички били съборени на земята и завързани; закарали ги в къщата, в която живеел Улав. Там кралят казал на Алвине да напусне страната и никога повече да не се завръща. Улав взел цялото имущество на Алвине, оженил се за Гида и останал в Англия. Няколко пъти след това Улав ходил в Ирландия. Веднъж, когато пребивавал там, отплавал на военен поход. Когато трябвало да слязат на брега, за да се бият, няколко от хората му влезли навътре в сушата и докарали голямо стадо говеда. След тях дотичал един селянин и помолил Улав да му върне кравите. Улав отговорил, че може да си ги вземе, ако ги разпознае, но без да лъже. Селянинът водел със себе си едно голямо овчарско куче. Той го изпратил в стадото, където имало стотици крави. Кучето обиколило всички и изкарало точно толкова, колкото селянинът бил казал, че има. Всички те били белязани по един и същи начин и всички видели, че кучето ги разпознало правилно. Хората разбрали колко умно куче било то и тогава Улав попитал селянина дали ще му го даде. „Да, разбира се“, отвърнал селянинът. Улав му дал в замяна една златна монета и му обещал своето приятелство. Кучето се казвало Виге и наистина било изключително умно животно. То дълги години придружавало Улав.

33. Датският крал Харалд Гормсон разбрал, че ярл Хокон пренебрегнал Христовата вяра и плячкосвал из неговото кралство. Тогава кралят свикал войска и се насочил към Норвегия. Когато стигнал до кралството, управлявано от ярл Хокон, плячкосал и опустошил цялата страна. Той се отправил с войската си към група острови, наречени Солюнд. Само пет имения в Лаардал в Согн били пощадени от огъня, а хората избягали в планините и горите с всичко, което можели да носят.

След това датският крал се запътил към Исландия, за да отмъсти за срама, който понесъл заради обичая всеки исландец да измисля сатиричен стих за него. В Исландия бил въведен дори закон, който задължавал всеки исландец да прави това. Причината била една случка, в която един исландски кораб заседнал край датския бряг и датската войска не само го направила на трески, но и отнесла целия му товар. Вината за това носел един от приближените на краля — Биргер. Исландците съчинявали сатирични строфи и за двамата. Ето едно от тези стихотворения:

Омекна като восък умът

на най-злия вендландски враг,

когато Харалд като горд жребец

от юг пристигна.

Като кобила нерешителен

безпомощно Биргер пристъпи напред.

Всички видяха това.

Боговете се отвърнаха от него.

Крал Харалд намерил един магьосник и го изпратил в Исландия, за да види какво може да се направи по този въпрос. Магьосникът тръгнал с един китоловен кораб. Когато зърнал брега на хоризонта, той се отправил на северозапад покрай сушата. Магьосникът забелязал, че всички планини и каменни могили били населени от големи и малки духове. Когато стигнал до Вопнафюрд, той насочил кораба към брега, за да слезе на сушата; тогава откъм долината към него се спуснал голям дракон, а след него прииждали множество червеи, жаби и змии, които съскали срещу кораба. Магьосникът избягал обратно в морето и отишъл в Еяфюрд, но срещу него се изправила толкова голяма птица, че крилата й опирали в планините от двете й страни. Имало още много такива птици наоколо — големи и малки. Магьосникът избягал и отплавал на запад; искал да заобиколи. Приближил се към Брайдафюрд и заплавал към брега; тогава срещу него откъм сушата връхлетял огромен бик; нагазил във водата и започнал страшно да фучи; след него приближавали множество свръхестествени същества. Магьосникът пак избягал и отплавал далече навътре в морето, а после се насочил към Рейкянес, защото искал да излезе на брега при Викарскайд. Но там срещу него се извисил огромен великан с метален жезъл в ръка; главата му стърчала над планината. След него идвали много други титани. Магьосникът бил принуден да отплава и пътувал, без да спира; по местата, покрай които минавал, нямало друго освен пясъци и обгорели останки. А морето между кралствата било толкова голямо, че по него можело да се плува само с дълъг кораб. По същото време във Вопнафюрд живеел Брод-Хелге, в Еяфюрд — Еюлв Валгерсон, в Брайдафюрд — Турд Геле, а в Улвюс — Турод.

Накрая датският кораб се отправил назад към родината си, а ярл Хокон заповядал тази земя да бъде заселена и местното население там никога повече да не плаща данъци на датския крал.

34. Синът на крал Харалд, Свайн — същия, когото хората нарекли Тюгешег^[162], поискал от баща си кралство. Обаче, както и преди, крал Харалд не искал да разделя Даневелде и на никой не давал от своето кралство. Когато цялата флотилия се събрала и Пална-Токе от юмборгските викинги дошъл на помощ на Свайн, кралският син отплавал към Шааландия и влязъл във Исефюрд. Там стоял на рейд крал Харалд с корабите си; той се готвел да замине на война. Свайн веднага влязъл в сражение с него. Били се жестоко; към крал Харалд се присъединили още хора; Свайн не могъл да се справи с превъзхождащата го сила и избягал. Крал Харалд бил ранен и скоро след това починал от раните си. Така Свайн станал крал на Дания.

По време на тези събития Сигвалде бил ярл на Юмсборг във Вендландия. Той бил син на крал Стрют-Харалд, който преди това властвал над Сконе. Хемингс и Туршел Хьоге били братя на Сигвалде. Бюе Дигре и брат му Сигюрд от Бурнхолм били едни от хьовдингите на юмборгските викинги. Във Вендландия бил и Вагн, синът на Оке. Там бил и Тургюна, син на Сигюрд и сестрата на Бюе.

Веднъж ярл Сигвалде пленил Свайн и го отвел със себе си в Юмсбург във Вендландия, където го принудил да сключи мир с Бурислав, кралят на вендландците; Сигвалде диктувал условията на мирното споразумение. Ярлът бил женен за дъщерята на крал Бурислав — Астрид. Ако Свайн не се съгласи на споразумение с Бурислав, казал ярлът, той щял да го предаде на вендландците. Крал Свайн знаел, че те щели да го измъчват до смърт и затова приел условията на Сигвалде. Ярлът отсъдил Свайн да се ожени за другата дъщеря на крал Бурислав — Гюнил, а Бурислав да вземе за жена дъщерята на Харалд и сестра на Свайн — Ире, като всеки от тях запазвал кралството си и двамата трябвало да поддържат мира помежду си. След това крал Свайн заминал за Дания с Гюнил. Синовете им се казвали Харалд и Кнют Велики. По това време датчаните непрестанно заплашвали ярл Хокон и Норвегия, че ще тръгнат срещу него.

35. Крал Свайн устроил голямо пиршество, на което поканил всички хьовдинги в кралството си; искал да вдигне тост в памет на своя баща Стрют-Харалд, който бил загинал наскоро в Сконе. А Сигюрд и бащата на Бюе Дигре — Бесете загинали в Бурнхолм. Кралят поканил юмборгските викинги, ярл Сигвалде, Бюе и техните братя на пиршеството, за да вдигнат тостове за бащите си. Тези от Вендландия пристигнали с четиридесет кораба, а тези от Сконе — с двадесет. Много хора дошли на празненството.

През първия ден от пира, преди да седне в трона на баща си, Свайн вдигнал тост в негова памет и обещал, преди да изминат три години, да отиде в Англия и да убие крал Адалрод^[163] или да го прогони от страната. Този тост трябвало да вдигнат всички присъстващи заедно с него. За хьовдингите на юмборгските викинги били отредени най-големите рогове и най-силното питие. След това всички пили за Христос и отново на юмборгските викинги донесли най-големите рогове с най-силното питие. Вдигнал се трети тост; след него Сигвалде вдигнал тост в памет на своя баща и обещал, преди да изминат три години, да отиде в Норвегия и или да убие ярл Хокон, или да го прогони от страната. След това брат му Туршел Хьоге обещал да последва Сигвалде в Норвегия и да не напуска която и да е битка, докато Сигвалде се бие в нея. И Бюе Дигре обещал да замине за Норвегия с тях двамата и да не се отказва от битка с ярл Хокон. После повечето юмборгски викинги се зарекли да се бият на тяхна страна. След тях Вагн Окесон обещал да ги придружи в Норвегия и да не се връща, преди да убие Туршел Лайра и да легне с дъщеря му Ингебьорг. Мнозина от другите хьовдинги започнали да обещават различни неща. Всички вдигали тостове през този ден, но когато на другата сутрин юмборгските викинги изтрезнели, се усетили, че не са си държали езиците зад зъбите; те се събрали, за да обсъдят какво да правят, и решили да се приготвят колкото може по-бързо; те веднага се заели с корабите и екипажите си. Това тутакси се разчуло из околните страни.

36. Ярл Айрик Хоконсон също разбрал какво става. По това време той бил в Ромерике; веднага събрал хора и тръгнал към Опландия, а оттам се насочил към Тронхайм при баща си ярл Хокон. Турд Колбайнсон споменава за това в „Айриксдропа“:

От юг се понесе

истина, възпята в песен,

за войски големи

и битки с оръжия метални.

За селяните беше много страшно!

Измъкнаха от техните бърлоги

датските дълги кораби — скайди^[164],

пуснаха ги във водата.

За това чу да се говори

господарят.

37. Ярл Хокон и ярл Айрик събрали войска от целия Трьонделаг, изпратили вест в Нурмьоре, Сюнмьоре, Румсдал, Нимдал и Хологаландия, за да свикат войската и да намерят кораби. За това се разказва в „Айриксдропа“:

Щитоносецът в огъня изпрати

снекери и скайди,

и още много кнари^[165].

Смелият крал с войска

и закалени остриета

унищожи страната клета —

наследствената си земя.

Много щитове се сведоха тогава

из цялата страна.

Ярл Хокон отплавал на юг към Мьоре, за да събере хора и оттам; крал Айрик също заминал на юг.

38. Юмборгските викинги се насочили към Лимфюрд и оттам излезли в открито море с шестдесет кораба. Приближили се към брега при Агдер и се плъзнали край бреговата линия на север към Рогаландия; веднага щом стигнали до кралството на ярл Хокон, започнали да плячкосват и опустошават земите. Така, воювайки, те постепенно се придвижили още по на север.

Един човек на име Гайрмюнд тръгнал с шхуна и няколко моряка към Мьоре. Стигнал там и намерил ярл Хокон. Приближил се към него и му разказал, че в страната има вражеска войска, която пристигнала откъм Дания. Ярлът го попитал дали е сигурен в това, което казва. Тогава Гайрмюнд вдигнал едната си ръка — китката й била отсечена. „Това е доказателството, че в страната има вражеска войска“, казал той. Кралят го разпитал за подробностите. Гайрмюнд му казал, че това били юмборгски викинги, че избили много хора и плячкосали много селища. „Във всеки случай действат и плават бързо — казал той — и съм сигурен, че скоро ще бъдат тук.“

Тогава ярлът обиколил всички фиорди по суша и море; пътувал ден и нощ; изпратил съгледвачи на брега в Айд, на север във Фюрдане и там, където се намирал Айрик с войската си. За това се разказва в „Айриксдропа“:

Принуден от Сигвалде,

високи щевени постави кралят

от него да се защитава.

Вещ в битките, морските коне пришпори;

поклащаха кила си те тъдява

и затрепериха веслата.

Никой от смъртта си не избяга!

Другарят на зловещите грифони

морето към ада устремно подгони.

Веднага щом получил вестта, ярл Айрик доплавал от север с войската си.

39. Местните хора никога не разказали какво са правили ярлите, когато били разпитвани от викингите, които опустошавали всичко, където и да стъпел кракът им. Те стояли на рейд от външната страна на Ход и често правили набези към сушата, плячкосвали и отвеждали на корабите си всички мъже, годни да носят оръжие. Един възрастен селянин се приближил към дружината на Бюе и рекъл: „Вие не сте истински войници, щом откарвате крави и телета. Ще бъдете по-добри ловци, ако хванете мечката, която приближава до леговището си.“ — „Какво говориш? — попитали те, — имаш да ни кажеш нещо за ярл Хокон ли?“ Селянинът отговорил: „Той е доплавал до Хьорюндфюрд вчера, имал един-два кораба; е, във всеки случай не са повече от три и не знае нищо за вас.“ Тогава Бюе и дружината му хукнали към корабите си, като изоставили цялата плячка. Бюе казал: „Сега да обсъдим това, което научихме! Мисля, че победата ще бъде наша!“ Те веднага отплавали с помощта на веслата. Ярл Сигвалде извикал към тях и ги попитал какво става. Те отговорили, че ярл Хокон бил влязъл във фиорда. Тогава Сигвалде също повел флотилията си натам. Загребали на север, заобиколили остров Ход и се приближили към брега.

40. Ярл Хокон и синът му Айрик дрейфували в Халшелсвик. Цялата им войска била събрана плътно около тях. Имали сто и петдесет кораба. Скоро научили, че викингите са от външната страна на остров Ход. Тогава ярлите загребали на север, за да ги пресрещнат; двете войски се срещнали на мястото, което днес се нарича Юрюнгавог.

Войските наредили корабите си в боен ред. Знамето на ярл Сигвалде се издигало в средата на войската му. Срещу него се разположил корабът на ярл Хокон. Сигвалде имал двадесет кораба, а ярл Хокон — шестдесет. Туре Юрт от Хологаландия и Стиркор от Гимсан били двама от хьовдингите във войската на ярл Хокон. На единия фланг се разположили Бюе Дигре и брат му Сигюрд с двадесет кораба. Срещу тях застанал Айрик Хоконсон със шестдесет кораба; в неговите редици били хьовдингите Гюдбранд Квите от Опландия и Туршел Лайра от Викен. На другия фланг се наредили Вагн Окесон с двадесет кораба и срещу него Свайн Хоконсон, Шеге от Опхаюг и Рагнвал от Стад с шестдесет кораба. В „Айриксдропа“ се разказва:

Към битката далече от страната

флотилията пореше вълните,

а тънките датски скайди

отсреща си поклащаха снагите.

Ярлът съсече обсипаните в злато екипажи

и с труповете топли натоварен

към Мьоре корабът отправи.

А в „Хольоятал“ Йойвинд разказва:

Враговете на Ингве-Фрьой се стреснаха малко

от срещата в онзи утринен час,

когато смелият владетел

флотата отправи към датчаните островитяни.

Тогава, размахващ меча,

той морския си кон пришпори

срещу тяхната войска.

И ето че флотилията се приготвила за бой. Започнала страшна, жестока битка, в която загинали много хора и от двете страни, но повечето били от страната на Хокон, защото юмборгските викинги се биели устремно, дръзко, безмилостно и удряли право в щитовете. Ярл Хокон попаднал под ударите на толкова много оръжия, че бронята му се пръснала на малки късчета и той я захвърлил. За това разказва Тинд Халшелсон:

Не беше както когато

красива съпруга с меки ръце

застила леглото на ярла;

грохот от битката

се понесе —

когато риза от халки съшита

той захвърли.

Разбити бяха ездитните коне

на краля на морето.

На пясъка ризата проблесна,

на краля гневна,

от здрави брънки изтъкала —

от тях белег му остана.

41. Юмборгските викинги имали по-големи и по-високи кораби, но и двете войски се биели толкова смело, колкото било възможно. Вагн Окесон се спуснал тъй устремно към Свайн Хоконсон, че Свайн заповядал на хората си да бягат, но точно тогава Айрик разположил кораба си срещу бойния ред на Вагн. Вагн заповядал отстъпление и наредил корабите си в бойния им ред преди атаката. Айрик се върнал при другите си кораби, които се придвижвали чрез веслата. Бюе отрязал въжетата и тръгнал след отстъпващите. Тогава Айрик залепил кораба си до кораба на Бюе и започнал жесток ръкопашен бой със секири. На кораба на Айрик се биели двама-трима срещу един от кораба на Бюе. В това време се изсипала такава градушка, че всяка капка тежала колкото едно йоре^[166]. И ето че Свайн отрязал въжетата и се опитал да избяга. Вагн Окесон извикал след него да не бяга, но ярл Сигвалде не му обърнал внимание. Тогава Вагн хвърлил копие след него и то се забило в лоцмана. Ярл Сигвалде все пак избягал с кораба и гребците си, а двадесет и пет други кораба останали. Ярл Хокон разположил флотилията си от другата страна на кораба на Бюе и така разстоянието между биещите се скъсило. Вигфюс Вига Глюмсон грабнал една наковалня, която лежала на пейката на гребците — един човек току-що я бил използвал, за да затегне дръжката на меча си. Вигфюс бил много силен мъж, той грабнал наковалнята с две ръце и така ударил Аслак Холмскале по главата, че наковалнята размазала мозъка му. До този момент Аслак не бил докоснат от ничие оръжие, а самият той нанасял смъртоносни удари на всички страни, изправен на щевена на Бюе — Аслак бил негов приемен син. Между моряците на Бюе бил и Ховард Хоганде, един много силен и смел воин.

Хората на Айрик се качили на кораба на Бюе и започнали да настъпват към бака, където се биел самият Бюе. Тущайн Митланг така ударил Бюе в носа, че го счупил и зейнала огромна рана. Бюе ударил Тущайн отстрани и разделил тялото му на две. След това вдигнал два сандъка, пълни със злато, и високо извикал: „Всички воини на Бюе — зад борда!“ И скочил с двата сандъка във водата. Много от бойците му също скочили, други загинали на кораба, така че останали малко хора, които да молят за пощада. Корабът на Бюе бил разсечен от щевен до щевен, а после и останалите му кораби били разбити един по един. Тогава Айрик разположил кораба си точно срещу кораба на Вагн; битката била тежка, но накрая корабът на Вагн бил разсечен, а него взели в плен заедно с още тридесет от неговите воини. Те били закарани на брега и вързани. Тогава Туршел Лайра се приближил към тях и казал: „Ти, Вагн, обеща да ме убиеш, но както сам виждаш, аз тебе ще убия.“ Вагн и хората му седели на един отсечен ствол. Туршел държал голяма секира. Той ударил с нея този, който седял на края на дървото. Вагн и останалите били вързани така, че едно и също въже увивало глезените на всички, а ръцете им били свободни. Един от пленниците казал на другите: „Държа игла в ръката си, ако усетя нещо, когато ми отсичат главата, ще я забия в земята.“ Отсекли му главата, а иглата паднала от ръката му. В редицата седял и красив мъж с дълга коса; той повдигнал косата си, проточил напред шията си и казал: „Не цапайте косата ми с кръв!“ Един от войниците хванал косата му с две ръце и силно я опънал назад. Туршел вдигнал секирата и замахнал. Пленникът толкова силно дръпнал главата си напред, че онзи, който държал косата му, политнал и секирата отсякла и двете му ръце; те паднали на земята. Тогава се приближил Айрик и попитал: „Кой е този красив мъж?“ — „Наричат ме Сигюрд — казал той — и съм син на Бюе. Както виждаш, още не всички юмборгски викинги са мъртви.“ Айрик казал: „Ти наистина трябва да си син на Бюе. Искаш ли помилване?“ — попитал ярлът. „Зависи кой го предлага!“ — отвърнал Сигюрд. „Предлага го този, който има властта да го даде — казал ярлът, — а това е ярл Айрик.“ — „Тогава го искам“ — отвърнал Сигюрд. Отвързали го, а Туршел Лайра рекъл: „Ярле, ако искаш да помилваш всички тези мъже, трябва да знаеш, че Вагн Окесон в никакъв случай няма да си тръгне жив оттук“, и се хвърлил напред с вдигната секира. Викингът Скарде се изплъзнал от въжето и се хвърлил в краката на Туршел, който залитнал и се стоварил с целия си ръст върху него. Вагн успял да грабне секирата, вдигнал я високо и съсякъл Туршел. Ярлът го попитал: „Вагн, искаш ли помилване?“ — „Искам, ако всички останали бъдат помилвани“ — отвърнал Вагн. „Отвържете ги!“ — заповядал ярлът. Така осемнадесет мъже били убити, а дванадесет — помилвани.

42. Ярл Хокон седял с още няколко души на един отсечен ствол, когато на кораба на Бюе звъннала тетива и една стрела се забила в Гисюр от Валдрес — едър земевладелец, който седял до ярла в пищните си дрехи. Няколко души се качили на борда на кораба на Бюе и там се натъкнали на Ховард Хоганде, който стоял на колене до перилата, защото краката му били отсечени. Държал лък в ръката си. Когато се качили на кораба, Ховард попитал: „Кой падна?“ Отговорили му, че това бил Гисюр. „Тогава не съм имал късмета, на който се надявах“ — отвърнал Ховард. „Мъката беше достатъчно голяма — казали те — и ти няма да продължаваш още нещастията!“ Убили го.

После минали през бойното поле между труповете на мъртвите воини, където събрали плячката, за да я поделят; двадесет и пет от корабите на юмборгските викинги били разбити. Тинд разказва:

От онзи ден

Върху вендландците остана

от остриетата следа.

Мечът ги ухапа,

както животно хапе по крака;

на враните трапеза той постла;

двадесет и пет дълги скайди той разби;

и би се с меча —

страшилище за бродещите по моретата бойци.

След като разпуснал войската, ярл Хокон заминал за Тронхайм. Той бил много разочарован от това, че Айрик помилвал Вагн Окесон. Говорят, че в тази битка ярл Хокон пожертвал сина си Арлинг и обрекъл смъртта му на боговете, за да спечели победа; казват, че след това се изсипала градушка и нещата се преобърнали така, че юмборгските викинги започнали да губят повече хора.

Ярл Айрик тръгнал към Опландия и оттам към своето кралство на изток. Вагн Окесон го придружавал. Айрик оженил Вагн за дъщерята на Туршел Лайра — Ингебьорг и му дал хубав дълъг кораб с пълно оборудване и екипаж; двамата се разделили като близки приятели. Вагн тръгнал за родната си Дания и оттогава станал почитан човек; много знатни мъже произлизат от неговия род.

43. Както вече писахме, Харалд Гренске бил крал на Вестфолд. Той се оженил за Оста, дъщерята на Гюдбранд Кюла. През едно лято, когато Харалд бил на война по Източния път и спечелил богатства, той стигнал до Свитюд. Там властвал Улав Шведски — син на Айрик Победоносния и дъщерята на Скуглар-Тосте, Сигрид. По времето, когато Харалд пристигнал, Сигрид била вече вдовица и имала много големи имения в Свитюд. Когато чула, че Харалд Гренске, нейният приемен брат, е дошъл в страната и бил наблизо, тя го поканила на гости. Той не чакал втора покана и веднага тръгнал с голяма свита. Тя се приготвила да ги посрещне по най-добрия възможен начин. Крал Харалд и кралица Сигрид седнали в троновете и пили заедно цялата вечер, като наливали без мярка на неговите хора. Когато кралят се наканил да си ляга вечерта, леглото му било застлано със скъпи материи и красиви възглавници. Имало само няколко души в неговата стая. Когато кралят се съблякъл и легнал в леглото си, при него дошла кралицата; тя лично му наляла питие, накарала го да пие много и била много нежна и мила с него. Кралят се напил и двамата се отдали на ласки; накрая той заспал, а кралицата отишла да си легне в своето легло. Сигрид била умна и далновидна жена.

На следващата сутрин пиршеството било подновено. Както става винаги след тежко пиянство, последиците били лоши. А кралицата била все така бодра. Тя казала на краля, че еднакво много цени своите имения и кралството си в Свитюд, както и неговите имения и кралството му в Норвегия. Кралят се натъжил. Нищо вече не го интересувало, той искал да си замине и просто не бил на себе си. Кралицата обаче била все така весела и мила, изпратила го и му дала скъпи дарове.

През есента Харалд се върнал в Норвегия, където презимувал. Той ставал все по-нещастен. През лятото тръгнал към Източния път със свитата си. Отплавал към Свитюд и изпратил вест на кралица Сигрид, че иска непременно да се срещне с нея. Тя пристигнала на кон и двамата разговаряли. Кралят бързо стигнал до въпроса, който го вълнувал, и попитал Сигрид дали иска да се омъжи за него. Тя отговорила, че това сигурно е шега от негова страна, защото той бил вече женен и според нея това му било напълно достатъчно. Харалд казал, че Оста била добра и кротка жена, но не била от толкова знатен род като неговия. Сигрид отвърнала: „Може и да си от по-знатен род от нейния, но тя е по-щастлива от двама ви в този брак.“ Поговорили си още малко и кралицата си отишла.

Крал Харалд се замислил дълбоко; искало му се да отиде при кралица Сигрид и пак да поговори с нея. Много от неговите хора го посъветвали да не го прави, но той отишъл с голяма свита в имението на кралицата. Същата вечер там пристигнал и друг крал; това бил Висавалд^[167] от Гардарике; той пристигнал, за да й предложи брак. Кралете и свитите им били настанени в една голяма стара гостна. Цялото обзавеждане отговаряло на стила на гостната; вечерта не се скъпили на пиене и питието било толкова силно, че всички се напили, а главният пазач и цялата охрана отвън заспали. Кралица Сигрид наредила на хората си да ги нападнат през нощта с факли и оръжие. Къщата била подпалена и изгоряла с всички, които били вътре, а тези, които излезли навън, били избити. Сигрид казала, че това щяло да постигне всички онези крале на малки кралства, които идвали от чужди земи да й предлагат брак. След тази случка хората я нарекли Сигрид Велика.

44. В годината преди това се състояла битката с юмборгските викинги в Йорюнгавог. Ране останал при корабите, а Харалд слязъл на брега. Той командвал тази част от войската, която останала там. След гибелта на Харалд воините побързали да се върнат в Норвегия и да разкажат какво се е случило. Ране отишъл при Оста и й разказал как е минал походът и с каква цел Харалд е бил при кралица Сигрид. Щом чула, Оста веднага заминала при баща си в Опландия, а той я посрещнал много сърдечно. И двамата били обидени от брака, който бил замислен да се осъществи в Свитюд, и от това, че Харалд имал намерение да напусне жена си. Оста Гюдбрандсдотер през същото лято родила момченце. То било кръстено Улав. Ране бил този, който го поръсил с вода. Момчето отраснало при Гюдбранд и майка си Оста.

45. Ярл Хокон управлявал цялото западно крайбрежие на Норвегия. Той властвал над шестнадесет области. След като Харалд Хорфагре уредил нещата така, че да има по един ярл във всяка област, това положение се задържало дълго време. Ярл Хокон подчинил шестнадесетте ярла. За това се говори във „Велекла“:

Къде другаде по света

има един-единствен владетел на земя,

която шестнадесет ярла за него управляват?

За господаря дълго ще разказват.

И плъзва тъй една мълва

за светкавичната военна игра,

играна от могъщия владетел

по четирите края на света.

Докато властвал ярл Хокон в Норвегия, във вътрешността на страната имало богата реколта и мир за населението. Селяните обичали ярла. Към края на живота си той обаче започнал да съжалява, че не се е държал както подобава с жените. Нареждал да му водят дъщерите на влиятелни хора и ги правил свои любовници за една-две седмици, след което ги връщал по домовете им. Това му създало много неприятели между роднините на жените; селяните започнали да му се заканват, както било характерно за трьондерците, когато нещо не им харесвало.

46. Ярл Хокон чул да се говори за пристигането на някакъв човек от запад, който се казвал Оле и се предполагало, че бил крал. От слуховете, които стигнали до него, ярлът предположил, че това е човек, принадлежащ към норвежкия кралски род. Оле твърдял, че родът му произхождал от Гардарике, а ярлът бил чувал, че Тригве Улавсон имал син на име Улав, който заминал на изток в Гардарике и отраснал там в двора на крал Валдемар. Ярлът често се питал какво ли е станало с него и сега заподозрял, че човекът, който пристигал от запад, бил именно той.

Един от добрите приятели на ярл Хокон, Туре Клака, плавал дълго време във викингски походи, а понякога предприемал и търговски пътувания. Затова го познавали из много места. Ярл Хокон изпратил Туре през морето в Дъблин по търговски дела, както често правел. Чрез него щял да узнае що за човек бил този Оле и ако се окажело, че това наистина е Улав Тригвасон или друг някой от норвежкия кралски род, Хокон щял да се разправи с него.

47. И така Туре тръгнал на запад към Ирландия и Дъблин, където разпитал за Оле, който живеел там при своя родственик Улав Кворан. Туре успял лично да разговаря с Оле. Туре бил много сладкодумен и когато се задълбочили в приятен разговор, Оле започнал да разпитва за новини от Норвегия; първо попитал за опландските крале: кой от тях останал жив и какво кралство имал; после попитал за ярл Хокон — дали народът го обичал.

Туре казал: „Ярлът е толкова смел мъж, че никой не смее да каже нищо против волята му, но това е, защото няма към кого другиго да се обърнат хората. Да ти кажа откровено, аз познавам начина на мислене на много знатни хора и на народа и съм сигурен, че всички желаят кралството да се управлява от някой от рода на Харалд Хорфагре. Но засега не виждаме изход и причината е, че зло постига всеки, който тръгне срещу ярл Хокон.“ Оле и Туре много пъти разговаряли за това и накрая Улав разкрил пред Туре името и рода си и му поискал съвет. Попитал Туре, дали ако отиде в Норвегия, селяните ще го приемат за крал. Туре го насърчил от все сърце да замине, окуражил го и му казал, че е храбрец. Желанието на Улав да тръгне за Норвегия, страната, от която произлизал родът му, се засилвало все повече.

И накрая Улав тръгнал с пет кораба. Първо се насочил към Сюдерьой, където дал на ярл Сигюрд Лудвесон един дълъг кораб да остане там и да управлява Осмюндарвог на Рагнвалсьой. После се замислил за Катанес, Улав плавал с корабите си и останал на дрейф в Катанес, защото Петландсфюрд не бил проходим за кораби. Когато кралят научил къде е ярлът, изпратил пратеник да го покани на разговор. Сигюрд пристигнал и разговарял с краля. Още в началото на разговора кралят казал, че ярлът и хората му трябвало да се покръстят, а ако ярлът откажел да направи това, щял да бъде убит; кралят казал, че ще тръгне с огън и оръжие срещу островите и ще направи пустиня от страната, ако народът не се покръсти. За момента Сигюрд нямал друг избор освен да приеме покръстването. Така той и хората, които го следвали, били покръстени. Ярлът приел правата вяра, заклел се във вярност на краля и му дал един от синовете си за заложник. Той се наричал Валп или Хюнде^[168]. Улав го отвел със себе си в Норвегия. Плавайки на изток, той излязъл при Мостер, където за пръв път слязъл на норвежка земя. Там заповядал да пеят литургия, а по-късно на това място издигнали черква.

Туре Клака посъветвал краля да се постарае да запази в тайна произхода и пристигането си, но да стигне колкото може по-бързо при ярла и да го нападне неочаквано. Крал Улав послушал съвета на Туре и плавал ден и нощ, когато имал попътен вятър и на никой от брега, където слизал, не казвал кой е. Когато пристигнал на север от Агденес, той научил, че ярл Хокон бил във фиорда и че ярлът не бил обичан от селяните.

Когато обаче Туре чул това, той разбрал, че нещата не са такива, каквито очаквал да бъдат. След битката с юмборгските викинги целият норвежки народ бил обикнал ярл Хокон заради победата му и заради това, че възцарил мир и спокойствие в страната. Но положението отново се влошило толкова, че селяните намразили ярла, а в страната идвала чужда войска.

48. Ярл Хокон бил на гости в Мелхюс в Гаюлдал, а корабите му стояли на рейд край Вигя. В Бюнес живеел един знатен земевладелец — Орм Лиря. Той имал жена, Гудрюн, която била дъщеря на Бергтур от Люнде. Хората я наричали Слънцето на Люнде, защото била много красива. Ярлът изпратил няколко от своите роби при Орм, за да вземат Гудрюн. Робите обяснили на Орм причината за посещението си, а той им предложил първо да вечерят. Преди обаче робите да довършат своята вечеря, от селото дошли много хора, тайно повикани от Орм. Тогава Орм казал, че не можело да става и дума Гудрюн да тръгне с робите. Гудрюн от своя страна поискала да предадат на ярла, че няма да отиде при него, ако не изпрати поне Тура от Румол да я вземе. Тура била знатна дама и любовница на ярла. Робите казали, че ще дойдат пак и тогава селянинът и жена му щели да си получат заслуженото. После отново се опитали да накарат Орм да изпълни заръката на ярла, но накрая си тръгнали с празни ръце.

Орм наредил да свикат войска от всички краища на страната, като приканил всички да тръгнат с оръжие срещу ярл Хокон и да го убият. Изпратил покана и на Халдур от Шардингстад, който веднага му изпратил подкрепление. Наскоро ярлът бил отнел жената на човек на име Бринюлв и това предизвикало голямо недоволство сред народа; хората само чакали знак, за да съберат войска. И когато сигналът бил даден, всички се вдигнали като един и тръгнали към Мелхюс. Ярлът обаче чул за това и заминал от имението си, като се насочил към една дълбока долина, която след това била наречена Ярлсдал^[169]. Там ярлът и хората му се скрили. На следващия ден ярлът научил всичко за войската на селяните, които запречили всички пътища. Те предположили, че ярлът е тръгнал към корабите си. Синът му Арленд, един необикновено мълчалив млад мъж, по това време предвождал корабите на ярла. Когато се спуснала нощта, ярлът наредил на свитата си да замине, като се придвижва през горите, водещи към Оркдал. „Никой няма да ви направи нищо, когато аз не съм с вас. Съобщете на Арленд да отплава от фиорда и му кажете, че ще се срещнем в Мьоре. Аз ще успея да се скрия от селяните.“

После ярлът заминал с роба Карк. По река Гаюла имало лед и ярлът яздил по него; оставил си наметалото там. После двамата с роба се скрили в една пещера, която от тогава се нарича Ярлсхеле^[170]. Те заспали и когато Карк се събудил, разказал какво бил сънувал: един черен и страшен мъж дошъл пред пещерата и Карк се изплашил, че той ще влезе вътре; мъжът му казал, че Юле бил мъртъв. Чувайки това, ярлът предположил, че Арленд е убит. Карк отново заспал и по едно време изкрещял високо в съня си. Когато се събудил, разказал, че сънувал същия мъж, който пак дошъл при него и го помолил да каже на ярла, че всички протоци са вече затворени. Ярлът изтълкувал този сън като знак за това, че няма да живее още дълго.

После двамата с Карк станали и тръгнали към имението Румол. Хокон изпратил Карк при Тура, за да я помоли да излезе при него, без никой да я види. Тя направила това и с радост посрещнала ярла. Той я помолил да го скрие за няколко дни, докато селяните се разотидат. „Тук, в имението ми, те ще претърсят под дърво и камък, за да те намерят — казала тя, — защото много хора знаят, че бих ти помогнала на всяка цена. Но има едно място, където няма да те търсят — в свинарника.“ Те отишли при свинете и ярлът рекъл: „Тук ще се заровим с Карк, трябва преди всичко да си запазим живота.“ После робът изровил една голяма дупка, изнесъл пръстта, а отгоре наредил няколко трупи. Тура разказала на ярла, че Улав Тригвасон влязъл във фиорда и убил сина му Арленд. Хокон се скрил в дупката заедно с Карк, а Тура ги покрила с трупите, насипала кал и пръст отгоре и пуснала прасетата. Свинарникът се намирал край една голяма канара.

49. Улав Тригвасон влязъл във фиорда с пет дълги кораба. Срещу него излязъл синът на ярл Хокон Арленд с три кораба. Когато приближили един към друг, Арленд разбрал, че ще има сражение и се отправил с хората си към сушата. А когато Улав видял корабите с весла да се придвижват покрай фиорда, помислил, че ярл Хокон ги управлява и веднага заповядал на своите екипажи да гребат след тях колкото могат по-бързо. Корабите на Арленд стигнали до брега и опрели дъното. Войниците наскачали във водата и се опитали да излязат на сушата. Тогава корабите на Улав пристигнали с пълна скорост. Улав забелязал един човек, който плувал във водата и който бил необикновено красив. Улав хвърлил по него лоста за управление и го уцелил по главата. Това бил Арленд, синът на ярл Хокон. Лостът се забил в мозъка на плувеца. Така загинал Арленд. Улав и воините му избили много хора. Някои се спасили с бягство, други попаднали в плен и после били помилвани. От тях Улав научил много новини. Помилваните му разказали, че селяните прогонили ярл Хокон, а свитата му се пръснала по четирите краища на страната.

И ето че селяните дошли при Улав доброволно. Срещата била радостна и за двете страни, които се обединили. Селяните приели Улав за свой крал; всички искали едно — да намерят ярл Хокон. Те тръгнали към Гаюдал, защото предположили, че кралят е отишъл в Румол в някое от тамошните имения. Тура била най-близкия му човек от долината. Селяните отишли при нея и търсили ярла навсякъде, но не го намерили. Тогава Улав изкарал прислугата навън от имението, изправил се върху голямата канара край свинарника и казал, че ще възнагради с дарове и почести този, който намери ярл Хокон. Ярлът и Карк чули тези думи. Около тях не било тъмно и ярлът попитал Карк: „Защо си толкова блед? Нали не е защото мислиш да ме предадеш?“ „Не“ — отвърнал Карк. „Ние с тебе сме родени в една и съща нощ — казал ярлът — и няма да измине много време между моята и твоята смърт.“ Когато се свечерило, крал Улав си заминал. През нощта ярлът останал буден. Карк заспал и започнал да крещи в съня си. Ярлът го събудил и го попитал какво сънува. Карк отговорил: „Бях в Ладе и кралят сложи златна огърлица на шията ми.“ Ярлът отговорил: „Това показва, че Улав Тригвасон се кани да сложи кървава огърлица на шията ти, ако те срещне. Пази се! От мен ще видиш само добро, както винаги досега. Не ме предавай!“ И двамата повече не успели да заспят, сякаш се пазели един от друг. Едва на разсъмване ярлът заспал. Не след дълго обаче започнал да крещи мъчително насън и това продължило толкова дълго, че накрая в съня си ярлът започнал да се опитва да се изправи, като викал високо и отчаяно. Карк се изплашил, грабнал един голям нож, който винаги носел в колана си, забил го в гърлото на ярла и го извадил. Ярл Хокон умрял, Карк отрязал главата му и избягал. На следващия ден отишъл в Ладе, предал главата на ярла на крал Улав и му разказал всичко, което се било случило и което вече разказахме. Когато чул историята, крал Улав заповядал да отрежат главата на Карк.

50. После крал Улав тръгнал, следван от много селяни към Нидархолм. Той носел главите на ярл Хокон и Карк със себе си. Нидархолм бил каменист остров, на който екзекутирали крадци и разбойници. Там се издигала бесилка; Улав заповядал да отнесат на нея главите на ярл Хокон и Карк. След това цялата войска се приближила, започнала да крещи и да хвърля камъни по тях; викали, че и този подлец трябва да тръгне по пътя на другите подлеци. След това изпратили хора в Гаюдал, които взели трупа на ярла, отнесли го и го изгорили. Омразата, която трьондерците изпитвали към ярл Хокон, била толкова силна, че никой не произнасял името му, без да добави „лошия ярл“. Тази добавка към името му се запазила дълги години след смъртта му. Но следва да кажем истината за ярл Хокон. Имало много неща, които показват, че той бил способен владетел, произхождащ от велик род. Притежавал познанията и способността на човек, който умее да използва властта си. Ярлът имал силна воля в битките и късмета да печели победи и да унищожава враговете си. Турлайф Раюдфелсон казва:

Хокон! Не знаем

под пътя на луната

по-велик ярл от тебе.

В бой отстояваше властта.

Девет благородника

при Один ти изпрати.

Враната кълва от трупове,

които ти й даде.

Ти стана на земи богат, господарю.

Ярл Хокон бил галеник на боговете и било чиста случайност, че съдбата отвела такъв владетел към смърт като неговата. Но причината нещата да се подредят така била, че дошло времето жреците и жертвоприношенията да отстъпят място на правата вяра.

51. Улав Тригвасон бил провъзгласен за крал на цялата страна по време на голям тинг в Тронхайм. Той трябвало да притежава страната в същите граници, в които я е притежавал и Харалд Хорфагре. Целият тинг се изправил на крака и не искал да чуе за друг крал освен Улав Тригвасон.

Улав обиколил страната и установил властта си над народа. Всички хора в Норвегия показали привързаността си към него. Хьовдингите на Опландия и Викен минали на страната на Улав и останали владетели на земите си под неговото управление. През първата зима и първото лято от своето владичество кралят обикалял страната. Крал Айрик Хоконсон, брат му Свайн и други техни роднини избягали от страната на изток при крал Улав Шведски в Швеция, който ги приел добре. Турд Колбайнсон разказва:

Изпрати заговор човешки

Хокон в гроба;

не намерил покой, безутешен,

смъртта пожела го тъй много.

Синът на Тригве бе пристигнал

в страната, която смело

завоюва, пазейки се с щита,

когато доплава откъм запад.

В сърцето си

таеше Айрик

срещу бляскавия крал

повече от туй, що на висок глас каза;

(това и чакахме от него).

Трьондерският ярл помоли

краля шведски за съвет,

изплашен от мъстта народна.

Туй никой не посмя да пренебрегне.

52. Лодин от Викен бил богат човек от знатен род. Той често пътувал по Източния път да търгува. Корабът бил негов и карал много стока за продан. Плавал към Естландия, защото лятно време там имало добър пазар. Разполагал с всякаква стока. На този пазар Лодин видял една жена, продадена като робиня; когато я разгледал по-отблизо, той я разпознал — това била Астрид, дъщерята на Айрик, която била омъжена за крал Тригве. Астрид изглеждала много променена от времето, когато Лодин я видял за последен път; сега била гладна, изтощена и облечена в дрипи.

Лодин се приближил към нея и я попитал как е. Тя отговорила: „Мъчително е това, което трябва да ти кажа. Бях продадена като робиня и ме доведоха тук отново да ме продават.“ Тя също го била познала и го помолила да я откупи, ако иска, и да я заведе в дома на роднините й. „Аз ще те откупя и ще те изпратя в Норвегия при едно условие — ако се омъжиш за мене.“ И тъй като Астрид нямала друг изход, а и знаела, че Лодин е от знатен род и е влиятелен и богат човек, тя се съгласила, за да може да се освободи от робството.

Лодин купил Астрид и я отвел със себе си в Норвегия, където се оженил за нея със съгласието на нейните роднини. Родили им се деца — Туршел Невя, Ингрид и Ингеяр.

Астрид имала и две дъщери от крал Тригве — Ингебьорг и Астрид. Айрик Бюдаскале пък имал четирима сина: Сигюрд, Карлсходе, Йойстайн и Туршел Дирдил; всички те били знатни хора и имали имения в Йостландия. Двамата братя от Викен Тургайр и Хирнинг се оженили за дъщерите на Лодин и Астрид.

53. Когато датският крал Харалд Гормсон приел християнството, разпратил вестоносци по цялата страна да съобщят на народа, че всички трябва да се покръстят и да приемат правата вяра. Самият той следял изпълнението на това нареждане и прилагал сила, ако не помагало друго. Той изпратил в Норвегия двама ярли с голяма войска, за да въведат там християнството. Те отишли във Викен, където управлявал Харалд. По-голямата част от населението там било вече покръстено. След смъртта на Харалд синът му Свайн Тюгешег отишъл на война в Саксландия, оттам във Фрисландия и накрая в Англия. Норвежкият народ, който бил приел християнството, отново се върнал към езическите обичаи, хората пак започнали да правят жертвоприношения, каквито правели в северните части на страната.

Когато Улав Тригвасон станал крал на Норвегия, той останал до късно лято във Викен. Много от родствениците му го посетили — някои от сватовете му и приятелите на баща му. Всички се отнесли с него като към скъп приятел. Кралят поканил на разговор братята на майка си, втория си баща Лодин и братята на жена си Тургайр и Хирнинг. Той изложил пред тях същността на нещата и вложил в своите думи цялото си сърце. Преди всичко те трябвало да бъдат на негова страна, за да може той с всички сили да постигне това, което желаел — покръстването на цялото кралство. Улав казал, че или ще принуди цяла Норвегия да се покръсти, или ще умре. „Ще ви направя силни и могъщи всички, защото вярвам най-вече във вас. Ние сме роднини и сме обвързани по един или друг начин.“

Всички се съгласили да го следват във всяко негово начинание, а същото трябвало да направят и други, които искали да се вслушат в техните тинги. Крал Улав изложил пред народа намерението си да наложи християнството сред всички хора в страната. Тези, които вече знаели за това и били съгласни с него, първи го подкрепили и казали, че ще се отзоват на призива. Тъй като това били най-влиятелните хора, останалите ги последвали. Така били покръстени всички жители на Викен.

След това кралят тръгнал на север и поканил и тамошните хора да приемат правата вяра, а онези, които се възпротивили, той наказал жестоко — някои убил, други осакатил, трети изгонил от страната. Накрая в цялото кралство, управлявано преди от баща му Тригве и родственика му Харалд Гренске, било наложено християнството. През същото лято и зимата, която последвала, целият Викен бил покръстен.

54. Рано през пролетта крал Улав тръгнал из Викен с много хора, потеглил към Агдер и където свиквал съвет с бондите, те приемали християнството, защото не смеели да се възпротивят на краля. Откъдето минел кралят, народът бивал покръстван. В Хордаландия живеели много знатни личности от рода на Хорда-Коре. Той имал четирима сина: Турлайв Спаке, Огмюнд — баща на Туролв Шалг, който пък бил баща на Арлинг от Сула; третият бил Турд — баща на херс Клип, който убил сина на Гюнил Сигюрд Слева; четвъртият бил Олмуд — баща на Ашел, който пък бил баща на Аслак Фитяскале. Това бил най-големият и знатен род в Хордаландия. И ето че те научили какво става по страната. Кралят дошъл от юг с голяма войска и отхвърлил старите закони на народа, като всички, които се възпротивили, били наказани строго. Роднините се събрали на тинг и обсъдили бъдещото си поведение, защото знаели, че скоро кралят ще пристигне при тях. Те решили, че трябва да отидат на тинга в Гюла и там да се срещнат с Улав Тригвасон.

55. Веднага щом пристигнал в Рогаландия, Улав свикал тинга. Когато поканата за сбор стигнала до хората, те се въоръжили и тръгнали. Щом се събрали, се посъветвали помежду си и решили от името на всички да говорят тримата, смятани за най-добрите оратори. Те не трябвало да се съгласяват с волята на краля. Селяните негодували, че не се спазва законът и че кралят е този, който ги вика на тинг, а не народът — него, както било по закон. Когато тингът бил открит, крал Улав станал и заговорил спокойно. От думите му веднага станало ясно, че той иска хората да приемат християнството. Кралят предложил това кротко, но накрая заявил, че този, който му противоречи, ще предизвика гнева му и ще понесе жестоко наказание, където и да отиде.

Кралят завършил речта си и седнал. Тогава станал най-добрият оратор, когото селяните избрали да говори от тяхно име. Като заговорил обаче, толкова силно се разкашлял, че започнал да се задушава, не могъл да изрече нито дума и трябвало да си седне на мястото. Станал вторият от ораторите: той не искал да остави краля без отговор на речта му, още повече че първият оратор нямал късмета да се изкаже. Когато обаче се наканил да заговори, започнал толкова силно да заеква, че не успял да каже нито дума, всички наоколо избухнали в смях и ораторът трябвало да си седне на мястото. Ето че и третият представител на селяните се изправил и понечил да заговори, но така започнал да фъфли и мънка, че никой не разбрал какво казва. Накрая и той трябвало да си седне.

И така нямало кой повече да се изказва срещу предложението на краля. Тъй като селяните не успели да възразят, нищо не излязло от желанието им за съпротива и се оказало накрая, че всички са съгласни с краля. Хората, присъствали на тинга, били покръстени още преди да се разделят с краля.

56. Крал Улав тръгнал с войската си към тинга в Гюла, защото тамошните селяни му известили, че искат да дадат своя отговор. Когато се събрали за тинга, кралят поискал да разговаря първо с хьовдингите. Те се събрали и той им изложил целта на пристигането си, като им предложил да приемат християнството. Тогава Олмуд Старши казал: „Ние от нашия род обсъждахме това и всички държим на едно нещо: ако ти, кралю, мислиш да ни принудиш да нарушим законите си и искаш да ни подчиниш със сила, ние ще се противопоставим колкото можем и нека съдбата да реши на чия страна да бъде победата. Но ако ти, кралю, искаш да направиш добро на хората и ни дадеш предложение за нещо, което ще бъде от полза за нас, тогава ще те последваме и ще ти служим вярно и предано.“

Кралят попитал: „Какво ще искате от мен, за да бъдете удовлетворени?“ Олмуд отговорил: „Първо, мир и, второ, да омъжиш сестра си Астрид за нашия родственик Арлинг Шалгсон. Ние смятаме, че той е най-надеждният от всички млади хора в Норвегия.“ Крал Улав казал, че така е правилно и това ще бъде един добър брак. Казал още, че Арлинг е от добро потекло и изглежда добър младеж, но добавил също, че и самата Астрид трябва да даде своя отговор. Кралят разговарял със сестра си. „Нямам полза от това, че съм дъщеря и сестра на крал — казала тя, — щом като ти искаш да ме омъжиш за мъж без титла. Бих предпочела да почакам няколко години, но да сключа един по-добър брак от този.“ Така приключил разговорът за момента.

57. Крал Улав заповядал да му донесат един от соколите на Астрид, оскубал му перата и й го изпратил. Астрид си помислила: „Брат ми е разгневен!“ После станала и отишла при краля; той я посрещнал много доволен. Астрид му казала, че той е този, който ще реши за кого да я омъжи. „Аз мисля — казал кралят, — че имам властта да направя когото аз поискам владетел на кралство тук в тази страна.“ Заповядал да повикат Олмуд, Арлинг и всички техни роднини на разговор при него. Поговорили си за сватовството и сгодили Астрид за Арлинг.

След това кралят свикал тинга и на него предложил на селяните да се покръстят. Олмуд и Арлинг първи подкрепили краля и всички техни роднини се присъединили. Никой не посмял да им противоречи и всички, които присъствали на тинга, били кръстени.

58. През лятото Арлинг Шалгсон вдигнал сватба и на нея дошли много хора. Дошъл и крал Улав. Той предложил на Арлинг титлата ярл, а Арлинг отговорил: „Моите роднини са били херси и аз не искам титла по-висока от тяхната, но приемам с удоволствие, кралю, честта, която ми оказвате, да ме поставите на най-високото място до Вас в страната чрез тази титла.“ Преди да се разделят, крал Улав дал на зет си Арлинг земята на север от езерото Согн край Линдеснес при същите условия, при които по-рано Харалд Хорфагре давал земя на синовете си, за което вече писахме.

59. През същата есен крал Улав свикал тинга в Драгсайд в Стад и поканил представители от четирите области. Трябвало да пристигнат хора от Согн, Фюрдане, Сюнмьоре и Румсдал. Крал Улав дошъл с огромна свита, която водел от южната част на страната, и войска от Рогаландия и Хордаландия, която сама се присъединила към него.

Когато тингът започнал, крал Улав предложил християнството, както направил и на другите тинги. Кралят командвал огромна войска, от която народът се страхувал. Улав предложил на хората да изберат една от двете възможности: или да позволят да бъдат покръстени, или да се бият с него. И тъй като селяните не виждали като изход битката с краля, те избрали покръстването и веднага приели христовата вяра. Кралят се отправил с войската си по-нататък към Нурмьоре и покръстил цялата област. След това отплавал към Ладе, където по негова заповед разрушили храма, взели златото и фигурите на боговете и ги изнесли. От портата на храма кралят взел една златна халка, направена по поръчка на ярл Хокон. След това Улав заповядал храмът да бъде изгорен.

Когато селяните научили за това, събрали войска от всички краища, за да тръгнат срещу краля. Улав отплавал с флотилията си от фиорда и се насочил към Хологаландия, за да покръсти и тамошното население. Но когато пристигнал в земите на север от Бьорньор, научил, че в Хологаландия се събира войска, за да отбранява страната от него. Тази войска била предвождана от Хорек от Тьота, Туре Хюрт от Воган и Йойвинд Кинрива. Щом Улав разбрал, насочил корабите си в обратна посока и отплавал на юг към Стад и по-нататък към Викен, където пристигнал чак през зимата.

60. Кралица Сигрид от Свитюд, която наричали Сигрид Велика, се намирала в именията си. През тази зима започнали да се разменят послания между нея и крал Улав. Той поискал ръката й и тя отговорила положително. Нещата били уговорени и подготовката за сватба започнала. Крал Улав изпратил голямата златна халка на кралица Сигрид — онази халка, която бил взел от портата на храма в Ладе; наистина била много красива вещ. Кралицата и кралят трябвало да се срещнат през пролетта на границата край река Елв, за да уговорят подробностите за сватбата. Всички хвалели халката, която крал Улав изпратил на кралица Сигрид. Имало двама братя в свитата на кралицата, които вдигнали халката, претеглили я на ръце и взели да си шушукат. Кралицата ги повикала и ги попитала дали имат да й кажат нещо. Те не поискали да споделят с нея, но тъй като тя настояла на всяка цена да разбере дали са забелязали нещо особено, братята й казали, че халката е фалшива. Кралицата заповядала да отчупят парче от нея и открила, че вътре халката била сребърна. Кралицата се ядосала и казала, че Улав може и в друго да я измами.

Същата зима крал Улав тръгнал за Рингерике и покръстил тамошното население. Дъщерята на Гюдбранд Оста се омъжила наскоро след смъртта на Харалд Гренске за краля на Рингерике Сигюрд Сир, който бил син на Халвдан, а той бил син на Сигюрд Рисе, който пък бил син на Харалд Хорфагре. Улав, който бил син на Оста и Харалд Гренске, отраснал при втория си баща Сигюрд Сир и когато Улав Тригвасон пристигнал в Рингерике, за да въведе християнството по тези места, Сигюрд Сир, жена му Оста и синът й Улав веднага се покръстили. Така Улав Тригвасон станал кръстник на Улав Харалдсон, който по това време бил на три години^[171]. Крал Улав заминал за Викен, където останал да презимува. Това била третата година от властването му в Норвегия.

61. Рано през пролетта крал Улав заминал на изток към Кунгхеле, за да се срещне с кралица Сигрид. Двамата поговорили за нещата, които започнали да обсъждат през изминалата зима и за самата сватба; като че ли всичко вървяло гладко. Тогава Улав обяснил на Сигрид, че трябва да се прекръсти и да приеме правата вяра.

Тя отговорила така: „Не искам да се разделям с вярата, която съм имала досега и която са имали моите предци. Но нямам нищо против ти да вярваш в бога, който те привлича.“ Улав се ядосал и много остро отвърнал: „Мислиш ли, че ще те взема езичница — като куче?“ Ударил я с ръкавицата, която държал в ръката си. И двамата се изправили. Сигрид казала: „Това може да ти коства живота!“ После всеки тръгнал по пътя си. Кралят поел на север към Викен, а кралицата — на изток към Швеция.

62. Крал Улав заминал за Тьонсберг и отново свикал тамошния тинг. На него той съобщил на хората, че всички, които са се провинили, измисляйки галдри или правейки магии, трябва да напуснат страната. После кралят заповядал да издирят такива хора от околните селища и да ги съберат на едно място. Като ги събрали, между тях имало мъж на име Йойвинд Келда, син на сина на Рагнвал Ретилбайне, който пък бил син на Харалд Хорфагре. Този Йойвинд бил голям магьосник.

Крал Улав заповядал да настанят тези хора в една гостна край богато наредена маса. Организирал пир за тях и им дал да пият колкото могат, а когато се напили, наредил да запалят гостната. Помещението изгоряло и в него всички с изключение на Йойвинд Келда. Той успял да се изплъзне и избягал. Когато се отдалечил достатъчно, случайно срещнал някакви хора, които отивали при краля. Помолил ги да кажат на Улав, че Йойвинд Келда се е спасил от пожара и че никога повече няма да бъде подвластен на краля, и освен това ще продължи да се занимава с магия. Когато стигнали при краля, хората му предали всичко, за което ги помолил Йойвинд. Кралят казал, че е много лошо, че Йойвинд останал жив.

63. Когато настъпила пролетта, Улав заминал за Викен и обиколил тамошните си големи имения; той пратил вест из цялата област, че ще събере войската и през лятото ще тръгне с нея към северните краища на страната. След това заминал за Агдер. Когато наближил Лангфест^[172], той отишъл още по на север в Рогаландия и вечерта на Възкресение Христово пристигнал в Авалдснес. Там организирали Великденско пиршество за краля. Той водел около триста души със себе си.

Същата нощ на острова, на който бил кралят, пристигнал и Йойвинд Келда. Той дошъл с дълъг кораб и екипаж от магьосници и шамани. Те слезли на брега и с всички сили започнали да правят черна магия. Йойвинд направил спътниците си невидими, като спуснал толкова тъмна нощ, че кралят и хората му не можели в никакъв случай да ги видят.

Когато стигнали до имението в Авалдснес обаче, станало светло като ден. Случило се нещо съвсем различно от това, което очаквал Йойвинд. Мракът, който той заедно с другите магьосници изтъкал от черна магия, се стоварил върху него самия и другарите му така, че те не виждали вече с очите, а с тила си и започнали да се въртят постоянно в кръг. Часовите на краля ги забелязали, но не можели да разберат що за хора са това. Когато казали на краля за тях, той и приближените му станали и се облекли, а когато Улав видял как Йойвинд и спътниците му се лутат без посока, изпратил въоръжени войници да узнаят какво става. Приближавайки се, войниците разпознали Йойвинд, пленили него и другарите му и ги завели при краля. Йойвинд трябвало да разкаже историята си. След това кралят заповядал да завържат всички магьосници на една скала, която морето непрестанно обливало с вълните си. Там Йойвинд и спътниците му се простили с живота си. От тогава тази скала носи името Скратешаар.

64. Сега ще разкажа за това как една вечер, когато крал Улав бил на пиршество в Авалдснес, при него дошъл един старец. Той говорел тихо, носел вехта шапка и дрипави дрехи. Разказал на краля за събития, случили се в разни страни. Улав много се забавлявал с тези разкази и непрестанно разпитвал стареца за едно-друго. Гостът отговарял на всичките му въпроси и кралят останал с него до късно през нощта. Улав попитал стареца дали знае нещо за Огвалд, на когото били кръстени имението и носът над вълните. Човекът отговорил, че Огвалд бил крал и велик воин. Най-много от всичко обичал една крава, която водел навсякъде със себе си — смятал, че е много здравословно да пие от млякото й. „Крал Огвалд се би с друг крал, който се казваше Варин. В тази битка Огвалд загина и го положиха под могила от камъни близо до имението. Отгоре поставиха и надгробен камък, който все още стърчи на онова място. Кравата погребаха на друго място, недалече от тук.“

Това и още много други неща разказвал старецът на краля — стари истории за крале и събития.

Когато нощта напреднала, епископът напомнил на краля, че е време за сън и той го послушал. Когато кралят се съблякъл и си легнал, гостът седнал на едно столче до краката му и двамата още дълго време продължили да си говорят. След всяка дума на стареца кралят подавал следващата. Тогава епископът отново се намесил и казал, че е време кралят да спи. Кралят се съгласил, а гостът излязъл от стаята. Кралят поспал съвсем малко и се събудил, потърсил стареца и като не го намерил, наредил да го повикат; хората му обаче никъде не открили госта.

На следващата сутрин кралят повикал готвача и човека, който отговарял за пиенето; попитал ги дали при тях е идвал чужденец. Те отговорили, че точно когато се канели да сервират храната, при тях дошъл един непознат и им заявил, че не е хубаво да поднасят толкова лошо месо на кралската маса; после им дал две хубави тлъсти овчи пържоли, които те приготвили заедно с другото месо. Като чул това, кралят заповядал да изхвърлят цялата храна и казал, че това сигурно бил Один, в който езичниците вярвали толкова дълго. Кралят ги предупредил, че не трябва да се оставят Один да ги измами.

65. През лятото крал Улав успял да събере голяма войска от източната част на страната. С нея той отплавал на север към Тронхайм и спрял първо в Нидарос, където свикал тинг с хората от целия фиорд и друг с представители на осемте области на Фроста. Селяните приели поканата за тинга като покана за сбор на войската и събрали робите и свободните слуги от целия Тронхайм. И когато кралят пристигнал за тинга, бондите дошли, въоръжени до зъби. Открили тинга и кралят се изправил и заговорил. Казал на народа, че трябва да приеме християнството. Едва започнал речта си и селяните се развикали да млъкне, за да не го изгонят. „Така направихме с Хокон Възпитаника на Адалстайн — казали те, — когато той дойде и ни предложи същото, а няма да се подчиним на тебе повече отколкото на него.“ Тогава крал Улав разбрал, че селяните били много диви и имали толкова голяма войска, че няма да може да им устои. Той продължил да им говори, но се престорил, че се съгласява с тях и казал: „Искам отново да има разбирателство между нас, така както се бяхме уговорили; искам да отидем заедно при най-големия жертвеник и да разгледаме фигурите по него. Тогава ще решим коя вяра и обичаи да изберем и ще постигнем съгласие.“

Тъй като кралят бил сладкодумен и говорел спокойно, ядът на селяните поутихнал и те постепенно приели предложението му. Накрая се разбрали да се направи жертвоприношение в средата на лятото в Мааре и на него да присъстват всички хьовдинги и едри земевладелци, както повелявал обичаят. Крал Улав също бил поканен.

66. Имало един властен бонд на име Шеге, когото нарекли Ярншеге. Той живеел в Опхаюг в Йорландия. Шеге бил първият в тинга, който говорил против крал Улав, и той бил този, който подстрекавал бондите да се противопоставят на християнството. Така стояли нещата, когато разпуснали тинга. Бондите тръгнали към домовете си, а кралят — към Ладе.

67. Корабите на крал Улав били закотвени в река Нид. Той имал тридесет кораба и много на брой добри войници. Кралят често идвал в Ладе с дружината си. Когато наближило времето за жертвоприношението в Мааре, крал Улав подготвил голямо пиршество в Ладе. Той изпратил вестоносци из Стринд и Гаюдал да поканят всички хьовдинги и едри земевладелци. Когато приготовленията около пира приключили и гостите пристигнали, първата вечер пиенето се разливало без мярка. Всички се напили до смърт. Накрая, когато нощта напреднала, хората заспали.

На сутринта кралят станал, облякъл се и заповядал да се чете литургия за него, а когато тя свършила, повикал хората си. Всички негови войници слезли от корабите и дошли на тинга. Кралят станал и заговорил: „Във Фроста се състоя тинг, на който аз предложих на селяните да се покръстят, а те ми предложиха обратното — аз да се променя и да направя жертвоприношение заедно с тях, така както постъпил Хокон Възпитаника на Адалстайн. Ние се уговорихме да се срещнем в Мааре за голямото жертвоприношение. Но ако аз се отрека от вярата си и участвам в него, ще наредя да се направи най-голямото жертвоприношение, правено досега, и ще принеса хора в жертва на боговете. И тези, които ще бъдат умъртвени, няма да избирам измежду робите, а измежду най-личните тук. Изричам имената им: Орм Лиря от Мелхюс, Стиркор от Гимсан, Кор от Гритинг, Осбьорн от Ваарнес, Орм от Люкса, Халдур от Шардингстад.“ Кралят назовал имената на още петима от най-знатните хора около него. Казал, че ще принесе всички тях в жертва на боговете за добруване и мир. Тогава земевладелците отвърнали, че нямат достатъчно войска, за да тръгнат срещу краля, и му се подчинили. Разбрали, че всички присъстващи на пира ще бъдат покръстени и дали обет на краля, че ще спазват христовата вяра и ще се откажат от жертвоприношенията. Кралят ги задържал на пиршеството, докато всеки от тях не оставил брат, син или друг близък роднина за заложник.

68. Крал Улав влязъл в Тронхайм с цялата си войска. Когато отишъл в Мааре, всички местни хьовдинги, които се опълчвали срещу християнството, били вече там. С тях дошли и всички едри земевладелци, които още правели жертвоприношения. Имало огромно множество хора, както на тинга във Фроста. Кралят заповядал да свикат тинг. И двете страни били въоръжени. На тинга кралят станал и предложил на селяните да приемат християнството.

От името на селяните отговорил Ярншеге. Той обяснил, че както и преди, селяните не искали законите им да бъдат нарушавани. „Ние искаме да правиш жертвоприношения, кралю — казал той, — така са правили всички крале преди тебе.“ Останалите селяни се развикали в подкрепа на думите му, крещели, че трябва да стане така, както казал Шеге. Тогава кралят поискал да отиде до храма и да види как се прави жертвоприношението. Селяните се съгласили и двете дружини тръгнали.

69. Крал Улав влязъл в храма с неколцина от своите приближени и още неколцина селяни. Приближил се към фигурите на боговете — там бил Тур, хьовдинг на всички богове, украсен със злато и сребро. Крал Улав вдигнал бойната си брадва с позлатено острие и ударил Тур, който паднал от пиедестала си. Приближените на краля се втурнали и съборили останалите богове от пиедесталите им. Докато кралят бил вътре в храма, неговите хора убили Ярншеге пред входа на храма.

Когато Улав излязъл навън, той предложил на селяните да изберат една от двете възможности: или всички да приемат християнството, или да се бият с него. Но тъй като Ярншеге бил вече мъртъв, нямало кой да застане начело на местната войска и да я поведе срещу крал Улав. Затова селяните избрали първото — да направят така, както желаел кралят. Тогава крал Улав заповядал да бъдат покръстени всички присъстващи, а той взел заложници от земевладелците, за да бъде сигурен, че ще спазват законите на християнството. След това наредил на хората си да обиколят всички области в Тронхайм; вече никой не се противял срещу християнството и цялото население на Трьонделаг било покръстено.

70. Крал Улав заминал с войската си за Нидарос. Наредил да се издигне къща на хълма край река Нид и определил това място за пазар. Заповядал да се построят още къщи и едно кралско имение в гората на Шипакрок. През есента кралят заповядал да закарат там всичко, което му трябвало за зимата. Имало и много хора около него.

71. Крал Улав поканил родствениците на Ярншеге на среща, на която присъствали и много други знатни и влиятелни мъже. Ярншеге имал дъщеря, която се казвала Гудрюн. На срещата се уговорили кралят да се ожени за нея. Вдигнали сватба и след това Улав и Гудрюн си легнали в едно легло. Още първата нощ, когато кралят заспал, Гудрюн извадила нож и се опитала да го прободе. Кралят се събудил навреме, изтръгнал ножа от ръката й, станал и казал на хората си какво се е случило. Гудрюн грабнала дрехите си и излязла, а след нея цялата й свита. Те си заминали и Гудрюн никога повече не легнала в едно легло с крал Улав.

72. През същата есен крал Улав заповядал да построят голям дълъг кораб в Йор до река Нид. Това бил снек. Много работници участвали в построяването му. До началото на зимата корабът бил напълно завършен. В него имало по петнадесет банки за гребците от всяка страна и високи щевени, но отстрани не изглеждал голям. Кралят нарекъл кораба „Тран“.

Когато Ярншеге бил убит, трупът му бил отнесен в Йор и положен в гробницата на Брадата в Аустрот.

73. Навършили се две години, откакто крал Улав Тригвасон започнал да властва в Норвегия. При него имало един свещеник, Тангбранд, който бил лош воин, но много начетен и уважаван мъж. Тангбранд обаче бил толкова опърничав, че кралят не го искал при себе си и затова го изпратил в Исландия със задачата да наложи християнската вяра в страната. Свещеникът тръгнал с един търговски кораб. За пътуването се знае само това, че корабът стигнал до южния край на страната, влязъл в Алптафюрд — един от източните фиорди, и Тангбранд останал да презимува при Хал в Сида. Свещеникът въвел християнството в Исландия. Хал, цялото му домакинство и много други местни първенци приели правата вяра, повлияни от думите на Тангбранд. Но много хора му се противопоставили. Турвал Вайле и скалдът Ветрлиде съчинили сатирични стихове за Тангбранд, заради което последният убил и двамата. Тангбранд останал в Исландия две години и докато си заминал, убил трима души.

74. Имало един мъж, който се казвал Сигюрд, и един друг, който се казвал Хаюк. Те били хологаландци и пътували много по търговски дела. Едно лято те прекарали в Англия. Когато се върнали в Норвегия, те пак отплавали, но този път към северните краища на страната — Нурмьоре. Там попаднали на хората на крал Улав. Те предали на краля, че в страната са пристигнали хологаландци и той заповядал да ги заведат при него. Когато се срещнали, Улав ги попитал дали не искат да се покръстят, но те отказали.

Кралят им поговорил за християнството, но това не помогнало; заплашил ги с мъчения и смърт, но хологаландците пак не отстъпили. Кралят наредил да ги оковат във вериги. Той често ги навестявал и им говорел за Христовата вяра, но нищо не помагало. Една нощ пленниците изчезнали, без никой да разбере как са избягали и къде са отишли, а през есента двамата търговци се озовали при Хорек в Тьота; той ги приел и те презимували при него. Чувствали се много добре там.

75. През един пролетен ден Хорек бил у дома си, а в имението имало само няколко души. Той скучаел. Сигюрд му предложил да излязат и да се позабавляваш. Хорек приел с готовност. Двамата братя, Сигюрд и Хаюк, и стопанинът се спуснали към брега. Там приготвили една дванадесетместна ладия, а Сигюрд отишъл да вземе платно и всичко останало. Те често вземали платна, когато отивали на разходка. Хорек се качил на кораба и приготвил веслата. Двата братя били въоръжени. Така се движели из дома на земевладелеца, били опасни мъже. Преди да се качат на кораба, братята хвърлили на борда няколко калъпа масло, един кош с хляб и една голяма бъчва с бира. След това отплавали.

Недалеч от острова опънали платната. Хорек управлявал кораба в посоката, която той бил избрал. Сигюрд му казал: „Сега ще ти поставим някои условия. Трябва да избираш между тях. Или ще ни оставиш ние да направляваме кораба, или ще те вържем, или ще те убием.“ Хорек разбрал как стоят нещата. Дори и да бил въоръжен, не можел да се бие с повече от един човек. Ето защо избрал най-приемливото за него условие — оставил братята да определят посоката, после им дал обет за вярност и честната си дума.

След това Сигюрд поел управлението на кораба и го насочил на юг. Двамата братя внимавали да не се срещат с хора. Имали попътен вятър и не спрели, докато не стигнали в Тронхайм и не акостирали в Нидарос. После отишли при крал Улав. Той поканил Хорек на разговор и му предложил да се покръсти. Хорек отказал. Много дни разговаряли кралят и Хорек за това, понякога в присъствието на много хора, друг път насаме, но така и не се споразумели.

Накрая кралят казал на Хорек: „Е, можеш да си заминеш и нищо няма да ти направя този път, защото сме близки роднини и не искам да кажеш, че съм те принудил насила. Но трябва да знаеш, че през лятото ще дойда на север и ще накажа онези, които отричат християнството.“ Хорек казал, че ще бъде щастлив да си замине колкото може по-бързо. Крал Улав му дал една шхуна с десетина-дванадесет гребци и наредил тя да бъде натоварена с всичко, което трябвало за пътуването. Дал му и тридесетина силни въоръжени мъже.

76. Хорек от Тьота побързал да напусне града и да се отдалечи колкото може по-бързо от него, а Хаюк и Сигюрд останали при краля и се покръстили. Хорек плавал, без да спира, докато стигнал в родното си място Тьота. Тогава съобщил на своя приятел Йойвинд Кинрива, че той, Хорек от Тьота, бил при крал Улав, който не го принудил насила да приеме християнството. Казал да му предадат и това, че трябва да очакват кралят да тръгне срещу тях с голяма войска през лятото.

Хорек предложил да обсъдят този въпрос и помолил Йойвинд да дойде при него колкото може по-бързо.

Когато получил вестта, Йойвинд разбрал, че непременно трябва да се намери изход от положението, така че крал Улав да не ги нападне. Тръгнал веднага с една лека шхуна и неколцина воини. В Тьота Хорек го посрещнал сърдечно и двамата се отдалечили към другия край на имението, за да поговорят. Но едва започнали разговора, когато пристигнали хората на крал Улав — същите, които придружавали Хорек до родината му; те пленили Йойвинд, отвели го до кораба си и отплавали заедно с него.

Плавали, без да спират, докато стигнали до Тронхайм и отишли при крал Улав в Нидарос. Завели Йойвинд при краля. Улав му предложил, както на другите, да се покръсти, но Йойвинд отказал. Кралят любезно му предложил още веднъж да приеме християнството, като му посочил много причини за това. Същото направил и епископът. Но всичко това изобщо не направило впечатление на Йойвинд. Кралят му предложил дарове и пиршества, но Йойвинд все така отказвал всичко.

Тогава кралят го заплашил с мъчения и смърт, но и това не пречупило Йойвинд. Накрая кралят заповядал да донесат един тас, пълен с горещи въглени, и да го сложат върху корема на Йойвинд. Кожата му започнала да изгаря и тогава Йойвинд казал: „Махнете таса от мен, искам да кажа няколко думи, преди да умра.“ Махнали съда и кралят попитал: „Е, Йойвинд, ще повярваш ли сега в Христос?“ „Не — казал той, — не мога да се покръстя, защото аз съм дух, на който с помощта на магия финландците дадоха живот в човешко тяло; баща ми и майка ми не са можели да имат деца преди това.“ След това Йойвинд умрял. Той бил най-големият магьосник.

77. Напролет крал Улав заповядал да приготвят корабите му и събрал войската си, а самият той се качил на „Тран“. Войската на краля била голяма, а воините му били красиви. Когато всичко било готово, Улав отплавал с флотилията си от фиорда и се насочил на север, минал покрай Бьоле и продължил към Хологаландия. Където и да слезел на брега, той свиквал тинги и предлагал на всички да приемат християнството. Никой не дръзвал да му противоречи и по този начин цялото население по местата, през които минавал кралят, било покръстено. Улав пристигнал при Хорек в Тьота и покръстил него и всичките му хора. Хорек дал богати дарове на краля, когато се разделяли, и му се заклел във вярност. Кралят му дал ленно владение.

78. Имало един селянин на име Раюд Враната. Той живеел на Гудьой^[173] в Салтфюрд. Раюд бил много богат и държал голяма прислуга. Бил влиятелен човек. Голяма дружина финландци му помагали, когато имал нужда от това. Раюд бил вещ в правенето на жертвоприношения и знаел много магии. Негов приятел бил Туре Хюрт, за когото разказахме преди. И двамата били властни управници. Когато чули, че крал Улав се приближава, минавайки през Хологаландия с голяма войска, те изкарали корабите си и събрали колкото може повече хора около себе си. Раюд имал голям дракар с позлатена драконова глава отпред. Той бил шейсетместен и изглеждал огромен. Туре Хюрт също имал голям кораб. Двамата се насочили на юг срещу крал Улав. Скоро враговете се срещнали и се разразила голяма битка. Започнали да загиват хора, повече мъртви падали сред хологаландците. Корабите им били разбивани и от тях долитали само стонове и крясъци на ужасени хора.

Раюд се отправил към открито море и наредил да вдигнат платното. Той винаги имал попътен вятър, защото го викал с магия.

Скоро станало ясно накъде отива — прибирал се на Гудьой. Туре Хюрт обаче се отправил към брега. Хората му наскачали от корабите, но крал Улав ги последвал, подгонил ги и ги избил. Кралят спечелил, както винаги. Той видял Туре Хюрт да тича по брега. Тогава се втурнал след него, следван от кучето си Виге. Викнал: „Виге, хвани елена!“ и Виге хукнал след Туре, настигнал го и скочил върху него. Но Туре останал прав. Кралят хвърлил копието си срещу него. Туре ударил кучето със своя меч и го ранил тежко. В същото време обаче долетяло копието на краля, забило се под едната му ръка и излязло от другата страна на торса му. Туре паднал мъртъв, а Виге бил отнесен ранен на кораба на краля. Улав помилвал всички, които го помолили за пощада и се съгласили да приемат християнството.

79. Крал Улав насочил флотилията си на север и покръстил всички по местата, през които минал. Когато стигнал до Салтфюрд, той се отправил към вътрешността му, за да отиде при Раюд, но още на входа на фиорда го посрещнал порой и силна буря. Кралят останал да дрейфува там няколко дни, докато бурята бушувала във вътрешността на фиорда. В открито море духал лек вятър в посока север, който понесъл корабите към Омд, където Улав покръстил местното население. След това тръгнал отново на юг. Когато обаче наближил Салтфюрд, отново се спуснала мъгла и излязла буря. Кралят пак останал да дрейфува няколко дни пред фиорда, но времето не се променяло. Тогава кралят се обърнал за съвет към епископ Сигюрд. Епископът му казал да помоли Господ да му даде способността да направи магия и да се пребори с тази дяволска сила.

80. Епископ Сигюрд взел целия свитък с литургии и се качил на кралския кораб. Той помолил да запалят една свещ и окадил наоколо, като направил кръстен знак във въздуха; чел евангелието и разни молитви и напръскал кораба със светена вода. После епископът помолил да спуснат платното и бавно да се придвижат към вътрешността на фиорда с помощта на греблата. Кралят извикал към другите кораби да го следват също така бавно. Гребците на Тран се хванали за веслата и корабът плавно навлязъл във фиорда; гребците не усещали никакъв отпор. Студената вода, която порели, образувала следа като знаме след кораба. Пътят им бил спокоен, а бурята вилнеела край тях, образувайки високи планини от вода от двете им страни. Така корабите се плъзгали в пълна тишина един след друг. Денят изминал, изминала и нощта и малко преди изгрев-слънце те стигнали до Гудьой. Когато приближили до владенията на Раюд, забелязали големия дракар, закотвен до брега.

Веднага щом слезли на брега, крал Улав и дружината му отишли в имението на Раюд, нахлули в къщата му и го пленили. Част от хората, които били вътре, убили, други пленили. После кралските войници отишли в къщата на прислугата. Някои от слугите убили, други пленили, трети пребили. Кралят заповядал да доведат Раюд и му предложил да се покръсти. „Няма да ти отнема имота и имуществото и ще стана твой приятел, но само ако си постелеш за това.“ Раюд креснал срещу него, че никога няма да повярва в Христос, и изрекъл много богохулни слова. Тогава кралят се ядосал и отсякъл, че Раюд ще понесе най-страшната смърт, която съществува.

И наредил кралят да завържат Раюд за кол и да сложат между зъбите му една клечка така, че устата му да не може да се затвори, след което заповядал да пуснат вътре един червей; хлъзгавата твар обаче не успяла да влезе в устата му, защото Раюд духал срещу него и червеят се извивал навън. Тогава кралят наредил да пъхнат между устните му стрък тръстика, като тръбичка. Казват, че Улав пъхнал своя рог в устата на Раюд и пуснали червея вътре; той се плъзнал по езика на Раюд, стигнал до гърлото му и се вмъкнал в гръкляна. Така умрял Раюд.

Крал Улав взел от имуществото на Раюд големи количества злато и сребро, много предмети и оръжие, както и други скъпи вещи. Хората на Раюд били кръщавани по заповед на краля, а тези, които отказвали да се подчинят, били убивани или изтезавани. Крал Улав си присвоил дракара на Раюд, защото бил много по-голям и по-красив от кралския Тран; имал глава на дракон отпред и извивка, която го правела подобен на делфин; бакът и щевените му били облицовани със злато. Кралят нарекъл кораба „Ормен“^[174], защото когато вдигнели платната му, те наподобявали крилата на дракон. Това бил най-красивият кораб в Норвегия, а кралят го управлявал лично.

Островите, които били владение на Раюд, се казвали Гилинг и Хааринг, а общото им название било Гудьой. Водното течение, което минавало между тях и континента, се наричало Гудьойстрьом^[175]. Крал Улав покръстил хората от фиорда и се насочил към южното крайбрежие на страната. По време на това пътуване се случили неща, за които по-късно се рецитирали балади. Върху кралските воини се струпали черна магия и злини, а понякога страдал и самият крал. Но тук ние искаме да пишем най-вече за това как крал Улав покръстил Норвегия и други земи. През същата есен кралят пристигнал с войската си в Тронхайм и се насочил към Нидарос, за да презимува там.

Следващото нещо, за което искам да разкажа тук, се отнася за Исландия.

81. Пак през същата есен Кяртан Улавсон дошъл от Исландия в Нидарос; Кяртан бил син на Хосюрд и дъщерята на Егил Скалагримсон. Казват, че Кяртан бил най-добрият млад мъж в Исландия; дошли също и Халдур — син на Гудмюнд от Мьодрювелир, Колбайн — син на Турд Фрьойсгуде и брат на Бренне-Флосе, като четвъртият бил Свартинг — син на Рюнолв Гуде. Всички те били езичници. Водели много люде след себе си — някои знатни, други от простолюдието. Дошли и други знатни хора от Исландия, които приели християнството от Тангбранд; един от тях бил Гисюр Квите, син на Тайт Шетилсбьорнсон и Олув — дъщерята на херс Будвар, който пък бил син на викинга Коре. Сигюрд бил брат на Будвар и баща на Айрик Бюдаскале, който пък бил баща на Астрид, майката на Улав Тригвасон. Един от исландците бил Ялте Скегясон, който бил женен за Вилборг — дъщерята на Гисюр Квите. Ялте бил християнин. Крал Улав посрещнал сърдечно тези свои роднини. Гисюр и Ялте останали известно време при него. Исландците, които били езичници, се опитали да продължат пътя си, когато разбрали, че кралят е пристигнал в селището, защото били чували, че принуждавал със сила хората да приемат християнството. Но времето било лошо и те били принудени да се върнат в Нидархолм. Корабите предвождали Турарин Невюлвсон, скалдът Халфред Отарсон, Бранд и Турлайк Брандсон. Предали на крал Улав, че се приближават няколко исландски кораба с езичници, които преди това имали намерение да избягат, за да не се срещнат с краля. Тогава Улав издал забрана за отплаването на исландските кораби. Той заповядал екипажите да минат през града; те изпълнили заповедта, но не свалили нищо от корабите си на сушата.

82. Ето че дошъл празникът, на който се отслужвала тържествената микелмеса^[176]. Исландците присъствали на литургията и чули прекрасната меса и песента на камбаните. Когато се върнали на корабите си, те не можели да не признаят помежду си, че много им харесало това, което правили християните. Кяртан се замислил, а повечето исландци се изказали против християнството. Кралят обаче имал „уши“ навсякъде. Той научил какво става на исландските кораби и още същия ден поканил Кяртан на разговор. Кяртан отишъл с още няколко души при краля, където бил любезно посрещнат. Кяртан бил много красив, едър мъж, който умеел хубаво да говори. Двамата с краля разменили няколко думи и кралят му предложил да приеме християнството. Кяртан казал, че няма да откаже, ако срещу това кралят му обещае приятелството си. Кралят се съгласил и двамата си стиснали ръцете. На следващия ден Кяртан бил покръстен, а заедно с него и неговият роднина Боле Турлаксон, както и цялата им свита. Кяртан и Боле останали при краля, облечени в празничните бели дрехи, които се носели при кръщение; кралят се държал много сърдечно с тях.

83. Един ден, когато кралят се разхождал по една тясна уличка, до него дотичали няколко души и този, който бил най-отпред, го поздравил. Кралят го попитал как се казва и човекът отговорил: „Халфред“. Кралят попитал: „Ти скалд ли си?“ Мъжът отговорил: „Мога да съчинявам стихове.“ Кралят казал: „Може би ще приемеш християнството и ще станеш мой приближен?“ Халфред отвърнал: „Ще приема да бъда покръстен само при едно условие: ако ти, кралю, ми станеш кръстник; не искам никой друг“. Кралят приел. И така по време на кръщенето кралят положил ръката си върху рамото на Халфред. После го попитал: „Сега искаш ли да станеш мой приближен?“ Халфред отвърнал: „Предвождах свитата на ярл Хокон; не искам да бъда твой придворен, ако не ми обещаеш, че няма да ме прогониш от тук, каквото и да се случи.“ „За тебе съм чул само — казал кралят, — че си много умен и съобразителен и че мога да очаквам от тебе единствено такива неща, в които не бих се забъркал.“ „Тогава ме убий!“ — казал Халфред. Кралят отвърнал: „Ти си свободолюбив скалд, но от сега нататък ще бъдеш мой личен поет.“ „Какъв прякор ще ми дадеш тогава, кралю?“ Кралят подал на скалда един меч без ножница и му казал: „Съчини сега една строфа, в която думата меч да присъства на всеки ред!“ И Халфред съчинил следното:

Меч на мечовете бе това —

и станах аз богат на мечове.

На размахващите меча

мечът ще помогне да живеят.

По-лош не може да е мечът,

ако допълнение към меча следва,

а то е ножница, красиво оцветена.

Тогава трижди по достойнство мечът оценен е.

Когато Халфред изрецитирал това, кралят му подал и ножницата и казал: „Думата «меч» не присъства на всеки ред.“ Халфред отвърнал: „Да, но на един ред я има два пъти.“ „Така е“ — съгласил се кралят. Днес именно от стиховете на Халфред научаваме за живота на Улав Тригвасон.

84. През същата есен при крал Улав дошъл свещеник Тангбранд от Исландия. Той му разказал, че мисията му не била минала съвсем гладко. Исландците измислили най-подигравателни стихове за него, някои искали да го убият и Тангбранд не хранел надежда тази страна някога да бъде покръстена. Крал Улав толкова се ядосал, че наредил да надуят рога и да съберат при него всички исландци, намиращи се в града. Зарекъл се да ги убие всички. Тогава Кяртан, Гисюр, Ялте и другите исландци, които били приели вече християнството, отишли при него и му казали: „Кралю, защо не си вземеш думите назад? Ти винаги си ни казвал, че никой не може да причини на човек толкова зло, колкото собственият му гняв, и че ти би простил всичко на този, който се покръсти и се отрече от езическите богове и обичаи. Сега тези исландци, които си повикал тук, ще се покръстят и всички ние заедно ще намерим начин християнството да си пробие път в Исландия. Много от тези хора тук са синове на властни хора в Исландия и техните бащи ще ни помогнат за общото дело. Тангбранд си пробиваше път чрез насилие и убийства, а хората не искат да бъдат третирани така.“ Кралят се вслушал в думите им. Така всички исландци, които били събрани при него, били покръстени.

85. Крал Улав бил най-добър от всички в Норвегия в спортните игри — най-бърз и най-силен. В много саги се споменава за това. Една от тези саги разказва как Улав отишъл на Смалсархорн и закрепил щита си на върха на планината. Друга разказва как спасил един от своите хора, който се бил покатерил на някаква скала и не можел нито да продължи нагоре, нито да слезе. Улав се изкачил до него с лекота, взел го под мишница и го свалил долу. Кралят можел да върви по лопатките на веслата извън борда на кораба „Ормен“, докато гребците гребели; той подхвърлял три меча едновременно така, че един от тях винаги бил във въздуха, докато държал другите два в ръцете си; той винаги удрял с двете си ръце и хвърлял по две копия наведнъж. Крал Улав обичал да се забавлява, обичал игрите, бил добродушен и приятен и се отнасял сериозно към всичко, което правел. Улав бил амбициозен и упорит, бил много взискателен към облеклото си. Кралят превъзхождал всички, когато се отнасяло до смелост в битките. Той можел да изглежда страшен и зловещ, когато се разсърдел. Подлагал на страшни мъчения враговете си — някои изгарял, други хвърлял на кучетата да ги разкъсат, трети изтезавал лично или заповядвал да ги хвърлят от високите скали. И ако Улав успявал да постигне всичко, което пожелаел, то било поради това, че приятелите му се подчинявали, защото го обичали, а враговете му отстъпвали, защото се страхували от него.

86. Лайв, синът на Айрик Раюде — който пръв заселил Грьонландия, пристигнал през онова лято в Норвегия. Той отишъл при крал Улав и приел християнството. После останал да презимува при краля.

87. Гюдрьод, синът на Айрик Блудьокс и Гюнил, след като избягал от страната заради ярл Хокон, правел набези във Вестерландия. Но през лятото, за което разказваме, когато се навършили четири години от властването на крал Улав Тригвасон в Норвегия, Гюдрьод пристигнал с много военни кораби в страната. След като отплавал от Англия и доближил достатъчно до Норвегия, за да очаква, че всеки момент ще види бреговете й, Гюдрьод се насочил към тази част от норвежкото крайбрежие, където смятал, че е най-малко вероятно да срещне крал Улав.

Гюдрьод плавал на юг към Викен и когато слязъл на брега, веднага започнал да плячкосва и да принуждава хората със сила да му се подчиняват. Поискал от тях да го провъзгласят за крал. Местното население видяло, че Гюдрьод води многобройна войска и помолило за мир. Предложили на Гюдрьод да събере хората от цялата страна на тинг и на него да го приемат за крал, а после щели да се подчинят на войската му. Споразумели се за срок, в който вестта за сбора на тинга трябвало да обиколи страната. Гюдрьод поискал да му плащат данък, докато чака, но селяните му предложили да направят пиршества в негова чест, докато се съберял тингът, и Гюдрьод приел. Започнал да обикаля с част от хората си от пир на пир, а другата част от войската му пазела корабите. Когато сродниците на крал Улав — братята Хирнинг и Тургайр научили за това, събрали хора и с един кораб тръгнали към Викен. Пристигнали през една нощ на мястото, където пирувал Гюдрьод, и се приближили към него с оръжия и факли. При сблъсъка Гюдрьод загинал, а някои от онези, които пазели корабите му, били убити, докато други се измъкнали живи и избягали. Така загинал и последният син на Айрик и Гюнил.

88. През зимата, в която крал Улав дошъл в Хологаландия, той наредил да построят в Ладе голям кораб, много по-голям от останалите кораби в страната по това време. Задната палуба е оцеляла и до днес, така че хората могат да преценят колко голям е бил. Щевените конструирал човек на име Турберг Скавхог, а наред с него работили много дърводелци — някои рендосвали гредите, други ги свързвали, трети докарвали трупите. Всичко по кораба се правело внимателно и точно. Корабът бил дълъг, широк, висок и се изграждал от цели огромни дървесни стволове. Докато слагали покритието на палубата, Турберг трябвало да замине по работа в имението си и се забавил доста време. Когато се върнал, покритието било сложено. Вечерта кралят излязъл с Турберг и двамата отишли да разгледат кораба и да видят докъде е стигнала работата по него. Всички казали, че не са виждали толкова голям и красив кораб. След това кралят се върнал в града.

Рано на другата сутрин кралят и Турберг отново отишли при кораба. Там били всички работници — стояли и не правели нищо. Кралят ги попитал защо не работят, а те отвърнали, че палубата била повредена — някой бил минал от предния щевен до актердека и бил срязал косо летвите. Кралят погледнал и се убедил, че говорят истината. Тогава се зарекъл, че ако разбере кой е повредил кораба от завист, виновникът ще си получи заслуженото: „А на този, който ми покаже този човек, ще се отплатя с много добрини.“

Тогава Турберг казал: „Аз ще ви кажа кой е направил това, кралю.“ „Няма друг човек, от който да очаквам, че ще ми покаже виновника, както очаквам това от тебе“ — казал кралят. „Кралю, ще ти кажа кой направи това — аз го направих!“ — признал Турберг. Кралят отвърнал: „Щом си ши, ще го поправиш, за да стане толкова красив, колкото беше преди. Ще отговаряш с живота си за това.“ После Турберг рендосал палубата така, че всички резки изчезнали. Кралят и останалите възкликнали, че корабът е станал по-красив от поправената страна. Кралят помолил Турберг да рендоса палубата и от другата страна по същия начин. И му казал, че ще му благодари за това.

Турберг започнал да ръководи работата по довършването на кораба, докато той станал напълно готов. Така бил изграден дракар като „Ормен“. Той имал по тридесет и четири банки за гребци от двете страни, а главата отпред и дъгата на юта били позлатени; корабът бил висок като военните кораби. Това бил най-добрият кораб, строен някога в Норвегия, а и най-скъпият.

89. След като ярл Хокон загинал, Айрик Хоконсон, братята му и много от роднините на властния ярл заминали далеч от страната. Ярл Айрик отишъл в Свитюд при шведския крал Улав, който го приел много добре. Кралят дал на ярла земя, спокойствие и средства, за да издържа хората си. Турд Колбайнсон разказва:

Изпрати заговор човешки

Хокон в гроба;

не намерил покой, безутешен!

Смъртта пожела го тъй много.

Синът на Тригве

бе пристигнал

в страната, която смело завоюва,

пазейки се с щита,

когато доплава откъм Запад.

Към бляскавия крал

в сърцето си таеше Айрик

повече от туй, що на висок глас каза.

Това и чакахме от него.

Трьондерският ярл помоли

краля шведски за съвет,

изплашен от мъстта народна.

Туй никой не посмя да пренебрегне.

Много хора от Норвегия дошли при ярл Айрик. Това били изселници, които бягали от крал Улав Тригвасон. Ярлът решил да си построи кораб и да замине на война за богата плячка. Първо отплавал към Готландия, където останал през цялото лято, за да плячкосва търговските кораби, които идвали в страната; понякога се биел с викингите, които срещал да плячкосват крайбрежието. За това се говори в „Бандадропа“.

И въпреки че ярлът бе спечелил

с оръжието си победи много,

копието питаше за още.

Нарамил щита, господарят

плячкоса брега на Готландия.

С копие спечели Айрик таз земя;

обичаше той бурята на боя.

След това Айрик отплавал на юг към Вендландия и край Стаюр срещнал няколко викингски кораба, с които влязъл в бой. Ярлът победил и избил викингите. За това се разказва в „Бандадропа“:

Упорито водеше кралят

своя кораб край Стаюр.

Там паднаха много глави.

Птица, ранена

от фаталната си среща с меча,

по острова разнася

кожа от викингски глави.

Влюбен в битките,

днес управлява ярлът

страната, която боговете пазят.

90. През есента ярл Айрик отплавал обратно към Свитюд и останал да презимува там. През пролетта обаче свикал войската си и тръгнал към Източния път. Когато пристигнал в кралството на Валдемар, той започнал да плячкосва, да убива хора, да опожарява селища и да унищожава всичко там, където стъпва кракът му. Айрик стигнал до Алдайгюборг^[177], обградил я с войската си и останал там, докато градът не паднал в ръцете му. Ярлът избил много хора, съборил крепостта и изгорил къщите. След това заминал с хората си на обиколка в Гардарике. За това се говори в „Бандадропа“:

И после господарят с оръжие в ръката

сред растяща буря от омраза

кралството на Валдемар опустоши

с пламтящия си меч.

Алдайгюборг разруши

ти, господарю на голямата войска;

разбрахме ние за това.

Към селяните Хилд жестока бе,

когато в Гардарике ти дойде.

Ярл Айрик пътувал по моретата на грабителски походи в течение на пет лета, а когато се върнал в родината си Гардарике, той обиколил с войската си двете области — Адалсисла^[178] и Йойсисла, където превзел четири големи викингски кораба на датчаните и избил екипажите им. За това се разказва в „Бандадропа“:

Чух стрелите да свистят,

където кървавата битка

той поведе през онзи ден

във островния залив.

С копие Айрик превзе земята.

Щедрият водач

разби четири датски скайда.

Знаем ние това.

Влюбен е в бурята на битката.

Мощните ездачи на морските коне

в града, където селяни се стичаха,

поведоха със готите таз битка.

Унесен в боя препуска ярлът,

като бог на войската се носи

с воини навред.

Върви срещу мира устремен.

По таз земя, която боговете пазят.

След като прекарал една година в Швеция, ярл Айрик тръгнал към Дания. Той стигнал до датския крал Свайн Тюгешег и поискал ръката на дъщеря му Гида; уговорили сватбата и ярл Айрик се оженил за Гида. На следващата година им се родил син, когото кръстили Хокон. През зимата ярл Айрик останал в Дания и няколко пъти ходил до Швеция, но през лятото отново заминал на война.

91. Датският крал Свайн Тюгешег бил женен за дъщерята на вендландския крал Бурислав — Гюнил. По времето, за което разказахме по-горе, Гюнил се разболяла и умряла^[179]. Наскоро след това Свайн се оженил за Сигрид Велика, която била дъщеря на Скуглар-Тосте и майка на шведския крал Улав. Сгодяването било придружено с обещания за приятелство между двамата крале, между тях и ярл Айрик Хоконсон.

92. Кралят на Вендленд се оплакал на сродника си ярл Сигвалде, че договорът, който ярл Сигвалде подготвил за сключване между кралете Свайн и Бурислав, бил нарушение. Крал Бурислав трябвало да вземе за съпруга Тире — дъщеря на крал Харалд и сестра на крал Свайн, но този брак не бил сключен, защото Тире отказала да се омъжи за Бурислав; тя не пожелала да се омъжи за езичник, който на всичко отгоре бил и доста стар. Крал Бурислав заявил, че иска да се спази уговорката и казал на ярла да отиде в Дания и да доведе Тире. Ярл Сигвалде не чакал втора покана и заминал при датския крал. Той разказал на краля за целта на пътуването си и успял да убеди Свайн да даде сестра си Тире. С нея били определени да пътуват няколко приближени на Тире жени, духовният й баща — Осюр Агесон, който бил много уважаван човек, и още няколко войници. Кралят и ярлът се уговорили, че имотите, които били собственост на кралица Гюнил във Вендландия, щели да минат във владение на Тире като нейна зестра и освен това тя щяла да получи още имоти след сключването на брака. Тире не искала да замине и горко плакала.

Когато ярлът пристигнал във Вендландия с нея, крал Бурислав вдигнал сватба и се оженил за кралица Тире. Но тъй като тя се намирала сред езичници, не искала нито да яде, нито да пие на една и съща маса с тях. Това продължило седем дни. Накрая през една нощ Тире и Осюр избягали в мрака и се запътили към гората. Няма какво толкова да се разказва за тях, освен това, че стигнали до Дания, но Тире не посмяла да остане там за нищо на света, защото знаела, че ако брат й крал Свайн узнае, че тя е наблизо, ще я изпрати веднага обратно във Вендландия. И така Тире и Осюр продължили пътя си, като през цялото време се стараели да не ги разпознаят, докато накрая пристигнали в Норвегия.

Тире не спряла, докато не стигнала при крал Улав Тригвасон; той ги приел сърдечно и те останали при него, където се чувствали на сигурно място. Тире разказала на краля всичко за положението, в което попаднала, и го помолила за съвет и помощ, както и да намери спокойствие в неговото кралство. Кралят забелязал колко красива жена била тя и му хрумнало, че би могъл да сключи един добър брак с нея. Насочил разговора натам и я попитал дали би се омъжила за него. В положението, в което се намирала, Тире преценила, че не би било добре да се измъква и от този брак. Осъзнала също колко успешен би бил той с един толкова велик крал. И така тя казала на краля, че скланя глава пред него и ще стане негова съпруга. Поговорили още малко за тези неща и крал Улав се сгодил за Тире. Сватбата се състояла през есента, когато кралят се върнал от Хологаландия. Крал Улав и кралица Тире презимували в Нидарос.

През пролетта кралица Тире непрестанно се оплаквала и ронела сълзи пред крал Улав, че тя, която имала толкова обширни земи във Вендландия, тук в неговата страна нямала нищо, което да подхожда на една кралица. Тире нежно молела краля да й донесе това, което притежавала. Тя казвала, че крал Бурислав и крал Улав били толкова добри приятели, че ако двамата се срещнели, Улав щял да получи от Бурислав без пречки всичко, което пожелаел. Нейните думи стигнали до ушите на приятелите на краля и те го посъветвали да не заминава.

Един ден рано през пролетта, когато кралят се разхождал по пазара, към него се приближил един човек, който носел тикви, необикновено големи за сезона. Кралят взел една тиква и отишъл при кралица Тире. Тя седяла в гостната и плачела. Кралят й казал: „Нося ти една голяма тиква.“ Тя скочила, зашлевила му плесница и казала: „Харалд Гормсон поднасяше по-големи подаръци и не се колебаеше толкова като тебе, когато трябваше да замине извън страната и да донесе това, което му принадлежи. Той доказа това, като пристигна в Норвегия и задължи всички да плащат данъци и налози. А ти не смееш да отидеш в Дания заради крал Свайн, моя брат.“ Когато тя казала това, крал Улав подскочил и се заклел, крещейки: „Никога не бих се изплашил от твоя брат крал Свайн. И ако ние се срещнем, той ще отстъпи.“

93. Малко по-късно крал Улав събрал тинга на града. На него кралят съобщил на хората, че през лятото ще излезе с войската извън страната. Той поискал от всяка област кораби и хора, като уточнил колко кораба иска от фиорда. После изпратил на север и на юг, по крайбрежието и във вътрешността на страната призив за сбор на войската.

Крал Улав изкарал „Дългия Ормен“ и останалите свои кораби — големи и малки; самият той щял да предвожда „Ормен“, Когато започнали да се събират екипажите, кралят ги избирал внимателно човек по човек: на „Дългия Ормен“ не можели да пътуват мъже над шестдесет години и под двадесет, те били избирани по ръст, сила и издръжливост. Първа на „Ормен“ се качила кралската дружина, защото в нея влизали най-силните и най-смелите воини измежду всички мъже в страната и сред чужденците, които искали да служат в дружината на краля.

94. Юлв Раюде бил знаменосецът на крал Улав, той стоял на щевена на „Ормен“. Другите се казвали: коняря Колбьорн, Тущайн Оксефут^[180] и Викар от Тюндаландия, брат на Арнлют Гелине. В саксите^[181] стояли: Вак Раюмесон от Елв, силният Берсе, стрелецът Он от Йемтландия, Трон Раме от Телемарк и неговият брат Ютирме; от хологаландците били Трон Шалге, Огмюнд Санде, Лудве Ланге от Салтвик и Хорек Квасе. От вътрешността на Трьонделаг: Шетил Хьоге, Турфин Айсле, Ховард и неговите братя от Оркдал. В предната част на кораба застанали Бьорн от Стьоле, Тургрим от Квине, син на Тюдолв, Осбьорн, Орм, Турд от Нярдарлог, Тущайн Квите от Обрестад, Арнор от Мьоре, Халстайн и Хаюк от Фюрдане, Йойвинд Снок, Бергтур Бестил, Халшел от Фялер, Улав, Дренг, Арнфин от Согн, Сигюрд Билд, Айнар от Хордаландия и Фин, Шетил от Рогаландия и Грютгард Раске^[182]. Айнар Тамбаршелве не бил смятан съвсем за мъж, защото бил на осемнадесет години. На „Ормен“ пътували и Халстайн Ливсон, Туролв, Ивар Смета, Орм Скугарнев и много други смели и известни мъже, имената на повечето от които днес не знаем. Във всяка половина на „Ормен“ имало по осемдесет мъже и всеки от тях бил избиран поотделно; в предната част на кораба имало тридесет воини. Говори се, че според качествата на хората екипажът бил толкова над другите екипажи, колкото и самият „Ормен“ стоял над другите кораби по красота и величественост.

Туршел Невя, братът на краля, предвождал „Късия Ормен“. Туршел Дирдил и Юстайн — вуйчовците на краля, предвождали „Тран“. И двата кораба имали еднакво добри екипажи. Крал Улав тръгнал от Тронхайм с единадесет големи кораба, придружени от двайсетместни сесери и по-малки кораби.

95. Когато войската му в Нидарос била готова, крал Улав изпратил пратеници във всички владения из Трьонделаг, а Гисюр Квите и Хялте Скегясон заминали за Исландия, за да предложат на хората да приемат Христовата вяра. С последните двама кралят изпратил и свещеник Турмод с още няколко божи служители. Четиримата исландци, които смятал за най-знатни, кралят задържал като заложници. Това били Кяртан Улавсон, Халдур Гюдмюндсон, Колбайн Турдсон и Свартинг Рюнолвсон. За Гисюр и Ялте казват, че пристигнали в Исландия и веднага свикали тинга на старейшините, на който със закон въвели християнството в страната, а през лятото цялото население на Исландия било покръстено.

96. През същата пролет крал Улав изпратил Лайв Айриксон в Грьонландия, за да въведе християнската вяра и там. Лайв стигнал в Грьонландия през лятото; докато пътувал в морето, той помогнал на един търговски кораб — екипажът му стоял безпомощен насред морето сред останките на разбития кораб. Там Лайв срещнал Винланд Добрия. И така в края на лятото Лайв стигнал до Грьонландия, водейки със себе си свещеник и други учени хора. Отишъл първо при баща си Айрик в Браталид и останал да живее при него. Хората го нарекли Лайв Щастието, защото спасил екипажа на кораба и довел свещеника в Грьонландия.

97. Крал Улав тръгнал с флотилията си към южната част на Норвегия. Към него искали да се присъединят много негови приятели и знатни люде. Първи бил Арлинг Шалгсон, родственик на краля, който предвождал голям трийсетместен скайд с чудесен екипаж. Дошли и други родственици на краля — Хирнинг и Тургайр, всеки със своя кораб. И така кралят тръгнал със шейсет дълги кораба. Той плавал на юг покрай Дания, през Йоресюнд към Вендландия. Когато пристигнал там, Улав се срещнал с крал Бурислав. Двамата разговаряли за имотите, за които дошъл Улав. Разговорите им протекли съвсем гладко и изискванията на крал Улав били удовлетворени. Той останал до края на лятото при Бурислав и се срещнал с мнозина свои приятели.

98. По това време крал Свайн Тюгешег бил женен за Сигрид Велика, за което вече писахме. Сигрид била най-големият враг на Улав Тригвасон. Причината за това била, че крал Улав нарушил уговорката между него и Сигрид и освен това я ударил през лицето, както вече разказахме. И така Сигрид подучила крал Свайн да обяви война на крал Улав Тригвасон, като обяснила, че има достатъчно основания, защото Улав бил легнал с Тире, сестрата на Свайн, без да му иска разрешение, а родителите им никога не биха се съгласили с това. Тези думи прозвучали убедително от устата на Сигрид и постепенно крал Свайн бил напълно обзет от мисълта за тази война.

Рано през пролетта крал Свайн изпратил вест в Свитюд на родственика си шведския крал Улав и на ярл Айрик. Осведомявал ги за това, че Улав, кралят на Норвегия, извел войската си и имал намерение през лятото да се отправи към Вендландия. По-нататък в съобщението се казвало, че шведският крал и ярлът трябвало да съберат войските си и да дойдат при крал Свайн, а после и тримата заедно щели да влязат в бой с крал Улав. Шведският крал и ярл Айрик веднага се приготвили и с огромна флотилия се отправили към Дания. Пристигнали там точно когато крал Улав отплавал на изток. За това разказва Халдур Непокръстения в „Айриксдропа“:

Всяващият ужас враг на краля

свика, жаден за война,

от целия Свитюд

великата войска.

Ярлът към битката отплава.

Селяните като лешояди

тръгнаха след Айрик.

В морето враните

утоляваха жажда в раните.

Шведският крал и ярл Айрик се срещнали с датския крал. Тримата общо имали огромна войска, краят на която не се виждал.

99. Крал Свайн дал заповед за сбор на войската и изпратил ярл Сигвалде във Вендландия, за да държи под око крал Улав и да организира среща между него и крал Свайн. Ярл Сигвалде веднага тръгнал за Вендландия. Той пристигнал в Юмсборг и отишъл при крал Улав Тригвасон. Двамата бързо се сприятелили и ярлът станал много близък на краля. Дъщерята на крал Бурислав — Астрид, онази, която била женена за ярл Сигвалде, била добра приятелка на крал Улав до голяма степен заради това, че били сродници по времето, когато Улав бил женен за нейната сестра Гайра.

Сигвалде бил умен и проницателен човек и тъй като бил в течение на всичко, което крал Улав предприемал, той дълго време възпирал краля от похода на запад, като изтъквал най-различни причини за това. Войската на крал Улав негодувала, защото хората вече искали да се връщат в родината си. Те стояли в пълна готовност, а и имало изгледи за силен попътен вятър.

Ярл Сигвалде получил тайна вест от Дания, че датските кораби са пристигнали и войската на ярл Айрик също била готова, както и че владетелите щели да пристигнат заедно във Вендландия. Те имали уговорка, че ще причакат крал Улав край Сволдерьой. Ярл Сигвалде трябвало да заведе норвежкия крал именно на това място.

100. До Вендландия стигнал слух, че датският крал изкарал войската си и скоро хората започнали да шушукат, че крал Свайн иска да пресрещне крал Улав Тригвасон. Тогава ярл Сигвалде казал на Улав: „Крал Свайн не може да иска да се бие с тебе, разполагайки само с датската войска, след като знае колко е голяма твоята войска. Но ако ти имаш някакви подозрения, че те очаква война с него, аз ще те придружа с моята дружина. Нормално е юмборгските викинги да придружават някой владетел. Ще ти дам единайсет кораба с добри екипажи.“ Кралят приел предложението. В морето духал слаб, но постоянен попътен вятър.

Кралят се отправил с флотилията си на далечно плаване. Моряците вдигнали платната. Малките кораби се движели по-бързо от другите и плавали пред всички. Ярл Сигвалде плавал плътно до краля. Той викнал към Улав, предлагайки му да следва ярлския кораб: „Аз зная къде е най-дълбок протокът, а ти имаш нужда от моя опит заради големите кораби.“ И ярлът минал напред със своите девет кораба. Кралят се носел след него с големите си единайсет кораба. Останалата част от норвежката войска се била отдалечила навътре в морето. Докато ярл Сигвалде плавал към Сволдерьой, до него се приближила една шхуна. Съобщили на ярла, че войската на датския крал се е стаила в залива пред тях. Тогава ярл Сигвалде заповядал да спуснат платната и бавно с помощта на веслата се приближил към острова. Халдур Непокръстения разказва, че крал Улав и ярл Сигвалде доплавали със седемдесет кораба от юг:

Кралят на норвежците

подкара скайдите на юг —

седемдесет на брой.

Мечовете се обагриха в червено.

Ярлът от Сконе получи

шхуните желани —

бързите елени на дълбините морски.

Застрашиха спокойствието на народа.

101. Датският крал Свайн, шведският крал Улав и ярл Айрик водели цялата си войска. Времето било хубаво, слънцето ярко греело. Тримата владетели се изкачили на скалистия остров, всеки със свитата си. Те видели корабите, плаващи към открито море, и групата, която ги следвала. После забелязали да се приближава един кораб — огромен и красив. Тогава и двамата крале възкликнали: „Какъв голям и хубав кораб! Трябва да е «Дългия Ормен».“ Ярл Айрик отговорил: „Не е «Дългия Ормен».“ И наистина това бил корабът на Айндриде от Гимсан.

Малко по-късно владетелите забелязали да се приближава друг кораб, още по-голям от първия. Тогава крал Свайн казал: „Улав Тригвасон се страхува! Ето, вижте, не смее да плава начело на флотилията си.“ Ярлът обаче отвърнал: „Това не е кралският кораб. Аз познавам кораба и платното му — то е на райета. Това е Арлинг Шалгсон. Нека да си плава. За нас е по-добре да оставим този кораб във флотилията на крал Улав.“ След това видели корабите на ярл Сигвалде и ги разпознали; те се отправили към острова. Веднага след това приближили други три кораба, единият от които бил огромен. Тогава крал Свайн извикал на останалите да се качат на своите кораби, защото идвал „Дългия Ормен“. Но ярл Айрик казал: „Те имат още много други големи и красиви кораби освен «Дългия Ормен». Нека да почакаме още малко!“ Мнозина промърморили: „Ярл Айрик не иска да се бие и да отмъсти за баща си. Какъв срам! Във всички страни ще се разказва за това. Ние да се спотайваме тук с толкова голяма войска, а точно под носа ни крал Улав си плава спокойно към открито море.“

Поговорили за това и видели да се приближават четири кораба, единият от които бил огромен дракар, украсен с много злато. Тогава крал Свайн се изправил и възкликнал: „Високо ще ме издигне днес «Ормен», защото аз ще го управлявам!“ Мнозина около него се съгласили, че Ормен бил много голям и красив кораб, а човекът, който е успял да построи такъв кораб, наистина бил много талантлив. Тогава ярлът казал тихо, така че само неколцина до него го чули: „Крал Улав не е имал по-голям кораб от този и крал Свайн няма да може да му го отнеме само с помощта на датската войска.“ Воините се спуснали към корабите си и започнали да режат въжетата. Докато владетелите стояли и водели разговорите, за които току-що разказахме, те забелязали, че се приближават още три големи кораба, а след тях идвал четвърти, който вече бил „Дългия Ормен“. Миналите преди това два красиви кораба, които взели за „Ормен“, били „Тран“ и „Късия Ормен“. Когато обаче видели „Дългия Ормен“, всички разбрали, че това е той и никой не се съмнявал вече. На него плавал Улав Тригвасон. Воините се качили на корабите си и се приготвили за бой. Между тримата владетели — крал Свайн, крал Улав Шведски и ярл Айрик, имало уговорка, че всеки от тях ще получи по една трета от Норвегия, ако убият крал Улав Тригвасон, а този, който успеел пръв да се качи на „Ормен“, щял да вземе целия му екипаж в плен; иначе всеки от тримата щял да получи корабите, които превземе. Ярл Айрик разполагал с огромна барда^[183], с която не се разделял при набезите. Щевените й били облечени в метал, а надолу по тях се спускал по един железен шпангоут^[184], дебел и широк колкото кила; този шпангоут отивал право надолу във водата.

102. Когато ярл Сигвалде и неговата войска преминали, гребейки, покрай острова, тактиката му направила впечатление на Туршел Дирдил от кораба „Тран“ и на водачите на другите кораби, които го следвали. Видели, че ярлът се отправя към острова, свалили платната си и загребали след него, като викнали към Сигвалде и го попитали защо постъпва така. Ярлът обяснил, че ще изчака крал Улав: „Струва ми се, че наблизо има битка.“ Корабите спрели да дрейфуват, докато не пристигнал Туршел Невя с „Късия Ормен“ и трите кораба, които плавали след него. Туршел и останалите чули новината, свалили платната си и също останали да чакат крал Улав. А когато кралят стигнал до острова, корабите на цялата вражеска войска се отправили към него с гребане. Щом видели това, воините на Улав го помолили да продължи пътя си и да не влиза в бой с толкова голяма войска. Застанал на палубата, кралят се провикнал: „Свалете платната! Хората ми няма да бягат! Аз никога не съм бягал от битка. Бог разполага с живота ми и аз никога няма да избягам!“ Войската му го послушала. А Халфред разказва:

Тук ще се чуят думите,

които кралят на войската произнесе

простичко към воините свои

в затишието преди боя.

Покоя на войската той наруши,

подкани своите бойци

за бягство да не помислят.

Такива силни думи не умират!

103. Крал Улав наредил да се свири тревога на всичките му кораби. Наредили корабите така, че кралят оставал в средата: от едната му страна застанал „Тран“, а от другата — „Късия Ормен“. След като завързали щевените на другите кораби един за друг, бойците понечили да завържат „Късия Ормен“ и „Дългия Ормен“. Виждайки това, кралят им извикал, че е по-добре да оставят големия кораб отпред, а не на края на цялата флотилия. Тогава Юлв Раюде отговорил: „Ако оставим «Дългия Ормен» с една негова дължина пред другите ни кораби, ще бъде тежко на хората от малките кораби.“ Кралят възроптал: „Не знаех, че имам моряк — страхливец и отстъпник.“ Юлв отговорил: „Само не оставяй бака открит, когато защитаваш щевените; във всеки случай не повече отколкото аз оставям щевените.“ Кралят държал лък в ръката си, опрял една стрела в тетивата и се прицелил в Юлв. Юлв викнал: „Стреляй в другата посока, кралю, там целта е по-добра. Останалото аз ще го направя вместо теб.“

104. Крал Улав се намирал на палубата на „Ормен“ и стоял високо над другите кораби. Държал позлатен щит и имал на главата си шлем в червено и златно, лесно можели да го разпознаят; под бронята си носел къса червена риза. Когато Улав видял дружините да се подреждат и знамената да се издигат над хьовдинг, той попитал. „Кой предвожда тази войска срещу нас?“ Отговорили му, че това е крал Свайн Тюгешег с датската войска. Кралят заявил: „Не се страхувам от датчаните и нямам нищо против тях, но що за хьовдинг е онзи, който държи знамето с дясната си ръка?“ Отвърнали му, че това е крал Улав с шведската войска. А крал Улав Тригвасон рекъл: „По-добре шведите да си бяха стояли у дома и да си бяха правили жертвоприношенията, отколкото да тръгват срещу «Ормен» и нашите оръжия. Кой предвожда онези големи кораби там, до датчаните?“ „Там — отговорили му — е ярл Айрик Хоконсон.“ Тогава крал Улав казал: „Той сигурно има основателна причина, за да тръгне срещу нас, и трябва да очакваме жесток бой; те са норвежци като нас самите.“

105. И ето че кралете плъзнали корабите си, гребейки срещу тях. Крал Свайн разположил кораба си срещу „Дългия Ормен“; крал Улав Шведски обърнал щевена си срещу най-външния кораб на крал Улав Тригвасон; от другата страна застанал ярл Айрик. Започнала тежка битка. Ярл Сигвалде се измъкнал и не участвал в нея. Скюле Тущайнсон, който по това време бил при ярл Айрик, разказва:

Млад преследвах аз врага

на фрисландците и Сигвалде.

Там, където копия свистяха,

аз оцелявах.

И хората мислят сега,

че сигурно ще доживея старини.

Там на юг край Сволдер

понесохме мечове алени

срещу великите воини.

Срещнаха се там оръжията —

едно с друго да търгуват.

А ето какво разказва Халфред за тази битка:

Раненият крал получи исканата помощ

от смелите трьонделагци,

когато в боя влезе.

Големи дружини побягнаха.

Великият крал сам остана

срещу кралете мечове размахали,

ярлът бе третият от тях.

А скалди стихове редяха.

106. Тази битка била нещо повече от обикновено сражение и много хора намерили смъртта си в нея. От „Дългия Ормен“, „Късия Ормен“ и „Тран“ хвърлили абордажни куки към корабите на крал Свайн и мятали оръжията си надолу към тях, защото те били по-ниски. Воините на норвежкия крал избили или бутнали във водата екипажите на всички кораби, до които се домогнали. Крал Свайн и останалите, които успели да се спасят, избягали на други кораби. Датската войска постъпила точно така, както предвидил Улав Тригвасон. Шведският крал Улав се приближил към големите норвежки кораби, но точно тогава на него и на хората му се случило онова, което постигнало и другите — мнозина загинали, а голяма част от корабите му били пленени; войската на крал Улав Шведски се оттеглила.

Ярл Айрик обаче разположил бардата си до най-външния от корабите на крал Улав Тригвасон, разчистил го от хората, разсякъл въжетата и се доближил до следващия; бил се с екипажа, докато избил или изхвърлил от борда всички мъже. Тогава войската, намираща се на малките кораби, избягала на по-големите, а ярлът сечал въжетата, свързващи корабите, и разчиствал екипаж след екипаж. Започнали да прииждат шведи и датчани от всички краища. И заобиколили кораба на норвежкия крал Улав. През цялото време ярл Айрик водил ръкопашен бой с меч на кораба си, а на мястото на всеки загинал негов воин заставал веднага друг — датчанин или швед. Халдур разказва:

Разрази се бой с мечове остри

около „Дългия Ормен“,

воините дълго се биха,

блестящи копия снаги извиха.

Казват, че шведските момчета

и датските бойци след него

на юг се втурнали, където

хладни мечове косели

и смърт сред хората посели.

И станало сражението тъй жестоко, както никое преди. Много хора загинали и накрая всички кораби на Улав Тригвасон с изключение на „Дългия Ормен“ били разбити. Тогава всичките му хора, които още можели да държат оръжие, се надигнали с нова сила. Ярл Айрик разположил кораба си борд до борд с „Ормен“ и отново започнала битка. А Халдур разказва:

Имаше „Дългият Ормен“

здрави платна тогава.

Кървав мечът сечеше,

по щита нарези се редяха.

Високощевенната барда

опря той до страната на „Ормен“.

Спечели ярлът победа

на каменистия остров.

107. Ярл Айрик се биел в предната част на кораба, а и воините му били наредени в боен ред за отбрана. Биели се с мечове и копия, някои стреляли с лъкове, толкова гъста била завесата от копия и стрели, полетели към „Ормен“, че никой от защитниците му не успял да задържи дълго щита пред себе си. Кораби с войска заобиколили „Дългия Ормен“ от всички страни. Хората на Улав Тригвасон били толкова бесни и диви, че скачали на перилата, за да посичат враговете с мечовете си; но защитниците на „Ормен“ не били достатъчно, за да успеят плътно да обхванат перилата на целия кораб и да влязат в ръкопашен бой. Воините скачали от перилата и не виждали нищо друго освен битката на живот и смърт. Така те отишли на дъното заедно с оръжията си. Халфред разказва:

От „Ормен“ падаха бойци ранени,

когато стрелите защитата пробиха;

и нищо друго нямаше за тях значение;

облечените в броня воини

за боя само мислеха.

От такива храбреци

„Ормен“ винаги ще има нужда,

ако един прекрасен крал

го поведе натам,

където бой се води.

108. Айнар Тамбаршелве се биел в задната част на „Ормен“. Той бил най-добрият стрелец с лък. Айнар се прицелил в ярл Айрик и пуснал тетивата. Стрелата излетяла, минала през тила на рулевия над главата на ярла и се забила във въжето зад него. Ярлът попитал хората около него дали някой е видял стрелеца, но в същото време нова стрела последвала първата и прелетяла толкова близо до ярла, че минала между ръката и гръдния му кош и се забила в дъската, на която се опирал лоцманът; острието й излязло от другата страна. Ярлът се обърнал към един войник на име Фин, за когото казвали, че бил от фински произход и умело боравел с лък: „Застреляй онзи едър мъж в задната част на кораба!“ Фин опънал лъка и стрелата му улучила лъка на Айнар в средната част. Айнар опънал лъка си за трети път, но той се счупил на две; крал Улав Тригвасон попитал: „Какво изпращя толкова силно?“ Айнар отговорил: „Норвегия изстена под твоята ръка, господарю!“ Кралят видял лъка му и казал: „Е, не е голяма загуба, нали? Стреляй с моя лък!“ и му хвърлил своето оръжие. Айнар го уловил, изтеглил веднага една стрела от колчана си и възкликнал: „Прекалено лек е лъкът на краля.“ После пуснал лъка и стрелата на земята, грабнал щита и меча си и продължил да се бие с тях.

109. Крал Улав Тригвасон се биел на палубата на „Ормен“ и през по-голямата част от деня стрелял с лък или хвърлял копия, или редувал двете. По едно време той погледнал през борда и видял войниците си да размахват мечове наляво и надясно, притиснати от всички страни. Тогава извикал към тях: „Защо размахвате мечовете си толкова вяло? Не виждам да секат!“ Отговорили му: „Мечовете ни се изтъпиха.“ Кралят извадил от трюма нови остри мечове и ги раздал на бойците си. Когато затварял капака на трюма, хората му видели, че от ръкава му капела кръв. Никой не знаел къде бил ранен.

110. Най-добрите защитници на „Ормен“, които избили най-много врагове, били войниците от предната част на кораба. След тях се подреждали качените на дъгите на щевените. Това били най-внимателно подбраните воини, а и корабът там бил най-висок. Когато започнали да загиват хора от средната част на Ормен и останали само няколко души около мачтата, ярл Айрик се опитал да се качи с петнайсет свои воини на „Ормен“. Срещу него застанал родственик на Улав Тригвасон с дружината си. Разразил се жесток бой, в края на който ярлът слязъл в бардата си. Някои от хората му загинали, а други попаднали в плен. За това разказва Турд Колбайнсон:

Тогава воините в шлемове

окървавиха мечове в боя,

в който Хирнинг,

техният защитник и хьовдинг,

слава спечели

със синкавопроблясващ меч.

Небето ще пропадне,

преди туй да потъне във забрава.

И отново се развихрил тежък бой, в който загинали много от бойците на „Ормен“. Когато редиците на защитниците му започнали да оредяват, Айрик за втори път се опитал да се качи на кораба. И това отново било голямо изпитание за всички. Виждайки атаката на Айрик, стрелците от щевените се обърнали към кърмата, за да го посрещнат с твърд отпор. Мнозина загинали на „Ормен“ и перилата на много места останали незащитени; хората на ярла започнали да ги заемат. Останалите живи воини на „Ормен“, които били в състояние да се бият, се оттеглили към кърмата, където се биел кралят. Халдур Непокръстения разказва как в този миг Айрик насърчил хората си:

Тогава викна ярлът високо,

насърчи воините свои;

бойците връхлетяха с меч

върху кърмата на „Ормен“.

Улав бе сред тази сеч.

Обсипаните в злато господари

обградиха краля със своите скайди;

оръжие насочиха срещу врага

на вендерландската войска.

111. Конярят Колбьорн се качил на палубата при краля. Двамата много си приличали по дрехите и оръжието. Колбьорн също бил едър и красив мъж като Улав Тригвасон. В предната част на кораба се развихрил страшен бой. На „Ормен“ се качили толкова много от воините на ярла, колкото можели да се съберат, а корабите му обградили „Ормен“ от всички страни. Не останали много хора, които да защитават кораба на Улав Тригвасон срещу тази многочислена войска; въпреки че били изключително силни и смели мъже, не след дълго всички те намерили смъртта си.

Самият крал Улав и Колбьорн скочили през борда в морето от двете срещуположни страни на кораба. Хората на ярла били обградили кораба с малки шхуни и избивали всички воини на Улав Тригвасон, които скачали във водата. Когато самият крал скочил, те се опитали да го пленят и да го заведат при ярл Айрик. Кралят държал щита над главата си, докато скачал, а Колбьорн го пъхнал под себе си, за да се запази от копията, хвърляни към него от по-ниските кораби наоколо. Паднал в морето така, че щитът останал под него. Затова не могъл да потъне дълбоко във водата, а останал на повърхността и бил пленен. Издърпали го на една от шхуните, помислили го за крал Улав Тригвасон и го завели направо при ярла. Айрик го погледнал, разбрал грешката и му пощадил живота. В това време през борда на „Ормен“ във водата наскачали всички оцелели хора на краля. Халфред разказва, че последен от борда скочил братът на краля Туршел Невя:

Врагът въоръжен

обагри копието си във кръв.

„Ормен“ и „Трап“ видя обезлюдени

да поклащат своите снаги

Туршел, преди самият той

да се опита да отплува;

той рискува

и се би тъй смело

в грохота на този страшен бой.

112. Разказахме вече, че ярл Сигвалде дошъл от Вендландия и последвал крал Улав. Ярлът имал десет кораба, а на единадесетия били хората на Астрид — дъщерята на краля, която била жена на ярла. Когато крал Улав скочил през борда на „Ормен“, цялата войска изкрещяла с победен възглас. Тогава ярл Сигвалде и гребците му спуснали веслата във водата и загребали, колкото сила имали, към мястото на битката. Халдур Непокръстения разказва:

Вендландските кораби към битката пълзяха.

Мечовете остри — кръвожадни зверове

на Один от земята —

желязна паст разтвориха

и във войската зъби впиха.

Оръжеен грохот се понесе над водата.

Орел и вълк глада си утолиха.

Смело би се ярлът —

ни един воин не избяга.

А вендландският снек, на който били хората на Астрид, с помощта на веслата се отдалечил обратно към Вендландия; бързо се плъзнал слух, че крал Улав си бил разкъсал ризницата, когато скочил в морето, и продължил да плува под водата в посока към вендландския снек; говорело се, че сигурно хората на Астрид са го отвели на брега. Някой създал легенда за по-нататъшния живот на крал Улав Тригвасон, а Халфред разказва:

Не зная този, който аз ценя,

дали е мъртъв или жив;

(често неговата лъскава секира

на орлите утоляваше глада);

говорят, че верни са и двете

и се кълнат, че истината казват.

Все пак със сигурност ранен бе,

а повече да се знае — болезнено за нас е.

Каквото и да се е случило, Улав Тригвасон никога повече не се върнал в Норвегия. Скалдът Халфред Вандраада допълва:

Завърналите се от битката разказват,

че кралят оцелял.

Слухове се носят за предания на страната

син на Тригве.

Улав, някои казват, отплувал

далеч от грохота на боя;

други шепнат — че истината не е тази,

а по-лошо е било!

И по-нататък:

Чуйте мойта песен!

Когато бойците се надигнаха

срещу могъщия крал,

не можеше съдбата да спаси от битка

в сребро потъналия господар,

обичан от мнозина.

(Друго и не бих помислил.)

Казаха ми някои хора,

че кралят бил ранен

и от битката се върнал там, на изток.

А от юг сега ме питат —

истината да разкрия —

дали е той загинал

В оръжейната стихия.

Не мога слухове неверни да предавам

и хората да заблуждавам.

113. Ярл Айрик Хоконсон получил „Дългия Ормен“ след победата си и освен с него се сдобил с голяма плячка. След края на битката той откарал кораба далече. Халдур казва:

Към битката понесе Ормен

един крал със шлем на главата

за среща с металните мечове остри;

устремил се бе скайдът с войската,

но на юг в грохота на метала

един пъргав ярл залови змията.

Знатният брат на Хеминг пръв

обагри меча си в кръв.

Свайн, синът на ярл Хокон, се свързал чрез брак с Холмфрид, дъщерята на шведския крал Улав. Тримата владетели — датският крал Свайн, шведският крал Улав и ярл Айрик — си поделили Норвегия. Така крал Улав получил четири области в района на Тронхайм — Нурмьоре, Сюнмьоре, Румсдал и Ранрике от река Гота до Свинесюнд. Тези земи кралят дал на ярл Свайн при същите условия, при които преди кралете или ярлите са използвали, когато са имали върховен крал над всички.

Ярл Айрик получил Хологаландия, Намдал, Фюрдане, Фялер, Согн, Хордаландия и Рогаландия, както и Агдер на юг от Линдеснес. Турд Колбайнсон разказва:

Аз знам, че всички херси,

с изключение на Айрик, тогава

станаха приятели на ярла.

Обсипания в злато аз ценя.

След битката остана таз земя

на ярла под властта —

на север от Вега,

на юг до Агдер и по-нататък.

Истина ви казвам!

Хората обичаха водача.

Всички одобряват такова управление.

Той щял да сложи сам, тъй каза,

ръка на родовете на Норвегия.

Но идва днес от юг вестта,

че мъртъв е крал Свайн.

И никой не пощади смъртта.

Земите му остават пусти.

Датският крал получил Викен, когото притежавал и преди това, а Ромерике и Хедмарк получил ярл Айрик. Свайн Хоконсон станал ярл при крал Улав Шведски; ярл Свайн бил един от най-красивите мъже за времето си. Двамата ярли — Айрик и Свайн, се покръстили и приели правата вяра. Докато управлявали Норвегия, оставили норвежците да правят каквото пожелаят, единствено държали да се спазват законите на християнството. Самите ярли спазвали старите закони и местните обичаи; те били обичани от народа, защото управлявали добре страната. По-големият от двамата братя ярл Айрик бил стълбът, когато ставало въпрос за управлението на страната.

Сага за Улав Светия. Първа част

1. Синът на Харалд Гренске, Улав, израснал при втория си баща Сигюрд Сир и майка си Оста. Ране Странника живеел при тях и бил духовен баща на Улав Харалдсон. Скоро Улав станал красив и строен младеж; той проявил отрано бистър ум и дар слово. Сигюрд Сир се занимавал с имението и карал хората си много да работят. Самият той често обикалял и наглеждал нивите и животните, държал под око прислугата и работниците.

2. Веднъж Сигюрд Сир също решил да поязди из околността, но в имението нямало никого. Тогава повикал доведения си син Улав и го помолил да му оседлае един кон. Улав отишъл в обора и взел най-голямото животно, което видял, и го оседлал със седлото на краля. После влязъл вътре и съобщил, че конят е готов за езда. Когато Сигюрд Сир излязъл и видял какво е направил Улав, отбелязал: „Ясно е, че няма да искам вече нищо от тебе; майка ти казваше, че има смисъл да те моля само за онова, което ти искаш да направиш. Явно ние двамата не мислим еднакво. Ти си далеч по-свободомислещ от мене.“ Улав не отговорил, а само се засмял и си отишъл.

3. Улав Харалдсон не израснал много висок; бил среден на ръст и набит, широкоплещест, със светлокестенява коса, широко лице, светла кожа и румени бузи. Той имал изразителни и добри очи, но когато бил сърдит, човек не смеел да погледне в тях. Изключително много му се удавали спортните игри, а и други неща. Прицелвал се добре с лък, хвърлял копието по-точно от другите, бил сръчен и умеел много занаяти. Наричали го Улав Якия. Говорел ясно и отривисто, бил преждевременно и разностранно развит — притежавал сила и разум и всички роднини и приятели го обичали. Той бил амбициозен в игрите, винаги се стремял да е първи, а и било редно да е така, ако се съди по положението и произхода му.

4. Улав Харалдсон бил на дванадесет години, когато за първи път се качил на борда на военен кораб. Майка му Оста натоварила Ране, когото наричали кралски възпитател, да ръководи дружината и го изпратила с Улав, защото Ране често бил участвал в грабителски походи. Когато Улав получил собствена дружина и кораб, хората го назовали крал. Според обичая кралете на войските, отиващи на викингски походи^[185], получавали титлата крал, щом са от кралски произход, независимо дали имат собствена земя, която да управляват. Ране седнал при руля. Казват, че Улав бил само гребец, но все пак той бил кралят на дружината.

Плавали на изток по протежение на брега, първо към Дания. А Отар Сварте, който съчинил балади за крал Улав, разказва:

Той млад към Дания пришпори

морските бляскави коне,

кралю, безстрашен в боя!

Смелият подвиг е съдбата твоя.

От север тръгна ненапразно —

сега могъщ си ти, кралю,

след похода така опасен;

аз чух къде си странствал.

5. Когато настъпила есента, Улав отплавал на изток към бреговете на Швеция. Там плячкосвал и палил селищата, защото смятал, че има за какво да си връща на шведите, които се отнесли враждебно към него и убили баща му. Отар Сварте разказва, че тръгнал към Дания:

С проблясващи весла

гребеше ти

и плъзгаше се корабът

по Източно море.

Защитнико на таз страна,

на крак войската вдигна ти,

на корабите я качи.

Платното вдигаше, когато

вятър къдреше морето,

веслата нежно усмиряваха

под шхуната вълните пляскащи.

Хората се плашеха, загиваха,

където стъпеше кракът ти, господарю,

и мърша на враните осигури,

след като в Свитюд ти брега разби.

6. През същата есен Улав повел първата си битка край Сотешаар в Свеашаара. Той се сражавал с викинги, чиито водач се казвал Соте. Улав имал по-малко хора, но пък по-големи кораби от тях. Той разположил корабите си между няколко подводни скали, така че викингите не смеели да го доближат, после хората на Улав хвърлили абордажни куки върху най-близките до тях викингски кораби, изтеглили ги към себе си и избили екипажите им. Викингите се измъкнали, но загубили много хора. За тази битка разказва скалдът Сигват, който в една балада изброява всички сражения на Улав:

Дългият морски кораб

насочен бе

от сина на хьовдинга

към откритото море.

Изтръпваше народът

пред гнева на краля.

Имената на мнозина

трябва да се помнят, зная.

При Сотешаар за първи път

обагри той вълчата си лапа с кръв.

7. Крал Улав отплавал на юг и покрай Свитюд се отправил към Меларен. Правил набези по земите от двете страни. Той стигнал до Сигтюна и спрял в Старата Сигтюна. Шведите казват, че все още съществува каменната стена, която Улав заповядал да направят за корабите му, когато слязъл на сушата.

Когато настъпила есента, крал Улав разбрал, че шведският крал Улав събрал голяма войска и препречил Стоксюнд с железни вериги и поставил постове. Шведският крал предполагал, че Улав ще изчака там, докато се застуди, и че войската му не е опасна, защото е малобройна.

И така крал Улав тръгнал към Стоксюнд, но не влязъл в него. Източно от протока имало крепост, а от южната страна — войска. Когато научил, че свеонският крал повел много кораби и огромна войска, крал Улав заповядал да се изкопае ров, излизащ до морето през Агнафит. Тогава завалял пороен дъжд. Като че ли цялата вода на Свитюд се изляла в Меларен. Извън Меларен имало само едно устие. То било малко, но когато валял силен дъжд или имало снеговалеж, по бреговете му течали реки, а водата падала обилно като водопад от брега на Свитюд. Меларен навлизал толкова навътре в сушата, че много места се наводнявали.

Когато, копаейки рова, стигнали съвсем близо до морето, водата вече падала като бурен поток. Тогава крал Улав наредил да приберат веслата от корабите и да опънат платната. Имало силен попътен вятър, който извел всички в открито море. Шведите отишли при своя крал и му казали, че Улав Дигре се изплъзнал към морето. Шведският крал излял гнева си върху тези, които му съобщили вестта. Оттогава протокът се нарича Кунгсюнд, голям кораб може да мине оттам само ако приливът не е силен.

Говори се, че шведите забелязали как хората на Улав се измъкват, прокопавайки излаз през Агнафит, и как водата започнала да изтича през него. Тогава те отишли при него с войска, но водата започнала да се стича по двата бряга, подронила пръстта, бреговете се свлекли и отнесли много войници със себе си. Шведите обаче отричат тази история. Те твърдят, че това са измислици.

Същата есен крал Улав отплавал към Готландия, за да граби по тези земи. Но готите се събрали и изпратили вест на краля, че му предлагат данък, за да не ги напада. Кралят приел данъка и останал да презимува там. Отар разказва:

Ти, който даваш на моряците заплата,

взе данък от готската войска.

Никой не рискува

земята си да защити

от теб със щит и меч.

Всеки мъж по-малко знае

от който и да е Инглинг.

Войската на Йосел загина,

вълците заситиха глада си.

8. Вече споменахме, че когато настъпила пролетта, крал Улав отплавал на изток към Йосел и направил набег там. Слязъл на сушата, а хората от Йосел излезли на бой срещу него. Крал Улав победил, после се втурнал да преследва онези, които побягнали, и грабил и опустошавал земите. Ще допълним, че когато крал Улав стигнал до Йосел, бондите му предложили да му платят откуп. Но когато дошли, той ги посрещнал с въоръжена дружина. Не станало така, както се уговаряли, защото бондите не носели пари, а оръжие и повели битка с краля така, както се описва по-долу. Скалдът Сигват разказва:

За втори път Улав свика

съвета на мечовете.

Йосел той опустоши,

когато заговор разкри.

Бондите трябваше на своите крака

от сърце да благодарят, че оцеляха.

Превържи раните си, царедворецо!

Те кървят!

9. После той отплавал към Финландия; там безчинствал, слязъл на сушата, но всички хора побягнали към горите и оставили пуст града. Кралят навлязъл далеч навътре в страната, пресякъл няколко гори, докато накрая стигнал с хората си до едни селища в долината, наречени с общото име Хардалер. Там имало малко плячка, а хора липсвали. Денят напредвал, затова кралят обърнал войниците си и поел обратно към корабите. Когато обаче влезли в гората, от всички страни срещу тях се спуснали хора, стреляли и настъпвали. Кралят заповядал на дружината си да се прикриват зад щитовете. Докато успее да се измъкне от гората, кралят изгубил много от хората си, а голяма част от останалите били ранени. Късно вечерта стигнали до корабите.

През нощта фините направили черна магия и предизвикали страшен порой и бурно море. Въпреки това кралят наредил да се вдигнат котвите и да се опънат платната. Те плавали през цялата нощ срещу вятъра, отдалечавайки се от брега. Този път, както щяло да се случва често след това, късметът на краля бил по-силен от черната магия на фините. Той успял да премине през нощта край Болагардсида и оттам да излезе в открито море. Финската войска ги преследвала по сушата. Сигват разказва:

Кралят се промъкна

през трета буря от оръжия

и в тежък път пое

срещу фините в Хардалер.

И на изток във морето

пусна корабите той.

Викингският път минаваше в полето

край Болагардсида;

корабът се плъзгаше покрай огньове.

10. И крал Улав отплавал към Дания. Там срещнал Туршел Хьоге, братът на ярл Сигват. Туршел се присъединил към него, защото отдавна бил готов да тръгне на война. Двамата плавали на юг покрай Иландия към Сюдервик. Там разбили много викингски кораби. Викингите, които бродели само в морето и командвали голяма войска, се наричали крале, въпреки че не притежавали свое кралство, над което да властват. Крал Улав се сражавал с викингите. Битката била жестока, но той победил и взел голяма плячка. Сигват разказва:

По-нататък, казаха те,

кралят четвърта битка предизвика,

а валкюрите проклинаха.

Защищаваше се смело

и със чест властелинът,

когато мирът между двете кралски флоти

бе нарушен във мрачния Сюдервик,

който датчаните добре познават.

11. След това крал Улав отплавал на юг към Фрисландия и спрял край Кинлимасида при силна буря. Слязъл на сушата с войската си, но местното население на коне тръгнало към брега и започнало сражение. Скалдът Сигват разказва:

Разбойнически вик!

Твоят пети бой със шлем жесток бе.

Буря щевена удари

край стръмния бряг на Кинлимас.

Тогава войска от сушата препусна

срещу скайдите на хьовдинга

и всичките бойци на краля

в битка влязоха срещу нея.

12. След това крал Улав отплавал на запад към Англия. По това време датският крал Свайн Тюгешег бил с войската си там. Той завзел страната от крал Адалрод. Датчаните се пръснали из цяла Англия и изглежда крал Адалрод избягал от страната и заминал на юг във Валандия.

Същата есен крал Улав пристигнал в Англия. Случило се така, че точно тогава крал Свайн Харалдсон умрял през една нощ в леглото си от някаква болест и англичаните повярвали, че Свети Емюнд го убил по същия начин, по който бог Меркурий убил отстъпника Юлиан^[186]. Когато крал Адалрод научил това, веднага се отправил към Англия. Щом пристигнал в страната, той поканил всички, които желаели да му служат и да му помогнат, да си върне отново кралството. Много хора дошли при него. Крал Улав с голяма дружина от норвежци също се отзовал.

Те отплавали първо по Темза към Лондон, но датчаните държали крепостта^[187]. На другия бряг на реката имало голямо място за пазар, което се казвало Сюдервирке. Там датчаните извършили огромна работа: те прокопали голям ров и издигнали зид от дървесни стволове, камъни и торф, зад който скрили много хора. Крал Адалрод се опитал да щурмува моста, но датчаните се защищавали упорито и кралят не могъл да пробие. Между крепостта и Сюдервирке над реката минавал мост. Той бил толкова широк, че по него можели да се разминат две каруци. Имало изградени отбранителни съоръжения и парапет от дъски върху тази страна, която гледала по посока на течението. Парапетът стигал до корема на изправен човек. Под моста в речното дъно били забити дървени стълбове. Когато някой нападал моста, войската стояла наредена по цялото му протежение и го защитавала. Крал Адалрод бил обсебен от мисълта да завладее моста. Той събрал всички предводители от войската си на разговор и им поискал съвет как да превземат моста. Тогава крал Улав казал, че иска да му помогне с войската си, ако и другите хьовдинги се съгласят на това. Уговорили се да разположат войската си под моста и всеки от тях подготвил корабите и хората си.

13. Крал Улав наредил да се направят големи топки от корени и меки клони. Той насякъл тръстика, наредил да я закарат на корабите и да ги покрият целите, чак до бордовете. Заповядал да ги подпрат с достатъчно високи пръчки, че мъжете да стоят изправени под тях, когато се бият; и да са толкова стабилно забити, че да устоят на камъните, които щели да хвърлят по тях враговете от моста. Когато се приготвили, те загребали нагоре по течението и щом приближили моста, по тях започнали да хвърлят оръжия и толкова големи камъни, че нищо не можело да им устои — нито щит, нито шлем, а самите кораби доста пострадали. Мнозина наблегнали върху веслата, отдалечавайки се от мястото. Но крал Улав и норвежците продължили да гребат, докато стигнали точно под моста. Тихо отрязали подпорите, които го крепели, а след това всички кораби се отдалечили колкото можели по-бързо по течението на реката. Подпорите пропаднали и тъй като на моста имало много въоръжени войници, носещи камъни и оръжие, той се сринал под тежестта им и повечето мъже паднали в реката. Останалите избягали — някои към крепостта, други към Сюдервирке.

След това норвежците превзели Сюдервирке. Когато хората в крепостта видели, че Темза е запречена от чуждата войска и не могат да стигнат до корабите си, те предали крепостта и провъзгласили Адалрод за свой крал. Отар Сварте разказва:

Смело в битката, във вихъра на Один,

лондонския мост разсече ти.

Страната на дракони и злато

завоюва, кралю, и победи.

Щита хванал здраво,

пробиваше напред

и в битката растеше кралят.

Старите оръжия пращяха в боя.

А по-нататък той продължава:

Смели защитнико на страната!

На сушата слезе и тук Адалрод,

другаря на бойците, ти подкрепи.

Жесток военен сблъсък стана,

когато ти дойде в земята

на дедите на Едмюнд.

Опората на рода управляваше тогава.

По-нататък Сигват казва и това:

Истината е, че шеста битка

бързо кралят остави зад гърба си;

той Один предизвика пак;

Улав разруши лондонския мост.

Прекрасни мечове сечаха,

викингите моста отбраняваха.

Някои мостове над Сюдервирке

превзети бяха.

14. През зимата крал Улав останал при крал Адалрод. Тогава те водили голямо сражение при Рингмарехая в Юлвшелсландия. По това време там властвал Юлвшел Снилинг. Кралете спечелили победа, а скалдът Сигват разказва:

Седми път Улав свика

съвета на мечовете

в страната на вълчето леговище.

Още ще разкажа за това.

Цялата Рингмарехая бе пълна

със знатните приближени на Ела;

сеч на войници имаше тогаз.

Наследникът на Харалд бе причина.

И Отар говори за този бой:

Господарю,

в залива войската

трупове под каменни могили

в битката събра;

водата червенееше пенлива,

далеч се разпростря

из Рингмарехая петното от кръвта.

Преди искренето на меча да престане,

падаше пред тебе мъртъв на земята

народът на страната;

английската войска избяга

и други също с нея.

После големи части от страната минали във владение на крал Адалрод, но тингманите^[188] и датчаните държали още много крепости и притежавали много земи.

15. Крал Улав предвождал войската по времето, когато тръгнали към Кантараборг^[189] и се сражавали, докато не превзели града. Те избили много хора и запалили крепостта. Отар Сварте казва:

Ингве, ти спечели

великата битка срещу кралските велможи.

Кралю добри, една сутрин

ти превзе Кантараборг.

Огън и дим заиграха

в обща игра из града.

Кралски сине!

Ти победи, скъсявайки живота на мнозина.

Сигват изчислил, че това е осмата битка на крал Улав:

Зная, че кралят на войската,

ужасът за вендландци,

се би за осми път.

Господарят на кралската дружина

се устреми срещу тълпата

Пристанищата не можаха да запазят

града на Улав — Кантараборг.

Гордите граждани потънаха в скръб.

Крал Улав получил защитата на Англия и пътувал покрай бреговете й с много военни кораби. Той легнал на рейд в Нямода. Там живеели много хора от Тингманалид и те влезли в сражение с крал Улав. Кралят победил, за което скалдът Сигват казва:

Млад още, кралят обагри

английските черепи в червено;

и стече се по лъскавите мечове

кръвта кафява на Нямода.

Разказах за кралските битки,

девет бяха те на брой.

Датската войска изгина

посечена, както се случи на мнозина,

които срещу краля влязоха във бой.

Крал Улав обикалял из страната, за да събира данъци и да ограбва хората. Отар разказва:

Мъже от английски родове

не успяха да ти противоречат,

владетелю велик,

ти от никого не пропусна

данък да получиш.

Злато рядко дават хората

на добрия крал.

Понякога отиваха на брега

дружини от тингмани,

зная аз.

Крал Улав останал три поредни години там.

16. През пролетта на третата година крал Адалрод умрял и синовете му Едмюнд и Едвард наследили кралството. Тогава крал Улав заминал на юг в открито море и водил сражение във Рингсфюрд, където превзел замъка при Холар^[190], в който се били настанили викинги. Той разрушил замъка^[191], а скалдът Сигват разказва:

Бурята от щитове

бе стихнала напълно

в прекрасния Рингсфюрд.

Войската се отправи натам,

тъй както кралят нареди.

Високото гнездо на Хуле

той разруши.

Викинги го притежаваха преди.

Такъв стрелец те никога

не пожелаха след това.

17. Крал Улав отплавал с войската си на запад към Грислеполер, където също се сражавал с викинги край Вилялмсби^[192]. И там крал Улав победил. Сигват разказва:

Улав се сражава там,

където загиваха крале,

Това бе единайсета битка

в Грисполер.

От тинга тръгна ти, мечоносецо.

Във Вилялм, град на ярли,

ти влезе в битка,

която скоро бе решена;

накратко — шлемове се разлетяха.

След това се сражавал на запад във Фетлафюрд^[193], за което Сигват разказва:

За дванайсети път обагри той

зъбите на вълка в червено.

Във Фетлафюрд, жадуващ слава,

той отказа

на хората живота да запази.

Оттам крал Улав се отправил на юг към Селюполер и там се разразила битка. Завладял Гюнвалдсборг голяма и стара крепост и пленил ярла й. Той се казвал Гайрфин. Крал Улав разговарял с хората в крепостта и поискал откуп от 12 хиляди златни шилинга за крепостта и ярла. Парите му били платени. Сигват разказва:

В тринайсета битка влезе

господарят смел

на юг във Селюполер.

Посечени бяха тези,

които хукнаха да бягат.

В стария Гюнвалдсборг

отиде една сутрин кралят

и плени ярла на име Гайрфин.

18. След това крал Улав насочил флотилията си на запад към Карлсо, където плячкосвал и водил още една битка. Докато кралят стоял в Карлсо и чакал попътен вятър, мислейки да отиде в Нурвасюнд и оттам в Юшалахайм, той сънувал чуден сън. Дошъл при него един човек, един такъв, когото не може да не забележиш, ако го срещнеш — едър и страшен. Човекът му заговорил и му казал да остави това, което е взел, и да си замине. „Иди в родината си, защото ще станеш завинаги крал на Норвегия!“ От съня кралят заключил, че ще стане крал на страната, а родът му ще властва за дълги времена.

19. След това знамение той се върнал в Пайталандия^[194]; плячкосал и подпалил град Варанде. Отар разказва за това:

Жадуващ за битки, господарю,

млад още ти Пайталандия пуста остави!

Счупените щитове използва

в Тюскаландия, боецо-господарю!

А по-нататък Сигват казва така:

Кралят на Мьоре в червено обагри

устните на здравите копия.

Дойде той в Лайра от юг,

старите копия на трески

трябваше да станат.

В селищата на Пайталандия,

изгаряше той хора.

Варанде се казваше градът

далече, далеч от морето.

20. Крал Улав водил войни на запад във Валандия в продължение на две лета и една зима. Били изминали тринадесет години от смъртта на крал Улав Тригвасон.

По това време във Валандия имало двама ярли: Вилялм и Роберт, те управлявали Нормандия. Техен баща бил ярлът на Рюда^[195] — Рикард, а тяхна сестра — кралица Ема^[196], която била омъжена за краля на Англия Адалрод. Синовете им били Едмюнд, Едвард Добрия, Едвиг и Едгайр. Ярлът на Рюда Рикард бил син на Рикард, син на Вилялм Лангспид^[197], а той пък бил син на ярла на Мьоре Рагнвал Могъщия, за който вече разказахме. Родът на ярлите на Рюда произлизал от Ганге-Ролв. Дълги години този род бил смятан за подчинен на владетелите на Норвегия, но ярлите на Рюда винаги били най-добрите приятели на норвежците. Всеки норвежец, който пожелаел, можел да избере за родина тяхната страна.

През есента крал Улав пристигнал в Нормандия и останал в Сигна да презимува.

21. След като Улав Тригвасон загинал, ярл Айрик помилвал синът на Айндриде Стиркорсон — Айнар Тамбаршелве. Айнар придружил ярла на север до Норвегия. Казват, че бил най-силният мъж и най-добрият стрелец, който съществувал в Норвегия, никой не можел да стреля с лък като него — той така умело пускал стрелата си, че можела да прониже прясно одрана овча кожа, висяща на кол. Бил изключителен бегач на ски, добър във всички спортни игри, много храбър и произлизал от знатен и богат род.

Ярлите Айрик и Свайн омъжили сестра си Берлют Хоконсдотер за Айнар. Тя било много почитана жена. Синът й се казвал Айндриде. Ярлите дали на Айнар големи права в Оркдал и той станал най-влиятелният и уважаван човек в целия Трьонделаг. Станал най-силната опора на ярлите и техен най-добър приятел.

22. Ярл Айрик не можел да приеме, че Арлинг Шалгсон има толкова голяма власт и е завзел земите, които крал Улав дал на Арлинг да управлява. Арлинг обаче въвел поземлен данък в Рогаландия, както било преди, така че често феодалите трябвало да плащат двоен данък, а това съсипвало земите им. Ярлът не получавал много приходи, защото областните управители не се задържали дълго, а ярлът не заминавал да събира данъците без силна охрана, на която трябвало да плаща. Сигват разказва:

Арлинг бе родственик на Улав,

златният син на Тригве.

Той стресна родът на ярла,

когато новакът не можа това да стори.

Сестра си даде след това

съобразителният господар,

на Рангвал, баща на Юлв.

И този дар щастие донесе.

Ярл Айрик нямал желание да се бори с Арлинг, защото Арлинг имал много и знатни роднини, освен това имал власт и бил обичан от хората. Имал дружина колкото кралската. През лятото често заминавал на война и си набавял средства, защото се придържал към стария си охолен живот, въпреки че било по-трудно да си осигурява доходи, отколкото по времето на неговия роднина крал Улав. Арлинг бил необикновено красив, едър и силен мъж, служел си с оръжието по-добре от всеки друг и невероятно приличал на крал Улав Тригвасон, дори и в спортните си умения. Сигват разказва:

Никой друг феодал

не бе видял човек

тъй щедър и велик,

и силен в боя.

Това бе Арлинг.

Участвал в много битки,

той влизаше във боя пръв

и го напускаше последен.

Винаги са казвали, че Арлинг бил най-видният от всички феодали в Норвегия. Децата на Арлинг и Астрид били Аслак, Шалг, Сигюрд, Лодин, Туре и Рагнил, която била омъжена за Турберг Арнесон. Арлинг имал в свитата си над 94 души денем; зиме и лете пиенето на всеки един, седнал на масата, било отмервано, но вечер се пиело без мярка. Когато ярлите били наблизо, той събирал около себе си над двеста души. Никога не тръгвал на път с по-малко хора от един четирийсетместен сес с пълен екипаж. Арлинг притежавал и голям военен кораб с шестдесет и четири места, който можел да събере и повече воини. Той го използвал за викингски походи. Корабът събирал поне двеста човека.

23. Освен другата прислуга Арлинг винаги държал тридесет роби у дома си. На робите давал постоянна работа за през деня и свободен ден след това; на всеки, който пожелаел, разрешавал да работи за себе си вечерта и през нощта. Позволявал да обработват ниви, които можели да станат тяхна собственост; той определял цената на всяка нива и цената за откуп, така мнозина от робите се откупували още през първата или втората година, а всички, които се били захванали с нещо, се освобождавали на третата година. С парите, които получавал, Арлинг купувал нови роби. Някои от тях пращал на риболов за селда, други — за дивеч; някои разчиствали горите и строели жилища. Всички му помагали да напредва по един или друг начин.

24. Когато изминали дванадесет години от управлението на Арлинг в Норвегия, до него стигнала вест от роднината му датския крал Кнют. В нея се казвало, че ярл Арлинг трябва да последва с войската си краля на запад в Англия, защото Арлинг станал известен надлъж и шир с военните си походи, откакто спечелил победите си в двете най-тежки битки на Севера — едната, в която ярл Хокон и Айрик се сражавали с юмборгските викинги, и другата, в която Айрик се бил с Улав Тригвасон. Турд Колбайн споменава за това:

Отново ода си поръчваш,

ценен от хората, кралю — аз зная.

Изпратил си ти вест на ярла —

господаря с шлема —

че Айрик бърза да пристигне

на приятелската среща с него.

И аз добре разбирам

хьовдингът какво замисля!

Ярлът не искал да принуждава краля да го моли два пъти, а веднага заминал, като оставил сина си ярл Хокон в Норвегия, за да я защищава. Поверил го на своя роднина Айнар Тамбаршелве, който получил пълномощията да управлява страната вместо ярл Хокон, тъй като наследникът не бил навършил още седемнадесет години.

25. Айрик пристигнал в Англия, срещнал се с крал Кнют и бил с него при превземането на Лондон. Ярл Айрик се бил на запад от Лондон, където убил Юлвшел Снилинг. Турд разказва:

Познавачът на златото

завърза битка край Лондон;

високоцененият водач на флота

за този бой на суша стъпи.

Бърлогата на Юлв,

обсипана в стрели

получи страшен удар от Тингманалид,

там оръжията потрепериха

с блестящи в синьо остриета.

Ярл Айрик останал в Англия цяла година и се сражавал в няколко битки. През есента се приготвил да тръгне за Рим, но починал там в Англия от загуба на кръв.

26. В Англия крал Кнют се сражавал в много битки срещу синовете на английския крал Адалрод и победата минавала ту на едната, ту на другата страна. Той пристигнал в Англия същото лято, през което крал Адалрод умрял. Крал Кнют се оженил за кралица Ема. Децата им се казвали Харалд, Хорда-Кнют и Гюнил. Крал Кнют сключил примирие с крал Едмюнд с уговорката да си разделят Англия на две равни части. През същия месец Хенрик Стрьона убил крал Едмюнд. След това крал Кнют прогонил всички синове на крал Адалрод извън страната.

27. През същото лято, когато Улав Харалдсон се завърнал от викингски поход на запад, синовете на Адалрод дошли от Англия в Рюда във Валандия при братята на майка си.

Всички те презимували в Нормандия, където се уговорили помежду си, че ще дадат на крал Улав Нордимбраландия, ако успеят да си вземат Англия от датчаните. През есента крал Улав изпратил в Англия духовния си баща Ране, за да събере войска там на място. Синовете на Адалрод го изпратили при свои приятели и роднини със знак, че идва от тяхно име, а крал Улав им дал много пари, за да осигурят хората. Ране останал цялата зима в Англия и получил обещания за вярност от мнозина знатни люде; народът искал за крал местен човек, но властта на датчаните в страната била станала толкова силна, че държали в ръцете си цялото й население.

28. През пролетта крал Улав и синовете на Адалрод отплавали към Англия и стигнали до Юнгюфюрд. Слезли на брега с войската си и се изкачили до крепостта. Там се срещнали с десетки хора, които им обещали помощ; превзели крепостта и убили много войници. Когато обаче хората на крал Кнют забелязали това, събрали войска и бързо умножили редиците си, така че синовете на крал Адалрод нямали достатъчно сили, за да устоят, и отплавали назад към Рюда.

Крал Улав не искал да се върне във Валандия. Той отплавал на север покрай бреговете на Англия към Нордимбраландия. Разположил се в малкия залив Фюрювалд, където се сражавал с местните хора; спечелил победа и богата плячка.

29. Крал Улав оставил там дългите кораби и оборудвал два кнара. Екипажът им наброявал двеста и шейсет избрани воини с брони и оръжие. През есента отплавал в открито море на север; връхлетяла ги силна буря. Положението изглеждало опасно, но тъй като хората били обучени, а късметът на краля голям, всичко се разминало. Отар разказва:

Върху два кнара

се понесе на запад, господарю.

Екипажа от новаци

пътят няма да изплаши.

Течението бързо

би могло търговски кораб

да погълне

и екипажът трудно можеше

да се крепи

върху високите вълни.

И по-нататък:

Аагир, ти не трепериш,

пориш голямото море.

По-добри момчета

друг крал едва ли ще намери.

Потомъко на Харалд!

Често ти изпитваш

себе си във морски бяг.

В носа на кораба прибоят бие

и ти лавираш

по норвежкия, западния бряг.

Крал Улав влязъл в Норвегия през средната част на Вестландия. Акостирал на остров, наречен Саала, близо до Стад. Кралят казал, че е щастлив денят, в който са слезли на норвежкия бряг в Саала, и изтълкувал като добро знамение случилото се тогава: стъпил с единия крак в някаква глина и паднал на колене. Възкликнал: „Ето, паднах!“ Ране казал: „Ти не падна, кралю, а стъпи здраво на тази земя.“ Кралят се засмял и отвърнал: „Това ще стане, ако Господ го пожелае!“ После се върнали на корабите и отплавали към Юлвесюнд. Там научили, че ярл Хокон бил на юг в Согн, но го чакали да пристигне на север веднага, щом духне попътен вятър в платната му, и че имал само един кораб.

30. Когато крал Улав пристигнал до Фялер, насочил корабите си навътре към Саюдюнгсюнд и останал там. Двата кораба се разположили от двете страни на протока и спуснали дебело въже помежду си. В този момент ярл Хокон Айриксон се придвижвал, гребейки към залива с дълъг кораб и пълен екипаж. Той предположил, че там на рейд стоят два търговски кораба, и се насочил право между тях. Тогава крал Улав и хората му дръпнали въжето точно по средата под кила на дългия кораб. Въжето веднага се закачило, кърмата се издигнала и щевенът паднал надолу, така че водата навлязла в цепнатините. Корабът се напълнил с вода и потънал. Крал Улав уловил с кука Хокон, докато плувал. Уловили и хората му; някои убили, а други се удавили. Отар разказва:

Ти храниш черни врани,

съкровища достатъчно събра;

с прекрасен кораб се сдоби

от Хокон, и плени

самия него след това.

Събра птиците на бойното поле.

Във младостта поиска всичко

за наследствените си земи.

Пред тебе длъжен бе

ярлът да отстъпи.

Качили ярл Хокон на кралския кораб. Той бил много красив мъж. Имал черна коса, нежна като коприна, на главата си носел златна лента. Седнал в носовия трюм. Крал Улав му казал: „Не е лъжа това, което се говори за вас, роднините, че сте много красиви — но късметът ви свърши!“ А Хокон отговорил: „Това, което се случи с нас, не е нещастие. От дълго време победата сменя победителите. И с твоите, и с моите роднини се е случвало така — да си разменят победите. Аз току-що се разделих с детството и не успяхме да се защитим, защото не предполагахме, че тук имал наши врагове. Друг път може да ни провърви повече отколкото сега.“

Тогава крал Улав му казал: „Не можеш ли да си представиш, ярле, че така, както стоят нещата, ти няма да можеш нито да побеждаваш, нито да губиш оттук нататък?“ Ярлът отвърнал: „Вие сте този, който решава този път, кралю.“ А крал Улав попитал: „Какво ще направиш, ярле, ако те оставя да си тръгнеш цял и невредим?“ Ярлът поискал да узнае условията. Кралят му заявил: „Нищо друго освен да напуснеш страната, да изоставиш кралството и да ми дадеш клетва, че никога няма да се биеш срещу мен.“

Ярлът отговорил, че така ще стори. После се заклел пред крал Улав, че никога повече няма да се бие срещу него и никога няма да защитава Норвегия, като воюва с крал Улав, нито ще тръгне срещу него. Тогава крал Улав помилвал него и хората му. Ярлът получил обратно кораба си и се отдалечил със спътниците си в морето. Скалдът Сигват споменава за това:

Могъщият каза, че с Хокон

трябва да се срещне

в Саюдюнгсюнд, стария проток

Постара се да е първи.

Там срещна, ти, кралю,

ярл от род най-знатен.

Макар и млад, той стана втори

след най-добрия

там, където датски се говори.

31. След тази случка ярлът се постарал да напусне колкото може по-бързо страната. Отплавал на запад към Англия и отишъл при крал Кнют, който бил брат на майка му. Разказал му всичко, което се случило между него и крал Улав. Крал Кнют го приел много сърдечно. Приел го в кралската дружина и му дал голяма власт в кралството си. Ярл Хокон живял дълги години при крал Кнют.

Докато Свайн и Хокон управлявали Норвегия, те сключили договор с Арлинг Шалгсон. Според договора Аслак, синът на Арлинг, трябвало да се ожени за дъщерята на ярл Свайн Гюнил^[198]. Двамата, Арлинг и синът му Аслак, трябвало да получат всички земи, които Улав Тригвасон бил дал на Арлинг. След това Арлинг станал най-верният приятел на Свайн и закрепили това с взаимни клетви и обещания.

32. Крал Улав Дигре се отправил на изток по крайбрежието и на много места свикал тинг. Мнозина станали негови приближени, но някои приятели или роднини на ярл Свайн му се противопоставили. Ето защо Улав бързо заминал на изток във Викен с войската си и разположил там корабите си. После слязъл на сушата. Когато стигнал до Вестфолд, бил посрещнат с радост от много хора — това били онези, които го познавали и били негови приятели. Той имал голям род около Фолден. През есента тръгнал по суша към своя роднина крал Сигюрд. Когато крал Улав наближил имението, една сутрин към него изтичали прислужниците. Майката на Улав Оста седяла в трапезарията с няколко други жени. Момчетата й казали, че е дошъл крал Улав и всеки момент ще влезе. Оста веднага скочила и наредила на мъжете и жените да приготвят всичко като за най-скъпи гости. Тя заповядала на четири жени да наредят трапезарията и бързо постлала с килими и покривки пейките. Две момчета донесли слама за пода, двама разпънали масата и донесли голямата бирена каца, двама подредили масата, двама донесли храната, двама били изпратени извън имението, двама донесли бирата, а всички други — мъже и жени, излезли на двора.

Двамата, които били изпратени извън имението, отишли при крал Сигюрд на полето, занесли му официалните дрехи и довели коня му с позлатено покривало и седло, инкрустирано със седеф. Оста изпратила четирима мъже по четирите краища на селището да поканят всички знатни хора на угощение в чест на пристигането на нейния син. Кралицата наредила всички в къщата да облекат най-хубавите си дрехи, а на тези, които нямали, тя им заела.

33. Крал Сигюрд надзиравал полето, когато пратениците пристигнали при него и му съобщили за пристигането на Улав, както и какво прави Оста в къщата. Имало много работници на полето — някои косели, други връзвали снопите, трети ги превозвали до къщата, четвърти ги правели на купчини и купи. Кралят отишъл при тях с пратениците на Оста. Разказват, че носел синя риза, обувки с връзки по краката, сива пелерина и сива широкопола шапка, а около лицето си бил завързал ленена кърпа. В ръка държал жезъл с обшивка и сребърна топка отгоре.

Казват, че крал Сигюрд бил много работлив и старателно се грижел за имението и имотите. Той сам управлявал работата. Не се стремял към разкош и бил мълчалив човек. Твърдят, че бил най-умният човек в Норвегия по онова време и имал най-голямото движимо имущество. Той бил миролюбив и сговорчив, а жена му Оста била щедра и свободомислеща. Те имали няколко деца: Гюторм, който бил най-голям, Гюнил, Халвдан, Ингрид и Харалд.

И така, пратениците казали: „Оста ни помоли да ти съобщим, че трябва да се постараеш да се представиш като знатна личност — да заприличаш повече на наследник на Харалд Хорфагре по външен вид, отколкото на Ране Мюне^[199] или на ярл Нерайд Старши, въпреки че и двамата са много умни хора.“ Кралят отвърнал: „Чувам важни новини. Оста преди се държеше настрана от хората и виждам, че не се е променила. Тя много се вживява в усилията си да посрещне сина си така тържествено, както подобава на сегашното му положение. Но аз мисля, че не трябва да се страхуваме за живота или имението си. Крал Улав се бори срещу една превъзхождаща го власт; датският и шведският крал са негови врагове — това е, което го занимава сега.“

34. След като рекъл това, Сигюрд седнал на земята, свалили му обувките, после обул кордуанси^[200] и си вързал златни шпори; свалил си наметалото и ризата и облякъл дрехи от скъпа коприна, а най-отгоре се загърнал с пурпурно наметало. Запасал си един прекрасно изработен меч, сложил позлатен шлем и се качил на коня. Изпратил работниците в селището да доведат 30 мъже в хубави дрехи. Те препуснали с него към дома.

Когато стигнали, яздейки, до къщата и спрели пред трапезарията, той видял да се приближава знамето на крал Улав откъм другата страна на имението, а след него идвал и самият крал със сто мъже — всички добре облечени. Много хора стояли край къщите. Крал Сигюрд поздравил доведения си син от коня и го поканил да влезе и да пийне. Оста пристъпила и целунала сина си, поканила го да живее при нея и му предложила всичко, което имала — земя и хора. Крал Улав й благодарил сърдечно за думите. Тя го хванала за ръка и го завела вътре в трапезарията до трона. Крал Сигюрд наредил на прислугата си да им вземат дрехите и да дадат на конете овес. После се отправил към своя трон. И така започнало едно прекрасно пиршество.

35. Крал Улав поостанал известно време. Един ден поканил втория си баща Сигюрд, майка си Оста и духовния си баща Ране на разговор. Улав започнал с думите: „Както знаете, казал той, аз се върнах в страната. Бях извън нея дълго време. За момента нямаме от какво друго да преживяваме освен от това, което сме спечелили по време на военните походи. И много пъти трябваше да жертвам живота и щастието си. Мнозина изгубиха всичко, което притежаваха, а други загубиха дори живота си. Но в земите, които е притежавал моят баща и неговият баща преди това и всеки следващ от рода и за които аз нося отговорност, има чужденци. И те не са се задоволили само да живеят тук, а са си присвоили имотите на всички нас от рода на крал Харалд Хорфагре. Сега ще ви кажа за какво мисля от доста време. Аз искам да си взема обратно бащиното наследство. И не желая да ходя нито при датския, нито при шведския крал да ги моля за това, въпреки че от известно време те смятат за своя собственост наследството на Харалд Хорфагре. Напротив, признавам, че мисля да си взема полагащото ми се на всяка цена и с всички средства и ще очаквам подкрепа от всички мои роднини и приятели и от всички, които искат да ме последват в това дело. Ще поставя изискванията си и нека стане както е писано: или ще подчиня цялото кралство, което те отнеха от Улав Тригвасон, моя роднина, когото убиха, или ще загина тук, върху земята на моите деди. Родственико Сигюрд, аз вярвам на теб и на всички мъже в тази страна, които носят отговорността за земята в това кралство според законите, въведени от Харалд Хорфагре, че не е далече времето, когато ще отхвърлите този срам за рода и ще пожелаете да помогнете на всеки, който дръзне да ви поведе и да издигне отново нашия род. Вие или ще покажете мъжката си воля в това дело, или няма, но нека да почувствам какво иска народът; всички мечтаеха да се освободят от робството на чуждите владетели, само да имаха на кого да повярват. На никого преди не съм говорил за тези неща, защото зная, че си умен мъж и можеш да прецениш кое е най-доброто — дали да говоря за това тайно с някого, или да направя така, че много хора да разберат и то да стане достояние на целия народ. Аз си показах зъбите, така да се каже, когато взех в плен ярл Хокон. Той избяга от страната, с клетва ми даде част от кралството, което беше негово. Мисля, че ще ни бъде по-леко сега, когато имаме да се разправим само с ярл Свайн, защото двамата бяха поставени да пазят страната.“

Ето как отговорил крал Сигюрд: „Не са дребни нещата, с които се заемаш, кралю Улав. Доколкото разбирам, теб те води повече наранената ти чест, отколкото далновидността. Би трябвало да се очаква, че аз, дребният човек, съм далеч от големите мисли, които те занимават. Ти беше още дете, когато те обземаше желание за съревнование и надмощие навсякъде, където отидеше. Изпитвал си себе си многократно в битки и си побеждавал. Убеден съм, че щом си стигнал толкова далеч, че да се заемеш с тази страна, не си струва човек да се опитва да те спре. И освен това няма нищо странно в това, че такива неща като наследството на Харалд Хорфагре и кралството му са в основата; те могат да се окажат тежки за раменете на честолюбиви хора. Аз не искам да се обвързвам с обещания, преди да узная какво мислят другите крале в Опландия и какво ще направят. Във всеки случай ти постъпи правилно, като ми съобщи за плановете си, преди да ги разгласиш на всички. Аз ти обещавам да те подкрепя пред кралете и другите хьовдинги, както и пред народа на страната ни. Освен това ще оставя на твое разположение всичко, което притежавам, кралю Улав, и ще те насърчавам. Аз ще ти помогна да разгласиш плановете си сред народа и доколкото мога да предвидя някакъв резултат, смятам, че ще получим помощ. Трябва да помниш, че не е малко това, с което си се захванал, щом искаш да се пребориш със шведския крал Улав и с Кнют, който сега е крал и на Англия, и на Дания. Ти ще имаш нужда от силни попълнения срещу тях, ако искаш да успееш. Не мисля, че е невъзможно да събереш хора, защото народът винаги иска промяна. Така стана, когато Улав Тригвасон дойде в страната — всички бяха много радостни. Но той не се радва дълго на кралската си власт.“

Разговорът продължил и думата взела Оста: „Що се отнася до мен, синко, аз ще ти се радвам и ще се радвам толкова повече, колкото по-напред вървиш. Няма да си спестя съветите за нищо, в което бих могла да ти бъда полезна, но едва ли ще ти бъда голяма подкрепа с моите съвети. Все пак, ако трябва да избирам, то бих предпочела да станеш абсолютен крал на цяла Норвегия, но да не живееш толкова малко, колкото Улав Тригвасон, а да станеш по-голям крал от Сигюрд Сир и да умреш от старост.“

След тези думи разговорът приключил. Крал Улав останал още малко с цялата си свита. Крал Сигюрд им давал всеки втори ден риба и мляко, а през ден — месо и бира.

36. По това време в Опландия имало много крале. Те управлявали отделните области и повечето от тях принадлежали към рода на Харалд Хорфагре. В Хедмарк управлявали двама братя — Рьорек и Ринг, а в Гюдбрандсдал — Гюдрьод. В Ромерике имало крал. Този, който управлявал във Валдрес^[201], и онзи, който притежавал Тотен и Хаделандия, също били крале.

Сигюрд Сир се срещнал с кралете на областите в Хаделандия. На срещата дошъл и Улав Харалдсон. Сигюрд Сир поставил въпроса пред присъстващите крале и им разказал за това, с което се е заел неговият родственик Улав. Той ги помолил за подкрепа с хора, съвети и съдействие. Казал им, че е време да отхвърлят потисничеството на датчаните и шведите и заявил, че вече се е появил човекът, готов да се заеме с тази задача; той изброил редица подвизи на крал Улав, извършвани по време на странстванията му по другите страни и морета.

Тогава крал Рьорек взел думата: „Наистина кралството на Харалд Хорфагре много затъна, откакто вече никой от рода му не е крал на Норвегия. Тук народът опита един или друг крал. Хокон Възпитаника на Адалстайн стана крал и всички много го харесваха. Когато синовете на Гюнил управляваха страната, на всички толкова омръзнаха тяхното насилие и нечестно управление, че народът предпочете чужди крале и се предаде сам, защото чуждите крале обикновено са извън страната задълго и не се интересуват много какво правят поданиците, стига да си получават исканите данъци. После датският крал Харалд и ярл Хокон станаха врагове и тогава юмсборгските викинги плячкосаха Норвегия. Затова целият народ въстана срещу тях като един човек и отхвърли чуждите набези. След това хората накараха ярл Хокон да поеме страната и да я защитава срещу датския крал. Но когато народът твърдо го подкрепи, той си въобрази, че притежава цялата власт в страната и стана толкова жесток и груб към жителите, та никой вече не го искаше. Трьондерците сами го убиха и дадоха властта на Улав Тригвасон. Той носеше отговорността за земята и кралството и се държеше достойно като властелин на страната. Народът го пожела за крал и поиска от него да възстанови кралството такова, каквото е било при Харалд Хорфагре. Но когато Улав повярва, че е придобил цялата власт над страната, никой не му се подчини. Тогава той тръгна с грубост срещу по-дребните крале и поиска всичките данъци, които са били плащани на Харалд Хорфагре, та и още повече. А хората имаха толкова малко свобода, че не можеха да избират дори бога, в когото да вярват. Когато той напусна страната, ние се сдружихме с датския крал и получихме голяма подкрепа от него във всички наши искания. Оправихме се сами, живеехме в мир в страната и никой не ни налагаше властта си. Ако трябва да кажа моето мнение, аз харесвам нещата такива, каквито са. Не съм убеден, че ако мой роднина стане крал на страната, ще имаме по-добри условия за живот. И ако не ви подкрепя, няма да имам нищо общо с тази нова решителна стъпка.“

Тогава неговият брат Ринг казал: „Ще кажа какво мисля. Смятам, че е по-добре да имам властта и имотите, които имам сега, отколкото някой мой роднина да стане крал на Норвегия вместо чужд владетел и да издигне рода в страната. Що се отнася до този човек тук — Улав, мисля, че съдбата и късметът му ще решат дали трябва да управлява или не. Но ако той бъде абсолютен крал на цяла Норвегия, онези, които са му близки приятели, ще очакват да спечелят най-много от това. Сега той не е в по-добро положение от нас, напротив, дори е в по-лошо, тъй като ние имаме земи и кралства, които управляваме, а той няма нищо. Ние носим еднакво отговорността за земята и кралството. Да предположим, че се присъединим към него и му помогнем, като му дадем най-скъпото в тази страна и вложим всички наши усилия. Ако той е толкова голям мъж, колкото смятам и колкото всички твърдят, че е, защо той да не поиска да ни се отплати и да бъде запомнен за дълго? Ако трябва да решавам, ще рискувам и ще се обвържа с него с приятелство.“

След това станали и заговорили един през друг останалите; очевидно било, че повечето имали желание да се присъединят към крал Улав. Той им обещал вярното си приятелство и големи права, ако стане крал на цяла Норвегия. Сключили споразумение, подкрепено с клетви.

37. След това кралете свикали тинга. Крал Улав поставил пред народа исканията и претенциите си към кралството; предложил на народа да го избере за крал на страната, като обещал да му върне старите закони и заявил, че ще брани страната от чужди войски и владетели. Той говорил дълго и умно и речта му била приета много добре от хората. После кралете ставали един след друг, за да се изкажат. Всички подкрепили речта и делото на краля. Накрая провъзгласили Улав за крал на цялата страна и кралството му било присъдено според опландския закон.

38. И крал Улав заминал в поход, като наредил хората да си направят тържества в кралските имения. Първо минал пред Хаделандия и оттам се насочил на север към Гюдбрандсдал. Станало така, както предсказал Сигюрд Сир: толкова много хора дошли при Улав, че и половината от тях дори му били много. Той имал вече триста души. Тогава не направили пиршествата, за които се уговорили, защото според обичая кралете пътували с 60-70 души, във всеки случай не повече от 100. Кралят пътувал бързо и оставал само по една нощ на всяко място.

Стигнал до планината на север, продължил и не спрял, докато не слязъл от северната й страна в Опландия. Това се случило един ден по изгрев-слънце. Кралят минал през Опдалскуг и стигнал в Мелдал. Там той поискал да се свика тингът и събрал оделсбондите около себе си. Говорил пред тях и поискал да го приемат за свой крал. Предложил им да се обърнат към закона, който Улав Тригвасон бил приел. Бондите нямали достатъчно сили, за да се опълчат срещу краля, и накрая го приели и скрепили това с клетви. Те пратили вест в Оркдал и Скаюнг, че крал Улав е пристигнал, като разказали всичко, което знаели за него.

39. Айнар Тамбаршелве живеел в Хюсби в Скаюн. Когато вестта за крал Улав и похода му стигнала до него, събрал роби и други хора с оръжие и изпратил вест, че ще защитават страната си от крал Улав. Започнал сбор на войска от Оркдал и Гаюлдал.

40. Крал Улав влязъл в Оркдал с войската си. Той много предпазливо се придвижвал напред и вървял с мир. Когато стигнал до Грютар, срещнал събраните бонди — били повече от 700 човека. Кралят наредил войската си в боен ред срещу тях, защото помислил, че бондите искат да се бият с него. Щом бондите видели това, също се наредили в боен ред. Но това не било лесно за тях, защото не се били уговорили предварително кой ще ги води.

Крал Улав разбрал, че бондите ще се провалят и изпратил Туре Гюдбрандсон при тях, който им обяснил, че кралят няма намерение да се бие с тях. Той изредил дванадесет мъже — тези, които били най-изявените в редиците им, и ги поканил да дойдат и да разговарят с Улав. Бондите приели и пресекли един хълм в посока на бойните кралски редици.

Крал Улав им казал: „Добре направихте, че ми дадохте възможност да говоря с вас, защото искам да ви кажа каква е моята задача в Тронхайм. Първо, сигурно сте чули, че ярл Хокон и аз се срещнахме през лятото и нашата среща завърши с това, че той ми отстъпи цялото си кралство тук, в Тронхайм, а именно Оркдьолафилке, Гаюлдьолафилке, Стриндафилке и Йойнафилке. Тук има хора, които присъстваха на срещата и видяха здрависването между мен и ярла, чуха думите, клетвата и цялата уговорка между нас. Искам да ви предложа мир и закони — така, както направи преди мен Улав Тригвасон.“

Той говорил дълго и умно, а накрая предложил на хората две възможности за избор: да му се покорят и да станат негови поданици или да се бият срещу него. Оделсбондите се върнали при войската си и разказали какво чули от краля, като попитали народа за тинг. Всички обсъдили какво да изберат и решили да станат кралски поданици. Заявили решението си под клетва.

Кралят уредил по-нататъшното си пътуване, а бондите организирали пиршества в негова чест. Той се отправил към морето и там се сдобил с кораб. Това бил дълъг четиридесетместен сес. Гюнар от Гюлне му го дал; един друг четиридесетместен сес му дал Лодин от Вигя; трети кораб — също четиридесетместен сес, получил от Хангран от Нес, имението, което управлявал Борд Квите и било на ярл Хокон. Кралят имал четири-пет шхуни. Той бързо се отдалечил към фиорда.

41. По това време ярл Свайн бил в Тронхайм в Стайншер. Наредил да се приготви тържество за празника Юл. В селището имало голям площад за пазари. Когато Айнар Тамбаршелве научил, че населението на Оркдал минало под властта на крал Улав, изпратил вест на ярл Свайн. Пратениците заминали първо към Нидарос, откъдето взели една лодка с гребла, собственост на Айнар, и продължили към вътрешността на фиорда. Един ден късно вечерта пристигнали в Стайншер и разказали на ярла всичко, което сторил крал Улав.

Ярлът имал един дълъг кораб, който се намирал извън имението си и бил покрит. Късно вечерта той наредил да натоварят вещите му, дрехите на хората и толкова храна и пиене, колкото можел да побере корабът. Тръгнали още същата нощ, гребейки с веслата. На разсъмване пристигнали в Скарнсюнд. Там видели крал Улав да се приближава на весла към фиорда с флотилията си. Тогава ярлът се насочил към сушата при Мосвика, където имало гъста гора. Той спрял толкова близо до брега, че корените и клоните надвиснали над кораба от външната му страна, като го скрили от чуждите погледи. Още не било се развиделило съвсем, когато кралят минал с корабите си покрай тях. Времето било тихо и спокойно. Корабите на краля се плъзгали покрай острова и когато вече не можели да се виждат един друг, ярлът се отдалечил на весла към Фроста. Там спрял до сушата, защото това било в неговото кралство.

42. Ярл Свайн изпратил хора в Гаюлдал да повикат неговия сродник — Айнар. Когато Айнар дошъл при ярла, Свайн му разказал всичко, което се случило с него, и Улав съобщил, че иска да събере войска и да тръгне срещу крал Улав, за да се бие с него. Айнар отговорил: „Ще използваме хитрина: ще наблюдаваме какво прави крал Улав и няма да се издаваме пред никого, нека всички мислят, че тук всичко е спокойно. Ако той не научи, че събираме войска, може да отседне в Стайншер за празника Юл, защото там вече всичко е приготвено. Но ако разбере, че събираме хора, веднага ще напусне фиорда и няма да го хванем.“ Направили така, както предложил Айнар. Ярлът заминал на пир при оделсбондите от Стьордал.

Когато крал Улав пристигнал в Стайншер, взел от тамошните приходи за себе си, заповядал всичко да се отнесе на корабите и да му се достави един плоска гемия; той натоварил храна и пиене и побързал да замине към Нидарос, където Улав Тригвасон навремето бил издигнал търговски център, за което вече писахме. Но когато ярл Айнар дошъл в страната, той помогнал на Ладе, защото баща му имал желание там да бъде главното му имение; ярлът заповядал да се разрушат и къщите, които крал Улав Тригвасон бил наредил да построят край река Нид; някои били напълно разрушени, а други стояли неизползвани.

Крал Улав отправил корабите си нагоре по река Нид. Наредил да приготвят пустите къщи и да издигнат отново разрушените, като отделил голям брой хора за тази работа. Разпоредил се да се занесе храна и пиене в къщите, като имал намерение да остане там до края на Юл. Но когато ярл Свайн и Айнар чули това, решили друго да предприемат.

43. Имало един исландец на име Турд Сигвалдаскалд. Той дълго време прекарал при ярл Сигвалде, а после при Туршел Хьоге — брата на ярла. След гибелта на ярла Турд станал търговец. Той се срещнал с крал Улав по време на един викингски поход на запад, станал негов приближен и оттогава го придружавал навсякъде. Бил с крал Улав, когато се случило всичко това, за което току-що разказахме.

Синът на Турд се казвал Сигват. Той живеел при Туршел в Апаватн. Когато пораснал, заминал извън страната с неколцина търговци и стигнал в Тронхайм през есента; екипажът получил домове в околните селища — същата есен, когато крал Улав дошъл в Тронхайм, както писахме по-горе. И когато Сигват научил, че баща му Турд бил при краля, той се срещнал с баща си и останал известно време с него. Сигват бил добър скалд. Съчинил балада за крал Улав и го помолил да я чуе. Кралят казал, че не иска никой да бъде възпяван и не иска да слуша поезия. Тогава Сигват изрецитирал:

Чуй песента ми, господарю,

ти, който нападаш с черни шхуни,

аз мога стихове да съчинявам,

а скалд ти можеше да притежаваш.

Дори и да не разрешаваш

на други скалди стихове

да подредят, господарю,

от мен би чул достатъчно балади

за подвизите твои славни.

Крал Улав дал на Сигват един златен пръстен, тежък половин марка, с който платил за стиховете. Сигват станал кралски дружинник и тогава съчинил следното:

Живо грабнах твоя меч,

не го изпускам оттогава.

Боец — това бе моята воля.

Занятие прекрасно аз избрах.

Срещу златото от Фовне

верен воин получи ти,

а аз — прекрасен господар.

И двамата сме удовлетворени.

През есента ярл Свайн поискал половината входна такса^[202] за исландските странници, както правел обикновено. Айрик и Хокон получавали другата половина от тази такса, както и от всички други приходи на Тронхайм. Когато крал Улав пристигнал, той също изпратил хора да поискат половината от входната такса от исландците. Те обаче отишли при краля и помолили Сигват да им помогне. Тогава той се приближил до краля и казал:

Победни приятелю на враните,

прекалено често ли аз прося?

Сега се моля за грошове,

а преди получавах злато.

Драгоценни кралю, чуй ме ти,

входната такса намали,

заради мен го направи.

44. Ярл Свайн и Айнар Тамбаршелве събрали обща войска и тръгнали по суша към Гаюлдал и продължили към Нидарос; те водили към 2400 мъже. Крал Улав имал конна стража на Гаюлския хребет. Те съгледали войската, когато идвала от Гаюлдал, и доложили на краля. Било към полунощ. Крал Улав веднага станал и наредил да събудят всички воини. Качили се на корабите, като взели със себе си дрехи, оръжие и всичко, което можели да отнесат. После загребали с веслата и се отдалечили, излизайки от реката. Точно когато заминали, войската на ярла влязла в града. Войниците заграбили онова, което останало от празника, и изгорили всички къщи.

Крал Улав отплавал извън фиорда към Оркдал и там слязъл на брега. После се насочил към планината и оттам продължили на изток към Гюдбрандсдал. За това, че Свайн опожарил къщите в Нидарос, се разказва в една народна легенда за Кльонг Брюсасон:

Недовършени,

кралските къщи край Нид

напълно изгориха.

Огънят празничната зала глътна.

Сажди войската покриха.

45. И крал Улав заминал на юг през Гюдбрандсдал към Хедмарк. Той обикалял по пиршества цялата зима, но когато дошла пролетта, с помощта на другите крале в страната събрал голяма войска и заминал за Викен. Много местни хора също се присъединили към него. Между тях бил и Шетил Калв от Рингнес. Крал Улав получил подкрепление и от Ромерике. Неговият сродник крал Сигюрд Сир се присъединил към него с голяма дружина. Отплавали в морето, сдобили се с кораби и се подготвили да заминат за Викен. Войската била голяма и пищна. Когато всичко било готово, отплавали към Тьонсберг.

46. Веднага след Юл ярл Свайн събрал войска от целия Тронхайм. Той стегнал корабите си.

По това време в Норвегия имало много на брой едри оделсбонди. Повечето от тях били богати и имали знатен произход. Кралете и ярлите трябвало да се опрат на тези хора, защото именно те управлявали областите. Ярл Свайн бил в добри отношения с тях. Мнозина тръгнали с него — и Айнар Тамбаршелве, и много други хора, които се заклели във вярност на крал Улав още през зимата. Те тръгнали от фиорда, веднага щом се приготвили. Отправили се на юг покрай брега, като привличали хора от всяка област, покрай която минавали. Когато стигнали на юг до Рогаландия, при тях дошъл Арлинг Шалгсон с голяма войска; придружавали го и много оделсбонди. С цялата тази огромна войска те се отправили към Викен. Ярлът насочил флотилията покрай Гренмар и дрейфувал край Несяр.

47. Крал Улав насочил флотилията си извън Викен и така разстоянието между двете войски се намалило; те научили един за друг в петъка преди Връбница. Крал Улав имал кораб, наречен „Карлховде“, на чийто преден щевен била изсечена главата на крал — Улав сам я бил изработил. Дълго след това в Норвегия се изсичали такива глави по корабите, управлявани от владетели.

48. В неделя сутринта^[203], когато съмнало, крал Улав станал и се облякъл. После слязъл на брега и наредил да свирят сбор на войската. Произнесъл реч пред хората. Съобщил им, че разстоянието между тях и ярл Свайн не е голямо. „Сега трябва да бъдем готови, защото няма да мине много време и ние ще се срещнем. Всички мъже трябва да се въоръжат веднага и всеки сам трябва да оборудва мястото си на кораба така, че всичко да бъде готово, когато дам знак за бой. Тогава ще гребем плътно един до друг, никой от корабите не трябва да тръгва преди другите, нито да чака дълго след като аз изляза от залива, защото не сме сигурни дали ще се срещнем с ярла там, където той дрейфува, или те ще ни посрещнат. И ако започне сражение, нашите хора трябва да гребат така, че корабите да бъдат плътно подредени, готови да се вържат един за друг. Отначало нека да използваме само защита и да внимаваме да не изпуснем в морето оръжието си — не трябва да го хвърляме, без да улучваме. Когато битката започне и навържем корабите един за друг, трябва да сме безпощадни и да се бием храбро до смърт.“

49. На своя кораб крал Улав имал сто души, облечени в ризници и с подходящи шлемове на главата. Повечето носели бели щитове със Светия кръст върху тях, инкрустиран със злато; щитовете на други бил боядисани в червено или синьо. Кралят наредил да нарисуват бели кръстове и отпред на шлемовете. Върху знамето му имало изрисувана змия. Кралят наредил да се изпее литургия за него. После се качил на борда и разрешил на хората да пийнат и да хапнат. След това наредил да се свири сигнал за бойна готовност и отплавали, гребейки, към изхода на залива. Когато стигнали до мястото, където дрейфувал ярлът, видели, че неговата войска, въоръжена до зъби, се канела да отплава. Като съзрели обаче враговете си, и те започнали да връзват корабите си един за друг, вдигнали знамето си и се приготвили за бой. Затова крал Улав наредил на гребците си да насочат кораба срещу този на ярла. И битката започнала. Скалдът Сигват разказва:

Голяма битка бе това!

Кралят я поведе.

Тя започна, когато с щевен

в залива застана кралят

срещу Свайн;

червена кръв морето пи.

Силният крал се устреми

напред без милост и пощада.

Той искаше сражение веднага

и войската на Свайн тогава

завърза корабите си

един за друг.

Тази балада разказва, че крал Улав е предизвикал битката, а Свайн стоял в залива и чакал. Скалдът Сигват участвал в битката. Още същото лято той създал една ода, която се казвала „Песни за Несяр“. В нея подробно описва как се е водела битката:

Знаеше се, че кралят,

познал дъжда от ледени стрели,

на изток от Агдер на рейд лежи

с „Карлховде“, насочен право срещу ярла.

Разразила се една от най-тежките битки и дълго време не можело да се види кой накъде отива. И от двете страни загинали много хора, а много други били ранени.

Ярлът имал по-голяма войска, но кралят имал само избрани хора, които винаги го следвали в дългите походи и били превъзходно обучени. Всеки един имал ризница от метални халки, така че не можел да бъде наранен лесно. И Сигват разказва:

В блестящата ни кралска свита

видях кат' лястовици пърхащи

на броните брънките да висят.

Жесток бе този бой.

Стрелите чувах да свистят

и скрих аз черната си грива

под големия метален шлем.

Приятелю, врагът ни срина!

Хора от екипажите на ярла започнали да загиват, други били ранени и редиците по корабите започнали да оредяват.

50. Тогава бойците на крал Улав взели на абордаж корабите на ярла. Знамето на краля било отнесено на кораба, намиращ се най-близо до този на ярла. Последвал го и самият крал. Сигват разказва:

Позлатеният флаг

с кралския знак

устреми се напред

и след него кралят се понесе.

Броненосците сурови

качиха знамето на борда.

Развихрил се жесток бой и много от хората на Свайн загинали, а други скочили сами от борда. Сигват казва:

Там оръжия се срещаха със трясък

а ние плавахме на скайда.

Кървавите мечове със блясък

щитове кълвяха.

Бонди посечени летяха

с глава надолу към водата.

Там, където се водеше сражение,

взехме кораби и снаряжение;

падаха един след друг

около острова;

нареждаха се труп до труп.

И по-нататък:

Хората обагриха в червено

в битката нашите щитове.

Бяха те бели, когато пристигнахме.

Можеше всеки да види това.

Стъпи на борда младият крал

и ние след него се качихме.

Мечовете остриета изтъпиха.

Враните погълнаха кръвта.

Започнали да загиват все повече хора от войската на ярла. Тогава воините на краля щурмували кораба на ярла и малко оставало да се качат на борда му. Когато ярлът съзрял опасността, викнал на воина, който стоял на носа, да среже въжетата и да освободи корабите. Боецът го послушал, но хората на краля хвърлили абордажни куки върху щевените на дългите кораби и ги задържали. В този момент ярлът извикал на своите да отрежат най-горните части от щевените. Сигват разказва:

Свайн самият ги помоли

да насекат веднага

палубата черна.

Ний плавахме съвсем до него

за плячка зажаднели,

когато воините смели

щевените посякоха.

Под радостните крясъци на враните.

Мрачните птици на Один

богато с мърша се нахраниха.

Айнар Тамбаршелве разположил кораба си откъм едната страна на кораба на ярла; хвърлили кука върху предния му щевен и всички заедно излезли извън фиорда. След това цялата войска на ярла избягала в открито море, като гребците наблягали на веслата с всички сили. Берсе Скалдторвюсон седял на най-предната пейка в кораба на ярла. Крал Улав го разпознал, защото се откроявал от другите — бил изключително красив, добре облечен и въоръжен. Крал Улав викнал високо: „Бъди щастлив, Берсе!“ Той отговорил: „Бъди жив и здрав, кралю.“ И Берсе съчинил ода, докато бил пленник на крал Улав, окован във вериги:

Ти пожела на мене, скалда,

щастие, кралю, накрая.

Аз пращам същия ответен поздрав

на тебе, воина, господарю.

Трябваше да задържа тоз кнар

и дадох клетва на моя господар,

дума, която и той, облеченият в броня,

на мене даде.

Видях Свайн в страшно затруднение,

когато плавахме един до друг

и мечовете пееха с езиците студени

баладата си страшна в строя;

предводител по-добър от него в боя

трудно ще намеря,

Той е моят господар,

каквото и с мене да става.

Меч размахваш, други стрелят,

но аз на тебе не се давам.

Една голяма шхуна

напуснахме за тебе.

Рано тръгнахме!

Но аз приятел не отхвърлям.

И победих аз този път, кралю!

Не ти ли стига толкова омраза?

Млад познах аз таз проказа!

51. Някои от хората на ярла избягали по суша. Други се предали и получили помилване. Ярл Свайн и войската му отплавали извън фиорда. Там спрели корабите си и владетелите разговаряли помежду си. Ярлът попитал оделсбондите за съвет. Арлинг Шалгсон го посъветвал да плават на север покрай брега и да вземат подкрепление. После да се бият отново с крал Улав. Но тъй като загубили много хора, повечето поискали да напуснат страната и да отидат при шведския крал — сродника на ярл Свайн, и там да се опитат да съберат войска. Айнар подкрепил този съвет, защото смятал, че не са достатъчно силни, за да се бият срещу крал Улав. И така флотилията се разделила. Ярлът отплавал на юг, Айнар Тамбаршелве го последвал, а Арлинг Шалгсон и много други оделсбонди, които не искали да напускат имотите си, отплавали на север към родните си места. През лятото Арлинг събрал много хора.

52. Крал Улав и хората му разбрали, че ярлът подготвял корабите си. Тогава крал Сигюрд Сир живо заговорил, че трябва да се насочат срещу ярла и да се бият с него на живот и смърт. Крал Улав обяснил, че иска първо да види какво ще направи ярлът — дали ще задържи дружината си, или ще разпусне войската си. Сигюрд му казал да действа, както реши. „Според мен, продължил той, в положението, в което си, и така, както вземаш решенията си еднолично, ще мине дълго време, преди да можеш да си сигурен в знатните си поданици — те са свикнали да се противопоставят твърдо на владетелите.“ Нямало защо да се бият; скоро установили, че флотилията на ярла се разделила. Крал Улав заповядал да се свири отбой. Те останали няколко дни на рейд и си поделили пленниците. По това време скалдът Сигват съчинил тези строфи:

Тук искам още нещо да разкажа:

От север дойдоха за битката мнозина,

с желанието да убиват

и не видяха вече своята родина.

Не един храбър морски воин

от кораба в морето падна

и на дъното загина.

Там срещнахме ний Свайн.

Таз година

няма да ни насърчава

за битката трьондерската дева —

защото мисля, тя вече е решена.

И кралската дружина докрай е намалена.

Ако девойката сега

над някого реши да се присмее,

то сигурно ще бъде над онези

които яростно щурмуваха носа.

Около рифа морето червенее.

И по-нататък:

Засили се властта на краля,

защото опландците пожелаха

таз морска шир да управляват.

Свайн, ти туй забеляза,

хедмарските бонди

още нещо могат

освен да пият бирата на краля —

копията смъртоносни изсвистяха

от техните редици полетяха —

това видяхме ний тогава.

Крал Улав поднесъл подаръци на сродника си крал Сигюрд Сир и на другите хьовдинги, които му помогнали, преди да се разделят. На Шетил от Рингнес той дал една трийсетместна шхуна, която Шетил откарал нагоре през Глома чак до Мьоса.

53. Крал Улав изпратил съгледвачите си да узнаят в каква посока е отплавал ярлът и научил, че той е напуснал страната, отправяйки се към Викен. Тогава при краля дошли много хора и на всички тинги го провъзгласили за крал. Той заминал за Линдеснес. Там чул, че Арлинг събрал голяма войска и не бил вече в Северен Агдер, защото случил на силен попътен вятър. Той отплавал колкото се може по-бързо на север към Тронхайм, защото според него там било главното седалище на властта в страната, а за превземането му най-подходящият момент бил именно докато ярлът бил извън страната.

Когато крал Улав стигнал до Тронхайм, никой не му се противопоставил; той бил провъзгласен за крал и се установил в Нидарос. Приготвил се да презимува там и наредил да му се построи кралска крепост; издигнал църквата „Св. Клеменс“ на мястото, където тя се намира и до днес. Набелязал дървесни трупи за строежа на крепости и ги раздавал на оделсбонди, на търговци или на други хора, които одобрявал и които искали да строят. Той поставил охрана, защото вече не можел да се уповава на трьондерците, ако ярлът се върнел в страната. Местното население ясно показало това и той не получил от него никакви доходи.

54. Ярл Свайн заминал първо за Свитюд при своя сродник шведския крал Улав. Разказал му какво се случило между него и Улав Дигре^[204] и помолил шведския крал за съвет как да постъпи. Кралят му отвърнал, че може, ако иска, да остане при него и да получи кралство, което да управлява. „А иначе, казал той, ще ти дам войска, достатъчно голяма, за да се опиташ да отнемеш страната от Улав.“

Ярлът избрал второто, защото така го съветвали всичките му хора — много от тези, които го следвали, притежавали големи имоти в Норвегия. Докато седели и обсъждали въпроса помежду си, те се разбрали, че следващата зима ще тръгнат по суша през Хелсингландия и Йемтландия към Тронхайм, защото ярлът най-много разчитал на трьондергците, които му били верни и щели да му помогнат. Все пак обаче решили първо да заминат на изток, за да плячкосват и да си набавят средства.

55. Ярл Свайн тръгнал на изток към Гардарике да граби и прекарал лятото там. Когато дошла есента, поискал да се върне в Свитюд с войската си. Но се разболял и умрял. След смъртта му войската, която го била следвала, потеглила към обратно за Свитюд. Някои поели пътя към Хелсингландия, а оттам през Йемтландия и Шьолен за Тронхайм. Те разказали какво се е случило на похода и така убедили хората там, че ярл Свайн е мъртъв.

56. Айнар Тамбаршелве и неговата дружина заминали да зимуват при шведския крал, където били добре дошли. Множество хора ги последвали. Шведският крал бил всичко друго, но не и доволен от това, че Улав Дигре се е установил в една от страните му, от която получавал данъци, а освен това бил изгонил ярл Свайн оттам. Кралят обещал, че Улав Дигре ще си получи заслуженото. Казал, че Дигре няма да посмее да си присвои кралството, което принадлежало на ярла, и всички негови приближени се съгласили с него.

Но когато трьондергците узнали, че ярл Свайн е умрял и че никога вече няма да се върне в Норвегия, цялото население на областта се обърнало към Улав Дигре и му заявило своята привързаност. При Улав дошли много хора от вътрешността на Тронхайм и станали негови поданици. Някои му изпратили послание, с което го убеждавали в своята вярност и желание да му служат. През есента той заминал за вътрешността на областта и свикал тинга на оделсбондите, на който го провъзгласили за крал на всички области в района. После заминал за Нидарос и наредил там да бъдат изпращани всички приходи, докато се приготвяли за зимата.

57. Крал Улав заповядал да се изгради кралска крепост в Нидарос. Построили голяма трапезария за кралската дружина с врати в двата края; кралският трон стоял в средата на трапезарията, а до него било мястото на Гримшел, епископът на краля; следвали местата на останалите свещеници. От другата страна на трона били местата на съветниците. Другият трон, точно срещу кралския, бил отреден за коняря Бьорн^[205], а непосредствено до него били местата на кралските дружинници. Ако пристигнели знатни хора, те били настанявани на хубави места. Когато пиели бира, палели огън.

Кралят назначавал на служба разни хора, което било обичайно за един крал. Кралската дружина наброявала шейсет дружинника и трийсет гести^[206]. Кралят определил постоянни заплати и създал закон за тях. Освен това имал трийсет слуги, които работели на полето и снабдявали крепостта с продукти. Притежавал и много роби. В крепостта имало помещение, в което спяла кралската дружина, а в друга голяма зала кралят събирал дружината си на тинг.

58. Кралят бил свикнал сутрин да става рано. Обличал се, измивал си ръцете и отивал в черквата за сутрешната литургия. После се срещал с хората и изслушвал жалбите им или правел други неща, които трябвало да бъдат свършени. Често свиквал всички учени хора, властни личности и обикновени поданици и ги карал да цитират законите, които Хокон Възпитаника на Адалстайн бил въвел в страната. Крал Улав преработил законите според съветите на вещите си приближени. Законът за християнството той въвел по съветите и с помощта на епископ Гримшел и другите свещеници, като използвал цялата си власт, за да изкорени езичеството и старите обичаи, които според него били против правата вяра. Накрая обвързал хората към християнството чрез законите, които въвел. Сигват казва:

Ти, който палуби трошеше,

трябва да въведеш поземленото право

такова, каквото ще посрещнат

всички с одобрение.

Крал Улав бил добър християнин, разумен и мълчалив човек; бил щедър, но и обичал парите. Скалдът Сигват и много други исландци живеели при краля, както писахме по-горе. Крал Улав подробно ги разпитвал как е навлязло християнството в Исландия. Той смятал, че начинът, по който е станало това, не бил най-правилният, защото му разказвали, че според новия закон били разрешени яденето на конско месо, продажбата на деца, както и други, характерни за езичниците обичаи, които противоречали на християнското учение. Исландците разказали на краля за много от знатните хора в Исландия по онова време.

Тогава рецитатор на закони в страната бил Скафте Туродсон^[207].

Кралят разпитвал онези, които според него знаели най-много неща, за обичаите и навиците на хората в различните страни. Най-много се интересувал от християнството — дали се спазвали християнските закони на Оркньой в Ялтландия^[208] и на Фаарьой. По този начин успял да разбере, че на много места хората още не били станали истински християни. Той често говорил за законите и за поземленото право.

59. Същата зима от Свитюд пристигнали пратеници от крал Улав Шведски. Посланици били двамата братя Тургают Скарде и управителят на имения Асгают; те водели със себе си свита от двадесет и четирима души. Когато минали през Шьолен и се спуснали във Вардал, те свикали тинг на оделсбондите и разговаряли с тях. Поискали да им бъдат изплатени данъците и налозите за шведския крал. Бондите се посъветвали помежду си и решили, че ако платят исканите пари, крал Улав Дигре не трябва да иска от тях данък за земята. Те обявили, че няма да плащат данъци и на двамата крале.

Пратениците си заминали от долината и където и да свиквали тинги, получавали от бондите същия отговор, без да получават пари. Така стигнали до Скогн, свикали там тинг и пак поискали данъци. Но нещата протекли по същия начин. После заминали за Стьордал, свикали тинга, но бондите дори не поискали да присъстват на него. Тогава пратениците разбрали, че няма да могат да изпълнят задачата си и Тургают решил да се върнат на изток. „Мисля, че не направихме всичко възможно, за да изпълним поръчението на краля — казал Асгают, — аз ще отида при крал Улав Дигре, нали бондите са под негова власт.“

Заминали към града и на следващия ден отишли при краля. Той седял на масата, когато те го поздравили и казали, че идват по поръчение на шведския крал. Кралят ги поканил да дойдат отново на следващия ден. Когато съмнало и кралят изслушал литургията, той отишъл на тинга и наредил да поканят пратениците на шведския крал там; после ги подканил да изложат поръчението си и Тургают заговорил пръв. Отначало обяснил защо са изпратени, после разказал какво са отговорили трьондерците, а накрая помолил кралят да ги посъветва как да постъпят, за да изпълнят задачата си.

Улав казал: „Докато ярлите управляваха тази страна, не беше неправилно местните хора да им засвидетелстват привързаността си; беше честно по отношение на държавата и да не се прекланят пред чужди крале. Беше по-правилно ярлите да засвидетелстват покорство пред кралете, които имаха права над това кралство, и да служат на тях, отколкото да служат на чужди крале и да се надигат с оръжие срещу кралете, които търсеха правата си, и да ги убиват. А когато крал Улав Шведски идва тук и иска Норвегия, аз не разбирам какви претенции може да има той и с какво право иска да я притежава. Ние добре помним хората, които загубихме заради него и неговите роднини!“

Тогава Асгают отвърнал: „Не е чудно, че те наричат Улав Дигре, защото използваш твърди слова, когато отговаряш на послание от такъв владетел. Ти не разбираш колко тежка може да се окаже за тебе неприязънта на краля. Изпитали са я на гърба си хора с по-голям опит от твоя. Но ако ти в края на краищата искаш да запазиш кралството, най-добре ще бъде да отидеш при него и да станеш негов поданик. Тогава ние ще се застъпим за тебе и ти ще вземеш кралството като лен.“

В отговор кралят изрекъл тихо и спокойно: „Аз ще ти дам друг съвет, Асгают. Върни се при вашия крал и му кажи, че рано напролет ще бъда готов да тръгна за сухопътната граница, там, където от древни времена делтата разделя шведския и норвежкия крал. Там може да дойде и той, ако иска да се разберем. После всеки от нас може да запази кралството, за което носи отговорност по род и произход.“ След тези думи пратениците си тръгнали и се приготвили да отплават, а кралят седнал край масата.

Пратениците обаче се върнали обратно в кралската крепост. Когато ги видели, стражите съобщили на краля, който заявил: „Не искам повече да разговарям с тях.“ И така пратениците си отишли. Тургают решил да се върне в родината си, докато Асгают предпочел да изпълни заръката на краля, и те се разделили. Тургают тръгнал към Стринд, а Асгают заминал за Гаюлдал. Той имал намерение да отиде на юг в Мьоре. Когато крал Улав узнал това, изпратил след тях гестите. Те открили Асгают и спътниците му край брега на Стайне и ги пленили. После ги отвели на Гаюлския хребет, където издигнали бесилка и ги обесили. Мястото се виждало добре от морето.

Тургают научил за това точно преди да замине от Тронхайм. След това отплавал и не спрял никъде, преди да пристигне при шведския крал. Разказал му какво се е случило. Кралят страшно се ядосал, когато чул — не му достигали силни думи, за да изрази гнева си.

60. През пролетта крал Улав събрал войска от целия Тронхайм и се приготвил да тръгне към източната част на страната. По това време от Нидарос пристигнал един исландски фарер^[209]. Крал Улав пратил съобщение и отличителния си знак на Ялте Скегясон и го повикал при себе си. Изпратил също вест на Скафте, рецитатора на закони, както и на другите, които се занимавали със законите на Исландия, и им заръчал да премахнат от законите всичко, което според него противоречало на християнството. Освен това той изпратил приятелски поздрави на исландския народ.

Кралят заминал за южната част на страната. Спирал във всяка област и свиквал тинг с оделсбондите. На всеки тинг нареждал да се рецитират законът за християнството и молитвата, която го придружавала. Той окончателно изкоренил много езически обичаи сред народа, защото ярлите били запазили старите закони и поземленото право, но що се отнася до християнството — били оставили всеки да си прави каквото иска и станало така, че в крайморските райони всички били покръстени, а не били запознати със закона за християнството. По долините и планините на много места хората останали езичници, защото, получавайки самоуправление, те се привързвали към вярата, която им била насаждана от техните възпитатели в детството. Онези, които отказвали да се придържат към християнството, кралят заплашвал със строго наказание независимо дали били знатни хора или простолюдие.

Улав бил провъзгласяван за крал на всеки тинг из цялата страна. Никой не му се противопоставил. Когато спрял с корабите си в Кармсюнд, между него и Арлинг Шалгсон започнала размяна на съобщения. Споразумели се да сключат договор, срещайки се за тази цел на Квитингсьой. На срещата разговаряли насаме. На Арлинг му се сторило, че има нещо недоизказано в думите на краля. Арлинг поискал да получава всички приходи от земите, които управлява и които дотогава изплащал на краля. Преди това земите и приходите от тях му били давани от ярлите Свайн и Хокон. „Тогава ще стана твой верен поданик и приятел“ — заявил той. Кралят отговорил: „Доколкото разбирам, Арлинг, за тебе е важно да получиш от мене толкова земи и приходите от тях, колкото ти е давал ярл Айрик — човекът, който уби твоите близки. Аз ще те направя най-видния човек в страната. Но приходите от земите ще деля така, както аз реша — те са част от наследството на рода ми. Нямам намерение да купувам услугите на моите оделсбонди далеч по-скъпо, отколкото те наистина струват.“

Арлинг се убедил, че не може лесно да го придума кралят и трябва да избира между две възможности — или да се споразумее с него и да остави нещата, каквито са, или да го остави да управлява сам. Той избрал второто, въпреки че нямал желание за това. А на краля заявил: „Аз ще те спечеля, ако те оставя на свободната ти воля.“ С това разговорът им приключил. После при Арлинг дошли роднини и приятели, които го помолили да преклони глава и да си върви с добро, без да се съпротивлява. „Ти винаги ще бъдеш най-видният човек в Норвегия, казали те, защото си читав човек и имаш огромно богатство.“ Арлинг разбрал, че това е умен съвет и че тези, които му го дават, го правят с добри чувства. Той станал опора на Улав на брега с уговорката, че кралят ще диктува условията. След това се разделили и можело да се каже, че са се споразумели. Крал Улав заминал към източните части на страната.

61. Веднага щом се разчуло, че крал Улав е пристигнал във Викен, датчаните, които имали сисли^[210] там, заминали за Дания и не поискали да го дочакат. Той навлязъл във Викен и свикал тинга на оделсбондите. Всички се отзовали. Кралят получил всички приходи от земите и останал цялото лято във Викен.

От Тьонсберг той се отправил на изток през Фолден към Свинесюнд. Този район бил завзет от шведския крал. Там той поставил хора със сисли — Айлив Готски на северния край, а Руе Шалге — на източния, чак до река Елв. Айлив имал наследници по двата бряга на реката и едно голямо имение в Хисинг; той бил влиятелен и изключително богат човек и произлизал от знатен род. Когато Улав Дигре дошъл в Ранрике с войската си, свикал тинг на местните хора и на онези, които живеели по островите или край морето. Дошли всички. Пръв заговорил Бьорн конярят, който предложил на бондите да приемат Улав Дигре за крал, така както направили другите хора в Норвегия.

Имало един добър и уважаван бонд, който се казвал Бринюлв Юлвалде^[211]. Той се изправил и казал: „Ние, бондите, знаем, че правилна е старата граница между норвежкия, шведския и датския крал. Река Гота е била определена да ги разделя от Венерн до морето, на север от Марките до Айдскуг и от Шьолен на север до Финмарк. Но ние знаем също, че кралете винаги са се редували да заграбват земя един от друг. Шведите дълго време държаха Свинесюнд. Ако трябва да кажа истината, сигурен съм, че много хора имат желание да служат на норвежкия крал, но те не могат сами да решат това. Кралството на шведския крал ни обгражда от изток и от юг. Норвежкият крал ще си замине на север, където е съсредоточена най-голямата власт в страната, и тогава няма да имаме достатъчно сили, за да се бием срещу готите. Ние искаме да дадем най-добрия съвет на краля, искаме да служим на норвежкия крал.“

Вечерта след тинга кралят повикал Бринюлв при себе си. На следващия ден — пак. Те дълго разговаряли насаме. После кралят заминал за Викен.

Когато Айлив разбрал, че кралят е тръгнал за Викен, той проследил всяка негова стъпка. Айлив имал свита от трийсет мъже и се намирал в най-високото селище в Маркер. Там събрал бондите. Много бонди отишли при крал Улав, други му изпратили послание с уверения за приятелство. Улав и Айлив си разменили пратеници. Бондите дълго молили и двамата да се постараят да решат с мир разногласията си; те обяснили на Айлив, че ако не се съобразят с думите на краля, ги очаква строго наказание и че Айлив няма да си намери място.

Накрая било уговорено Айлив да слезе до морето и да участва в тинга на оделсбондите и краля. Тогава кралят изпратил водача на гестите си Туре Ланге при Бринюлв. Гестите носели ризници под ризите си и шлемове под шапките. На следващия ден бондите пристигнали с Айлив, следван от много хора от север; придружавал го Бринюлв, а в дружината на Бринюлв бил и Туре.

Кралят спрял корабите си на място, където планинският хребет се врязвал в морето. Там той и хората му слезли на брега и се разположили на хребета. Отпред имало равнина, където се настанила селската войска; хората на Айлив насядали в кръг около него.

Конярят Бьорн говорил дълго и умно от името на краля. Когато седнал на мястото си, Айлив се изправил и се наканил да говори, но в същия миг Туре Ланге скочил, изтеглил меча си, замахнал към шията на Айлив и му отсякъл главата. Тогава цялата тълпа бонди скочила, а готите хукнали да бягат. Туре и хората му избили някои от тях. А когато дружините спрели и шумът утихнал, кралят станал и казал на бондите да седнат. Те го послушали. После говорили дълго, докато накрая бондите се съгласили да станат поданици на краля и обещали да му се подчиняват. В замяна кралят обещал, че няма да ги напусне и ще остане докато шведският крал и той не уредят спорните въпроси помежду си. След това крал Улав поставил най-северната област под своя власт, а през лятото заминал далеч на изток към река Елв. Той получил всички приходи от земите по крайбрежието и островите.

Когато лятото било към края си, се върнал във Викен и отплавал през Глома. Там имало голям водопад, наречен Сарп. Един нос се врязвал навътре в реката при водопада и кралят наредил точно над носа да се направи преграда от торф, камъни и трупи. Пред нея изкопали ров и издигнали хълм от пръст. Там той положил основите на едно пазарно селище. Наредил да построят кралска крепост и да издигнат църква на Дева Мария. Набелязал трупи за други крепости и накарал хората да започнат да строят наоколо. През есента наредил да докарат всичко необходимо за презимуване и останал там до пролетта. Много хора останали с него. Във всички области поставил свои хора. Забранил пътуванията от Викен към Готландия и превоза на сол, коприна и каквото и да е друго, от което се нуждаели готите. Устроил голямо пиршество за празника Юл и поканил знатните бонди от околните села.

62. Имало един човек на име Йойвинд Юрархорн. Той произхождал от рода на Аюст от Агдер — един знатен род. Всяко лято Йойвинд отивал на военен поход на запад, по Източния път, или на юг във Фрисландия. Един от неговите кораби бил четиридесетместен сес с опитен екипаж. Той придружавал крал Улав и му помогнал при Несяр, а когато се разделяли, кралят му обещал своето приятелство. От своя страна Йойвинд обещал да му помага винаги, когато кралят поиска това от него. Йойвинд присъствал на пиршеството за празника Юл през тази зима и получил чудесни подаръци от краля. Бринюлв Юлвалде също бил там и получил инкрустиран със злато съд като подарък от краля за празника, също и голямо имение, което се казвало Веталандия. Бринюлв съчинил строфа за подаръците, която завършва с думите:

Кралят ми даде

един меч и Веталандия.

Кралят го провъзгласил за свой феодал и Бринюлв завинаги се наредил между най-добрите му приятели.

63. През същата зима по поръчение на крал Улав Дигре Трон Квите тръгнал от Тронхайм на изток към Йемтландия, за да събере данъците. Когато събрал данъците, дошли хора на шведския крал, убили Трон и отнесли парите на шведския крал. Крал Улав Дигре научил и се ядосал.

64. Крал Улав Дигре въвел закона за християнството във Викен по същия начин, както в северните райони на страната, и това станало лесно, защото викенците били запознати по-добре с християнските обичаи от северняците. Зиме и лете там идвали много търговци — и датчани, и сакси. Викенците също много търгували, като пътували до Англия, Саксландия, Фландерн или Дания. Някои участвали и във викингски походи, а мнозина от тях прекарвали зимата в християнски страни.

65. През пролетта крал Улав изпратил вест на Йойвинд и го повикал при себе си. Те дълго разговаряли насаме. Малко след това Йойвинд се приготвил за викингски поход. Той отплавал на юг от Викен и се стаил край Айкерьой до Хисинг. Там научил, че Руе Шалге заминал към Орюст, където събирал входна такса и поземлен данък, и вече го очаквали да се завърне. Тогава Йойвинд изпратил корабите си в Хаюгесюнд, а когато корабите на Руе се приближили от север, гребейки с веслата, двете флотилии се срещнали и между тях се разразила битка. Руе загинал заедно с още трийсет мъже; Йойвинд взел всичко от корабите на Руе и отплавал към Източния път, където цялото лято плячкосвал.

66. Имало един човек на име Гюдлайк Гердске от Агдер, който бил отличен моряк и търговец. Бил богат и търгувал в много страни. Често ходил на изток в Гардарике. През пролетта Гюдлайк приготвил кораба си, като имал намерение през лятото да отиде на изток. Крал Улав му съобщил, че иска непременно да разговаря с него.

Когато Гюдлайк пристигнал, кралят поискал да обсъдят някаква търговия. Той го помолил да закупи скъпи неща, които трудно се набавят в Норвегия. Гюдлайк обещал да изпълни поръчението, а кралят му дал необходимите пари. През лятото Гюдлайк заминал на изток. Останал известно време в Готландия. Тъй като хората обикновено не можели да си държат устите затворени, скоро се разчуло, че на кораба има човек на Улав Дигре. Гюдлайк отплавал към Холмгард^[212]. Там купил фина коприна, която смятал, че кралят ще използва за плащ, купил и скъпи животински кожи, и прекрасни покривала.

През есента, когато Гюдлайк поел обратно, имало насрещен вятър и той останал да изчака край Йоландия. Чакали дълго. Тогава Тургают Скарде, който следял Гюдлайк, го нападнал с един дълъг кораб. Започнал бой, но превъзходството на врага било голямо и Гюдлайк и много от хората му загинали, а мнозина други били ранени. Тургают взел всичко, което принадлежало на Гюдлайк, включително и скъпите стоки за крал Улав. Тургают и неговите хора си поделили поравно всичко, което заграбили, но той заявил, че скъпите вещи ще получи шведският крал. „Това е част от данъка, който има да получава от Норвегия“ — казал той. Тургают заминал към Свитюд. Случката бързо се разчула.

Йойвинд Юрархорн стигнал до Йоландия малко по-късно. Когато научил за случилото се, бързо отплавал след Тургают. Срещнали се в Свеашаара и се сражавали. Тургают загинал, както и повечето негови хора, а другите избягали по море. Йойвинд Взел всичко, което било отнето от Гюдлайк, включително и скъпите материи за крал Улав, и се върнал в Норвегия. Той занесъл скъпоценностите на крал Улав, а кралят му благодарил сърдечно за стореното и му обещал още веднъж своето приятелство. Били изминали три години, откакто Улав станал крал на Норвегия.

67. През лятото кралят извел войската и още веднъж отплавал на изток към река Елв. Той останал там почти цялото лято. Между крал Улав, ярл Рагнвал и Ингрид Тригвадотер — жената на ярла, тръгнали пратеници. Ингрид имала голямо желание да помогнат на крал Улав Дигре и била голяма негова подкрепа в начинанието му.

Причината за това била, първо, че Ингрид и кралят били близки роднини и, второ, че тя не можела да забрави как шведският крал убил брат й Улав Тригвасон, което станало повод той да претендира за управлението на Норвегия. Благодарение на нейното настояване ярлът склонил да приеме приятелството на крал Улав Дигре и накрая кралят и ярлът се уговорили и се срещнали край река Елв. Те разговаряли за много неща и предимно за отношенията между краля на Норвегия и шведския крал. И двамата смятали, което било самата истина, че и за викенците, и за готите е вредно прекратяването на търговията между двете страни. Накрая кралят и ярлът се уговорили за мир през следващото лято и се разделили като приятели, като си разменили и подаръци.

Кралят заминал на север във Викен и получил всички кралски приходи от земите чак до река Елв. Всички хора в страната вече минали под негова власт. Крал Улав Шведски толкова силно намразил Улав Харалдсон, че никой не смеел да го назове с истинското му име пред краля — наричали го „якия“ и използвали много груби думи, когато го споменавали.

68. Бондите от Викен твърдели, че имат само един изход: кралете да се споразумеят и да сключат примирие. Те казали, че трябва да накарат двамата крале да престанат взаимно да си ограбват земите, но никой от бондите не смеел да застане пред който и да е от кралете с подобна молба. Затова помолили коняря Бьорн да изложи въпроса пред краля от тяхно име и да го помоли да изпрати хора при шведския крал с предложение за споразумение. Бьорн нямал голямо желание да го товарят с тази мисия, но когато много от приятелите му настояли да отиде, той обещал да говори с краля. Предварително обаче бил убеден, че не е хубаво да моли краля да иска нещо от шведския крал.

Същото лято по молба на крал Улав Дигре от Исландия пристигнал Ялте Шегясон. Кралят го посрещнал и го поканил да остане при него, настанил го до коняря Бьорн; те седели винаги един до друг на масата и скоро се сприятелили.

Един ден крал Улав имал среща със своите хора и бондите, на която говорили за проблемите в страната. Тогава конярят Бьорн казал: „Какво мислите да правите, кралю, по въпроса с войната, която тлее между Вас и шведския крал Улав? Ето че и двамата загубихте много от хората си, а нищо не се промени. Що се отнася до земята, която искате да притежавате, Вие бяхте тук във Викен една зима и две лета и пречупихте гърба на цялата страна чак до северния край; условията тук са назрели; хората, които имат поземлена собственост на север в Норвегия, оделсбондите и останалите искат да се сложи някакъв край на всичко това. И тъй като сега има мир между Вас, ярла и вестготите, които са ни съседи, хората мислят, че е най-добре да изпратите хора, упълномощени да разговарят от Ваше име с шведския крал. Много от хората около Улав Шведски ще подкрепят това дело, защото е от полза за народите и на двете страни.“ Хората одобрили с викове думите на Бьорн.

Тогава кралят казал: „Твоите думи, Бьорн, показват, че искаш ти да заминеш на тази мисия. Ако съветът ти е правилен, по-добре за тебе, но ако положението се окаже опасно, то вината си е твоя. Освен това твоето задължение е да говориш на събрания и тинги това, което аз искам да кажа.“ След това кралят станал, отишъл в църквата и наредил да изпеят голяма меса. После седнал край масата да се храни.

На следващия ден Ялте попитал Бьорн: „Защо си толкова потиснат, човече, болен ли си или си сърдит за нещо?“ Бьорн му разказал за своя разговор с краля и обяснил, че това е опасна посланическа мисия. Ялте отвърнал: „Така е, когато си около краля. На тези, които са край него, им е позволено да говорят много и са по-почитани от другите, но те често попадат в смъртна опасност и трябва да могат да се оправят и в добро, и в лошо. Късметът на краля може да помогне много и ако всичко мине добре, може да спечелиш голяма слава след това пътуване.“ Бьорн казал: „Ти явно вярваш много в изхода от това пътуване! Може би искаш да дойдеш с мен? Защото кралят каза да взема със себе си приближени хора.“ Ялте се съгласил: „Ще дойда с тебе, защото няма да ми е лесно да намеря друг такъв сътрапезник, ако се разделим.“

69. Когато крал Улав отивал на една среща няколко дена по-късно, с него бил и Бьорн. Той казал на краля, че са готови да тръгнат на път и конете им стоят оседлани отвън. „Искам да зная с каква задача заминаваме — заявил Бьорн — и какво трябва да направим.“ Кралят отвърнал: „Ще кажете от мое име на шведския крал, че искам да сключим мир между нашите две страни и няма да нарушаваме границите, които Улав Тригвасон е определил за Норвегия. Това ще бъде скрепено с подписан договор. А в знак на почит към убитите от двете страни няма да разговаряме за тях, ако се споразумеем, защото шведският крал не може да изкупи със злато човешката загуба, която претърпяхме заради него.“

После кралят станал и излязъл с Бьорн и дружината му, взел един прекрасен меч и един златен пръстен и ги подал на Бьорн: „Получаваш този меч от мен; аз го получих от ярл Рагнвал през лятото; ти ще му го занесеш и от мое име ще го помолиш да ви помогне или със съвет, или със сила, за да можеш да изпълниш успешно задачата си. Мисля, че ще си я изпълнил дори ако само чуеш отговора на шведския крал, независимо дали той е положителен или отрицателен. Златния пръстен също ще дадеш на ярл Рагнвал, той ще разпознае тези знаци.“

Ялте се приближил към краля и го поздравил: „Сега, кралю, ние имаме голяма нужда от твоя късмет — пожелай ни го за това пътуване!“ Кралят попитал Ялте къде е тръгнал. „С Бьорн“ — отвърнал той. Кралят казал: „По пътя ще ви помогне това, че ти ще си с тях, защото твоят късмет е изпитан много пъти. Трябва да бъдеш сигурен, че влагам цялата си духовна сила в това пътуване, ако тя може да ви помогне, и нека моят късмет ви следва и теб, и всички вас!“

След това Бьорн и свитата тръгнали и отишли в имението на ярл Рагнвал, който ги посрещнал сърдечно. Много хора били чували за Бьорн, а всички, които били виждали крал Улав, веднага го помислили за него по гласа и осанката, защото се държал и говорел като краля. Ингебьорг, жената на ярла, се приближила до Ялте и го поздравила. Тя го познала, защото веднъж била при брат си Улав Тригвасон, когато Ялте бил там, а между краля и Вилборг, жената на Ялте, имало приятелски и роднински връзки. Айрик Бюдаскале бил баща на Астрид, майката на Улав Тригвасон, а Будвар бил баща на Олув, майката на Гисюр Квите, който пък бил баща на Вилборг, а Айрик и Будвар били братя и синове на викинга Коре, едър земевладелец във Вос.

И така те били сърдечно посрещнати. Един ден Бьорн и Ялте разговаряли с ярла и Ингебьорг. Бьорн изложил пред тях задачата си и показал на ярла знаците, изпратени от краля. Ярлът попитал: „Какво си направил, Бьорн, че кралят иска да умреш? Има толкова малка вероятност да изложиш молбата си. Аз не познавам човек, който да е посмял да говори за тези неща на шведския крал и да е останал жив. Улав Шведски се има за нещо много велико и никой не дръзва да му говори за онова, което той мрази.“ Тогава Бьорн обяснил, че с нищо не е разсърдил крал Улав Дигре. „Но той трябва да се занимава с други важни за него и хората му дела; недоверчивите му приближени смятат, че е опасно той да предприеме такъв ход с непредвидим край, независимо че всичко, което е предприемал досега, е завършвало успешно и ние вярваме, че ще имаме успех. Сега ще Ви кажа, ярле, което е самата истина, че ще отида при шведския крал и няма да се върна, преди да е чул всичко, което крал Улав иска да стигне до неговите уши, и само адът може да ме спре. Ще направя това независимо дали Ви интересува молбата на краля или не.“ Тогава Ингебьорг се намесила: „Веднага искам да кажа какво мисля. Аз, ярле, желая да положите всички усилия да подкрепите желанието на крал Улав, така че поръчението да стигне до шведския крал, каквото и да отговори той на него. Ако ние се изложим на опасността да си навлечем омразата на шведския крал и да загубим всичко, което притежаваме, включително и земята, аз предпочитам да е така, вместо да кажат хората, че сме се уплашили от шведския крал. Ти имаш и произхода, и подкрепата на роднините, и всичко, от което се нуждаеш, за да си свободен тук в Швеция да кажеш каквото мислиш, когато това е необходимо, и всички ще поискат да го чуят — независимо дали са много или малко, дали са знатни или обикновени хора, дори и това да е самият крал, пред който го казваш!“

Ярдът отговорил: „Не е трудно да разбера какво очакваш от мене. Ще бъде така, както казваш! Аз ще обещая на кралските хора, че ще ги придружа, за да могат да изпълнят задачата си при шведския крал. Но искам аз да реша как да изложим въпроса. Не желая да се намесвам в едно толкова трудно дело, следвайки прибързаната постъпка на Бьорн или друг човек. Ще останете при мене, докато реша, че е дошъл подходящият момент за изпълнение на задачата.“ С тези думи ярлът дал да се разбере, че ще им помогне и ще ги подкрепи. Бьорн благодарил сърдечно и казал, че иска да остави нещата да вървят по съветите на ярла. Бьорн и свитата му дълго останали при него.

70. Ингебьорг се държала много сърдечно с тях. Бьорн разговарял с нея за мисията и казал, че не е хубаво нещата да се протакат прекалено много време. Те двамата и Ялте често обсъждали това. А веднъж Ялте казал: „Аз мога да замина при краля, ако желаете. Не съм норвежец и шведите няма да имат нищо против мене. Чувал съм, че има исландци в двора на шведския крал и че ги приемат много добре. Това са Гисюр Сварте и Отар Сварте, скалдите на краля. Те са мои познати. Така ще мога да разбера дали е толкова безнадеждно да се споменава на краля за нашия въпрос, колкото казват хората, или нещо друго се крие зад всичко това. Мога да измисля цел на пътуването си, която да звучи достатъчно правдоподобно.“

Ингебьорг и Бьорн решили, че това е мъдро предложение; те се съгласили с него и веднага пристъпили към изпълнението му. Ингебьорг приготвила Ялте за пътя и му дала двама готи. Казала им да го следват, да му бъдат под ръка и да изпълняват всички негови нарежданият. Ингебьорг му дала сребро, тежащо 20 марки, за из път. Тя изпратила отличителни знаци и вест до Ингеяр, дъщерята на крал Улав Шведски, с молба да помогне на Ялте за каквото и да я помоли той.

Ялте тръгнал веднага щом се приготвил. Когато пристигнал при крал Улав Шведски, той се срещнал със скалдите Гисюр и Отар. Те много се зарадвали, че го виждат и го завели при краля. Представили го като техен сънародник, който бил един от най-знатните хора в Исландия и молел краля да го приеме. Кралят им казал да вземат Ялте и хората му в дружината си. След като поостанал известно време там и се поопознал с хората, всички обикнали Ялте. Скалдите често се виждали с краля, защото били много талантливи стихоплетци. Те сядали до трона му през деня и Ялте ги придружавал. Оказвали му голяма чест. Така той разговарял понякога. Кралят бил приказлив и разпитвал Ялте за новини от Исландия.

71. Преди да замине от родината си, Бьорн помолил скалдът Сигват да го придружи. По това време скалдът бил в свитата на крал Улав Дигре. Хората не искали да заминават на такъв път. Но Бьорн и Сигват били добри приятели. За това Сигват разказва:

С коняря аз пред краля

няма да се подредя;

той, който винаги снове

пред кралските нозе.

Бьорн, твоето ходатайство често

помагаше ми пред краля да застана.

Боецо, ти правилно решаваш

за всичко, що познаваш.

Докато препускали към Готландия, Сигват съчинил:

Често бях щастлив

сред фиордите в мъглата,

когато остър студ скова платната

на Стриндаския крал.

Морският крал препускаше,

където си поискаше.

Морската вода в кила му плискаше.

Тогава скайда накарахме да полети

по морските вълни.

Едва през лятото си позволихме

и кораба с новаци спряхме

до острова, с платна ний го прикрихме.

Но през есента,

когато морският жребец удари с крак,

в уютната мъгла

трябва да препусна.

Професията ми е многообразна.

А когато пресекли страната на готите късно една вечер, Сигват съчинил следното:

Конят галопира гладен

по пътищата дълги в мрака.

Копитото утъпква равнината

пред склона.

Денят е кратък.

Пегас ме носи през потока

далече от датчаните.

Ето, денят се среща със нощта.

Конят се натъква на рова.

После препуснали през град Скара и влезли направо в крепостта на ярла. Сигват съчинил:

Прекрасни жени ще дойдат,

от плът и кръв, и нас ще погледат;

когато яздим в града на Рагнвал,

те ще погледнат след облаците прах.

Конете ще пришпорим,

това ще чуе в къщата жената —

умната, а дълги пътища са минали

до имението нашите коне.

72. Един ден Ялте отишъл при краля заедно със скалдите. Ялте взел думата: „Както знаете, кралю, аз дойдох тук, за да се срещна с Вас, и пропътувах дълъг и труден път за тази цел. Когато преминах морето, чух за Вашата кралска мощ и сметнах, че би било глупаво да си тръгна, без да съм видял Ваше Величество. Между Исландия и Норвегия има споразумение, че исландците, които идват в Норвегия, трябва да плащат входна такса и когато идвах през морето, аз взех входната такса от всички, които пътуваха с кораба ми. А тъй като зная, че Вие властвате над Норвегия, аз тръгнах към Вас и Ви донесох входната такса.“ После Ялте показал на краля среброто и го изсипал в плаща на Гисюр Сварте. Кралят казал: „От известно време малцина идват по този начин от Норвегия. Ялте, благодаря ти сърдечно, че си донесъл входната такса тук, вместо да я дадеш на нашите неприятели. Но искам да приемеш тези пари обратно от мен, а с тях и моето приятелство.“ Ялте благодарил сърдечно на краля.

Кралят много го харесал и след това често разговарял с него. Смятал го за много умен човек, който умеел и хубаво да говори. Ялте казал на Гисюр и Отар, че иска да отиде при кралската дъщеря Ингеяр, защото носи отличителни знаци и молба тя да му окаже подкрепата си и приятелството си. Той ги помолил да му помогнат да разговаря с нея. Това била лесна работа за тях и един ден те отишли до нейната къща. Тя седяла с много хора и пиела. Посрещнала скалдите с добре дошли, защото ги познавала отпреди. Ялте я поздравил от името на Ингеборг, жената на ярла, и казал, че тя го изпраща при нея с молба да даде на Ялте приятелството и подкрепата си; после извадил отличителните знаци и й ги подал. Кралската дъщеря ги приела и заявила, че той може да разчита на нея.

Те останали заедно дълго през деня и пили. Кралската дъщеря разпитвала Ялте за много неща и го поканила да й гостува отново, за да си поговорят. Той често я посещавал и разговарял с нея. Разказал й под секрет за целта на своето пътуване и я попитал за мнението й как кралят би приел предложението да се подготви споразумение между него и Улав Дигре. Кралската дъщеря отговорила, че не вярва да може да се говори с шведския крал за подобно споразумение. Тя казала, че той толкова силно мрази Улав, че не понася дори да чува името му. И така, един ден Ялте седял и разговарял с краля. Кралят бил в много добро настроение и при това доста пиян. Тогава Ялте му казал: „Тук може да се види много разкош и великолепие. Спомням си една легенда, която съм чувал много пъти, че в Северните страни няма по-личен крал от теб. Жалко, че изминаваме толкова дълъг път, за да стигнем дотук, нали? И опасен — първо голямото море, после пътуването през Норвегия е несигурно за хора, които идват тук с приятелски чувства. Защо не се опитат хората да смекчат нещата и да настане мир между Вас и Улав Дигре? Аз чух да се говори много за това в Норвегия и във Вестерготландия. Всички искат мир и ми казаха, че норвежкият крал с радост би се споразумял с Вас. Аз съм убеден, че той осъзнава, че има много по-малка власт от Вашата. Казват, че имал намерение да поиска и ръката на дъщеря Ви Ингеяр и това би било най-доброто за сключване на едно такова мирно споразумение. Той бил много уважаван човек според това, което съм чувал да говорят хората.“

Кралят отговорил: „Няма да говориш така, Ялте. Сега няма да ти се разсърдя за думите, които каза, защото не си знаел, че не трябва да говориш за това. Никой от свитата ми не трябва да нарича Якия крал. Той не е толкова голям мъж, колкото разказват хората. Сам ще разбереш нещата, когато ти кажа защо тази сватба е неподходяща. Аз съм десетият крал на Упсала от тези, измежду които всеки наследява другия от рода и става абсолютен крал на Швеция и много други големи страни. Всички тези крале са били крале на кралете в Северните страни. В Норвегия много от селищата са рядко населени. Там има множество малки крале. Харалд Хорфагре беше най-големият крал на тази страна; той се бореше с кралете на областите и ги подчини. Той знаеше как да се държи и не отне нищо от земята на шведския крал, затова и шведският крал го остави на мира; освен това двамата бяха и роднини. Когато Хокон, Възпитаника на Адалстайн, дойде в Норвегия, той също беше оставен на мира, докато не започна да прави набези в Готландия и Дания, но тогава дружините се надигнаха срещу него и той загуби живота и богатството си. Синовете на Гюнил също бяха убити, щом престанаха да се подчиняват на датския крал. Тогава Харалд Гормсон направи Норвегия свое кралство и задължи народа да плаща данъци, а ние смятахме, че Харалд Гормсон съвсем не е толкова голям крал колкото са кралете на Упсала. Стирбьорн^[213], нашият роднина, го примами и Харалд стана негов човек. Още повече се издигна моят баща Айрик Сайшаал, когато се опитаха да застанат един срещу друг със Стирбьорн, а когато Улав Тригвасон се обяви за крал, ние не одобрихме това. Датският крал Свайн и аз се надигнахме и го убихме. Сега съм завладял Норвегия и това не е малко. Моето право над нея е не по-малко от правото над земите, които съм спечелил в битките и чрез победите над краля, който управляваше там преди. Ето сега ти като един умен човек можеш да разбереш, че съм безкрайно далеч от мисълта да изпусна кралството заради Якия. Странно е, че той не помни, когато онзи път го бяхме притиснали и едва се изплъзна от Меларен. Мисля, че тогава той мислеше да направи нещо друго, ако остане жив, а не да иска отново да се бие с нас, шведите. Ялте, нека никога вече не излизат такива думи от устата ти, когато разговаряш с мене!“

Ялте сметнал, че не е желателно да кара краля да слуша каквито и да е предложения за мир. Той се отказал и сменил темата на разговора.

Когато малко по-късно Ялте разговарял с дъщерята на краля Ингеяр, той й предал целия разговор, който провел с краля. Тя казала, че именно това е очаквала. Ялте я помолил да каже няколко думи на краля, което със сигурност щяло да помогне. Тя отвърнала, че кралят няма да й обърне внимание. „Но мога да поговоря с него, ако искаш“ — допълнила тя. Ялте й благодарил.

Един ден кралската дъщеря Ингеяр говорила с баща си и когато разбрала, че е в добро настроение, казала: „Какво мислиш да правиш с проблемите между тебе и Улав Дигре? Мнозина се оплакват от трудностите, които срещат във връзка с това. Някои са загубили всичко, което са притежавали, други са загубили роднините си заради норвежците, а никой не може да се върне в Норвегия заради сегашното положение. Правилно е да се засили властта в Норвегия. Тази страна е бедна и трудно се минава през нея. А народът й е многоброен. Хората там искат да имат който и да е друг крал освен тебе. Ако ми позволиш да ти дам съвет, трябва да спреш с претенциите си към Норвегия и да започнеш война със страните по Източния път, за да върнеш кралството си в границите, които е имало при предишния крал, и което последен нашият роднина Стирбьорн бе завладял. Остави Улав Дигре да запази земята, наследена от рода му, и се споразумей с него!“

Кралят казал замислен: „Значи това искаш ти, Ингеяр, да се откажа от властта си в Норвегия и да те омъжа за крал Улав Дигре? Не, нищо няма да излезе от това! Първо, през зимата на тинга на Упсала ще кажа на всички шведи да излязат въоръжени още преди ледовете да са се разтопили. Ще тръгна с тях към Норвегия и ще опустоша страната с цената на всичко и така ще им платя за това, че ми измениха!“ Кралят толкова побеснял, че нямало смисъл да се говори повече с него. Тогава дъщеря му си тръгнала.

Ялте я чакал буден и веднага отишъл да говори с нея. Той я попитал как минала срещата. Тя казала, че както е очаквала, не й провървяло, защото той избухнал и се ядосал; тя помолила Ялте никога повече да не споменава пред краля този въпрос.

Когато Ингеяр и Ялте разговаряли, често споменавали Улав Дигре. Ялте е разказал всичко, което знаел за краля. Тя го слушала с голям интерес, а веднъж Ялте попитал: „Ще ми разрешиш ли, кралска щерко, да ти кажа за какво си мисля?“ „Кажи, отговорила тя, но така, че само аз да те чуя.“ Тогава Ялте казал: „Какво ще кажеш, ако Улав, кралят на Норвегия, изпрати хора при теб да помолят за ръката ти?“

Тя поруменяла и промълвила бавно: „Не съм мислила какво ще отговоря на това, защото не вярвам да ми се наложи да давам такъв отговор. Но ако крал Улав е такъв, какъвто казваш, аз не бих могла да желая друг съпруг, дано ти не си преувеличил по някакъв начин разказите за него.“ Те още много пъти обсъждали това. Ингеяр твърдяла, че Ялте трябва да внимава да не говори с никого по този въпрос, защото кралят щял да се ядоса, ако разбере.

Ялте разказал обаче на скалдите Гисюр и Отар и те отговорили, че би било прекрасно, това да се случи наистина. Отар бил свободомислещ човек и имал добри отношения с хьовдингите. Скоро той също говорил с кралската дъщеря по този въпрос и й разказал за краля същото, което тя вече била чула и от Ялте. Ялте, тя и другите често споменавали за това и когато Ялте вече бил напълно убеден в положителния й отговор, той изпратил двамата готи, които го придружавали, при ярла и жена му Ингебьорг с писмо от него и Ингеяр, дъщерята на краля. Ялте им казал да намекнат на ярла за това, за което той и Ингеяр вече се били разбрали. Готите пристигнали при ярла малко преди празника Юл.

73. Когато крал Улав изпратил Бьорн и свитата му на изток в страната на готите, той изпратил няколко други мъже в Опландия да съберат приходите от земите. Той самият имал намерение да пътува през зимата, защото предишните крале имали обичая лично да получават тези приходи всяка трета зима. Той тръгнал от Борг през есента. Отишъл първо във Вингюлмарк и събрал приходите от горските селища. После повикал при себе си жителите на далечните малки и големи селища.

Кралят разпитал подробно за начина, по който хората спазват християнските закони, и там, където смятал, че нещата не вървят и трябва да бъдат подобрени, той ги учел на правилните обичаи. Когато някой не искал да спазва тези закони, той толкова твърдо се заемал с него, че едни били изгонени от страната, на други наредил да отсекат ръцете или краката, на трети били избодени очите, а четвърти заповядал да обесят или удушат. Никой, който не искал да служи на Бога, не останал ненаказан. Така пътувал през цялата област. Еднакво сурово се отнасял и към знатни, и към обикновени хора. Оставил толкова много свещеници в селищата, колкото сметнал, че било необходимо. В Ромерике пристигнал заедно с триста мъже. Скоро забелязал, че колкото повече навлизал във вътрешността на областта, толкова по-зле стояли нещата с християнството. Той се държал по същия начин и накарал целия народ да се обърне към правата вяра, като наказвал жестоко всеки, който не се подчинявал.

74. Когато кралят на Ромерике научил това, решил, че положението става опасно, защото всеки ден при него идвали хора, които му се оплаквали. Затова кралят на Ромерике решил да замине за Хедмарк при крал Рьорек, който бил най-умният от областните крале по онова време. Двамата крале си поговорили и решили да съобщят на крал Гюдрьод в Гюдбрандсдал и на хаделандския крал и да ги поканят в Хедмарк, за да се срещнат. Кралете не чакали втора покана и така петимата крале се срещнали в Хедмарк, там, където днес се намира Рингсакер. Петият от кралете бил Ринг, братът на крал Рьорек. Разговаряли насаме. Първи взел думата кралят на Ромерике. Той разказал как напредва Улав Дигре, как създава безпокойство между хората, като убива някои, а други осакатява, трети гонел от страната и вземал парични глоби от всеки, който има нещо против него. Той минавал с войска през страната. Ромерикският крал казал също, че заради това той избягал и че много други знатни мъже също избягали от земите си. „А ако това нещастие се струпва на нашите глави, не е далеч часът, когато ще стигне и до вас, и е най-добре всички заедно да решим какво да правим.“

Когато той завършил речта си, кралете се обърнали към Рьорек и го помолили да отговори. Той казал: „Ето, стана така, както предполагах тогава, когато се състоя тингът в Хаделандия, и всички вие толкова настоявахте да го издигнете над главите ни; той здраво ще държи кокала, когато властта в страната е единствено в неговите ръце. Сега имаме две възможности — или ще се срещнем с него и ще го оставим да ни управлява, както иска, а това мисля, че е по-доброто за нас, или ще се надигнем срещу него, преди да е навлязъл по-навътре в страната. Дали той има 300 или 400 души, това не е превъзходство над нас, ако сме единни. Но както става обикновено, по-трудно е да се печели, когато победителите са много и еднакво могъщи, отколкото когато водачът е един; затова моят съвет е да оставим съдбата да направи своя избор срещу Улав Харалдсон.“

След това говорил всеки от кралете и казал мнението си по въпроса; един съветвал да се тръгне срещу Улав, друг искал да тръгнат с него и не успели да стигнат до единно решение — имали основателни причини и за двете възможни решения. Тогава Гюдрьод, кралят на Дале, взел думата: „Мисля, че е странно това, че сте толкова разномислещи по въпроса за решението, което трябва да се вземе. Вие сте ужасно изплашени от Улав. Ето тук сме петима крале и никой от нас не е от род по-маловажен от рода на Улав. Ние му помогнахме да се бие срещу ярл Свайн и с наша помощ той превзе тази страна. И ако сега той завижда на всеки един от нас за кралството, което притежава, и ни подложи на мъчения и изтезания, то аз ще кажа за себе си, че ще избегна робството при краля. Твърдя, че онези от вас, които не искат да участват в убийството му, когато дойде в Хедмарк и попадне право в ръцете ни, не са никакви мъже. Защото никога няма да вдигнем гордо и свободно главите си, докато Улав е жив!“

След тази остра реч всички започнали да разсъждават върху нея. Тогава Рьорек казал: „Когато размишлявам по тази решителна стъпка, разбирам, че трябва да се държим здраво заедно и никой не трябва да предава останалите, ако смятате да нападнем крал Улав на някоя уговорена среща, когато пристигне в Хедмарк. Няма да разчитам на никой от вас, ако един остане на север в Гюдбрандсдал, а друг — в Хедмарк. Ако бъдем единни в този план, то трябва да бъдем заедно денонощно, докато не го изпълним.“

Кралете се съгласили с това и останали заедно. Те наредили да се подготви пиршество в Рингсакер. Пиели и следели какво става в Ромерике. Когато някой съгледвач се завръщал, те веднага изпращали нов, така че ден и нощ знаели какво прави Улав и с колко хора разполага.

Крал Улав заминал да събира приходите от земите си из Ромерике и през цялото време постъпвал по същия начин, както преди. Когато приходите не стигали, защото водел много хора със себе си, той нареждал на бондите да плащат по нещо от себе си, за да увеличат приходите от земите там, където кралят и войската му трябвало да останат по-дълго време. На някои места обаче останал за по-кратко време, отколкото възнамерявал, и затова пристигнал преди уговореното време в Мьоса.

Когато кралете утвърдили плана помежду си, изпратили вест на оделсбондите и богатите бонди във всички области и ги повикали на среща. Бондите дошли и кралете се срещнали с тях в отделна стая, като ги запознали с плана и определили ден за среща с краля, когато планът щял да бъде изпълнен. Уговорили се, че тогава всеки от кралете трябва да води по 300 човека. После изпратили оделсбондите по домовете им. Те имали за задача да съберат хората и да се срещнат с кралете според уговорката. Повечето одобрили плана. Но все пак, както се казва, всеки има по някой приятел между враговете си.

75. На тази среща присъствал Шетил от Рингнес и когато се прибрал вечерта, хапнал, облякъл се и заедно с група свои хора се спуснал към фиорда. Там взели шхуната на Шетил, подарена му от крал Улав, приготвили я, седнали на веслата и загребали извън фиорда. Шетил водил четирийсет мъже и всички били добре въоръжени. Рано на следващата сутрин те стигнали пред Минесюнд. Оттам Шетил продължил с двадесет души, а останалите оставил да пазят кораба.

Крал Улав бил в Айд в горната част на Ромерике. Шетил пристигнал там точно когато кралят излизал от църквата след литургия. Той поздравил Шетил с добре дошъл, а Шетил поискал веднага да говори с него. Те се отдалечили и разговаряли насаме. Шетил разказал на краля с какво са се заели кралете и всичко, което знаел за плановете им. Кралят повикал хората си; някои изпратил извън града и им казал да си набавят коне. Други изпратил в Мьоса, за да намерят колкото може повече гребни лодки и да ги приготвят, докато той пристигне. После влязъл в църквата и наредил да изпеят литургия за негово здраве, след което веднага седнал край масата да се храни.

Когато свършил с храненето, той побързал да се приготви и тръгнал към Мьоса. Там дошли лодките и го посрещнали. Той се качил на шхуната на Шетил с толкова хора, колкото тя можела да побере, а всички други се качили на лодките. Когато започнало да се свечерява, те се отдалечили от сушата. Времето било тихо; загребали извън фиорда. Кралят имал почти четиристотин души. Преди да съмне, той стигнал до Рингсакер. Постовите не забелязали нищо, докато войската не стигнала до имението. Шетил знаел в кои къщи спели кралете. Улав заповядал да ги обкръжат и да внимават никой да не се измъкне. После зачакали да се развидели. Кралете нямали достатъчно хора, за да се защитят, и така всички били пленени и заведени при Якия.

Крал Рьорек бил коварен и злобен човек. Крал Улав знаел, че не може да му има доверие, въпреки че имал някакво споразумение с него. Той заповядал да избодат и двете очи на Рьорек. На краля на Дале Гюдрьод заповядал да отрежат езика. Ринг и другите двама принудил да положат клетва, че ще напуснат Норвегия и никога повече няма да се върнат. Някои от оделсбондите и бондите, които участвали в заговора, също били изгонени от страната, други наредил да осакатят, а с трети сключил споразумение. Отар Сварте разказва за това:

Ти, щедрият на злато,

злобно се разплати с мъжете,

които искаха да предадат страната,

за всичките им злонамерени интриги.

Ти, на армията предводителят, ненапразно

хедмаркските крале наказа

тъй, както заслужаваха,

когато заговора срещу теб направиха.

Боецо, обагрил меча си,

кралете ти изгони от страната,

твойта мощ по-голяма бе от тяхната.

Народът знае: всички владетели

напуснаха страната зарад тебе;

откакто ти изтръгна езика на онзи,

който управляваше на север.

Бог мъдро те насочва.

Сега ти управляваш сам страната,

над която пет крале

напразно се опитваха да властват.

Просторната земя на прадедите твои

се ширна под теб на юг до Айдскуг.

И никой господар и воин не е притежавал

такова кралство досега.

Крал Улав покорил кралството, което принадлежало на петимата крале, и взел заложници от оделсбондите и бондите. Той въвел данъци вместо плащането на приходите от земите на север от Гюдбрандсдал и около Хаделандия. После се върнал в Ромерике и тръгнал на запад към Хедмарк. Същата зима умрял Сигюрд Сир, неговият сродник. Тогава крал Улав заминал за Рингерике, където Оста дала голямо угощение в негова чест. Улав вече бил единственият човек, който носел титлата крал в Норвегия.

76. Разказват, че веднъж, докато крал Улав бил на гости на майка си Оста, тя повикала децата си и му ги показала. Кралят сложил своя брат Гюторм на едното си коляно, а на другото поставил другия си брат Халвдан. Погледнал момчетата, смръщил вежди и изръмжал към тях. И двете момчета започнали да хленчат. Оста довела най-малкия си син, който се казвал Харалд и бил на три години. Кралят смръщил и към него вежди, но той само го погледнал. Улав хванал момчето за косата и го разклатил. Момчето хванало краля за брадата и го дръпнало. Тогава кралят се усмихнал: „Ти ще станеш отмъстителен, братко!“

На следващия ден кралят се разхождал из имението с майка си Оста. Стигнали до едно езерце, където синовете на Оста Гюторм и Халвдан си играели. Били си направили големи имения и ниви и имали много крави и овце. Такава била играта. Недалеч от тях в една локва седял малкият Харалд. Той се занимавал с купчина клечки, някои от които плували. Кралят го попитал какво е това. Той обяснил, че това са военните му кораби. Тогава кралят се разсмял и казал: „Съвсем вероятно е да дойде това време, братко, когато ще командваш кораби.“ После повикал другите си двама братя и попитал Гюторм: „Какво най-много ти се ще да имаш, братко?“ „Ниви“ — отвърнал той. Кралят попитал: „Колко големи искаш да са нивите?“ Гюторм отговорил: „Искам целият този нос, който се врязва във водата, да се засява всяко лято.“ Там имало десет имения. Кралят казал: „Ще порасне много жито.“

После попитал Халвдан какво най-много иска да притежава. „Крави“ — отвърнал той. Кралят попитал: „Колко крави искаш да имаш?“ Халвдан отговорил: „Когато отидат на водопой, да трябва да застанат плътно една до друга по брега на цялото езеро.“ Кралят отговорил: „Вие ще имате големи имения като баща си.“ После кралят попитал Харалд: „А ти какво искаш да имаш най-много?“ Той отговорил: „Войници.“ Кралят попитал: „Колко войници искаш да имаш?“ — „Искам да имам толкова много войници, че да могат наведнъж да изядат всичките крави на Халвдан.“ Кралят се засмял и рекъл на Оста: „Майко, тук при тебе расте един крал.“ Не се разказва какво друго е казал.

77. Докато траело езичничеството, в Свитюд имало стар обичай да се прави жертвоприношение в Упсала през месец йом^[214]. Тогава принасяли жертва на боговете за мир и победа на краля на страната; към мястото се стичали хора от цялата страна. Там се събирали на заседания и всички тинги на шведите. Имало пазар и събор на търговците и това продължавало цяла седмица. След като в Свитюд се разпространило християнството, съборът и тингите се запазили. А след като целият Свитюд бил покръстен и кралете започнали да живеят в Упсала, пазарът се прехвърлил през месец февруари, когато се изпълнявала кинделмесата^[215]. Така си и останало, но празникът вече не продължавал повече от три дни. Тогава се събирал и тингът на шведите, като на него идвали хора от цялата страна.

Швеция била разделена на много части. В едната част влизали Вестерготландия, Вермландия и Марките, а това били толкова обширни земи, че епископът отговарял за 11 000 църкви. Друга част от страната била Йостерготландия — епархия, в която влизали Готландия и Йоландия. Част от земята в Свитюд се казвала Сьодерманландия и също била отделна енория. Вестманландия или Фядрюндаландия била третата част от Свитюд; четвъртата се наричала Отюндаландия, а петата — Шааландия, която включвала областта, водеща към нея на изток по крайбрежието. Най-хубавата част от Свитюд била Тюндаландия. Там били резиденцията на кралете и седалището на епископа.

Във всяка от частите на страната имало тинг на старейшините, който създавал свои собствени закони. За всеки закон отговарял човек, наречен съдия-старейшина, който имал най-тежката дума пред бондите. Когато кралят, някой ярл или епископът пътували из страната и свиквали тинга, тогава съдия-старейшината отговарял от името на бондите. Те толкова много го уважавали и го следвали така предано, че нямало знатна личност, която да смее да упражни властта си пред тинга без разрешението на бондите и съдия-старейшината. А за всички въпроси, които местните закони не разглеждали по един и същ начин, важал Законът на Упсала. В подобни случаи всички други съдии-старейшини се подчинявали на съдия-старейшината от Тюндаландия.

78. По онова време в Тюндаландия имало един съдия-старейшина на име Торгни. Неговият баща се казвал Торгни Торгнисон. В този род всички мъже били съдии-старейшини и това се предавало от баща на син много поколения. По времето, за което разказваме, Торгни бил стар човек, имал голяма дружина около себе си и бил почитан като най-умния човек в Швеция. Той бил роднина на ярл Рагнвал и бил негов духовен баща.

Сега трябва да разкажем какво е станало, когато пратениците на Ингеяр и Ялте пристигнали при ярл Рагнвал. Те предали поръчението на него и жена му и съобщили, че кралската дъщеря много пъти говорила на краля за споразумение между баща й и крал Улав Дигре. Казали също, че тя била много приятелски настроена към норвежкия крал, но че шведският крал се ядосвал всеки път, когато споменавала Улав Дигре. Затова не хранела никаква надежда, че би могло да се подготви примирие. Ярлът разказал на Бьорн какви новини е получил от изток, а Бьорн повторил, че няма да се върне в родината си, преди да се срещне с шведския крал. Припомнил още, че Рагнвал му е обещал да го придружи до Упсала.

Ето че зимата започнала и веднага след празника Юл ярлът тръгнал на път, като водел със себе си шейсет души, коняря Бьорн и свитата му. Ярлът заминал за Свитюд и когато пристигнали в страната, той изпратил напред няколко души в Упсала с послание до кралската дъщеря Ингеяр да отиде при Юлерокер, за да се срещнат. Там тя имала големи имения.

Когато посланието на ярла стигнало до кралската дъщеря, тя не изчакала втора покана, а веднага тръгнала с голяма свита. Ялте я придружавал. Преди да замине обаче, той отишъл при крал Улав Шведски и казал: „Небето и късметът да те следват, кралю! Мога да кажа с открито сърце, че никога не съм виждал такова великолепие, каквото видях тук при теб. Където и да отида оттук нататък, навсякъде ще разказвам за това. Кралю, искам да те помоля да бъдеш мой приятел.“ Кралят попитал: „Защо говориш така, сякаш си заминаваш? Закъде си се запътил?“ Ялте отговорил: „Ще яздя към Юлерокер с дъщеря ти Ингеяр.“ Кралят казал: „Всичко хубаво тогава, ти си един умен и образован мъж и знаеш как да се държиш с високопоставените.“ И така Ялте тръгнал.

Кралската дъщеря Ингеяр препуснала към имението си в Юлерокер, където наредила да подготвят пиршество, за да приеме подобаващо ярла. Той също пристигнал там и бил сърдечно посрещнат. Останал няколко дни. Много пъти разговарял с кралската дъщеря и то най-вече за двамата крале — на Швеция и на Норвегия. Тя споделила с него, че не вижда никакви изгледи да се сключи споразумение. Тогава ярлът попитал: „Какво ще кажеш, родственице, ако крал Улав, кралят на Норвегия, поиска ръката ти? Защото ние мислим, че това би бил най-добрият начин да се постигне примирие — ако кралете се сродят. Но аз не бих подкрепил тази идея, ако е против твоята воля.“ Тя отговорила: „Отдавна съветват баща ми да ме омъжи. Но измежду всички мои роднини аз бих поискала съвет по този въпрос само от тебе. Мислиш ли, че можеш да ми дадеш добър съвет?“ Ярлът горещо я помолил да се съгласи, като изредил много неща за крал Улав, които му правели наистина голяма чест; той й разказал за онова, което станало наскоро — за случая, когато крал Улав пленил петимата крале в един кратък утринен миг и отнел властта от всички тях, като си присвоил имотите и кралствата им. Двамата с Ингеяр дълго разговаряли. След като се разбрали, ярлът заминал и Ялте го придружил.

79. Една вечер ярл Рагнвал пристигнал в земите на съдия-старейшината Торгни. Това било голямо и богато имение. Навън имало много хора, които посрещнали ярла любезно и се погрижили за конете му. Ярлът влязъл в трапезарията, където също имало много люде. На трона седял един старец. Бьорн никога не бил виждал такъв едър човек, неговата брада била толкова дълга, че стигала до коленете му и покривала целите му гърди. Той бил красив и достолепен човек. Ярлът се приближил до него и поздравил. Торгни го приветствал с добре дошъл и му предложил да седне на мястото, на което е свикнал да сяда около масата. Ярлът се разположил точно срещу Торгни.

Прекарали няколко дни в имението, преди ярлът да изложи причината за посещението си. Той помолил Торгни да го придружи до сградата на тинга. Бьорн и свитата му отишли с тях и Рагнвал взел думата. Той разказал, че Улав, кралят на Норвегия, изпратил хората си тук на изток, за да сключат мир. Дълго говорил за това колко трудно било на вестготите да воюват с Норвегия. После разказал, че норвежкият крал изпратил хората си при него, ярла, а кралските пратеници го съпроводили дотук и той им обещал да ги придружи до шведския крал. Казал също, че шведският крал се отнесъл толкова враждебно към този въпрос, че забранил на когото и да е да се среща с него за разговор на тази тема. „Така стоят нещата сега, татко мой духовни — казал ярлът, — че аз не мога да се справя сам и затова дойдох тук с надеждата да получа добър съвет и помощ от тебе.“

Когато ярлът свършил, Торгни известно време гледал мълчаливо, а когато взел думата, казал: „Чудно е как в началото силно желаете владетелска титла, а после не знаете накъде да вървите, когато се озовете в трудно положение. Защо, преди да им обещаеш да ги придружиш, не помисли за това, че нямаш власт да противоречиш на крал Улав? Не смятай, че е по-лесно да бъдеш просто бонд, но поне си свободен да кажеш каквото мислиш, дори и пред краля. Аз ще дойда в тинга на Упсала и ще ти помогна, ако ти имаш смелостта да кажеш на краля онова, което искаш, без да се страхуваш.“ Ярлът му благодарил за обещанието и останал при Торгни, а после препуснал с него към тинга на Упсала. Там имало много хора. Присъствал и крал Улав Шведски със свитата си.

80. През първия ден, в който бил открит тингът, крал Улав седнал на стола си и свитата го заобиколила. От другата страна седнали ярл Рагнвал и Торгни. Пред тях седнали свитата на ярла и дружината на Торгни от негови прислужници, а зад стола му и в кръг около тях насядали бондите, като някои се качили дори на по-високо място, за да чуват по-добре.

След като се казали обичайните думи за откриване на тинга и приключили с уводната част, конярят Бьорн се изправил до стола на ярла и високо заявил: „Крал Улав Харалдсон ме изпрати тук, за да предложа на шведския крал помирение между страните ни, разделени от границата, положена в древни времена между Норвегия и Свитюд.“ Той говорил достатъчно високо, за да може шведският крал да го чува добре. За първи път чул да споменават крал Улав и въобще някой да говори за него. Но когато изслушал речта за границата и за споразумение между Свитюд и Норвегия, разбрал за какво става дума. Скочил и креснал, че онзи мъж трябва да престане с нежеланите си приказки. Тогава Бьорн седнал. Когато настъпила тишина, станал Рагнвал и заговорил. Той разказал за предложението на крал Улав Дигре за споразумение с шведския крал, както и за това, че вестготите молят крал Улав Шведски да сключи мир с норвежците. Той споменал колко трудности изпитвали вестготите, когато трябвало да си осигуряват прехраната, и как те се излагали на опасност от нападения и плячкосване от страна на норвежците. Ярлът казал също, че кралят на Норвегия Улав изпратил пълномощници, които трябвало да поискат ръката на кралската дъщеря Ингеяр за негова съпруга.

Когато свършил речта си, се изправил и шведският крал. Той твърдо отказал помирението и остро порицал ярла за това, че има дързостта да сключи мир с Якия и да се сприятели с него, защото с тази си постъпка извършва предателство спрямо страната си и затова трябва да бъде изгонен от Швеция. По-нататък казал, че всичко идвало от жената на ярла, понеже тя го подстрекавала, и че най-лошото, което можело да се случи на Рагнвал, било да се ожени за такава жена. Кралят говорил дълго и остро и накрая още веднъж споменал Улав Дигре.

Когато си седнал, настъпила тишина. Тогава се надигнал Торгни. Всички присъстващи затаили дъх, за да чуят какво щял да каже той. При движението на хората задрънчали оръжията. А когато отново настъпила тишина, Торгни казал: „Разумът на шведския крал не е вече същият, какъвто беше. Торгни, бащата на моя баща, си спомняше кралят на Упсала — Айрик Емюндсон, и ми е разказвал, че на младини изкарвал войската всяко лято, заминавал в някоя страна и така покорил Финландия, Кирялаландия^[216], Естландия и Кюрландия^[217], а също и голяма част от земите около тях. Неговите подвизи още се помнят, но той не отказвал да изслуша хората, които искали да поговорят с него. Торгни, моят баща, дълго време бил при крал Бьорн, познавал него и начина му на живот; целия живот си Бьорн запазил кралството си цяло и силно, но той винаги обръщал внимание на думите на приятелите си. Аз помня Айрик Сайешаал, бил съм с него в много войни. Той не намали кралството на шведите, защитаваше го с твърда ръка. За нас беше лесно да го съветваме. А кралят, който имаме сега, не оставяш никого да дръзне да му каже друго освен онова, което самият той иска да чуе. От инат и безсилие ще изпусне земите, които му плащат данък. Той се стреми да подчини Норвегия — нещо, което никога не е занимавало нито един шведски крал преди това и което предизвиква безпокойство у мнозина. Нашето и на бондите желание е ти, кралю, да сключиш мир с Улав Дигре, краля на Норвегия, и да му дадеш дъщеря си за жена. А ако искаш да си върнеш земите по Източния път, които са притежавали твоите предци, ние всички ще те последваме и ще ти помогнем в това начинание. Ако обаче не искаш да изпълним нашето предложение, ние ще се опълчим срещу тебе и ще те убием, защото няма да търпим заради тебе размирици и беззаконие. Така са правили нашите предци, когато петима крале са управлявали тинга на Мюла^[218] и са прекалили с властта си, както ти сега постъпваш с нас. Отговори веднага какво избираш!“ Хората се раздвижили и задрънчали с оръжията си. Кралят станал и казал, че ще постъпи според волята на бондите; той потвърдил, че така са правили всички шведски крале — вслушвали са се в желанието на бондите. Така недоволството у хората изчезнало.

Тогава заговорили хьовдингите и от името на шведския крал дали съгласието си за мир според условията, предложени от норвежкия крал. На същото заседание решили Ингеяр, дъщерята на крал Улав, да се омъжи за крал Улав Харалдсон. Кралят поверил на ярла да я отведе и му дал пълна власт за всичко, което засягало този брак. После разпуснали тинга, на който се взели толкова важни решения.

Преди да тръгне за родината си, ярлът разговарял с кралската дъщеря Ингеяр за подробностите около бракосъчетанието. Тя изпратила на крал Улав един плащ с кожена брошка, везан със златни конци и обточен с копринени шнурове. Ярлът се завърнал в Готландия и Бьорн го придружил, но не останал дълго с него, а заминал със свитата си за Норвегия. Когато пристигнал при крал Улав, той му разказал за изхода от мисията си и кралят много му благодарил, загдето предприел това пътуване, и, което било самата истина, заявил, че Бьорн е имал голям късмет, щом е успял да изпълни задачата си при тези опасни условия.

81. Когато настъпила пролетта, крал Улав се отправил към морето и наредил да приготвят корабите му. Свикал хора около себе си и заминал за Викен и Линдеснес, а оттам на север за Хордаландия. Той изпратил вест на феодалите и изредил най-влиятелните от тях, които трябвало да се приготвят за път. Кралят усърдно се подготвил за среща с избраницата си. Тържеството трябвало да се състои през есента край границата при река Елв.

Крал Улав държал при себе си крал Рьорек Слепия. Когато раните му зараснали, крал Улав поставил двама мъже да го охраняват и да му служат. Наредил Рьорек да сяда на трон до него и му осигурявал дрехи и пиене, та да не се чувства по-зле отпреди. Рьорек бил мълчалив, мрачен и упорит, когато някой му заговорел. Имал навика да отдалечава охраната си, после удрял момчето и когато то бягало от него, той казвал на крал Улав, че не искало да му служи. Винаги ставало едно и също. Никой не се задържал при крал Рьорек. Тогава крал Улав назначил мъж на име Свайн. Той бил роднина на Рьорек и преди години бил негов приближен. Рьорек продължавал да се държи неприветливо и мрачно, излизал сам. Но когато той и Свайн се разхождали заедно насаме, Рьорек ставал приятен и разговорлив. Спомнял си много неща и разказвал истории от своето минало, когато бил крал; спомнял си как е живял и кой бил виновен за загубата на властта му, и за късмета си на ослепен човек. „Но най-тежкото от всичко това е — казал веднъж той, — че ти и другите мои роднини, от които очаквах да се проявите като мъже, не правите нищо, за да отмъстите за нещастията, които се струпаха на рода ни.“

На тези лукави думи Свайн отговорил, че враговете ги превъзхождат по сила и че самите те имат твърде слаби позиции. Рьорек попитал: „Защо трябва да продължаваме да живеем осакатени и посрамени? Само да можех, макар и сляп, да победя онези, които ме победиха, докато спях! Ние ще предизвикаме късмета си и ще убием Улав Дигре. Засега той не се страхува от нищо. Аз ще измисля план и не бих си пазил ръцете, ако мога да ги използвам, но не мога, защото съм сляп. Затова ти ще употребиш оръжието срещу него и щом Улав бъде убит, знам със сигурност, че кралството ще премине в ръцете на неприятелите му и мога да предскажа, че ако аз стана крал, ти ще бъдеш мой ярл!“

Той говорил толкова често на тази тема, че Свайн се подлъгал да го следва. Уговорили се, когато кралят отиде да слуша вечерната служба в църквата, Свайн да го причака в засада край стената на трапезарията със скрит под наметалото си меч. Но когато кралят излязъл от трапезарията, той тръгнал по-бързо, отколкото Свайн очаквал, и двамата се озовали лице в лице. Свайн пребледнял, ръцете му се разтреперили и го издали. Кралят забелязал уплахата му и казал: „Какво има, Свайн? Заговорничиш срещу мене ли?“ Свайн захвърлил наметалото и меча си, паднал в краката на краля и казал: „Всичко е в ръцете на Бога и във Вашите ръце, кралю!“ Кралят наредил на хората си да хванат Свайн и да го оковат във вериги. После посочил на Рьорек място на друга пейка, но помилвал Свайн, който заминал извън страната.

Кралят дал на Рьорек и друго помещение за спане. В предишното той спял сам. Сега заедно с него щели да спят още много хора от кралската дружина и Улав определил двама души да следят Рьорек денонощно. Това били мъже, които отдавна служели при крал Улав и в чиято вярност към него той не се съмнявал. В разказите на хората не се споменава дали тези люде били от благороднически произход.

Крал Рьорек се променил много. Той можел да стои мълчаливо в течение на много дни и никой не успявал да измъкне и дума от устата му. Но можел да бъде и много приветлив и приятен — дотолкова, че хората с удоволствие слушали всяка негова дума; понякога говорел много, но само лоши неща. Друг път напивал хората край себе си, докато загубвали съзнание, а самият той обикновено пиел малко. Крал Улав му давал много пари за харчене. Често, когато се прибирал в спалното помещение, преди да си легне, Рьорек нареждал да донесат медовина и раздавал на всички в спалнята да пият. Обичал да прави това.

82. Имало един мъж на име Фин Литле. Той идвал от Опландия и казват, че бил фин по произход. Бил дребен, набит и необикновено бърз в краката. Нямало кон, който да може да го надбяга. Фин бил най-добрият ски бегач и стрелял отлично с лък. Той дълго време слугувал на крал Рьорек и изпълнявал всичките му поръчки, когато Рьорек се нуждаел от доверен човек. По всички пътища и пътеки на Опландия познавали Фин, а и той познавал всички знатни личности в областта и често разговарял с тях.

Когато Улав поставил крал Рьорек под наблюдението на няколко души, Фин бил един от тях. Той бил близък с всички и всеки път, когато можел, лично прислужвал на крал Рьорек и прекарвал времето си с него. Рьорек избягвал да разговарят продължително, защото не искал другите да забележат, че са се сближили.

Когато пролетта наближила, заминали за Викен. Няколко дни Фин бил зает с войската, но после се върнал и останал известно време в града. Това се случило няколко пъти, но никой не обърнал внимание, защото мнозина придружавали войската.

83. Крал Улав пристигнал в Тьонсберг преди Великден и останал там до късна пролет. В града дошли много търговски кораби с датчани, сакси и кораби от Викен. Хората идвали и често устройвали пиршества.

Една вечер крал Рьорек се прибрал късно в спалното помещение. Понеже си бил пийнал доста, бил много весел. Към него се приближил Фин Литле с един мех силна медовина, която била специално приготвена. Рьорек предложил на всички в помещението да пият, докато всеки заспал на мястото си. Тогава Фин си отишъл. В помещението светело. Крал Рьорек събудил хората, които обикновено го придружавали, и им казал, че иска да отиде до тоалетната. Те не взели факли със себе си, защото навън греела месечината.

Тоалетната била извън крепостта, издигната на стълбове; към вратата й водела стълба. Докато Рьорек и придружителите му били там, чули някой да вика: „Съсечи го този дявол!“ после се чул удар и тупване, като че ли нещо паднало. Крал Рьорек казал: „Доста са се напили онези, дето се бият там. Идете бързо и ги разтървете.“ Хората, които го пазели, изтичали навън, но когато се появили на стълбата, първо бил посечен последният от тях, а после убили и другите двама. Дошли приближените на крал Рьорек — Сигюрд Хит, който бил някога негов знаменосец и още двайсет души. Фин Литле бил също между тях. Те издърпали труповете между къщите. После взели със себе си крал Рьорек и бързо го отвели на една шхуна, след което се отдалечили с гребане.

Скалдът Сигват спял в едно и също помещение с крал Улав. Той станал посред нощ и слугата му го последвал. Двамата отишли при тоалетната. Но когато на връщане понечили да слязат по стълбата, Сигват се подхлъзнал и паднал на едното си коляно. Той се опрял с ръка на пода и усетил нещо мокро. Възкликнал със смях: „Не вярвам кралят да е изпращал някого от нас в морето тази вечер!“ Но когато влезли в спалното помещение и запалили светлината, прислужникът му попитал: „Наранил ли си се? Защо си целият в кръв?“ Сигват отговорил: „Не, не съм се наранявал, но това означава, че нещо се е случило.“ Той събудил знаменосеца Турд Фолесон, който му бил съсед по легло, и двамата излезли навън със запалени факли. Бързо попаднали на кръвта, а като потърсили наоколо, намерили и труповете, които веднага разпознали. Забелязали, че те били влачени дотам, за да бъдат скрити.

Сигват и Турд решили, че крал Улав непременно трябва да узнае какво се е случило и то колкото е възможно по-бързо. Те веднага изпратили едно момче в помещението, в което спял крал Рьорек. Вътре всички мъже спели, но кралят го нямало. Момчето събудило хората и им казало какво се е случило. Отишли в крепостта при труповете. Въпреки че кралят очевидно трябвало да узнае за случката, никой не смеел да го събуди.

Тогава Сигват казал на Турд: „Кое от двете избираш ти, който си съдия-старейшина? Да събудиш краля или да му разкажеш случилото се?“ Турд отговорил: „За нищо на света не смея да събудя краля, но ще му разкажа какво се е случило.“ Тогава Сигват рекъл: „Остава още много от нощта и когато съмне, Рьорек ще е намерил къде да се скрие, няма да е лесно да го намерим. Все още не може да е стигнал далеч, защото труповете са топли. Никога няма да измием от нас този срам, ако не съобщим веднага на краля за измяната. Турд, иди горе в спалното помещение и ме чакай там.“ Сигват отишъл в църквата и събудил клисаря. Помолил го да удари няколко пъти камбаната за душите на кралските дружинници и да спомене убитите. Клисарят изпълнил молбата му.

А от камбанния звън кралят се събудил и се надигнал. Попитал дали е време за утринна служба. Турд отговорил: „Камбаната бие за нещо много по-лошо; случиха се страшни неща. Крал Рьорек е избягал, а двама от Вашите дружинници са убити.“ Кралят го разпитал за какво става дума и Турд му разказал всичко, което знаел. Тогава кралят станал и наредил да свирят сбор на дружината. Когато хората се стекли, кралят избрал онези, които трябвало да тръгнат по всички пътища да търсят крал Рьорек — по море и по суша.

Туре Ланге взел една шхуна и потеглил веднага с трийсет мъже. Когато се съмнало, те видели две малки шхуни пред себе си. Щом ги забелязали, бегълците започнали да гребат колкото може по-бързо. На малките шхуни бил крал Рьорек с още трийсет души. Когато се приближили, Рьорек насочил корабите си към сушата и всички избягали на брега. Само той останал на палубата и им викнал за сбогом. Туре и хората му също загребали към брега. Тогава Фин Литле изстрелял една стрела, която улучила Туре право в стомаха, и той умрял. Сигюрд и хората му хукнали към гората. Хората на Туре вдигнали трупа му, заловили крал Рьорек и тръгнали към Тьонсберг. Там крал Улав се заел с охраната на Рьорек; той заповядал да се отнасят внимателно към него и взел мерки да се предпази от нов заговор. Поставил денонощна охрана на крал Рьорек, който бил много кротък и изглеждал доволен от всичко.

84. На Възнесение Господне крал Улав отишъл на литургия. Епископът обикалял около църквата и кралят го следвал. Когато влезли вътре, епископът завел краля до мястото му на северната страна до хора. Както обикновено, крал Рьорек седял до него. Той държал плаща пред лицето си. Щом крал Улав седнал, Рьорек го прегърнал през рамо и му рекъл: „Облякъл си много скъпа дреха, родственико.“ Крал Улав отвърнал: „Днес е голям ден, в който всички ние си спомняме, че Исус Христос се е надигнал от земята и се е възнесъл на небето.“ Крал Рьорек казал: „Не разбирам много от онова, което хората говорят за Христос, че да го запомня. Доста от случките ми се струват невероятни, но наистина са ставали странни неща едно време!“

Когато литургията започнала, крал Улав се изправил, вдигнал ръце над главата си и после се поклонил пред олтара. Тогава плащът се смъкнал от раменете му. В същия миг крал Рьорек скочил бързо и рязко. Той мушнал крал Улав с една кама и пробил дрехата му, но не успял да го нарани. Крал Рьорек замахнал още веднъж с камата, но не улучил и викнал: „Избяга ми ти на мене, слепия човек, Улав Дигре!“ Кралят наредил на хората си да изведат Рьорек извън църквата и те веднага изпълнили заповедта.

След тази случка хората се опитали да убедят крал Улав да заповяда Рьорек да бъде убит. „Прекалено много предизвикваш съдбата, кралю — казали те, — като го държиш при себе си и го закриляш, а той ти отвръща със зло. Рьорек мисли единствено как да отнеме живота ти. Ако го изгониш, няма човек, който би му помогнал да стигне далече. А бъде ли освободен, той веднага ще вдигне хората и ще причини големи злини.“

Кралят отговорил: „Истина е това, което казвате. Мнозина смятат, че предизвиквам смъртта, като се държа така с Рьорек. Но нямам желание да развалям вкуса на победата си над опландияските крале, когато хванах и петимата в една-единствена сутрин и им отнех властта, без да ставам палач на нито един от тях, защото всички бяха мои роднини. Но сега не съм сигурен, че Рьорек не иска да ме принуди да го убия.“ В църквата Рьорек бил сложил ръка върху рамото на краля, за да провери дали Улав не носи броня под плаща си.

85. Имало един исландец, който идвал от север и се казвал Турарин Невюлвсон. Не бил от велик род, но бил по-умен от другите, много сладкодумен и умеел да разговаря с владетели. Турарин плавал по моретата и прекарал много време в чужбина. Той бил ужасно грозен, но най-лошото било, че имал и отблъскваща фигура — с едри уродливи ръце и още по-уродливи стъпала. Турарин бил в Тьонсберг по времето, когато са случили събитията, за които току-що разказахме. Крал Улав го познавал, бил говорил с него неведнъж. Турарин подготвял търговския си кораб и имал намерение през лятото да отплува за Исландия. Крал Улав поканил Турарин на гости за няколко дена и разговарял с него. Турарин спял в една стая с краля.

И така една сутрин кралят се събудил рано, а другите мъже в спалнята още спели. Слънцето току-що било изгряло и вътре било съвсем светло. Кралят видял да се подава навън от завивката едното стъпало на Турарин. Докато си лежал и гледал, другите в стаята се събудили. Кралят казал на Турарин: „Събудих се и изведнъж видях странен знак — едно човешко стъпало — толкова грозно, че едва ли има по-грозно тук в града.“ И подканил останалите да погледнат. Всички, които видели стъпалото, се съгласили с него. Турарин разбрал за какво говорят и отговорил: „Има много неща, на които човек не може да намери подобни, а това е наистина едно от тях.“ Кралят казал: „Аз все пак настоявам, че не съществува друго толкова грозно стъпало и непременно ще се обзаложа за това.“ Тогава Турарин заявил: „Аз съм готов да се обзаложа с Вас, че ще намеря по-грозно стъпало тук в града.“ Кралят отвърнал: „В такъв случай нека този от нас, който се окаже прав, да изпълни едно желание на другия!“ „Така да бъде!“ — се съгласил Турарин и показал другия си крак изпод завивките, а той съвсем не бил по-красив от първия и му липсвал големият пръст. „Ето, кралю, Вие можете да видите едно друго стъпало, което е много по-грозно, защото му липсва един пръст. Аз спечелих облога!“ Кралят казал: „Първото беше по-грозно, защото имаше пет криви пръста, а тук са само четири, така че аз ще избера едно желание, което ти да изпълниш.“

Турарин отговорил: „Кралската дума е закон за мене. Какво желание искаш да ти изпълня?“ Кралят казал: „Да вземеш със себе си Рьорек и да го отведеш при Лайв Айриксон.“ Турарин отговорил: „Никога не съм бил в Грьонландия.“ Кралят рекъл: „А не е ли време такъв моряк като тебе да замине за Грьонландия?“ Турарин не отговорил веднага, кралят обаче продължил да настоява. Накрая Турарин, без да дава окончателен отговор, казал: „Кралю, искам да чуете моето желание, което щях да Ви кажа, ако бях спечелил облога. Мислех да Ви помоля да ме вземете в кралската дружина. Ако ме бяхте взели, щеше да бъде мое задължение да изпълня това, което сега искате от мене.“ Кралят се съгласил и Турарин бил приет в кралската дружина.

Турарин приготвил кораба си и приел крал Рьорек на борда. Когато се разделял с крал Улав, му казал: „Ако стане невъзможното и не стигна до Грьонландия, а стигна да речем или до Исландия, или до друга страна, как да постъпя с този крал, та да бъдете удовлетворен?“ Кралят отговорил: „Ако стигнеш до Исландия, ще го предадеш на Гюдмюнд Еюлвсон или на законодателя Скафте, или на друг от хьовдинги, който би приел моето приятелство. Но ако стигнеш в друга страна, близо до нас, направи така, че Рьорек никога да не се върне жив в Норвегия. Но ще постъпиш така само ако няма никакъв друг изход.“

Когато Турарин бил готов и излязъл попътен вятър, той отплавал покрай островите на север от Линдеснес към открито море. Той не случил на силен попътен вятър, но внимавал да плава близо до брега. Първо се насочил на юг от Исландия, после на запад към Грьонландско море. Там попаднал в силно течение и на лошо време и едва когато наближил краят на лятото, той слязъл на брега в Брайдафюрд близо до Исландия.

Тургилс Арасон бил първият от знатните личности, който се приближил до кораба. Турарин му разказал за молбата на крал Улав и за обещанието му за приятелство, ако той приеме крал Рьорек. Тургилс се отзовал и поканил Рьорек в дома си до края на зимата. На Рьорек не му харесало там и помолил Тургилс да нареди на някого да го придружи до Гюдмюнд; бил чул, че при него живеели най-благородните и най-богатите хора в цяла Исландия. Тургилс изпълнил желанието му и накарал няколко души да придружат Рьорек до Гюдмюнд в Мьодрювелир. Понеже кралят го помолил за това, Гюдмюнд приел любезно Рьорек, който останал втората зима при него. И там не харесало на Рьорек. Ето защо Гюдмюнд му намерил къща в едно малко имение, наречено Калвшин, където живеели много хора. Там Рьорек прекарал третата зима. Споделил, че откакто си е изгубил кралството, това място му харесало най-много, защото всички го почитали като най-важния човек. През лятото, което последвало, Рьорек се разболял и умрял. Говори се, че той е единственият крал, починал в Исландия. Турарин Невюлвсон заминал и пътувал дълго, но се отбил и при крал Улав.

86. През лятото, в което Турарин заминал за Исландия с Рьорек, Ялте Шегясон също отплавал за там, а кралят го изпратил, като му дал дарове в знак на приятелство. Същото лято Йойвинд Юрархорн заминал на викингски поход и през есента пристигнал при ирландския крал Конофогор. Ирландският крал и ярл Айнар от Оркньой се срещнали в Юлврексфюрд през есента в една голяма битка. Крал Конофогор имал много по-голяма войска и спечелил победата. Ярл Айнар избягал с един кораб и се върнал на Оркньой. В битката той изгубил почти цялата войска, която водил със себе си. Ярлът не бил доволен от похода. Хвърлил вината за загубата си върху норвежците, които воювали на страната на ирландския крал.

87. Сега ще продължим разказа си оттам, докъдето бяхме спрели. Крал Улав Дигре заминал за сватосването с дъщерята на шведския крал Улав Ингеяр. Кралят имал голяма свита и хората в нея били внимателно подбрани. Придружавали го всички знатни личности, които успял да намери, като всеки от тях водел със себе си други, които били не само най-смелите, но и избрани от най-богатите родове. Що се отнасяло до храна, дрехи и кораби сбитата била снабдена не само с най-необходимите, но и с най-хубавите неща. Те насочили флотилията си на изток към Кунгхеле. Когато обаче пристигнали там, се оказало, че никой не е чул за идването на шведския крал, нито на негови пратеници. Крал Улав Дигре останал в Кунгхеле почти до края на лятото и непрестанно питал хората дали знаят къде е кралят и какво е намислил да прави, но никой не могъл да му отговори.

И той изпратил хора в Готландия при ярл Рагнвал, като го помолил да разбере защо шведският крал не е дошъл на срещата, както било уговорено. Ярлът отвърнал, че не знае. „Но науча ли нещо — добавил той, — веднага ще известя на крал Улав какво се крие зад всичко това. Шведският крал често пътува по-дълго, отколкото предполага.“

88. Шведският крал Улав Айриксон имал наложница на име Едла, която била дъщеря на един ярл от Вендландия. Тя била взета като пленница и после му станала наложница. От краля тя родила Емюнд, Астрид и Холмфрид. Освен това кралят имал син от кралицата, който бил роден в деня, когато се е отслужвала месата за св. Якоб^[219] и когато трябвало да го кръщават, епископът го кръстил Якоб. Шведите не харесали това име. Те казали, че никога шведски крал не се е казвал Якоб. Всичките деца на крал Улав били красиви и умни. Кралицата била надменна и се държала лошо с другите деца на краля и той изпратил сина си Емюнд във Вендландия, където момчето израснало сред роднините на майка си. Той не спазвал много християнските закони. Кралската дъщеря Астрид израснала във Вестерготландия при един уважаван човек на име Егил. Тя била много красива млада жена, която умеела да подбира думите си. Била нежна и състрадателна, правела много добрини на хората. Когато пораснала, често посещавала баща си и всички много я обичали.

Крал Улав бил отмъстителен и опасен за онези, на които имал зъб. Той не одобрил това, че хората в страната се надигнали срещу него на тинга в Упсала и го заплашили със смърт; той хвърлил голяма част от вината за това на ярл Рагнвал и нарочно не наредил да се започне подготовката за сватовството, както било уговорено през зимата; той трябвало да отиде на границата между двете кралства през лятото и да омъжи дъщеря си за Улав Дигре, краля на Норвегия. Когато времето за това наближило, много хора започнали да се чудят какво мисли да прави кралят — дали смята да продължи враждата с краля на Норвегия, или мисли да прекрати и враждата, и мира.

Мнозина се ядосвали на това, че никой не смеел да попита краля за намеренията му. Хората се оплакали на кралската дъщеря Ингеяр и я помолили да разбере какво ще стори кралят. Тя отговорила: „Нямам желание да разговарям с краля за отношенията му с Улав Дигре, защото не са приятели. Той ме нагруби веднъж, когато заговорих с него за Улав Дигре.“ Кралската дъщеря много мислила по този въпрос, тя не била на себе си от вълнение и много тъгувала; силно я вълнувало какво ще измисли кралят. Предполагала, че той няма да спази думата си, дадена на краля на Норвегия, защото се ядосвал всеки път, когато някой наричал Улав Дигре крал.

89. Рано една сутрин кралят препуснал със соколи и кучета и хората му го последвали. Когато пуснали соколите, соколът на краля убил две птици в един полет и веднага след това продължил да лети и отново убил, но този път три птици. Кучетата тичали отдолу и ги събирали. Кралят подскачал след тях и сам събирал лова си, като крещял диво: „Скоро няма да имате такъв лов.“ Спътниците му се съгласили, че едва ли друг крал е имал подобен късмет в лова като него.

После кралят и останалите препуснали към дома. Той бил в много добро настроение. Кралската дъщеря Ингеяр излязла от къщата и като го видяла да влиза, препускайки, в имението, се приближила до него и го поздравила. Той отговорил на поздрава й, протегнал към нея птиците, разказал й за лова и попитал: „Мислиш ли, че има крал, който да е хванал толкова много дивеч за толкова кратко време?“ Тя отговорила: „Това е хубав сутрешен улов, господарю, хванали сте цели пет птици, но Улав, кралят на Норвегия, извърши нещо повече, като за един сутрешен миг улови петима крале и си присвои кралствата им.“

Когато кралят чул това, скочил от коня, навел се към нея и просъскал: „Ще видиш, Ингеяр, че въпреки голямата любов, която започна да изпитваш към Якия, никога няма да го имаш, нито той — тебе! Аз ще те омъжа за един от владетелите, с които държа да запазя приятелските си отношения. Никога няма да стана приятел на човека, който отне кралството ми и ми причини толкова големи щети, като плячкосваше и убиваше моите хора.“ Така разговорът приключил и всеки продължил по пътя си.

90. Така Ингеяр разбрала как стоят нещата с плановете на крал Улав и веднага изпратила вест на ярл Рагнвал. Разказала му какво крои шведският крал и че цялото споразумение с краля на Норвегия е нарушено; посъветвала ярла и другите вестготи да се събудят и да разберат, че вече не са в мирни отношения с норвежците. Когато ярлът научил това, изпратил вест из цялата страна и предупредил народа да се пази от възможните набези на норвежците. Ярлът изпратил вестоносци до крал Улав Дигре и му съобщил всичко, което сам научил. Рагнвал потвърдил, че иска да запази споразумението за мир и приятелството си с норвежкия крал, като го молел да не напада страната му.

Когато вестта стигнала до крал Улав, той страшно се ядосал и в течение на много дни хората не чули дума от устата му. После събрал дружината си на тинг. Първо заговорил конярят Бьорн. Той разказал как заминал на изток през зимата със задачата да сключи мир и как ярл Рагнвал го посрещнал. Разказал колко недружелюбно и войнствено приел шведският крал предложението в началото. „И това, че споразумението се сключи — казал Бьорн, — стана най-вече благодарение на помощта и голямото влияние на Торгни и силното желание на народа, както и с подкрепата на ярл Рагнвал, а съвсем не поради добрата воля на шведския крал. Ето защо мисля, и това е ясно за всички, че споразумението е нарушено по вина на крал Улав Шведски и не бива да виним за това ярл Рагнвал. Ние се убедихме, че той е истински приятел на крал Улав Дигре. Сега нашият крал ще получи съвет от другите военачалници и хьовдинги какво да прави — дали да нападне страната на готите с войската, която водим с нас, или трябва да търси друго решение.“ Той говорил дълго и разумно.

После се изредили мнозина знатни люде и почти всички завършвали по един и същ начин — съветвали краля да нахлуе с думите: „Имаме достатъчно голяма войска, но тук сме се събрали все знатни хора и вождове, а за военен поход младите са по-добри, защото смятат, че трябва да спечелят богатства и слава. Когато хьовдингите тръгват в битка, обикновено вземат много хора, да вървят пред тях като щит; и често по-бедните се бият по-добре от по-богатите.“

След тези убедителни речи кралят взел решение да разпусне войската. Той разрешил на всички да си отидат по домовете, но ги предупредил, че следващото лято ще събере войска от цялата страна и ще я изправи срещу шведския крал, за да му отмъсти за неспазената дума. Всички със задоволство изслушали тия слова. После крал Улав заминал на север към Викен и останал в Борг до края на есента; той наредил да се приготви, каквото е нужно, за да презимува. Останал там през зимата, заобиколен от своите приближени.

91. Хората говорели какво ли не за ярл Рагнвал. За някои той бил истински приятел на крал Улав, други смятали, че това не било вярно и че трябвало да стори всичко възможно, за да повлияе на шведския крал да спази споразумението с крал Улав Дигре. Скалдът Сигват изрекъл много топли думи за ярл Рагнвал и често говорил на крал Улав за него с хубаво чувство. Той убедил краля да замине при ярл Рагнвал и да разбере какво е научил той за шведския крал и дали е възможно да се сключи някакъв договор с този упорит човек. Кралят искал същото, защото често си мислел, че би било добре да поговори с доверените си хора за кралската дъщеря Ингеяр.

В началото на зимата скалдът Сигват и още двама души потеглили от Борг на изток през Марките към Готландия. Преди да се разделят с крал Улав, скалдът съчинил ето това:

Бъди щастлив и жив, кралю Улав,

докато се срещнем пак

тук на твоя скат,

щом се върна със решение.

Скалдът моли краля,

да оцелее

и таз страна да управлява.

Това ще стане без съмнение!

На този случай аз ще сложа край!

Ето думата е казана

от тез, кралю, за които се отнася.

Аз бих могъл това да кажа:

Бог, кралю, е отредил да пазиш,

страната, която притежаваш,

защото за това си ти създаден!

А това е и моето желание!

И така те заминали на изток към Айдар, намерили един кораб за разходки по реката и явно са я пресекли. Сигват казва:

Курса на шхуната смених

и да се завърне в Айд аз наредих.

Нещастен, мокър

се покатерих трудно в лодката —

така се случи!

Помня и по-лош от този поход;

рискувах живота си на този кораб,

но стана по-добре,

отколкото очаквах.

Докато минавал през Айдскуг, Сигват съчинил ето тази строфа:

Беше приятно да пътувам

тридесет мили през Айдскуг;

бях озлобен и всеки можеше да види,

че от ада съм се измъкнал аз едва.

Един-единствен крак без рани

се намери

сред всички царедворци в онзи ден.

Вкупом фермата напуснахме

с рани от зъби по двата крака.

После минали през Готландия и късно вечерта стигнали в едно имение, което се казвало Хов. Вратата била залостена и те не могли да влязат. Отвътре казали, че имало свети хора там и пътниците продължили пътя си, а Сигват съчинил следното:

Аз пристигнах в Хов веднъж,

вратата бе залостена с резе.

Попитах там, отвън изправен,

дали не могат да ме пуснат те —

в очакване дъха си притаих.

Скоро ми отвърнала

и отговорът бе:

„Мястото тук е светая светих.“

Езичниците ме прогониха.

Те стигнали до друго имение. Домакинята застанала на портата и заявила, че не могат да влязат, защото вътре елфите правят жертвоприношение. Сигват съчинил следното:

Не влизай навътре ти

въоръжен, младежо — жената каза, —

езичници сме ние и от гнева на Один

се страхувам аз.

Елфите правят жертвоприношение

във този час.

Тъй каза недружелюбната старица,

изгони ме навън да бродя

като самотен вълк край нейното имение.

На следващата вечер Сигват стигнал до дома на трима бонди, които се казвали Улве. Тримата го изгонили. Сигват съчинил:

Трима със еднакво име

видяха ме съблечен.

Изгониха ме те,

господарите — мечоносци;

едва ли стават за похвала.

Сега се плаша, че хората със име Улве

обикновено гонят свойте гости.

Те продължили същата вечер пътя си и стигнали до четвърти бонд. Той бил смятан за най-добрия в околността. Но и той ги отпратил. Сигват съчинил:

После потърсих човека,

който да нарека най-добър от всички.

Очаквах нещо мило,

но графовете — господари

кисело се блещеха пред мен.

Този ако е най-добрият,

какъв ли ще да е най-злият?

Аз бих го порицал.

Търсих имение като това на Оста,

пребродих Айдскуг,

на нечие гостоприемство разчитах доста,

не при един езичник спрях

Но смелия син на Саксе не видях,

там той не беше.

Бях изхвърлян четири пъти

тази вечер.

Когато стигнали до ярл Рагнвал, ярлът забелязал, че явно са имали изморително пътуване. Сигват казал:

Пратеници, пратени насам

от согнския крал със вест,

пристигнахме от дълъг път.

Ний не се щадихме;

много неща срещат хората,

по своя път, когато бродят.

Защитникът на Норвегия

от север ни изпрати.

Пътят през Айдскуг

бе изморителен за нас, бойците.

Кралят все пак новака оценява;

но богатите бонди на моя владетел

аз ще опозная,

докато се върна и се срещна с моя крал.

Ярл Рагнвал дарил на Сигват златен пръстен. Преди това една жена била предсказала, че този с черните очи щял да получи нещо, докато пътува. Тогава Сигват съчинил:

Тези черни очи от Исландия, жено,

ни показаха стръмните дълги пътеки

до искрящия пръстен.

Този мой крак, госпожо,

намери сам стария път дотук,

пътя, който твоят домакин едва познава.

Ярл Сигват останал дълго при ярл Рагнвал и се чувствал много добре там. Веднъж той научил от едно писмо на кралската дъщеря Ингеяр, че при шведския крал Улав са пристигнали вестоносци от крал Ярислайв^[220] от Холмгард, за да сватосат Ингеяр за крал Ярислайв и по-нататък, че крал Улав приел това с радост. Астрид, другата дъщеря на краля, дошла в имението на ярл Рагнвал и било вдигнато голямо пиршество. Сигват се заприказвал с кралската дъщеря. Тя знаела за него и рода му, защото скалдът Отар, който бил син на сестрата на Сигват, от дълго време бил приятел на шведския крал Улав. Разговаряли за много неща и накрая ярл Рагнвал попитал дали кралят на Норвегия Улав не би взел Астрид: „Ако той се съгласи, казал Рагнвал, почти съм сигурен, че няма да искаме от шведския крал разрешение.“ Същото казала и кралската дъщеря Астрид. След това Сигват и хората му тръгнали обратно към родината си. Стигнали до Борг малко преди Юл и се срещнали с крал Улав.

Сигват влязъл в дома на краля, в неговата трапезария. Погледнал стените и казал:

Кралските войници украсиха тази зала,

окачиха шлем и броня на стената.

Дружината враните събра.

Никой от младите крале сега

не може да се хвали

с по-добра украса,

сигурно е, затова залата е тъй прекрасна!

После разказал за пътуването си с думите:

Бойната дружина моля аз

да изслушаш, господарю.

Тези стихове по пътя съчинявах;

за болката си в тях разказах.

Слязох от кораба, доплавал

като на ски върху водата.

По пътя към Свитюд аз се отправих.

През тази есен да спя забравих.

А след като поговорил с краля, той съчинил:

Аз казах,

когато срещнах могъщия Рагнвал,

че думата, която даде

на тебе, кралю Улав,

трябва да се спазва честно,

пазачо с меча!

Аз много чух в онази гостна

на щедрия ви дом.

Никога не съм изслушвал по-прекрасна реч —

наследникът на ярли те помоли,

разточителни кралю,

да приемеш всеки, който дойде

със знака на Рагнвал,

а всеки, когото господарят

на изток изпрати,

да получи подкрепата на ярла.

Сигурно е това, мога да твърдя!

Щом пристигнах там, кралю,

народът заговор подготви,

наследникът на Айрик го организирал.

И ако вие земята наследствена на ярла,

която от Свайн отнехте

управлявате сега,

дължите го на помощта на Айлив.

А брат му Юлв

се зае с конфликта

между вас и Улав.

Чудесен отговор-споразумение получих.

И за двамата нещата се нареждат.

На разбойниците враг,

не ще наруши мира Рагнвал,

ако никога и никой

стъпка от омраза не направи.

Сигват веднага разказал на крал Улав какво е научил. Кралят първо много се ядосал, когато разбрал за сватовството между крал Ярислайв и кралската дъщеря. Крал Улав заявил, че може да очаква само лоши неща от шведския крал: „Бих му платил така, че да ме помни!“

Малко по-късно обаче кралят попитал Сигват за други новини от страната на готите. Сигват надълго и нашироко му разказал за кралската дъщеря Астрид, колко красива и умна била тя, а и хората казвали, че не била по-лоша от сестра си Ингеяр. Това харесало на краля. Сигват разказал всичко, за което си говорили с Астрид. Кралят мислил много за това и накрая казал: „Шведският крал не очаква, че аз ще посмея да се оженя за негова дъщеря против волята му.“ Те не споделили с никой друг за това. Крал Улав и скалдът Сигват често обсъждали помежду си този въпрос, кралят подробно разпитвал Сигват за запознанството му с ярл Рагнвал. „Що за приятел имаме в негово лице?“ — попитал той. Сигват отвърнал, че ярлът е верен приятел на крал Улав. После съчинил:

Могъщи кралю,

мирът с властния Рагнвал

трябва ти да задържиш.

Полезен е той за тебе

ден и нощ.

Господарю на тинга,

той е, зная аз добре,

най-верен твой приятел

на изток чак до зеленото море.

След празника Юл Турд Скутакол, сестрин син на скалда Сигват, придружен от прислужника на Сигват, заминал в пълна тайна. Двамата тръгнали на изток към Готландия, където през есента бил Сигват. Когато пристигнали при жената на ярла, те показали знака, доказващ, че при ярла ги изпраща самият норвежки крал Улав с всички пълномощия. Ярлът тръгнал веднага и кралската дъщеря Астрид го последвала. Те водели след себе си около сто души отбрани хора от дружината и измежду синовете на влиятелни оделсбонди. И дрехите, и оръжието, и конете им били много красиви. Те препуснали към Сарпсборг в Норвегия и стигнали по време на кинделмесата.

92. Крал Улав наредил да приготвят най-доброто пиене, което можело да се намери, както и всичко друго от най-добро качество. Той събрал около себе си много знатни хора от околните селища. Когато ярлът пристигнал с кралската дъщеря и свитата си, кралят ги посрещнал сърдечно. За ярла отредили прекрасно подредени помещения, прислуга и хора, които да се грижат нищо да не помрачи празненството. След като изминали няколко дни в ядене и пиене, кралят, ярлът и кралската дъщеря се събрали, разговаряли и ярлът дал ръката на дъщерята на шведския крал Астрид на краля на Норвегия. Улав и тя се обвързали в същия брачен съюз, който бил уговорен между него и нейната сестра Ингеяр. Кралят щял да даде на Астрид същите сватбени подаръци, които трябвало да даде и на Ингеяр. Те направили още по-голямо пиршество и вдигнали голям тост за сватбата на крал Улав и кралица Астрид.

След това ярл Рагнвал тръгнал обратно за родината си и на раздяла кралят му поднесъл големи и хубави дарове. Двамата се сбогували като скъпи приятели и тяхното приятелство продължило до самата им смърт.

93. През пролетта в Швеция пристигнали пратеници от крал Ярислайв от Холмгард, които поискали да се изпълни уговорката, направена през изминалото лято, според която крал Улав обещал да омъжи дъщеря си Ингеяр за крал Ярислайв. Крал Улав обяснил на дъщеря си Ингеяр, че това е неговото желание. Тя отговорила: „Ако се омъжа за крал Ярислайв, искам за сватбен подарък Алдайгюборг и цялото ярлство, което принадлежи към нея.“ Пратениците от Гардарике се съгласили с удоволствие. Тогава Ингеяр казала: „Ако трябва да замина в Гардарике, искам да си избера човек от Швеция, който ще ме придружава, и мисля това за справедливо. Искам на изток той да има не по-малък ранг от този, който има тук, и в никакъв случай не по-малки права от тези, които има тук.“ Кралят се съгласил и двете страни си дали дума да спазят тези условия.

После кралят попитал Ингеяр, кого от кралството си избира за свой придружител. Тя отговорила: „Името му е ярл Рагнвал Юлвсон, моят родственик.“ Кралят отговорил: „Мислех да платя по друг начин на ярл Рагнвал за измяната към неговия крал и за това, че замина за Норвегия с дъщеря ми и я даде за наложница на Якия. Той се оказа нашият най-голям враг. През лятото ще бъде обесен.“ Ингеяр помолила баща си да удържи думата си. Кралят се съобразил с молбата й и отвърнал, че ярл Рагнвал можел да замине от страната в мир, но никога повече не бивало да се появява пред очите на краля, нито кракът му трябвало да стъпва в Швеция, докато на власт е крал Улав.

Ингеяр предала на ярла думите на баща си и му определила среща. Рагнвал тръгнал веднага към Йостерготландия, откъдето взел кораб и отплавал със свитата си към уговореното за срещата с Ингеяр място. През лятото всички заедно отпътували за Гардарике. Ингеяр се омъжила за крал Ярислайв. Синовете им се казвали Валдемар, Висавалд и Холте. Кралица Ингеяр дала на ярл Рагнвал Алдайгюборг и ярлството около нея. Ярлът живял дълги години там. Той бил много уважаван човек. Синовете на Рагнвал и жена му Ингеборг били ярлите Юлв и Айлив.

94. Имало един съдия-старейшина във Вестерготландия, който се казвал Емюнд от Скара. Той бил един от най-умните хора и най-добрите оратори по онова време. Произлизал от знатен род и имал много роднини. Притежавал богатства, хората казвали, че можело да му се има доверие. След като ярлът заминал, той станал най-уважаваният човек във Вестерготландия.

През пролетта, когато ярл Рагнвал заминал от Готландия, готите събрали тинга. Те се питали, какво ли ще измисли шведският крал. Чули, че той бил много ядосан за това, че са станали приятели на краля на Норвегия Улав, вместо да се бият срещу него, и че шведският крал щял да обвини хората, които тръгнали с дъщеря му Астрид към Норвегия. Някои от вестготите казвали, че разчитат на краля на Норвегия и ще му предложат да служат при него; други ги съветвали да не правят това, защото няма да имат достатъчно сили да се бият срещу шведския крал, ако се наложи. „Кралят на Норвегия е прекалено далеч от нас — повтаряли те, — а там е съсредоточена силата на страната му. По-добре да изпратим хора при шведския крал и да се опитаме да се споразумеем с него. А ако не успеем, тогава ще поискаме подкрепа от норвежкия крал.“

Бондите помолили Емюнд да се заеме с тази мисия. Той се съгласил и тръгнал с тридесет мъже. Стигнал до Йостерготландия. Там имал много роднини и приятели, които го посрещнали добре. Той разговарял с най-умните мъже на страната и им разказал за безизходицата, в която се намирали вестготите; всички били единодушни, че шведският крал нарушава законите с действията си срещу тях.

Емюнд заминал за Швеция и там говорил с много знатни хора. Те били на същото мнение. После продължил пътя си, докато една привечер стигнал в Упсала, където той и хората му намерили подслон и пренощували.

На следващия ден Емюнд отишъл при краля, когато той приемал и бил заобиколен от много хора. Емюнд се приближил към краля, поклонил се и поздравил. Кралят го погледнал, поздравил го и попитал за новини. Емюнд разказал: „При нас, готите, не се случват много неща, но има едно нещо, което мисля, че е голяма новина: Ате от Вермландия отиде в гората през зимата със ски и лък. У нас той минава за много голям ловец. Та Ате се сдобил с толкова много кожи от белки, че напълнил шейната колкото могла да побере. Когато се връщал от гората, видял още една белка на едно дърво и стрелял по нея, но не я улучил. Ядосал се, изоставил шейната си и хукнал да я гони. Белката бягала все по-навътре в гората, а дърветата все повече се сгъстявали. Белката се криела ту в корените, ту в клоните им и прескачала от дърво на друго. А когато Ате стрелял по нея, стрелата му не уцелвала животното. Белката бягала така, че Ате не я виждал добре. Той бил толкова увлечен в този лов, че не усетил кога минал денят. Накрая успял да я хване. Когато се здрачило, той се хвърлил на снега, както правел обикновено, и така прекарал цялата нощ. Паднал гъст снеговалеж. На следващия ден Ате потърсил шейната си, но не я намерил и се върнал без нея. Това е, което мога да разкажа!“

Кралят казал: „Не беше нищо особено. Не можеш ли да ми разкажеш нещо друго?“ Емюнд отговорил: „Тук току-що се случи нещо, което може да се каже, че е ново. Гаюте Тувесон отплавал по река Гота с пет военни кораба и когато спрял при Айкерьой, към него се приближили пет големи датски търговски кораба. Гаюте и хората му бързо превзели четири от корабите, без да загубят нито един от своите хора, и заграбили всичко, което намерили на тях. Петият кораб обаче се измъкнал и отплавал в открито море, където вдигнал платното си. Гаюте тръгнал да го преследва с един кораб. Едва го нападнал и вятърът се засилил; датският кораб започнал да се движи по-бързо и излязъл в открито море. Тогава Гаюте понечил да се върне, но течението отнесло кораба му в Лаасьо с всички вещи и хора. Той трябвало да почака другите кораби край Айкерьой. Но датчаните стигнали там с други пет кораба, убили всички моряци на Гаюте и си върнали откраднатата стока. Гаюте и хората му си получили заслуженото, защото били алчни!“

Кралят казал: „Това наистина бяха големи новини и то добре разказани. А ти кажи сега, какво искаш?“ Емюнд отговорил: „Господарю, дошъл съм да отсъдиш едно важно дело, по което нашият закон се различава от закона на Упсала.“ Кралят попитал: „От какво се оплакваш?“ Емюнд казал: „Има двама мъже от благороднически произход, които са еднакво добри във всичко, но са различни по богатство и разум. Те враждуват помежду си заради една земя и всеки от двамата е нанесъл щети на другия, но повече е навредил този, който е по-силният; накрая се сбили и тогава делото им се разгледа в тинга на народа. Осъдиха по-силният да плати, но още през първия ден от наказанието той даде гъсета вместо гъски и прасенца вместо свине, а вместо една марка чисто злато даде половината марка в злато, а другата в глина и тор. Освен това заплаши със смърт и отмъщение другия, който прие това за разплата. Какво ще отсъдите Вие, господарю?“ Кралят отвърнал: „Той ще плати пълния размер на глобата, както му е отсъдено, и още три пъти по толкова ще даде на своя крал. Ако не плати в уречения ден и час, ще бъде лишен от всичко, което притежава, и половината ще се даде на краля, а другата половина ще се даде на човека, комуто дължи.“

Емюнд призовал всички уважавани хора, които били там, за свидетели на тази присъда. След това се поклонил на краля и си тръгнал. Дошли и други хора с оплакванията си при краля. Когато седнал край масата да се храни, кралят попитал къде е съдия-старейшина Емюнд. Казали му, че се е прибрал в помещението си. Тогава кралят наредил: „Идете и го повикайте, той ще ми бъде гост днес!“ Внесли храна, влезли свирачи на гига и харпа и започнали да разливат питиета по чашите. Кралят бил много весел, а около него имало много хора, така че той забравил за Емюнд.

Кралят пил до вечерта и накрая заспал. Спал през цялата нощ, а на другата сутрин, когато се събудил, си спомнил за какво говорил Емюнд предишния ден и когато се облякъл, повикал най-умните хора от свитата си. Крал Улав разполагал с дванайсет такива мъже и те винаги го съветвали в трудните дела. Това не било лесно, защото кралят не обичал съдиите да заобикалят закона, а и никой не можел да му противоречи. На тази среща кралят взел думата и първо ги помолил да повикат съдия-старейшината Емюнд. Но когато вестоносецът се върнал, казал: „Господарю, вчера съдия-старейшината Емюнд си е заминал веднага, след като се нахранил.“

Тогава кралят казал: „Кажете ми сега, старейшини, какво искаше да каже Емюнд по въпроса за закона вчера?“ Те отговорили: „Господарю, вие сам бихте разбрали, ако нещо друго се криеше зад думите му, освен онова, което той изрече.“ Кралят продължил: „Двамата мъже, за които той разказа, че били врагове, а единият бил по-влиятелен от другия, той имаше предвид мен и Улав Дигре, нали?“ — „Така е, както казвате, господарю“ — отговорили те. Кралят казал: „Тингът на Упсала разгледа нашия въпрос, но какво имаше Емюнд предвид, когато обясняваше, че били дадени гъсета вместо гъски и прасенца вместо свине и че половината марка била платена в злато, а другата в глина?“

Арнвид Слепия отговорил: „Господарю, няма голяма разлика между червеното злато и глината, а още по-малка е тази между краля и роба. Вие обещахте Ингеяр, вашата дъщеря на Улав Дигре, а тя е от най-знатното кралско потекло в Северните страни, защото произхожда от самите богове. А крал Улав получи Астрид, която също е кралско дете, но майка й е наложница и освен това не е шведка. Има голяма разлика между двама крале, когато единият получава от другия по-малко от полагащото му се и на всичкото отгоре трябва да благодари за това. Вярно е, че никой норвежец не може да се мери с краля на Упсала, нека сме благодарни, че боговете винаги са помагали на тези, които обичат, но сега малцина обръщат внимание на това.“

Имало трима братя: Арнвид Слепия, който виждал толкова слабо, че едва си намирал пътя между хората, но бил много умен, Турвид Пелтека, който не можел да каже повече от две гладки думи в едно изречение, но бил най-уважаваният и най-почитаният, и Фрьойвид Глухия, който едва чувал. И тримата братя били уважавани, умни и богати хора от знатен род. Кралят много ги ценял. Затова Улав ги попитал: „Какво искаше да каже Емюнд с разказа си за Ате от долината?“ Никой не отговорил на този въпрос; всички само се спогледали. Кралят настоял: „Кажете, де!“ Тогава Турвид Пелтека казал: „Ате нетърпим, мръсник, лош човек, глупав.“ Кралят попитал: „За кого намеква?“ Фрьойвид Глухия се престрашил: „Господарю, бихме могли да говорим по-ясно, ако Вие ни позволите.“ Кралят го подканил: „Фрьойвид, разрешавам ти да кажеш каквото искаш.“

И Фрьойвид взел думата: „Турвид, моят брат, който е смятан за най-умният от нас, твърди, че всичко това е едно и също: „Ате е нетърпим, ограничен и глупав.“ Той казва, че такъв е онзи, който толкова се е отегчил от мира, че иска да се бие за дреболии. Той няма да ги получи, а сигурно ще загуби големи и ценни неща. Глух съм, но толкова много хора обсъждаха досега този въпрос, че дори и аз успях да разбера следното: и на богати, и на бедни не им харесва това, че Вие не спазихте думата си пред краля на Норвегия и най-вече, че погазихте решението на тинга на Упсала, което беше решение на целия народ. Хората не трябва да се страхуват нито от краля на Норвегия, нито от датския крал, нито от който и да е друг, докато зад гърба Ви стои шведската войска. Но ако народът се обърне като един човек срещу Вас, тогава ние, Вашите приятели, не ще можем да Ви дадем съвет, който би Ви помогнал.“

Кралят попитал: „Кой е главният виновник за плана да се отнеме кралство Норвегия от мене?“ Фрьойвид отговорил: „Всички шведи искат старите закони и пълните си права. Огледайте се, господарю, и вижте колко от вашите знатни приближени седят тук и Ви съветват. Да си кажа право, според мене сме шестима тук, които можем да се смятаме за Ваши съветници, а всички други си стоят по домовете и се съветват с народа. И ако трябва да кажа истината, сега се събира войска и по цялата страна е изпратена вест за подготовка на наказателен тинг. Ние, тримата братя, бяхме поканени да участваме в него, но никой от нас не искаше да бъде наречен предател на краля, защото и баща ни не е бил такъв.“

Тогава кралят взел думата: „Какво трябва да направим, за да излезем от това положение? Попаднали сме в труден за разплитане възел. Дайте ми съвет, добри ми съветници, така че да успея да задържа кралството и наследството на моя баща. Не искам и да се опитвам да заставам срещу цялата шведска войска.“

Арнвид Слепия отвърнал: „Господарю, мислех, че ще бъде по-добре, ако препуснете към Орос с хората, които пожелаят да Ви последват. Оттам вземете корабите си и отплувайте към Меларен, съберете народа и ако искате да бъдете справедлив, предложете на народа закони и поземлено право; спрете сигнала за сбор на войската — той още не се е разпрострял надалече. После изпратете доверени хора при тези, които са предприели тази решителна стъпка, и можете да им простите, ако няма размирици.“ Кралят потвърдил, че ще послуша този съвет: „Аз искам вие, братята, да тръгнете и да изпълните тази задача, защото на Вас имам най-голямо доверие.“ Тогава Турвид Пелтека казал: „Аз оставам, а Якоб ще пътува, така е правилно.“ А Фрьойвид допълнил: „Нека направим, както казва Турвид, господарю. Той не иска да се отделя от Вас. Ще заминем двамата с Арнвид.“

Направили така, както се разбрали — крал Улав отплавал с корабите си към Меларен. Не след дълго събрал много хора около себе си. Фрьойвид и Арнвид заминали за Юлерокер; те водели със себе си сина на краля — Якоб, но държали това в тайна. Скоро забелязали, че са стигнали до места, където военните и бондите се събирали и се съветвали ден и нощ. Когато Фрьойвид и Арнвид срещнали свои роднини и приятели, Фрьойвид им казал, че са дошли да се присъединят към дружината; всички приели това с радост. Хората вярвали, че именно братята трябва да ги предвождат, затова цялото човешко множество тръгнало след тях. Всички били единодушни в убеждението си, че за нищо на света не искат крал Улав, нито беззаконието и насилието, произлизащи от неговата власт. Не искали крал, който не се вслушва в приближените си, когато говорят истината.

Фрьойвид усетил колко сърдити били хората и решил, че това не може да продължава така. Той се срещнал с местните хьовдинги и им казал следното: „Мисля, че ако се заемем със задачата да отнемем кралството от ръцете на Улав Айриксон, трябва точно ние, знатните шведи, да застанем начело на народа. Никога шведските хьовдинги не са били така единни и никога народът не ги е подкрепял толкова силно. Нашите бащи не са имали нужда да се съветват с вестготите как да управляват страната си. И ние не сме толкова некадърни, че Емюнд да идва да ни дава съвети. Искам всички роднини и приятели да се съюзим и да се държим един за друг.“ Хората се съгласили с думите му и харесали казаното. След това се присъединили към съюза, който хьовдингите на шведите сключили помежду си. Фрьойвид и Арнвид станали водачи на тази войска.

Когато Емюнд разбрал какво се е случило, се изплашил, че няма да успее да осъществи плана си. Отишъл при двамата братя и разговарял с тях. Фрьойвид попитал Емюнд: „Какво смятахте да сторите, ако бяхте успели да убиете крал Улав Айриксон? Кого щяхте да изберете за крал тогава?“ Емюнд отговорил: „Този, когото мислим, че е най-подходящ за трона, независимо дали е от благороден произход или не.“ Фрьойвид казал: „Ние, шведите хьовдинги, не искаме кралската власт да излезе извън рода сега, когато имаме вече толкова голям избор. Крал Улав има двама сина и ние ще направим крал единия от тях. Между двамата има разлика — единият е роден от брака на краля с шведка, а другият е син на наложница и е половин вендландец по произход.“

В отговор се чул силен ропот. Всички искали Якоб за крал. А Емюнд казал: „Вие, хьовдингите, държите властта и този път вие решавате. Но аз ще ви кажа, че някои от тези, които сега не дават и дума да стане кралската власт на Швеция да излезе от този род, ще поживеят и сами ще се убедят, че е по-добре за хората, ако властта премине в ръцете на други знатни родове.“

След това братята Фрьойвид и Арнвид призовали кралския син Якоб в тинга и го накарали да приеме короната на Швеция. Шведите му дали името Анюнд и оттогава го наричали така. По онова време крал Анюнд бил на десет-дванайсет години. Сформирал кралската си дружина и избрал знатни хора за своята свита, а когато събрал толкова голяма войска, колкото смятал, че му е необходима, освободил бондите да отидат по домовете си.

И така между двамата крале на Швеция тръгнали да пътуват пратеници, докато накрая бащата и синът се срещнали и сключили мирен договор. Улав искал да остане крал до края на живота си. Той щял да поддържа мира с Норвегия и с всички други страни, въвлечени и в тези отношения. Анюнд също щял да бъде крал на Швеция и щял да получи такава част от страната си, за каквато той и баща му се споразумеели, но Анюнд трябвало да подкрепя бондите, ако крал Улав Айриксон стори нещо против тяхната воля.

После заминали пратеници при крал Улав в Норвегия. Те трябвало да го поканят да присъства на тинга в Кунгхеле на среща с шведския крал. По-нататък му съобщавали, че шведският крал иска да потвърди мирния договор. Когато Улав чул посланието, понеже бил заинтересован от постигането на мир, веднага отплавал с флотилията си, както било уговорено. Този път шведският крал дошъл и когато роднините се срещнали, сключили мирен договор. Шведският крал станал сговорчив и вече било лесно да се разговаря с него.

Тущайн Фруде разказва, че имало едно селище в Хисинг, което било в границите на Норвегия, но преди това влизало в територията на Готландия. Кралете решили да теглят жребий, за да решат, кой да го притежава. Шведският крал взел заровете в ръка и казал на крал Улав, че не е необходимо да хвърля жребия, разклатил ръката си и добавил: „Тук има две шестици и няма защо, господарю мой, да ги хвърлям.“ И действително хвърлил две шестици. След това хвърлил Улав, кралят на Норвегия, на единия зар излязла шестица, а другият се пръснал на седем парчета. Затова той получил селището. Нищо друго не съм чул да се споменава за тази среща. Кралете се разделили в мир.

95. След онова, което разказахме, крал Улав тръгнал за Викен с войската си. Отишъл първо в Тьонсберг и останал там известно време, после заминал за северните части на страната и през есента стигнал до Тронхайм, където презимувал. И ето че крал Улав станал единствен крал на цялата страна, която по-рано притежавал Харалд Хорфагре. Улав по мирен път посредством договор получил и тази част от Норвегия, която притежавал шведският крал, а онази част от страната, която била завзета от датския крал, той си върнал със сила и я управлявал също толкова добре, колкото цялата останала земя. По него време датският крал Кнют властвал над Англия и Дания; самият той прекарвал повече време в Англия и оставял други хьовдинги да управляват Дания. Тогава той все още не предявявал исканията си към Норвегия.

96. Разказват, че Оркньой били заселени от викингите по времето на норвежкия крал Харалд Хорфагре. Първият ярл на Оркньой се казвал Сигюрд; той бил син на Йойстайн Глюмра и брат на ярла на Мьоре Рагнвал. Сигюрд бил наследен от сина му Гюторм. След него ярлството поел Турв Айнар, син на ярла на Мьоре Рагнвал. Той дълго управлявал и бил влиятелен човек. Синът на Харалд Хорфагре — Халвдан Холег излязъл срещу Турв-Айнар и го прогонил от Оркньой. После Айнар се върнал и убил Халвдан на Ринансьой. По-късно крал Харалд дошъл на Оркньой с войската си и Айнар избягал в Шотландия. Крал Харалд съобщил на островитяните, че той е собственикът на земята по островите. И така кралят и ярлът се разбрали. Ярлът станал поданик на краля и негов феодал, без да бъде длъжен да плаща данък за владението си, защото то било изложено постоянно на опасност от набези. Айнар платил шейсет марки злато на краля и Харалд нахлул в Шотландия, за което се разказва в „Глимдропа“.

След Турв-Айнар островите били управлявани от синовете му Арншел, Арленд и Турфин Хаюсаклюв. По това време от Норвегия пристигнал Айрик Блудьокс и тримата ярли останали под негова власт. По-късно Арншел и Арленд загинали в един военен поход, а Турфин управлявал страната до дълбока старост. Синовете му се казвали Арнфин, Ховард, Лудве, Лют и Скюле; майка им се казвала Грелод и била дъщеря на ярла на Катанес Дюнгад. Нейна майка била Груа, дъщерята на Тущайн Раюд. В последните дни от управлението на ярл Турфин синовете на Блудьокс дошли от Норвегия, бягайки от ярл Хокон. Те плячкосали Оркньой и убивали всичко живо.

Ярл Турфин умрял от старост. След него синовете му управлявали островите и за тях до днес се разказват дълги саги. Най-дълго от тях живял Лудве и накрая сам управлявал островите. Неговият син се казвал Сигюрд Дигре, който наследил ярлството на баща си. По негово време Улав Тригвасон се върнал с войската от викингски поход на запад, спрял на Оркньой, пленил ярла и го завел на Рагнвалсьой с един кораб. Крал Улав предложил на ярла да го помилва, ако приеме да бъде покръстен и приеме правата вяра, ако стане негов поданик и въведе християнството на Оркньой. Крал Улав взел сина му на име Хюнде или Валп за заложник. После крал Улав заминал за Норвегия и там бил провъзгласен за крал. Хюнде прекарал при крал Улав няколко години и починал. Оттогава ярл Сигюрд не показвал голяма привързаност към краля. Той се оженил за дъщерята на шотландския крал Мелколм^[221]. Синът им се казвал Турфин. Сигюрд имал и няколко по-големи синове: Сюмарлиде, Брюсе и Айнар Врангмюн.

Четири-пет години след гибелта на крал Улав Тригвасон ярл Сигюрд заминал за Ирландия, като оставил синовете си да управляват островите. Той изпратил Турфин при шотландския крал, който му бил дядо по майчина линия. По време на това пътуване ярл Сигюрд загинал в битката при Брианс^[222]. Когато вестта за неговата смърт стигнала до Оркньой, тримата братя Сюмарлинде, Брюсе и Айнар били провъзгласени за ярли и разделили островите на три части. Турфин Сигюрдсон по това време бил на пет години. Когато шотландският крал научил, че Сигюрд е загинал, той дал Катанес и Сюдерландия на своя роднина Турфин, провъзгласил го за ярл и поставил хора да управляват страната вместо него, докато порасне. Ярл Турфин се очертавал умен и силен, растял едър и страшен за враговете си мъж и отрано се виждало, че ще стане жесток. За това разказва Арнур, скалдът на ярла:

Под небесния покров

нямаше по-млад владетел

от храбрия брат на Айнар,

който страната като него

да е завзел и пазил.

97. Двамата братя се ненавиждали един друг. Брюсе бил открит, честен, умен и добър оратор и всички го обичали заради това. Айнар пък бил затворен, мълчалив и мразел хората; той бил злобен и алчен, но се оказал голям военачалник. Сюмарлиде приличал на Брюсе по характер; той бил най-големият и живял най-малко от братята. Починал след боледуване. След смъртта му Турфин поискал своя дял от Оркньой. Айнар отговорил, че Турфин притежава Катанес и Сюдерландия — кралството, което преди притежавал баща им и било по-голямо от една трета от Оркньой. Арнфин не искал Турфин да получи никаква част, но Брюсе направил замяна за своя дял: „Аз не искам да се лакомя за повече от едната трета от островите, която ми се полага по мирен път“ — заявил той. Тогава Айнар получил две трети от островите. Той станал властен човек с голяма войска. През лятото често заминавал на военни походи и набирал много от островитяните за воини. Плячката не разпределял по равно. Всичко това омръзнало на бондите, но ярлът им казал, че няма да им се случи нищо добро, ако му се противопоставят. Ярл Айнар бил изключително опърничав човек и за страната му настанали лоши времена заради мизерията и данъците, които бондите плащали. В земите, управлявани от Брюсе, бондите живеели добре и обичали своя господар.

98. Имало един човек, който се казвал Омюнде. Той бил уважаван и богат мъж и живеел в Сандвик на Росьой. Синът му се казвал Туршел и бил най-почитаният мъж на Оркньой.

Една пролет ярл Айнар отново свикал хора за поход, както обикновено. Бондите се оплакали на Омюнде и го помолили да се застъпи за тях пред ярла. Той отговорил: „Ярлът не се интересува какво говорят хората за него. Аз и ярлът засега сме добри приятели, но се страхувам, че ще последват нещастия, ако се скараме, като се знае какъв нрав имаме и двамата. Не искам да се забърквам в такива неща.“

Тогава хората отишли при Туршел и разговаряли с него по въпроса, който ги вълнувал. Той първо отказал, но накрая, след като дълго го молили, все пак им обещал да направи нещо. Според Омюнде той дал обещанието си прибързано. Когато ярлът свикал тинга, Туршел станал и говорил от името на бондите. Той помолил ярла да освободи хората от задължителния им принос в походите и споменал за мизерията, в която тънел народът. Ярлът му отговорил любезно, че ще помисли за предложението на Туршел. „Мислех да взема със себе си шест кораба от страната, но сега ще искам три. Само помни, Туршел, че не трябва много често да ме молиш за подобни неща.“ Бондите благодарили от сърце на Туршел за помощта.

И така ярлът заминал на викингски поход, от който се завърнал през есента. На следващия ден от завръщането си ярлът отново предявил обичайните си искания към хората и събрал тинга на бондите. Тогава Туршел отново се изказал и помолил ярла да освободи бондите от големи такси. Ярлът ядосано му отговорил, че за хората става по-лошо, когато Туршел говори от тяхно име. Той се държал грубо и невъздържано, накрая дори заплашил един от тях със смърт и разпуснал тинга.

Когато Омюнде научил какви приказки си разменили Туршел и ярлът, той помолил Туршел да замине надалеч и го изпратил в Катанес при Турфин. Туршел останал дълго време при ярл Турфин и между тях се зародило трайно приятелство. Оттогава Турфин бил наречен Възпитаника на Туршел и станал уважаван от всички човек. Много знатни хора изоставили именията си и избягали от Оркньой заради суровото управление на ярл Айнар. Повечето от тях останали в Катанес при ярл Турфин, но имало и такива, които избягали в Норвегия и в други страни.

Когато ярл Турфин пораснал, той поискал от брат си ярл Айнар частта от кралството, която му се полагала, а това била една трета от Оркньой. Айнар нямал никакво желание да намалява територията, над която властвал. Тогава Турфин събрал войска от Катанес и отишъл на островите. Когато ярл Айнар научил това, и той събрал войска, за да защити страната си. Ярл Брюсе също дошъл с хората си, застанал между двамата си братя и се помъчил да ги помири. Разбрали се Турфин да получи едната трета, която му се полагала. Айнар и Брюсе обединили своите части, които щял да управлява Айнар сам, и се уговорили, когато единият от двамата умре, другият да наследи неговата част. Хората сметнали, че тази уговорка не е справедлива, понеже Брусе имал син — Рагнвал, а Айнар нямал синове.

Ярл Турфин поставил хора да се грижат за земята му на Оркньой, а самият той живеел предимно в Катанес. През лятото ярл Айнар прекарал повечето време във военни походи около Ирландия, Шотландия и Британия. Едно лято той нахлул в Ирландия и влязъл в бой с ирландския крал Конофогор в Юлврексфюрд, за което вече споменахме. Ярл Айнар бил ранен и загубил много кръв.

Следващото лято Йойвинд Юрархорн заминал на изток от Ирландия и се насочил към Норвегия. Времето се влошило и излязла толкова силна буря, че той не могъл да стигне до брега. Спрял в залива Осмюндар. Когато ярл Айнар научил това, веднага се отправил натам с голяма флотилия, заловил Йойвинд и наредил да го убият, но повечето от хората му помилвал. Същите тези мъже през есента отплавали към Норвегия, отишли при крал Улав и му разказали как бил убит Йойвинд. Кралят нищо не отговорил, но всички разбрали, че за него това била скъпа загуба. Йойвинд най-вероятно е бил убит заради него, а Улав почти винаги отмъщавал за бедите, които постигали някого по негова вина.

Ярл Турфин изпратил Туршел Фостре^[223] на островите, за да събере данъците му. Ярл Айнар прехвърлил на Туршел голяма част от вината за това, че Турфин предявил искания. Туршел побързал да замине за Катанес, обяснявайки на Турфин, че ярл Айнар иска да го убие: „Следващият път, когато се срещна с ярла, няма да пропусне да ме убие, затова трябва да замина там, където той няма власт.“

Ярл Турфин поискал Туршел да замине в Норвегия при крал Улав. „Ти ще бъдеш поставен на висок пост, където и да попаднеш, казал той, аз познавам и двама ви с ярла много добре и зная, че един ден ще се сблъскате.“ Тогава Туршел се отправил на юг и през есента стигнал в Норвегия. Отишъл при крал Улав и презимувал при него. Кралят много го харесал. Често общувал с Туршел, защото разбрал, че гостът му е умен и смел човек. От неговите думите кралят се убедил, че Туршел има различно отношение към ярлите — бил голям приятел на Турфин и се изказвал много лошо за Айнар.

В ранна пролет кралят изпратил кораб на запад при ярл Турфин с покана ярлът да го посети. Ярлът не се забавил да тръгне, защото поканата била придружена от обещание за приятелство с краля.

99. Ярл Турфин заминал за Норвегия. Стигнал до крал Улав, който го приел много сърдечно. Той останал до късно лято и когато се наканил да се завърне в родината си, крал Улав му подарил голям и хубав кораб, натоварен с всичко необходимо. Туршел Фостре също поискал да замине с ярла и тогава Турфин му дал своя кораб, с който бил пристигнал от Исландия. Кралят и ярлът се разделили като близки приятели.

През есента ярл Турфин отишъл на Оркньой. Когато ярл Айнар научил това, качил хората си, които били много на брой, на корабите и зачакал. Ярл Брюсе отново дошъл при двамата братя и се опитал да ги вразуми и помири. Накрая те пак сключили мирен договор, който скрепили с клетви. Туршел Фостре и ярл Айнар трябвало да останат приятели; те се споразумели за това, че взаимно ще си устроят пиршества, като ярлът щял да гостува на Туршел в Сандвик.

Айнар пристигнал и пиршеството било разкошно, но той нямал настроение. Седели в голяма гостна с врати в двата й края. Същия ден, в който ярлът щял да отпътува, Туршел трябвало да тръгне, за да му гостува на свой ред. Той изпратил хора напред да огледат пътя, по който щели да минат с конете през деня. Когато хората му се върнали, те разказали, че са попаднали на три засади от въоръжени люде. „Предполагаме, че им е наредено да чакат там“ — съобщили съгледвачите. Тогава Туршел събрал хората си и им наредил тайно да се приготвят за път. Ярлът го подканил да побърза, защото наближавало времето за тръгване. Туршел отвърнал, че има още да се приготвя за пътя и излязъл от гостната.

Огнищата горели. Туршел влязъл през едната врата, а след него влязъл мъж на име Халвар, който бил исландец. Той затворил вратата след себе си, а Туршел пристъпил навътре в помещението между огнището и ярла. Ярлът попитал: „Още ли не си готов?“ Туршел отвърнал: „Напротив, вече съм готов.“ И отсякъл главата на ярла, който се строполил на пода. Тогава исландецът рекъл: „Не съм виждал толкова несръчен човек като вас — да не изтеглите ярла от огъня.“ Подпъхнал една секира под голия крак на ярла, за да го дръпне от огнището. После те побързали да излязат през срещуположната врата, където ги чакала въоръжената дружина на Туршел.

Хората на ярла се втурнали вътре, но Айнар вече бил мъртъв. Всички били толкова потресени, че се отказали от отмъщение. Събитията се развили много бързо, а и никой не очаквал подобно нещо от Туршел; хората предполагали, че нещата вървят по уговорката и че приятелството между Туршел и ярла е сигурно. Освен това повечето присъстващи в залата били невъоръжени, а мнозина били добри приятели на Туршел. Но съдбата извършила своето — било предсказано, че Туршел ще живее по-дълго от ярл Айнар. Когато Туршел излязъл от залата, хората му не били по-малко от тези на ярла. Той отишъл при корабите си, а свитата на ярла си тръгнала. Туршел веднага отплавал на изток при крал Улав в Норвегия. Там го приели сърдечно и кралят го разпитал какво е направил. Задържал го при себе си до края на зимата.

100. След като Айнар загинал, Брюсе наследил неговата част от страната, защото имало много свидетели на уговорката между двамата братя. Турфин обаче смятал, че е по-правилно те да получат половината от всеки остров. Все пак Брюсе вече бил получил две трети от земите през същата зима.

Когато дошла пролетта, Турфин предявил претенции за половината от земята на Брюсе, но Брюсе не се съгласил. Двамата свикали тинга и обсъдили въпроса там. Приятелите им застанали между тях и се опитали да ги накарат да се споразумеят. Накрая Турфин казал, че няма да се задоволи с по-малко от половината от островите и че на Брюсе не му се полага повече от една трета. Брюсе отвърнал: „Аз бях спокоен, докато притежавах една трета от страната, наследена от баща ми, и никой не предявяваше претенции за нея. Сега наследих още една трета от моя брат по закон. Не мога да се меря с теб в битките, братко, но ще се опитам по друг начин да отстоявам кралството си.“ Така тингът приключил.

Брюсе прозрял, че няма смисъл да влиза в бой с Турфин, защото кралството на брат му било много по-голямо, а и можел да разчита на помощта на шотландския крал, който бил негов дядо по майчина линия. Брюсе решил да замине от страната и да отиде при крал Улав. Той взел и сина си Рагнвал, който по това време бил на десет години. Когато ярлът влязъл при краля, бил посрещнат много сърдечно. Ярлът разказал за целта на пътуването си и за всичко, което се случило между братята. Поискал помощ от краля, за да установи мир в кралството си, като предложил в замяна искреното си приятелство.

Кралят му отговорил, като първо започнал с това как Харалд Хорфагре раздел цялата земя на Оркньой на ярлите като феодално владение, но не я направил тяхна собственост: „Когато Айрик Блудьокс и синовете му — ярлите, били поданици на краля и когато моят родственик Улав Тригвасон отишъл на островите, твоят баща, ярл Сигюрд, станал негов поданик. Сега аз наследих всичко от крал Улав и ти поставям условие: стани мой поданик и аз ще ти дам островите като феодално владение. Ако сега те подкрепя, ще видим в бъдеще коя помощ ще бъде най-силна — моята или тази, която твоят брат ярл Турфин ще получи от шотландския крал. А ако приемеш моето условие, аз ще поискам цялата земя, която моите деди са имали там на запад.“

Този разговор навел ярла на размисъл. Той споделил с приятелите си своите тревоги и им поискал съвет дали да се споразумее с крал Улав и да стане негов поданик: „Ако сега откажа, аз изобщо не съм сигурен какво ще стане, когато се разделим, защото кралят открито ми заяви, че ще си върне Оркньой. С неговата власт и както сме на негова територия, той може лесно да постъпи с нас, както поискаш.“ Ярлът сметнал, че това, което прави, е лудост, но все пак решил да се остави в ръцете на краля — и себе си, и кралството си. Така крал Улав получил от Брюсе властта над всички наследени от ярла земи, а Брюсе станал негов поданик и му се заклел във вярност.

101. Ярл Турфин чул, че брат му Брюсе е заминал при крал Улав да иска помощ от него. Но тъй като Турфин бил преди него при краля и бил приет сърдечно там, помислил, че нещата ще се наредят в негова полза. Той знаел, че в кралския двор имал мнозина, които ще вземат неговата страна, и вярвал, че те ще се умножат, ако отиде лично при Улав. Затова Турфин решил да замине за Норвегия, смятайки, че Брюсе ще получи възможно най-малката подкрепа и няма да успее да изпълни задачата си преди неговата среща с краля.

Но нещата не станали така, както предполагал Турфин, защото когато стигнал при крал Улав, уговорката между ярл Брюсе и краля вече била направена. Ярл Турфин много късно узнал, че брат му е отстъпил кралството си. И когато ярл Турфин и крал Улав се срещнали, кралят веднага поискал от него същото, което получил от Брюсе. Ярлът трябвало да му даде онази част от земята на островите, която притежавал.

Ярл Турфин отговорил любезно и спокойно, че в замяна иска приятелството на краля: „И ако Вие, господарю, смятате, че ще Ви трябва моята помощ срещу други хьовдинги, то Вие ще я получите, но не мога да стана ваш поданик, защото съм ярл на шотландския крал и съм длъжен да му бъда предан.“ Кралят заявил на ярла, че отклонява въпроса: „Ако ти, ярле, не искаш да бъдеш мой поданик, тогава на островите ще поставя човек, избран от мен. Но искам да положиш клетва, че няма да предявяваш претенции за земята и ще оставиш човека, когото изпратя, да я управлява на спокойствие. Ако ти нарушиш някое от моите условия, ще се наложи моят довереник да воюва с тебе и да отговори на удара с удар.“

Ярлът помолил за отсрочка, за да обмисли предложението. Кралят му дал известно време, но когато то изтекло, ярлът поискал от краля допълнителна отсрочка до следващото лято и разрешение да замине на запад през морето, тъй като неговите съветници се намирали в родината му, а той самият бил още дете, за да взема сам решения. Кралят обаче настоял за незабавен отговор.

По това време при крал Улав бил и Туршел Фостре. Той тайно се свързал с ярл Турфин и му казал, че каквото и да прави, не трябва да се разделя с Улав без мирен договор, докато е на негова земя. Когато получил тази вест, ярлът разбрал, че няма избор и трябва да остави нещата в ръцете на крал Улав. Той не губел надежда да си върне наследствените имоти, но въпреки това се заклел пред краля, че този, който не бил роден, за да властва, ще получи кралството с мир. Съгласил се да стане кралски поданик подобно на Брюсе. Кралят забелязал, че Турфин бил по-горд от Брюсе и преживял по-мъчително решението на въпроса. Кралят не можел да разчита на Турфин така, както разчитал на Брюсе, защото разбрал, че Турфин винаги ще получи подкрепата на шотландския крал, ако наруши споразумението. Улав бил умен човек и стигнал до заключението, че Брюсе излиза от всички битки с договор за мир, но никога не обещава повече от онова, което може да изпълни. Турфин, напротив, когато решавал какво да прави, приемал всякакви уговорки, но след това ги забравял. Ето защо кралят много се съмнявал, че Турфин ще спази уговорката.

102. Когато крал Улав обмислил тези неща, той наредил да се свика тинг, на който да присъстват и двамата ярли. Той казал: „Искам народът да узнае сега за договора, който се сключи между мен и ярлите. Те се съгласиха аз да стана собственик на земята на Оркньой и Ялтландия. Двамата станаха мои поданици и ми се заклеха във вярност. Аз ще им дам правото да управляват тези земи — Брюсе получава една трета от тях, а Турфин другата една трета, така както беше досега. Последната една трета, която принадлежеше на Айнар, ще взема аз като наказание за самия него, защото уби Йойвинд Юрархорн от моята свита. Аз отправям към вас, мои ярли, и искането да се помирите с Туршел Омюндасон, който уби брат ви Айнар. Ако вие се съгласите, аз ще го съдя за вината му.“ И станало, както обикновено — ярлите се съгласили с всичко, което кралят поискал, а Туршел станал и се оставил да бъде съден от краля. Така тингът завършил.

Крал Улав присъдил наказание за убийството на Айнар като за убийство на трима едри оделсбонди, но част от него отпаднала поради вината на самия Айнар.

Накрая Турфин помолил краля да му разреши да си замине и веднага щом получил това разрешение, той се приготвил за път. Един ден, когато бил готов и седял на масата на кораба с чаша в ръка, неочаквано при него влязъл Туршел Омюндасон. Сложил главата си в скута на ярла и му казал да прави каквото иска с него. Ярлът го попитал защо постъпва така: „Нали се помирихме според решението на краля? Стани, Туршел!“ Туршел станал и казал: „Това помирение, което ни наложи кралят, аз ще спазвам, доколкото то засяга мен и Брюсе, но що се отнася до теб, ти сам трябва да решиш как ще бъде. Кралят ми възложи управлението на Оркньой и правото да пребивавам там, но аз те познавам добре и зная, че за мен не е полезно да тръгна за островите, без да съм сигурен, че съм в мир с теб, когато пристигна там. Затова ти обещавам, че няма да стъпя на Оркньой каквото и да е мнението на краля за това.“

Ярлът го гледал и минало доста време, преди да отговори. Накрая казал: „Искаш ли, Туршел, аз да реша нещата между нас, вместо да следвам решението на краля? Първото условие за мир между нас е ти да заминеш с мен за Оркньой, да останеш с мене и никога да не се отделяш от мен без разрешението ми. Ще защитаваш земите от мое име и ще правиш всичко, което поискам, докато и двамата с теб сме живи.“ Туршел казал: „Всичко, което аз имам правото да решавам, е във Вашите ръце, ярле.“ После Туршел обещал на ярла да изпълни поставените условия. Ярлът казал, че по-късно ще говорят за плащанията, но го накарал веднага да положи клетва. Приготвили се за път, заминали и той никога повече не се срещнал с крал Улав.

Ярл Брюсе останал и по-дълго време се приготвял за път. Преди да замине, крал Улав разговарял с него и казал: „Мисля, че ти, ярле, си човек, на когото мога да разчитам там на запад. Мисля да вземеш две трети от островите, за да ги управляваш, защото не желая сега, когато си мой поданик, да бъдеш на по-ниско стъпало и да имаш по-ограничена власт отпреди. Искам да те обвържа с доверие към мене, като ти предложа да оставиш тук сина си Рагнвал. С мен и две трети от островите зад гърба си по мирен път ще получиш от твоя брат Турфин онова, което е твое по право.“ Брюсе благодарил, че получава две трети от островите, и след няколко дена заминал. През есента стигнал до Оркньой.

Рагнвал, синът на Брюсе, останал при крал Улав на изток. Той бил много красив, имал буйна и златна като коприна коса; израснал едър, мъжествен и се отличавал както с ума си, така и с изисканото си поведение на благородник. Той дълго живял при крал Улав. Отар Сварте споменава за това в епоса, който съчинил за крал Улав:

Здраво и сурово държиш

за властта на великия крал;

сабите ти преброяваш

сред своите бойци.

Преди теб никой инглинг смел

тук, на земята, в битка

не е побеждавал

на изток от островите

и на запад от морето.

103. Когато двамата братя Турфин и Брюсе пристигнали на Оркньой, Брюсе започнал да управлява две трети от страната, а Турфин — една трета. Турфин прекарвал по-голямата част от времето си в Катанес и в Шотландия и оставил само няколко свои хора на островите. Така Брюсе поел цялата отбрана на островите, а по това време те често били нападани и ограбвани от нормани и датчани, които пътували на запад или идвали оттам и минавали покрай островите. Брюсе обяснил на Турфин, че няма никакви разходи по островите и Ялтландия, а пък взема всички данъци и налози от своята част от кралството. Тогава Турфин предложил на Брюсе да поеме управлението на една трета от земите, а Турфин — на две трети. По такъв начин Турфин щял да пази сам страната и заради двамата. Тази размяна явно не се осъществила веднага, но в сагите за ярлите се разказва, че все пак е станала, макар и по-късно; когато Кнют покорил Норвегия и крал Улав заминал от страната, Турфин получил две трети, а Брюсе — една трета от островите.

Турфин Сигюрдсон бил най-уважаваният ярл, управлявал някога Оркньой, и имал най-голяма власт от всички ярли по тези места. Покорил Ялтландия, Оркньой и Сюдерьой. Имал голямо кралство в Шотландия и едно в Ирландия. За това разказва Айнар, скалдът на ярла:

На Турфин се подчини войската

от Тюсешаар до Дъблин;

не лъжа аз

за този златен господар,

защото наистина такъв бе той.

Турфин бил голям военачалник. Бил едва на пет години, когато получил ярлството и управлявал в продължение на шейсет години^[224]. Починал от болест в последните дни от живота на Харалд Сигюрдсон, а Брюсе умрял, когато крал Кнют бил най-могъщ, малко след като загинал Улав Светия.

104. Стигнахме до още две саги, но ще продължим оттам, където прекъснахме, когато Улав Харалдсон сключил мир с шведския крал. И заминал на север в Тронхайм още същото лято. Били изминали пет години, откакто станал крал на Норвегия. През есента той се приготвил да презимува в Нидарос и останал там до края на зимата. През същата зима, както вече разказахме, Туршел Омюндасон бил при крал Улав. В разговорите крал Улав подел темата за християнството и попитал какво се прави в страната във връзка с този въпрос. Бил чул, че влезе ли човек в Хологаландия, не вижда и помен от християнство и в това отношение още много липсвало както в Намдал, така и в Тронхайм.

Имало един мъж, който се казвал Хорек. Той бил син на Йойвинд Скалдеспил и живеел на остров, наречен Тьота в Хологаландия. Йойвинд не бил много богат, но бил от знатен род. На Тьота по това време живеели само дребни оделсбонди, и то малцина. Хорек купил първо едно голямо имение, после се заселил в него и постепенно прокудил всички други оделсбонди наоколо. Така останал единствен собственик на целия остров, където построил голяма главна крепост. Скоро Хорек много забогатял. Той бил интелигентен и знаел как да напредне в живота. Дълго пребивавал сред височайши особи, смятали го за приближен на норвежките крале и затова имал на какво да научи хьовдингите в страната. Гюнил, бабата на Хорек по бащина линия, била дъщеря на ярл Халвдан и Ингебьорг, която пък била дъщеря на Харалд Хорфагре. Хорек вече бил доста възрастен, когато се случила историята, която ще разкажем. Той бил най-влиятелният човек в Хологаландия и от дълго време поддържал търговия с финландците и кралските области във Финмарк. Не бил посещавал крал Улав, но поддържал с него връзка чрез пратеници; двамата били в приятелски отношения помежду си. И ето че през зимата, в която крал Улав бил в Нидарос, отново си разменили пратеници. Кралят съобщил на Хорек, че има намерение през лятото да замине за Хологаландия и оттам да отиде на север чак до границата на страната. Хологаландците обаче си имали едно наум за това пътуване.

105. През пролетта крал Улав започнал да се готви да отпътува с пет кораба. Разполагал с триста души. Когато се приготвил, той заминал на север по протежение на брега и влизайки в Намдьолафилке, свикал тинга на бондите. На всеки от тингите той бивал провъзгласяван за крал. Там, както и на предишните места, наредил да бъдат цитирани законите, съобразени с християнската религия, които искал да въведе; и всеки човек, който отказвал да му се подчини, бил заплашен със смърт или осакатяване и отнемане на цялото му имущество. Кралят жестоко наказал мнозина и наредил да не се прави разлика между знатните и обикновените хора. Той не напуснал областта, преди всяко селище да е приело християнството.

Повечето хьовдинги и знатни люде устроили пиршества за краля и той се отправил на север към Хологаландия. Хорек от Тьота също дал пиршество за краля, на което дошли много хора. Тогава Хорек станал феодал на краля, а Улав му дал приходите от земите, които наглеждал и бил получил за управление от предишните владетели на страната.

106. Имало един мъж, който се казвал Граншел, или Граншетил. Той бил богат и вече доста стар човек. На младини много пътувал по викингски походи и станал голям военачалник. Той бил първи в спортните игри. Неговият син Осмюнд приличал във всичко на баща си и дори го надминал. Някои хора казват, че когато ставало дума за красота, способност за управление и физическа подготовка, той бил трети в Норвегия. За първи смятали Хокон, Възпитаника на Адалстайн, а за втори — Улав Тригвасон.

Граншел поканил крал Улав на гости и дал огромно пиршество. Той поднесъл на краля големи дарове в знак на приятелство. Когато Улав заминал, Осмюнд си помислил, че не може да изпусне честта да бъде в кралската дружина, настигнал краля и оттогава станал негов приближен. Кралят го ценял високо. В Хологаландия крал Улав останал по-голямата част от лятото. Той обикалял тингите и на тях покръствал хората.

По времето, когато Туре Хюнд живеел на Бяркьой, той бил най-влиятелният мъж на север, който станал феодал на крал Улав. Синовете на много знатни бонди се присъединили към краля и го последвали. Към края на лятото кралят дошъл в Тронхайм в Нидарос и останал да презимува там. През същата зима от Оркньой пристигнал Туршел Фостре, след като убил ярл Айнар.

През тази есен в Тронхайм имало оскъдна реколта на жито. Така било от дълго време по цялата земя на север от планината и колкото по̀ на север отивал човек, толкова по-лошо ставало. В източната част на страната обаче, както и в Опландия, имало жито. В Тронхайм хората се справяли, защото все още имали запаси.

107. През есента разказали на крал Улав, че бондите в Тронхайм правили големи пиршества в Нощта на зимата^[225], пиенето се разливало богато и по стар езически обичай всички тостове били посветени на асите. Разказали му още, че убивали добитък и коне, с кръвта им оцветявали фигурите на боговете и правели жертвоприношение за добра реколта; хората смятали, че боговете се били отвърнали от тях, защото хологаландците приели християнството. Когато кралят чул това, той изпратил свои хора в Тронхайм да доведат бондите, които лично назовал.

Имало един мъж, когото наричали Улве от Еге. Той бил кръстен на имението, в което живеел. Предвождал групата бонди, която трябвало да се яви пред краля. Когато стигнали при Улав, той се оплакал от името на бондите, а Улве отговорил пак от тяхно име, че през есента не са правили пиршества, ако не се смятат обичайните тържества и приятелските почерпки. „А за това, което ви е разказано за тостовете, които вдигаме ние, трьондерците, аз мога да кажа само, че никой не знае какво могат да измислят лудите и пияните.“

Улве бил добър оратор и не се страхувал да каже каквото трябва, затова и той защитил бондите от всичко, за което били наклеветени. Накрая кралят заявил, че трьондерците трябва да докажат в какво вярват. После бондите били освободени и побързали да си заминат.

108. В средата на зимата^[226] се заговорило, че бондите в Тронхайм се събрали в Мааре и направили жертвоприношение за мир и спокойна зима. Тогава кралят решил, че трябва да провери как стоят нещата и изпратил в Тронхайм пратеник, който повикал бондите на тинг извън града. Той изредил имената на онези, които били смятани за най-умни. Бондите обсъдили помежду си поканата. Никой от хората, които били при краля през зимата, нямал желание отново да отиде.

По молба на всички бонди Улве от Еге тръгнал от тяхно име да се срещне с краля. Когато отишъл при Улав и разговарял с него, кралят обвинил бондите, че са направили жертвоприношение. Улве от Еге отговорил, че бондите нямат вина за това: „Ние имахме пиршество за празника Юл и тържества в различни селища по този случай. Бондите нямат мярка в тези неща и пиршествата продължиха дълго след това, господарю. Мааре е едно голямо селище с големи къщи и много общини наоколо; хората обичат да се събират и да пият.“

Кралят бил много сдържан. Той смятал, че нещата, които знае, са по-различни и по-верни от онова, което му казва Улве. Разрешил на бондите да се приберат по домовете си с думите: „Аз ще разбера истината, въпреки че отричате и не искате да я признаете. Но каквото и да е било досега, не го правете повече.“ Бондите си заминали и разказали на останалите, че кралят е много ядосан.

109. По Великден кралят устроил голям пир. Той поканил много граждани и част от бондите. След Великден Улав наредил да се приготвят корабите му и да ги натоварят с продукти и весла. Наредил да се вземат въжета и платна, които да се съхраняват на борда. Изпратил също няколко души във Вардал.

Един от управителите на краля — Туралде, се намирал в имение в Хаюг. Кралят изпратил да го повикат и наредил да пристигне колкото може по-бързо. Туралде не чакал втора покана, а веднага тръгнал заедно с кралските пратеници. Улав го посрещнал, отвел го в отделна стая и го попитал каква е истината по повод обичаите на трьондерците да правят жертвоприношения. „Искам да ми разкажеш истината, казал кралят, ти си длъжен да направиш това, защото си мой поданик.“ Туралде отговорил: „Господарю, първо ще ти кажа, че доведох двамата си сина и жена си с мен, донесоха също и всичко, което можех да нося. Ако искате да Ви разкажа, ще трябва да се погрижите за моята безопасност.“ Кралят казал: „Само ми отговори на въпросите и аз ще те защитя от посегателство.“ — „Понеже искате да чуете истината, ще трябва да я кажа такава, каквато е. В Тронхайм почти всички са езичници, въпреки че някои от тях са покръстени. Те имат обичай да правят три жертвоприношения — през есента, в средата на зимата и през лятото. Цялото население на островите и долините участва в тях; дванайсет души се редуват в извършването на ритуала, а сега през пролетта жертвоприношението и празникът се организират от Улве. Той прави голяма подготовка в Мааре и всичко необходимо за пира е закарано там.“

Когато кралят научил това, свикал войската и наредил на хората си да се качат на корабите. Определил кои ще са водачите на дружините и кои ще насочват корабите, както и коя дружина на кой кораб да се качи. Скоро всички били готови. Кралят влязъл във фиорда с пет кораба и триста души. Имало попътен вятър и снекерите скоро стигнали там, където никой не очаквал, че кралят може да пристигне толкова бързо.

Кралят влязъл в Мааре през нощта и скоро къщите били обградени от хората му. Улве бил пленен. Кралят заповядал да го убият заедно с голяма част от приближените му. После отнесли всичко, приготвено за пиршеството на корабите. Там закарали и пленниците, покъщнината, дрехите и скъпоценностите, които намерили. Плячката разделили помежду си. Кралят наредил да се издирят по домовете им оделсбондите, които според него имали най-голямо участие в приготовлението на празника. Някои били взети в плен и оковани във вериги, други избягали, а от трети взели всичко, което притежавали. Кралят свикал тинг на оделсбондите. И тъй като държал в плен много от местните знатни хора, приятелите и роднините им започнали да му се кълнат във вярност и никой не се обърнал срещу него. Така кралят накарал цялото население да приеме правата вяра, оставил свещеници сред тях и наредил да се построят църкви и да се осветят. Той не осъдил Улве да плаща глоби, но си присвоил всичкото му имущество. Част от останалите, смятани за виновни, убил, други осакатил, трети изгонил от страната, а четвърти наказал с глоби. После се върнал в Нидарос.

110. Имало един мъж, който се казвал Арне Армудсон. Той бил женен за Тура, дъщерята на Тущайн Галге. Те имали седем синове — Калв, Фин, Турберг, Омюнде, Колбьорн, Арнбьорн, Арне и една дъщеря — Рагнил, която била омъжена за Хорек от Тьота. Арне бил феодал; той бил знатен и влиятелен човек и добър приятел на крал Улав. Синовете му Калв и Фин по това време били в свитата на крал Улав, който им дал високи постове.

Жената на Улве от Еге била млада, красива, богата и от добро потекло; смятали я за много добра партия и кралят бил този, който имал право да я омъжи за когото реши. Тя и Улве имали двама сина. Калв Арнесон помолил краля да му позволи да вземе за съпруга жената на Улве и заради приятелството помежду им кралят му я дал, и с нея всичко, което принадлежало на Улве. Кралят направил Калв феодал и го упълномощил да управлява Тронхайм. Калв станал голям хьовдинг, защото бил много разсъдлив човек.

111. Минали седем години от деня, в който крал Улав пристигнал в Норвегия. Същото това лято при него дошли ярлите Турфин и Брюсе от Оркньой. Както вече беше разказано, кралят поставил земите на островите под своя власт. Улав обиколил двете части на Мьоре и през есента отишъл в Румсдал. Там слязъл от корабите си на брега, отишъл в Опландия и спрял в Леся. Той пленил всички видни хора в Леся и Довре и ги принудил да изберат или християнството, или смъртта; някои успели да избягат. Тези, които приели християнството, били длъжни да дадат на краля синовете си като заложници за своята вярност.

Една нощ кралят бил гост в едно имение в Леся, което се казвало Бьо. Той оставил там свещеници, а после заминал през Лурдал към местност, наречена Ставебрека. Реката, която прорязвала долината, се наричала Ота, и по двата й бряга било разположено селище, което се казвало Лом. Заставайки на единия му край, кралят можел да види другия. „Жалко е — казал той — да се изгори такова красиво селище!“ И слязъл с войската си в долината. Пренощували в имението Нес, където кралят си направил спалня на един чардак, в която спял сам. Този чардак и до ден-днешен си е на същото място и никой не го е пипал оттогава. Кралят останал там пет дни. Той изпратил съобщения и събрал на тинг хората от Вого, Лом и Хайдал; наредил с тези съобщения да се постави условие или хората да приемат християнската вяра и да дадат синовете си за заложници при краля, или да се бият срещу него и да бъдат изгорени селищата им. Повечето от хората се присъединили към краля и станали негови поданици, а другите успели да избягат в Гюдбрандсдал.

112. Имало един мъж, който се казвал Дале Гюдбранд. Той бил нещо като крал в Гюдбрандсдал; носел титлата херс. Скалдът Сигват го оприличава на Арлинг Шалгсон по властта и земите, които притежавал. А за Арлинг Сигват съчинил:

Аз познавам само един

друг боец на Один като теб —

нарича се Гюдбранд

и големи земи

притежава този господар.

Двамата ви смятам равни,

разточителни богаташо,

и този, който мисли,

че ти прилича повече от него,

лъже, господарю.

Гюдбранд имал само един син, за когото сега ще разкажем.

Когато Гюдбранд чул, че крал Улав пристигнал в Лом и принуждавал хората да приемат християнството, той дал знак за спешен сбор на войската и повикал всички хора от долините на среща. Толкова много хора се събрали, че не било възможно да бъдат преброени, защото в близост до това място минавала мрежа от реки, която наричали Логен, и затова до мястото можело да се стигне еднакво лесно както по суша, така и по вода.

Гюдбранд свикал тинг на хората и казал: „В Лом е дошъл човек на име Улав, който ще ни предложи една вяра, различна от тази, която имахме преди. Той разбива на парчета всичките ни богове и твърди, че има друг бог, по-голям и по-силен. Чудно е, че земята не трепери под неговите нозе, когато говори така, и че нашите богове още не са го поразили; но аз мисля, че когато изнесем от храма Тур, който винаги е стоял тук и ни е помагал, той ще види Улав и хората му и ще ги порази с огън, те ще се стопят и нищо няма да остане от тях.“

Тогава всички се разкрещели, че ако Улав дойде при тях, никога няма да си тръгне жив оттам. „Той обаче няма да посмее да навлезе на юг в долината“ — твърдели те. После избрали седемстотин души, които да заминат на север при Бреди и да разучат как стоят нещата. Синът на Гюдбранд, който бил осемнайсетгодишен, предвождал тази дружина; мнозина храбри мъже го следвали. Те отишли в имението Хуве, където останали три дни, и още хора се присъединили към тях — те били от онези, които избягали от Леся, Лом и Вого, защото не искали да приемат християнството.

Крал Улав и епископ Сигюрд оставили свещеници в Лом и във Вого, заминали към Вогорюсти, спуснали се до Сел и там пренощували. Те узнали, че ги причаква голяма войска. Оделсбондите от Бреди били разбрали за краля и се готвели да се бият срещу него.

Когато кралят станал от сън, той се облякъл и се приготвил за битката; насочил се на юг към равнините на Сел и не спрял, преди да стигне до Бреди, където видял пред себе си огромна войска, готова за бой. Той подготвил своята войска, която сам предвождал, и призовал бондите да приемат християнството. Те отговорили: „Ти трябва да се занимаваш с други неща, а не да идваш да ни обиждаш!“ Надали боен вик и започнали да удрят по щитовете си с оръжията. Хората на краля се втурнали напред и хвърлили копия по тях, а бондите веднага се обърнали и хукнали да бягат. Останали само няколко души. Синът на Гюдбранд бил пленен, но крал Улав го помилвал и го взел със себе си. Останали там четири дни.

И рекъл кралят на сина на Гюдбранд: „Ти ще се върнеш при баща си и ще му кажеш, че скоро ще пристигна.“ Момчето си отишло и съобщило на баща си за страшните събития, които преживяло; разказало как се срещнали с краля и се били с него, но цялата войска избягала: „Като новобранци избягаха — казал синът, — а аз бях заловен в плен, но кралят пощади живота ми, изпрати ме да се прибера и да ти кажа, че скоро ще дойде. Сега нямаме повече от двеста човека останали от цялата предишна войска, с която искахме да излезем срещу краля, и затова те съветвам да не се биеш срещу този човек, татко.“ „Вижда се, че са пречупили волята ти — казал Гюдбранд. — Злощастен беше мигът, в който ти замина оттук; ще помниш дълго този поход. И ето сега вярваш на лудостта, обзела този мъж, който засрами толкова много теб и войската ни.“

През нощта Гюдбранд сънувал, че при него дошъл един човек, който бил светъл и всявал страх у него. Човекът казал: „Не е победа, че синът ти отиде при крал Улав, но ще ти се случи по-лошо, ако мислиш да се бориш срещу краля. Ти самият ще загинеш, както и цялата ти войска. Вълци ще разкъсат телата на хората ти, а врани ще кълват месата ви.“ Гюдбранд бил много изплашен от това знамение и веднага разказал за него на Турд Истермаге, който бил жрец на хората от долината. Той отвърнал: „Аз сънувах същото.“

На сутринта Гюдбранд свикал тинга. Хората решили, че е най-добре да обсъдят нещата с пратеника, дошъл от север с нова вест, и да разберат какво е неговото съобщение. И така Гюдбранд казал на сина си: „Сега ще отидеш при краля, който те помилва; ще вземеш дванайсет воини с теб.“ Направили, както той наредил, и отишли при краля, казали му, че бондите го канят на тинг, за да се помирят с него.

Кралят бил много доволен от предложението и се уговорили. После пратениците се върнали в родината си и разказали на Гюдбранд и Турд, че са подготвили примирието.

Кралят заминал за едно имение, наречено Листад, където останал пет дни и събрал бондите на тинг, за да обсъдят положението. По време на тинга валял силен дъжд. Когато открили заседанието на тинга, кралят станал и казал, че хората в Леся, Лом и Вого са приели християнството и са разрушили жертвениците си: „И сега те вярват в истинския бог, който създаде небето и земята и който знае всичко.“

После кралят седнал, а Гюдбранд взел думата: „Ние не знаем за кого говориш. Ти наричаш Бог някого, когото нито ти, нито друг може да види, а ние си имаме бог, когото можем да видим всеки ден. Днес не е излязъл, защото времето е дъждовно, но вие се досещате колко страшен и силен е той и че сърцата ви ще слязат в петите, когато той влезе при нас на тинга. А понеже ти казваш, че твоят бог властва над всички други, сигурно можеш да го накараш да стори така, че утре да е облачно, но да не вали. И пак ще се срещнем тук.“ Кралят отишъл в своите помещения, а синът на Гюдбранд го последвал като заложник. В замяна кралят оставил свой човек при Гюдбранд.

Вечерта кралят попитал сина на Гюдбранд от какво бил направен техният бог. Момчето отговорило: „Това е едно изображение на Тур. Той държи чук в ръката си и е тежък, но кух отвътре; под него има поставка, на която стъпва, когато го изнасят навън; не са се скъпили на злато и сребро по облицовката му. Всеки ден той получава парчета хляб и месо.“

После те си легнали. Кралят будувал през цялата нощ, лежал и се молил. Когато се съмнало, отишъл първо на литургия и после закусил и отишъл на тинга. Времето било такова, каквото го искал Гюдбранд. Епископът се изправил в дрехата си за литургия, с митра на главата и епископски жезъл в ръката. Той разказал за християнската вяра на бондите и за чудесата, които Бог е сътворил, и завършил словото си с благословия.

Тогава се изказал Турд Истермаге: „Той прекали, този рогат човек с жезъл в ръката, и е хитър на всичкото отгоре. А понеже твърдите, че вашият бог може толкова много неща, накарайте го тогава да направи така, че времето да се проясни, да грейне слънце при изгрева утре и после ще се срещнем тук. Тогава или ще се споразумеем, или ще се бием.“ След тези думи се разделили.

113. Имало при крал Улав един мъж, наречен Колбайн Старке, който бил родом от Фюрдане. Той винаги ходел въоръжен с меч на кръста и огромна сопа в ръката; подобни сопи хората наричали чукове. Кралят наредил на Колбайн следващата сутрин да стои до него. На хората си казал: „Тази нощ ще отидете при корабите на оделсбондите и на всички ще пробиете дупки, после ще пуснете конете им извън имението.“ Всичко било сторено.

Кралят цяла нощ се молил на Господ да го извади от това затруднение със своята доброта и милосърдие. На сутринта, след като изслушал литургията и наближило времето за изгрева, кралят отишъл на тинга. Когато влязъл, някои от оделсбондите били вече там. Той забелязал голяма група, която се приближавала към тинга, носейки огромна статуя на мъж, толкова отрупана със злато и сребро, че от нея струяла светлина като от слънце. Когато бондите, които били дошли вече на тинга, видели това, скочили и започнали да се кланят на това страшилище. После го поставили на земята в средата на тинга. От едната му страна седнали оделсбондите, от другата — кралят и хората му и тогава Дале Гюдбранд се изправил и казал: „Къде е сега твоят Бог, кралю? Започвам да си мисля, че се е поуморил днес. И като че ли и вие не сте толкова шумни, колкото бяхте вчера — ти и твоят човек, който седи там до тебе и когото наричате епископ. Това е, защото влезе нашият бог, който властва над всички. Той ви гледа страшно. Нека сега магията, която тегне над вас, да изчезне и повярвайте в нашия бог, който ви държи в ръцете си!“ Така завършил той речта си.

Кралят пошепнал на Колбайн: „Ако те отклонят поглед от своя бог, докато аз говоря, ти го удари колкото можеш по-силно с тоягата.“ После кралят станал и високо изрекъл: „Ти каза много неща тази сутрин. За теб е странно, че не виждаш нашия бог, но ние го чакаме да дойде всеки момент при нас. Ти ни плашиш с твоя бог, който е сляп и ням и не може да се защити; не може да защити и другите: този бог не може да се придвижва, без някой да го носи. Но сега мисля, че ще му се случи нещо лошо. Погледнете на изток! Оттам идва нашият бог със силна светлина.“

Тогава бликнала светлина и всички бонди погледнали към изгряващото слънце. В този миг Колбайн ударил бога им така, че той се пръснал на парчета и от него се разбягали на всички страни мишки, големи колкото котки, жаби и змии. Бондите толкова се изплашили, че избягали. Някои хукнали към корабите, но когато ги спуснали в морето, в тях нахлула вода и ги напълнила. Никой не успял да се качи на тях, а онези, които потърсили конете си, не ги намерили.

Кралят разпоредил да повикат бондите и казал, че иска да говори с тях. Тогава бондите се върнали и тингът пак бил открит. Кралят станал и заговорил: „Не знам — казал той — за какво е тази паника и това бягство. Ето, вие видяхте какво може вашият бог, този, комуто носите злато, сребро, храна и пиене. Вие видяхте какви гадини излязоха от него — мишки, жаби, змии и червеи. Най-лошото е, че вие вярвате на подобно нещо и не искате да се разделите с глупостта си. Вземете златото и скъпоценностите си, които лежат или се търкалят тук по земята, занесете ги по домовете си и ги дайте на жените си. И не ги окачайте повече на дърво или камък. А ние имаме две условия — или ще приемете християнската вяра, или ще се биете с мен днес и този, който победи, ако иска, ще получи бога, в който ние вярваме.“

Тогава Гюдбранд станал и казал: „Нашият бог получи дълбоки рани. И тъй като той така или иначе не може да ни помогне, ние искаме да повярваме в бога, в който вие вярвате.“ Така всички приели християнската вяра и епископът покръстил Гюдбранд и сина му, а после оставил свещеници на тази земя. Същите тези мъже, които доскоро били неприятели, се разделили като приятели, а Гюдбранд наредил да се построи църква в Гюдбрандсдал.

114. После крал Улав заминал за Хедмарк и покръстил хората там, като този път не посмял да обикаля толкова много из страната след голямото преживяване, което имал. Ето защо не продължил покръстването отвъд Хедмарк. Улав не се отказал, преди да покръсти цялото население на Хедмарк, преди да се вдигнат църкви и да се поставят свещеници в тях. После кралят отишъл в Тотен и Хаделандия, дал на хората правата вяра и не се отказал, преди да покръсти всички и там. След това тръгнал към Рингерике и накарал и там всички да приемат християнството.

Населението на Ромерике чуло, че крал Улав бил на път към тях. Те събрали голяма войска и си казали, че никога няма да забравят суровия урок, който им дал крал Улав последния път, когато минал оттам. И така селската войска излязла срещу него край една река, която се казвала Нителва. Когато се срещнали с кралската войска, бондите веднага се спуснали да се бият, но атаката им бързо била прекратена и те се разбягали. Кралят им поставил условие да приемат християнството. Обиколил областта и не оставил непокръстени хора. Оттам заминал на изток за Сульор и покръстил всички в селището. При него дошъл Отар Сварте и помолил да влезе в свитата му. Шведският крал Улав бил починал през отминалата зима и крал на Свитюд станал Анюнд Улавсон.

Крал Улав Дигре се върнал в Ромерике към края на зимата. Той свикал голям тинг на едно място, на което оттогава се събира тингът на Хайдсаавис. На този тинг кралят въвел закона, според който опландците трябвало да участват в тинга, и наредил този закон да важи за всички области на Опландия и околностите — за всички места, където не е бил въведен.

Когато дошла пролетта, кралят се спуснал до морето, наредил да приготвят корабите му и отплавал към Тьонсберг, където прекарал пролетта. По него време имало най-много хора в града и от чужбина постоянно пристигали стоки. В целия Викен имало добра реколта и всичко изглеждало добре в селищата на север чак до Стад, но още по̀ на север хората мизерствали.

115. През пролетта крал Улав изпратил вест на запад в Агдер, а също и в Рогаландия и Хордаландия, с която известявал, че не разрешава да се продават зърно, брашно и хмел извън тези области. Той добавил, че щял да пристигне там със свитата си и щял да обикаля по пиршествата, както бил обичаят. Тази вест се разпространила във всички области, но кралят останал във Викен до края на лятото, като стигнал съвсем на изток, до границата на страната.

Айнар Тамбаршелве останал при шведския крал Улав и станал негов приближен, след като неговият родственик ярл Свайн умрял. От краля получил голямо имение. А когато кралят умрял, Айнар поискал опрощение от Улав Дигре и между тях започнали да се разменят послания по този въпрос. Докато крал Улав стоял на рейд с корабите си по Елв, Айнар Тамбаршелве дошъл при него с няколко души; двамата с краля се споразумели Айнар да замине на север в Тронхайм и да властва над всичките си имоти, включително над тези, които Берлют получила в зестра. Айнар заминал, а кралят останал във Викен. Той прекарал в Берген до края на есента и началото на зимата.

116. Арлинг Шалгсон властвал и ръководел, както преди, всички тинги по целия път от Согнефюрд до Линдеснес, но имал много по-малко приходи от краля, а разликата в приходите на двамата била по-голяма отпреди. Все пак имал толкова голямо влияние, че никой не се опитвал да му противоречи. Според краля властта на Арлинг се разпростирала много нашироко.

Имало един мъж от знатен род, Аслак Фитяскале, който бил много влиятелен. Бащата на Арлинг и бащата на Аслак били синове на двама братя. Аслак бил добър приятел на крал Улав и кралят му позволил да се засели в Сюнхордландия, като му дал голям феод, който му носел доста приходи. Кралят казал, че ще разчита отново на Арлинг, но от това нищо не излязло. В отсъствието на краля Арлинг управлявал, както си поиска; не го спирало дори това, че Аслак бил до него. Накрая се оказало, че Аслак не може да свикне и отишъл при краля; разказал му за Арлинг, а кралят го поканил да остане. „Докато аз и Арлинг се срещнем“ — допълнил той.

Улав повикал Арлинг в Тьонсберг през пролетта, за да си поговорят. Когато се срещнали, кралят му рекъл: „Чух, че си толкова властен, Арлинг, че от Согнефюрд чак до Линдеснес няма човек, който да не е под твоя власт. Мнозина смятат, че са достатъчно високопоставени, за да не бъдат съдени и управлявани от себеподобни по ранг. Ето например вашият роднина Аслак смята, че се държите много студено с него. Аз не зная дали той самият не е виновен или трябва да плаща за това, че съм го оставил да се занимава с моите работи; аз само споменавам, че и много други се оплакват от същото, различни хора — и управители на области, и управителите, които се грижат за моите имения и искат да правят пиршества за мен и свитата ми.“

Арлинг отговорил: „Веднага ще отрека да съм странил от Аслак или друг човек поради това, че е на служба при Вас. Но ще призная, че сега нещата са такива, каквито са били и преди много време — всеки от нас, роднините, иска да бъде непременно нещо повече от останалите. Ще призная също, че с радост ще склоня глава пред Сел-Туре, въпреки че е роден роб от страна и на двамата си родители, заради това, че е управител на Ваше имение, както и пред другите, подобни Вам по произход, които Вие поставяте на твърде високо стъпало.“

После влезли приятели и на двамата и ги помолили да се помирят; те казали, че кралят няма да получи такава подкрепа от друг, каквато може да получи от Арлинг. От друга страна, настояли пред Арлинг да преклони глава пред краля; казали му още, че ако бъде приятел на краля, ще му бъде по-лесно да постигне всичко, което поиска от другите. Срещата завършила с уговорката, че Арлинг ще получава същите приходи от земите, които е получавал и преди, а всичко, в което кралят го обвинявал, щяло да се забрави. Освен това синът на Арлинг Шалг трябвало да остане при краля. След това Аслак заминал за именията си. Изглеждало, че двамата с Арлинг са се помирили. Арлинг също тръгнал към своите владения и продължил да властва, както преди.

117. Имало един мъж на име Сигюрд Туресон, брат на Туре Хюнд от Бяркьой. Сигюрд бил женен за Сигрид, дъщеря на Арлинг и сестра на Шалг. Синът им се казвал Асбьорн и изглеждал доста едър за възрастта си. Сигюрд живеел в Тронденес в Омд. Той бил изключително богат и много почитан човек; не бил поданик на краля, затова Туре като феодал на краля стоял по-високо от двамата. Но в имението си Сигюрд бил не по-малко тачен от него. Докато хората били езичници, Сигюрд правел по две жертвоприношения всяка зима — едно в Нощта на зимата и другото в средата на зимата, както и още едно в началото на лятото. Когато приел християнството, той организирал пиршества по същия начин — през есента за приятелите си, през зимата едно към Коледа, на което събирал много хора в дома си, и третото на Великден, също с много гости. Така правил Сигюрд до края на живота си. Той починал след боледуване. Тогава Асбьорн бил на осемнадесет години; той наследил всичко от баща си и се държал по същия начин и правел по три пиршества всяка зима като баща си.

Скоро след като Асбьорн поел управлението, реколтата била слаба, но той продължил да прави пиршествата, както преди; помогнало му това, че имал старо жито и запаси от всичко необходимо. Но когато годината си отишла и дошла следващата, зърното не се увеличило. Сигрид искала да се дават пиршества, но Асбьорн не искал. Той обиколил приятелите си през есента и купил зърно от местата, където успял да намери. Така минала и тази зима, в която пиршествата все пак се състояли. През пролетта реколтата била лоша, защото хората нямало откъде да купят зърно за посев. Сигрид казвала, че трябва да си набавят мъже за охрана, но Асбьорн не искал да чуе за това. През лятото той постъпил, както през зимата, но положението оставало все така лошо. И ето, от юг дошли слухове, че крал Улав забранил да се пренасят зърно, брашно и малц от юг на север.

Тогава Асбьорн видял, че ще стане трудно да се набавя храна за имението, и намерил изход, като изкарал един от товарните си кораби, който бил построен за пътуване по морета — бил хубав и много добре оборудван. Корабът имал платно на цветни ленти. Асбьорн отплавал с двайсет мъже през лятото в посока север и за това пътуване не се знае нищо, освен че стигнали до Кармсюнд една привечер и останали на рейд при Авалдснес.

Недалече от Кармьой имало голямо имение на име Авалдснес. Това било хубаво кралско имение, управлявано от Туре Сел. Туре бил от низш произход, но се бил издигнал със собствени усилия, защото бил много добър работник, изразявал се твърде добре и умеел да управлява. Помагали му много и поощренията на краля. Той говорел бързо и ясно.

Асбьорн и хората му останали на рейд до сутринта. Когато се съмнало, Туре дошъл при кораба с още няколко души. Той попитал кой е притежателят на този красив кораб. Асбьорн отговорил, като назовал своя баща. Туре попитал закъде се е запътил и по какви дела. Асбьорн обяснил, че иска да купи зърно и малц и казал истината, че на север мизерията била голяма: „Ние чухме, че тук има добра реколта. Земевладелецо, ще ни продадеш ли зърно? Виждам, че вие имате големи запаси тук. Много ще ни облекчи, ако не се наложи да пътуваме по-нататък.“ Туре отговорил: „Аз ще ти помогна и ти няма да пътуваш по-нататък, за да купуваш зърно от друго място тук, в Рогаландия, или по-нататък. Можеш да насочиш кораба си обратно към родината и да прекъснеш пътуването си, защото няма да получиш зърно нито от тук, нито от другаде. Кралят забрани да се продава зърно на хората от север. Замини си в родината, хологаландецо! Така ще бъде най-добре за тебе.“

Асбьорн заявил: „Ако е така, както казваш, земевладелецо, и ние не можем да купим зърно, то аз имам и друга задача, която е не по-маловажна; искам да поздравя мои приятели в Сула и да видя как е моят роднина Арлинг.“ Туре попитал: „Колко близък роднина ти е Арлинг?“ Асбьорн отвърнал: „Майка ми е негова сестра.“ Туре казал: „Явно съм прибързал с приказките си, защото ти си сестрин син на опората на краля.“ И така Асбьорн прибрал въжетата и отплавал. Туре се провикнал след него: „Сбогом и когато минаваш оттук, гледай да прелиташ по небето!“ Асбьорн отвърнал, че ще го послуша.

И така те продължили. Привечер стигнали до Яарен. Асбьорн и още десетина мъже слезли на брега, а другите десет души останали на кораба. Когато Асбьорн стигнал до имението, бил посрещнат любезно и Арлинг се отнесъл много сърдечно с него. Той го сложил да седне до себе си и с любопитство попитал за новини от север. Асбьорн му разказал за целта на пътуването си. Арлинг казал, че това не е лесна работа, защото кралят бил забранил търговията със зърно. „Мисля, че не съществува човек, който да смее да престъпи думата на краля. Трябва да се съобразявам с кралската воля, тъй като много хора искат да развалят приятелството ми с Улав.“ Асбьорн отвърнал: „Ако си говорим истината, още от детството ми винаги са ми втълпявали, че майка ми е свободнородена от страна на двамата си родители и всичките си прадедите и че Арлинг от Сула е най-великият от нейните роднини. Но сега чувам да казваш, че не си по-свободен от робите на краля и не можеш да правиш каквото искаш със своето зърно!“ Арлинг го погледнал и се засмял, после казал: „Вие хологаландците познавате кралската власт много по-малко, отколкото ние страха и ти сигурно лесно изричаш такива силни думи в твоята родина; това ти отива. Нека първо пийнем, роднино, а после на сутринта ще видим какво ще правим с твоята задача.“ Така направили и прекарали весело вечерта.

На следния ден Арлинг и Асбьорн разговаряли отново. Арлинг казал: „Мисля, че измислих как да купиш зърно, Асбьорн, но, кажи ми, има ли значение с кого търгуваш?“ Асбьорн отговорил, че изобщо не го интересува от кого купува житото, стига само този, който го продава, да има право на това. Арлинг продължил: „Мисля, че робите ми имат жито за продан и можеш да купиш от тях толкова, колкото ти трябва. Законът и поземленото право не важат за робите така, както за останалите хора.“ Асбьорн приел това предложение и казали на робите за сделката. Хората намерили жито и малц и ги продали на Асбьорн. Той натоварил кораба толкова, колкото можел да издържи, а когато дошло време да отплава, Арлинг го изпратил и му поднесъл дарове; двамата се разделили като близки приятели.

Асбьорн случил на попътен вятър и останал на рейд край Авалдснес на Кармьой за пренощуване. Туре Сел веднага разбрал, че Асбьорн е пристигнал с препълнен с товар кораб. Той събрал хора през нощта и с шейсет души още преди разсъмване отишъл на брега и се качил на кораба на Асбьорн. Той и хората му били будни и облечени и Асбьорн поздравил Туре. Туре попитал какъв товар има на кораба. Асбьорн отговорил, че това е зърно и малц. Туре казал: „Значи Арлинг е постъпил, както обикновено, и е взел кралските думи за празни приказки! Значи още не му е омръзнало да се противопоставя на краля за всичко. Странно как кралят навсякъде се сблъсква с неговата опърничавост.“

Туре ругал известно време и когато млъкнал, Асбьорн обяснил, че робите на Арлинг били собственици на житото. Туре остро отговорил, че не го интересуват неговите и Арлинговите увъртания. „Сега няма какво друго да направите, освен да слезете на брега, Асбьорн, иначе ще ви изхвърлим през борда. Ние не искаме да се караме с вас, но трябва да разтоварим кораба.“ Асбьорн видял, че няма достатъчно хора, за да се противопостави на Туре, и слязъл с хората си на брега, а Туре заповядал да свалят целия товар на сушата. Когато корабът бил разтоварен, Туре се качил на борда му: „Тези хологаландци имат много хубаво платно; вземете старото платно от нашия товарен кораб и им го дайте в замяна на тяхното, то им е достатъчно, защото ще плават с празен кораб.“ Хората му изпълнили нареждането и платното било сменено. После Асбьорн и хората му отплавали. Насочили кораба покрай брега на север и не спрели, преди да стигнат до родината си през зимата. За това пътуване хората разказват много неща. Асбьорн така и не могъл да се снабди с продукти за зимното пиршество. Туре поканил Асбьорн и майка му на Коледния пир и му предложил да доведе колкото иска хора със себе си. Асбьорн обаче не пожелал да замине и си останал у дома. Туре решил, че Асбьорн се отнесъл към поканата по недостоен начин и разказал неприятни неща за пътуването му. „Наистина има голяма разлика между роднините на Асбьорн и Асбьорн ни го показа ясно, като държеше да поздрави Арлинг през лятото, а не поиска да дойде тук при нас, макар че сме по-близо; или може би той мисли, че на всяка крачка може да срещне по един Туре Сел?“

Такива думи чул Асбьорн от Туре и още много подобни на тях. Асбьорн бил извън себе си от яд за това пътуване и станало по-лошо, когато разбрал, че му се надсмиват. Той не излязъл през цялата зима и не отишъл на нито едно пиршество.

118. Асбьорн имал един дълъг кораб — четирийсетместен снек. След кинделмесата той наредил да приготвят този кораб за отплаване. После събрал около деветдесет добре въоръжени свои приятели и когато всичко било готово и излязъл попътен вятър, той потеглил с тях на юг. Когато пристигнали, плавали от външната страна на морския път и нищо не им се случило, докато наближили Кармьой във вторник вечерта след Великден. Този остров бил голям, дълъг, но в по-голямата си част тесен и лежал от външната страна на обичайния път на корабите. На острова имало голямо селище, но обширни площи откъм морето били пусти. Асбьорн и хората му се приближили до брега, точно откъм тази пустееща земя.

Когато опънали корабните въжета, Асбьорн казал: „Вие ще останете тук и ще ме чакате, а аз ще се изкача на острова и ще разбера какво става там, защото не сме се подготвили предварително.“ Асбьорн бил зле облечен, носел вехта шапка и корабна кука в ръката, но бил запасал меч под дрехите си. Той слязъл на брега и се придвижил към вътрешността на острова. Когато се изкачил на една височина, откъдето се виждали имението Авалдснес и Кармсюнд, той видял множество хора в морето и на сушата, които се били запътили в тази посока; това му се сторило странно. Той се изкачил до Авалдснес и влязъл в кухнята. Оттам се чувало добре и Асбьорн разбрал за какво си говорят — споделили, че крал Улав бил дошъл на пиршеството и седял на масата. Асбьорн тръгнал към трапезарията, в преддверието видял много хора да влизат и да излизат. Никой не му обърнал внимание. Вратата на трапезарията стояла отворена и Асбьорн зърнал Туре Сел да седи на масата до трона. Било късно вечерта. Хората питали Туре как е минала срещата между него и Асбьорн; според Асбьорн разказът на Туре бил много преувеличен в негова полза; после някой попитал: „Как прие Асбьорн това, че му разтоварихте кораба?“ Туре отвърнал: „Нищо не направи, докато опразвахме кораба, но когато му взехме платното, се разплака.“

Когато Асбьорн чул това, изтеглил рязко меча си, връхлетял в трапезарията и съсякъл Туре с един замах; острието на меча срещнало шията на Туре отзад и главата му паднала върху масата пред краля, а тялото — в нозете му. Покривките подгизнали от кръвта. Кралят наредил да заловят убиеца и скоро това било сторено. Слугите хванали Асбьорн и го извели от залата. После изнесли покривките и възглавниците, а след тях и трупа на Туре. Изпрали всичко, което тънело в кръв. Кралят бил страшно ядосан, но се овладял, докато говорел, както правел винаги.

Шалг Арлингсон станал, приближил се до краля и казал: „Често се случва, кралю, да се обръщаме към Вас, за да намерим изход от някакво положение. Аз искам да предложа наказание за този човек и то такова, че той да остане жив, за да страда; но вие, кралю, ще решите останалото!“ Кралят попитал: „Не е ли смъртен грях, Шалг, да се наруши Великденският мир? Не е ли също смъртен грях, когато някой убие човек в къщата на краля? И не е ли пак грях, срещу което вие с баща ти не може да възразите, че убиецът използва краката ми за дръвник?“ Шалг отговорил: „Жалко, кралю, че това не Ви хареса, то може би не беше извършено, както трябва. Но ако Вие, кралю, мислите, че можете да отстъпите и да приемете да се обсъди този въпрос, то аз очаквам от Вас отплата за вярната ми служба. Мнозина ще потвърдят, че можете да го направите.“ Кралят казал: „Ти си много достоен, Шалг, но не искам заради теб да нарушавам закона и да потъпквам кралското си достойнство.“

Шалг се оттеглил, напускайки трапезарията. Двайсет мъже имало в свитата на Шалг и всичките го последвали; след тях излезли и много други хора. Шалг казал на Турарин Невюлвсон: „Ако искаш да запазим приятелството си, направи всичко възможно този човек да не бъде убит до неделя.“

После Шалг и хората му си отишли. Те взели една от гребните си лодки и отплавали на изток толкова бързо, колкото било възможно. Пристигнали в Яарен преди изгрев. Отишли в имението и се запътили към помещението, в което спял Арлинг. Шалг така устремно налетял на вратата, че тя изпращяла около гвоздеите. Арлинг се събудил от шума, другите, които спели вътре — също. Той веднага разбрал какво става, грабнал щита и меча си, изтичал към вратата и попитал кой го безпокои в този ранен час. Шалг се представил и го помолил да отвори. Арлинг отвърнал: „Трябваше да се досетя, че ще дойдеш така неочаквано. Проследи ли ви някой?“ И отворил вратата. А Шалг казал: „Може да ти се струва, че прибързвам, но мисля, че Асбьорн, твоят роднина, не може да чака там край Авалдснес, окован във вериги. По-добре да отидем и да му помогнем!“ Бащата и синът разменили още няколко думи, Шалг разказал на Арлинг какво се е случило и как Сел Туре бил убит.

119. Когато подредили пак трапезарията, крал Улав седнал на трона си. Той бил много ядосан и попитал какво са направили с убиеца. Отвърнали му, че чака в преддверието под охрана. Кралят казал: „Защо още не е убит?“ Турарин Невюлвсон отвърнал: „Господарю, не мислите ли, че да се убиват хората нощем е прекалено жестоко наказание?“ Тогава кралят наредил: „Оковете го във вериги и го убийте сутринта!“ Асбьорн бил окован и заключен в една къща, където дочакал сутринта.

На следващия ден кралят изслушал утринната литургия, после отишъл на срещи с разни хора и останал в църквата да дочака голямата литургия. Когато се върнал, той казал на Турарин: „Сега слънцето е достатъчно високо, за да може твоят приятел Асбьорн да бъде обесен.“ Турарин се поклонил пред краля и заявил: „Господарю, последният петък епископът каза, че Бог, който притежава цялата власт, се налага да понася и изпитания. Блажен е този, който прилича повече на него, отколкото на онези, които го осъдиха на смърт, или на онези, които го убиха. Скоро ще стане утре и тогава е делник.“ Кралят го погледнал: „Ще получиш, каквото желаеш — той няма да бъде убит днес. Но ще го вземеш със себе си и знай, че отговаряш с живота си, ако той избяга.“

И кралят се оттеглил. Турарин отишъл при окования Асбьорн, свалил му веригите и го завел в една малка стая да хапне и пийне; там му съобщил, че отговаря с живота си, ако той избяга. Асбьорн успокоил Турарин, че не трябва да се притеснява за това. Турарин седял при него почти през целия ден и останал да спи там през нощта.

На другия ден — петък, кралят станал и отишъл на утринна молитва, после на среща, на която дошли много бонди, защото имало за уреждане куп неща. Кралят се забавил много и дори закъснял за голямата литургия. После седнал да се нахрани и когато привършил, останал още малко да пийне, преди да разчистят масите. Турарин отишъл при свещеника в черквата и му дал две йоре от сребро, за да бие камбаната веднага щом разчистят масата на краля. След като пийнал достатъчно, кралят станал и масите били разчистени. Кралят казал, че е най-добре робите да убият осъдения. В това време забили камбаните, а Турарин застанал пред краля и казал: „Човекът трябва да бъде помилван, докато свърши празникът, каквото и да е направил.“ Кралят му напомнил: „Предупреди го да не избяга, Турарин!“ и отишъл на нонмесата^[227], а Турарин останал до Асбьорн през останалата част на деня.

В неделя епископът дошъл при Асбьорн, изповядал го и му разрешил да присъства на голямата литургия. Тогава Турарин отишъл при краля и го помолил да намери хора за охрана на Асбьорн: „Не искам да имам повече нищо общо с него!“ — заявил Турарин. Кралят казал, че му благодари и поставил охрана на окования във вериги Асбьорн. Когато хората отишли на литургията, Асбьорн също бил отведен до църквата; той и охраната му останали отвън, а кралят и останалите слушали литургията вътре прави.

120. Сега ще продължим оттам, където по-горе бяхме спрели. Арлинг и синът му Шалг обсъдили трудностите и когато всички подробности били уточнени с другите синове на Арлинг, се заели да съберат воини и да обявят подготовката на военен поход. Скоро се събрала голяма войска, към петстотин човека, която се качила на корабите. Отплавала и пристигнали в Авалдснес в неделя; влезли в имението точно в момента, когато се четяло евангелието. Веднага се отправили към църквата, намерили Асбьорн и разсекли веригите му. При този шум от оръжие всички хора в черквата хукнали навън, а онези, които стояли отвън, се втурнали вътре. Само кралят останал на мястото си, без да се оглежда. Арлинг и синовете му наредили войската си от двете страни на пътя, водещ от църквата до вратата на трапезарията. Синовете застанали по-близо до трапезарията.

Когато литургията свършила, кралят излязъл от черквата, минал между двете редици от воини, а приближените му го следвали в редица един след друг. Когато кралят влязъл в къщата, Арлинг се приближил към него, поклонил се и го поздравил. Кралят отвърнал на поздрава и го благословил. После Арлинг заговорил: „Научих, че моят родственик Асбьорн е попаднал в беда, като е извършил голямо престъпление. Жалко, че се е случило такова нещо, което Ви е разсърдило, господарю. Аз идвам тук с мир и Ви предлагам да платя глоба в размер, който Вие определите, но в замяна искам той да живее, да получи опрощение и правово да остане в тази страна.“

Кралят отговорил: „Ти като че ли мислиш, че въпросът с Асбьорн изцяло е в твои ръце, Арлинг. Не разбирам защо ми звучи така, сякаш предлагаш да се пазарим за него. Явно си събрал тази голяма войска, защото смяташ, че този път ти ще ме командваш!“ Арлинг отговорил: „Не, ти ще командваш, но така, че да се разделим в съгласие.“ Кралят попитал: „Плашиш ли ме, Арлинг? Затова ли си събрал толкова много хора?“ — „Не — повторил Арлинг, — ако криех нещо, щях да избягам. Няма нужда да ми напомняш, че колкото пъти сме се срещали досега, аз винаги съм бил с недостатъчно хора, за да се изправя срещу тебе. Желая да се разделим в сговор. Иначе ще си помисля, че не трябва да се опитвам да се срещам повече с тебе.“ Арлинг силно почервенял, казвайки тези думи. Тогава се изправил епископ Сигюрд, който се обърнал към краля: „Господарю, моля Ви да ме чуете в името на Бога и да се споразумеете с Арлинг, както той Ви предлага. Този човек трябва да получи мир и спокойствие и да бъде наказан, а Вие сам ще решите какви ще бъдат условията на договора.“ Кралят отговорил: „Решете вие!“

Тогава епископът казал: „Арлинг, дай на краля гаранцията, която той иска, и после Асбьорн сам ще го помоли за милост.“ Арлинг дал гаранция, кралят я приел, после Асбьорн се приближил до краля и помолил за милост. Предал се във властта на Улав и му целунал ръка. Тогава Арлинг се оттеглил с войската си, но двамата с краля не се поздравили на раздяла.

Кралят влязъл в къщата, а Асбьорн го последвал. Вътре Улав поставил условията на договора: „Първото условие на договора, Асбьорн, е да спазваш законите в страната, които постановяват, че този, който убие слуга на краля, сам трябва поеме неговата служба, ако кралят поиска това. Сега аз искам ти да поемеш задълженията на моя управител Сел-Туре и да управляваш имението ми Авалдснес.“ Асбьорн казал, че ще стори, както му повелява кралят: „Но първо трябва да си отида в моето имение и да подредя нещата си там.“ Кралят приел това и заминал на друго пиршество.

Асбьорн отплавал за родината с хората си, които през цялото време, докато Асбьорн отсъствал, се криели в един тесен залив; те научили какво се е случило с него и не искали да отплават, преди да разберат как ще приключи всичко. И така Асбьорн отплавал и не спрял, преди да стигне до имението си през пролетта. Нарекли го Асбьорн Селсбане.

Скоро след като се прибрал, Асбьорн се срещнал със своя роднина Туре и разговарял с него. Туре разбрал от Асбьорн подробностите около всичко, което преживял. После Туре попитал: „Мислиш ли, че си се разплатил за срама, който понесе през есента?“ — „Да — отвърнал Асбьорн, — а какво мислиш ти, родственико?“ — „Ще ти кажа — рекъл Туре, — предишният път, когато отплава на юг, срамът беше голям, но той беше измит. Но сега ще бъде още по-голям срам за теб и роднините ти, ако станеш слуга на краля и се сравниш с такъв мерзавец като Туре Сел. Бъди мъж и си остани в имението. Ние, твоите роднини, ще ти помогнем никога вече да не попадаш в такова заплетено положение.“

За Асбьорн това прозвучало доста обещаващо и преди да се разделят, двамата с Туре решили, че той ще остане в имението си и никога няма да се връща при краля, нито пък ще постъпва на служба при него. Асбьорн така и сторил. Останал в своето имение.

121. След като крал Улав и Арлинг Шалгсон се срещнали в Авалдснес, между тях отново избухнала вражда и тя нараснала до такава степен, че накрая се превърнала в силна омраза. Крал Улав обикалял Хордаландия през есента, за да събере приходите си, а после се отправил към Вос, защото научил, че тамошните хора са неверници. Той свикал бондите във Ванг на тинг и те пристигнали там въоръжени до зъби и много на брой. Кралят им предложил да приемат християнството, но бондите предпочели да се бият и се стигнало до строяването на двете страни в бойни редици. Но сърцата на бондите трепнали и никой не искал да застане на предната линия; накрая те направили онова, което било най-добро за тях — предали се в ръцете на краля и приели християнството. Кралят не си заминал, преди всички да бъдат покръстени.

Един ден кралят яздел и пеел своите псалми. Когато стигнал до езическите каменни могили, спрял и казал: „Тези мои думи трябва да се предават от уста на уста. Аз нареждам никога повече норвежки крал да не попада под тези могили!“ Разказват, че след това повечето крале спазили тези думи.

Крал Улав заминал за Остерфюрд при корабите си и оттам отплавал на север към Согн, където останал до лятото. После тръгнал да събира приходите от земите си. Когато настъпила есента, той влязъл с корабите си във фиорда и се насочил към Валдрес, населението на който не било покръстено. Кралят пътувал колкото може по-бързо и пристигнал при бондите съвсем неочаквано. Той превзел корабите им, а после свикал тинг, който се състоял съвсем близо до брега, за да контролира за всеки случай корабите. Бондите дошли на тинга като въоръжена до зъби войска. Кралят им предложил християнството, но те се разкрещели да млъкне, като същевременно вдигали голям шум с оръжията си. Кралят разбрал, че не искат да чуят думите му, а и били толкова много, че нищо не можело да ги спре. Тогава той започнал да говори за друго и попитал дали на тинга са дошли хора, които имат за разрешаване спорни въпроси, които лично кралят трябва да отсъди. Когато бондите заговорили, станало ясно, че мнозина имали недоразумения помежду си и всички те били сред онези, които на тинга говорили против християнството. Щом започнали да се оплакват, всеки, който говорел, събирал около себе си хора, за да подкрепят думите му. Така минал денят, а вечерта тингът се разтурил.

Веднага щом чули, че крал Улав пътува през Валдрес и спира в селищата, бондите започнали да събират войска, в която включили и роби, и свободни хора. Тази войска тръгнала на север срещу краля и така много селища запустели. След тинга бондите останали заедно. Това стигнало до ушите на краля и когато той и хората му се качили на корабите, заповядал да гребат право напред през нощта. После изпратил воините си в селищата, за да ги подпалят и плячкосат. На следващия ден те плавали от нос на нос и навсякъде лумнали огньове. А когато бондите, които продължавали да стоят събрани, видели пушек и пламъци да се издигат над именията им, напуснали дружината и всеки тръгнал към дома да дири семейството си. Един след друг те напускали войската, докато тя се пръснала на малки дружини. А кралят продължавал да плава и да пали селищата по бреговете. Накрая бондите отишли при него и го помолили да ги пощади. Сторили му дълбок поклон и поискали да станат негови поданици. Той дал прошка на всеки, който дошъл при него да го моли за милост, и му оставил собствеността. И никой повече не се възпротивил срещу християнството. Кралят разпоредил населението да се покръсти и взел заложници от бондите. Той останал там до края на есента и после наредил корабите да отплават. Не слизал често на брега, защото нямал доверие в бондите. Той заповядал да се построят църкви, осветил ги и назначил свещеници в тях. Когато наближили студовете, слязъл на брега и се отправил дълбоко навътре в сушата към Тотен. Арнур Ярласкалд споменава в стиховете си за брат му Харалд, че крал Улав подпалил Опландия:

Наследство от рода бе туй,

когато Ингве

подпали къщите в Опландия.

Кралят, най-първият от всички,

накара хората да изпитат

неговия гняв.

После крал Улав тръгнал през Гюдбрандсдал към планината и не спрял, докато не пристигнал в Тронхайм и в Нидарос. Там той се приготвил да презимува и останал да дочака пролетта. Това била десетата му година като крал.

Предишното лято Айнар Тамбаршелве заминал първо за Англия, където се срещнал с родственика си ярл Хокон, и останал известно време при него. После отишъл при крал Кнют, който му поднесъл големи дарове. След това Айнар заминал на юг и се върнал чак през следващото лято, когато тръгнал към именията си и така не се срещнал с крал Улв.

122. Имало една жена — Алвхил, която била определена за наложница на краля. Все пак тя била от добър род, била красива и се движела сред свитата на краля. През тази пролет Алвхил забременяла и само най-близките приятели на краля знаели, че детето е от него.

Една нощ Алвхил се почувствала зле, а наоколо нямало много хора — само две-три жени, един свещеник, скалдът Сигват и още няколко души. Състоянието на Алвхил било тежко, тя умирала; накрая родила момче, което в първия миг изглеждало като мъртво. Когато детето леко поело въздух, свещеникът помолил Сигват да съобщи на краля. Сигват казал: „Не мога да събудя в никакъв случай краля, защото той е забранил на всички да прекъсват съня му.“ Свещеникът отговорил: „Това дете трябва да бъде кръстено веднага, защото може да не оживее.“ Сигват казал: „Предпочитам да те помоля ти да кръстиш детето, отколкото да събудя краля; аз поемам отговорността да му дам име.“ Така и направили; детето било кръстено и получило името Магнюс.

На следващата сутрин, когато кралят се събудил и облякъл, научил какво се е случило през нощта. Той наредил да повикат Сигват и казал: „Как може да проявиш такова своеволие и да кръстиш детето ми, без аз да зная за това?“

Сигват отговорил: „Защото предпочетох да дам двама в ръцете на Бога, отколкото един на дявола.“ Кралят казал: „Какво искаш да кажеш?“ Сигват отговорил: „Детето щеше да умре и ако беше умряло като езичник, щеше да отиде при дявола, а сега е божия душа. Освен това знаех, че ако ми се разсърдиш, това щеше да коства само моя живот и ако ти поискаш да умра заради това, което съм направил, то аз очаквам, че ще отида при Бога.“ Кралят казал: „Защо нарече момчето Магнюс? Няма такова име в нашия род.“ Сигват отговорил: „Кръстих го на крал Карламагнюс^[228], защото той е най-прекрасният човек в света за мене.“ Тогава кралят казал: „Ти имаш късмет, Сигват. И не е странно, че щастието върви ръка за ръка с умния човек. По-странното е, че понякога се случва щастието да следва неук човек до такава степен, че измислиците му се превръщат в истинско щастие.“ Кралят бил вече съвсем спокоен. Момченцето пораснало и станало снажен юноша.

123. Същата пролет крал Улав дал половината земя от Хологаландия на Осмюнд Граншелсон; другата половина дал на Хорек от Тьота. Преди това кралят владеел всичко сам, като една част управлявали негови заместници, които получавали заплата за това, а друга давал за управление на други наместници, които получавали вместо заплати доходите от земите, а на краля изплащали годишен данък. Осмюнд имал една шхуна и към трийсет добре въоръжени мъже. Когато отишъл на север, той се срещнал с Хорек. Осмюнд му казал как се е разпоредил кралят и му показал за доказателство знаците на краля. Хорек отвърнал, че кралят е този, който решава: „Но във всички случаи едно време владетелите не постъпваха по този начин — да отнемат част от правата на хора като нас, които са родени, за да получат от краля власт, и да ги дават на селски синове, които никога не са се занимавали с подобни неща.“ И въпреки че очевидно това било против волята му, Хорек оставил Осмюнд да управлява своята част от страната, каквото било решението на краля.

След това Осмюнд се прибрал при баща си; останал там известно време и после заминал за Лангьой в северната част на Хологаландия. По това време там живеели двама братя — Гюнстайн и Карле, които били смели и богати мъже. Гюнстайн управлявал имението; той бил по-големият от двамата братя. Карле бил много красив и обичал да бездейства. И двамата били сръчни хора. Те приели любезно Осмюнд и той постоял при тях. По-късно Осмюнд отнесъл със себе си всичко, което можел да носи от острова. Карле споделил с Осмюнд, че има желание да замине при крал Улав и да влезе в кралската дружина. Осмюнд одобрил неговото решение и обещал да му помогне да получи исканото от краля. Така Карле заминал с госта си.

Осмюнд научил, че Асбьорн Селсбане отплавал на юг с един товарен кораб и двадесетина мъже за срещата във Вогон и че точно в момента бил на път. Осмюнд и хората му също тръгнали на юг. Духал насрещен вятър, но бил слаб. Срещу тях видели да приближава кораб от флотилията на Воган. Те спокойно попитали къде е Асбьорн и разбрали, че идвал откъм юг.

Осмюнд и Карле спели в едно легло и били близки приятели. Един ден Осмюнд и хората му гребели през един проток, когато забелязали срещу тях да плува един товарен кораб; лесно могли да го разпознаят — от двете страни блестял в бяло и червено и платното му било на райета. Карле казал на Осмюнд: „Ти често си ми казвал, че искаш да видиш Асбьорн Селсбане и ако това не е този, който плава там, значи аз не умея да разпознавам корабите.“ Осмюнд отговорил: „Моля те, кажи ми, когато го разпознаеш!“ И ето че корабите почти допрели страните си. Тогава Карле казал: „Селсбане стои на руля в синя дреха.“ Осмюнд отговорил: „Сега ще му облека червена дреха!“ и хвърлил копието си към Асбьорн. То го улучило в стомаха, пронизало го и се забило зад него. Асбьорн паднал мъртъв. Двата кораба продължили пътя си.

Тялото на Асбьорн отнесли на север в Тронденес. Сигрид наредила да повикат Туре Хюнд от Бяркьой. Той пристигнал, когато приготвяли трупа. На тръгване според обичая Сигрид поднесла дарове на приятелите си. Тя изпратила Туре до кораба и преди да се разделят, казала: „Моят син Асбьорн винаги се вслушваше в съветите ти, Туре. Той не можа да живее достатъчно дълго, за да ти се отблагодари, както трябва, и ако аз не съм толкова добра в това, в което той беше, то нека бъде волята Божия. Ето един подарък, който искам да ти дам и да ти пожелая добре да го използваш.“ Подала му едно копие.

„Ето копието, което прониза моя син Асбьорн, още има кръв по него и за теб ще бъде лесно да си представиш как съвпада то с раната, която ти видя в тялото на Асбьорн, сина на твоя брат. Ако искаш да постъпиш като мъж, нека това копие да излети от твоята ръка и да се забие в гърдите на Улав Дигре. И бъди сигурен, че ако не отмъстиш за Асбьорн, всеки ще ти се надсмива.“ После тя се обърнала и се отдалечила. Туре толкова се разстроил, докато тя му говорела, че не могъл да каже нищо в отговор. Той не усещал, че стиска копието, не виждал дружината си, хората му го подкрепяли, за да се качи на кораба. Докато не се намерил на кораба, не осъзнавал нищо. Копието било леко, с гравюри на инкрустираната със злато дръжка. Туре и хората му отплавали с помощта на веслата към родината си Бяркьой.

Осмюнд и дружината му продължили пътя си, докато стигнали в Тронхайм при крал Улав. Осмюнд разказал на краля какво преживял по пътя, а Карле станал водач на кралската дружина. Осмюнд и той се сприятелили. Но думите, които Карле и Осмюнд разменили помежду си, преди да бъде убит Асбьорн, не останали тайна, защото самите те ги повторили пред краля. Винаги обаче се случва всеки да има по един приятел между неприятелите си; там също имало човек, който запомнил всичко и отишъл при Туре Хюнд.

124. Към края на пролетта крал Улав подготвил корабите си и през лятото отплавал към южната част на страната. Той свикал бондите на тинг, наложил мир в страната и покръстил хората.

Събрал кралските данъци навсякъде, откъдето минал. През есента заминал към границата. Покръстил хората от големите селища, уредил и въпроса със законите в цялата страна. Поставил под своя власт и Оркньой, както вече писахме. Изпратил също съобщения в Исландия и Грьонландия, където си създал много приятели, както и на Фаарьой.

Крал Улав дарил дървени трупи за строежа на църква в Исландия и тя била издигната в Тингвелир, където се събирал Алтингът на страната. Той изпратил и една голяма камбана, която все още се намира там. Това станало, след като исландците приели законите си и под влиянието на краля християнството заляло цялата страна. След това мнозина знатни люде от Исландия дошли при крал Улав и станали негови приближени. Това били Туршел Еюлвсон, Турлайк Буласон, Турд Колбайнсон, Турд Бурксон, Тургайр Ховардсон и Турмод Колбрюнарскалд. Крал Улав изпратил приятелски дарове на много от хьовдингите в Исландия, а в замяна те му изпратили предмети, които можело лесно да се намерят в Исландия и щели да бъдат ценни за краля. Но зад този знак на приятелство, който кралят дал на Исландия, се криели много други неща, които едва по-късно излезли на бял свят.

125. През лятото, когато крал Улав изпратил Турарин Невюлвсон с мисия в Исландия и Турарин потеглил с кораба си от Тронхайм, кралят също заминал и го придружил до Мьоре. Оттам Турарин отплавал в открито море и случил на попътен вятър; плавал осем дни до Исландия и се приближил до брега при Ейрарбаки. Той веднага отишъл на Алтинга и стигнал точно в момента, когато хората се събирали в селището Логберг; Турарин се отправил натам.

Когато бондите обявили решенията на тинга, Турарин взел думата: „Преди няколко нощи се разделих с крал Улав Харалдсон. Той изпраща на всички хьовдинги тук в страната, на управителите, както и на целия народ — мъже и жени, млади и стари, богати и бедни, своите благопожелания и благословия, и заявява, че желае да бъде ваш крал, ако вие искате да бъдете негови поданици и тогава всички ще бъдем приятели помежду си и ще си помагаме.“ Хората отговорили вежливо на думите му, че всички ще са радостни да станат приятели на краля, ако той пожелае да е приятел на народа на тази страна.

Тогава Турарин продължил: „Кралят ви поздравява и иска да помоли хората от север за една услуга — ако те желаят, да му дадат острова, наречен Гримси, намиращ се извън Еяфюрд, или част от него. В замяна той ще дари такива ценности от своята страна, каквито народът поиска. Кралят изпраща поздрав на Гюдмюнд от Мьодрювелир и го моли да се заеме с уреждането на въпроса, защото е чувал, че Гюдмюнд е този, който решава нещата.“ Гюдмюнд отвърнал, че с удоволствие ще приеме приятелството на крал Улав: „И мисля, че за мен това струва повече от този остров или парчето земя, за което той ме моли. Кралят обаче не е разбрал правилно — нямам по-голяма власт от останалите тук, за да реша този въпрос. Затова аз и хората, които биха имали най-много полза от острова, ще се срещнем, за да обсъдим въпроса.“ И всички си тръгнали.

След това норвежците обсъдили предложението на краля. Всеки един казал мнението си. Гюдмюнд бил за това да се удовлетвори молбата на краля и много от хората го подкрепили. Един мъж обаче попитал защо брат му Айнар мълчи. „Ние смятаме, че той е най-вещ от всички по повечето въпроси“ — казали те.

Тогава Айнар взел думата: „Аз не съм се изказал, защото никой не ме е попитал за мнението ми, но ако трябва да го кажа, по-добре е за народа ни да не се обвързва чрез скъпи дарове с крал Улав и всички тези задължения, които той налага на норвежкия народ. Това е обвързаност, която ние не искаме да поемем нито върху себе си, нито върху нашите синове, нито върху всички наши родове, които са се заселили в страната ни. А от тази обвързаност ние никога няма да се отървем. Нека предположим, че кралят е добър човек, в което аз наистина вярвам; след това ще стане, както обикновено става при смяна на кралете; те не са еднакви — едни са добри, други са лоши. И ако народът в страната иска да бъде свободен, както преди, единственото решение е да не се дава възможност на краля да сложи ръката си върху нас нито като му дадем земя, нито като му отговорим на предложението за плащане на данъци, което би ни превърнало в негови верноподаници. Ще бъде любезно, ако хората, които имат желание за това, изпратят на краля приятелски дарове — ястреби, коне, платна за кораби и други полезни неща, защото човек жъне добрини, когато печели приятели. Ако става въпрос за Гримси, трябва да кажем, че там няма нищо, което става за храна, но там може да бъде разположена войска, и ако това е чужда войска, която отива там на дългите си кораби, мисля, че на много бонди ще им стане тясно около врата.“

Когато Айнар представил истинското положение, целият народ се съгласил с него и потвърдил, че това никога не бива да се случва. За Турарин вече било ясно какъв ще е резултатът от неговата мисия.

126. На следващия ден Турарин отишъл в Логберг и още веднъж държал реч пред хората, като казал следните думи: „Крал Улав изпрати вест на приятелите си в тази страна и спомена Гюдмюнд Еюлвсон, Снуре Гуде, Туршел Еюлвсон, рецитатора на закони Скафте и Туршел Халсон. Той ви кани да отидете при него и да приемете приятелството му. По-нататък той заръча да не се бавите, ако цените неговото приятелство.“ Те отговорили на словата му, като благодарили на краля за поканата, но казали, че ще съобщят на Турарин дали искат да заминат, след като се посъветват помежду си и разговарят с останалите.

Когато започнали да обсъждат въпроса, всеки от хьовдингите изказал мнението си за това пътуване. Снуре Гуде и Скафте смятали, че не трябва да се рискува толкова много, като заминат едновременно всичките главните управници на Исландия в Норвегия; казали, че това по-скоро ги навежда на мисълта, за която говорил Айнар — че кралят би упражнил някакъв натиск върху исландците, ако му се удаде такава възможност. Гюдмюнд и Туршел пожелали да се отзоват на поканата на крал Улав и смятали, че ще се върнат с чест и слава от това пътуване. След като обсъдили въпроса помежду си, решили да заминат, но всеки да остави заместник, който да управлява вместо него. Така тингът приключил. Обаче през лятото това пътуване не се осъществило:

През същото лято Турарин отплавал обратно за родината си и пристигнал при крал Улав през есента. Разказал му как се развили нещата и че хьовдингите, които е поканил, ще пристигнат лично или ще изпратят синовете си.

127. Пак през същото лято по покана на крал Улав в Норвегия пристигнали рецитаторът на закони Гиле, Лайв Осюрсон, Туралв от Димюн и много други богати бонди от западната част на Фаарьой. Трон от Гата също се приготвил да замине за Норвегия, но точно преди да тръгне, се разболял тежко, не могъл да стане от леглото и останал в дома си.

Когато фаарците пристигнали при крал Улав, той ги повикал веднага на разговор. На срещата им казал какво е имал предвид с поканата и че иска данъци от Фаарьой. Освен това предлага фаарците да приемат законите, които щял да им даде. Станало ясно, че кралят иска от дошлите при него фаарци гаранция, че ще се обвържат с това споразумение чрез клетва; кралят предложил онези от тях, които смятал за най-влиятелни, да получат висок пост и неговото приятелство. От думите на Улав фаарците разбрали, че не се знаело какво може да се случи с тях, ако не се съгласят с условията на краля. Те много пъти се събирали и обсъждали въпроса, докато стигнали до някакво решение, и накрая кралят все пак получил онова, което искал. Лайв, Гиле и Туралв станали приближени на краля и влезли в кралската дружина, а всички други се заклели на крал Улав да спазват закона и поземленото право, въведени от него на Фаарьой, и изплатили данъка, който той поискал. След това фаарците се приготвили за път към родината си. Преди да се разделят, кралят им поднесъл приятелски дарове и тези, които станали негови поданици, заминали веднага, щом се приготвили.

Кралят наредил да се приготви един кораб и събрал екипаж. Изпратил свои хора на Фаарьой, за да съберат данъците, които населението трябвало да му плати. Подготовката за път доста се забавила и за това пътуване се знае само, че корабът никога не се завърнал. През цялото лято не пристигнал никакъв данък от островите и не е известно дали някой изобщо е събрал данъците от Фаарьой.

128. През есента крал Улав заминал за Викен. Той изпратил предварително съобщение в Опландия, с което нареждал да се приготвят приходите от земите, а после се съобщавало, че имал намерение да обиколи цялата Опландия през зимата. Той тръгнал на път и презимувал в Опландия, като обикалял по пиршествата. Кралят оправил всичко, за което имал сведение, че не било в ред, и укрепил основите на християнството там, където имало нужда.

Когато кралят бил в Хедмарк, Шетил Калв от Рингнес предложил брак на Гюнил, дъщерята на Сигюрд Сир и Оста; Гюнил била сестра на крал Улав и кралят трябвало да отговори на предложението и да уреди сватбата. Той се съгласил да даде ръката на сестра си, защото знаел, че Шетил е от знатен род, богат, умен и способен вожд. Бил стар приятел на крал Улав, както вече беше разказано. Всичко това спомогнало кралят да одобри този брак и Шетил получил ръката на Гюнил. Улав присъствал на сватбения пир.

После кралят заминал на север към Гюдбрандсдал по пиршества. Там живеел Турд Гютормсон в имението си Стайг. Турд бил най-влиятелният човек в северната част на долината. Когато той и кралят се срещнали, Турд предложил брак на дъщерята на Гюдбранд, която била леля на Улав по майчина линия. Отново кралят бил човекът, който трябвало да отговори на предложението, и след като обсъдили този въпрос, двамата решили да започнат приготовления за сватбата. Така Турд получил ръката на Исрид. След това станал доверен приятел на крал Улав, както и мнозина приятели и роднини на Турд, които в повечето случаи се вслушвали в думите му.

През пролетта крал Улав заминал за Тотен и Хаделандия, а оттам за Рингерике и Викен. Той пристигнал в Тьонсберг и останал, докато траел големият пазар. После наредил да приготвят корабите му. Кралят се движел с голяма свита.

129. През същото това лято по покана на крал Улав при него от Исландия пристигнали Стайн — синът на рецитатора на закони Скафте, Турод — синът на Снуре Гуде, Геле — синът на Туршел, и Егил — синът на Сидю-Хал, който бил брат на Тущайн. Гюдмюнд Еюлвсон бил починал през отминалата зима. Веднага щом им се удала възможност след пристигането им, исландците отишли при крал Улав. Той ги приел любезно и те останали при него.

През същото лято кралят разбрал, че корабът, който изпратил за данъци на Фаарьой, изчезнал и никой не бил чувал да е спирал някъде по брега. Кралят подготвил и изпратил друг кораб, за да прибере данъците. Екипажът се отправил към открито море, но и за него не се чуло нищо повече. Хората само изказвали предположения къде може да са се дянали двата кораба.

130. Кнют Велики, когото някои наричали Кнют Стария, по онова време бил крал на Англия и на Дания. Той бил син на Свайн Тюгешег Харалдсон. Неговият род властвал дълги години в Дания. Харалд Гормсон — дядо по бащина линия на Кнют, поел властта над Норвегия след смъртта на Харалд Гюнилсон и получавал редовно данъци от тази страна. Той оставил ярл Хокон да я управлява вместо него. Датският крал Свайн, също син на Харалд, властвал над Норвегия и оставил ярл Айрик Хоконсон да управлява от негово име страната. Айрик и брат му Свайн Хоконсон я управлявали после, чак докато ярл Айрик загинал в Англия по времето, когато неговият роднина Кнют Велики изпратил да го повикат; след смъртта на Айрик неговият син ярл Хокон останал да управлява Норвегия; Хокон бил сестрин син на Кнют Велики, роднина на Айрик. А когато Улав Дигре дошъл в Норвегия, той първо заловил ярл Хокон и го отстранил от властта, както беше описано вече. Тогава ярл Хокон заминал при вуйчо си Кнют и останал при него през цялото време, докато ние извървяхме дългия път дотук в тази сага.

Кнют Велики спечелил Англия в битка. Той положил много усилия народът на тази страна да му се покори. Когато решил, че има пълна власт над страната, Кнют започнал да мисли за това, върху което смятал, че има права — за едно кралство, над което все още нямал власт, а това било Норвегия. Той смятал, че има наследствено право на власт над цяла Норвегия, а Хокон, сестриният му син, имал право само на част от нея. Освен това му хрумнало, че я бил изгубил доста срамно. Една от причините Кнют и Хокон да не предявят претенциите си към Норвегия била, че когато в началото Улав Харалдсон дошъл в страната, цялото селячество се надигнало като един човек и поискало Улав да стане крал на страната. Но след това народът сметнал, че под неговото владичество не е достатъчно свободен, за да си решава сам съдбата; някои се опитали да избягат от страната; много знатни хора заминали при крал Кнют, синовете на знатните оделсбонди също. Те се предавали по една или друга причина и всеки, който отивал при крал Кнют с молбата да стане негов поданик, си тръгвал с пълни шепи със злато. При крал Кнют можело да се види разкош като никъде другаде, там имало ежедневно много хора; къщите, в които живеел кралят, били прекрасни.

Кнют Велики получавал данъци и налози от най-богатите страни на севера и тъй като имал по-големи доходи от другите крале, плащал на хората си повече, отколкото те на своите. В цялото му кралство царял мир и никой не смеел да го нарушава. Народът в страната бил спокоен; за хората важало старото поземлено право. Ето защо Кнют бил известен и почитан във всички страни. А сред онези, които идвали от Норвегия, мнозина се оплаквали от липса на свобода, за което обвинявали крал Улав, а други давали на краля сам да разбере, че норвежците са готови да минат под владичеството на крал Кнют и ярл Хокон, както и да получат свободата си от тях. Ярлът одобрявал тези приказки, той ги предавал на краля и го молил да разузнае дали крал Улав иска да остави кралството си на тях двамата или ще се съгласи на някакъв договор за делба. По него време мнозина подкрепяли ярла.

131. Кнют Велики изпратил пратеници от Англия в Норвегия. Те били прекрасно облечени, носели писма с подписа на Кнют, краля на Англия. Те пристигнали при краля на Норвегия Улав Харалдсон в Тьонсберг през есента. Когато известили на краля, че са дошли пратеници от Кнют Велики, той се ядосал и отсякъл, че Кнют няма защо да изпраща хора със задача, полезна само за него или неговите хора. Изминали няколко дни, докато пратениците влезли при крал Улав.

Когато получили разрешение да разговарят с него, те се явили пред краля с писмото на крал Кнют и му предали устното съобщение, което придружавало писмото. Според него крал Кнют смятал Норвегия за свое владение, защото предците му са властвали над кралството в миналото. Но тъй като крал Кнют искал да има мир между всички страни, той нямало да тръгне с войска срещу Норвегия, ако се намери някакво друго решение. Щом крал Улав Харалдсон искал да бъде крал на Норвегия, той трябвало да дойде при крал Кнют и да получи от него правото да управлява страната, както и да стане негов поданик, като се задължи да плаща същите налози, каквито плащали ярлите, управлявали страната преди него. После те подали писмото, а в него пишело почти същото.

Крал Улав отговорил: „Чувал съм да се разказва в старите легенди, че Горм, датският крал, бил смятан за много добър за народа, а той управлявал само Дания. Датските крале след него обаче решили, че това кралство не им е достатъчно и се стигнало дотам, че Кнют управлява Дания и Англия, завзел е голяма част от Шотландия, а сега има претенции да вземе и земята, която аз наследих от моя род. Той трябва веднъж завинаги да сложи мярка на алчността си или може би възнамерява да управлява сам целия Север. А дали не иска сам да изяде цялото зеле в Англия? По-скоро ще му се наложи да направи това, отколкото да ме накара да му поднеса главата си на тепсия или да му засвидетелствам каквото и да е подчинение. Ето защо вие ще му предадете думите ми: аз ще защитавам Норвегия на живот и смърт и моето кралство няма да плаща данък никому!“ След тези думи пратениците на крал Кнют си заминали недоволни от обрата, който взели нещата.

Скалдът Сигват бил при крал Кнют и кралят му подарил златна гривна, която тежала половин марка. По същото време при крал Кнют бил и Берсе Скалдторвюсон. На него крал Кнют подарил две златни гривни, всяка от които тежала по половин марка, и в добавка му дал един хубав меч. А Сигват съчинил това:

Кнют носи печата

на голямото дело.

Пищно украси ръцете

и на двама ни с теб, Мечо^[229],

когато отидохме при него.

На теб марка или повече

от злато даде

и хубав меч.

Аз половината от всичко туй получих.

Но Бог сам се разпорежда за нещата!

Сигват се сприятелил с пратениците на крал Кнют и от тях научил много новини. Когато ги попитал за пътуването им, те му разказали за разговора с крал Улав и за резултата от мисията си. Пратениците казали, че крал Улав приел с негодувание техните думи. „Но ние не разбираме — оплакали се те — откъде взема толкова дързост, та да отказва да стане поданик на крал Кнют и да замине при него. Това беше най-умното, което можеше да стори, защото крал Кнют е толкова добър, че ако има хьовдинги, които му се противопоставят, той им прощава всичко, щом те дойдат при него и склонят глави. Неотдавна пристигнаха двама крале от Фифе в Шотландия и той преглътна цялото си възмущение от тях, даде им земите, които са притежавали и преди, като прибави към тях и големи приятелски дарове.“ Тогава Сигват съчинил:

Чужди владетели от Фифе

поднесоха на Кнют своите глави.

Мир поискаха да купят.

А Улав никога не продаде

на ни един човек в света

своята глава.

Дигре често печелеше победи.

Пратениците на Кнют заминали за родината с помощта на силен попътен вятър в морето. Отишли те при краля и му разказали всичко, като предали решителните думи, които произнесъл крал Улав пред тях на раздяла. Крал Кнют отговорил: „Крал Улав греши, като мисли, че искам сам да изям цялото зеле в Англия. Бих искал да го накарам да забележи, че в гърдите ми има друго, което няма нищо общо със зелето. Той трябва да знае, че към него ще се отправят ледени заповеди от всяко едно от моите ребра.“

Същото лято от Норвегия при крал Кнют пристигнали Аслак и Шалг, синовете на Арлинг от Яарен. Те били добри приятели на краля, защото Аслак бил женен за Сигрид, дъщерята на ярл Свайн Хоконсон; те и ярл Хокон Айриксон били братовчеди. Крал Кнют устроил големи пиршества в чест на двамата братя.

Допълнителна информация

$id = 6947

$source = Моята библиотека

Издание:

Снуре Стюрлюсон. Саги за кралете на Севера 1

Норвежка. Първо издание

Редактор: Мария Дерменджиева

Технически редактор: Димитър Матеев

Коректор: Валентина Меродийска

ISBN: 954-509-246-7

Военно издателство, София, 2003

 

Snorres kongesagaer

© Gyldendal Norsk Forlag A/S 1979

 

© Румяна Колева Сиромахова — превод от норвежки език, 2003

© Иван Русев Маразов — автор на предговора, 2003

© Халфдан Егедиюс, Кристиан Крог, Герхард Мюнте, Айлиф Петерсен, Ерик Вереншьолд, Вилелм Ветлесен — художници на илюстрациите

 

Формат 70×100/16

Печатни коли 24,50

Печат „Военно издателство“ ЕООД