Nous sommes garrotès! Plus de nations soeurs!
Et je prèdis l’abime a nos en vahisseurs!
Вярвам. Вярвам в нещо в небесата,
вярвам в истината и в доброто,
черен е триумфа на лъжата,
низка е победата на злото.
Вярвам. Вярвам, родино, и в тебе:
не е този — друг е твоят жребий,
дни по-други готви ти съдбата,
вярвам в нещо в небесата.
Разум висши или висша воля
то е — но то види, милва, блъска,
рано-късно своя лик оголя
и зари ил мълний страшни пръска.
Каина на съд ужасен вика,
Юда — на върбата го увисва
и троши ръката, що подписва
смъртен приговор над мъченика.
Има бог правдив. Той дига, сваля.
Бди над слабий, силния струпаля…
И ти, Майко, героиньо мила,
вярвай в себе — вярата е сила!
Подигни главата! Не унивай,
твоята звезда високо свети,
тя ще свети и през вековете,
знамето в душата си не свивай!
Имаш в що да вярваш: в твойта младост,
в твойто здраве — на живота радост,
в твойте мишци, труд, полети смели,
в силите духовни, в теб назрели;
имаш нещо по-велико: Твойто
право! Правото, мощ несломима,
херувима с огнен меч, чрез който
в бой и с ада си непобедима!
При надеждите, що нас окрилят,
при теглата от погрома лют,
при бедите, дето се засилят —
да засилим устрема към труд.
Да работим! Да работим смело:
с мишци, с нерви, със ръце и с ум!
Нек се чуй у нази живо дело:
бодрящий на работата шум.
Да работим! Тази славна дума
нека екне кат камбанен звън,
нека стряска къщата и друма,
нека сепне спящий тежък сън.
Да работим! Нека дигнем знаме
с тая дума и вървим напред…
Труд! Спасеньето от робство там е,
идеал е той на новий свет.
Да работим! Имаме широки
поприща за славен, спорен труд,
бедност няма в него — срам жестоки.
Няма стид под неговия скут.
Да работим! На бащите наши
добродетелта да продължим,
техний пот почтен да ни не плаши —
всичко ний на тоя пот дължим.
Да работим! Мързелът е страшен,
мръсен блуд с живота и с умът,
мързелът е враг, другар всегдашен
на теглата, брат е на срамът.
Да работим! Няма тук оръжье
по-велико, силно от труда,
само то е вярно и не лъже
и победоносно е всегда.
Да работим! Бедствията бягат
при труда и прав е наший друм,
хленч, сълзи в дни тежки не помагат,
а десници здрави с бодър ум.
Да работим дружно и съгласно,
ден изгубен е изгубен век,
на живота ни в морето бясно
труд е наший Ноевий ковчег!