С Училището мило се разделяме.
Усмихва ни се ведро пролетта…
Дойдохме — малки, плахи, неуверени.
Но вече сме с разперени крила…
Учителко добра, не ни оставяйте!…
Растяхме тук — с уроци и игри.
Лудувахме, споделяхме си тайните.
И станахме приятели, нали?…
Сега стоим, облечени тържествено.
С тъга и с благодарствени цветя…
Пред нас блещука лятото божествено.
И ние ще блестим като слънца.
Навярно след раздялата е срещата —
с простори свежи, с нови светове…
И нека да живее в нас надеждата,
че път към красотите ни зове!…
Да бъде топло, радостно в очите ни!
Да пазим светлодетските искри!…
Довиждане, Училище, Учители!
Довиждане, Приятели добри!…
(Вариант на стихотворението, включено в читанката за I клас на издателство „Булвест 2000“).
Здравей, Училище! И слънчево бъди!
Душите просветлявай с паметни следи!
Живейте волно, в Добропътия, деца!
Носете нежноцветна обич, красота!…
Учители, пътеводители добри,
с любов дарявайте познания-искри!…
И нека да запазим вечния стремеж
светът ни да е мирен, смислен, чист и свеж…
Светлей, Училище! Будител ни бъди! —
Да знаем Пътя към духовни висоти…
Да може пак да ражда нашата страна
достойни личности, деца от светлина!…
юли 2016 г.
Както грее Слънце благотворно в небесата,
нека да са щедри, топли, слънчеви децата!…
Както скъпоценен мед събрали са пчелите,
тъй да си събирате храната и парите!…
Колкото са белите, красивите снежинки,
нека да си имате по толкова стотинки!…
Колкото са чудните звездици в небесата,
толкова искрици да блещукат и в сърцата!…
Колкото са наредени стоки на пазара,
нека има толкова любов, надежда, вяра!…
Колкото са дневните секунди за реклама,
толкова години да са живи татко, мама!…
Колкото неволи на Земята ни се раждат,
толкова приятелски ръце да ви обграждат!
Както са цветята росни, свежи и красиви,
нека сте усмихнати, свободни, обичливи!…
Нежно, вълшебно си ти,
Цвете!
С ласкави, живи очи
светиш.
В теб красотата блести
с трепет.
Раждаш любов и мечти…
Мило щурче ти шепти
вечер.
Сутрин роса те роси,
Цвете.
Слънце те гали с очи,
шепне:
„Цвете, щастливо бъди!“…
Топлиш ни с дъх нежносвеж,
Цвете.
Жажда за вечен цъфтеж
в теб е…
Ти си любимо дете,
Цвете.
Радвай душите с мечти!…
Някога, в забравено селце,
се родило Златното дете.
С чудна дарба и с душа богата —
то общувало дори с цветята…
— Здрасти! Как си, хубаво Лаленце?
— Радвам се на Слънцето, детенце!…
— Как се чувстваш, Карамфилче бяло?
— Ах, сърцето ми е разцъфтяло!…
— Радостна си, Теменужке мила.
— Дъщеричка ми се е родила!…
И с дръвчета, птици и зверчета
светло разговаряло Детето.
— Хубавееш, Ябълко зелена…
— Мисля си… ще стана ли червена…
— Хей, какво ти е, Кайсийке вкусна?
— Ох, напуках си едната устна!…
— Нещо днес намусена е Дрянка.
— Иска ми се да поспя на сянка…
— Щъркели, добре дошли сте тук!
— Ех, горещо стана ни на юг…
— Хей, защо така си хукнал, Зайко?
— Чух, че пукна съчка, мила майко!…
— Как си днеска, Лисо хитроумна?
— Нещо любопитно пак ми хрумна…
И растяло Златното дете —
с добродушно, слънчево сърце.
Вдъхвало любов, мечта крилата —
да ценим Природата, Земята!…
Да празнуваме с децата —
мили, слънчеви души!…
В тях живее красотата.
И надеждата цъфти…
Топлолятно щастливейте,
грейте с радостни лица!…
Нека всяко детско цвете
да събужда обичта!…
31 май 2016 г.
Вчера заразказва Бени:
— Срещала съм извънземни! —
Криворъки, кривоноси.
И с очи мълниеносни…
Искаха да ни убият!
Мама хвърли им чиния.
А баща ми ги уплаши.
С пръст и пепел ги напраши…
Закрещяхме като луди.
После… После се събудих…
Отговори Маргарита:
— Много си въобразителна!…
— Извънземни? — каза Слави. —
Тате филм за тях направи!…
Позасмя си хитро Хриси:
— Дядо пък ги е измислил!…
14 юли 2016 г.
Децата се радват, вълнуват,
че детските книги празнуват.
Очите, лицата им светят —
че днес им гостува поетът…
С любезни слова госпожата
посреща твореца приятен.
Със стихове той се представя.
Душата си топло раздава…
А умни деца, свежолики,
го питат: „Как раждат се книги?“…
„Къде?“… „Колко?“… „Трудно?“… „Кога ли?“…
Творбите дали преживял е…
И празничен дух, светлочуден,
сияе… Животът е буден!…
А гостът стои пред въпроса:
дали е пристигнал от Космоса…
25 май 2016 г.
Деца, аз имах детство скромно, цветно.
Природно. Радостно. Безинтернетно…
Общувах волно с хора, книги, птици.
Мечтаех за неща прекрасни, чисти…
Стараех се добри дела да върша.
И истината, правдата да търся.
Да бъдеш доброделец — не е лесно.
Но е достойно, благородно, честно…
Деца, за да живее Светлината,
светлейте! И избягвайте лъжата!…
Растете — здрави, бодри, отзивчиви,
човечни, истински, добролюбиви!…
април — юли 2016 г.
Дете мечтало — с мисли бистри, живи —
да бъдат всички радостни, щастливи…
То виждало — игри и състезания
пораждат злоба, страхове, страдания…
Завиждат, спорят, плачат победените.
Спечелилите са преуморени…
Детето казало на госпожата:
„Госпожо, искам да ви дам задача! —
Да ни предлагате игри, в които
да чувства всеки, че е победител.
И никой да не пада, да не страда…
За всички ни да има по награда.
Задружно да положим ум и сили,
за да живеем щедро в Добромирия!“…
Помня своя детски свят,
пълен с обич и игри…
Чудна птица ми разкри
път просторен и крилат…
Не изпитвах алчен глад
за имоти, за пари…
И с приятели добри
бе животът свеж, богат…
С топлочувствия летях
към незнайни бъднини…
Детска птицо, долети!
Дай ни волност, вяра, смях!…
Нека в детските сърца
добротата да блести!
Да се раждат красоти…
Да светлее обичта!…
13–22 юни 2016 г.
Дали, дете, крилато мислиш ти? —
Земята откога ли се върти?…
Дали залязва Слънцето за всички?…
А страдат ли животни и тревички?
Дали звездите през деня си спят?
Дали заради нас вали дъждът?
Моретата дали се уморяват?
Дали скалите стари остаряват?
Дали и колко глупостта тежи?
Не може ли животът без лъжи?
Дали за нас пчеличките работят?
По-скъп ли е от здравето имотът?
Дали и как измерва се умът?
Къде ли е на вятъра домът?
Дали и колко струва честността?…
Мислете, умно питайте, деца!…
27 юни 2016 г.
Много е работна мама!
Тя работи в Интернета.
Храни се с мечти, с реклами…
И я черпят с питиета…
Фейсбук-фирма мама има.
Шеф е на хиляда души!
С мъдрости им дава пример.
И на мислене ги учи…
Мама всеки ден се бори
с нерешените проблеми.
Често разговаря, спори
с политици, с извънземни…
Доста е заета мама!
От зори до мрак работи.
Затова баща си нямам.
И сме толкова самотни!…
10–11 юли 2016 г.
Две деца в гора са вървели
и на поляна се спрели.
Стара мечка ги е видяла,
радостно тя се засмяла:
„Що да сторя с тези дечица,
хубави като росица?
Я да взема мили детенца,
че си загубих меченца!“…
Две деца на мечка говорят,
плачат, горещо се молят:
„Нека у дома да се върнем! —
С мама и с татко да бъдем!“…
Стара мечка гали децата.
Води ги тя през гората. —
„Хайде, у дома си вървете!
Живи и здрави растете! —
Че деца за майка, за татко
по-скъпи са и от злато!“…
Отронва се детско цветче.
Отлита и то за чужбина…
В очите тъга се чете…
И есенно плаче Родината…
Не може ли тук да цъфтим —
в градината „Българоцветия“?…
Да минем през огън и дим.
И родният дух да ни свети…
Ще дойде ли тук Пролетта —
децата-цветя да погали?…
Отронват сълза след сълза
очите на Майка България…
Казва горделиво Надка:
„Мама вече е канадка!“
Гордо отговаря Зойка:
„А пък мама — французойка!“
Не остава по-назад Илия:
„Моят татко е в Русия!“
Става и се хвали Зарка:
„Майка ми пък е швейцарка!“
Тупа се в гърдите Дани:
„Тате пък е англичанин!“
Ето, хвали се и Сийка:
„Майка ми е австралийка!“
Силно, гръмко виква Станка:
„Мама е американка!“
Отговаря скромно Дария:
„Ние пък сме си в България!“…
Обича Валя да се хвали.
Галина — слънце да я гали.
Обича Гошо да намига.
А Таня — да си купи книга.
Иван — балони да надува.
А Петя — волно да пътува.
Обича да лудува Слави.
А Никодим — добро да прави.
Розалия — да се подмазва.
Мария — сладко да приказва.
Обича музиката Кичка.
Елица — приказна горичка.
Борис — локуми да разтяга.
А Крис — на мама да помага.
Денис — по филми да въздиша.
А аз пък — стихове да пиша…
Лапа Пепи, лапа Пепи —
цяла торта — с пълни шепи.
И изцапа си лицето,
боядиса си ръцете…
После Пепи пи бозица.
Хапна баница. И пица…
Тъй стомаха си препълни.
Още малко — ще повърне…
И на стола се разклати.
Вика „мама“, вика „тати“…
Панталона си изцапа…
Тъй е — който много лапа…
— Имате ли тук малини?
— Да. Желаете маслини?…
— Имате ли кроасани?
— Да, продавам патладжани…
— Давате ли портокали?
— Да, предлагаме чували…
— А да имате банани?
— Има. Искате буркани?…
— Правите ли тук мекици?
— О, продаваме паници…
— Имате ли макарони?
— Ами имаме… лимони…
— Трябва ми кило кайсии.
— Да бе, даваме кесии…
— А да имате суджуци?
— Да, останаха… боклуци…
Деца-усмивки, мили, умни…
Ех, някои са грешнодумни…
— Дечица, напишете „клон“!
Зорница бързо писа: „кон“.
— Деца, сега пишете: „трънка“!
Делян разбрал е грешно: „дрънка“.
— А как се справихте с „творба“?
Написа Монито: „торба“.
— Наред е думичката „птица“.
Но Веселка сгрешила: „пица“.
— Внимавайте със „самота“!
Асен написа: „срамота“.
— Деца, сега пишете: „пътен“!
А Крисито написа: „мътен“.
— Дали се справихте с „гора“?
Написал е Стоян: „кора“…
— Накрая ще завършим с „чушка“.
А Душка пък написа: „пушка“…
май — юли 2016 г.
— Кой се губи в Интернета?
— Ами… сигурно Венета.
— Кой играе все на карти?
— А, това е дядо Марти!
— Кой ли свири на пиано?
— Зная, зная — чичо Ваньо!
— Кой пече се на балкона?
— О, съседката Симона.
— Кой отива в магазина?
— Ами леля Катерина!
— Кой е счупил пак играчка?
— Ох, приятелката Ачка!
— Кой е скъсал тук дивана?
— Ами… котката Ивана!
— Кой ще ходи на почивка?
— Аз — усмихнатата Ивка!…
— Поставям буква П пред ЯНА —
така се образува ……………………….
— А аз добавям И към ГРИВА —
че по-добре да е ……………………….
— Когато има В пред НОС —
така се получава ……………………….
— Виж, Г със Д сменя ли в ГУМА,
ще се получи нова ……………………….
— Изваждам бързо Б от БРАДВА —
и ето думичката ……………………….
— Щом Г със К сменя в ГРАДА,
ще си помислят, че ……………………….
— Поставям ПО до МАГ и АЛО —
аз вече имам ……………………….
— Когато има РОД пред ИНА,
ще свети думата ……………………….
— Сега да сложим У пред РОК —
и получаваме ……………………….
— Намери ми рима на „чертая“!
— Ами откъде да ……………………….
— Намери ми рима на „голяма“!
— Трябва да попитам ……………………….
— Намери ми рима на „посея“!
— По-добре да се ……………………….
— Намери ми рима на „чиния“!
— Трудно е да я ……………………….
— Намери ми рима на „мекица“!
— По-добре да хапна ……………………….
— Намери ми рима на „колана“!
— Ще потърся под ……………………….
— Намери ми рима на „парцали“!
— Мишките са ги ……………………….
— Намери ми рима на „Луната“!
— Тя за мен е ……………………….
* * *
Не бързайте! Ума си отворете!
И след това ……………………….
Вчера каза госпожата —
да се пазим от ……………………….
Моли се на дядо Соня:
"Дядо, хайде да те ……………………….
Дъжд се спусна над поля,
хубаво ги ……………………….
Купила е баба Ана
за децата два ……………………….
Щом градушка завали,
дали земята я ……………………….
Доста чудят се децата —
кой измислил е ……………………….
Похвали Петко Мара,
че убила пет ……………………….
Може ли с пари, деца,
да си купим ……………………….
* * *
Яке Мартин си избра,
а майка му го …………………….
Имаме свещена крава,
ала мляко тя не ……………………….
Седи маймуната на клон
и чака от човек ……………………….
Прекалила мама Лила —
яденето ……………………….
Хрумна ми идея
как да /си, се/ ……………………….
Неда често бърка „не“ и „да“ —
затова изпада тя в ……………………….
За рождения си ден Ивет
иска да й купят ……………………….
Ало, ало, извинете,
ала повече не ми ……………………….
Щом сте зле със ставите,
трудно е да ……………………….
* * *
Цветя донесе Дима
за учителката си ……………………….
Отлично пресмята Зорничка —
наричат я ……………………….
Все още не знае Рада,
че десет по сто е ……………………….
Милен обяснява на Симеон —
шест нули след едно е ……………………….
Понякога забравя Дочка
накрая да постави ……………………….
Броеница от думи е изречение,
а броеница от изречения — ……………………….
„Л“ със „о“ сменим ли в „плет“ —
получава се ……………………….
Кажете ми местоимение
на думата ……………………….
Измери с линия Петър
точно един ……………………….
* * *
Лети си и си мисли Баба Яга:
„Колко конски сили има моята ………………………“.
Какви ли са вините
на ……………………….
Дълго мислеше Ивета —
да изяде ли две ……………………….
Станка стана в пет без пет
и й се дояде ……………………….
Дрехите на Дени
добре са ……………………….
Доста простаци са снажни
и се правят на много ……………………….
Петя часове наред
играе в ……………………….
Майката на Люска
приготви хубава ……………………….
Кристиян си би шамари —
бе нападнат от ……………………….
* * *
Децата умни и добри са.
Но често бъркат ……………………….
Трябват дарба и умение —
да се съчини ……………………….
Накрая Бойко си призна:
„Боя се, бабо, от ………………………“.
Навярно ще помогне Дани —
загадките да бъдат ……………………….
Ще отгатнеш римите, момче,
ако остро твоят ум ……………………….
Премини реки и планини —
щастието ……………………….
Някои — наместо цвете —
носят камъни в ……………………….
Мечтае си Ванеса
да стане ……………………….
Обича много Злати
салата от ……………………….
* * *
По Земята се въртим,
но дали напред ……………………….
Много хора себе си не виждат,
а завиждат и ……………………….
Доста са, които са с пари.
Малко са, които са ……………………….
Може да си слаб и беден,
ала не бъди ……………………….
Майката и бащата се измориха,
докато задачата на сина си ……………………….
Дали децата поумняват,
ако компютрите ги ……………………….
Стомахът на Стоян е дълбок —
събира по два литра ……………………….
Хората са по-добри, галантни.
Даже към злодеи — ……………………….
Деца, живейте с красотата!
И се пазете от ……………………….
* * *
Мечтаеше си Мима
с писател да се ……………………….
Дете, кажи, нима не те боли,
когато правиш толкова ……………………….
Обича да си хапва Еми
фъстъци, орехи, ……………………….
Вече съм юнак голям
и мога повече да ……………………….
Ех, пораснала е Благовеста —
вече знае две и ……………………….
Лъжата опашата
обикаля по ……………………….
Може ли компютърът, дете,
вместо теб да мисли, да ……………………….
На баба си пожела Станислава —
да е жива, да не се ……………………….
Мечтае Марияна
да нарисува ……………………….
* * *
Пита любопитно Любослава:
„Вятърът не се ли ………………………“.
Въпрос на майка си задава Ива:
„На Слънцето не му ли се ………………………“.
Мравките по пътя си се движат
и питат: „Хората не ни ли ………………………“.
Стана Никодим прадядо,
но сърцето му е още ……………………….
Лилия на майка си прошушна:
„Госпожата ни е ………………………“.
Ех, колко разум е необходим —
проблемите да ……………………….
Похвали се на мама Руми:
„Вече мога да римувам ………………………“.
Бъдете доброутринни, добровечерни,
с красиви чувства, с мисли ……………………….
Нека в детските сърца
да царува ……………………….