Театър на френския класицизъм
Нови преводи

Първа сцена

 

ДОРАНТ

За меч аз замених съдийската си тога

и в този свой стремеж бях подкрепен от Бога.

Така се бях оплел сред хаос от закони,

че и баща ми се показа благосклонен.

5 Я виж, в Тюилери сме вече. В този кът

си дава среща днес на цял Париж цветът.

Ти като кавалер добре ли ме намираш

или новакът в мен натрапчиво прозира?

Ти този град не се мъчи да впечатлиш

10 и да се перчиш, че по модата вървиш.

От туй ме хваща страх.

 

КЛИТОН

                                        Не бойте се. След час

        със поглед завистлив ще гледат тук на вас —

        ликът и станът ви са явно божи дар.

Дори Бартол^[1] не е излъчвал толкоз чар!

15 Тук не един съпруг заради вас ще страда.

Кажете ми дали Париж ви днес допада?

 

ДОРАНТ

Приятен е на вид, макар че строг закон

прогони ме оттук да уча в друг район.

Ти, който си живял все тук, в туй обкръжение

20 и знаеш точно где да търсиш развлечение,

кажи ми как в Париж държат се към жените?

 

КЛИТОН

Таз грижа като фин балсам е за душите —

тъй мъдрите твърдят. Признайте, че с ищах

се будите и все си мислите за тях.

25 Преспали сте една-единствена нощ тука

и се оплаквате, че ви наляга скука.

Изглежда леността ви обезсмисля дните

и искате да ги с любови уплътните.

За разлика от вас, аз вече притежавам

30 предимството дори уроци да ви давам:

за спец минавам тук във този занаят

и целия квартал добре ми е познат.

 

ДОРАНТ

        Не престаравай се. Аз искам да познавам

тук някоя жена, за да се забавлявам,

35 за развлечение да имам срещи с нея,

приятни мигове в Париж да изживея.

Не само за любов дошъл съм в този град.

 

КЛИТОН

Знам, че не бихте се отдали на разврат

и че за вас не са достойни тези дами,

40 които нямат чест и ги парата мами.

Как може свестен мъж с кокетки да общува,

ако със всеки те са склонни да флиртуват

и съблазнително играят им очите?

Към нещо по-добро навярно се стремите.

45 С такива времето напразно си минава

и главоболия това не заслужава.

Вас истински щастлив ще могат да направят

почтените жени. Те трудно се оставят

на волята на друг — не е недопустима

50 развалата при тях, но все пак чест си имат.

От мене, моля ви, не чакайте поука

в общуването си с различни дами тука:

или съвсем не сте новак по тази част,

или пък не съм прав в преценката си аз.

55 Дори и да не се проектът ви нарежда,

във пълния портфейл ще търсите надежда.

 

ДОРАНТ

Клитон, признавам си, че докато аз бях

във град Поатие, на воля там живях:

със куп неща се бях захванал, ала виж,

60 че във Поатие не е като в Париж.

Щом климата смениш, ти трябва метод друг,

туй, що е модно там, не е на мода тук.

Различният език, различното общение

докарват външния човек до изумление;

65 извън Париж все пак той се приспособява

и глуповатият за мъдър там минава.

По-други качества изискват се в Париж,

с достойнства мними май не ще се отличиш,

все хора оправни събрал е преди време —

70 не си ли като тях, той зле ще те приеме.

 

КЛИТОН

Не мисля, че Париж ви е добре познат.

С търгаши всякакви е пълен този град,

повежда те в лош път начесто подлостта,

изложен си безспир на непочтеността;

75 наред със умните, с добрите, няма как

да не попаднеш ти на шмекер и глупак.

Сред бъркотията на тоз град шумен ти

ще срещнеш пришълци със всякакви черти.

Та кой не би признал, че Франция навред

80 предлага и разкош, и задушлива смет.

Приет е всеки в таз уредба непозната

и всеки е такъв, какъвто сам се смята;

най-много се ценят негодниците даже.

Понеже вашият въпрос е твърде важен,

85 аз бих желал да знам дали сте щедър.

 

ДОРАНТ

                                                                        Да.

 

КЛИТОН

Чрез щедрост в любовта ти не една беда

избягнал би, ала отракан все бъди,

че сдържан ли си, знай, това ще ти вреди.

Щом даваш, не мисли какво ще получаваш,

90 дарявай от сърце, каквото и да даваш.

Тук дарът на хазарт е често проигран

или забравен, уж че бил е нежелан,

там щедър дебелак на своята богиня

предлага дар, като че дава милостиня,

95 стремейки се да се хареса, но не вижда,

че с липсата на такт той дамата обижда.

 

ДОРАНТ

С досадници недей претрупва мисълта ми.

Кажи ми имаш ли в града познати дами?

 

КЛИТОН

О, не. Тоз дивеч тук високо е ценен,

100 ала аз знам, че той не е като за мен.

Но нека разберем тозчас коя каква е

от онзи кочияш — за тях той всичко знае.

 

ДОРАНТ

Дали е речовит?

 

КЛИТОН

                                О, колкото си щеш.

Отвори ли уста, направо ще умреш.

Втора сцена

 

КЛАРИСА, препъва се и без малко да падне:

105 Ай!

 

ДОРАНТ

        Туй препъване късмет ми предоставя —

услуга малка бих могъл да ви направя.

Голямо щастие за мен е таз възможност

да ви подам ръка, пленителна госпожо.

 

КЛАРИСА

Нищожен повод. Днес един човек едва ли

110 с тъй дребно щастие могъл би да се хвали.

 

ДОРАНТ

Да, този мой късмет на случая дължи се,

от мене и от вас той явно не зависи;

със привкус странен е — и сладък, и горчив —

и не отрежда ми, уви, дял по-щастлив;

115 аз много го ценя и толкоз ми е нужен,

госпожо, но дали не е той незаслужен?

 

КЛАРИСА

Понеже чувствате известно притеснение,

държа да знаете, че съм на друго мнение:

човек изпитал би наслада по-голяма

120 тогаз, когато той заслуга за туй няма;

по-хубаво е дар на някой да дариш,

а не с „благодаря“ да му се отплатиш.

Човекът радва се на несъмнено щастие,

щом то го осени без негово участие.

125 Заслужената чест е всъщност чест платена,

сполуката, дошла сама, е по-ценена,

таз радост, дето тя ни безвъзмездно дава,

с усилия, уви, се трудно получава.

 

ДОРАНТ

Но аз не бих желал до вашето внимание

130 да се домогна със достойнства и старание.

Цената му я знам, но тъй ви обожавам,

че аз бих бил щастлив и без да заслужавам.

Отказвана ми бе таз радост поначало,

сърцето ми, и скръб, и щастие познало,

135 измъчва се, но то вини случайността,

и срещу вас не бих отворил аз уста.

Не може влюбено сърце да е доволно

от уважение, оказано неволно.

Най-важно в случая е нашто намерение —

140 един жест, уж учтив, извиква и презрение.

Каква утеха аз изпитал бих, за Бога,

щом не приемате сърдечния ми огън?

Какво, че ми ръка подавате в тозчас,

щом до сърцето ви не се докосвам аз?

 

КЛАРИСА

145 Но този огън е за мене съвсем нов —

от първата искра на вашата любов

в сърцето ви за миг пожар се разразява

Тъй бързо моето не се възпламенява,

но щом сте във това душевно състояние,

150 ще се държа към вас със нужното внимание.

Ала признайте си, че със предубеждение

твърдяхте, че към вас отнесох се с презрение

Трета сцена

 

ДОРАНТ

Щом се завърнах от Германската война,

спотириха ме в миг злина подир злина.

155 Измина се една година оттогаз,

във вашия квартал бях денонощно аз,

издирвах ви навред — в салони, по площади,

до късно всяка нощ ви правех серенади

и слава Богу, че възможност се отвори

160 сега за моята любов да поговорим.

 

КЛАРИСА

В Германия сте бил със френските дружини?

 

ДОРАНТ

О, да. Аз всявах страх там четири години.

 

КЛИТОН

Ще спре ли с тез хвалби?

 

ДОРАНТ

                                                Дружините ни млади

извършиха безброй атаки и обсади

165 и жънехме успех единствено тогава,

когато с таз ръка печелех бойна слава.

Във вестника дори туй бяха го отчели.

 

КЛИТОН, теглейки Дорант за дрехата:

Но, господине, туй са врели-некипели.

 

ДОРАНТ.

Мълчи.

 

КЛИТОН

        Бълнувате…

 

ДОРАНТ

                                Ще спреш ли бе, катил?

 

КЛИТОН

170 Нали до онзи ден в Поатие сте бил

и сте от вчера тук…

 

ДОРАНТ на Клитон

                                Я млъквай най-подир!

Та името ми там отекваше безспир!

Ще ви призная, че аз дълго време щях

да служа на тоз дълг най-висш, ако не бях

175 ви срещнал в този град през миналата зима,

когато пламна в мен любов неизразима.

От редкия ви чар бях мигом покорен

и милият ви взор държи ме здраво в плен —

душата си на вас отдадох вече аз

180 и другите неща забравих оттогаз.

Заклетия си враг надвивах смело в бой

и се обезсмъртих чрез подвизи безброй…

Но вече прецених, че туй не ми е нужно,

във случай че на вас аз бих могъл да служа.

 

ИЗАБЕЛА, съвсем тихо на Клариса:

185 Задава се Алсип — ще бъде възмутен.

 

КЛАРИСА, на Дорант:

Ще си доизясним нещата някой ден.

Е, сбогом.

 

ДОРАНТ

                Ама как? Туй сбогом ме сломява.

 

КЛАРИСА

За дълъг разговор днес време не остава.

За нежни ласки аз наистина копнея,

ала налага се да се разходя с нея.

 

ДОРАНТ

Ах, позволете ми, във унес, още миг

да се порадвам на чаровния ви лик.

 

КЛАРИСА

Знай, че от никого не иска позволение

сърце, изпитващо любовно увлечение.

Четвърта сцена

 

ДОРАНТ

195 Иди ги проследи.

 

КЛИТОН

                                Знам как стоят нещата

от кочияша — той ключ няма на устата:

уж бил любовник на Лукреция, която

е по-красива. Тя живее до Палата.

 

ДОРАНТ

До кралския палат?

 

КЛИТОН

                                Да. Другата — и тя е

200 в съседен дом, но той й името не знае.

 

ДОРАНТ

Но нейното, Клитон, не ме интересува.

Щом таз, която ме дълбоко развълнува

и разговаря с мен, Лукреция се казва,

това ми стига — тъй сърцето ми подсказва.

 

КЛИТОН

205 Аз мнението ви по принцип уважавам,

но другата по чар все пак я превишава.

 

ДОРАНТ

Нима? Та тази ли, която не отвори

устата си и две слова не изговори?

 

КЛИТОН

Добре помнете, че ако жената знае

210 кога да си мълчи, голям престиж това е.

Не пада току-тъй тоз висш господен дар,

по чудо слиза той от божия олтар,

ала във разрез е с човешката природа

и за мнозина е мъчителна несгода.

215 Не прави любовта нощта ми по-тревожна,

аз радвам й се там, където е възможна.

Щом знае да мълчи, жената проявява

това, с което ме най-много възхищава.

И като чучело дори да се облича,

220 с първичния си чар все тъй ще ме привлича.

Лукреция е тя — в туй сигурен бъдете.

А таз, която ви плени, я назовете

тъй, както искате. За мен е по-красива

оназ, която днес остана мълчалива.

 

ДОРАНТ

225 Без клетва вярвам в теб — тез доводи ми стигат.

Я виж, че моите приятели пристигат.

Защо им се чете почуда по лицата?

Пета сцена

 

 

ФИЛИСТ, на Алсип:

Какво? Хем песни, хем закуска край водата!

 

АЛСИП, на Филист:

Да, най-добре върви закуската със песни.

 

ФИЛИСТ, на Алсип:

230 Туй снощи ли бе?

 

АЛСИП, на Филист:

                                Да.

 

ФИЛИСТ, на Алсип:

                                        Добре ли бе?

 

АЛСИП, на Филист:

                                                                Чудесно.

 

ФИЛИСТ, на Алсип:

Кой го осъществи?

 

АЛСИП, на Филист:

                                Представа нямам аз.

 

ДОРАНТ, поздравявайки ги:

Ах, колко съм щастлив, че тук се срещам с вас.

 

АЛСИП

Аз също съм щастлив, ще ви прегърна даже.

 

ДОРАНТ

Май разговора ви прекъснах, но ще кажа,

235 че си го позволих, защото сте ми близки.

 

ФИЛИСТ

Правете, щом сте с нас, каквото ви се иска.

 

ДОРАНТ

А за какво бе реч?

 

АЛСИП

                                        За странно увлечение.

 

ДОРАНТ

О, за любов ли?

 

АЛСИП

                                Да.

 

ДОРАНТ

                                        Очаквам продължение,

от любопитство… Бих желал да ми простите

240 тоз недостатък и… да го задоволите.

 

АЛСИП

Говорим за концерт във чест на лична дама.

 

ДОРАНТ

Върху брега ли?

 

АЛСИП

                                Да.

 

ДОРАНТ

                                        Там лумва по-друг пламък.

 

ФИЛИСТ

Понявга.

 

ДОРАНТ

                Вчера ли?

 

                АЛСИП

                                Да, вчера вечерта.

 

ДОРАНТ

Че пламъкът е по-сияен през нощта.

245 А дамата, поне напета ли бе тя?

 

АЛСИП

Говорят, че била с безспорна красота.

 

ДОРАНТ

А музиката?

 

АЛСИП

                        Свръхприятна за душата!

 

ДОРАНТ

Май избор пребогат предлагала софрата?

 

АЛСИП

Тъй казват.

 

ДОРАНТ

                Я виж ти!

 

АЛСИП

                                Чудесно наредено!

 

ДОРАНТ, усмихвайки се:

250 А от кого ли бе това осъществено?

 

АЛСИП

Защо се смеете?

 

ДОРАНТ

                                Защото зная как

ще се учудите, че мой бе този акт.

 

АЛСИП

Как ваш?

 

ДОРАНТ

                Така!

 

АЛСИП

                        И май с любовница сте бил?

 

ДОРАНТ

Че инак празника как бих осъществил?

255 Откакто съм в Париж, цял месец се изниза,

по принцип през деня почти не съм излизал,

но ходех тук и там потайно през нощта

и тъй…

 

КЛИТОН, на ухото на Дорант:

        Говорите безсмислени неща…

 

ДОРАНТ

Млък! Дързостите ти дойдоха ми до гуша.

 

КЛИТОН

260 А мен ме хваща бяс лъжите ви да слушам.

 

ФИЛИСТ, тихо на Алсип:

Какъв шанс, драги мой Алсип! По странна слука

ще срещнете тозчас съперника си тука.

 

ДОРАНТ, към останалите:

Приятели, на вас днес всичко ще разкажа.

Пет кораба наех за хора и багажи:

265 във четири от тях поканих музиканти,

прочули се навред със своите таланти:

в два съда настаних певци и китаристи,

а в следващите два — флейтисти и арфисти.

И песни, и свирни така се извисиха,

270 че целия простор омайно огласиха.

На петия аз бях разстлал зеленина

от свежи клонки с цел да пази хладина

и бях го украсил като за пищен бал

с букети от жасмин и с цвят от портокал.

275 Като за прием бях наконтил този кораб,

та там да се кача със своята изгора.

От пет красавици тя беше придружена,

гощавката бе с вкус навреме натъкмена

и бе сервирана. Излишно ми изглежда

280 различни ястия подробно да изреждам.

Ще кажа само, че на брой дванайсет бяха

и всички до едно примамливо дъхтяха.

А като фон — води, скали и свод небесен

отвръщаха със ек на всяка нова песен.

285 Подир вечерята от хиляди ракети

бе сводът озарен и всичко взе да свети,

като да беше ден. Блестящи фойерверки

се стрелваха навред с пламтящите си перки,

като че ли война ни обяви небето

290 и цялата си жар изсипа там, където

стояхме. След това забавата захвана

и продължи, дорде нов светъл ден настана.

Как съжалявах, че небесното светило

тъй рано радостта ни беше прекратило.

295 Но то, уви, със нас не се съобразява

и рязко сложи край на чудната забава.

 

АЛСИП

С такива чудеса ти нас сега дивиш,

каквито май до днес не е видял Париж.

 

ДОРАНТ

И аз доволен бях. Но мойта дама мила,

300 уви, едва за час ме бе освободила.

 

ФИЛИСТ

Все пак добре! Но май излезе ви солено.

 

ДОРАНТ.

Какво пък? Времето ми бе ограничено

и във такъв момент не можех да избирам.

 

АЛСИП

Е, времето дано друг път не ни припира.

 

ДОРАНТ

305 И поздрави от мен!

 

АЛСИП, на Фелист, отдалечавайки се:

                                        От ревност ще умра.

 

ФИЛИСТ, на Алсип:

Но аз причината не мога да съзра.

Със нищо празникът не буди подозрение.

 

АЛСИП

А мястото, часът нима са без значение?

Шеста сцена

 

КЛИТОН

Ще мога ли тоз път със вас да бъда прям?

 

ДОРАНТ

310 Кажи, каквото щеш, Клитон. Сега съм сам.

Но щом сме с някой друг, недей се дръж нахално.

 

КЛИТОН

Но да бълнувате за мен не е нормално?

 

ДОРАНТ

Бълнувам ли? Какво пък значи туй? Кажи.

 

КЛИТОН

Това, че без контрол говорите лъжи,

315 като на сън.

 

ДОРАНТ

                        Къде ти е умът?

 

КЛИТОН

                                                                О, той

изчезна, щом чух как говорехте за бой,

за фронта, дето сте мъжествено воювал,

за пира, който уж не бил ви нищо струвал,

за жара, с който сте участвал във война?

 

ДОРАНТ

320 Със жар печели се сърцето на жена.

 

КЛИТОН

Войната и тоз жар май нищо общо нямат.

 

ДОРАНТ

Напротив. Щом решиш да смаеш една дама,

кажи й: „Давам ви сърцето си, което

безспирно досега с науки бе заето.

325 Нуждаете ли се от правила изконни,

ще ви осигуря най-пълния законник

(по стария кодекс или във нов ракурс)

и постулатите на Балд^[2] и на Акурс^[3].“

Помпозният език внушителни ни прави,

330 смекчава лесно той дори сърца корави.

Един начетен мъж пред дамите минава

за пръв любовник — туй дори кураж му дава.

Секретът се таи в преструвката умела,

уместната лъжа далеч би те завела.

335 Цитирай Ламбоа^[4] или пък Жан дьо Вер^[5] —

защото те за тях си нямат и хабер.

Дворци им назови от краища незнайни

(че неизвестността ги прави по-омайни),

със крепостни стени, със ровове и кули,

340 но за които те изобщо не са чули.

И плодове им дай — не гледай ги какви са —

достатъчно ще е с тях дамите да слисаш.

Най-важно е мъжът велик да се изкарва

и то така, че те за всичко да му вярват.

 

КЛИТОН

345 О, вашите слова звучат съвсем добре,

обаче дамата в таз хитрост ще прозре.

 

ДОРАНТ

Но вече ще да съм с доверие приет.

Та аз не се боя от лошия късмет,

от туй, че някакъв нахал ще ни додява,

350 и ще я убедя, каквото и да става.

При любовта така се действа според мен.

 

КЛИТОН

Признавам си, че съм направо изумен.

Все снощния гуляй си спомням. Според вас

ни Мелузина^[6], ни Урганда^[7] във захлас

355 не са изпадали на ни един банкет.

Навярно вие сте със дарба на поет

и можете весден, не знаейки покой,

да нижете с успех за бой и за запой

изкусни редове и, както ви се иска,

360 да смесвате в едно и блясъка, и риска.

Фантазията ви е безгранична, значи.

 

ДОРАНТ

Как бих кръстосал меч със разни разказвачи

и ако някой днес си науми, че може

учудващи неща на мене да предложи,

365 тъй странен епизод ще му сервирам в миг,

че ще си глътне той бъбривия език.

Ах, колко ми се ще да му предам нещата

така, че той да си остане с пръст в устата.

 

КЛИТОН

Дано ви провърви, но все пак знайте, че

370 туй може и беди на вас да навлече.

 

ДОРАНТ

Не бой се. Но да спрем със тази разправия,

че своята любов аз искам да открия.

Последвай ме: щом ти се с мен съобразяваш,

ще се научиш как в живота да успяваш.

Първа сцена

 

КЛАРИСА

375 Достойнствата му са безспорни, щом ваш син е,

но как да сключа брак със него, господине,

след като ни веднъж не съм го аз видяла?

Та всеки би ме взел тогаз за полудяла.

Ако се съглася като любовник свой

380 от днес във своя дом да го приемам, той,

дори да е съвсем със чисто намерение,

ще породи сплетни във нашто обкръжение.

Я другаде да ме покани някой ден,

та хорски приказки да няма срещу мен.

 

ЖЕРОНТ

385 Съгласен съм със вас, красавице Клариса,

желанието ви си има своя смисъл

и тъй като предвид ще трябва да го вземем,

Дорант ще доведа при вас след кратко време.

Но под прозореца изпърво ще застанем,

390 да видим дали той окото ви ще хване

със своя ръст и лик, със свойте плещи здрави,

дали такъв съпруг на вас ще се понрави.

Та той преди два дни в Поатие е бил,

но тамошният бит не се е отразил

395 на неговия дух и според мене в двора

отстъпват му по чар мнозина млади хора.

В туй всеки наш познат днес би ви убедил.

А аз, като баща така щастлив бих бил

да знам, че моят син за вас ще се ожени.

 

КЛАРИСА

400 Това безспорно е голяма чест за мене:

любов ми вдъхва туй любезно предложение

и ще го чакам със голямо нетърпение.

Втора сцена

 

ИЗАБЕЛА

Таз среща с нищо май вас няма да обвърже…

 

КЛАРИСА

Разбира се. Нима ще мога толкоз бърже

405 да разбера какъв характер има той?

Похвали само чух. Но, Изабела, кой

при първа среща би ви опознал изцяло.

Големите хвалби са криво огледало

и не един недъг чрез тях умело скрит е.

410 Видът измамен е: дори да са чертите

красиви, често те притулват дух притворен.

В очите се таи приоритет безспорен,

но грешно би било да им се доверим

за всичко или тях за всичко да виним,

415 без да забравяме, че редно е все пак

да сме харесвани, за да приемем брак.

Че бракът впримчва ни до нашия ден сетен

и в нас поражда страх, а не копнеж ответен,

и че като ярем обвързва здраво той

420 мъртвеца с живия и чуждия със свой.

Щом мене във ярем със някого ще впрягат,

държа да зная тоз, когото ми предлагат,

какъв е по душа.

 

ИЗАБЕЛА

                                Туй скоро ще се случи.

 

КЛАРИСА

От ревност ще умре Алсип, ако научи.

 

ИЗАБЕЛА

425 Какво от туй, ако с Дорант сте се разбрали?

 

КЛАРИСА

Раздяла със Алсип в момента аз едва ли

приела бих. Та той женитба обеща ми,

но засега това зависи от баща му.

Живее си той в Тур и две години вече

430 го чакам — ту бил зле, ту нещо друго пречи:

я пътят кален бил, я дните били къси

и нашият човек не мърда от дома си.

Това е според мен негласна съпротива,

а туй изчакване направо ме убива —

435 то неминуемо подбива ми цената.

Кого привлякла би, щом стара е момата?

Наместо гордост, тя срам почва да усеща,

че никой мъж не ще със нея да се среща.

Тя с времето, уви, не може да се бори,

440 изгубва своя чар и няма що да стори.

 

ИЗАБЕЛА

Но бракът със Алсип могъл би да отпадне,

във случай че Дорант напълно ви допадне.

 

КЛАРИСА

Възможно би било, но трябва ми гарант,

че сигурно ще се омъжа за Дорант,

445 че нивга занапред не ще ме той излъже

и своята съдба със моята ще свърже.

В противен случай аз не бих се съгласила

и току-тъй с Алсип не бих се разделила.

Дано женитбата баща му не отлага!

 

ИЗАБЕЛА

450 Но за да няма риск, с Лукреция веднага

се вижте: на Дорант писмо да прати тя

с настойчива молба да иде вечерта

под стряхата й — знам, че тя не се страхува,

че някой би могъл за туй да я ревнува.

455 Дорант е пъргав, млад — ще прелети завчас

в уречения кът, за да срещне с вас.

Не виждам как Алсип могъл би да разкрие,

че не Лукреция ще чака там, а вие.

 

КЛАРИСА

Тоз номер, Изабел, чудесно е скроен,

460 Лукреция не ще откаже — зарад мен

тя всичко би била готова да направи.

 

ИЗАБЕЛА

Един голям въпрос тогаз ще се постави:

какво би станало, ако Дорант ви стане

приятен?

 

КЛАРИСА

О, Алсип навярно ще престане

465 да ме вълнува — той ще мине във забрава.

 

ИЗАБЕЛА

Но ето, че Алсип пристига…

 

КЛАРИСА

                                                Лошо става.

Тогава вместо мен ти трябва да говориш

с Лукреция и то веднага да го сториш.

Трета сцена

 

АЛСИП

Клариса, скитнице, защо се моташ тук?

 

КЛАРИСА

470 Дали подушил е, че го измества друг?

Алсип, какво ти е, та дишаш доста трудно?

 

АЛСИП

Невернице, нима за теб е толкоз чудно?

Не е ли по-добре да питаш съвестта си?

 

КЛАРИСА

По-тихо, да не би баща ми да довтаса!

 

АЛСИП

475 Е, че какво от туй? За татко си се сещаш,

невернице, в момент, когато с мен се срещаш.

А на брега, в нощта?

 

КЛАРИСА

                                        Какъв е този бряг?

Каква е тази нощ?

 

АЛСИП

                                Не помниш ли? Е как?

 

КЛАРИСА

Но я ми обясни.

 

АЛСИП

                                И ти не се срамуваш?

 

КЛАРИСА

Но от какво?

 

АЛСИП

480         От туй, че тези думи чуваш.

 

КЛАРИСА

Не знам кое във тях е срамно, недостойно.

 

АЛСИП

А, значи чуваш ги и си стоиш спокойно?

За да се изчервиш, какво ти трябва още?

 

КЛАРИСА

Не знам.

 

АЛСИП

        Насам-натам да се скитосваш нощем.

 

КЛАРИСА

485 Ах, Боже, да умра ако разбирам нещо.

 

АЛСИП

Та ти наместо мен да слушаш, се досещаш

за татко си. Това е номер зле скроен.

Защо нощес ти бе със друг, а не със мен?

 

КЛАРИСА

Алсип, да не си луд?

 

АЛСИП

                                        Напротив, поумнях,

490 че с помощта на Бог те вече опознах.

Пирува ти нощес, танцува до зори

с любовника си, но и за момент дори

не ти дойде на ум тогаз за твоя татко.

 

КЛАРИСА

Но ти бълнуваш май. Каква е таз загадка?

 

АЛСИП

495 За теб уж нова е, но всеки днес я знае.

Друг път си избери любовник по-потаен.

От него всичко знам.

 

КЛАРИСА

                                        Но кой е той?

 

АЛСИП

                                                                Дорант.

 

КЛАРИСА

Дорант ли?

 

АЛСИП

                Виждам в теб същински симулант.

 

КЛАРИСА

Повярвай ми, че аз по име знам го само.

 

АЛСИП

500 Нали добре видях, че ти бе със баща му.

Та ти, немирнице, си денем със бащата,

а нощем със сина се криеш във тъмата.

 

КЛАРИСА

Добри другари са бащите ни отдавна.

 

АЛСИП

За дружбата им ли говорехте си главно?

505 Ти като че целиш в туй мен да убеждаваш

и във лъжите си съвсем се опетляваш.

 

КЛАРИСА

Та аз лицето му не съм видяла още.

 

АЛСИП

Да не твърдиш, че то се трудно вижда нощем?

Обаче цяла нощ не слушахте ли песни,

510 не ви ли нагости той с ястия чудесни

(с дванадесет блюда за всеки сътрапезник)?

Не те ли заплени със думи най-любезни?

От фойерверките не блесна ли брегът,

не се ли освети и на Дорант ликът,

515 не зърна ли го ти поне веднъж в нощта,

той не танцува ли със теб до сутринта?

Я по-добре да спра, че срамно ще ти стане.

 

КЛАРИСА

От измишльотини срам няма да ме хване.

 

АЛСИП

Ревнивец и лъжец изкарваш ме сега!

 

КЛАРИСА

520 Повярвай ми, Алсип, че някой с теб шега

си прави.

 

АЛСИП

        Престани! Не те оневинявам!

Аз твойте номера и хитрости познавам.

Върви подир Дорант, щом го обичаш много,

а за Алсип ти хич недей да мислиш. Сбогом!

 

КЛАРИСА

525 Но пет-шест думи чуй!

 

АЛСИП

                                        Ами баща ти? Той

нали ще слезе тук…

 

КЛАРИСА

                                Не, няма, не се бой.

                        Открита ще съм с теб, изслушай ме все пак.

 

АЛСИП

За всичко друго аз съм глух, освен за брак.

Клариса, първо ми женитба обещай

530 и две целувчици като залог ми дай.

 

КЛАРИСА

Това ли би желал за мое оправдание?

 

АЛСИП

Да: две целувки днес! И брак! Без колебание!

 

КЛАРИСА

Единствено това?

 

АЛСИП

                                Е, казвай по-накратко!

 

КЛАРИСА

Но нямам време… Ей сега ще дойде татко.

Четвърта сцена

АЛСИП

535 Зарязваш ме. Върви! Пък нека ме боли!

С притворство и лъжи ми прангите свали

и превърни на лед потъпкания плам,

та гняв, заслужен гняв да забушува там!

О, аз жадувам мъст и твоят ухажор

540 омраза подир миг ще срещне в моя взор

и сметките си с меч ще уредим, така че

ще се възрадваш ти или пък ще заплачеш.

И още преди той от мен да те отнеме,

в един от двамата ще бликне кръв без време.

545 Но ето, че насам с баща си идва той —

предишният другар е днес съперник мой;

усещам, че във мен яд пъклен се надига,

ала не бива тук до свада да се стига.

Пета сцена

 

ЖЕРОНТ

Дорант, предлагам ти да спрем след толкоз път,

550 че вече чувствам как пресеква ми дъхът.

Ах, всички сгради тук са тъй красиви! Виж!

 

ДОРАНТ

И аз намирам, че е приказен Париж.

В средата островът наистина е чуден —

таз сутрин беше пуст, сега е многолюден.

555 Нов някой Амфион^[8], без помощ от зидари,

превърнал е в дворци поляни и чукари.

 

ЖЕРОНТ

Париж явява се в картина променена

безспирно, всеки миг, особено край Сена.

Едва ли би открил в друг кът на този свят

560 туй, дето би видял във кралския палат:

това си е цял град, цветущ, със блясък нов,

изникнал като в сън от някой дивен ров,

и тоз величествен палат ни убеждава,

че богове или крале го обитават.

565 Но стига за Париж!… Ах, колко те обичам!

 

ДОРАНТ

В ответ на тази чест в живота си се вричам.

 

ЖЕРОНТ

Аз имам само теб — теб, сине мой прекрасен,

но тъй като сега поемаш в път опасен

и всичко жертвал би, за да спечелиш слава

570 (човек живота си дори за нея дава),

пази се от беди, разумно срещай риска

и си вземи жена — това от теб бих искал.

 

ДОРАНТ

Лукреция, нали? И аз съм мераклия.

 

ЖЕРОНТ

Не. Друга аз успях наскоро да открия —

575 красива и от сой.

 

ДОРАНТ

                                И би могъл, ей Богу,

да го осъществиш, ала не бързай много.

 

ЖЕРОНТ

Аз за Клариса днес си мисля — хем богата,

хем красотата й е в цял Париж призната.

Пък и с баща й сме приятели тъй близки.

580 Въпросът е решен.

 

ДОРАНТ

                                Нима баща ми иска

в най-тежкия ярем да впрегне младостта ми?

 

ЖЕРОНТ

Но тук решавам аз.

 

ДОРАНТ

Не можеш ме подмами

в момент, когато мен съдбата насърчи ме

със меч и със кураж да си спечеля име.

 

ЖЕРОНТ

585 Но някой от живот преди да те лиши,

държа да има кой скръбта ми да теши,

да имам внук, та той да ми доставя радост,

опора да ми е чак до дълбока старост.

Тоз брак желая аз.

 

ДОРАНТ

                                        И си неумолим?

 

ЖЕРОНТ

590 Съвсем.

 

ДОРАНТ

                Ами ако не е осъществим?

 

ЖЕРОНТ

Че как така?

 

ДОРАНТ

                        Сега със твое позволение

на колене пред теб ще моля извинение.

В Поатие…

 

ЖЕРОНТ

                Какво? Стани и говори.

 

ДОРАНТ

Аз се ожених и… и подписах брак дори.

 

ЖЕРОНТ

595 Без мое знание?

 

ДОРАНТ

                                Бях просто задължен.

Ти явно искал би да бъде отменен.

Но ни принудиха съвсем, съвсем случайно

и без да искаме. И стана някак тайно.

Да беше там!…

 

ЖЕРОНТ

                        Я по-подробно, ако може.

 

ДОРАНТ

600 Ще кажа, че макар да е от род заможен,

за теб не ще да е достатъчно богата…

 

ЖЕРОНТ

А как се казва, щом така стоят нещата?

 

ДОРАНТ

Орфиза — тя, а пък баща й Амедон.

 

ЖЕРОНТ

        Все странни имена за нашия район.

605 Е, хайде продължи.

 

ДОРАНТ

                                Със свойта красота

и ледена душа би покорила тя.

Със нежния си взор, с чаровния си глас

тя на сърцето ми наложи свойта власт.

И аз се постарах да я поопозная,

610 любезен с нея бях, не спрях да я лаская,

тя тъй се трогна, че след половин година

държеше всеки ден да бъдем все двамина.

Сърцето й успях така да завладея,

че с ласки искрени бях награден от нея,

615 във нейния квартал потайно се промъквах,

за да сме заедно, и често там замръквах.

Аз тъкмо влязъл бях при нея една вечер

(от този случай в мен остана спомен вечен,

защото той дори на сън ми се явява),

620 баща й във града вечерял бе тогава

и на вратата й почука, щом се върна.

В салона тя ме скри, със нещо ме загърна,

макар и стресната, отиде да отвори,

прегърна го, след туй дори го заговори

625 със най-радушен тон, без сянка от вълнение.

Той с нея сподели, че имал намерение

да я омъжи, че и кандидат намерил.

(Представяш ли си как аз бях се разтреперил!)

Но тя отвърна му тъй хитро в тоз момент,

630 че не засегна ни баща си, нито мен.

Той беше май готов да си върви, когато

часовникът ми звън нададе. Заднишката

баща й върна се и с тон учуден рече:

„О, щерко, виждам, че часовник имаш вече.

635 А кой ти го дари?“ „За жалост, не е мой.

На моя братовчед Акаст е всъщност той.

Повреден, казва, бил, звъни по всяко време,

та щял часовникар от тука да го вземе.“

„Ще го поправя аз, за туй не се грижи“ —

640 отвърна той. А тя до мен се приближи,

подадох й го, но с верижката проклета

по невнимание си дръпнах пистолета

и се разнесе гръм. Ти нямаш и представа

какво смущение изпитахме тогава.

645 Тя падна в миг. Дали умряла бе горката?

Баща й, ужасѐн, се втурна към вратата

и викна: „Помощ! Хей, убиец тука има!“

Синът му в този миг дотича с още трима

слуги и пътя ми пресякоха веднага.

650 Обзет от силен страх, понечих да избягам,

обаче пак беда ме сполетя завчас —

за жалост меча си на две пречупих аз.

Без меч, без пистолет и обладан от яд,

в Орфиза вгледах се, отстъпвайки назад.

655 Тя входната врата в туй време бе успяла

тъй да затръшне с крак, макар и отмаляла,

че в стаята й в миг самички се видяхме

и нейната врата със мебели подпряхме,

за да се защитим от всякаква атака.

660 Останалите вън започнаха да тракат,

да удрят — дупка във стената те пробиха

и мигом двама ни на тясно заловиха,

та длъжен се видях с Орфиза да живея.

 

ЖЕРОНТ

Нима принуден бе да сключиш брак със нея?

 

ДОРАНТ

665 В дома й, в тъмна нощ, бях доста закъснял,

родителите й разбраха и скандал

голям последва. Ах, как мила беше тя!

Нима с това й бях посегнал на честта?

Та аз живота си залагах. Колко страх

670 изпитваше и тя! Дотолкоз влюбен бях,

че исках да спася и нейната чест аз,

пък и живота си, и затова тогаз

с едничка дума в миг успях да потуша

таз буря и с рода проблема да реша.

675 Сега избираш ти: или да не съм жив,

или да съм от днес доволен и щастлив.

 

ЖЕРОНТ

Не съм така жесток. Не ща подобно мнение

да имаш ти за мен. Туй твое обяснение

ми е достатъчно и брака бих простил,

680 но питам се защо от мене си го крил.

 

ДОРАНТ

Защото те не са достатъчно богати.

 

ЖЕРОНТ

Та за богатство ли загрижен е баща ти?

Щом ти харесва тя, щом е от род почтен

и се обичате, туй стига ми на мен.

685 Пък ще се разберем с бащата на Клариса…

Шеста сцена

 

ДОРАНТ

Представих всичко тъй, че татко да кандиса.

Какво ще кажеш, а? Е, бива ме все пак.

В тоз случай как би се държал един глупак?

Ще се стеснява той, ще хленчи, ще се пъне

690 излишно два-три дни, след туй ще се огъне.

Чалъм се иска, щом прибягваш до лъжата.

 

КЛИТОН

Какво? Какво? Нима не са така нещата?

 

ДОРАНТ

Не са, разбира се. Известна етикеция

бе нужна заради обета пред Лукреция.

 

КЛИТОН

695 Ами часовникът, гърмежът с пистолета?…

 

ДОРАНТ

Все измишльотини.

 

КЛИТОН

                                О, я благоволете,

когато правите подобни номера,

да действате така, че да ги разбера.

Във случая аз бях във пълно неведение.

 

ДОРАНТ

700 Съвсем напразно е това ти опасение —

душеприказчик мой ще си от този час

и тайните си с теб все ще споделям аз.

 

КЛИТОН

Доверието ви е благороден жест,

но заслужавам ли аз тази висша чест?

705 Я да се върнем на любовната ви страст…

Седма сцена

 

САБИНА (подава писмо на Дорант):

Четете.

 

ДОРАНТ

        От кого?

 

САБИНА

                        Лукреция до вас

го праща.

 

ДОРАНТ (след като прочита писмото):

                Тръгвам.

                                Е, Клитон, нима тук има

съмнение чие е туй прекрасно име?

Безспорния си чар Лукреция усеща,

710 затуй за тази нощ на мен предлага среща.

Е, как допуснал би, че другата се цели

във мен? Та аз не съм пред нея зъб обелил.

 

КЛИТОН

Съвсем излишно е сега за туй да съдим.

Ще видите коя на срещата ще бъде.

 

ДОРАНТ

715 А ти се добери до близки на момата

със цел да разбереш каква й е родата.

Осма сцена

 

ЛИКАС (подава му писмо):

Писмо за вас.

 

ДОРАНТ

                        Пак ли?

                                Хай да му се не види!

Как е могъл Алсип на мен да се обиди?

Една-едничка нощ бях в столицата аз!

720 Кажи му, че ще съм при него подир час.

 

Едва носа си съм подал и ми се пада

любов, женитба и най-ненадейна свада.

Не е чак толкоз зле това като начало,

но щом тъй тръгна ми, загубен съм, за жалост.

725 Тоз, който е припрян, да бърза — прав му път.

Припрените дела най-тромаво вървят.

Хвала на който би от мен по-мъдро съдил!

Отивам при Алсип… Защо ли ми се сърди?

Първа сцена

 

ФИЛИСТ

Какво доказахте дотук, юнаци смели?

730 Че всеки би могъл във боя да спечели…

Добре, че включи Бог във спора ви и мен,

така че ни един от вас не бе ранен.

Все пак ви разтървах и тъй като сте квит,

пред вас ще споделя, че чувствам се честит.

 

ДОРАНТ

735 Не ми е по сърце с друг да деля мегдан,

а тоз конфликт не бе със нищо оправдан.

Алсип, не ме мъчи! Ти можеш ли ми каза

защо бе този гняв, защо бе таз омраза?

Дали клеветник ме пред тебе накова?

740 Бих искал пред Филист да изясним това.

 

АЛСИП

О, всичко знаеш ти.

 

ДОРАНТ

                                Напротив. Аз се чудя

с какво ненавист в теб могъл съм да възбудя?

 

АЛСИП

Добре! Увъртане в тоз случай е излишно:

от две години аз съм влюбен, ала скришно,

745 нещата са наред и ми надежди дават,

но засега поне във тайна те остават.

Но таз, която се закле в любов пред мен

и с чара си държи сърцето ми във плен,

ти си завел на бал — със песни, с угощение —

750 и причини на мен неистово мъчение.

Понеже със това лош номер ми скрои,

завръщането си нарочно ти прикри,

а днеска, за очи, реши да си признаеш

и своя подъл жест пред мен да оправдаеш.

755 Учудвам ти се. Аз почти съм убеден,

че нещо лошо си подготвил против мен.

 

ДОРАНТ

Ако във мене ти все още се съмняваш,

не бих те аз възпрял в тоз дух да продължаваш,

пък кой е прав, кой крив — дано се разбере!

760 Ала понеже ме познавате добре

и двамата, пред вас открито заявявам,

че таз, която бях поканил на забава,

си има мъж и тя отскоро е дошла

по работа в Париж. Затуй не би могла

765 да бъде днес една от вашите познати.

Алсип, безпочвена остава ревността ти.

 

АЛСИП

Но щом е тъй, Дорант, то аз съм възхитен,

че мнимият конфликт е вече разрешен.

 

ДОРАНТ

Приятелю, друг път недей да хващаш вяра

770 на слухове, че те бели ще ти докарат,

и щом като държиш във нещо да сполучиш,

ще трябва най-напред добре да го проучиш.

Е, сбогом. Вярвай в мен.

Втора сцена

 

ФИЛИСТ

                                        Въздиша той по нещо…

 

АЛСИП

За мен, след туй тегло, май идва по-зловещо.

775 Но кой могъл е таз вечеря да предложи?

Кого ли да виня? Какво да предположа?

 

ФИЛИСТ

Среднощните игри — за други те били са.

Знам, че ви свързва плам любовен със Клариса,

обаче пажът ви зле информиран бил

780 за празника и той затуй ви заблудил.

От него зная аз, че вашата любима

била на гости у Лукреция. Но има

една подробност тук: слугата, който скитал

по тез места, не бил видял, че Иполита

785 и Дафне преди туй в дома й били влезли.

Едва по-късно той съгледал, че излезли

две дами от тоз дом, с лица полузакрити.

Тогаз си наумил да тръгне по следите

на дамите и без да разбере кои са,

790 той предположил, че Лукреция с Клариса

решили са таз нощ да идат на забава,

и, без да ще, Ликас невярна вест ви дава:

видял бил дами как към кораба припират

и музиканти чул как пеят и как свирят…

795 Но стига съм ти с тез подробности дотягал,

нали разбра, че те съвсем не те засягат,

че твойта мила в тоз момент е сладко спяла

и веселби не е ни чула, ни видяла.

 

АЛСИП

Как съжалявам, че на своята любима

800 аз дигнах лют скандал, без тя вина да има.

 

ФИЛИСТ

Е, аз ще ви сдобря, ала не ще отмина

и факта, че Дорант бе втората причина

за спора с твоята възлюбена, защото

той вред разказвал как подготвил пиршеството,

805 как бил цял месец тук инкогнито и още,

че с дама някаква на срещи ходел нощем.

А всъщност онзи ден в Париж пристигнал той

и тъкмо тази нощ прекарал във покой.

 

АЛСИП

Ами гощавката?

 

ФИЛИСТ

                        Лъжа е, без съмнение.

810 Или пък той на сън е давал угощение.

 

АЛСИП

В контактите си с мен Дорант, за своя чест,

достойнство и кураж показвал е до днес.

Достойнството не се поддържа със лъжи.

Ако мъжът е смел и искрен, той държи

815 на думата си и пороците презира,

а за най-лош порок лъжата той намира.

Дорант не е лъжец.

 

ФИЛИСТ

Да, прям е по природа,

но и послъгва, щом открива в туй изгода.

Така че в случая не се предоверявай,

820 от добротата ни все тъй се възхищавай,

но гледай да не се окажеш в заблуждение.

Я представи си туй предълго угощение,

концерта със заря, отрупаната маса…

Че как това било стъкмено за два часа?

825 Та Бог ли на Дорант склонил е да изпрати

нарочни кухненски вълшебни апарати?

Тоз, който като нас на тез лъжи се хваща,

за доверчивостта прескъпа дан ще плаща.

Аз лично схванах, че Дорантовите глуми

830 са в разрез несъмнен с Клитоновите думи.

А ти?

 

АЛСИП

        Понеже бях от ревност заслепен,

повярвах, а това бе гибелно за мен.

Но стига с тоз Дорант и с дързостта му низка,

че трябва прошка от Клариса да поискам.

835 Дано отвърне ми с великодушен жест!

 

ФИЛИСТ

Я остави на мен да действам, но не днес,

а утре. Трябва тъй да й предам нещата,

че да ме слуша тя със радост във душата.

Навярно в тоз момент все още е сърдита

840 и би те срещнала с омраза ядовита.

 

АЛСИП

Филист, като че взе да ми просветва вече…

Май с Изабела тя се мярка надалече,

но по-добре ще е да я не срещам гневна —

да се не смее тя след туй на мойта ревност.

Трета сцена

 

КЛАРИСА

845 Да идем, Изабел, Лукреция да срещнем.

 

ИЗАБЕЛА

Защо да бързаме? Туй никак не е спешно.

Тя има според мен респект голям към вас,

щом онова писмо стъкмено бе завчас.

 

КЛАРИСА

И аз, щом нужно е, не бих се колебала.

850 Ти от балкона й Жеронт да си видяла?

А неговият син, от татко си прехвален,

тоз непознат води с мен разговор разпален.

 

ИЗАБЕЛА

И на Лукреция Дорант посочих аз.

Жеронт се готвеше да тръгне и тогаз

855 Сабина, щом видя сина му, бързешката

въпросното писмо му пъхна във ръката.

 

КЛАРИСА

Но, Изабела, той си служи със лъжи.

 

ИЗАБЕЛА

Отдавна от таквиз лъжци светът гъмжи.

Единствен ли Дорант, тоз ученик наглед,

860 придавал си е вид на кавалер напет?

Стотици са онез, които имат мания

да казват, че били на фронта във Германия;

със плам говорят те за битки страховити,

за поражения и за коне убити,

865 а пък извън Париж безмълвно се спотайват.

Те газетарските прийоми поназнайват,

за очевидци се представят и рисуват

сраженията тъй, като че ги сънуват.

Според Дорант, щом са девойките сърцати,

870 най-често падат си по храбрите солдати,

та дама като вас за идол да го смята

с перо на шапката, а не с перо в ръката.

Със цел да ви плени, той много се натиска

да мине за такъв, какъвто му се иска;

875 Намислил е на вас чаровен да се стори

и е решил с език учтив да ви говори.

 

КЛАРИСА

В измамите Дорант е спец със свой тертип —

след като метна мен, преметна и Алсип,

а той, ревнивецът, втълпил си бил в главата,

880 че на гуляй с Дорант била съм край реката.

Не знам кой би могъл на туй да хване вяра,

а ето че Алсип вини ме в изневяра.

След срещата с Дорант той цяла нощ не мигнал

и даже луд скандал подир това ми вдигна.

885 Говори ми за бал, за танци и за песни,

и за богат гуляй със ястия чудесни,

които ред по ред поднесли на софрата.

От притеснение ме заболя главата.

 

ИЗАБЕЛА

От туй съдете, че обича ви Дорант

890 и че постъпил е нечестно, но с талант,

та пред Алсип да ви изложи, и тогаз,

от ревност обладан, да скъса той със вас.

И същевременно се сетил да предвиди

къде, кога и как баща му да се види

895 с баща ви, та до брак нещата да докарат,

понеже със Алсип успял бил да ви скара.

Бащата на Дорант разбрал се е с баща ви,

а щом обича ви синът и ви се нрави,

то всичко е наред.

 

КЛАРИСА

                                Не ща подобен ред…

 

ИЗАБЕЛА

900 Сърцето ви нима не ще такъв късмет?

 

КЛАРИСА

Ако като късмет таз хитрост оценяваш,

на другите лъжи каква оценка даваш?

Та той е сключвал брак, без никой да го знае.

Баща му си признал пред татко, че се кае

905 за случилото се, и изчервил се даже.

 

ИЗАБЕЛА

„Голям измамник бил!“ — и аз така ще кажа.

Със набор от лъжи, ей тъй за забавление

той мами, без да е с коварно намерение.

Във случая не бих могла да кажа аз

910 каква изгода той извлякъл би от вас.

Но за какво ще си говорите сега

и как ще свършите — със смях или с кавга?

 

КЛАРИСА

Как бих се радвала, ако се той смути…

 

ИЗАБЕЛА

Дваж по-добре ще е от срам да се гнети.

 

КЛАРИСА

915 От любопитство бих желала да се видим.

Но погледни — към нас в тъмата някой иде.

Я у Лукреция с мен влез — ако това е

Дорант, той нас ще ни със сигурност познае.

Нали изпратих му писмо от нейно име.

920 Е, за резерва аз все пак Алсип си имам —

за случилото се не е той в неведение

и вярвам, че не е във лошо настроение.

Четвърта сцена

 

ДОРАНТ

Според писмото тя очаква ме сега

и тук.

 

КЛИТОН

        Тъй каза ми и старият слуга.

925 Красавица е тя… Със сигурност се знае,

че е от виден род — баща й съдия е.

Щом и Лукреция прибягва до лъжата

тъй, както вие, дваж ще вкусим от шегата.

Да има тя такъв талант поне за час,

930 кълна се, че от смях ще си умра тогаз.

Ех, ако можеше в решителни моменти

като лисица тя с чалъм да ви изменти.

Как бих се насладил на номера̀ двустранни!

 

ДОРАНТ

Тоз ценен божи дар е само за избрани.

935 Тук трябва остър ум и такт да притежаваш,

не бива да грешиш и да се изчервяваш.

В тоз миг отваря се прозорецът й. Виж.

Пета сцена

 

КЛАРИСА, на Изабела

Ти трябва, Изабел, най-щателно да бдиш.

 

ИЗАБЕЛА

Когато вашият старик прекрачи прага,

940 ще ви предупредя, приятелко, веднага

 

ЛУКРЕЦИЯ

Той с татко може би беседа дълга има…

Внимавай — говори с Дорант от мое име.

 

КЛАРИСА

Дорант ли е?

 

ДОРАНТ

                        О, да, госпожо. Туй съм аз,

за да живея и умра заради вас.

 

ЛУКРЕЦИЯ, на Клариса.

945 Тъй ще флиртува той и с тебе може би.

 

КЛАРИСА, на Лукреция.

Усилията си излишно ще хаби.

Дали пък по гласа не ще ме разпознае?

 

КЛИТОН, на Дорант.

Гласът ми е познат — Лукреция това е.

 

ДОРАНТ, на Клариса.

От миналото бих изтрил без капка жал

950 тез дни, в които аз не съм бил ваш васал.

Не зная как без вас живял бих занапред…

За мен туй значи смърт или живот триклет.

Една предълга смърт. Та как да не желая

да съм ваш верен роб! Как да не го призная!

 

КЛАРИСА, на Лукреция.

955 Той, драга, и на теб все тази песен пее.

 

ЛУКРЕЦИЯ, на Клариса.

И чувства, и лъжи безспир пред всяка сее.

 

ДОРАНТ

Обричам свойте дни на ваше подчинение

и в жертва бих ги дал на вас без съжаление.

Госпожо, вярвам, че не ще се въздържите

960 тежненията си на мен да доверите?

 

КЛАРИСА

Бях мислила да ви направя предложение,

но виждам вече, че това ми намерение

не ще се сбъдне.

 

ДОРАНТ

                                Как? Кой може да оспори,

че аз на този свят за вас бих всичко сторил?

 

КЛАРИСА

965 Дори да сключим брак, макар че сте венчан?

 

ДОРАНТ

Да съм венчан? Ах, кой мошеник обигран

си прави таз шега, измисли таз измама?

 

КЛАРИСА

От вас по-обигран измамник?

 

ЛУКРЕЦИЯ, на Клариса.

                                                        Явно няма.

 

ДОРАНТ

Не лъжа никога… Ако тъй някой смята…

 

КЛАРИСА

970 Не смятайте, че съм наивна, глуповата.

 

ДОРАНТ

Ако ви лъжа, гръм да тресне мойто тяло…

 

КЛАРИСА

Лъжецът се кълне за щяло и не щяло.

 

ДОРАНТ

Ако сте имали за мен не лошо мнение

и го подлагате в момента на съмнение,

975 ще ви докажа аз без капка колебание,

че за съмнение не виждам основание.

 

КЛАРИСА, на Лукреция.

Изглежда искрен… Как с наивитет прикрива

той свойта същина нахална и лъжлива!

 

ДОРАНТ

За да ви убедя, изказвам днес и тук

980 аз своя твърд обет да стана ваш съпруг.

 

КЛАРИСА

Поели бихте тоз обет пред триста дами.

 

ДОРАНТ

Издигате със тез слова значимостта ми

и множество мъже ще си умрат от завист.

 

КЛАРИСА

Каква отплата да очаква наглостта ви?

985 Млад мъж, представящ се за славен генерал,

чул само дрънкане на чаши и цимбал.

Откакто е в Париж един ден само мина,

а казва, че берял тук лаври от година;

мъж, който цяла нощ в леглото си е спал,

990 а пък се хвали, че богат банкет е дал,

и брак е сключил, пък се пише за ерген.

Ха казвайте, че бил той искрен и почтен.

Какъв е този мъж? — вас искам да попитам.

 

КЛИТОН, на Дорант.

Успеете ли, за изкусен ще ви считам.

 

ДОРАНТ, на Клитон.

995 Добре ще наредя нещата, нямай страх.

Вините ме в лъжи, но цел си има в тях,

един ден и на вас полезни ще се сторят.

За най-парливата днес искам да говоря.

Брак имам, но е мним: тоз номер един ден

1000 ще бъде и от вас самата одобрен.

Заслужих си чрез тоз подход гнева ви аз,

ала причината, госпожо, бе във вас.

 

КЛАРИСА

Как тъй във мен?

 

ДОРАНТ

                                Така. Тогаз не виждах как…

 

КЛИТОН

Май някаква лъжа ще съчините пак

 

ДОРАНТ, на Клитон.

1005 Ще ти изтръгна аз нахалния език.

Решил бях ваш слуга до сетния си миг

да бъда, но тогаз не бе възможно — друга

баща ми искаше да взема за съпруга.

 

КЛАРИСА, на Лукреция.

Я, ново двайсет. Чуй!

 

ДОРАНТ

                                        Лукреция, с тоз ход

1010 целях да се отдам на вас за цял живот.

С измисления брак аз исках да попреча

на туй, което бе скроил баща ми вече.

Упреквайте ме, че показвах се неверен,

и ме наричайте коварен, лицемерен,

1015 но моята душа на вас се е отдала.

Не заслужавам ли поне за туй похвала?

В един ярем със вас аз искам да се впрегна

и всеки друг хомот тогаз ще пренебрегна.

Уверен, че добре със вас ще се получи,

1020 реших се да твърдя, че с друга брак съм сключил.

 

КЛАРИСА

Сърдечният ви плам е лумнал твърде рано,

съмнението ми във вас е оправдано.

Как тъй в душата ви ще лумне буен плам,

след като вие ме познавате едвам?

 

ДОРАНТ

1025 Аз знам, че майка ви оставя ви сираче,

че вашият баща известен е с това, че

бидейки съдия, се радва за момента

на десетхилядна осигурена рента,

че брат ви е убит при тежки боеве,

1030 че вашата сестра се Юлия зове.

Кажете ми сега добре ли ви познавам?

 

КЛАРИСА, на Лукреция.

Добре е осветлен — надежди с туй ти дава.

 

ЛУКРЕЦИЯ, на себе си.

Дано!

 

КЛАРИСА, на Лукреция.

Я по-добре да вникнем в таз история.

С вас за Клариса бих желала да говоря:

1035 един приятел ваш държи да ви попитам

дали тя за жена ще му подхожда.

 

ДОРАНТ

                                                        Считам,

че ме изправяте пред ново затруднение.

Душата си открих за вас със намерение

да ви покажа, че за мним брак ви говорих,

1040 за да се отърва от друг. Това аз сторих,

защото моето сърце за вас гори,

а за Клариса днес не сещам се дори.

 

КЛАРИСА

Но вие, според мен, изглеждате преситен:

Клариса има чар и е от род елитен;

1045 ако Лукреция прекрасна ви се вижда,

и при Клариса куп поклонници прииждат.

 

ДОРАНТ

Но от недъг, уви, тоз чар кларисин страда.

 

КЛАРИСА

В какво е тоз недъг?

 

ДОРАНТ

                                        В туй, че не ми допада.

Та аз бих предпочел веднага да замина

1050 за Турция и брак да сключа със туркиня.

 

КЛАРИСА

Пък аз чух, че сте я държал днес за ръката

и за любов сте й говорел шепнешката…

 

ДОРАНТ

Кой ли подлец пред вас скалъпил е това?

 

КЛАРИСА

Подлецът се закле във своите слова.

 

ДОРАНТ

1055 О, Боже!…

 

КЛАРИСА, на Лукреция.

                        Чу ли го?

 

ДОРАНТ

                                                Да пукна тук тозчас,

ако съм днеска бил със друга освен с вас!

 

КЛАРИСА

Това безочие, как бих го изтърпяла

след туй, което съм и чула, и видяла?

Та вие лъжете, кълнете се без мяра

1060 и нагло искате на вас да хвана вяра.

Махнете се оттук — веднага, незабавно!

В подобни случаи ми става и забавно…

С мнозина като вас така съм си играла,

че удоволствия безброй съм изживяла.

Шеста сцена

 

КЛИТОН

1065 Уви, видяхте как тоз номер бе разкрит.

 

ДОРАНТ

Наистина, Клитон, усещам се пребит.

 

КЛИТОН

Аз впрочем смятам, че успехът несъмнен е

и приемът, все пак, не бе лош, според мене.

За неудачите виновно бе най-вече

1070 присъствието ми — то всъщност ви попречи.

 

ДОРАНТ

Кой знае? Може би.

 

КЛИТОН

                                Аз най-добре го зная.

 

ДОРАНТ

Със съжаление признавам, че накрая

пропадна моят план.

 

КЛИТОН

А я си представете,

че се открие шанс тоз план да продадете

1075 и срещнете клиент, желаещ да го вземе…

Продайте му това съкровище без време.

 

ДОРАНТ

Защо на моя плам се гледа с подозрение?

 

КЛИТОН

Защото лъжете във всяко изречение.

 

ДОРАНТ

Все правда казвам аз…

 

КЛИТОН

Да, тъй лъжецът смята,

1080 а всъщност все лъжи изригва му устата.

 

ДОРАНТ

Ще проверим дали се правдата запазва,

от друга някоя уста ако се казва.

Но време е за сън. Дано, дордето спим,

провидим със какво и как да убедим

1085 неверниците, че от лунното влияние

зависи тяхното душевно състояние.

И за жената туй важи — мени се тя.

Дано е утрото по-мъдро от нощта.

Първа сцена

 

КЛИТОН

Май твърде рано с вас дойдохме тук, защото

1090 Лукреция сега навярно е в леглото.

 

ДОРАНТ

Късметът идва най-случайно някой път…

Аз и на сън не съм видял подобен кът.

В прозореца й взрян, надявам се да мога

да сложа скоро край на своята тревога.

 

КЛИТОН

1095 В съня си, апропо, открихте ли лесния,

за да се справите със тази бъркотия?

 

ДОРАНТ

Досещам се, Клитон, че само преди ден

свой съкровен секрет ти сподели със мен —

че с щедрост в любовта мъжът успява лесно.

 

КЛИТОН

1100 Но май сте ползвали секрета неуместно,

че той единствено кокетките склонява.

 

ДОРАНТ

Знам, че Лукреция се с мъдрост отличава

и че с подаръци не мога я спечели.

Достойнство има тя — дори да са умели

1105 поклонниците й, все пак им устоява.

Обаче с тоз секрет езикът им успява

да съблазни и най-почтеното съзнание.

Не бих аз подценил подобно начинание.

Ако се видя пак с оназ девойка, дето

1110 дойде при мен и ми предаде писъмцето,

ще ползвам благ език, ще давам вещи скъпи,

тъй че Лукреция най-сетне да отстъпи.

 

КЛИТОН

Подходът е добър — по себе си аз съдя:

ако държиш на мен, защо да те отпъдя?

1115 Щом някой от любов подаръци ми дава,

как няма аз да съм към него мил тогава?

 

ДОРАНТ

Подобно мнение споделят днес мнозина.

 

КЛИТОН

Аз искал бих, преди да дойде тук Сабина,

да разбера от вас дали наскоро в бой

1120 участвал е Алсип, как биел се е той?

 

ДОРАНТ

Бой със кого?

 

КЛИТОН

                        Не знам. Ала според мълвата

при него и при вас май сходни са нещата.

За час ако се бях от вас отдалечил,

в неправилен подход аз бих ви уличил.

 

ДОРАНТ

1125 Нали с Лукреция за малко се видяхте?

 

КЛИТОН

Нима тогаз на мен тоз номер изиграхте?

 

ДОРАНТ

Дуелът вчера бе и аз заклех се даже,

че нищо никому за него не ще кажа.

Но ти за мене си най-близък събеседник,

1130 а на сърцето ми единствен изповедник

и тайни аз от теб не бих могъл да имам.

От месеци наред с Алсип сме в несравнима

вражда — в Поатие последва свада пряка,

околните тогаз ни помириха някак,

1135 обаче със това враждата не прекъсна,

тъй че развръзката остана за по-късно.

При срещата ни тук така ненавистта ни

възпламени се, че със гняв му се заканих,

че ще го чакам с меч извън града наскоро,

1140 та без свидетели решен да бъде спорът.

При боя дважди аз в гърдите го улучих,

така че няма как смърт пак да му се случи.

Той цял потъна в кръв.

 

КЛИТОН

                                        Но да не е умрял?

 

ДОРАНТ

Така изглеждаше.

 

КЛИТОН

                                Ах, как ми стана жал!

1145 А бе добър!… Дано във небесата той…

Втора сцена

 

 

АЛСИП

Да знаеш само как се радвам, друже мой!

Дойде баща ми.

 

ДОРАНТ

                        Е, туй радост ли ти носи?

 

КЛИТОН, на Дорант.

Тук ще изникнат май нечакани въпроси.

 

ДОРАНТ

Да се зарадваш, че баща си си видял —

1150 такова чувство аз бих рядко изживял.

 

АЛСИП

Щом радост истинска духа ти завладее,

тозчас ще проличи причината къде е.

Приятелю мой, знай, че в този чуден ден

Клариса своята съдба ще свърже с мен.

1155 Баща ми чакахме, за да подпишем брак.

 

ДОРАНТ

Загадъчно си е това за мен все пак.

Е, радвам се и аз. При нея ли отиваш?

 

АЛСИП

При нея, за да й предам таз вест щастлива.

А пък държа и ти да знаеш новината.

 

ДОРАНТ

1160 Приемам я и аз със радост във душата,

щом нищо не грози от днеска любовта ти.

 

АЛСИП

Аз трябва, докато отдъхва вкъщи тати,

да се захвана сам със някои задачи.

 

КЛИТОН, на Дорант.

Умрял бил, а сега добре се чувства, значи…

 

АЛСИП

1165 Аз всъщност в тоз момент не чувствам притеснение,

но ще ме извиниш за мойто нетърпение.

Довиждане.

 

ДОРАНТ

                Дано е бракът ти щастлив!

Трета сцена

 

КЛИТОН

Умрял бил! Не върви при мен тоз ход лъжлив!

Нали уж бях за вас най-близък събеседник

1170 и на сърцето ви единствен изповедник?

Със тези качества все още се надявах,

уви, че чак таквиз лъжи не заслужавах.

 

ДОРАНТ

Та ти не вярваш ли, че имаше дуел.

 

КЛИТОН

Във всичко вярвам, щом в това е вашта цел,

1175 но номерата ви безчетни са. Човек

е нужно, щом е с вас, да бъде все нащрек.

Евреин, мавър, швед — та кой не би се хванал

на тях?

 

ДОРАНТ

        Ти чудиш се как тъй Алсип бил станал,

след като мъртъв аз го проснах на тревата.

1180 А колко чудеса се случват по земята?

За симпатичен прах навярно ти си чувал —

той рани всякакви в най-кратък срок лекува

и дава винаги чудесни резултати.

 

КЛИТОН

А може би не са чак толкоз чудновати.

1185 Със симпатичен прах кой нов живот би вдъхнал

на този, който е при лют дуел издъхнал

и то когато с меч двукратно е прободен?

Как ден подир това за брак ще бъде годен?

 

ДОРАНТ

Но този прах, Клитон, е най-обикновен

1190 и много остарял. Но е изобретен

друг, който за момент умрели съживява —

едва си им го дал и на крака те стават,

но ползването му е под секрет голям.

 

КЛИТОН

Кажете ми го и до гроб ще служа вам.

 

ДОРАНТ

1195 Аз бих ти го разкрил и ти ще си честит,

обаче в три слова еврейски той е скрит,

а ти не би могъл да ги произнесеш

и полза тоз секрет не ще ти донесе.

 

КЛИТОН

Нима владеете еврейски?

 

ДОРАНТ

                                                Да, перфектно,

1200 и ред езици аз използвам най-коректно.

 

КЛИТОН

От тез езици ли сте сведения взели

и като за кайма на ситно сте ги смлели,

та с тях изкусно да скалъпвате лъжите.

Във себе си цял склад със истини държите,

1205 ала стоят под ключ.

 

ДОРАНТ

                                        Нахалник неразбран!

А, ето татко.

Четвърта сцена

 

ЖЕРОНТ

                        Ах, как търсих те, Дорант.

 

ДОРАНТ

А аз пък вас не съм… Не знам защо тъй става,

че татко често ми покоя нарушава.

Туй дразни ме — нали съм зрял човек все пак.

 

ЖЕРОНТ

1210 Ненарушим съюз предвижда всеки брак

и аз се чудя кой в тоз свят би разделил

онез, които Бог чрез брак е съюзил?

С таз мисъл във ума, аз питах се безспир

дали ще срещна тук жена ти най-подир.

1215 Аз плановете ти днес вече знам какви са

и на баща й ей това писмо написах,

за да го уверя, че с радост във сърцата

във своя дом ще му приемем дъщерята.

Ще отбележа, че съдбата й отрежда

1220 на мойте старини да вдъхва тя надежда.

След някой ден у тях ще пратим не слугата,

а тебе, сине мой, та лично ти ръката

да й поискаш, че таз чест на теб се пада.

 

ДОРАНТ

Баща й сигурно ще бъде изненадан…

1225 Аз впрочем съм готов. И тъй ще съм щастлив,

но нейният баща, уви, ще е против.

Та тя е бременна.

 

ЖЕРОНТ

                                Тъй ли?

 

ДОРАНТ

                                                Във седми месец.

 

ЖЕРОНТ

Ах, колко щастие ми тази вест донесе!

 

ДОРАНТ

Нали не искате на риск да се излага?

 

ЖЕРОНТ.

1230 О, не! Щом този скъп залог ми го налага,

ще чакам, та нали за туй се молех аз

и ето, че и Бог се вслуша в моя глас.

Ах, колко съм честит, че тъкмо тъй се случи.

Отивам си. Щом таз чудесна вест научих,

1235 в писмото е добре да подчертая също,

че нужно е да бдят над нея всички вкъщи —

нали на тоз отрок ще мога да разчитам.

 

ДОРАНТ, на Клитон.

Усети ли какво доволство той изпита?

 

ЖЕРОНТ, обръщайки се към Дорант.

Но му пиши и ти.

 

ДОРАНТ

                                За туй не се косете.

1240 Ах, колко е добър!

 

КЛИТОН

                                        Завръща се. Мълчете.

 

ЖЕРОНТ

А я ми припомни как твоят тъст го викат,

че трябва името да сложа върху плика.

 

ДОРАНТ

Това ще сторя аз, така че си вървете

спокойно — този труд на мене оставете.

 

ЖЕРОНТ

1245 Но трябва почеркът един и същ да бъде.

 

ДОРАНТ

Нима ще вземе той по почерка да съди

за нашето писмо.

 

ЖЕРОНТ

                                Все пак ще си личи.

Не ще ли се от туй баща й докачи?

 

ДОРАНТ

Не, той не е такъв.

 

ЖЕРОНТ

                                Е, казвай по-чевръсто,

1250 че чакам…

 

ДОРАНТ

                        За какво?

 

ЖЕРОНТ

                                                За името на тъста.

 

ДОРАНТ

Пирандър.

 

ЖЕРОНТ

                Преди туй ти инак го нарече.

Май беше Армедон. Да, спомням си го вече.

 

ДОРАНТ

Така е. Другото е име на имение —

със него бил познат във свойто поделение.

1255 Пирандър, Амедон — известен е и с двете:

с което ви се ще, със него го зовете.

 

ЖЕРОНТ

С две имена и днес май срещат се в тоз град,

а имаше ги и когато аз бях млад.

Е, сбогом, тръгвам си.

Пета сцена

 

ДОРАНТ

                                        Ха здраве му кажи.

 

КЛИТОН

1260 И памет трябва, щом прибягваш до лъжи.

ДОРАНТ

Видя ли как умът замести паметта?

 

КЛИТОН

О, ще се изяснят наскоро ред неща,

но сторихте, уви, погрешна стъпка вие

и другото сега не може да се скрие.

1265 Лукреция разбра тоз номер, а Клариса

пред вашите лъжи със право се стъписа

и би могла да ви намрази чак до там,

че да почувствате смущение и срам.

 

ДОРАНТ

Да, то си е за срам, по тоз въпрос не споря,

1270 но аз с Лукреция ще трябва да говоря.

Я виж, за мой късмет Сабина се задава.

Шеста сцена

 

ДОРАНТ

Чуй, драга, снощи бях обхванат от такава

възбуда, че в мига, когато ми остави

писмото, аз, уви, отминах и забравих

1275 да ти благодаря. Виж днес какво ти давам.

 

САБИНА

Но, господине…

 

ДОРАНТ

                        Дръж.

 

САБИНА

                                Това ме задължава…

Та аз не съм…

 

ДОРАНТ

                        Вземи.

 

САБИНА

                                Но как?

 

ДОРАНТ

                                                Вземи най-сетне,

за непризнателен не искам да ме сметнеш.

Ръката си подай.

 

КЛИТОН

                                Какви фасони тъпи!

1280 Ще я науча аз как трябва да постъпи.

Знай, мила моя, че за твойто въздържание

във този случай аз не виждам оправдание.

И двете си ръце към мене ти подай,

че нищо укорно в туй няма. Не се май!

1285 Не е въпрос на чест, че някой дар ще вземе:

Вземи си своето сега, а не след време.

Щом видиш, че валят от облака пари,

дори сърцето си за тях ти разтвори.

Това не е порок за свестния човек,

1290 щом с шепи ги гребат мнозина в този век,

Най-умно ще да е да се сприятелим

и този ценен дар със теб да поделим.

 

САБИНА

Не прекаляваш ли?

 

ДОРАНТ

                                Приятелко, наскоро

аз друго нещо бих желал за теб да сторя.

1295 Ала все пак държа да знам дали ще щеш

ответа ми да й надлежно предадеш?

 

САБИНА

Добре, ще го предам, но с малко страх, защото

не зная дали тя ще прочете писмото.

Но ще се отзова.

 

КЛИТОН, на Дорант.

                                Видяхте, че дотук

1300 тъй мека беше тя — почти като памук.

 

ДОРАНТ, на Клитон.

Е, мина номерът тоз път.

                                                Да се надявам,

че засега от мен не се тя отвращава.

За резултатите ще дойда подир час.

 

САБИНА

За случилото се ще чуете тогаз.

Седма сцена

 

КЛИТОН

1305 Добрият резултат не иска много думи,

ти виждаш, че тоз мъж играе с крупни суми.

Та аз заради теб бих сторил куп неща.

 

САБИНА

Осигури дъжда, пък друго аз не ща.

 

КЛИТОН

Как бързо схващаш ти!

 

САБИНА

                                        Но аз не от незнание

1310 в редица случаи показвам въздържание.

Със вещината си, със свойта доброта

печеля туй, що ти постигаш с алчността.

 

КЛИТОН

Щом веща си, кажи, при твойта упоритост,

как моят господар могъл би да изпита

1315 доволство от това, че би все пак успял?

 

САБИНА

Понеже той престиж добър си е създал,

ще споделя сега с теб свойта тайна лична:

Лукреция не ми изглежда безразлична

към него — тази нощ не спа изобщо. Знай,

1320 че, го обича, но половинчато май.

 

КЛИТОН

Е, щом обича го едва наполовина,

с какво ли право тъй измъчва го, Сабина?

Та моят господар все пак цена си има,

а тя отвръща му с ненавист доловима.

1325 Таз половин любов не крие ли измама?

Аз бих му дал съвет да скъса с тази дама.

 

САБИНА

Да не прибързва. Тя обича го все пак.

 

КЛИТОН

А как отвръща му — едва ли не с кривак.

Нима нормална е една такваз отплата?

 

САБИНА

1330 Тя чувства се като притиснат до стената,

обича го, ала сърцето й се свива…

Та как би вярвала на таз уста лъжлива?

Нали в Тюилери те вчера се видели

и той говорел й все врели-некипели.

1335 Лъжа излиза, щом Дорант уста отвори.

 

КЛИТОН

Лъжецът някой път и истини говори.

 

САБИНА

Но как разсеял би с туй нейното съмнение?

 

КЛИТОН

Все още чака той от нея снизхождение

и затова нощес въздишаше злочесто.

 

САБИНА

1340 А може би и ти полъгваш доста често.

 

КЛИТОН

Обидна клевета току-що ти изрече.

 

САБИНА

А знаеш ли дали е той разлюбил вече

Клариса?

 

КЛИТОН

                Въобще не я е той обичал.

 

САБИНА

Тогава на печал сам да не се обрича.

1345 Лукреция го в миг позна и ме помоли

да се покажа с цел да разбера какво ли

Дорант ще сподели и щом даде обет

за обич, то тогаз било би всичко в ред.

Върви си и бъди уверен, че аз знам

1350 от туй, което чух, какво да й предам.

 

КЛИТОН

Добре. И знай, че щом успееш този път,

така ще сторя, че да завали дъждът.

Осма сцена

 

САБИНА

Ще видя ей сега едно лице щастливо.

А, ето го. Защо е тъй нетърпеливо?

1355 Какви очи! Май сте любимия видяла…

 

ЛУКРЕЦИЯ

За него ти какво си чула и разбрала?

 

САБИНА

Дорант е явно ваш — твърдя ви го, защото

хем аз от тях го чух, хем пише го в писмото.

 

ЛУКРЕЦИЯ

О, пак се прави той на страстно влюбен мъж.

1360 Със тези номера е тръгвал неведнъж.

Не вярвам в ни една от него чута дума.

 

САБИНА

Съгласна съм със вас, но вярвам в тази сума.

 

ЛУКРЕЦИЯ

Той даде ти я в дар?

 

САБИНА

                                        Е, да.

 

ЛУКРЕЦИЯ

                                                И ти я взе?

 

САБИНА

Защото виждах, че смут силен ви обзе;

1365 за да ви убедя, че той по вас гори,

взех доказателства възможно най-добри.

Осланям се на вас да кажете дали

тоз толкоз щедър мъж обича ви или

във случая си е послужил със измама.

 

ЛУКРЕЦИЯ

1370 Аз възражение против дара ти нямам,

ала от твоя дълг тоз дар те отклонява.

Със себе си друг път недей ме занимава.

 

САБИНА

А на Дорант какво да му предам тогаз?

 

ЛУКРЕЦИЯ

Че без да го чета, писмото скъсах аз.

 

САБИНА

1375 И ползата за мен изчезва безвъзвратно…

 

ЛУКРЕЦИЯ

Все пак кажи му ти и нещо по-приятно,

накратко спомени за женските привички,

за туй, че времето ни прави по-добрички.

Изрично му предай къде и в кой час точно

1380 със него бих могла да имам среща очна;

не искам той да ме безсрамно разиграва.

 

САБИНА

Да знаехте какви тревоги изживява,

как стене и скърби със сълзи във очите,

във неговия плам не ще се усъмните.

 

ЛУКРЕЦИЯ

1385 Със цел да посмекчиш тез мъки и беди,

надежда му вдъхни, но сдържана бъди:

до отчаяние не ща да го докарвам,

но да не мисли той, че сляпо ще му вярвам.

Девета сцена

 

КЛАРИСА

При тебе и Дорант нещата са наред,

1390 аз губя го, ала излиза ми късмет

с Алсип — баща му е пристигнал във Париж.

 

ЛУКРЕЦИЯ

И от тревогите ще се освободиш?

 

КЛАРИСА

Да, свършват вече те. Но пък и ти за нова

победа странна си със сигурност готова.

1395 Той каза, че…

 

САБИНА

                                Ако ви лъжеше преди,

сега е искрен — той в това ме убеди.

 

КЛАРИСА

Той — искрен? Може би. С голямо „МОЖЕ БИ“.

 

ЛУКРЕЦИЯ

Със слава на лъжец той вече се сдоби

и ако продължи с таз практика лъжлива,

1400 аз няма все така да бъда доверчива.

 

КЛАРИСА

Щом тъй се е разкрил и все така го любиш,

играй играта си и няма да загубиш.

 

ЛУКРЕЦИЯ

Ах, как ще издържа? Да му повярвам — може;

ала да му отдам любов — недай си боже.

 

КЛАРИСА

1405 Да любиш, туй е чест, и почит и заслуга,

любов и вяра — те вървят една със друга

и толкоз близки са, че който е обичан,

обиква на свой ред и във любов се врича.

 

ЛУКРЕЦИЯ

Но любопитството въз някои сърца

1410 въздейства, както им въздейства любовта.

 

КЛАРИСА

Ще му повярвам, щом туй би го задължило.

 

САБИНА

Дърдоренето ви мен лично би вбесило.

От него полза аз не виждам, разберете,

сладникавия си език изоставете.

1415 С туй бръщолевене на себе си вредим.

 

ЛУКРЕЦИЯ

Я нека настрани таз луда да държим.

Когато вчера с нас в Тюилери той беше

и ред любезности на тебе ти шептеше,

ти май го слушаше с известно увлечение.

1420 От любопитство ли, или пък от вълнение?

 

КЛАРИСА

От любопитство бе: извикваха в мен смях

хвалебствията му — затуй ги изтърпях.

 

ЛУКРЕЦИЯ

Че на писмото му и аз тъй реагирах —

в действителност любов във него не намирах.

1425 От любопитство го прочетох и разбрах,

че просто бе успял да предизвика смях.

 

КЛАРИСА

Беседа и писмо са две неща различни:

писмото прави чест, беседата развлича.

Късметът ти на мен доволство ще достави

1430 и в никой случай аз не ще изпитам завист.

 

ЛУКРЕЦИЯ

Сабина да рече, че го разкъсах с яд.

 

КЛАРИСА

Не би довело туй до хубав резултат.

Е, любопитна си…

 

ЛУКРЕЦИЯ

                                От тебе пример взимам.

 

КЛАРИСА

Да идем в църквата, че служба там ще има.

 

ЛУКРЕЦИЯ

1435 Но видиш ли го там, постъпвай, както знаеш.

 

САБИНА

В тоз случай, според мен, не бива да се маеш.

Аз зная от какво е вашето мъчение

и бих могла да ви предложа изцеление.

Вол срещне ли те, ти го за ротата дръж.

 

ЛУКРЕЦИЯ

1440 Съветът е добър.

 

САБИНА

                                        Да приберем тоз дъжд.

Първа сцена

 

ЖЕРОНТ

Ах, как се радвам аз на таз щастлива среща,

защото тъкмо тя в момента ме подсеща

да ви попитам, щом в Поатие били сте

и сте се ровили във куп справочни листи,

1445 дали ви е познат Пирандър — от каква е

рода̀ той и какво за тоз човек се знае.

 

ФИЛИСТ

Пирандър? Кой ли е?

 

ЖЕРОНТ

                                        В Поатие живял,

        от благороден род, но малко обеднял.

 

ФИЛИСТ

С туй име, Бога ми, на мен не е познат

1450 ни благородник, ни друг някой в този град.

 

ЖЕРОНТ

А някой Армедон да е попадал вам?

И с двете имена той бил известен там.

 

ФИЛИСТ

И този не го знам.

 

ЖЕРОНТ

                                Той на Орфиза бил

баща — а нея Бог я с чуден чар дарил.

1455 И туй момиче със завидна красота

било възславяно навред из областта.

 

ФИЛИСТ

Орфиза, Армедон, Пирандър, според мен,

в Поатие не са живели нито ден.

Друг питайте, щом в мен не вярвате.

 

ЖЕРОНТ

                                                                Твърдите

1460 с увереност това със цел да защитите

сина ми, но аз знам, че влюбен е в Орфиза,

че някакъв съсед видял го е да влиза

при нея, че там бил от други изненадан,

извадил пистолет, но след жестока свада

1465 принуден се видял да сключи с нея брак.

Подробно всичко знам. Понеже съм добряк,

не се възпротивих. Ще бъде безпредметно

във този случай да показвате дискретност

 

ФИЛИСТ

Та значи тайно брак е сключил той тогава.

 

 

ЖЕРОНТ

1470 Но аз, като баща, таз волност му прощавам.

 

ФИЛИСТ

Кой каза ви го?

 

ЖЕРОНТ

                                Той.

 

ФИЛИСТ

                                        Е, щом е споделил

това пред вас, Дорант не ще е нищо скрил.

Той по-добре от мен подробностите знае

и със измислици не ще ви замотае.

1475 Безспорно е дарен с добро въображение,

а пък на мене все е липсвало прозрение.

 

ЖЕРОНТ

Нали не искате да се съмнявам в нещо?

 

ФИЛИСТ

О, не, не. Всичко той представя много вещо.

Но той поднесе ни такваз гощавка вчера,

1480 че всеки подозря известна далавера.

Та ако бракът е по същата метода,

то той е в крак със най-съвременната мода.

 

ЖЕРОНТ

Защо е този ваш стремеж да ме гневите?

 

ФИЛИСТ

И вие, както аз, все пак ще издържите.

1485 Ще бъда откровен: ако Дорант е взел

Орфиза за жена и всеки е приел

тоз брак, родата ви ще е доволна много.

Тук нищо аз не ще добавя… Хайде сбогом.

Втора сцена

ЖЕРОНТ

О, луди младини, о, тежки старини,

1490 о, срам за моите старешки сиви дни,

та има ли баща по-жалък под небето

или добро сърце, от моето по-клето?

Измамник е Дорант, ала не отмиля ми,

измами мен и мен подтикна към измами,

1495 говорейки с език на шарлатан изпечен.

Да му пригласям той дори и мен увлече,

но от лъжите му на мене ми додея

да се червя и в срам небивал да живея.

Аз тъй съм доверчив, че все ме разиграва

1500 и с добротата ми той злоупотребява

Трета сцена

 

ЖЕРОНТ

Ти доблест имаш ли?

 

ДОРАНТ

                                        Таз среща ме смущава…

Та щом съм ваш син, кой в това ще се съмнява?

 

ЖЕРОНТ

Но стига ли туй, че мой син си се родил?

ДОРАНТ

Във Франция не знам кой би се усъмнил.

 

ЖЕРОНТ

1505 Известно ли ви е на тебе и на Франция,

че само доблестта е истинска гаранция

за благородника, че в ранг издига тя,

че благородството прониква и в кръвта?

 

ДОРАНТ

Не знаех аз до днес, че благородник ставаш

1510 чрез доблест или щом кръв знатна притежаваш.

 

ЖЕРОНТ

Но както и да се ранг знатен придобива,

порок щом имаш, той фатално го подрива.

По двупосочен път човеците вървят —

по първия строят, по втория рушат.

1515 Ти следваш лош порок и вместо благородник,

макар че си мой син, аз виждам в теб негодник.

 

ДОРАНТ

В мен?

 

ЖЕРОНТ

        В теб. Ти с твоето лъжовно поведение

мърсиш това, що си получил по рождение.

Щом лъжеш, а пък се за благородник взимаш,

1520 ти лъжеш себе си, че благородство имаш.

Да лъже? Има ли недъг по-лош, проява

по-недостойна за човек, роден за слава?

Та кой порок, кое човешко поведение

възбудило би днес по-силно отвращение?

1525 Лъжецът няма как да изличи петното

и чак до своя край го носи на челото,

ако не се реши със меч да го измие,

че може само с кръв срамът да се изтрие.

 

ДОРАНТ

Кой каза ви, че аз съм лъгал?

 

ЖЕРОНТ

                                                        Хаймана!

1530 Кажи ми името на твоята жена.

Какви истории ти снощи ми разправи?

 

КЛИТОН

Речете му: „Аз спах и всичко съм забравил.“

 

ЖЕРОНТ

Нахалнико, я пак доизясни пред мене

кой точно ти е тъст и в кой район роден е.

1535 Ти би ме изумил и с много други глуми.

 

КЛИТОН

Търсете в своя ум най-подходящи думи.

 

ЖЕРОНТ

До старост доживях, но как си бих признал,

че тъй бях изигран от теб — един нахал.

Аз, беловласият, повярвах слепешката,

1540 уви, на всичко, що издрънка ти устата.

Ти, без да чувстваш срам, ме вземаш пак и пак

за слабоумен мъж, за изкуфял дъртак.

А виждал ли си ме ядосан, озлобен,

заплаших ли те аз с нож остър някой ден?

1545 Ако Клариса те отблъскваше със нещо,

защо ти бе това притворство тъй зловещо?

Нима допускал си, безсрамнико, до днес,

че действал бих в разрез със твоя интерес?

Нима към теб не си показах добротата,

1550 приемайки тоз брак с девойка непозната?

Но моята любов, уви, бе прекалена

и сигурно затуй не беше оценена.

Неблагодарнико, отплащаш се с измама,

защото никакъв респект към мене нямаш.

1555 Отричам се от теб.

 

ДОРАНТ

                                        Но чуйте ме най-сетне.

 

ЖЕРОНТ

Ти пак ли със лъжи решил си да ме метнеш?

 

ДОРАНТ

Не, туй е истина.

 

ЖЕРОНТ

                                Единствено измама

си бълвал досега.

КЛИТОН, на Дорант.

                                Ударихте на камък.

 

ДОРАНТ

Когато се яви Лукреция пред мен,

1560 аз бях от чара й фатално покорен

и я обикнах… Тя нали ви е позната.

 

ЖЕРОНТ

Познавам я добре, а също и бащата —

добър приятел мой.

 

ДОРАНТ

                                Буквално мигновено

от погледа й бе сърцето ми пленено,

1565 тъй че когато ми предложихте Клариса

да взема за жена, туй страшно ме стъписа.

Тогаз не знаех аз каква е близостта ви

с Лукрецийния род, дали ви се тя нрави,

и не разкрих ви как със свойта красота

1570 във моето сърце разпали огън тя.

Обаче аз, уви, не знаех отпреди,

че многото акъл на любовта вреди.

Сега, когато знам Лукреция коя е

и откъде й е родът, от вас желая

1575 едно: разчитайки на любовта, която

ведно с кръвта сина обвързва със бащата,

да сторите тъй, че баща й да склоните

да се оженим и да ни ощастливите.

 

ЖЕРОНТ

Поднасяш ме май пак.

 

ДОРАНТ

                                        Да каже и Клитон,

1580 че казвам ви това с най-сериозен тон.

Той е в течение.

 

ЖЕРОНТ

                                Не те ли хваща срам,

че трябва от Клитон аз тез неща да знам?

Как тъй слугата ти довереник ти става,

а пък баща ти в теб за всичко се съмнява?

1585 Макар и разгневен, аз свойта доброта

ще проявя към теб като любящ баща.

Лукреция добре познавам и ще сторя,

така че вашия годеж да уговоря

с баща й. Ти нали не би го провалил?

 

ДОРАНТ

1590 За да ви уверя, аз бих ви придружил.

 

ЖЕРОНТ

Не, тука остани. Все още се съмнявам

в теб и не бих могъл на теб да се надявам.

С Лукреция бъди внимателен, че лесно

засегнал би я ти със нещо неуместно,

1595 и след това пред мен не ща да се вестяваш.

Кълна се в слънцето, което ни огрява,

че ако този мой съвет не зачетеш,

от моята ръка тогава ще умреш

и с недостойна кръв, в краката ми проляна,

1600 ще можеш да платиш честта ми поругана.

Четвърта сцена

 

ДОРАНТ

Не ме е никак страх от тази му закана.

 

КЛИТОН

За отстъпление е прекалено рано.

Със острия си ум излъгахте го дваж,

я триж опитайте, че пак редът е ваш.

1605 До два пъти — добре, на третия път спри.

 

ДОРАНТ

Клитон, не ми се смей, пък и не ме кори.

Изпадна моят дух в смущение безкрайно.

 

КЛИТОН

Дали защото сам разкрихте нещо тайно

или това бе ход, за да се изхитрите?

1610 Съмнявам се, че по Лукреция горите —

тъй хитри номера умът ви изнамира,

че думите ви все обратно аз разбирам.

 

ДОРАНТ

Обичам я — в това недей се хич съмнява,

но има риск и той ме много притеснява.

1615 Ако бащите ни са на различно мнение,

със мен е свършено, очаква ме крушение.

Да кажем, че не се възпротиви бащата,

ами дали ще е съгласна дъщерята?

Приятелката й аз онзи ден видях,

1620 от красотата й тъй очарован бях,

че днес, когато по-внимателно се взрях

почувствах в миг, че пак по нея запламтях.

На труден кръстопът сега ми се намира

сърцето — между две то трябва да избира.

 

КЛИТОН

1625 Защо припирахте с настойчивост гореща

баща ви с нейния баща да има среща?

 

ДОРАНТ

В противен случай той не би ми хванал вяра.

 

КЛИТОН

Та, значи, и тоз ход в заблуда да го вкара!

 

ДОРАНТ

Единствено така гнева му бих смирил.

1630 Горко на който е тоз хитър трик разкрил!

С измисления брак аз щях да имам време

спокойно да реша коя от тях да взема.

 

КЛИТОН

Приятелката й, туй е Клариса, да?

 

ДОРАНТ

Та тъкмо във това е моята беда —

1635 Алсип ще е щастлив, пък аз ще съм наказан,

но той ще има туй, което аз отказах.

Я по-добре да спрем да мислим за Клариса.

 

КЛИТОН

… И за Орфиза? О, и аз не виждам смисъл.

 

ДОРАНТ

Днес по Лукреция умът ми волно хвърка,

1640 а не по другата, която ме побърка.

Сабина идва…

Пета сцена

 

ДОРАНТ

                Ти предаде ли, кажи ми,

писмото на онез ръце незаменими?

 

САБИНА

Предадох го, ала…

 

ДОРАНТ

                                Какво?

 

САБИНА

                                        О, тя го стъпка…

 

ДОРАНТ

И без да го чете?

 

САБИНА

                                Уви!

 

ДОРАНТ

                                        Каква постъпка!

 

САБИНА

1645 Отгоре на това закани се жестоко

да ме изгони и най-грубо ме нахока!

 

ДОРАНТ

Ще поулегне тя. За твое утешение

ръка й ти подай

 

САБИНА

                                Как тъй?

 

        ДОРАНТ

                                                По мое мнение

тя все ще ти прости. Поговори със нея.

 

КЛИТОН

1650 Каква усмивчица лицето й огрея!

Аз мисля, че се е успокоила даже

и ред подробности могла би да разкаже.

 

ДОРАНТ

Та значи стъпка го, дори не го прочете?

 

САБИНА

Това заръча ми да ви предам. Простете,

1655 че бях принудена…

 

КЛИТОН

                                        Добре се справя май.

 

САБИНА

Но тя, в действителност, прочете го докрай.

Да лъжа вас? Това не бих си позволила.

 

КЛИТОН

Със свойта ловкост тя и Рим би възхитила.

 

ДОРАНТ

У нея има ли към мен омраза?

 

САБИНА

                                                        Няма

 

ДОРАНТ

1660 А обич?

 

САБИНА

                        Също не.

 

ДОРАНТ

                                Тъй ли?

 

САБИНА

                                                Сега съм пряма.

 

ДОРАНТ

А друг обича ли?

 

САБИНА

                                Друг не.

 

        ДОРАНТ

                                                Какво да правя?

 

САБИНА

Не знам.

 

ДОРАНТ

                Все пак?

 

САБИНА

                                Ах, как нещата да представя?

 

ДОРАНТ

Правдиво.

 

САБИНА

                Е?

 

        ДОРАНТ

                        Дали ще срещна любовта?

 

САБИНА

Възможно е.

 

ДОРАНТ

                Кога?

 

САБИНА

                        Щом ви повярва тя.

 

ДОРАНТ

1665 Щом ми повярва… Как щастлив ще бъда аз!

 

САБИНА

Тя сигурно с любов ще ви дари тогаз.

 

ДОРАНТ

Ако е тъй, защо сега да не ликувам?

А щом тя няма от какво да се страхува,

баща ми…

 

САБИНА

                Ето я, с Клариса се показва.

Шеста сцена

 

КЛАРИСА, на Лукреция.

1670 А може би сега той истината казва

и затова потрай, но без да губиш вяра.

 

ДОРАНТ, на Клариса.

Добро ли, зло ли тоз ваш чар ще ми докара?

 

КЛАРИСА, на Лукреция.

Дали ми е сърдит, та стрелва ме с очи?

 

ЛУКРЕЦИЯ, на Клариса.

Не, май случайно е, но туй ще проличи

1675 впоследствие.

 

ДОРАНТ, на Клариса.

                                Защо, когато съм далече

от взора ви, за мен животът свършва вече?

От личен опит знам, че влюбените мъка

ужасна чувстват, щом им предстои разлъка.

 

КЛАРИСА, на Лукреция.

Все тъй си пее той.

 

ЛУКРЕЦИЯ, на Клариса.

                                        Писмото виж, чети!

 

КЛАРИСА, на Лукреция.

Но чуй.

 

ЛУКРЕЦИЯ, на Клариса.

1680         Той казва го на мен, разбра ли ти?

 

КЛАРИСА, на Лукреция.

Ще видим.

                Е, Дорант, нали сте влюбен в мен?

 

ДОРАНТ, на Клариса.

От вашите очи отдавна съм пленен,

но те на моя плам, за жалост, не отвръщат.

 

КЛАРИСА, на Лукреция.

Не виждаш ли, че той към мене се обръща?

 

ЛУКРЕЦИЯ, на Клариса.

1685 Обърках се съвсем.

 

КЛАРИСА, на Лукреция.

                                                Лъжите му до края

да чуем!

 

ЛУКРЕЦИЯ, на Клариса.

                Глуми по-обидни аз не зная.

 

КЛАРИСА, на Лукреция.

Тъй любовта си той разделя между нас —

ти нощем слушаш тез лъжи, а денем — аз.

 

ДОРАНТ, на Клариса.

Надумвате ли се? По нейния съвет

1690 не се водете. Той могъл би занапред

на мене куп беди да причини, защото

за нещо съм й крив и ми желае злото.

 

ЛУКРЕЦИЯ, на себе си.

Да, крив. И още как? Мъст само заслужава.

 

КЛАРИСА, на Дорант.

От нея чух неща, които ме смущават.

 

ДОРАНТ

1695 Ревнивият й ум какво ли е родил?

 

КЛАРИСА

А в нещо вашият дали не е сгрешил?

Познавате ли ме?

 

ДОРАНТ

                                Я спрете с тез игри.

Нали аз вчера бях със вас в Тюилери

и бях от чара ви фатално запленен.

 

КЛАРИСА

1700 Да знаехте какво тя довери на мен —

че вашата душа по друга се терзае.

 

ДОРАНТ

По друга ли? О, не, измислица това е.

Животът ми на вас изцяло е обречен.

 

КЛАРИСА

А тя ме увери, че имате брак вече.

 

ДОРАНТ

1705 Играта ви със мен ви носи забавление,

но ще повторя пак, че с моето твърдение

за някакъв мним брак отбягвах друга аз

с единствената цел да се отдам на вас.

 

КЛАРИСА

Но сигурно преди да сключите брак с мене,

1710 във Турция ваш брак със друга уреден е.

 

ДОРАНТ

Защо пък да не се твърди надлъж и шир,

че за съпруга аз съм ходил чак в Алжир?

 

КЛАРИСА

Безспорен факт е, че презирате Клариса.

 

ДОРАНТ

Държа да бъда ваш. Изложих ви какви са

1715 стремежите ми днес. Ще действам, както мога.

 

КЛАРИСА

Аз нищо не разбрах до тоз момент, ей Богу.

Лукреция, я чуй.

 

ДОРАНТ, на Клитон.

                                Лукреция! И тя ли?

 

КЛИТОН, на Дорант.

Кажете ми сега коя сте си избрали?

Лукреция е по-красива според мен.

1720 Но вие в случая не сте ли заблуден?

 

ДОРАНТ, на Клитон.

Та аз с Лукреция говорих вечерта…

 

КЛИТОН, на Дорант.

Там всъщност е била Клариса, а не тя.

Таз тайна току-що ми повери Сабина.

 

ДОРАНТ

Примамливо парче, но как тъй ще отмина

1725 приятелката й — тя също ми допада.

Обърках ги, но пък туй носи ми отрада.

От теб — ни дума! В мен нов плам се разгоря

и ще ме видиш ти във новата игра —

със други средства, но със същите слова.

 

ЛУКРЕЦИЯ, на Клариса.

1730 Пореден нагъл ход ще има след това.

От думите ти той ще бъде изумен.

 

КЛАРИСА, на Дорант.

Приятелката ми споделя всичко с мен

и знам от нея, че нощес със думи мили,

подмолно, своята любов сте й разкрили.

1735 Безспорно мамите, ала коя от нас?

 

ДОРАНТ

Откакто съм в Париж, говорих само с вас.

 

КЛАРИСА

Нима с Лукреция през тази нощ не бяхте?

 

ДОРАНТ

А вие как на мен тоз номер изиграхте?

И аз се хванах — уж познат ми бе гласът.

 

КЛАРИСА

1740 Той истината май ни казва за пръв път.

 

ДОРАНТ

Лукавство проявих, за да осуетя

лукавия ви трик и да ви отмъстя.

Аз всъщност хода ви навреме не разкрих,

но вместо вие мен, аз вас ви надхитрих.

1745 Побърках ви. Нали не ще го отречете?

Пък друг път някой друг за жертва изберете.

Замислихте игра, която аз спечелих

и то, признавам си, със средства неумели.

Ах, как обичам ви! Проклинам всеки ден,

1750 когато не съм бил от чара ви пленен.

 

КЛАРИСА

Ако е тъй, защо брак мним ни се стоваря,

а пък баща ви с мен дойде да разговаря?

Тоз подъл номер с брак защо бе съчинен?

 

ЛУКРЕЦИЯ, на Дорант.

Уж в нея влюбен сте, а пишете на мен.

 

ДОРАНТ, на Лукреция.

1755 Разбирам ви гнева — напълно е логичен

и той показва, че не съм ви безразличен.

Достатъчно играх, хитрувах… Днес се вричам,

че аз единствено Лукреция обичам.

 

КЛАРИСА, на Лукреция.

Какъв лъжец! Та той днес лъже ни и двете.

 

ДОРАНТ, на Лукреция.

1760 Изслушате ли ме, сама ще разберете.

Под ваше име и от вашия прозорец,

със ваше знание, Клариса трик позорен

на мене изигра. Аз тъй се наскърбих,

че с адекватен ход на вас си отмъстих.

 

ЛУКРЕЦИЯ

1765 А вчера кой бе с вас посред Тюилери?

 

ДОРАНТ

О, със Клариса бях, ухажвах я дори.

 

КЛАРИСА, на Лукреция.

Хитрецът докога със нас ще се глуми?

 

ДОРАНТ, на Лукреция.

За нея — думите, за вас — сърцето ми,

че в него взорът ви запали буен пламък,

1770 за който споделих аз със баща си само.

Понеже беше ми речта фриволна, щом

приключи срещата, прибрах се крадешком.

 

КЛАРИСА, на Лукреция

Лъжа подир лъжа пред нас безспир той трупа,

та връзките си с нас набързо да претупа.

 

ДОРАНТ, на Лукреция.

1775 Но само вие с чар сърцето ми пленихте.

 

ЛУКРЕЦИЯ, на Дорант.

Защо с дела не ме до днеска убедихте?

 

ДОРАНТ

Ако баща ми пред баща ви обещава,

че брак ще сключим, туй не ви ли убеждава?

 

ЛУКРЕЦИЯ

И след такъв обет е нужно мойто мнение,

1780 а мен и в тоз момент измъчва ме съмнение.

 

ДОРАНТ

Признанието ми дано да го разсее!

Обичайте Алсип, Клариса. Той копнее

по вас — коя би взел, ако не беше оня

несъществуващ брак. Но аз карез не гоня.

1785 А тайната ни — тя за двама ни остава.

Но вижте, че Алсип с баща ми приближава.

Седма сцена

 

АЛСИП, на Клариса, излизайки от дома й.

Родителите ни ни брака одобряват.

 

ЖЕРОНТ, на Лукреция, излизайки от дома й.

И вашият баща на брак се съгласява.

 

АЛСИП, на Клариса.

Кажете само „да“ и сватба ще ви чака.

 

ЖЕРОНТ, на Лукреция.

1790 Кажете бързо „да“, за да не бавим брака.

 

ДОРАНТ, на Лукреция.

Съгласието си нима не ще дадете?

 

АЛСИП

Но глухонеми ли сте днеска вие двете?

 

КЛАРИСА

Със бащината власт се аз съобразявам.

 

ЛУКРЕЦИЯ

Чрез послушание дълга си изпълнявам.

 

ЖЕРОНТ, на Лукреция.

1795 Тогаз съвета на баща си изпълнете.

 

АЛСИП, на Клариса.

С баща си и със мен тогаз се съгласете.

 

САБИНА

След брака ви дъждът навярно ще престане.

 

ДОРАНТ

Напротив, не се бой — той на порой ще стане.

 

САБИНА

Със грижи за дома ще сте обременен

1800 и надали тогаз ще мислите за мен.

 

КЛИТОН, сам.

От своите лъжи лъжецът пати често,

но щом е обигран, не свършва той злочесто.

Дорант успя все пак. И вие се учете

от примера му. Щом налага се, лъжете.

Първа сцена

 

ЖОДЛЕ

Аз мисля, че или ума си сте затрил,

или Лукавия във вас се е вселил

и има пълна власт над вашата особа.

Да дойдете в тоз град в такава късна доба,

5 ни спал, ни пил, ни ял да тичате в нощта,

изливайки си все връз мене яростта!

 

ДОН ХУАН

Млъкни, глупако! Виж таз къща — точно тая,

която търсех аз.

 

ЖОДЛЕ

                        По-луд от вас не зная.

Кого ще търсите сред тази тъмнина?

10 Май Дон Фернандо?

 

ДОН ХУАН

                                Не, без малко не позна!

Аз тази нощ държа да видя Изабела.

 

ЖОДЛЕ

Кажете чавка ли акъла ви е взела,

ако в главата ви е имало все пак?

 

ДОН ХУАН

Щом трябва, цяла нощ не ще подвиеш крак,

15 ще бдиш безспир, дорде от глад загубиш свяст.

От тази улица не ще се махна аз:

и да ме свари тук зората подранила,

аз искам, аз държа да срещна мойта мила.

 

ЖОДЛЕ

О, смъртни, виж: един часът ще е наскоро.

20 Та Дон Фернандо спи и няма да отвори.

От Бургос призори насам се устремихме,

по пътя и коне, и мулета сменихме,

цял ден препускахме безспирно, лудешката,

че все женитбата ти беше във главата.

25 Не е ли лудост в таз небивала тъмница

да кряскаш посред нощ подобно улулица?

 

ДОН ХУАН

О, смъртни, знай, че щом за тебе най е важен

суратът ти, тогаз ти по̀ си глупав даже

от скот и с право аз заключил бих сега,

30 че ти, Жодле, си скот във дрехи на слуга.

 

ЖОДЛЕ

Без този подбив зъл!

 

ДОН ХУАН

                                        Без ругатни пиянски!

ЖОДЛЕ

Без ухажори с вид на плашила бостански!

 

ДОН ХУАН

Ах, чудо! Щом се взрях на Иза във портрета,

усетих, че стрела прониза ми сърцето.

 

ЖОДЛЕ

35 Но как така един портрет възпламенява

душата ви дотам, че мира не ви дава?

Ако художникът, като че се фехтува,

размаха четката и образ нарисува

пленителен, като на първа хубавица,

40 моделът би могъл да е била грозница.

Кой би разбрал, че зад кораловите устни

се крият не зъби, а криви кости гнусни?

Портретът казва ли дали е с хубав стан,

дали във тоз момент била е със фустан,

45 дали тя с кльощава снага ще се окаже,

та за любов човек да не помисли даже,

дали ребрата й не се така броят,

че прелести, уви, изобщо не личат?

Щом нейният портрет ума ви завъртя,

50 преди да сте разбрал каква е всъщност тя,

във себе си тогаз ще търсите вината.

 

ДОН ХУАН

Ах, като слушам как дърдори ти устата,

по-възмутителен от теб не виждам аз.

 

ЖОДЛЕ

От мен по-възмутен не виждам в този час,

55 щом трябва тук и там в тъмата да търча

и с вас под тоз балкон залудо да клеча.

 

ДОН ХУАН

Жодле?

 

ЖОДЛЕ

                Да, Дон Хуан?

 

ДОН ХУАН

                                        Портретът, без съмнение,

у Изабела е извикал възхищение.

Тъй сполучлив бе той!

 

ЖОДЛЕ

                                        Аз бих се усъмнил…

 

ДОН ХУАН

60 Какво говориш?

 

ЖОДЛЕ

                        Май не я е възхитил.

 

ДОН ХУАН

Защо тъй мислиш?

 

ЖОДЛЕ

                        Как? Та аз прекрасно знам,

че тъкмо моя лик изпратен беше там.

 

ДОН ХУАН

Изменник! Май че ти с мен правиш си шега,

но знай, че аз ще те изкормя ей сега.

 

ЖОДЛЕ

65 Жодле не би посмял нелепости да ръси,

от страх сюртукът му от бой да не се скъса…

 

ДОН ХУАН

Е, хайде престани най-сетне със шегите!

Как случи се? Кажи.

 

ЖОДЛЕ

                                        Май вие се гневите?

 

ДОН ХУАН

Че как не? Даже бих от ярост побеснял.

 

ЖОДЛЕ

70 Подир раздялата с Инфанта Кардинал

нали потеглихме от Фландрия със вас…

 

ДОН ХУАН

Е, и?

 

ЖОДЛЕ

        Недейте ме прекъсва час по час.

… И във стремежа ви да стигнем в Бургос рано

летяхме през гори и ниви разорани,

75 но щом пристигнахме, мъж местен ни разправи

че брат ви бе убит, а след това сестра ви

отвлечена. Защо? — туй никой не разбрал.

От скръб изглеждахте като обезумял…

 

ДОН ХУАН

Защо със спомена за тези две беди

80 отваряш раната във моите гърди?

Да, брат ми е убит, сестра ми — осквернена,

но моята ръка така е закалена,

че на злодеите прескъпо ще платя

и гордо свойта чест със меч ще защитя.

85 Сега портретът мен…

 

ЖОДЛЕ

                                        И мен… Треперя цял

заради него, но какъв ответ бих дал,

когато тъкмо аз устата си отворя

в желанието си на вас да отговоря

и мигом вие ме прекъсвате ужасно.

 

ДОН ХУАН

90 Че говори със мен по-кратко и по-ясно!

 

ЖОДЛЕ

Как да говоря аз, когато друг приказва?

При разговора ред ще трябва да се спазва…

Та за портрета… Щях съвсем да го забравя.

 

ДОН ХУАН

Това дърдорене душата ми отравя.

 

ЖОДЛЕ

95 В Кастилия едва дойдохме живи-здрави

и свойта щерка Дон Фернандо обеща ви,

а щом получихте портрета й във дар,

във вас избухна плам по-силен от пожар.

И двайсет хиляди за зестра ви предложи,

100 а вие на свой ред си казахте, че може

девойката със ваш портрет да заплените —

със него като със стрела да я раните.

Каквото викнало, таквоз се отзовало.

Горкичкото моме дали би се поддало

105 на номера на тоз любовник обигран?

Небето, за беда, си имало друг план.

 

ДОН ХУАН

С историите си ще спреш ли този ден?

 

ЖОДЛЕ

Тоз спомен е добре да бъде възкресен

и във момента аз си го възстановявам.

 

ДОН ХУАН

110 И във момента ти съвсем досаден ставаш

и сигурно ще ме изкараш из търпение.

 

ЖОДЛЕ

Нали художникът показа намерение

и мене на портрет да нарисува.

 

ДОН ХУАН

                                                        Зная.

 

ЖОДЛЕ

И той не пожела да му платя накрая.

115 Сеньор, бях възхитен от тоз фламандец вещ.

 

ДОН ХУАН

С нелепостите си ти няма ли да спреш?

Кажи портретът ми дали й е предаден,

или е изгорен, или от теб изяден?

 

ЖОДЛЕ

Но позволете да говоря по-спокойно

120 и аз ще ви предам разбрано и обстойно

как станаха нещата у вас през онзи ден.

Понеже лесно е да бъда изкушен

и с любопитство съм закърмен поначало,

ще ви призная, че аз вгледах се, за жалост,

125 във своя собствен лик — какъвто ме представи

художникът — нали безплатно бе направил

за мен един портрет творецът талантлив.

Реших да разбера кой по̀ е сполучлив

и сложих с тази цел един до друг и двата.

130 Не знам кой дявол ме накара да изпратя

не вашия портрет, а моя… След това

от притеснение ме заболя глава.

Но времето е цяр за всякакви беди

и с мирни нощи то ме тъй възнагради,

135 че се освободих от всякакво смущение.

Но моля ви сега все пак, без докачение,

да ми простите за белята, дето сторих

по невнимание. Не ще се туй повтори.

Не бих си позволил лъжа…

 

ДОН ХУАН

                                                А Изабела,

140 лика ти грубоват тя как ли е приела,

харесала ли е, Жодле, носа ти крив?

 

ЖОДЛЕ

Изглежда, че не ви е взела за красив.

Ако си съди сам човек за красотата,

ще срещаме безброй красавци по земята

145 и всеки нос тогаз ще бъде съвършен.

Но всъщност всеки нос от Бога е дарен.

Ако от грешката се днес безпокоите,

то утре сам ще й нещата изясните;

та вие сте цял Феб — със чар ще я плените

150 и със признателност ще ми благодарите.

Втора сцена

 

ДОН ХУАН

Шшт, виждам някой там… За дон Фернандо той

би ни осведомил.

 

ЖОДЛЕ

                                Но господарю мой…

 

ДОН ХУАН

По-тихо говори.

 

ЖОДЛЕ

                                Той може да не знае.

 

ДОН ХУАН

Страхливец жалък, ти все още ли се маеш

155 или си търсиш бой?

 

ЖОДЛЕ

                                Пак бой ли? Хайде де…

Сеньор.

 

ЕТИЕН

        Но кой е там?

 

ЖОДЛЕ

                                Прощавайте, къде

живее Дон Фернандо?

 

ЕТИЕН

                                        Това му е домът.

 

ЖОДЛЕ

Да, моят господар прав беше този път.

Хей, зетко, тъстът ви живее в този дом.

160 Да чукаме тогаз.

 

ЕТИЕН, настрани

                                Какъв глупак съм, щом

показах им дома, където току-що

добрият господар се вмъкна! Ах защо

тъй сторих? Той не ще се бави, но добре е

да го предупредя.

 

ДОН ХУАН

                                Той значи тук живее?…

 

ЕТИЕН

165 О, да, но болен е и не понася врява.

Какво ви води тук?

 

ЖОДЛЕ

                                Нощта. Тя нам дарява

приятелство — затуй във тъмното вървим,

а пък от светлото ужасно се боим.

Норвежци сме — от край, скован от студ и лед,

170 там всеки, който спи, от Бога е проклет.

Аз никога не спя, а господаря ми

не можеш го видя за миг да зажуми.

 

ЕТИЕН

Че гледа да краде… Я да стои далече

от мен, че онзи ден на плана ми попречи!

175 И вие бяхте там — познавам ви чудесно.

 

ЖОДЛЕ

На лудост и на яд поддавате се лесно,

човече. Ако те подействат и на нас,

със удари безброй ще ви обсипя аз.

Ще ви се втикне тоз меч остър във гърдите

180 като във ножница, щом още тук стоите.

Ах, господарю мой, елате по-напред;

като че губя мощ и ставам все по-блед.

 

ДОН ХУАН

Хей, дебелак, ела да те попревъзпитам.

 

ЕТИЕН, тихо:

Аз теб, негоднико, оттук ще те изритам.

185 Ще се отдалеча на двеста крачки аз;

последвате ли ме, ще има бой тогаз.

 

ДОН ХУАН

Какво пък, аз ще ви последвам.

Трета сцена

 

ЖОДЛЕ

                                                Как търчи!

Уплаших се туй псе да не се разфучи.

А иначе от раз строшавах му ребрата,

190 по дяволите щях тоз пъзливеца да пратя.

Видяхте ли отде тоз дебелак изникна?

Четвърта сцена

 

ДОН ЛУИС

Хей, Етиен.

 

ЖОДЛЕ

                Натам!

 

ДОН ХУАН

                        Слугата си той викна,

тоз, който току-що си духна на краката.

 

ДОН ЛУИС

Май някой в тоз момент следи ме дебнешката.

195 До Изабела чак би стигнала глъчта,

но любовта ми е по-ценна от честта.

Да бягам по-добре!

Пета сцена

 

ДОН ХУАН

                        Хей, ти, на място стой!

Щом мръднеш ще умреш.

 

ЖОДЛЕ

                                        Ах, как ме ритна той!

 

ДОН ХУАН

Кажи ми кой си ти или ще те убия!

 

ЖОДЛЕ

200 Та аз съм Дон Жодле, роден съм в Сиговия.

 

ДОН ХУАН

А другият, къде се дяна той бе, гад?

 

ЖОДЛЕ

Изчезна на мига, като че бе крилат.

Дордето тука аз разправях се със тоя

страхливец, тичешком той скри се зад завоя.

205 А вие два пъти ме ритнахте в снагата

тъй силно, че ми се преплетоха червата.

Защо ли сте, сеньор, все тъй припрян на вид?

Не е ли странно, че мъжете във Мадрид

все през прозорците излизат?

 

ДОН ХУАН

                                                        Чу ли ти?

 

ЖОДЛЕ

О, да.

 

ДОН ХУАН

                Учуден съм.

 

ЖОДЛЕ

210                                 Та туй и мен смути.

 

ДОН ХУАН

Не бива нищо тук да правя бързешката.

 

ЖОДЛЕ

Като че малко смут обзема ви душата.

 

ДОН ХУАН

Да, вярно е, Жодле. Я нека да разсъдим

защо се случва тъй.

 

ЖОДЛЕ

                                        Добре. Дака да бъде!

215 Че и на мен се ще със вас да разсъждавам,

но, господарю мой, открито си признавам,

че със разсъдък аз не съм блестял, уви.

Дано със вашия все пак ми провърви!

 

ДОН ХУАН

В градчето Бургос аз в род беден съм роден

220 и всеки в този род бил честен и почтен.

 

ЖОДЛЕ

Чудесно!

 

ДОН ХУАН

                Ала две злини ме сполетяха,

от фронта щом като под бащината стряха

се върнах: моят брат убит бе, а сестра ми —

отвлечена… Уви, безкрайна бе скръбта ми —

225 такава аз не бях изпитвал дотогаз.

 

ЖОДЛЕ

Да, лошо! От това не знам по-лошо аз.

 

ДОН ХУАН

Бащата мен избра за мъж на Изабела,

а чрез портрета ти тя теб за мен бе взела.

 

ЖОДЛЕ

Не беше зле.

 

ДОН ХУАН

                        Това остава между нас.

230 Затуй във полунощ в Мадрид пристигнах аз.

 

ЖОДЛЕ

Не бе чак толкоз зле.

 

ДОН ХУАН

                                        И виж как любовта

доведе ме дотук.

ЖОДЛЕ

                                Прибързала е тя.

 

ДОН ХУАН

У Дон Фернандови попаднах на слуга,

той тъй се скара с мен, че вдигнахме кавга

и господарят му излезе.

 

ЖОДЛЕ

235                                         Аз видях

как той офейка.

 

ДОН ХУАН

                        Да, защото бе го страх,

че ще се стигне тук до по-голям скандал.

 

ЖОДЛЕ

Как и защо в дома е влязъл тоз нахал?

 

ДОН ХУАН

Дошъл е, тъй като въздиша по момата.

 

ЖОДЛЕ

Да, лошо.

 

ДОН ХУАН

240                 Точно туй удари ме в главата.

 

ЖОДЛЕ

Да поразмислим пак.

 

ДОН ХУАН

                        Не, стига размишления!

Не се нуждая от глупашки разсъждения.

Понеже съм сега в позиция нелепа,

от любовта съвет получих, а подкрепа

245 от теб очаквам аз: ще бъдеш отсега

мой господар, пък аз ще стана твой слуга.

Портретът ти комай тук всички запленява.

Какво ти става, че така с ушите шаваш?

 

ЖОДЛЕ

Предрешването ни май плаче за кривак.

250 Да поразсъдим: хич не си представям как

на мен ще сте слуга, пък аз — ваш господар.

Кажете ми тогаз къде ще търсим цяр,

във случай че и аз се влюбя в Изабела?

 

ДОН ХУАН

Не се грижи за туй! Мен само би обзела

255 душевна мъка, но за да се справя с нея,

съмненията си набързо ще разсея,

а щом се уточним да съм Жодле, тогаз

със другия слуга в контакт ще вляза аз

и с цел да разбера от него важна тайна,

260 ще споделя, че съм във плен на страст случайна.

А ти така ще си в туй време пил и ял,

че по-щастлив ще си от перуански крал

и няма въобще да чувстваш притеснение.

 

ЖОДЛЕ

Изглежда ми добро това ви предложение.

 

ДОН ХУАН

265 У Дон Фернандо теб богато ще гощават,

а мойте страхове не ще ми мира дават

и завистлив към теб ще се покажа аз,

и все ще съм злочест до сетния си час.

 

ЖОДЛЕ

Но на гърба ви аз не мога да се метна,

270 бидейки Дон Хуан, така че да ме сметнат

за виден големец, тъй както някой път

постъпвахте със мен.

 

ДОН ХУАН

                                        Когато в някой кът

окажем се сами, ще имаш тоз късмет.

Шеста сцена

ЖОДЛЕ

Подбрани ястия — рагу, омлет, пастет,

275 кремсупи, сирена — ще ме поддържат сит…

А ние днес на вас, придворни от Мадрид

с добре зализан вид, достойни венценосци,

ще ви покажем тук бургоски рогоносци.

Първа сцена

 

ИЗАБЕЛА

Е, хайде, Беатрис, най-сетне престани

280 с дърдоренето си, багажа си стегни

и се махни оттук.

 

БЕАТРИС, на излизане

                                Все пак желала бих

да зная със какво пред вас се провиних?

 

ИЗАБЕЛА

Нима ти не разбра?

 

БЕАТРИС

                                Ах, не! Какво да сторя,

за да общувам пак с порядъчните хора?

 

ИЗАБЕЛА

285 Напускай!

 

БЕАТРИС

                Ех, дано духът ми издържи!

На съвестта ми грях изобщо не тежи.

Ако съм спрямо вас виновна, о, Небе,

да пукна като ненадупчено шкембе.

Предателска душа туй зло ми причинява,

290 вината ми е в туй, че аз ви уважавам

премного… Май за вас по-ценен е сега

ласкателят, а не послушният слуга.

 

ИЗАБЕЛА

Така е. Ти блестиш с невинност и със чест,

такваз прислужница Мадрид не знае днес.

295 А не излезе ли ти вън нощес потайно,

на бос крак да не би да вдигнеш шум случайно…

БЕАТРИС

Уви, аз вашата дантела на телта

бях закачила и излязох през нощта,

та вътре я прибрах — от кражба бе ме страх.

 

ИЗАБЕЛА

300 А говор защо чух?

 

БЕАТРИС

                                Молитви си шептях.

 

ИЗАБЕЛА

Нима? На висок глас?

 

БЕАТРИС

                                        Така до небесата

ще стигнат и ще ми изпълни Бог молбата.

 

ИЗАБЕЛА

А от балкона ми дантелата ли скочи

или бе мъж?

 

БЕАТРИС

                Че кой клеветник ме нарочи?

 

ИЗАБЕЛА

305 Аз лично го видях.

 

БЕАТРИС

                                Да, права сте, госпожо.

Това бе Дон Луис.

 

ИЗАБЕЛА

                                Туй име ме пробожда.

Нима бе Дон Луис?

 

БЕАТРИС

                                Да, братовчед ви беше.

 

ИЗАБЕЛА

И този хубавец какво чрез теб целеше?

Ти пусна ли го тук, лъжкиньо нечестива?

 

БЕАТРИС

310 Ако е грях, че бях към него милостива,

тогава можете със право да крещите.

Изслушате ли ме, не ще ме тъй вините.

 

ИЗАБЕЛА

Е, хайде говори. Дано ти вяра хвана.

 

БЕАТРИС

Държите ме встрани и затова тъй стана,

315 че истината скрих. Тук снощи в късен час

добрият Дон Луис дойде за среща с вас.

Понеже заваля, аз вкъщи го прибрах,

макар че от скандал изпитвам адски страх.

Но малко след като той прага ми прекрачи,

320 се чу, че някой вън на стъпалата храчи.

Бе вашият баща — той тъй е гласовит,

че като него май друг няма в цял Мадрид.

И тъй като не бе затворена вратата

към вашия балкон, навънка бързешката

325 излезе Дон Луис. Щом вие се прибрахте,

с баща си май старспор подхванахте и бяхте

увлечени дотам, че Дон Луис, горкият,

със мъка издържа дъждовната стихия.

От жалкия му вид ме заболя душата

330 и щом като видях, че вече сте в кревата,

отворих му и той пак влезе и тогаз

ми каза, че държи да поговори с вас.

Отвърнах му със яд: „Веднага се махнете

и си в друг някой дом любовница търсете!“

335 Но той се просълзи и аз си рекох: „Друга

би му направила желаната услуга…“

Ала щом той пет-шест пистоли ми остави

в ръката и след туй похвали ми отправи,

възкликвайки: „На вас, прекрасна Беатрис,

340 готов съм да даря халка със аметист!“

ще си призная, че яд в мене заклокочи

и че без малко щях връз него аз да скоча.

Но в следващия миг пак сетих жал в душата,

защото за добър приятел аз го смятам.

345 Кой повече от мен сега ви уважава?

За други съм овца, за вас лъвица ставам.

Щом Дон Луис видя, че аз не се шегувам,

че силна ярост в мен започна да бушува,

от вашия балкон той скочи на земята

350 и някакъв глух вик разнесе се в тъмата.

Затуй ме гоните. Заслужена награда

за мойта преданост… Това ли ми се пада?

Най-радостна аз бих била от всички тук,

ако ви свърже брак със подходящ съпруг.

355 Аз толкоз ви ценя и би било добре

и Дон Хуан това сега да разбере.

Той май пристигнал бил.

 

ИЗАБЕЛА

                                                Какво? Пак Дон Хуан?

След Дон Луис — друг мъж противен, нежелан.

Та той ми вдъхва страх. Нима си ти представяш,

360 че удоволствие на мен с това доставяш?

Махни се, чуваш ли? Отивай си без време!

Втора сцена

БЕАТРИС

Тежко ти, Дон Луис! Дано те дявол вземе!

Проклет да си навек, зяпачо вкочанен!

Дано не видиш ти, любовнико, бял ден!

365 Ах, има ли от мен по-клета във Мадрид?

Трета сцена

 

ДОН ФЕРНАНДО

Защо сте, Беатрис, в такъв окаян вид?

 

БЕАТРИС

Защото току-що изгонена аз бях

от вашта дъщеря, понеже й твърдях,

че тя със Дон Хуан ще има брак щастлив,

370 че вие няма как да бъдете против.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Това не е претекст тъй да постъпва с вас.

Ще я разубедя… Кажете й тозчас

да дойде тук при мен.

Четвърта сцена

ДОН ФЕРНАНДО

                        Начесто мойта Иза

и тази Беатрис във разправии влизат

375 и то за глупости: за гребен, за гердан,

за пудра, за бял прах, по пода разпилян,

затуй че не била затворена вратата,

за нищо… Ето че пристига дъщерята.

Пета сцена

 

ДОН ФЕРНАНДО

Защо не мислиш ти за танци, за канцони,

380 а си се хванала слугинята да гониш?

Днес аз очаквам Дон Хуан от Алварадо

да дойде и това изпълва ме със радост.

 

ИЗАБЕЛА

Очаквайте си тоз съпруг, пък аз смъртта

ще чакам — по-добра от вас ще бъде тя.

 

ДОН ФЕРНАНДО

385 Нима и от смъртта аз по-жесток съм даже?

Как таз нелепост ти се сети да ми кажеш?

Ако умът ми се на ярост поддаде,

муцуната ти як пердах ще изяде.

Надменността ти аз ще скърша най-напред,

390 а след това ще те науча и на ред.

Нима ти някой франт избрала би си лично,

за да ти ближе той сопола методично,

или драскач превзет на строфи с римни двойки

или измамник на безхитростни девойки,

395 лентяй ли, знаещ как завързват се кордели,

как правят се на клуп копринени дантели

и как в каретата добре да се излегне!

Най-хубаво ще е такъв да не избегне

юмрука ми! Дали не вдигам празен шум?

400 Да не помислиш, че аз имам пачи ум?

Виж как се смее тя, пък аз да плаче искам…

Какво ще ме възпре сега да се покискам?

Смехът й няма как и мен да не прихване.

Нали не чувам плач, та тъжно да ми стане.

405 Какъв глупак съм аз!

 

ИЗАБЕЛА

                                        О, татко, според мен

със основание сте много разгневен.

Та вижте тоз портрет. Нима не сте съгласен,

че той представя ни лик толкова ужасен,

                че болката ми бе напълно справедлива.

410 Когато гледам таз муцуна уродлива,

представям си какво реално е лицето.

 

ДОН ФЕРНАНДО, вземайки портрета.

Не бива за човек да съдиш по портрета,

защото външността начесто е лъжовна.

Понякога в джудже откриваш мощ духовна.

415 Не ще да е било на портретиста лесно

да нарисува лик на истински обесник.

Къде открих тоз зет противен, грозноват?

Направих страшен гаф и много ме е яд.

Изпърво мислех, че извадил бях късмет.

420 Как стана тъй? Нали ми казваха отвред,

че този Дон Хуан бил много тачен в Двора.

                Разбирам те съвсем и няма с теб да споря,

но обещай, че ти ще се държиш прилично

със него, а пък ще се заема лично

425 да търся изход, щом окаже се, че този

досаден кандидат хем глупав е, хем грозен.

Я виж — жена с воал към нас върви сега.

Как може? Аз държа да видя кой слуга

я пусна чак дотук без мое разрешение.

430 Кой върши в моя дом подобно престъпление.

Шеста сцена

 

ДОН ФЕРНАНДО, на Лукреция.

Госпожо, не ви знам коя сте, но ще кажа,

че помощ съм готов тозчас да ви окажа.

 

ЛУКРЕЦИЯ, на Дон Фернандо.

Това очаквах аз от мъж дотолкоз мил,

че даже в своя дом днес би ме подслонил.

435 Но моля насаме със вас да поговоря.

 

ДОН ФЕРНАНДО, на Лукреция:

Добре.

        Излез.

Седма сцена

 

ЛУКРЕЦИЯ, настрани:

                О, скръб, кажи какво да сторя,

та мойте грехове да бъдат опростени

и теготите ми да бъдат заглушени?

Дано очите ми със сълзи на смирение

440 покажат, че платих за свойто провинение.

Отново плам гори в очите ми неверни,

тоз плам ми носи срам, честта ми той почерни,

тез мои две очи с престъпния си грях

въздишки раждат в мен и аз изчезвам в тях.

445 Очи, плачете де! Въздишай моя гръд.

 

ДОН ФЕРНАНДО, настрани:

Я глей, на таз жена красив й е видът.

 

ЛУКРЕЦИЯ, на Дон Фернандо, падайки на колене:

Ръце, тез колене в прегръдка обхванете.

Сеньор, на моя вик за помощ откликнете!

В противен случай аз така ще си остана.

 

ДОН ФЕРНАНДО

450 О, браво! Явно сте прочела куп романи.

На мене Амадис най-хубав ми изглежда,

пък мойта Изабо романи не поглежда.

Та кой на вашата молба не би откликнал?

А да отказвам аз изобщо не съм свикнал.

455 Повярвайте ми, че без капка двоумение

ще отговоря днес на вашето тежнение.

 

ЛУКРЕЦИЯ

О, Дон Фернандо, аз не бих могла да скрия

какви са моят род и мойта орисия.

Ще кажа най-напред, че от баща си знам,

460 че някога във Рим се срещал с вас и там

в достойнствата ви той се бързо убедил

и заради това се с вас сприятелил.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Аз зная наизуст таз строфа на Мере

и тя за случая приляга тъй добре.

465 Голям поет е той. Такива трябват нам:

да ги познаваме — престиж е туй голям.

 

ЛУКРЕЦИЯ

Ще кажа още, че във Бургос съм родена,

че моята любов във този град начена,

и тъкмо затова намразих го довека.

470 Та има ли съдба от мойта по-нелека!

Умира майка ми след моето рождение,

а зарад моето любовно увлечение

и татко ми умря. О, спомен угнетяващ,

защо ли мира ти на моя дух не даваш?

475 Диего д’Алварадо баща ми се зовеше,

той с мене все добър и все грижовен беше,

за бъдното на мен залагал бе, изглежда,

но аз не оправдах таз негова надежда.

Към братята ми той бе извънредно мил —

480 нали изпърво с тях Бог беше го дарил.

И тъй, растях си аз щастлива и благата,

обаче любовта ми промени съдбата:

незнаен чужденец във Бургос се яви,

във рицарски турнир се с храброст прояви

485 и среща пожела със мене след турнира.

Бях поласкана аз от туй, че ме задиря,

и скоро моят дух от него бе пленен.

Щом той ми се закле, че влюбен е във мен,

аз своето сърце дарих му без остатък…

490 Макар и през сълзи ще продължа нататък:

за мой позор, уви, през тази нощ загина

единият ми брат, баща ми се помина

от мъка, а пък аз, без сълзи да пророня

и без да чувствам срам, увлякох се по оня

495 неверник. Две лета очаквах го нахалост,

ала във Бургос той не се вести, за жалост.

И тъй като разбрах, че той ме е забравил,

направо полудях, дома си изоставих;

готова да умра, проклинайки таз страст,

500 поех насам дано да го открия аз.

Нали ми се закле той във любов безмерна…

Красивата жена, уви, е лековерна:

щом нечие сърце държи да има, тя

да не разчита само на свойта красота.

505 Аз, дон Фернандо, съм такава по начало:

душата си, уви, отдала бях изцяло

на този звяр, че той на мен под чуждо име

представи ми се и набързо покори ме.

Заставам днес пред вас съвсем обезумяла

510 и своята съдба проклинам на провала.

Защо е срещу мен Небето разярено?

Надеждата ми бе в туй име подменено.

Разбрах, че ни един в града не го познава

и се учудвам как не спрях да се надявам.

515 И все пак в този град той бил е настанен,

нали с очите си видях го онзи ден.

Неблагодарник! Все се чудя и се мая

где да го търся, щом му името не зная.

Ако от моя плач е Господ трогнат бил,

520 надявам се, че той на мен би го разкрил.

И тъй като във вас човещина съзирам,

то помогнете ми подлеца да издиря.

Тук всички ви ценят и вашето давление

ще му подейства — туй не буди в мен съмнение.

525 За моя мил баща не ще му споменавам,

на вашия престиж се само уповавам.

Ласкателни слова не казвайте за мен.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Ще бъда верен ваш слуга от този ден,

тъй както предан бях на вашия баща —

530 нали и той за брат ме считаше… Честта

ще е за мен, ако въпросът се реши.

А мойта дъщеря ще ви поутеши.

Осма сцена

 

БЕАТРИС

Сеньор, днес дон Луис ви моли най-горещо

                да поговори с вас за много важно нещо.

 

ДОН ФЕРНАНДО, на Лукреция:

535 Госпожо, за момент ще бъда с друг зает.

Идете, Беатрис във моя кабинет.

А племенникът ми да дойде мигновено!

Девета сцена

ДОН ФЕРНАНДО

Таз дама е сестра на зет ми, несъмнено,

и ще ги срещна тук, щом братът е съгласен.

540 Но ще открия аз любовника опасен,

та бързо случаят да бъде разрешен.

Десета сцена

 

ДОН ФЕРНАНДО

Е, дон Луис, какво ви води днес при мен?

Какво могъл бих аз сега за вас да сторя?

 

ДОН ЛУИС, държейки писмо:

Един приятел мой вест прати ми наскоро,

545 че много важен спор ще трябва да реша.

Въпрос на чест било и за да не сгреша,

дойдох при вас да ви помоля за съвет,

защото с мъдрост сте, сеньор, познат навред.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Но щом въпрос на чест при мене ви довежда,

550 защо във свой другар не храните надежда?

Аз мога друг да ви посоча за таз цел.

Писмото ли е туй?

 

ДОН ЛУИС

                                Да, бих ви го прочел.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Четете, де, че аз съм днес без очила,

а буквите без тях са като във мъгла.

 

ДОН ЛУИС, чете писмото:

555 Днес братът на мъжа, когото

убихте заради любовно увлечение,

потегля към града, защото

желае среща с вас. С какво е намерение,

това не бих могъл да знам.

560 Предупреждавам ви, че той отива там,

та нещо лошо да не стане с вас.

И мисля, че добре постъпвам аз.

                        Дон Педро Озорио

 

ДОН ФЕРНАНДО

Къде се случи туй?

 

ДОН ЛУИС

                                Във Бургос.

 

ДОН ФЕРНАНДО

                                                Кой бе той?

 

ДОН ЛУИС

Един приятел.

 

ДОН ФЕРНАНДО

                        Как? Убихте го в двубой?

 

ДОН ЛУИС

565 По невнимание. Туй през нощта се случи.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Бих искал повече детайли да науча.

 

ДОН ЛУИС

Точ в точ ще го предам.

 

ДОН ФЕРНАНДО

                                                Пестете си словата!

 

ДОН ЛУИС

Нали си спомняте във Бургос тържествата,

когато се роди на Изабела син^[9],

570 орисан един ден да стане властелин?

Един приятел мой не даваше ми мира,

дордето не приех да идем на турнира,

за да покажем там безстрашие и мощ.

Шест бика победих, преди да падне нощ,

575 пък и с борците аз не претърпях провал,

а вечерта ведно отидохме на бал.

Една красавица харесах, а и тя

хареса ме и в миг в нас пламна любовта.

Но щастието ни за дълго не било —

580 последвано бе то от ненадейно зло.

Не питайте дали във нея влюбен бях:

на следващия ден отидох аз у тях,

от красотата й бях толкоз запленен,

че сетих за пръв път, че съм ощастливен.

585 И както с нея бях в една прекрасна вечер,

чух трясък на врата, веднага грабнах меча,

обхваната от страх се разтрепери тя,

взе свещника във транс и изгаси свещта.

В миг някой с удар ми нанесе лека рана,

590 но как допуснал бих да мина във отбрана,

веднага го сразих със смъртоносен удар

и в нощната тъма, без много да се чудя,

изчезнах. Ала щом разсъмна, се разбра,

уви, че бях убил единия й брат.

595 Обаче със това не свършваше бедата:

оказа се, че той бе онзи мой приятел,

с когото бях дошъл, че моята любима

е негова сестра, че тя във Бургос има

роднини и била два месеца у тях.

600 Защо аз тез неща по-рано не узнах?

Защо със свойта скръб сега ви отегчавам?

Понеже в Бургос мен май друг не ме познава,

незабелязано оттам изчезнах аз…

Така съм притеснен! Единствено на вас

605 разчитам в тоз момент съвет да ми дадете.

От състрадание към мен се проникнете,

сеньор, кажете ми сега какво да правя,

нима на сляпата съдба ще се оставя.

Дошъл е братът тук и още този ден

610 ще ме открие — в туй съм твърдо убеден.

Да му избягам ли? Това ще е нелепо.

Да го убия ли? Постъпил бих свирепо.

А как да го склоня да водим бой за чест!

Мен ме очаква смърт или живот злочест.

615 Но някой тропа.

 

ДОН ФЕРНАНДО

                Да. Защо тъй грубо чука?

И кой е тоз нахал, какво той търси тука?

Единадесета сцена

 

БЕАТРИС, на дон Фернандо:

Чудесна вест, сеньор, стотак ми се полага!

Я вашта дъщеря повикайте веднага,

че зет ви е дошъл — напудрен, строен, як,

620 а пък захилен е досущ като глупак.

И с накити покрит като китайски крал.

 

ДОН ЛУИС, на дон Фернандо:

А, значи тези дни, без аз да съм разбрал,

за братовчедка ми съпруг избрахте сгоден?

 

ДОН ФЕРНАНДО

О, да.

 

ДОН ЛУИС

        Туй „да“ сега ме като нож прободе.

 

ДОН ФЕРНАНДО

625 Кажи й, Беатрис, тозчас да е готова.

 

БЕАТРИС

Търча…

Дванадесета сцена

 

ДОН ЛУИС, настрани:

        Защо към мен съдбата е сурова?

 

ДОН ФЕРНАНДО, настрани:

Извадих, няма що, тоз път голям късмет

със племенник злодей и със противен зет.

Таз къща от беди как бих опазил аз?

Тринадесета сцена

 

ДОН ФЕРНАНДО

630 О, дъще, тук ела.

 

ДОН ЛУИС, настрани:

                                Мен май ме хваща бяс.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Да срещнем твоя мъж!

 

ИЗАБЕЛА

                                        Не! По-добре смъртта!

Четиринадесета сцена

Жодле, дон Хуан, Изабела, дон Фернандо, дон Луис, Беатрис

 

ЖОДЛЕ, следван от дон Хуан:

Харесва ми тоз дом! Такава красота!

 

ИЗАБЕЛА, настрани:

Ах, как е разкрасен!

 

ДОН ХУАН, настрани:

                                        Ах, как е разкрасена!

 

ЖОДЛЕ, който е с шпори, си удря краката един в друг:

Тез шпори! Пак ми е петата наранена.

 

ДОН ФЕРНАНДО, на Жодле:

635 Добре сте ни дошъл, Монсеньор дон Хуан.

 

ДОН ХУАН, тихо на Жодле:

Отговори.

 

ЖОДЛЕ, тихо на Дон Хуан:

                Тоз тъст е с мутра на глиган.

Добре заварил.

 

ИЗАБЕЛА, настрани:

                        Ах, какъв приятен лик!

 

ЖОДЛЕ, на Дон Хуан:

Не ще е на добро! Та пак ли тоз старик?

Не мога издържа. Тук съм като затворник.

 

ДОН ФЕРНАНДО, настрани:

640 Тоз зет не е май в ред, щом през зъби говори.

 

ЖОДЛЕ, на дон Фернандо:

Защо все виждам вас наместо дъщеря ви?

 

ДОН ФЕРНАНДО, на Жодле:

Нещастнико, млъкни!

 

ДОН ЛУИС

                                        Годеж ли ще се прави?

 

ЖОДЛЕ

Проклет досадник.

 

ИЗАБЕЛА

                                Но какво е туй сумтене?

 

ЖОДЛЕ

Та приближете се, чаровнице, към мене,

645 защото бих желал със взор да ви обгърна.

Аз, дон Фернандо, тъй съм петимен да зърна

я нейната ръка, я лакът или крак.

 

ДОН ФЕРНАНДО, настрани:

Със право казва тя, че зетят е глупак.

 

ЖОДЛЕ

Ех, Боже, в този град са скъпи на съпруги.

650 Пет-шест целувки бих получил аз от друга.

О, ще я видя, пък каквото ще да става.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Ах, как ме заболя!

 

ЖОДЛЕ

                                Безкрайно съжалявам.

Добри ми тъсте, аз съм лудо влюбен в нея.

Най-сетне ви видях. Пред вас благоговея.

655 Държа и вие мен сега да уверите,

че с външния си вид аз радвам ви очите.

 

ДОН ЛУИС, настрани:

Започва се добре.

 

ДОН ФЕРНАНДО, настрани:

                                Тоз зет, какъв нахал!

 

ЖОДЛЕ

Избухват всички в смях. С какво съм ги разсмял?

Нима изложих се със думи неприлични?

660 Жодле, при нас не са чак толкова тактични?

Аз мога ред неща в тоз дух да наговоря.

Хей, дон Фернандо, я да дойдат ваште хора.

О, май че те за вас хич грижи не полагат…

 

ДОН ФЕРНАНДО, настрани:

Не спира моят зет. А толкоз се излага.

665 Заръчай, Беатрис, тук стол да донесат.

 

ЖОДЛЕ, на Изабела:

А сложила ли сте подплънки този път,

любезна господарке? Ако не сте, ще смятам,

че вие в кръста сте като за мен излята.

 

ДОН ЛУИС

Чудесен комплимент.

 

ЖОДЛЕ

                                А този, слънце мое,

670 какъв е той на вас, пък и днес тук защо е?

Голям зевзек ще е.

 

ИЗАБЕЛА

                                Мой първи братовчед.

 

ДОН ФЕРНАНДО, настрани:

Наистина голям глупак е моят зет.

 

ДОН ХУАН

Какъв ти братовчед! Аз нещо подозирам.

 

ЖОДЛЕ

А клечки за уши у вас да се намират?

675 Ухото ме сърби, а мойта се преби,

дордето чистех аз днес своите зъби.

Пак прихнахте. Защо?

 

ДОН ЛУИС, на Изабела:

                                        Но, братовчедке, тоз

натрапчив господин постави ви въпрос:

той казва, че държи от вас да разбере

680 дали на външен вид изглежда ви добре.

 

ИЗАБЕЛА, на Дон Луис:

Не съм се срещала с такъв до днешен ден

и той не би могъл да бъде с друг сравнен

по външност и по ум.

 

ЖОДЛЕ

                                        Май всички тук тъй съдят.

А хилядарките нали във брой ще бъдат?

685 Ще трябва тоз въпрос сега да изясним.

 

ДОН ЛУИС

По сребролюбие сте просто несравним.

 

ЖОДЛЕ

Тез, дето мислят тъй, за мен са лицемери.

У Алварадовци таквиз не ще намериш.

 

ДОН ХУАН

С двамина братя май е този род честит?

 

ЖОДЛЕ

690 Единият умря — бе подло с меч убит.

 

ДОН ХУАН, на дон Луис:

Да знае дон Хуан кой тип го е с меч ръгнал,

той от гърдите му сърцето би изтръгнал.

Пък ако тоз злодей ми падне на ръцете,

във някой пресен гроб тогава го търсете.

695 Ще мина през пожар, през урви и дерета

и със зъби ще го разкъсам на парчета.

Подлец го е убил и подло се е скрил.

 

ДОН ЛУИС, настрани:

Я гледай, тоз слуга голям безсрамник бил!

Обаче аз дочух…

 

ДОН ХУАН

                Какво дочу, кажи?

 

ДОН ЛУИС

700 Погрешка туй било.

 

ДОН ХУАН

                                Не, не. Туй са лъжи.

Най-подло го убил.

 

ДОН ЛУИС, на дон Фернандо:

                                Та вижте дързостта му.

 

ИЗАБЕЛА, настрани:

Дано тоз страшен гняв да е на думи само!

 

ДОН ЛУИС, на дон Хуан:

Пределно дързък сте.

 

ЖОДЛЕ, на дон Луис:

                                Пък е и куражлия.

 

ДОН ЛУИС

Ще ви намеря аз.

 

ДОН ХУАН

                                Но аз не ще се крия.

 

ДОН ЛУИС

705 Ако не бяхме тук, добре ще го науча.

 

ЖОДЛЕ

Слугата ми е смел и по̀ е зъл от куче.

 

ДОН ЛУИС

Ах, чичо, тоз слуга!…

 

ДОН ФЕРНАНДО

                                        Тук за какво се спори?

Годежът тъй почва ли?

 

ЖОДЛЕ, на Изабела:

                                Защо не побърборим

с теб, грижа моя, пък онез да си се карат!

710 Или подрънкайте на своята китара…

Да има веселба!

 

ДОН ФЕРНАНДО, на Жодле:

                        Това се иска днес.

А буди ли във вас домът ми интерес?

Сеньор, със щерка ми навсякъде минете.

И вие, дон Луис и Беатрис, вървете

715 със тях. Приятели, да тръгваме тозчас.

 

ЖОДЛЕ, предлагайки ръка на Изабела:

О, аз съм във захлас.

 

ДОН ФЕРНАНДО, на Жодле:

                                        Това е чест за нас.

 

ДОН ХУАН

В съмненията ми просветва може би.

О, ще открия аз кой моя брат уби,

и своята сестра, уви, със срам покрита,

720 и нейният лукав, коварен похитител.

Но най-напред към дон Луис ще се насоча —

нали той тази нощ на улицата скочи.

Аз от слугата му подробностите зная

и още ред неща ще разбера до края.

725 Но в случай че таз сган богата ме направи

за смях, не ще сдържа аз свойте нерви здрави,

с пелин ще им вгорча суетните наслади

и не любов, а злост във мен ще се обади,

ако усетя, о, прекрасна Изабела,

730 че вече глупостта в ума ви връх е взела.

Първа сцена

 

ДОН ЛУИС

Не ми пречи, недей, че вече хвърлих зара.

 

ЕТИЕН

Със дон Хуан добре нещата ти подкара:

с меч брат му умъртви, подлъга му сестрата,

остава ти да му отнемеш и жената.

 

ДОН ЛУИС

735 Е, да, защото на мнозина се осланям:

на теб, на Беатрис, пък и надежди храня

във братовчедката, а също и в бащата,

и в дон Хуан, но най разчитам на Съдбата.

А, ето Беатрис.

Втора сцена

 

БЕАТРИС

                                Това сте вий, сеньор?

 

ЕТИЕН

740 Не, Славният Могул.

 

БЕАТРИС

                                Я млък, Царю Фразьор!

На господаря ви говоря.

 

ДОН ЛУИС

                                                Зетят как е?

 

БЕАТРИС

Изслушай ме и сам признай, че дебелак е:

на днешната софра тоз несравним юнак

се тъпка като вол и разкопча се чак.

745 След туй в салона той върху рогозка мръсна

излегна се в цял ръст и тъй си спа до късно.

Едва потънал в сън, разхърка се така, че

би заглушил дори мучене на даначе:

прозорец задрънча, стъклото се пропука…

750 И още ред бели успя да свърши тука.

 

ДОН ЛУИС

Горката Беатрис!

 

БЕАТРИС

                                Горкият дон Луис!

 

ДОН ЛУИС

На вас дължа, че съм все още оптимист.

 

БЕАТРИС

Така е и при мен. Но тази перспектива,

за съжаление, не прави ме щастлива.

 

ДОН ЛУИС

755 Смъртта бих предпочел. Попитайте слугата

дали не си държа златото под главата.

И още куп пари след ден ще ми дадат.

 

БЕАТРИС

Добре, но чуйте как нещата днес стоят.

Аз бързам, че от бяс е чичо ви обхванат

760 и много би желал враждите да престанат.

И Изабела е с потиснато сърце

и по главата с гняв тя удря се с ръце.

Ще трябва в тоз момент да се направи нещо —

желязо се кове, додето е горещо.

765 Щом риба в мътен вир не щете да ловите,

не чакайте чрез мен от скръб да се спасите.

Със Изабела днес се насаме срещнете,

вречете се, че куп неща ще й дадете,

служете си, сеньор, със най-изящна проза,

770 дарете й цветя — я лилия, я роза,

кажете, че безспир по нея ще тъжите,

въздишайте през плач, скубете си косите,

качете се на кон и твърдо заявете,

че като мъченик готов сте да умрете,

775 че дон Хуан не ще получи туй, което

желае, че ще си сам метнете въжето.

Нахалът и да пречи, на кротък се правете,

смъртта и чумата на помощ призовете.

Не бойте се, че туй ще вдигне шум голям,

780 и знайте, че беглецът погубва си се сам.

И да пророните тогаз една сълзичка,

спомнете си какво ви казва Беатричка.

Подсмихвате се май на тез деминутиви,

но ние служим си и със суперлативи.

785 Аз ходя някой път при мой книжар познат,

с усмивка среща ме там спретнат автор млад

и все таквиз слова ми казва… Твърде много

аз този път със вас говорих. Хайде сбогом,

че господарката със дон Фернандо иде.

790 Тук скрийте се, сеньор.

                                Негоднико ехиден,

изчезвайте!

 

ЕТИЕН

                        О, сбогом, пробит ръждив петак.

 

БЕАТРИС

Ще заиграе днес по теб дебел кривак.

Трета сцена

 

ДОН ФЕРНАНДО

Бих предпочел смъртта, а не да се отмятам.

 

ИЗАБЕЛА

Но татко…

 

ДОН ФЕРНАНДО

                Искаш май за луда да те смятам.

795 За брака ти аз бих приел по-късна дата,

защото тези дни във моя дом нещата

объркаха се тъй, че мира не ми дават.

Ти само на туй би могла да се надяваш.

Ядосан зетят бил… И мен ме яд обзема

800 на моя племенник… Какво да предприема?

Кой обвинен да бъде и кой оневинен?

И двамата сега са свързани със мен:

единият — по кръв, а другият — по чест.

И все пак аз не бих желал да съм злочест.

 

ИЗАБЕЛА

805 Нима от дон Луис е бил погубен братът?

 

ДОН ФЕРНАНДО

Уви! Обаче и на дон Хуан сестрата

презира дон Луис. Обърканост нелепа!

Но как да я лиша от моята подкрепа?

Днес дон Луис дойде при мен и най-достойно

810 и честно си призна, че бил обидил двойно

един човек… И тоз човек е моят зет.

Кого да подкрепя? И от кого съвет

да искам? Въобще аз нямам и идея

кой крив е и кой прав. Ах, май ще полудея!

815 Направо губя свяст. О, Боже, що да сторя?

Ще трябва с дон Хуан за туй да поговоря.

Четвърта сцена

ИЗАБЕЛА, сама:

Пък аз съдбата си проклета ще оплаквам…

Какво от този груб натрапник да очаквам?

Не стига ли, че бях от него отвратена,

820 та от нелепа страст да бъда огорчена?

Небе, защо на таз неволя ме осъди?

Защо сега държиш аз влюбена да бъда?

От злоба ли тоз мъж ме караш да обичам?

И името му аз не искам да изричам.

825 Щом той не е за мен, защо да го залюбя,

а щом подхождам му, защо да го изгубя?

Към тези две злини, защо ми трябва друга?

На тебе, дон Луис, не ща да съм съпруга.

Та как да те обикна, когато те презирам?

830 Ти страдаш, а пък аз, мерзавецо, примирам.

Не си играй със мен, натрапнико проклет,

За разлика от мен, ти си роден с късмет:

на мен, горката, ти успя да отмъстиш,

в любов ми се кълнеш и без да се червиш

835 разкриваш ми без свян любовния си пламък

и хленчиш, сякаш че за теб утеха няма.

Че утеши се де? Аз трижди се терзая,

обичам, но не бих могла да го призная.

Презирам ме и тоз гнет няма да престане,

840 че скоро дон Хуан съпруг щял да ми стане.

Омраза, страх, любов във мене се преплитат.

С тез чувства мога ли да бъда аз честита?

От таз неволя кой ще ме освободи?

Пета сцена

 

ДОН ЛУИС, излиза от скривалището си:

Аз, аз ще сложа край на вашите беди,

845 да, аз от дон Хуан ще ви предпазя, мила.

И тъй като разбрах, че сте се променила

към Дон Луис, от който се бяхте отвратила,

че неговата обич сте вече споделила,

ако ми повелите, ще си обагря меча

850 на дон Хуан в кръвта и вие след туй вече

ще си признаете, чаровнице любима,

че мойта любов е с друга несравнима.

 

ИЗАБЕЛА

Как идва ти на ум за туй злодейство днес?

Нещастнико, тозчас от моя дом излез!

855 Аз в мен ще заглуша таз недостойна милост,

която родството по кръв е породило.

Кълнеш ми се в любов и чакаш одобрение,

излагайки ми туй престъпно намерение.

С коварната си страст не бива да се хвалиш,

860 защото в мен с това омраза ще разпалиш.

Иди си в Бургос — там на подлост се отдай,

иди си в Бургос — там трагедии играй,

сестрата измамѝ и брат й умъртви,

а мен злосторнико, на мира оставѝ.

865 Не ми ли стига туй неистово страдание,

та искаш с теб ведно да върша злодеяние?

 

ДОН ЛУИС

Ако все пак…

 

ИЗАБЕЛА

                        Млъкни! Подлец си ти, мръсник.

Млъкни, че ще надам тозчас ужасен вик.

Шеста сцена

 

БЕАТРИС

О, Боже мой, по-тихо! Под стълбите сега

870 е зетят с Дон Фернандо — ще чуят таз кавга.

Не може Дон Луис оттук да си отиде

незабелязано, защото ще го види

слугата му — той е в преддверието тясно

и там като че ли със пода се е сраснал.

 

ИЗАБЕЛА

875 Какво да правим?

 

ДОН ЛУИС

                                Аз…

 

ИЗАБЕЛА

                                        Ще млъкнеш ли най-сетне?

 

ДОН ЛУИС

Ах, тоз проклет слуга.

 

ИЗАБЕЛА

                                        Но ти си го надметнал.

Е, Беатрис?

 

БЕАТРИС

                И аз не знам какво да сторя.

Във спалнята ви ли сега да го затворя?

 

ИЗАБЕЛА

Води го дето щеш. Оттук да се пръждоса!

Седма сцена

 

БЕАТРИС

880 Придайте си сега вид важен и ядосан

и наречете ме нахална, нечестива.

Осма сцена

 

ИЗАБЕЛА, тихо на Беатрис:

Добър бе тоз съвет. Ти тъй си предвидлива,

а явно моят глас бе странен и висок.

Как смееш ти на мен да даваш днес урок?

885 Или си луда ти, или не съм аз свястна.

Как позволи си таз обида тъй ужасна?

Бил грозен дон Хуан и хич не те привличал,

но аз какъвто е, такъв си го обичам.

Ако баща ми бе чул твойто гнусно мнение,

890 глупачко?…

 

ДОН ФЕРНАНДО, приближава се до Изабела и й казва:

                От какво е твойто възмущение?

 

ИЗАБЕЛА

О, заради едно изгубено бижу.

 

ЖОДЛЕ

На други го кажи. Аз лично всичко чух.

Не ме обичаш ти, лъжкиньо несравнима,

и подло ме срами пред моята любима.

895 Лисицо, кучко зла, маймуно, долна гад,

дано си счупиш крак, ръка, коляно, врат,

дано ти пес дръглив пикае на полите

в теб Церберът дано забие си зъбите!

И Церберът триглав, тоз страж на ада черен,

900 от тебе по-красив е и по-добронамерен.

 

ДОН ФЕРНАНДО, на Беатрис:

Веднага се махни оттук, глупачке злобна!

 

ЖОДЛЕ

Защо дължите таз хитруша долнопробна

в дома си?

 

ДОН ФЕРНАНДО, настрани:

                Боже мой, аз цял от страх треперя.

Дано тоз грубиян сестра си не намери,

905 Той трябва с Изабел сега да се разправя.

Ще трябва за момент навън да се забавя,

но свойта дъщеря оставям с вас нарочно.

 

ЖОДЛЕ

Добре, отивайте, сеньор!

Девета сцена

 

ЖОДЛЕ, на Изабела:

                                                Ах, хубост сочна,

напук на сродника ревнив, аз ви обичам

910 май повече        дори от милия ви чичо,

но бих желал да знам как дон Хуан приет е

във вашето сърце… Ах, моля ви, кажете.

 

ИЗАБЕЛА

Щом нужно е да съм напълно откровена,

ще кажа, че едва днес аз бях покорена

915 от любовта към вас. Преди туй отвращение

извиквахте у мен, за мое съжаление.

Кълна ви се, че чак когато ви видях,

изгарящия плам на любовта познах.

Щом своята любов ми давате в ответ,

920 излишно би било да търся друг късмет.

Уви, оказвам се пред мъчнотия крайна:

за обич да платя със обич дълготрайна,

но се оказва, че различна е цената.

С безспорния си чар пленихте ми душата,

925 във вас намирам туй, което обожавам,

и туй, което ме, изгоро, отвращава.

 

ЖОДЛЕ

Госпожо, току-що от вас чух реч прекрасна

и най ме впечатли това, че тя е страстна.

Туй философстване къде го усвоихте?

 

ИЗАБЕЛА

930 Ще ви го обясня и никога не бихте

се усъмнили в мен. Туй, дето ме привлича,

е ваше — затова аз много го обичам.

И взряна в тоз обект на моята любов,

треперя и горя във своя порив нов,

935 треперейки от страх, изгаряйки от страст.

Да, страдайки по вас, на вас се радвам аз.

Нима се среща скръб по-остра, по-ужасна?

Мълвейки тез слова, аз търся съпричастност,

обаче мойта скръб от туй не намалява

940 и чувствам, че за мен все по-опасно става.

Когато своя плам ни крия, ни показвам,

а с маска се стремя духа си да предпазвам,

таз маскировка хич не действа на съдбата —

безименно тегло тежи ми на душата.

 

ЖОДЛЕ

945 От туй, което чух, по-ясно не ми става…

И все пак любовта към нас я приближава,

защото гледаше към мене със внимание,

като че ли в ответ на нашето желание.

Откакто ви видях, мой ангел покровител,

950 Но как да продължа, език мой, мой мъчител?

Слуга, ела любов да срещнеш вместо мен,

пък след това от мен ще бъдеш ти сменен.

 

ДОН ХУАН

Но, господине, аз…

 

ЖОДЛЕ

                                Подлец, прост измекяр,

съвет ли даваш ти на своя господар?

955 Кой знае по-добре какво й аз желая,

кой с думи по-добре от теб ще я обая?

 

ДОН ХУАН

Госпожо, действам днес тъй, както ми нареждат.

 

ЖОДЛЕ

От страх трепери той в слугинската одежда.

Хей, по-учтив бъди, шеги не си прави,

960 умилквай се дори, тактичност прояви…

В туй време трябва аз да ида до вратата,

че щекотлив въпрос върти ми се в главата.

 

БЕАТРИС, настрани:

Как да измъкна аз тоз дявол дон Луис

от спалнята й? Тоз злосторник луд, нечист…

 

ЖОДЛЕ, настрани:

965 Дали звездата й, като бурлив талаз,

не тласка Изабел неистово към нас?

Такъв голям късмет съдбата ми предлага,

че аз ще съм глупак, не действам ли веднага.

С туй господарят ми дано се примири,

970 а в случай че все пак не го той одобри,

с риск да го разгневя, аз ще докосна с устни

високия й кок. Аз няма да пропусна

тила й олисял и гладък като слива.

Туй кучешко лице какъв ли чар укрива,

975 очите на мъжа как може то да хване?

Как бих я съблазнил, ако сами останем.

Да, струва си все пак за туй да помечтаеш.

Ехей, слугата ми, във кой свят ти витаеш,

глупако, ти какво на дамата шушукаш?

980 Защо е тоз тих глас, да не си сгазил лука?

 

ДОН ХУАН

Говоря тихо аз, за да не ви смущавам.

 

ЖОДЛЕ

Високо говори, че малко ме съмняваш.

 

ДОН ХУАН

Добре, ще споделя с вас своето вълнение,

аз върша ред неща като в съновидение,

985 не съм тоз, който днес би трябвало да бъда,

по моя вид за мен не бива да се съди.

Представя ли си в миг, девойко възжелана,

тоз, който един ден съпруг на вас ще стане,

усещам аз как гняв духа ми завладява

990 и как се моят взор от ревност замъглява.

Навярно моята любов е прекалена,

и аз не знам дали ще бъде споделена.

 

ЖОДЛЕ

Оттам се отстрани…

                                Ах, мен ме осени

безценен замисъл. В душата ми вълни

995 от чувства вихрят се и чезнат, а тя стене

и заедно със тях отделя се от мене.

Та как да я спася, чаровнице чудата?

Насладата аз сега ви гледам красотата,

тя мъти мисълта, ума ми пресушава.

1000 Проклета Беатрис, май ти ми причиняваш

бедите. И без теб ще минем тук сега.

Отивай си и ти, натрапчив мой слуга.

 

ИЗАБЕЛА

А хората какво ще си рекат тогаз?

 

ЖОДЛЕ

По-важно е това, което искам аз.

 

ИЗАБЕЛА

1005 Но Беатрис поне…

 

ЖОДЛЕ

                                        И дума да не става.

Десета сцена

 

 

ЖОДЛЕ, на Изабела:

Кой би упрекнал вас, щом аз й повелявам?

Я на балкона ви за малко да излезем

на въздух — казват, че той много бил полезен.

 

ИЗАБЕЛА

                Когато лек ветрец задуха вън най-вече.

 

ДОН ХУАН, настрани:

1010 Какво ли пък цели туй подличко човече?

Отблизо ще следя.

Единадесета сцена

 

ЖОДЛЕ

                                Е, да вървим тогаз,

тревого моя!

 

ИЗАБЕЛА

                Не, оттук не мръдвам аз.

 

ЖОДЛЕ

Не мръдвате ли? Хм, туй странно го намирам.

А знаете ли, че, аз бързо се нервирам.

1015 Я тръгвайте след мен.

 

ИЗАБЕЛА

                                        Какъв нахал! Как може

той да ме дърпа тъй брутално, мили Боже,

Дари ме с тежък дял ти, съдбо нечестива!

Какво, че тоз деспот твърди, че съм красива!

                В смъртта ли трябва аз да търся утешение,

1020 за да избегна туй опасно положение?

 

ЖОДЛЕ

Кралице моя, милост!

 

ИЗАБЕЛА

                                Безочливо създание,

ако не бяхме днес в туй странно състояние,

изтръгнала бих ти сърцето и очите

с ей тези две ръце.

 

ЖОДЛЕ

                                        Защо не позволите

1025 да ги целуна?

 

ИЗАБЕЛА

                        Ах, май вече прекаляваш

с тез обиди ти направо ме вбесяваш.

Пусни ме бе, нахал!

Дванадесета сцена

 

ДОН ХУАН, изненадва Жодле:

                                Натрапчив господар!

Че и ръцете й взел да целува с жар!

 

ЖОДЛЕ

Започна първо тя.

 

ДОН ХУАН

                        Нахалнико убог!

1030 Не си играй със мен, обеснико жесток.

Пияницо проклет, престъпнико, да знаеш,

че за таз наглост ти горчиво ще се каеш.

 

ЖОДЛЕ

Ах, господарю!

 

ДОН ХУАН

                        Ах, подлец!

 

ЖОДЛЕ

                                                Не по корема!

Не по лицето! Не!

 

ДОН ХУАН

                                Ако с тояга взема

1035 да те налагам, ти ще нададеш друг вряк.

Ах, Боже, туй е тя.

Тринадесета сцена

 

ЖОДЛЕ, нахвърля се на господаря си и почва да го бие:

                        Ах, хубостнико, как

посмя ти таз мома пред мене да петниш?

Красива не била! Това ли ти твърдиш?

Дано ти вържат с връв краката и ръцете

1040 и на бесилото да те качат!

 

ИЗАБЕЛА

                                                        О, спрете!

 

ДОН ХУАН

Палач!

 

ЖОДЛЕ

        Ще видиш как се крайници трошат.

 

ИЗАБЕЛА

Какво е сторил?

 

ЖОДЛЕ

Тъй му става някой път.

Но вижте го. Подлец! Че той не заслужава,

негодникът, дори вода да му се дава.

1045 Та значи, според теб, не е тя грозновата

и че достатъчно ум има във главата?

 

ИЗАБЕЛА, настрани:

Ох, ще умра! Защо ме мрази тоз глупак?

 

ДОН ХУАН, настрани:

Ще се разкрия веч. Ще трябва, няма как.

Хей, знайте, че не съм…

 

ЖОДЛЕ, отблъсквайки го:

                                        Негоднико, назад!

1050 Или ще те възпра с един кривак чепат.

Изгонвам го. Дори сюртука ще му взема.

 

ИЗАБЕЛА

Не! Произвол такъв не мога да приема.

Изменник си е той, но да не го пръждосва.

 

ДОН ХУАН, настрани:

Как своя господар слугата ще ядосва!

1055 Мен ли тоз кучи син цели да предаде?

 

ЖОДЛЕ

О, ангел мой, за миг излизам.

Четиринадесета сцена

 

ИЗАБЕЛА

                                                        Но къде?

ДОН ХУАН

Госпожо.

ИЗАБЕЛА, настрани:

                Ах, дано да не изгубя свяст.

                За свой мъчител зъл до днес ви смятах аз,

но ви обичах. Ах, как бях се заблудила!

1060 Към дон Хуан се бях духовно устремила.

Тогаз за дон Хуан ви вземах, а сега сте

слугата му Жодле.

 

ДОН ХУАН

                                Ах, ще умра от щастие!

Ех, ще се сбъдне ли най-свидният ми блян

законен ваш съпруг да стане Дон Хуан?

 

ИЗАБЕЛА, настрани:

1065 Но той не ме е хич обичал…

 

ДОН ХУАН

                                                        Ще призная,

че нищо друго аз тъй силно не желая.

В това залагам днес честта си, свойта слава.

 

ИЗАБЕЛА

Стремлението ви и мен ме вдъхновява.

 

ДОН ХУАН, настрани:

Как щях да съм щастлив, о, Изабела мила,

1070 да бяхте си на мен сърцето доверила.

До отчаяние днес всичко ме докарва:

аз вяра вдъхнах ви, но как на вас да вярвам?

Петнадесета сцена

 

БЕАТРИС

Май твоят ухажор отиде на далече,

госпожо. Дон Луис сега ще може вече

1075 да си замине.

 

ИЗАБЕЛА

                        Да, по-бързо да си ходи!

 

БЕАТРИС

Не се косете!

 

ИЗАБЕЛА

                        Я иди да го проводиш.

След туй в градината ела при мен.

Шестнадесета сцена

 

БЕАТРИС, настрани:

                                                        Горката!

Разплакана жена съзирам край вратата.

Тоз призрак уродлив кого ли ще затрие?

1080 И нея, и мъжа дано ги Бог убие!

Седемнадесета сцена

ЛУКРЕЦИЯ, забулена:

Мен ме учудва туй, което той направи,

уж щял да бди над мен, а пък ме изостави,

и уж при нужда щял във помощ да ми бъде.

Прие ме с комплимент и сигурно отсъди,

1085 че след като за мен подслон осигурява,

той би могъл в града да се позабавлява.

Току-що хора чух сърдито да говорят,

да се заплашват и на глас висок да спорят

и чувствам, че добро не ми вещаят те.

1090 Да правя като тях на мен не ми се ще —

за по-изискани обноски аз ратувам,

затуй, на тръгване, със тях ще се сбогувам.

Тук има стая… Тя е май на Изабела,

ще вляза, че не съм си с нея сбогом взела.

1095 Но вътре виждам мъж. Това е той, о, Боже!

Ще го избегна ли?

Осемнадесета сцена

 

ДОН ЛУИС, настрани:

                                Но Беатрис не може

да иска тука аз навеки да остана…

О, мила Изабел, защо сте тъй припряна.

Не ви преследвам, не, но знайте, че със вас

1100 горещо бих желал да поговоря аз.

Уви, по вас безспир въздишам по цял ден

и искам важна вест да чуете от мен.

Отидох в Бургос аз, но там, за съжаление,

извърших, без да ща, ужасно престъпление.

1105 Упреквахте ме, че по друга се увличам.

Щом вас познавам, как аз друга ще обичам?

Да, аз си дадох вид, че очарован бях

там от една мома, с която се видях.

Макар че грозна бе, все пак я съжалих

1110 и няколко слова със нея размених.

За да ви уверя, тук още ще добавя,

че с друго име аз реших да се представя.

А след като оттам се върнах, интерес

към нея въобще не проявих до днес.

1115 Кълна се, че сега такава грижа нямам.

 

ЛУКРЕЦИЯ_, сваляйки воала си_:

Най-сетне хванах те, подлецо, във измама!

Да, аз съм грозната девойка, над която

ти уж си се смилил. Плени ми ти душата

тогава, а след туй до болка ме засегна

1120 и ще те мразя чак додето в гроба легна,

и все ще те коря, където и да ида.

Кой право ти е дал да смяташ за обида

туй, че на твоя плам не можех да отвърна?

Ако в тоз случай ти на мен бе гръб обърнал,

1125 без да си даваш вид, че много ме обичаш,

изменнико лукав, и без да ме наричаш

„кралице“, „ангел мой“, аз щях да имам днес

подкрепа от рода, свой дом, достойнство, чест…

И братец — жив и здрав. Това не се прощава!

1130 На помощ! Дръжте го!

 

ДОН ЛУИС

                                        Госпожо, клетва давам,

че всичко ще е в ред…

 

ЛУКРЕЦИЯ

                                        Ред в моя дух тревожен?

Деветнадесета сцена

 

ДОН ХУАН

Какъв е този смут?

 

ЛУКРЕЦИЯ, разпознавайки своя брат:

                                Кого съзирам, Боже?

 

ДОН ХУАН, разпознавайки сестра си:

Я, моята сестра!

 

ЛУКРЕЦИЯ

                                Та туй е моят брат.

 

ДОН ХУАН

И двамата, уви, в мен предизвикват яд.

 

ДОН ЛУИС

1135 Кому се сърди той?

 

ДОН ХУАН, настрани:

                                        Сестра ми с поред мене

май има си вина. Това предположение

е допустимо, да, но фактите къде са?

Нещастнице!

 

ЛУКРЕЦИЯ, обръщайки се към дон Луис за помощ:

                Сеньор!

 

ДОН ЛУИС

                                Аз тук ще се намеся,

макар че тя цели да отмъсти на мен.

1140 С какво ли право ти…?

 

ДОН ХУАН

                                        Та аз съм задължен.

 

ДОН ЛУИС

Но ти си прост слуга.

 

ДОН ХУАН

                                        Заложил свойта чест

за таз на дон Хуан.

 

ЛУКРЕЦИЯ, настрани:

                                        Прикрива се той днес,

ала с каква ли цел?

 

ДОН ЛУИС

                                        Двукратно тоз слуга

нахвърли се на мен!

 

ДОН ХУАН, задържайки я:

                        О, не, не! Аз сега

1145 не ще ви позволя навънка да вървите.

Кажете ми защо неистово крещите

и кой ви тук прие?

 

ЛУКРЕЦИЯ

                                Тозчас ще разберете.

Потърсих Изабел във тази стая, дето

най-често тя стои, и този мъж видях.

1150 Той изненадан бе, а мен ме хвана страх:

Защо ли тук е скрит? Когато той понечи

да бяга, закрещях със цел да му попреча.

Ако не бяхте там, той щеше да избяга.

 

ДОН ХУАН

Достатъчно! Това честта ми днес засяга.

1155 Но нека таз врата затворя.

 

ЛУКРЕЦИЯ, настрани:

                                                        Ах, умирам…

 

ДОН ХУАН, вземайки меча си в ръка:

Да видим дон Луис какво ще демонстрира?

 

ДОН ЛУИС, вземайки меча си, на дон Хуан:

От тоз меч ще умреш.

 

ДОН ХУАН

                                        Ще видим!

 

ЛУКРЕЦИЯ

                                                        Милост, Боже!

 

ДОН ЛУИС

Я, чука се…

 

ДОН ХУАН

                Как тоз дуел ще се отложи?!

Двадесета сцена

 

ДОН ФЕРНАНДО, отвън:

Вратата да строшим!

 

ЛУКРЕЦИЯ

                                        Дали да не отворя?

 

ДОН ХУАН, говорейки тихо на сестра си:

1160 Ще бъда разпознаят от сбралите се хора.

 

ЛУКРЕЦИЯ, викайки към дон Фернандо:

Елате тук, сеньор, и вижте какво правят!

 

ДОН ФЕРНАНДО, след като разбива вратата:

Я спрете тоз дуел, че аз ще се разправя

с тоз, който не склони да си остави меча.

О, Боже, още ли беди ще се изпречат?

1165 Лукреция, как тъй сте тук със дон Луис?

Сеньор, а вие как, по нечий ли каприз

дойдохте в този дом да сеете раздори?

 

ДОН ЛУИС

Сега ще обясня.

 

ДОН ХУАН, прекъсвайки го:

                        Не, аз ще отговоря.

От него по-добре го знам. Но първо вие

1170 кажете дали тук Лукреция се крие

и дали дон Луис е близък ваш роднина.

 

ДОН ФЕРНАНДО

О, да.

 

ДОН ХУАН

        Не е ли туй достатъчна причина

слуга да защити честта на господар,

ако нападнат е от непочтена твар.

 

ДОН ФЕРНАНДО

1175 Естествено.

 

ДОН ХУАН

                        Та виж как станаха нещата:

Щом викове дочух, пристигнах тичешката;

Разбрах, че дон Луис Лукреция заварва

там, дето Изабел си нощите прекарва,

и че след остър спор разплакала се тя.

1180 Той в тази стая май е бил от сутринта,

защото никой друг мъж днеска не видях

оттук да мине, пък аз все пред входа бях.

 

ДОН ЛУИС, нахвърляйки се срещу него:

Непоносим слуга! Той явно прекалява!

 

ДОН ХУАН

Не съм завършил аз. Тъй в крайна сметка става,

1185 че моят господар, на щерка ви мъжът

обиден бе и то двустранно — един път

заради Изабел, а втората обида

зарад Лукреция. Та как да не се видя

принуден с остър меч да браня нашта чест?

1190 Бях длъжен с дон Луис да свърша още днес.

 

ДОН ЛУИС, нахвърляйки се пак върху дон Хуан:

Ще свършиш, без да си започнал! Как така?

 

ДОН ФЕРНАНДО, разделяйки ги:

Нима сте полудял? Как на Жодле ръка

ще вдигате. Жодле, кой дявол ви заплете

във тази разпра?

 

ДОН ХУАН

                                Не, сеньор, не ще ме спрете.

1195 Убивам го.

 

ДОН ФЕРНАНДО

                        Жодле, бъдете разсъдлив

и скрийте този меч.

 

ИЗАБЕЛА, настрани:

                                        Показва се ревнив

дори слугата му, за моя изненада.

 

ДОН ХУАН

Аз трябва да реша надлежно тази свада.

Но от любов към вас желал бих да предложа

1200 веднага този спор нелеп да се отложи,

при следния разчет: понеже ми е близка

Лукреция, от вас, сеньор Фернандо, искам

да кажете тозчас да предадат на брат й.

На вас, сеньор Луис, да отсекат главата,

1205 но таз съдба и дон Хуан да сполети.

 

ДОН ЛУИС

Не съм съгласен. О, представяш ли си ти,

пред хора като теб как бих поел обети?

 

ДОН ХУАН

Но дон Хуан съм аз — в туй сигурен бъдете.

В противен случай той би ви убил завчас.

1210 Разбрахте ли, сеньор, че дон Хуан съм аз.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Добре. Така да е, щом толкова държите.

Е, племеннико?

 

ДОН ЛУИС

                        Щом се вие съгласите,

аз също бих приел.

 

ДОН ХУАН, на дон Фернандо:

                                Бъдете убеден,

че дон Хуан, сеньор, не ще е против мен.

 

ДОН ЛУИС

1215 Ще го намеря ли аз утре в този кът?

 

ДОН ХУАН

Разбира се. И без да биеш дълъг път.

 

ДОН ФЕРНАНДО

Ще го потърся днес.

 

ДОН ХУАН

                                        Да бях ви придружил?

 

ДОН ФЕРНАНДО

Елате.

 

ДОН ХУАН, настрани:

        Ха дано Жодле не е препил!