Тоня Трайкова
Тихата светлина в процепа под вратата

Романът представя под необичаен ракурс нашата съвременна действителност. По силата на обстоятелствата един чужденец, марионетистът Мишел Марсо, е принуден да се изправи срещу представител на българския мутренски свят. Артистът е изгубил малката си дъщеря в неговата вила на Лазурния бряг при инцидент, станал по вина на домакина.

Налице е погазване на обществения договор, нарушаване на хармонията и размисълът се движи около пътищата за нейното възстановяване и проблема за престъплението и възмездието. Героят попада в една изкривена реалност, чиито измерения са противопоставени на идеята за нещо изгубено: свобода, Бог, любов, тиха светлина…

Тоня Трайкова прави поетичния си дебют през 1985 година в издателство „Христо Г. Данов“ със стихосбирката „Участ“. През 1987 година публикува статията „Безсмъртието и смъртта в творчеството на Теодор Траянов“ в сборника „Теодор Траянов, нови изследвания“, Издателство на БАН. Романът „Сакатите и светците“ е отпечатан през 1992 година в издателска къща „Кронос“, а стихосбирката „Прашните контури на светлината“ — през 1998 година в издателска къща „Христо Ботев“. Следват „Понякога поглеждам към небето“ (Издателство „Дамян Яков“, 1993), „Над болката“ (Библиотека „Орфеева лира“, 2008). През 2013 година издава в съавторство с Мари Байе романа „Наблюдателят на морето“ в „Сосиете дез Екриван“.