Човек не познава себе си. Оказа се, че тази карикатура съм бил аз. Андрей Германов ми я извъртя за минута, аз погледнах, преглътнах и за инат я турих на бюфета. Подир малко иде хлапето на комшийката и нали ще става депутатски син, възкликна:
— А!… Таз маймуна каква е?
— Мони, а прилича ли ти на чичо Йордан?
— Същия! — зарадва се Мони и жена ми го помилва.
Баба също нямаше високо мнение за мене. „Свраките да те ядат, за нищо не ставаш!“ — повтаряше. Баща ми смяташе, че мога да гледам добитък — него магарето го риташе, а мене комай ме целуваше. Добре, но когото харесват магаретата, жените го не щат. И началниците не ме обичаха. Ще рече, тази книга е за жените, началниците и проклетата ми баба. Другото сме ние с вас.
Съдържание
Информация
Издание:
Автор: Йордан Хаджиев
Заглавие: Жена по женлиния
Издание: първо (не е указано)
Издател: Издателство „Пейо Яворов“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1994
Тип: сборник разкази
Националност: българска (не е указано)
Печатница: ДФ „Полиграфически комбинат“, ул. Н. Ракитин" №2
Редактор: Юлия Бучкова
Технически редактор: Мария Иванова
Художник: Борис Димовски
Коректор: Росица Кечева
ISBN: 954-525-023-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12557
История
- — Добавяне