Добре дошли в Моята библиотека!
Нови книги
Нови произведения
От литературните блогове
Anna Hells' Fantasy place : Дамски наръчници за оцеляване
Софи Ъруин
Не са много класическите регентски романи на български, които не залагат на хаотични и нелогични пиперливи сцени и/или преживявания тип истории от вестник Лична драма, както и най-вече на бурите от личностните съмнения, така характерни за младите подрастващи, разразяващи се у главните персонажи, независимо от тяхната фикционна възраст. И вероятно това върши чудесна работа при читателите от новите поколения, но за онези понесли напредването на годините, желанието за добре написана проза с персонажи, които са простичко казано симпатични, става предимно водещо в избора на книги. А това прави доста трудно намирането на леки четими текстове. Поне досега.
Книгите на Софи Ъруин са романтични, нежни, но най-важното – забавни. Дори да се случват дикенсови обрати в живота на младите им главни героини, те успяват да запазят присъствие на духа и да проявят чувство за хумор, залагайки в ухажването на картата с остроумните словесни битки, а не на грубоватото попипване из тъмните ъгли на балните зали. Не, тук ги няма онези парещи сцени, които карат много читателки да си купуват книгоразделители прокламиращи, че истинските дами не гледат порно, ами си го четат (абсолютно невярно, Карън – прочети малко Сад, Батай и Аполинер да те видя каква дама ще си накрая), но има добра лека проза, разтоварваща, ненапрягаща и някак обнадеждаваща, истински свеж полъх за претовареното от реалния живот съзнание.
Е, признавам, не говорим за класа от нивото на Джейн Остин, но все пак забавна, романтична комедия на нравите е предпочитаното ми четиво за отмора. Така де, естествено, когато не чета за криминални разследвания и не гледам документалки за серийни убийци – знаете как е, морбидното е виднаги актуално. Но всяка забавна история за елегантни, интелигентни и готови на всичко златотърсачки, или току започнали живота си наново млади вдовици с непризнати таланти и неутолимо желание за приключения ме откъсва доста качествено от непосилната лекота на битието. Софи Ъруин не пише достатъчно бързо, така че нова книга от нея ще има чак другата година, но „Как да разкараш лорда си за 10 дни“ признайте си е доста обещаващо заглавие.
К А М Е Р Т О Н : Борис Христов в световния печат
На 18 май 2014 година в Софийската опера и балет се проведе гала концерт по повод 100 години от рождението на Борис Христов. По този повод от Софийската опера са избрали три отзива от известни европейки печатни издания, посветени на талантливия бас.
„Борис Христов, един превъзходен Фиеско- силна и могъща сценична личност, даже и когато само присъства на сцената, без да пее. Неговият тежък, дълбок и дълбоко опечален глас издава едно благородно въздействие, когато оплаква умиращата си дъщеря. Всяка сричка и всяка нотка от гласа му подсказва, че е имало и голяма нежност, останала в паметта му. Имаше и други превъзходни, благородни моменти: гордост и омраза, огромна сила и резонанс с пълен и топъл тон.“
„Дейли телеграф“- 18.10.1973 г.
„Борис Христов, както всякога, се представи исполински. Не е лесно да се подбере на музикалната сцена правилното равновесие между класиката на духа и интензивността на акцента, както Христов го направи в ролята на Агамемнон. Трагичността, която е в музиката на тази Ифигения , изглежда, че се излъчваше от неговата фигура, така че повече не можеш да различиш певеца от актьора, музиката от драмата, и това именно е било чувството на Глук. Сцени като тази, която бих нарекъл на угризение, с широк речитатив, на който всяка сричка е тръпка на песента, са предназначени да останат във вековете…“.
„Темпо“- 18.04.1954 г.
В „Хованщина“ на Мусоргски Борис Христов беше един такъв Досифей, комуто можеше да се вярва във всичко. Големият артист въплъти отеца на православните с библейското благородство на пророците от Стария завет. От неговото пеене, от неговото поведение- покрай цялото му милосърдие- се излъчваше убедителност. Можеше да се повярва, че разколниците слушат гласа му като божествено откровение. Неговата молитва беше незабравимо великолепна. Той даде на публиката вълнуващи моменти, каквито тя може рядко да преживява.“
„Музика“- юли 1973 г., Будапеща
През прозореца : “Фотографът” – Галин Никифоров
Изслушана в Сторител
Втората книга, която аз чета от Галин Никифоров. В действителност “Фотографът” е написана и издадена преди “Лисицата”.
Апостолов е известен, даровит фотограф с вкус към нетрадиционни обекти за заснемане. Като наследство от свои стар приятел получава ръкопис с описание как да заснеме Ненаситната. Ръкописът е създаден от Нино Галиарди през 17ти век. Апостолов не жали време, средства и усилия, за да получи невъзможната снимка и това го отвежда на различни места и го сблъсква с ексцентрични хора. Но дали усилията му ще се увенчаят с успех?
Озоваваме се в шеметно приключение, което има две времеви линии. Една съвременна и една от времето на създаване на ръкописа. В това отношение книгата много ми напомни на “Лисицата”. Има интересни обрати, сюжета търпи развитие и засяга непопулярни теми, характерни за творчеството на автора. Езикът е описателен, но стои леко суховат, твърде препълнен с излишни описания и понякога досадяващи подробности за фотоапарати например, Личи си, че авторът е направил задълбочено проучване по темата, но това не помага на историята, а само я натоварва излишно. Това разбира се е личното ми усещане и не ангажирам никого с него. Още малко трябва и Никифоров ще може с лекота да съперничи на световно известните имена в жанра.
Историята повдига много и интересни въпроси, морални дилеми и личностни предизвикателства. До къде е готов да стигне човек, за да получи желаното и цената, която ще плати заслужава ли си. Не бих препоръчала книгата поради естеството на темите, засегнати в нея, но ако сте смели и широкоскроени, то непременно и дайте шанс.
Потърсено
- улрих
- Иван цанев
- Джесика Клер
- Бай Тошо
- барбара кингсолвър
- Светулките
- Сидер
- осъзнаван
- Хроники на Вестителката
- Хиперборея
- Българскѝят език
- ДЖАНИН ФРОСТ
- Пътевод
- Психотрилър
- готвачката
- Андреа Камилери
- антъни бърдж
- БАЗИЛ ЛИДЪЛ
- Любовни романи
- пътища към ада
- бюдж
- до Чикаго и назад
- Моята молитв
- westerns
- Дон жуан в градината
- КАТРИН ТЕЙЛЪР
- Българския народ
- ЛУСИ
- Brandon sander
- Сан
- david copper
- montfort
- брян
- иън есълмонт
- Ледени пирати
- хумор
- Непоискано добро
- Мадам дьо помпадур
- Скот м
- Борис 3
- Барбара Делински
- Вървеше по
- perrotta
- пред олтара
- сара джио
- Зимна песен
- как бързо
- житената питка
- джеймс клавел
- Свако тако
От форума
Общи приказки • Re: Архиви на 'Моята библиотека' в FB2, EPUB и MOBI формат
Статистика: Пуснато от cherryjam — 24 април 2024, 20:22
Общи приказки • Re: Архиви на 'Моята библиотека' в FB2, EPUB и MOBI формат
Статистика: Пуснато от cherryjam — 24 април 2024, 15:23
Общи приказки • Re: Архиви на 'Моята библиотека' в FB2, EPUB и MOBI формат
Също така не може да извлече мета данните
Статистика: Пуснато от cherryjam — 24 април 2024, 14:26
Помощ за конкретни издания • Re: Планирани и обработени нови книги, издадени след 2013 г.
По горе е описано, че книгите на Лора Кей ще бъдат качени, но има само една налична.
Дали ще бъдат и предходните достъпни за четене?
Статистика: Пуснато от desi_1985 — 24 април 2024, 11:41
Общи приказки • Re: Архиви на 'Моята библиотека' в FB2, EPUB и MOBI формат
Дайте повече подробности. Как не работят? Коя програма използвате за сваляне? Колко време изчакахте за обновяване на пиърите?Здравейте, линковете (торентите) нещо не работят.
Статистика: Пуснато от pechkov — 22 април 2024, 11:27
Общи приказки • Re: Архиви на 'Моята библиотека' в FB2, EPUB и MOBI формат
Статистика: Пуснато от cherryjam — 22 април 2024, 09:25
Авторски текстове • Re: Диктаторът (добавена аудио версия)
Статистика: Пуснато от danvan — 16 април 2024, 04:40
Авторски текстове • Re: Автономия
Искам да ви разкажа за промените които се случиха в образованието. Вече нямахме институции които да се грижат за това. Това което наричахме образование сега беше глобална онлайн библиотека където свободно събирахме и черпехме цялото ни знание. С отпадането на принудителния нормиран труд отпадна нуждата и от конвейр който да произвежда кадри. Благодарение на автоматизацията и научния прогрес имахме толкова висока производителност, че можехме да работим колкото, когато и каквото поискаме във всеки един момент. Бившите работни места се превърнаха в нещо като клубове по интереси без нужда от записване, графици и екипи. Всеки идваше и си тръгваше когато пожелае и правеше това което му е интересно. Това водеше до още по-голяма креативност и иновации които на свой ред намаляха допълнително нуждата от човешки труд. Но замяната на човешкия труд не бе хаотично действие както в някогашната пазарна система. Сега този процес бе съзнателен и планиран. По всяко време се предлагаха идеи да автоматизираме нещо ново. Те не можеха да бъдат приведени в действие преди да бъдат общо гласувани. Тъй като търсенето определяше предлагането и вече нямахме разделение на производители и консуматори, то просто трябваше мнозинството да пожелае дадена стъпка за да бъде пристъпено към нея. Гласуването понякога отнемаше дни, а друг път месеци според това колко голяма би била структурната промяна от въвеждането на новата технология. Изготвяхме анализ на въздействие в който очертавахме краткосрочен, средносрочен и дългосрочен очакван ефект. Често пъти прибягвахме до методи различни от гласуване с мнозинство с оглед сериозността на възможните промени. Мнозинството работеше добре при по-малки структурни промени, но при потенциални по-големи такива понякога дори 1 глас против означаваше, че може би пропускаме нещо съществено. Подхождахме гъвкаво и индивидуално спрямо всеки различен казус. Нещата за които най-вече внимавахме бяха уроците ни от миналото. Спрямо всяка нова технология на първо място внимавахме да не създава зависимост, да не замества труд който е желан за извършване от хората и да не ни отчуждава един от друг. Постепенно се оформи нов вид мислене което определихме като структурно. Структурното мислене по същество представляваше способността на аналитично и критично мислене по проблеми. То формираше умения които имахме и бяхме забравили. В предишната ера на икономика на вниманието ние бяхме станали клипови хора непособни да свързват точките и да задържат вниманието си върху нещо за повече от няколко минути. Сега отново придобивахме способностите да мислим задълбочено, да разчитаме на вътрешния си глас, да мислим самостоятелно и винаги да имаме собствена гледна точка. Осъзнахме, че твърде дълго бяхме управлявани чрез манипулацията на продуктите които ни налагаха отгоре, а ние безропотно приемахме под формата на мода и натиск от обществото. Събуждането обаче не стана лесно или бързо. Всъщност промяната започна тогава когато мислихме, че е твърде късно за нея. Средата ни на живеене се беше превърнала в бунище от ламарина, хората бяха обездвижени и ги мързеше да вървят дори няколко стотин метра. Градовете се бяха превърнали в централизирани мравуняци задушени в смог, клаксони и врява. По някаква странна причина цялото това обезчовечаване беше избило към мания по домашни любимци и деца което правеше обстановката още по-нетърпима. Представете си абсурдната симбиоза от коли, велосипеди, кучета и деца на едно място и ще придобиете представата за хаоса в който бяхме принудени да живеем в нашите мега гета. Структурното мислене ни помогна да разплетем този гордиев възел от проблеми чрез децентрализация на градовете, премахване на колите вътре в тях, връщане на животните там където им е мястото – в дивата природа и отглеждането на децата като колективно бъдеще, а не като лична собственост. Заменихме желанието да имам с желанието да разбирам. Прекарвахме все повече време в беседи, дискусии, самоусъвършенстване и самоанализ.
Статистика: Пуснато от mar1n3r0 — 31 март 2024, 13:06
Общи приказки • Re: Архиви на 'Моята библиотека' в FB2, EPUB и MOBI формат
Статистика: Пуснато от Niko_D — 31 март 2024, 11:32
Сканиране • Re: Л. Рон Хъбард - Дианетика: Модерна Наука за Душевно Здраве
Статистика: Пуснато от Ивайло Христов — 23 март 2024, 17:23
Сканиране • Re: Л. Рон Хъбард - Дианетика: Модерна Наука за Душевно Здраве
Статистика: Пуснато от zelenkroki — 23 март 2024, 12:02
Сканиране • Re: Л. Рон Хъбард - Дианетика: Модерна Наука за Душевно Здраве
Здравейте, няма достъп до тази книга, качена ли е на друго място ?Дианетика. Модерната наука за душевното здраве.
//www.spiralata.net/s.php?SearchTy ... +%D0%EE%ED
Готова е ,изтеглете я
Статистика: Пуснато от Ivet73 — 23 март 2024, 09:37
Научна фантастика, фентъзи, ужаси • Re: Добавяне на два SciFi романа, които не са издавани на Бъгларски ... ?
Статистика: Пуснато от domino1 — 13 март 2024, 10:20
Научна фантастика, фентъзи, ужаси • Re: Добавяне на два SciFi романа, които не са издавани на Бъгларски ... ?
Работи само менюто за превод на текст, но там ограничението е до 10000 символа. При опит за превод на документ (файл на Word) от 7 страници, изписва "Translating" и така откарва цял ден.
Пробвах и с регистрация и без регистрация - резултатът е един и същ.
P. S. Пак пробвах и Yandex успя да преведе 450к файл на Word за по-малко от минута. Но резултатът е по-зле от зле. Много от думите бяха преведени не на български, а на руски. Явно след превод от английски на български, трябва да го прекарам още един път, ама вече превод от руски на български.
Засега и аз съм на мнение, че DeepL е номер едно.
Статистика: Пуснато от moosehead — 08 март 2024, 11:44
Красиви въпроси • Re: Как да си направя колекция?
Статистика: Пуснато от TessGeo — 05 март 2024, 23:01
Читателите казват
За „Горчив триумф “ от Барбара Делински
Много хубава книга!!! Четете я!
За „Моята молитва “ от Христо Ботев
Не проумявам, що за Zаzилена трябва да си, че да си направиш регистрация не за друго, а да извъртиш две единици на Ботев и да пишеш неграмотни коментари?! Както и другият отворко — svetlig1952. Скучно му е било, завалията и хоп! — баш на Рождество, по обед взел, че се регнал и шибнал една тройка и той. Уточнявам, тази тройка е единственият проблясък на този „светъл“ ум.
Модераторите хубаво трият коментарите, ама трябва и тролските оценки да премахват.
За „Моята молитва “ от Христо Ботев
Леле мале
За „Съдба “ от Бистра Петрова
Добре е да се оправят времената и да се вкара повече пряка реч. Просто като съвет към авторката.
За „Граф Монте Кристо “ от Александър Дюма
Само да добавя нещо — „граф Монте Кристо“ засяга много теми. Като оставим настрана религиозните моменти и концепцията за идващото възмездие книгата засяга доста сложни теми. Например лицемерието на човешкото общество — подлецът Фернан се жени за Мерцедес и става граф; користолюбецт Данглар забогатява но оставя бащата на Едмон да умира от глад, а собственика Морел да се разори, макар да не мо коства нищо да ги спаси; вкопчен в личния си егоизъм прокурорът Вилфор (който трябва да е неподкупен и безпристрастен) действа прирастрен и осъжда невинен човек на вечен затвор. В същото време добродетелният Морел се разорява. Монте Кристо раздава възмездие, но възмездие и справедливост не са едно и също — възмездието настига децата на злодеите, когато те нямат винат. Йожени е принудена да бяга, смъртта покосява Едуар. Темата за користолюбието, алчността, лицемерието на едно общество в което всичко се купува с пари са вечни. Темата за възмездието — също. Как разбираме кога сме прекалели? На много хора толкова многопластова книга може да не се хареса, днес се четат книги в „холивудски стил“ — наситени с екшън. Ако търсите това — няма да го намерите. Но „Граф Монте Кристо“ е класика и също като „Човекът който се смее“ на Юго прави напречене разрез на едно общество.