Принцеса Алесандра от Джули Гарууд
Съгласна съм за диалога — ужасно е забавен! Доста предсказуем сюжет, но много умело разказан. Убиецът ми стана ясен още при първото му включване в историята
Благодарение на перфекните диалози и прозорливостта на Алесандра, както и липсата на увъртания и досадни недоразумения историята си я бива и бих я препоръчала ;-)
Чест и величие от Джули Гарууд
Много ми хареса. Определено надмина очакванията ми. Препоръчвам я горещо;-)
Диалозите са доста забавни. Всички герои са страшно симпатични и най-вече главните. Много ми хареса самоосъзнаването и израстването (както в духовен, така и във физически план) на главната героиня и начинът по който нейният възлюблен и помогна да го достигне. Под физически имам превид тренировките с лък ;-)
Грешница от Сюзън Джонсън
Според Уикипедия подредбата е следната:
Грешница, Sinful (1993)
Табу, Taboo (1996)
Дете на порока, Wicked (1997)
Грехопадение, Touch of Sin (1999)
Любовникът, Legendary Lover (2000)
Табу от Сюзън Джонсън
На 15 от 22 глави съм и е ск-у-у-у-ка до сега…Ако не вземе да стане малко нещо по-интересна до края ще я счета за пълна загуба на време.
Чела съм „Грехопадение“ от същата поредица и много ми хареса — много повече динамика има.
„Табу“ не мога да си обясня защо не ми допада…може би двете много си приличат и веднъж прочела онази, тази сякаш вече съм я чела с някои разлики. Явно стилът на авторката си е такъв. Уж са на война, а няма динамика — един монотонен разказ въртящ се около влюбилите се на 15-тата минута „зрели“ хора на по 28 и 30 и няколко си години, а държащи се като разгонени тинейджъри, току що са открили секса… Ще чета да видя, дано нещо разтърсващо се случи до края ;-)
Шана от Катлийн Удиуиз
Едва ме навихте да прочета и тази :-)
„Роза през зимата“ я прочетох преди известно време и ми хареса, но не започнах веднага „Шана“, за да си „почина“ малко от авторката.
Започнах Катлийн Удиуиз с „Роза през зимата“ и смятам да я приключа с „Шана“ ;-)
Чудото от Бренда Джойс
Само 12 глави — претрупано, напълно предвидимо и посредствено. Сякаш липсва половината книга — толкова набързо е разказано съвсем на 2 на 3. Диалозите бяха плоски, никакви характери не бяха развити. Историята не беше оригинална, но ако все пак се беше позадълбочила авторката можеше и да се получи по-свястно четиво.
След невинността от Бренда Джойс
Сериозно ли?!?! Аз прочетох следващата от поредицата „Чудото“ за 1 час точно и беше пълен бълвоч. Само 12 глави — претупано, напълно предвидимо и посредствено. Някак си не мога да повярвам тази да е по-хубава, но ще я пробвам…
Когато Красавицата укроти Звяра от Елоиза Джеймс
Да има още. Поредицата е Eloisa’s Fairy Tales: A Kiss at Midnight (Пепеляшка), When Beauty Tamed the Beast (Красавицата и Звяра), The Duke is Mine (Принцесата и граховото зърно), Ugly Duchess (Грозното Патенце), Once Upon A Tower (за тази не съм сигурна… предполагам че по историята за Рапунцел, която лично не съм чела като малка и не съм запозната :-)
Без дъх от Лора Лий Гърк
Не ме грабна. Прочетох я само защото я започнах. Честно казано си загубих времето с нея. Четях и чаках да се случи нещо интересно, но то все не се случваше…
Уж любовен роман, а толкова хладно и почти безинтересно разказана история. Действието тече прекалено праволинейно като протокол на съдебно заседание — в хладна последователност — без обрати, без изненади, няма нищо скрито-покрито.
Емоциите са подтискани и слабо застъпени. Герои на такава възраст и в такова време а се държат сякаш е началото на 19-ти век (все пак говорим за началото на 20-ти нали?) Какво толкова една жена се е развела не е като да е убила човек и да се разхожда безнаказано.
Финалът беше напълно предсказуем и лишен от емоции.
Уитни моя любов от Джудит Макнот
Напълно съм съгласна. Направо си е за 3-ка, но като видях че моята 4-ка ще е едва втората, се отказах да я оценя по-слабо, за да не й съсипвам съвсем рейтинга ;-) Все пак на фона на 5-ци и 6-ци една 3-ка щеше да изглежда малко странно.
Всички останали книги на авторката които съм чела до сега са страхотни, но тази…не знам не ме грабна изобщо, а имах такива големи очаквания за нея…
До 24–25 глава четох с такава досада все очаквайки нещо са се случи, а то не се случваше. След 25-та глава някъде започна малко по малко да се раздвижва действието и уж изглеждаше че най-накрая ще стане интересно…До към 28-ма вече бях убедена че най-сетне съм навлязла в интересната част от книгата, докато не стана пак някакъв обрат и всичко тръгна пак надолу. Особено след сватбата такава скука и еднобразие настана, че си казах че ако не се случи нещо до края направо и давам 3-ка. И то се случи…такава дивотия, че направо си клонеше към 2-ка рейтинга ми. Но в крайна сметка получи „заслужена“ 4-ка от мен.
В заключение: колкото и да харесвам Ад и рай, Сега и Завинаги, Гордост, Кралството на мечтите и Нещо прекрасно (в този ред на харесване) никога не бих препоръчала Уитни, моя любов за четене на когото и да било. Тази книга е хаотична, сбъркана, непоследователна със супер дразнеща главана героиня, която ми стана несимпатична още в първа глава и абсолютен глупак за главен герой.
И все пак който е досатъчно упорит (като мен) дерзайте и приятно четене, може пък и да ви хареса ;-)
Шотландска стихия от Карън Хоукинс
Мен „Как да отвлечеш шотландски лорд“ ме грабна и запали да прочета поредицата. „Шотландска стихия“ ми хареса дори повече от първата (както съм и написала по-нагоре ;-).
А от третата — „Да изгубиш сърцето си“ интересът ми започна да спада.
Прочетох и четвъртата (просто защото бях започнала поредицата), но за съжаление се оказа пълна скука, така че ala-bala изобщо не си губи времето с нея ;-)
Дяволско желание от Лори Макбейн
Мъка, мъка…Прочетох я само защото я започнах и казвам „мъка“ не защото историята не е добра, напротив… Но просто така е разказана че е истинско изпитание да останеш заинтригувана от безкрайните описания на дивани, дамаски, завеси — изобщо интериор и екстериор, както и досадните ретроспекции, имащи за цел да ни осветлят защо героите са такива каквито са в момента в които ние се запознаваме с тях. Истината е че можеше и по-безболезнено за читателя да се разкажат събитията оформили характерите на героите, и именно с тези ретроспекции авторката охлади ентусиазма ми още в началото.
Ад и рай от Джудит Макнот
За мен това е най-прекрасната история, която съм чела до сега!
Вярно от скоро чета любовни романи от този тип и все пак…този е най-завладяващият според мен ;-) Има си от всичко по много — всепоглъщаща и майсторски разказана любовна история. Чете се на един дъх и на места си ме остави съвсем без дъх ;-)
Личната ми класация на (прочетените ми до момента) романи на Джудит Макнот съвпада с тази на Кода Беар: „Ад и Рай“ е безспорният НОМЕР 1 ! „Сега и завинаги“ номер 2, „Нещо прекрасно“, „Кралството на мечтите“ и „Гордост“ на трето място.
Истината е че първо прочетох „Сега и завинаги“ (както си е и поредността в серията) и ми хареса страшно много….докато не прочетох „Ад и Рай“ — ммммм нямам думи да опиша в какъв възторг бях от книгата и бясно се втурнах да чета серията Уестморланд…."Кралството на мечтите" не ме грабна особено….е имаше си своите моменти признавам (особено към края). Сега започвам „Уитни, моя любов“ и нямам търпение да стигна до „Преди да те срещна“, за да видя дали ще се изкачи на пиедестала до „Ад и рай“ :-)
„Гордост“ я четох по-отдавна и това беше първата ми среща с творчеството на Джудит Макнот — хареса ми…и все пак ми се стори малко претупана накрая…затова и чак сега се връщам отново към авторката и докато не прочета всичко от нея ми се струва, че няма да я изоставя пак ;-)
Сега и завинаги от Джудит Макнот
Разкошен роман! Остави ме без дъх и ме разчувства страхотно!
Заслужава си всяка секунда прекарана с тази красива история. Авторката е невероятен разказвач! Нямам търпение да прочета и останалите книги от поредицата…
Да флиртуваш с Пит от Барбара Делински
Невероятна книга! Страхотна история! Докосва те, грабва те, пленява те, оставя те без дъх!
Всичко след нея ми се струва посредствено…направо не мога да започна нова книга вече 4-ти ден…трябва да е поне толкова красива като тази ;-)
Тайната принцеса от Джоана Линдзи
Страхотни книги! Поредицата е невероятно увлекателна! Горещо препоръчвам ;-) Четат се на един дъх и двете!
На мен лично „Тайната принцеса“ ми хареса много повече вероятно защото я прочетох първа (все пак такава е и хронологията на самите романи).
Тя ме запозна и грабна с героите на тази необикновената история за малката, но богата и горда Кардиния.
Дейстивето е много динамично, особено частта в Америка, даже на моменти се задъхваш :-)
ТЯ е невероятна фурия, а ТОЙ няма и миг спокоиствие с нея ;-)
Съдбите, чувствата, странните обрати — всичко ме накара да изпитам невероятните емоции на самите герои заедно с тях!
И двете книги заслужават отделеното време да им се насладиш ;-) Но за мен задължително в тази поредност — първо „Тайната принцеса“ и после „Ти ми принадлежиш“, пък после ще си говорим на кого коя му е харесала повече ;-)
Ти ми принадлежиш от Джоана Линдзи
На мен лично „Тайната принцеса“ ми хареса повече вероятно защото я прочетох първа (все пак такава е и хронологията на романите).
„Тайната пронцеса“ ме запозна и грабна с героите на тази необикновената история за малката, но богата и горда Кардиния.
„Ти ми принадлежиш“ също е много чувствена и завладяваща история…и все пак главният герой леко ме подразни с държанието си от първата книга и поради това не можах напълно да му повярвам в тази история. Вменени му бяха чувства, които ми беше трудно да повярвам, че са свойствени за природата му и оттам донякъде произтча неразбирането ми към него и невъзможността ми да му симпатизирам изцяло.
И двете главни героини са просто невероятни, особено Таня ;-)
И двете книги заслужават отделеното време да им се насладиш ;-)
Изпитание на чувствата от Патриша Гафни
Напълно съм съгласна с мнението на Clarrita. Книгата е страхотна!!! Толкова увлекателна, че се чете на един дъх!!! Една голяма заслужена 6-ца от мен ;-)
Спазарената невеста от Кони Мейсън
Оригинално резюме:
„Desperate to escape her leering uncle Hugo, lovely young Juliet Darcy fled a forced marriage--only to find herself aboard a ship of mail-order brides bound for California and promised to a man she had never met.
Darkly handsome, savagely sensual, Rodrigo Delgado had no intention of claiming a husband’s rights--until he looked into Juliet’s flashing azure eyes. Here was a woman who set his passions ablaze, a woman he must take for his own, no matter what the cost.
Bound to another by hastily spoken vows, torn asunder by fierce pride of an aristocratic Californian family, they battled all odds to consummate their burning love.“
Първият абзац е преведен добре:
Бягайки от сладострастния си чичо и от брак с нелюбим мъж, красивата Джулиет Дарси попада на един странен кораб… На него за Калифорния пътуват стотици момичета, които са поръчани по пощата за невести на непознати мъже. Тя разбира, че вече е обещана на мъж, когото никога не е виждала.
А ето и отаналото резюме в леко буквален превод, но все пак не съм професионален преводач:
Чувствененият и суров красавец Родриго Делгадо не възнамерява да предявява съпружеските си права, докато не се взира в искрящите небесно сини очи на Джулиет. Пред него стоеше жена, която разпалваше страстта му, жена която той трябваше да направи своя на всяка цена.
Сгоден за друга, разкъсван от прекомерната гордост на аристократично си калифорнийско семейство, те ще се преборат с всички пречки за да изживеят изпепеляващата си любов.
Напълно съм съгласна с мнението на Силвия…само дето не бих я нарекла слабичка, защото историята така ме грабна и остави без дъх на доста места ;-)
Вярно твърде невероятен на места, но разказът те кара да четеш още и още, да търсиш, да разбереш как ще се измъкнат този път героите…докато не се заплетат в следващата объркваща ситуация.
Вярно резюмето не струва — изобщо и дума не става за домакинстване от страна на съпугата.
Прозорливостта на 9–10 годишното дете наистина беше малко прекалена, особено що се отнася до ситуации като тези, в които се забъркаха героите. Джули на 18–19 не може да долови нещо, което за дете на 9 е „очевидно“ — е меко казано странно.
И към края имаше несъответствие на факти — Джули уж беше наясно че Род не е в ранчото, и все пак тя бързаше да се прибере в ранчото сякаш той щеше да я посрещне там…
Подразни ме и момента когато: Джули се скита да търси помощ с опасност за живота и замръква полу-умряла, а Род в същото време си отдъхва и чак на сутринта тръгва отново да я търси.
Читателски коментари от galiaig