Читателски коментари от galiaig

Скука и двамата герои ми бяха адски безинересни — особено Дафни!!! А тя беше и дразнеща както казва svr ;-) не ми хареса прочетох я просто защото я започнах — добре че не беше дълга убих си само 2 вечери :-)

Разкошна книга! Главните герои са невероятно харизматични и ме грабнаха още след първите няколко глави. Съгласна съм с мнението на moon_spell Освен това смятам, че е динамична, с неочаквани обрати. Всичко е точно на място нито в повече, нито в по-малко. Препоръчвам я горещо ;-)

Много точно казано An8 ;-) Краят беше пълна скука.

Според мен предишната е най-зле. Тази дори е глътка свеж въздух в сравнение с „драмите“ на Церсей и Бриен от „Пир за врани“.

Добре че сериите по „Пир за врани“, които в момента вървят по HBO са „поправени“, иначе никой нямаше да продължи да следи сериала.

Прекрасна книга! Една от най-впечатляващите на Джудит Макнот (и някъде прочетох най-романтичната й любовна история), както и една от любимите ми вече книги!

И все пак „Ад и Рай“ е номер едно за мен и най-романтичната любовна история, която аз съм чела до сега :-)

За Арлекин може и да е добре (не съм чела много от тях), но на моменти (особено в началото) беше много скучен и се ограничих да чета само диалозите. Към средата и края се пораздвижи и освежи действието, но като цяло не беше кои знае какво и честно казано не бих го препоръчала. Претупано беше, но това явно е характерно за арлекините ;-)

Съгласна съм с мненията на your_wishes и ganiva.

Но да не забравяме че това не са романи, а повести. За тези на Джуд Девърно не зная, но за тези на Джудит Макнот съм почти сигурна че са с цел да се представят любими на читетелите герои, изиграли важни роли в други нейни романи. Никълъс от „Уитни моя любов“ и Кори от „Спомни си кога“ ;-)

А колкото до снимката на корицата — това е Коледен сборник с повести на двете авторки и явно не са могли да сложат 4-ри картинки на корицата за всяка повест и 4-ри резюмета.

Започна добре много обещаващо, продължи добре и любовната история беше хубаво представена. Но сякаш след като разбраха че са един за друг то не останаха кои знае какви драми да се разплитат, та затова финалът беше безличен и лишен от съспенс.

С кратки обяснения и без интересни диалози интересът ми рязко спадна в последните глави.

Дори самият финал нещо не го разбрах…Беше претупано набързо, сякаш е бързала да я приключи. И оттам ми остана това чувство на неудовлетвореност сякаш нещо липсва…

Съгласна съм с Кода Беар за доста от нещата. Аз я прочетох веднага след като я пуснаха и имаше само 2–3 възхитени читателки. Като видях за какво иде реч ми стана интересно, защото до сега не бях чела подобна книга…в последствие продължих само заради секс сцените, които бяха най-интерсните и запомнящи се моменти от цялата книга хи-хи-хи сега ще кажете че съм някоя секс-маниачка, но уви то друго освен това в тая книга няма.

Диалозите са нелепи на моменти, ама то няма как иначе — след като разкаже една сцена, после авторката я преразказва чрез глупави и дори абсурдно дразнещи диалози между главните герои.

И друго което мен много ме озадачи е как тези „хора-животни“ са толкова интелигентни след като цял живот са били в клетки и не са обучавани специално да развиват интелекта им. Някои индивиди вадеха такава ценностна система, сякаш са живели цял живот сред нормални хора. Хммм, както и да е скоро няма да чета пак подобно четиво. Не че не ми хареса, дори бих го препоръчала за убиване на времето и при липса на въображение за разнообразяване на секса ;-)

По-тъпа книга не бях чела!

Донякъде вървеше поносимо, но в момента, в който главният герой, по съвсем нелеп начин, „осъзна“ че е влюбен и обича главната героиня книгата тръгна главоломно надолу.

От мен получава 4-ка. Не ме развълнува особено. Ужасно предсказуема, липсваше тръпка. В началото започна добре, след това с толкова много секс стана някак си монотонна. А Сюзън Джонсън ме грабна именно с тези нейни толкова наситени секс сцени….но уви тук освен секс друго почти нямаше.

Историята беше сладникава и става за убиване на времето, но в никакъв случай не е грабваща. То и аз съм си виновна, че я проточих във времето и сама си загубих тръпката, ама то и нямаше кои знае какъв екшън освен секс ;-)

Главният герой е прекалено идеализиран развратник, а главната героиня доста често си преглъщаше гордостта и се държеше като уличница, а всъщност искаше да бъде независима дама.

Бяха поне открити — нямаше недомлъвки в разговорите им и дори са забавни като си бърборят (като се има предвид че 50% от разговорите в книгата са само между тях двамата).

Не съм я чела, и все пак мили дами какво очаквате от книга с 11 глави…

То докато се опишат главните герои на външен вид и моментните им емоционални състояния и евентуално психомоторно развитие, то дошъл края на 8 глава. Каквото стане в последните 2–3 глави — това ще е ;-)

Хм, не виждам за какво толкова я превъзнасяте…хубава е книгата, става за убиване на времето, но чак пък толкова да е ВЕЛИКА?!? … не е нещо към което бих се върнала отново, четях без желание да видя какво ще стане, защото още от началото ми беше ясна развръзката.

Да поучителна е до известна степен, и да напомня позабравени ценности, но и е изпъстрена на моменти с прекалено много подробности, които ми досадиха.

Преекспонирана е като цяло, но вероятно съвсем умишлено авторката се опитва да внуши нещо на младите и амбициозни бизнес дами ;-)

Чела съм „Можеш ли да пазиш тайна“ от Софи Кинсела и е в пъти по-забавна и интересна.

В момента чета „Дете на порока“ и съм съгласна с подредбата на рони4ка. Това че Уикипедия ги е подредила по година на написване не означава, че това е реалната поредност на серията.

Ясно е че „Грехопадение“ е след „Табу“ и „Дете на порока“ е след „Грешница“, а за връзката между двойките книги явно ще прочета в края на „Дете на порока“.

И аз така…дочетох я само защото я започнах.

Стигнах до 6 глава, като Кода Беар, и си казах хайде да видя пък може по-нататък да става по-интересна, но ТЦ — става все по-безинтересна и алогична, направо дразнеща на моменти и с мъка я приключих.

Учудвам се че Джули Гарууд, авторката заради която започнах да чета този тип романи, може да напише такова нещо…

Напълно съм съгласна тук.

Книгата всъщност се явява и 1-ва за серията „Семейство Деланза“, но за съжаление не фигурира в нея тук в Читанката, така както е в официалният сайт на Бренда Джойс и в Уикипедия.

Така че за някой, като мен, който е решил да чете серията „Семейство Деланза“ трябва да знае, че серията изглежда така:

1. Тайни

2. След Невинността

3. Чудото

Аз на всичкото отгоре взех че прочетох 3-тата книжка най-напред. Тя е включена в някакъв коледен сборник заедно с произведения на още 3-ма автори и съответно е доста кратка — само 12 глави. Видя ми се адски безинтересна коледна историята за Лиза и някакъв си мрачен маркиз или граф, не си спомням точно, но я охулих яко защото само с тези тъпи диалози си беше чисто губене на 2 часа четене за напълно безличен финал.

След това прочетох „След Невиността“ и останах очарована. Разтърсих се и установих че „Тайни“ всъщност е първата книга от серията (за Реджина и Слейд) и съответно и тя ще се чете в най-скоро време ;-)

Дори се замислям дали да не прегледам пак „Чудото“… Току виж ми харесала повече на 2-ри прочит, след като вече се запознах с Лиза, като сестра на Софи от „След невинността“, и ми допадна героинята.

Току що я прочетох и трябва да призная, че историята е изключително завладяваща. Съгласна съм с Тони и си връщам думите назад по адрес на тази книга. „След невинността“ наистина е шедьовър, докато „Чудото“ е някакво недоразумение. "След невинността " пленява с разтърсваща любов, вихрена чувственост и доза драматизъм. Впечатли ме доста, след като цял ден мислих за нея и нямах търпение да си я дочета вечерта. Горещо препоръчвам :-)

svr, мен пък втората любовна история (всъщност главаната) ме грабна повече, Вярно в началото тръгна доста тромаво (и за миг си помислих че историята на лялята ще се окаже по-романтична от тази на племенника), но се разви добре по нататък.

Финалът беше предсказуем, но затрогващ (дори и сълза пророних почти на края — така ме трогна конкретният момент, които няма да издавам, за да не развалям удоволстивето на четящите ;-)

Хареса ми размахът на историята — Англия, Алжир, пирати, пустиня. Нищо не беше спестено и макар и доста стилизирано описано на места давам оценка 6, въпреки че си е за 5.5 :-)

Тц, нямаше нищо интересно и до самият край. Дори любовните сцени, които така ме впечатлиха в историята за сина им Паша в „Грехопадение“, тук бяха или претупани, или излишно разтъкани, граничещи със скука дори на места.

Имах намерение да я чета тази авторка, но сега вече се чудя дали да продължавам… ще си почина малко от нея, пък след време ще се върна пак ;-)