Читателски коментари от __CLOSED__граф Монте Христо

Приемам, че този коментар се отнася за моята критика.

Отговорът ми е следния: да, напълно съм съгласен. Ако изкажеш свое мнение за книга, след като си я прочел — това е добре; ако си чел и други книги на автора и можеш да направиш съпоставка с останалите — това е още по-добре.

Проблемът е, че съм чел донякъде и „Гойя“ — пак от същия автор, но тя беше дори по-слаба и от „Испанска балада“. Оттам-нататък да взема да се запознавам и с останалото му творчество — няма да ми стигнат навярно и хиляда живота, ако взема да се запознавам цялостно с всеки посредствен автор, издаден в България. А и не мисля, че реално си заслужава да му се отделя чак толкова време, дори и да живеехме вечно.

Явно този човек първо трябва да се докаже като преводач и после да вдига летвата и да се опитва като писател (даже не бих го и коментирал, ако не бяха толкова положителни предните коментари). Има бисери не само на писатели, но и на преводачи: Константин Величков, Асен Разцветников, Цеко Торбов, Валери Петров, Йордан Милев са хора, които заслужават признание. Тяхната роля спрямо класиците е също толкова важна, колкото тази на Джон Уотсън за Шерлок Холмс.

Аз, например, и за преводач не съм дорасъл, но се старая да пиша правилни, уместни и качествени коментари.

Към предишния коментар, обвиняващ Елин Пелин в намерения за присламчване към властимащите: тук не видях такива думи от автора, но предполагам, че цитирате достоверно отнякъде. И тъй да е — за мен това е казано с несъмнена ироническа усмивка, само че при вземане на думите вън от контекста и четене буквално, изглежда все едно го боли много, че е изпуснал влака за министерството. За това и аз гледам да не влизам много-много в дискусии по форуми и прочие, понеже ако кажеш нещо иронично, някой може да го вземе за истина 1към1 и да се обиди, ядоса или да те докладва за нещо. Ако Елин Пелин беше добавил и някой емотикон с усмихнато и намигащо човече след коментара си, че съжалява за „изпуснатия“ министерски пост, никой нямаше да се съмнява, че се е наслушал на обещания за това и онова и от опит знае , че колкото повече му обещават, толкова по-малко да се надява. И понеже е получил едно много голямо обещание, той си е знаел предварително, че и от тоя сапунен мехур нищо няма да стане и затова коментира иронично ситуацията. Всичко зависи от това дали четеш и приемаш нещата буквално, или успяваш да вникнеш и между редовете и да схванеш общия смисъл на написаното.

Така. Прочетох вече чудесните мнения преди мене, и ако не бях прочел и книгата, щях да остана с впечатлението, че тя наистина си заслужава. Може би всички други са прави и само аз да греша, но моето мнение малко се различава от общия тон. А именно: за мен книгата („Испанска Балада“) е почти пълен боклук. Издадена масово през 80-те, тя чисто и просто обслужва един непретенциозен литературен вкус. Тя просто не би заслужавала и коментар, ако не се намираше по рафтовете на почти всяка домашна библиотека и ако не примамваше с една много интересна историческа тема — като „Спартак“ на Рафаело Джованьоли. Приликите с книгите от поредицата „Класика за деца и юноши“ обаче бързо свършват дотук. Все едно самият евреин-лихвар от романа се е захванал покрай сметките да напише и книга. Вярно: темата, съдържаща библейски реминисценции и все пак исторически достоверна (става въпрос за влюбването на краля на Испания в една еврейска девойка ((евреите и тогава не се ползвали с особена репутация в обществото, въпреки приличното си финансово положение)) на фона на героичния период на Реконквиста или отвоюването на Испания от маврите) — си е много интересна сама по себе си. Главните герои — и те изглеждат като живи хора. Повествованието обаче куца — и то здраво. И не само тук. Другата му книга за Гойя така и не изтърпях да я прочета докрая — и директно я изпратих на село да не ми заема само място. Горкият човек! (този Лион за-фамилията-родителите-са-ми-виновни) Толкова е интелигентен, културен, добронамерен и подреден. И безнадеждно посредствен. Ето какво се получава, когато човек с потенциал на преводач, получи възможност да се изявява като автор. Все едно шофьор от градския транспорт да седне в болида на Шумахер. Хората, които не са много навътре в автомобилните спортове, ще си кажат, че добре се справя. Истинските фенове, обаче, ще си закрият очите да не гледат. И след като този счетоводител-станал-автор ме мъчи толкова дълги часове, понеже не ми се искаше да прекъсвам историята, въпреки мъчителното повествование, че и до днес го помня, след толкова години (прочетох я някъде на границата на хилядолетията +/- някоя и друга петилетка), то сега чувствам истинско облекчение и благодарност към Съдбата, че получих на свой ред тази възможност да заявя в прав текст в публичното пространство какво мисля за него. Вчера гледах Джеймс Мей и Джеръми Кларксън да представят „Най-лошите коли в историята на света“ (в предаването си „Топ Гиър“) и в момента се чувствам точно по същия начин.