Читателски коментари от Wallküre

Много добре систематизира нещата. Чудесно въведение в проблематиката е. Е, аз повече харесвам Вернан, но то си е професионално изкривяване.

Много хубав пост! Мисля по същия начин!

Качената тук версия е оригиналната:) Ако питаш за книжно тяло — продава се по всички книжарници. След 1989 г. по принцип под „Тютюн“ се разбира нередактираната версия, издават само нея. Има много препечатки, достъпна е.

Чела съм книгата преди 15 години и е нормално да не я помня дума по дума. Помня, че ме отврати и потресе. И да, усетих такава идея, именно имплицитно. Точно това е думата, не виждам защо иронизирате. Всеки читател възприема произведенията различно, съгласно собствения си опит и душевна нагласа. На мен тази книга ми е именно гадна. Не задължавам никого да я осмисля като мен. Моля обаче и Вие да не ми натрапвате вижданията си, особено с такъв нравоучителен тон. Нямам намерение да си губя времето с повторното изчитане на роман, който не харесвам.

„Малката кибритопродавачка“ и „Щастливия принц“ са много тъжни приказки, но не съдържат вредни послания. И двете са ми любими. За съжаление много деца в посочената възраст не слагат рязка граница между художествената условност и реалността:( Оттам идват и опасенията ми във връзка с книгата. А въпросите на религията са прекалено сложни и заплетени, за да се обсъдят в две изречения. Затова, ще се въздържа от коментар по този параграф.

„Не видях къде е твърдението, че самоубийството е решение на всички проблеми.“

Никъде не казвам, че има такова „твърдение“. Говоря за идея, която имплицитно се усеща (поне от мен). Тук, на земята си болен, беден и нещастен, но няма страшно — умираш и отиваш в прекрасната Вишнева долина здрав и красив. Чудно! Или краят, когато двамата братя се хвърлят от едни скали, хванати за ръце, доволни и щастливи, за да умрат отново и така да решат проблемите си в конкретното настояще. За мен това си е доста опасно послание — ами ако някое нещастно детенце, четейки книгата я приеме много насериозно и вземе та скочи от прозореца, за да види Вишневата долина?

Има и доста по-приемливи начини децата да разбеат, че животът не е само цветя и балони. Романите на Кестнер, например, също засягат доста сериозни идеи (за самотните майки, за бедността, за развода и т.н.), но там въпросните теми биват разглеждани по много по-фин и адекватен на детската аудитория начин.

Винаги съм се чудела, как е възможно такава гадна книга да се дава на деца и да се учи в училище! Началото е супер депресарско, а идеята, че самоубийството е решение за всички проблеми и видите ли, било невероятен кеф да умреш, която се излъчва от цялата книга е меко казано потресаваща и никак не е подходяща за деца.

И аз така! Е, нямам деца, рано ми е, но ми беше чудно какво толкова намират тийновете (а и не само) в тая поредица. Как да е изчетох първите три, четвъртата само я започнах, но нещо съвсем ми писна от лигавщините на главната героиня и спрях да си губя времето. По принцип съм доста упорита и като хвана някоя книга, колкото и да не ме кефи, я изчитам докрай. Тук обаче изгубих търпение.

Респект! Невероятно добър и реалистичен коментар! Четох и се наслаждавах на казаното, радвайки се, че тук има трезвомислещи хора. Подписвам се под този анализ с две ръце:)

Уважаеми господин Николов, къде в поста ми видяхте думата „просташкопросташки“? Ако за Вас езикът на Семков е култивиран, то излиза, че Вашето, а не моето основно четиво е жълтата преса, защото Семков се придържа именно към подобно грубо, вестникарско изразяване. Професията ми е такава, че ежедневно ми се налага да изчитам купища академична литература. Повярвайте ми, стилът, в който са издържани произведенията от жанра няма нищо общо със словоблудстващите излияния на Семков. Този човек е толкова далеч от академичния стил на изразяване, колкото е и вестник „Шок“, да речем…

В тази книга се говори за Първата, а не за Втората световна…

Наистина текстът не е пълен. Жалко! Аз го имам на книжно тяло, но удоволствието ми струваше 30 лева и то с 50% процента намаление на миналогодишния Панаир на книгата… Не всеки може да извади толкова пари от джоба си, а би било хубаво всички да имат достъп до безсмъртния труд на Омир, поне от този сайт. Нямам скенер и не мога да сканирам своето издание, надявам се да се намери някой доброволец…

В Библията пише: „Не съдете, за да не бъдете съдени“. С какво право раздавате квалификации наляво и надясно? Гледайте себе си, не другите! Всеки е свободен да чете и харесва каквото си иска, не е работа на „общественици“ като вас да лепят етикети и да раздават анатеми. Що се отнася до автора на книгата, мир на праха му, него Господ ще го съди. Това е Негова работа, не ваша.

А ти, Kazanova, погледна ли годината, в която е написана и прочете ли уводните думи, за да провериш аудиторията, към която е адресирана тази книга? Писана е за хора, раждани преди и около Втората световна и техните деца. За онова поколение си е била съвсем добра. Сега става за въведение в проблематиката на неуки тийнове. Много строго я съдиш от съвременната си гледна точка.

Много съжалявам да забележа, че и тук проникват спамове! Художествената литература не е задължена да следва нито фактологията, нито нечии представи. За разлика от академичната такава, тук авторът има пълната свобода да напише буквално каквото си иска, както и читателят може да прочете или захвърли творбата, да я приеме или не, но да се коментира, че едно ХУДОЖЕСТВЕНО произведение нямало добра познавателна стойност е просто смешно…

Много добър пост! Подкрепям напълно! За мен това стихотворение изобщо не може да се нарече литература, камо ли поезия. Чиста пропаганда, при това лошокачествена.

P.S. С удоволствие чета Смирненски, Гео Милев и Вапцаров — и тримата са невероятни творци и това, че са комунисти не ми пречи:)

Много ми харесва това мнение — много е точно и балансирано, споделям го на 100 %.

Точно това и аз искам да кажа:) Човекът си е бил съвестен и прецизен изследовател, но няма как да надскочи възможностите на времето си. Някои от тезите му подлежат на ревизия, други на доразвиване и т.н. Все пак, науката трябва да върви напред. Би било ужасяващо ако изследванията по който и да е научен проблем не са мръднали и на йота за 80 години. Златарски не бива в никакъв случай да се канонизира или книгите му да се превръщат в „Свето писание“, но далеч не заслужава много от хулите, с които някои съвременни писатели го засипват. Нека отдадем дължимото на труда му (а той е огромен!), но да не се боим да продължим напред:)

Много правилно намекваш, че СССР така както уж тотално се разграничава от Царска Русия, така тихомълком запазва непроменени и в чист вид много от нейните идеологеми и прилага съвсем същите пропагандни схеми, замазани с малко червена боя отгоре. Това важи с пълна сила за геополитиката ѝ на Балканите. Не мисля обаче, че Златарски е толкова силно повлиян от тези идеологически внушения, колкото го изкарват. Чела съм го, човекът си е класически, твърд позитивист. Придържа си се към наличната в неговото съвремие изворова база и не се увлича в политически оцветени трактовки. Няма нищо общо, да кажем, с Марин Дринов — автор от предишното поколение български историци, учил, оформил се интелектуално и работил в академичните среди на Царска Русия. Той е отчаян славянофил, ако му зачетеш писанията, ще се хванеш за главата, такава манджа с грозде е забъркал… Пример също за силно надъхан от руснаците автор от поколението след Златарски е Александър Бурмов — също див славянофил, типичен комунистически автор, член на БКП, четящ изворите както дявола Евангелието. Като се сравни Златарски с тия двамата, веднага става ясно кой автор е с промит мозък и кой си дава по-реална сметка за нещата.

Не е безплоден. Понятията трябва да се прецизират, иначе настават неприятни обърквания. Някой би могъл да си помисли, че българите сме имали дисиденти, а ние за жалост нямаме и е добре да сме наясно с този факт, за да не градим фалшиво самочувствие.