Старогръцки легенди и митове от Николай Кун
Много добре систематизира нещата. Чудесно въведение в проблематиката е. Е, аз повече харесвам Вернан, но то си е професионално изкривяване.
Лъжата за шестте милиона от Ричард Харууд
Много хубав пост! Мисля по същия начин!
Тютюн от Димитър Димов
Качената тук версия е оригиналната:) Ако питаш за книжно тяло — продава се по всички книжарници. След 1989 г. по принцип под „Тютюн“ се разбира нередактираната версия, издават само нея. Има много препечатки, достъпна е.
Братята с лъвски сърца от Астрид Линдгрен
Чела съм книгата преди 15 години и е нормално да не я помня дума по дума. Помня, че ме отврати и потресе. И да, усетих такава идея, именно имплицитно. Точно това е думата, не виждам защо иронизирате. Всеки читател възприема произведенията различно, съгласно собствения си опит и душевна нагласа. На мен тази книга ми е именно гадна. Не задължавам никого да я осмисля като мен. Моля обаче и Вие да не ми натрапвате вижданията си, особено с такъв нравоучителен тон. Нямам намерение да си губя времето с повторното изчитане на роман, който не харесвам.
„Малката кибритопродавачка“ и „Щастливия принц“ са много тъжни приказки, но не съдържат вредни послания. И двете са ми любими. За съжаление много деца в посочената възраст не слагат рязка граница между художествената условност и реалността:( Оттам идват и опасенията ми във връзка с книгата. А въпросите на религията са прекалено сложни и заплетени, за да се обсъдят в две изречения. Затова, ще се въздържа от коментар по този параграф.
„Не видях къде е твърдението, че самоубийството е решение на всички проблеми.“
Никъде не казвам, че има такова „твърдение“. Говоря за идея, която имплицитно се усеща (поне от мен). Тук, на земята си болен, беден и нещастен, но няма страшно — умираш и отиваш в прекрасната Вишнева долина здрав и красив. Чудно! Или краят, когато двамата братя се хвърлят от едни скали, хванати за ръце, доволни и щастливи, за да умрат отново и така да решат проблемите си в конкретното настояще. За мен това си е доста опасно послание — ами ако някое нещастно детенце, четейки книгата я приеме много насериозно и вземе та скочи от прозореца, за да види Вишневата долина?
Има и доста по-приемливи начини децата да разбеат, че животът не е само цветя и балони. Романите на Кестнер, например, също засягат доста сериозни идеи (за самотните майки, за бедността, за развода и т.н.), но там въпросните теми биват разглеждани по много по-фин и адекватен на детската аудитория начин.
Винаги съм се чудела, как е възможно такава гадна книга да се дава на деца и да се учи в училище! Началото е супер депресарско, а идеята, че самоубийството е решение за всички проблеми и видите ли, било невероятен кеф да умреш, която се излъчва от цялата книга е меко казано потресаваща и никак не е подходяща за деца.
Зазоряване от Стефани Майър
И аз така! Е, нямам деца, рано ми е, но ми беше чудно какво толкова намират тийновете (а и не само) в тая поредица. Как да е изчетох първите три, четвъртата само я започнах, но нещо съвсем ми писна от лигавщините на главната героиня и спрях да си губя времето. По принцип съм доста упорита и като хвана някоя книга, колкото и да не ме кефи, я изчитам докрай. Тук обаче изгубих търпение.
Време разделно от Антон Дончев
Респект! Невероятно добър и реалистичен коментар! Четох и се наслаждавах на казаното, радвайки се, че тук има трезвомислещи хора. Подписвам се под този анализ с две ръце:)
Записки по съвременна история 1918–1945 от Милен Семков
Уважаеми господин Николов, къде в поста ми видяхте думата „просташкопросташки“? Ако за Вас езикът на Семков е култивиран, то излиза, че Вашето, а не моето основно четиво е жълтата преса, защото Семков се придържа именно към подобно грубо, вестникарско изразяване. Професията ми е такава, че ежедневно ми се налага да изчитам купища академична литература. Повярвайте ми, стилът, в който са издържани произведенията от жанра няма нищо общо със словоблудстващите излияния на Семков. Този човек е толкова далеч от академичния стил на изразяване, колкото е и вестник „Шок“, да речем…
На Западния фронт нищо ново от Ерих Мария Ремарк
В тази книга се говори за Първата, а не за Втората световна…
Одисея от Омир
Наистина текстът не е пълен. Жалко! Аз го имам на книжно тяло, но удоволствието ми струваше 30 лева и то с 50% процента намаление на миналогодишния Панаир на книгата… Не всеки може да извади толкова пари от джоба си, а би било хубаво всички да имат достъп до безсмъртния труд на Омир, поне от този сайт. Нямам скенер и не мога да сканирам своето издание, надявам се да се намери някой доброволец…
Моята борба от Адолф Хитлер
В Библията пише: „Не съдете, за да не бъдете съдени“. С какво право раздавате квалификации наляво и надясно? Гледайте себе си, не другите! Всеки е свободен да чете и харесва каквото си иска, не е работа на „общественици“ като вас да лепят етикети и да раздават анатеми. Що се отнася до автора на книгата, мир на праха му, него Господ ще го съди. Това е Негова работа, не ваша.
Мъжът и жената интимно от Зигфрид Шнабл
А ти, Kazanova, погледна ли годината, в която е написана и прочете ли уводните думи, за да провериш аудиторията, към която е адресирана тази книга? Писана е за хора, раждани преди и около Втората световна и техните деца. За онова поколение си е била съвсем добра. Сега става за въведение в проблематиката на неуки тийнове. Много строго я съдиш от съвременната си гледна точка.
Сътворението от Гор Видал
Много съжалявам да забележа, че и тук проникват спамове! Художествената литература не е задължена да следва нито фактологията, нито нечии представи. За разлика от академичната такава, тук авторът има пълната свобода да напише буквално каквото си иска, както и читателят може да прочете или захвърли творбата, да я приеме или не, но да се коментира, че едно ХУДОЖЕСТВЕНО произведение нямало добра познавателна стойност е просто смешно…
Балада за комуниста от Веселин Андреев
Много добър пост! Подкрепям напълно! За мен това стихотворение изобщо не може да се нарече литература, камо ли поезия. Чиста пропаганда, при това лошокачествена.
P.S. С удоволствие чета Смирненски, Гео Милев и Вапцаров — и тримата са невероятни творци и това, че са комунисти не ми пречи:)
Под игото от Иван Вазов
Много ми харесва това мнение — много е точно и балансирано, споделям го на 100 %.
История на Първото българско царство от Стивън Рънсиман
Точно това и аз искам да кажа:) Човекът си е бил съвестен и прецизен изследовател, но няма как да надскочи възможностите на времето си. Някои от тезите му подлежат на ревизия, други на доразвиване и т.н. Все пак, науката трябва да върви напред. Би било ужасяващо ако изследванията по който и да е научен проблем не са мръднали и на йота за 80 години. Златарски не бива в никакъв случай да се канонизира или книгите му да се превръщат в „Свето писание“, но далеч не заслужава много от хулите, с които някои съвременни писатели го засипват. Нека отдадем дължимото на труда му (а той е огромен!), но да не се боим да продължим напред:)
Много правилно намекваш, че СССР така както уж тотално се разграничава от Царска Русия, така тихомълком запазва непроменени и в чист вид много от нейните идеологеми и прилага съвсем същите пропагандни схеми, замазани с малко червена боя отгоре. Това важи с пълна сила за геополитиката ѝ на Балканите. Не мисля обаче, че Златарски е толкова силно повлиян от тези идеологически внушения, колкото го изкарват. Чела съм го, човекът си е класически, твърд позитивист. Придържа си се към наличната в неговото съвремие изворова база и не се увлича в политически оцветени трактовки. Няма нищо общо, да кажем, с Марин Дринов — автор от предишното поколение български историци, учил, оформил се интелектуално и работил в академичните среди на Царска Русия. Той е отчаян славянофил, ако му зачетеш писанията, ще се хванеш за главата, такава манджа с грозде е забъркал… Пример също за силно надъхан от руснаците автор от поколението след Златарски е Александър Бурмов — също див славянофил, типичен комунистически автор, член на БКП, четящ изворите както дявола Евангелието. Като се сравни Златарски с тия двамата, веднага става ясно кой автор е с промит мозък и кой си дава по-реална сметка за нещата.
Задочни репортажи за България от Георги Марков
Не е безплоден. Понятията трябва да се прецизират, иначе настават неприятни обърквания. Някой би могъл да си помисли, че българите сме имали дисиденти, а ние за жалост нямаме и е добре да сме наясно с този факт, за да не градим фалшиво самочувствие.
Читателски коментари от Wallküre