Читателски коментари от Iliana681007

Много ми хареса!!! Прочетете я, заслужава си! Не ми се е случвало до сега, но изчетох всички книги от авторката на един дъх. Съветвам да започнете със сагата за сестрите Уейвърли. Също така, не ми се е случвало да пиша за цялостно творчество, така да се каже, но някак ми се искаше да прочета всичко от авторката и тогава да пиша. Е — уникално е! Толкова е човешко, земно, на моменти извънземно, вълшебно, но разбираемо. Това не са типичните любовни романи, които познаваме — няма „горещи“ сцени и „горещи“ нощи. Това са разкази за живота, любовта, изпитанията и уроците. Животът такъв, какъвто бихме го искали и любовта, такава каквато всеки си мечтае да срещне. И изпитанията, които трябва да преодолеем, за да постигнем това, което искаме. А изпитанията са всъщност уроците, които трябва да усвоим, за да ни се случи всичко. Сложно ли ми се получи изказването? Аз все пак не съм литературен критик, но мисля, че авторката, с вълшебствата, които описва във всеки един роман иска да ни каже, че всичко е възможно и всеки може да го постигне стига да се вгледа в себе си.Четете!

Чудесна история, поднесена по ужасен начин. Цялото това кръвосмешение ми идва много „хард“ и не мога да го понеса, просто! Тука няма никаква любов, или история любовна…Просто една луда преспа с всичко живо независимо дали и е брат,втори баща,любовник, или съпруг, или н’ам какъв си..И през цялото време беше влюбена във всички! По някое време се оказа, че пък съпруга и преспал със сестра и, която е малолетна и е физически и емоционално недоразвита. Е, няма такова отблъскващо нещо!

Интересна история, но главната героиня ми дойде малко в повече.

Обожавам историческите любовни романи, но винаги поведението на героинята ме изпълва меко казано с потрес и отвращение.Някак си разликата между достойнство и брутален магарешки инат ми идва в повече.Просто такова поведение е нереално и нямам идея дали наистина съществува. И това обезсмисля удоволствието от прекрасната история.В реалният живот такова поведение е абсолютно безсмислено и дори смешно. То бива инати, но тук е прекалено! Винаги още на втора — трета глава искам искрено да пребия героинята . Иначе историята е много хубава.

Чета суперлативите по — горе и се чудя така ли трябва да се изразява девствена дама по адрес на евентуален ухажор, като например — „нахилена маймуна“, „мръсно разгонено прасе“, „разгонен петел“ и т.н.До някъде съм стигнала, но за сега героите са отблъскващи с диалозите и поведението си.По принцип не оставям книга до средата, но да видим до къде ще стигна с тази.Диалозите са като на деца на 11 години — просто не отговарят на профила на героите.Ако успея да я дочета ще напиша по — обстойно какво ми е мнението.

Много приятна история поднесена по достъпен и увлекателен начин.Препрочитам я веднъж на всеки няколко години.Трябва да оставим идеологията и омразата към предишния строй. И да, детството ни беше точно такова — вълшебно и пълно с приключения.Точно по този начин си седяхме между двете кооперации в дворчето, от прозорците се носеха ароматите на приготвяните ястия и тракането на посуда, от време на време нечия баба, или майка се провикваше, за да ни прибере, а ние се правехме на глухи и мечтаехме, строяхме ракети, летяхме в космоса, ставахме лекари и стюардеси, хващахме шпиони и замисляхме приключенията за следващият ден.И съм съгласна със SecondShoe — за идеологии не сме мислили — просто четяхме и то много.

Историята е много увлекателна, но героинята е отвратително дразнеща.Чак и на мен — читателят — ми се искаше по едно време да пребия главната героиня от бой.През цялото време ми приличаше на едно теле, което не чува какво му се говори и няма никакво чувство за самосъхранение.Нямам идея какво е искала да постигне авторката, но определено не е успяла в първите три книги от поредицата.Толкова нереално пресъздадени образи, че няма на къде повече!И в трите части ни се представят някакви индивиди оглупяли от похот и любов, които не могат да се справят с безпочвените инати на възлюбените си.Категорично не вярвам, че нравите и атмосферата са били такива през този период от историята!Но явно за авторката незачитане на чуждо мнение, своенравие и „магарешки“ инат са синоним за женственост. Продължавам да чета, само защото не обичам да оставям недочетена книга.

Толкова тегава, монотонна и БЕЗинтересна книга не съм чела от години!Всъщност историята е хубава, но този разказ от първо лице единствено число е от-вра-ти-те-лен.В продължение на тридесет и „кусур“ глави чета, че главният герой има емоционални проблеми и благодарение на тези проблеми създава подобни на главната героиня, но нищо за естеството на проблемите не се споменава до последната глава.През цялото време историята се развива в два съседни апартамента, където нищо освен секс не се случва.Главите се редуват спрямо какво е преживял героят някога, и спрямо какво преживява героинята в момента….Обаче почти не си говорят — деветдесет и девет процента от цялата книга се състои от разсъждения кой, какво, кога и за какво си е помислил, но не е споделил с другия.Второстепенните герои са пълна скръб — не зная как изобщо са включени в „романа“ — абсолютно безлични, безсмислени и недовършени…Диалози няма — те са подменени с въпросните мисли на героите, а най — дразнещо е, че много често мислите им са едносрични, или от една думичка.С няколко думи — Кой разбрал, разбрал.Много се „изнасилих“ да я довърша, но просто не оставям книга непрочетена до края, а за тази определено съжалявам.Изобщо, по мое мнение не си заслужава изгубеното време!

Много персонажи, много подробности за второстепенните герои…Едва стигнах до края.

Много интересна история, но доста трудна за четене.Още в началото човек започва да се чуди криминале ли чете или лошо написан учебник по психология.Изчетох я на инат, единствено, защото не оставям недочетена книга, а и през цялото време все се надявах да се „размърдат“ малко нещата.Обожавам българските криминалета и „диверсантски“ истории от преди 1989 год., израснала съм с тях, по мое време това бяха най — интересните и вълнуващи четива в библиотеката и в книжарницата, но тази ме разочарова.През цялото време мисълта на автора подскача от тема на тема, къде в минало, къде в друго време, самото престъпление е изтикано на някакъв много заден план, а се разсъждава върху чувствата, възприятията и възгледите на следователи, секретарки, барманки, таксиджии и всем подобни….Просто се губиш в някаква каша от психо разсъждения на всякакви второстепенни геройчета и накрая не можеш да се сетиш какво си започнал да четеш.И края е един такъв „размазан“, и сякаш на автора му е омръзнало да съчинява и го е претупал.Да знаете има престъпление и, ако издаяните до последната страница, ще разберете кой е убиеца.Давам оценка 3 от 10!

Спомням си за една книга „Тайната на старият рудник“, беше много хубава книжка.Също така „Совино блато“ — от немски автор е, но много ми беше харесала като дете.Ставаше въпрос за престъпници от военно време, които се връщат да търсят заровени скъпоценности от времето, когато са отстъпвали от фронта.И нищо, че има пропаганда в този вид книжки — много са свежи.

Страхотна книга! Отдавна не бях попадала на нещо толкова хубаво. Някак те кара да си върнеш вярата в хората и истинските отношения между тях. Препоръчвам!

И трите книги от поредицата са много чудесни като истории, но има страшно много досадни повторения — като че ли читателят е малоумен и непрекъснато трябва да му се повтаря едно и също събитие, или факт. Никога няма да забравя, например че мъжете от висшето общество на Англия шият дрехите си на „Савил Роуд“ — повторено е поне сто пъти.))) И за една картина стана въпрос на около двадесетина места… и още много други! Оставам с усещането, че книгата трябва да тежи определени килограми, или да има определен брой думи… Това е втората авторка след Даниел Стийл, която толкова натрапчиво рекламира модни къщи, марки обувки и бижута, че накрая се чудя дали не съм прочела поредния брой на „Воуг“.

Много слаба книга.По-скоро разказ, отколкото роман.Нищо общо с вълнуващият стил на авторката.

Книгата не е много лоша, но или превода е ужасен, или на авторката не и се удава съчиняването на диалог!Кой използва изрази като „скъпа съпруго“, „гръмната пуйка“, „глупава зелка“….?Ужасно досадни диалози!!!

Стигнах до средата на книгата, но никъде не става дума за Бюканън — Ренард?Това книга от поредицата ли е ?