Читателски коментари от Dolya

Здравейте, фенове на Нора Робъртс!

Прави ли Ви впечатление, че някои от творбите й са на доста по-ниско ниво от другите? Направих си труда да преброя колко са и бях потресена — само в читанката са 198. Няма начин сама да е написала толкова романи. Дори не би могла да ги препише за един живот, камо ли да ги съчини. Предполагам, че цяла армия сътрудници пишат вместо нея. И си личи.

Подкрепям коментара на Маргарита. На моменти се държат направо нелепо. Героят трябва да е голям умник, за да оцелее толкова години като пиратски капитан, а през повечето време се държи адски глупаво.

По едно време стана много досадно. Много повторения на размишления и действия, сякаш целта е била на всяка цена да я докара до 27 глави, като и половината щяха да стигнат за този сюжет.

Наивност на героите е меко казано, доктор Фил е направо глупава. И то бива съвпадения, ама чак пък толкова… Тройка от мен.

Много приятна книжка, има си всичко — любов, екшън, интриги, хумор…

Чакаме превод на романа за Роберт.

Казано с една дума — разочарование.

Линда Хауърд се е опитала да напише нещо много различно от обичайното, но резултатът не си заслужава отделеното време. През цялото време едни хора се дебнат, гонят и убиват и чак в 24-та глава разбираш защо.

Да не говорим за кашата от разни служби, занимаващи се с националната сигурност.

Монотонна, тъжна, странна, объркваща — всичко е вярно. На моменти някои твърде жестоки страни на викторианските нрави са направо отблъскващи. Но продължава да те държи в напрежение до последната страница и остава в мислите ти доста дълго, след като си я прочел, а това е достатъчна причина да й отделите внимание.

Чак пък невероятна, не бих казала. Доста претупан финал. Но става за четиво за отмора.

Който е писал анотацията чел ли е книжката? Как да не познава родителите си, като те са действащи лица?

Романът е доста повърхностен и предсказуем. Става за четиво във влака.

Далеч съм от оценката „най-добро в жанра“. Сюжетната линия с разследването на контрабанда беше добра, макар че идиотската намеса на героинята в решаващи моменти говори за голяма тъпота. При такова поведение и отношение нормално е героят да й бие дузпата, а не да се влюбва до уши. Доста странно противоречие в образа на героинята — достатъчно умна, за да ръководи фабрика и едновременно с това невероятно тъпа в общуването. Но това може би се дължи точно на факта, че авторът е мъж.

Според мен е далече от добрите романи на Нора Робъртс — кратичко, предвидимо, слаба интрига и никакъв екшън. За приспиване става.

Приятно четиво за отмора. Някой знае ли къде може да се намери втората част от поредицата?

Началото е малко тегаво, но после става завладяващо. Препоръчвам я!

Не е шедьовър, но е много приятно разтоварващо четиво. Препоръчвам я! А картинката на корицата е безумно неподходяща.

Геройски прочетох три глави, повече не мога. Твърде много ненужни описания, мудно действие, излишни подробности за маловажни персонажи…

Очарована съм! Две трогателни романтични истории с разлика от 60 години, преплитащи се в наши дни. Написана в прекрасен стил и богат език, за което трябва да благодарим и на преводачите!