Читателски коментари

Вълшебна! И трите от поредицата са чудни! Завладяваща история, която те подмамва да четеш и да се къпеш в любов :)

Четвъртата част още не съм я чела и някак не искам да я започна, за да не свърши :)))

Благодаря на Беа Нади и също се надявам да продължи с историите за Ани и любовта.

Трилогия, която всеки трябва да прочете! Нямат равни!

А и винаги съм се чудила дали филмът „Смъртоносън пъзъл“ не е по мотивите на книгата:D

Чела съм я като по-малка, някъде като 17 годишна и „белезите“ от нея са незаличими! Въздействието й тогава беше неописуемо!

Задължителна!!!

И на мен много ми допадна…не може да се остави, чете се „на един дъх“!

Обожавам Робърт Шекли!Невероятно интелигентен автор с тънко чувство за ирония!

Загуба на време защото не ти хареса книгата като цяло или защото не е типична за Агата?

Малко тип сапунена опера или турски сериал за лелки. Чак се чудя на тези, които дори се разстроили и плакали. Книгата не е създадена по действителни събития от Афганистан, а остава в рамките на художествената измислица, в която авторът търси драматизъм на ниво битката на доброто срещу лошото и хепи енд. До средата книгата ставаше, но оттам нататък не звучеше правдиво.

Ето защо хората трябва да умеем да владеем емоците си, инстинктите си.. И се доказва за пореден път, че в първичността на хората убива човешкото. Сякаш човек се ражда лош, обречен цял живот да търси доброто ….

Книгата в началото беше малко скучна, но края е …нямам думи.

Лесно четиво и в същото време интересно!

Любима новела! Напомня ми за толкова много неща от моя собствен живот.

Вместо да пишеш глупости, вземи прочети „СИНИЯТ ЗАЛЕЗ“ от същият този Вежинов.

На мен лично не ми допадна особено. Прочетох я до край, поне това й признавам, исках да видя как ще свърши. Но иначе не ми достави удоволствие, дори в началото не заграях къде е интригата и за какво става въпрос, имаше много странен начин на разказване — почти всяка глава започва от никъде и свършва от никъде, после се чудиш какво друго странно епизодче ще прочетеш. Повечето неща които „ставаха“ — или не се разказваха, или бяха спомени и разни неясни обяснения. Просто прескача на пред напоредния случаен епизод и осъзнаваш че се е случило нещо, но как точно, кога, какво …. я разбереш по-късно, я не. Определено не беше мой тип

Страхотна любовна история, но края изобщо не е това, което очаквах. Някак много рязко свърши историята.

И на мен ми хареса книгата. В общи линии подкрепям горните коментари. Е, с коментар № 5 не съм съвсем съгласна, на мен историята не ми беше размита, но всеки си има мнение.

Не мисля че има нещо стойностно, в творбите на Вежинов. Вежинов е комунистически автор, бил е и член на БКП. Прозведенията му „лъхат“ на черваната помия (комунизъм), ако мога така да се изразя. От всякъде се наблюдава натрапчива пропаганда, типична за литературните творци по онова време. И повярвай ми няма как нещо свързано с комунизма (в случая „Бариерата“) да ми хареса. Просто изключено. Е ако тъгуваш по онова време и чрез четенето на червени творби, от червени автори намираш някаква утеха, то това си е лично твой проблем. И как въобще ти хрумна, да сравняваш патриархът на българската литература, с бездушното пропито с червената идеология, създание Вежинов. И да от българските автори, предпочитам Ботев, Вазов, Алеко Константинов пред Вежинов. Както и предпочитам „Алхимикът“ пред „Бариерата“. И не смятам че има нещо толкова „каканижещо“ в Коелювия стил. Просто автора се е опитал да достигне по-дъбоко, до душевността и съзнанието на читателя. Кара читателя сам да се носочи към основната идея в творбата. Като всичко това е замаскирано под формата на на екзистенциални и философски въпроси и търсения. Или казано под друг начин — след първия прочит всичко е сложно, каканижещо, неразбираемо поради многото философски преплитания. Тоест творбата е замаскирана, да изглежда сложна донякъде и за някои. Но самото достигане до основната идея на творбата е изключително лесно. Просто Коелю е смятал, че читателя ще има поне „малко мозък“ за да схване, за да даде значение, да разбере някои от философските проблеми които на пръв поглед изглеждат объркващи. А това дали читателя има въобще, мозък с който да мисли е друга тема. И няма никаква „изплъзваща се мисъл“ и други такива глупости. Мисълта на Коелю е изключително последователна. Но за да разбереш даден автор, трябва да се настроиш на неговата вълна, иначе нищо не става.

И ако литературата за теб се свежда само до Вежинов, горко и тежко ти. И най вече горко и тежко на самата ЛИТЕРАТУРА.

Това е една от книгите, които хем те отблъскват по някъв начин, хем не може да спреш да четеш… Похвално. Страхотна книга! Съветвам да я прочетете с мисъл… Какво по-хубаво от това вие да вложите чувствата си в редовете, в които те липсват?

БЛАГОДАРЯ

Жалко, че няма още коментар за такова стойностно произведение. Благодаря на хората, качили книгата.Определено книгата е предназначена за читатели,които имат малко подготовка и се интересуват от света и живота около нас. Изисква малко да се мисли, затова не може да се чете повърхностно, защото тогава ще е скучна. Делото на Сейгън е велико, защото той с всичката си работа се стреми да популязира науката и сред ненаучните слоеве от читатели. За много от проблемите, които засяга произведението, няма окончателно, еднозначно решение до днес.

Много добре