Читателски коментари

Страхотна книга,заслужава си всеки ред!

За всички, на които очакванията са били" попарени" , бих казала:" Няма страшно, ще разберете Анна, в някой следващ живот!"

Жорка

Посланието на романа е, след като „справедливо“ се „възмутиш“ от „безнравственото поведение“ на Ана Каренина, да изпиташ огорчение от падението на жена, която е човек като теб и мен — със свои достойнства и уви, слаба воля, да я съжалиш .и най-накрая, потресен от трагизма на житейския и край — да й простиш…

Да ПРОСТИШ, Жорка!!!. И така да си в мир и със себе си…

А не да злобееш като незадоволен хейтър по форумите.

не знам кое е точно достижение на романа? ирационалните женските образи и най-вече Каренина? тежкият езиков стил? отдалечеността на автора от днешните съвременници?

Факта че няма централен образ или че заглавието имено на персонаж който не пръстав и в половината действа?

Лично аз предполага че след като романа носи името на жена в него ще става дума за ЛЮБОВ. ИЗлъгал съм се става дума за Якия и див УПАДЪЧЕН СЕКС, на една егоистка с изключитлено ирационално поведение, която само се тюхка колко й е зле. И то след като всичок в живота й зависи само и единствено от нея.

Предлгам на някой да прочете „Айвънхоу“ или дори „Дон Кихот“ и после да сравни с „Каренина“. „Айвънхоу“ еписан в по-далечен век , и все пак образите са мноог по-живи и ясни.

Ако търсим книга от близко време -препоръчвам „Червено и черно“ на Стендал. Близка е като време на епохата а и като замисъл е близка до „Каренина“, но стилът е по-различен — по-действен.

Всичик книги имат морално послание, особено онези от онези векове, в този смисъл да се вади на показ за главан героина една толкова неморалан жена — при това от елита на Русия — излиза че според Толстой руското общество е страшно пропаднало и той му вади кирливите ризи. Ако ли не е това целат то романа му няма смисъл.

1. Толстой е имал критици и в СВОЕТО (не „неговото“) време. Неговите книги имат положително настроени читатели и в нашето време. Жоро, не приемам да генерализираш прочита и мнението си като позиция на НАШЕТО поколение.

2. Броят на персонажите — централни, второстепенни и епизодични — не е критерий за принципно обективна литературна оценка. Многобройността на участващите лица може да е проблем единствено и само за хора с характерни нагласи за литературна рецепция по отношение на персонажната схема и сюжетните модели..

3. Разбери ме правилно! Имаш право на своята позиция и отношение — но те са само твои собствени, а не на твоето поколение или на твоята епоха.

има много качествени исторически романи — включителон и от онази епоха — който се четата значително по-леко от този роман, без да са „псевдофентйзийни съвременни логорейки“

като начало — цялото творчество на Сенкевич и най вече Аве Цезар и Стас и Нели, но също и трилогията Кръстоносци са по-добри. също така Мъртви души на Гогол е в пъти по — разбираема от този роман. Хариет Бичър Стоу — Чичо Томоваат Колиба. Илф и Петров — Клуб двадесетте стола и Златният телец. Оноре Дьо Балзак — Евгения Гранде. Дори Творчеството на Зола — сериягта Ругон — Макарови.

пак казвам, романите на Толстой са с тежък език, ужажсна натовареност на линиите, няма централен образ. и това е само част от проблема. Толстой не може да пише за днешния съвременник така както днес много хора могат да смелят Йовков, Талев или АНтон Дончев, но не и Вазов — изказа и стила са много далеч от нас.

Давам прост пример — Толстой не ни обяснава нито как може един танц с годеника на сестрата на твоята снаха на равносилон не негова изневяра, нито пък че в тези общества има „брачен сезон“ и какво представлява той, или при какви условия теиз правила могат да бъдат нарушени — той предполага че ние трябав да знаем тези неща. Толстой е писал за хора от НЕГОВАТА епоха, но не е мислил занапред. затова уважвам Сенкевич например, който е аналог на нашия Талев и винаги е изучавал максимално историческите факти и книгите му, са разбираеми и четивни векове по-късно.

П.С. на мен лично Юго ми е интересен, но въпреки че описателен той съумява да да наложи едно добор съотоношение между действие и описание в романите си, а централните образи никога не са над 5–6 и има максимум 2 сюжетни линии. хора като Достоевски и Толстой се заливат в описания. В Записки от Подземието на практика няма пряка реч!!! (общо 13 страници малък формат от 280), ПРи Толстой също са основни животоописания и над 30–40 образа. И нито един не е завършен изцяло, всичките стоят като къща без покрив…..

Всичко изброено от вас е достижение на романа, а не негова слабост. Все пак четенето на книги не междусъседско воайорство, нито пък е „риалити шоу“ и преценявайки, че Ана Каренина морално, поведенчески и житейски никак не е „героиня за положителен пример“,, че романът е слаб и излишно прехвален. Съграждайки именно такъв образ и такъв художествен свят, Толстой отправя към читателя си предизвикателството да подири посланието на романа отвъд първосигналното воайорство. Все пак, бидейки литературен персонаж, Ана Каренина не е комшийката от съседния вход, нито пък някоя черна златка от тъпо тиви шоу, за да заявяваме: „тая е егати кучката, никак не ме кефи“.

На вас (вас?) може да не са ви интересни дългите пасажи с повече описателен и аналитичен характер, така характерни за романите Толстой и Юго, но на мен и на такива като мен творби с именно такива характеристики ми импонират. Предпочитам да инвестирам време именно в четене на такива „трудни четива“, а не с леки псевдофентъзи съвременни логорейки.

всъщност за съжаление голяма част от писателите през онази епоха — епохата на романтизма (17--нач на 19 век) Карл май, Толстой, Достоевски, Виктор Юго в своите произведения се впускат в едни дълги разсъждения върху морала. Подобне неща има и при Жул Верн.

Чели сте Винету.? Във всяка от трите части се обсняма колок е хубаво да си християнин. подбни размишления има и във Стейтман и следващите части. Там добрият Кара бен Мензи (олд шетърхенд) почти никога не убива прлотивнициет си, защото не е християнско, а само ги понабива малко. Ами Юго? какви размишления за формата на обществения строй! То не са Клетниците, То не е човека който се смее.

И ето ви сега тук — в Каренина — близо половината от романа сме заети със социалистическите възгледи на Левин за земята. На нас ни е безинетересно, но за тогавшните писатели тези неща — представителството на масите — живо са ги вълнували.

Прочетох книгата след много хвалби за нея. Запален Книгоман съм, но тя ме отврати. най-близкото сравнение което мога да дам е със „Човекът който се смее“ на Юго и пак Юго е в пъти по-лесен за четене (а той е труден автор). Първо — името на романа е напълно произволно, в романа въобще няма централен образ, също като в „Човекът….“ или в „Авйънхоу“.Каренина се поява в края на първата част и не присъства в повече от половината роман. Ако трябваше да има истинско име Творбата трябваше да се казва „Руското общество през 19 век“. Много голям проблем създава, че за разлика от „Човекът….“ където имаме 6–7 основни персонажа и две основни линии, тук имаме над 40 основни образа всеки със своята линия. Женските образи се невероятно ирационални , а Каренина е връх на ирационалността. Отива да сватосва приятелка, а и прави „мръсно“ с годеника й, после напук на съветите на който дава на друга жена прави обратното — зарязва собствения си мъж, както и сина си и започва авнтюра. не се интересува от чувствата на мъжа си, не спазва елементарно приличие, след като мъжа й великодушно й прощава и й предлага развод се отказва, съгласява се да стане метреса и да зареже сина си,, а накрая като не й харесва положениетй й започова да се вайка колко е зле.

Не се съобразява и със чувствата на сина си — първо излиза с любовник, посел му ражда незаконна сестра, после изчезва нянакъде и я няма с години, един ден се появява и после пак изчезва — вятър я вее на бял кон.Връх на егоизма.

. На любовника си обяснява че няма да му ражда повече деца, не уважва майка му, не може да се омъжи за него (защото е твърде горда за да поиска развод, след такъв е бил обещан и тя го е отхвърлила) но няма да търпи да го гледа с други жени. Връх на егоизма!

Самият характер на Каренина не е изграден достатъчно ясно, тя твърде лесно преминава от едни чувства към други. в началото ни я представят като порядъчна и благовъзпитана жена, съпруга и майка и изведнъж- след втората среща с чужд мъж — вече му става любовница. Айде бе! А как само сменя настроенията си — Ще кажа на съпруга си — няма да му кажа! ще поискам развод — няма да поискам — не, все пак ще поискам.

Каренина е връх на безпринципността и непоследователността, егозизъм, безнравственост, простотия, женска злоба и прочие. не виждам какво е великото в образа, че да я сложат за „Лице“ на него

Ако нещо ми направи положително впечатление това е образът на Левин и особено в съчетание двойката Левин-Кити.

И двамата претърпяват мноог по разтърсваща любов, а към нея добавяме израстването на Кити в домакиня, майка и съпруга и факта че обществото на Русия е предадено изключително през погледа на Левин който постепенно еволюира — първо до примерен помешчик и добър съпруг, после до добър християнин.

Ако Каренина ни предава деградиращото градско общество на Русия, то чрез Левин съзираме здравия провиницален дух.

Животоописанията на романа са тежки и тромави. толстой не пише разбираемо и ясно за днешния съвременник, многословен е, но пък имал цели глави с непряка реч, езикът е тежък — нещо характерно заТолстой и във „Война и мир бе така“.

почти всеки втори индивид след като изневери казва „но какво да се прави“, всички говорят за социалистическите идеи през половинта книга, които непрестанно се повтарят и т.н.

съпоставете книгите на толстой му със Сенкевич да речем или със Гогол и вижте огромната разлика. това са хора, който четем с лекота, защото те описват един-два-три основин образа и около тях изграждат романа, представяйки обществото. Талстой представя петдесет образа в желанието си да представи обществото и през него за разгледаме образите. от Съвременните автори бих го сравнил с Ериксън.

съжалявам, че си загубих времето с него.

Няма как да не харесам книга с подобен край!

Много глупава книга… Една от най-тъпите на кинг.

Книгата ми хареса, беше забавна и я прочетох с нетърпение.Искаше ми се само авторката да беше наблегнала с повече подробности на любовната сцена между главните, а не само как са си легнали и как са се събудили на сутринта изтощени и щастливи…

Да, приятно продължение в поредицата.

Изключително свеж и оригинален! Тук Удхаус е във вихъра си. Неповторим британски хумор.

Дълго време тази книга я пренебрегвах от списъка с избрани, а се оказа една от най-хубавите, които съм чела.

Не ми стана ясно дали предния коментар е шега…

Виктоар не е жената на Драко Малфой.

Виктоар е приятелката на Теди Лупин/синът на професор Лупин/ и е братовчедка на децата на Рон и Джини /дъщеря на брата на Рон — Бил/.

Много увлекателна и забавна книга. Препоръчвам я :)

Не знам защо,но като започнах да я чета,в съзнанието ми изплува Сам Лундвал с ,,Не е време за герои".Може би,защото намирам някаква прилика в стила,по начина по който са написани двете книжки..

Алисън, Виктоар е жената, за която Драко Малфой се е оженил. :)

Поредицата наистина е много интересна и завладяваща :)