Читателски коментари

Все още съм в началото,но наистина автобиографията много ми харесва! :)

Интересна поредица :) Дано не остане дп кн.2 ще е жалко

Наистина класика. Очарована съм. Иска ми се да змаех, че Шантал е първата книга, но като никъде не е споменато и обърках реда на четене ги прочетох на ново и не съжалявам. Истински шедьовър на какъвто не съм попадала скоро. Озадачена съм,че такава талантлива писателка е представена само от 3 книги и то наистина добри.

Книгата те грабва от първото изречение! Препоръчвам и Под купола, за който не я е чел.

Наистина много лека и приятна книжка. Няма да съжалявате , ако я прочетете.

Добър стил на писане , но безкрайно провлачено действие. Сюжетът издиша от медицинска гледна точка. Кома, само при кръвозагуба, не е възможна. Хиперсексуален президент (дори и мъртво пиян), а жените покрай него винаги в овулация и зачеват."Втората сюжетна линия" е напълно безсмислена. Няма никаква връзка с основния замисъл. Като малко спретнато разказче , вмъкнато за обем. Като цяло — разтегнато действие и набързо претрупан край.

Ако знаеше, поне две думи на английски (оставяйки настрана именуването н аВладимир Свинтила „преводачката“), щеше да разбереш, че „преводът“ на Валери Петров е свободно съчинение, или по-скоро измишльотини, на тема „Сонетите на Шекспир“.

Много ми хареса книжката. Захванах се с поредицата от скоро. Тази е третата прочетена книга и ми хареса най-много.

Книгата е страхотна , аз обожавам Сандра Браун. Тя има специфичен начин на писане и знам, че ще има и любов и страст и криминални нотки ,интрига и неочаквани разкрития .Препоръчвам я на всички читатели.

Това е първата книга на Сандра Браун която прочетох преди много години и е просто фантастична, от нея се запалих по книгите на тази страхотна писателка и затова горещо я препоръчвам на всички читатели .

Това е една страхотна книга чела съм я поне три пъти , лека за четене и много увлекателна горещо я препоръчвам .

Беше ми любима когато бях на 13. Още е !

Удивителна книга!!! Беше едно шеметно преживяване макар и не от първо лице. А краят беше просто разтърсващ!!! Препоръчвам я на всеки искащ да изживее нещо необикновенно.

П.П: Ще се замисля следващия път когато отивам на лагер.

И четирите истории ми харесаха, изчетох ги за кратко време и ги препоръчвам!

Не издържах да я дочета, написана е толкова елементарно и вулгарно, че е просто нечетима.

Не мога да се съглася, съжалявам!

Анна Каренина не е ирационална жена. Просто приемете, че се влюбва — дълбоко, разтърсващо, невъзвратимо. Ако за Вас двете понятия са еквивалентни, май няма да има смисъл от подобна дискусия. Няма да разберете образа, нито посланието, което авторът отправя чрез моралното падение на героинята си.

Да, вярно е че Толстой е труден за четене, често съм чувала и оределението „досаден“, но според мен времето за прочит на „класиците“ принципно е някъде докъм двадесетата година и най–късно към края на студенството, според зависи от следването. С напредването на житейския опит често забравяме, че именно ирационалността е неделема част от състоянието ни, колкото и да не ни се иска да е така и затова тя ни се струва нещо дразнещо и неприсъщо. Когато сте свикнали на монотонния ритъм по отглеждането на децата, възпитаването им, срещата на вечеря с жената, после спане, ставане, работа и пак завъртане по спиралата, някак мястото на всички онези, които не са като Вас самия, е точно на бунището. Ето защо няма как да приемете поведението и душевните катаклизми на Анна Каренина за нещо повече от истерия, обсесия, душевно неравновесие и да си го кажем…психически отклонения. А истината е, че дори самата Анна е потресена от ставащото с нея, от болезнената промяна, от желанието да задържи всичко — любовник, съпруг, дете.., макар това да е абсолютно невъзможно. Струва ми се, че Анна може да бъде разбрана най–добре единствено от онези, преживели подобна душевна катастрофа.

Преди години, когато четох романа и нямах никаква представа от силата на нещастното влюбване, за мен тя бе екзотично изключение, неизвестна константа, но днес не мисля така. Често си повтарям, почти в някакво състояние на богобоязливост, да не се влюбя толкова безнадеждно и фатално (но подлежи ли изобщо любовта на измерване, на рамкиране?), защото дори най–трезвомислещият и здраво заземен индивид не е застрахован от подобно поведение. Безгрешни и идеални няма, има само пощадени от разтърсващата пламенна любов, което от друга страна е някакъв особен вид вътрешна слепота. Няма как да разберем мрака без светлината, мълчанието и тишината без крясъка, шума и вакханалията от звуци отвън. Все ми се струва и че белите овце в стадото могат да проумеят какъв цвят са единствено когато се сравнят с черната. Познанието често е последица единствено на опита, а за умния човек остава надеждата да се измъкне от водовъртежа на гибелните емоции без да съсипе никого. Застраховани от това няма! Дори и онези от нас, които се смятаме за имунизирани. Съдбата понякога има доста странно чувство за хумор, а многобройните ѝ прищевки едва ли са нещо изключително за Вас? Дали?

За мен романът е непреходна ценност именно с болезненото напомняне, граничещо с нравоучение, какви биха могли да бъдат последиците от фаталната, драматична любов. Социално–политическите аспекти предполагам са сами по себе си също доста важни, но акцентът е точно Анна — към нея не е възможна безпристрастност, при всички случаи! Дори Вие сте поредното доказателство за това ;) Или ще я намразите, или ще я обикнете, а защо не и двете едновременно?

Много сладка история, прочетох я с удоволствие. Вярно, краят беше доста претупан, но няма значение. На мен ми хареса книжката.

Лично за мен „Анна Каренина“ е роман за тежката женска скука и последиците от нея. На същата тема е посветен и „Мадам Бовари“ на Флобер. Намирам френския роман за по-хубав, защото е по-концентриран. Това си зависи от автора. Нямам нищо против разреза на обществото, който Толстой прави, но когато започне да проповядва става много досаден за мен. Затова не го смятам за наистина „вечен“ автор. Някак си остава в своето време с актуалните за тогава проблеми (земско движение и т.н.) Достоевски е наистина вечен — романите му са извън времето: епохата е фон, декор. Проблемите, които поставя и коментира са непреходни. Като Омир или Софокъл. Хубаво е да се познава „Анна Каренина“, романът си има своите достойнства, но не е най-доброто от доброто.

Невероятен разказ. Просълзих се.

Прекрасна книга… бях тийнейджърка когато си купих книгата и я прочетох на един дъх, след време я дадох на приятелка и тя така и не ми я върна… радвам се че тук я открих… препоръчвам я горещо на всички, които обичат романтиката и мистерията вплетени в едно.