Читателски коментари

Забавно и увлекателно четиво, за всеки който има желание да разпусне малко. Увлекателна и в доста моменти комично разказана историята на една жена.

книгата е прекрасна!

прочетете я — според мен е най доброто от тази авторка

Наистина е въпрос в какъв момент от живота си се намираш..но аз не почнах с алхимика, а с " Единадесет минути" и бях много силно впечатлена от истиността на казаното…може да няма никакви възможности като писател…но като човек, разбиращ поне малко реалносттаа, която явно е еднаква навсякъде…ми допадна. Дълго се чудех коя година е написала книгата..но която и да е е винаги вярна. После продължих със " Захир " и отново открих много проста истина, която всеки един от нас знае..но не иска да си признае наум…пък камоли на глас.а като видиш,че и друг го казва някак си почваш сам на себе си да си вярваш…."че любовта не е робство и трябва да бъде свободна ’. Не знам мен може би винаги ме числят към графата манекенки, но съм убедена, че нито една менекенка не е прочела „наистина“ нито една негова книга." Алхимикът" Ме разочарова наистина, защото не отразяваше реалността, а само мечтите и то на свободно мечтаещите хора. Но като цяло тези книги, които прочетох оставиха много много важна следа в мен. Хубава.

Хареса ми!

Всички книги на Суворов са страхотни лично съм проверявал всеки цитат който използва и винаги се оказва прав.Невероятен разказвач с убийствен сарказъм.Аз съм му страхотен фен.

супер!

Искрено съм разочарована, явно очаквах повече!

Страхотна е ,много ми хареса!!!

Последната дума не е ли „поЖнала“ от пожънала, вместо „поЗнала“?

Най-хубавата книга от поредицата според мене

как намерих книгата?

Голяма почитателка на финската група HIM съм, преди около 4–5 години фактът, че музиката на групата ми харесваше ( слаба дума използвам, всичко си беше баш ’химмания’ ) беше причина да превърна Финландия в мечтаната дестинация и да поглъщам всяка информация за тази страна — истороя, език, география, култура …естествено част от културата е литературата;

Първоначално прочетох един криминален разказ на Мика Валтари, който намерих по някаква невероятна случайност, разглеждайки някакви стари списания „Антени“. После отидох в библиотеката и питах какви книги имат на този автор.Така ми дадоха тази невероятна книга.

Освен драматичната и вълнуваща история на Синухе и самият фараон Ехнатон е един от най-интересните фараони, по това време Дискавъри вече беше излъчил документален филм за него и за мен беше много вълнуващо да сравнявам информацията и да възприемам една и съща история разказана от две различни гледни точки.

след няколко години намерих книгата( с твърди корици) в антикварен магазин и въобще не се замислих.това е първата купена книга, която не беше от училищния списък .

Швейк си е Швейк, ама че Бай ганьо бил еди кво си — както пише Благовест — има си Моста на Дрена — какво прави западняка при бай Ганьовците — но това е друга тема

Швей си е е Швейк —

Част I. В ТИЛА

ШВЕЙК ПРЕД СЪДЕБНИТЕ ЛЕКАРИ

Съдебните лекари:Бихте ли могли да изчислите

диаметъра на земното кълбо?

— Не, това не бих могъл — отговори Швейк, — но аз,

господа, също бих ви задал една гатанка: имате

триетажна къща, във всеки етаж на тая къща има по осем

прозореца. На покрива има две капандури и два комина.

Във всеки етаж има по двама наематели. И сега кажете ми,

господа, в коя година е умряла бабата на портиера?

Май трябва да организираме един сайт — почитателите на Швейк

Чад Оливър, световно известен автор, за който може би нямаше да науча, ако осем години преди това, твърде незрял за четивото, което ме привлече, не си бях купил книга на съвсем друг автор. Става въпрос за „Завръщане от звездите“ от Станислав Лем. Което ме хипнотизира беше илюстрацията на Текла Алексиева, която илюстрираше цялата Библиотека „Галактика“. С треперещи пръсти съм преброил двата лева спестени от закуски за да купя „Завръщане от звездите“, без да знам, че с тази си постъпка, тотално променям живота си. Не отидох дори на училище, толкова ме привлякоха приключенията на върналия се на земята след дълъг космически полет със свръхсветлинна скорост космонавт, който намира тотално променен свят. Идеален на пръв поглед, но прави се една ваксина, която прави човек неспособен да убива. Но какво още…В книгата се разбира Станислав Лем е голям мъдрец, нищо, че американските кинаджии които са използвали книгата му „Соларис“, дори не цитират името му. От този момент нататък дебнех като луд всяка поредна книжка от библиотека „Галактика“ така стигнах и до „Ветровете на времето“, вече пораснал и значително по-добре разбиращ това което чета. Защо я споменавам. Много е хубава. Както и да е, там сюжета се състои, че космонавти дирят живот по други планети, но откриват само остатъци, след ядрени войни. Имаше един много затрогващ епизод, в който се издава заповед, да се взимат от мъртвата планета само книги имащи научна стойност, а единия от екипажа се противопоставя, казва:

"Аз ще взема художествена книга. Някой нещастник си е мислил, че поне словото му ще живее вечно. "- много, много свободен цитат.

И много съдържа в себе си.

В момента чета тази книга с голям интерес, препоръчвам я на любителите на хубавите книги. :)

Аз гледах филма преди няколко дни. Хареса ми, като се има предвид, че не съм чела книгата! Доколкото разбирам става дума за нещо стойностно и ще си направя труда и да я прочета.

Само дето много освирепя накрая))).

И филма е мн. добър, въпреки че малко се отклонява от книгата.

Много добра версия, пригодена за съвременния читател, като при това е запазен романтично-викторианския стил на автора.

Историята, която е разказал авторът е изключително добра. Героят обаче е имал шанса да живее по време когато на инвалидите се осигуряваше училище, работа и жилище. В днешните дивашки и варварски времена един инвалид може само да учи, но нищо повече. Никой не се интересува от него след като завърши училище. След това може да се надява само на нищожна инвалидна пенсия, без никакъв шанс да се реализира по някакъв начин. За съжаление това е горчивата истина. Описаните в повестта другарство и взаимопомощ, най-вероятно няма да бъдат разбрани от младите читатели, защото това им е напълно чуждо.

Много слабо произведение, ако въобще може да се нарече така.