Читателски коментари

Фашизмът от Желю Желев

Танер (13 юни 2010 в 21:16)

Книгата е чудесна, д-р Желев има страхотен стил на изказ — лаконичен, стегнат и попадащ точно в целта. Само при разпознаването има допуснати неточности и ще се радвам да ги отстраните, например: „…уединна теория за фашизмат“

Воля от Митко Горчивкин

Борислава Христова (13 юни 2010 в 19:33)

За мен това е най-невероятната книга.

Зазоряване от Стефани Майър

miv1408 (13 юни 2010 в 17:36), оценка: 6 от 6

Спомням си, че когато си купих тази книга не спях повече от 3 часа на денонощие, докато не я прочета. Прекрасна е.

Здрач от Стефани Майър

miv1408 (13 юни 2010 в 17:08), оценка: 6 от 6

Прекрасна, свежа и вълнуваща! И четирите книги се четат на един дъх.

Дарвиния от Робърт Чарлз Уилсън

SecondShoe (13 юни 2010 в 14:23), оценка: 5 от 6

Бива книгата, но демоните и боговете, които се намесват в историята към средата сякаш не успяха да се впишат много успешно в сюжета. Като цяло ми хареса.

Хронолитите от Робърт Чарлз Уилсън

SecondShoe (13 юни 2010 в 14:21), оценка: 5 от 6

Не е лоша книгата, само дето на моменти малко става досадна.

История на балканските народи. Том 1 от Кръстьо Манчев

Милена (13 юни 2010 в 12:31)

Искам и втората част!

Играта от Петър Кърджилов

atman (12 юни 2010 в 14:13), оценка: 5 от 6

Наистина много добра повест и то от писател за който не бях чувал до сега.

Лихвата е кражба от Антон Радославов

гинка (12 юни 2010 в 13:55)

Много добра книга.

Есенна песен от Пол Верлен

zlatiii (11 юни 2010 в 22:12), оценка: 6 от 6

Едно от любимите ми стихотворения!

1984 от Джордж Оруел

zlatiii (11 юни 2010 в 22:04), оценка: 6 от 6

Определено си заслужава да се прочете!

Защо? от Димчо Дебелянов

читател (11 юни 2010 в 21:14)

Прекрасна поезия, докосваща сърцето.

Историкът от Елизабет Костова

fti4ka (11 юни 2010 в 18:20)

Четох тази книга.Много е довра.

Приятно четене.

Ах, тази Алиса! от Сам Лундвал

mailsteg (11 юни 2010 в 15:08)

Всеки който е почитател на хумора ще остане приятно изненадан от книгата.

Явно рекламата и тъй наречения PR в съвремието играят по голяма роля от качеството на самите произведения. „Ах тази Алиса“ и „Не е време за герои“ според мен са на висотата на „Пътеводител на галактическия стопаджия“ и „Фантастична светлина“ ако не и по добри.

Кратка история на времето от Стивън Хокинг

Тодор (11 юни 2010 в 14:23)

Кара те да се замислиш за много неща, самия Хокинг не иска да възприемем всичко за чиста монета, трябва да се мисли.

Играта от Петър Кърджилов

mailsteg (10 юни 2010 в 18:08), оценка: 6 от 6

Разказа е великолепен приятно съм изненадан от български писател в жанра.

Закъсняло признание от Румен Ваташки

Данаил (9 юни 2010 в 23:50)

Много е хубаво това стихче! Кратко и ясдно е представена една изгубена възможност. Но дали няма грешка на вторият ред? Немога да разбера смисъла „…но цвете ти непогалих…“ Може оригиналът да е ЦВЕТЪТ ТИ НЕПОГАЛИХ или ЦВЕТЕТО ТИ НЕПОГАЛИХ ? Но както и да е, с толкова малко думи да се кажат много неща е наистина голямо майсторство!

До Охрид и обратно през вековете до днес от Мариана Тинчева-Еклесия

Зораница Краева (9 юни 2010 в 16:59)

Чудесен текст! Човек, който борави добре с придобитата информация, може да открие магията в различията между хората. Именно това е пътят към интелектуалното общуване!

Тютюневият човек от Богомил Райнов

Хум Хум, р.1981г. (8 юни 2010 в 20:29)

Въпреки някои стилистичени и идеологически пошлости тук-таме /вторите са оправдани, тъй-като човека е избрал да служи на режима, първите… не знам/ това си беше една нелоша биографична повест, тип Зощенко и Кассил.

Не може да очакваме един син да разбира дълбинно своя баща, нито обратното. Кръвните връзки, общият живот — те спомагат за един тип разбиране, но тотално пречат на други типове разбиране.

Но пък вижте колко неща стават ясни. Не само писателството, но и мистичните увлечения, ’спиритуализма’, младши е взел от старши. Предполагам слагайки го в марксистко-хегелианска рамка, макар кой знае… А дали и старши е бил теософец? Или шопенхауерист? Жалко че няма конкретни данни.

Хум Хум, р.1981г.

Чучулигата от Решат Нури Гюнтекин

П. В. (8 юни 2010 в 16:59)

Чела съм книгата няколко пъти, като ученичка. Подобно на някой от коментиралите книгата, за нея разбрах от баба си. „Чучулигата“ ми беше една от любимите книги преди години и сега след толкова време все още помня много ясно някои моменти, които са ме впечатлили.