Читателски коментари

Нерон вълкът от Христо Калчев

ВЕЛИН ИВАНОВ (4 февруари 2008 в 20:19)

много готина книга, най-яката бих казал. а георги илиев е жорж бесния, а васил илиев — велин изов.

Илюзии от Ричард Бах

Нели Димитрова (2 февруари 2008 в 17:34)

Една страхотна книга, която всеки трябва да прочете.

Книга , която ще те накара да се замислиш и да станеш по-добър и по-мъдар.

Вещерите от Сарамир от Крис Удинг


Присъединявам се към горното мнение. Чудесна поредица!!! Хиляди благодарности на ъплоудера, който е качил книгите!!!

Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция от Селма Лагерльоф

Росен Димитров (1 февруари 2008 в 22:56)

Изненадан съм, че никой до момента не е коментирал това великолепно произведение, което трябва да бъде прочетено от всяко дете. Това е един роман оказал огромно влияние върху мен , заедно с такива романи като ’Сърце’(Cuore) на Едмондо Де Амичис, разбира се и много други ,но за тях се сещам винаги първом. Една поучителна история забележително вплетена в пътепис на Швеция и скандинавските легенди в отделните исторически и географски области. Препрочитал съм я 4-5пъти на 8-10г възраст и пак бих я прочел с удоволствие. Горещо я препоръчвам! След прочитането и всеки ше се научи да уважава още повече всяко живо същество!

Хари Потър и сянката от планините (откъс) от Ивайло Г. Иванов

Стоян Барабан (31 януари 2008 в 17:05)

Къде е магията?

Златото на партията от Игор Бунич

Николаев (29 януари 2008 в 16:33)

Ами толкова по въпроса какво е комунизма.Една еврейска банда държи Русия за гушата и до ден днешен и нагло успя да я разграби за трети път през последните сто години,преди беше под формата на смехотворна идеология ,сега олигархичен капитализъм, за тях разлика няма.Прочетете всички ревизионисти които намерите и картинката ще ви се изясни(естествено на руски се намират а у Бе Ге- не) щото тука има свобода на словото.Ако вярвате на гнусната официална пропаганда , която днес наричат история толкова по зле за вас.

Лъвовете на Ал-Расан от Гай Гавриел Кай


Прочетох „Лъвовете на Ал-Расан“ от непознатия за мен автор с интересно име Гай Гавриел Кай.

Смятам всичките часове, прекарани с тази книга за напълно изгубено за мен време.

Ако искате добра и забавна приключенска литература по-добре (пре)прочетете Капитан Блъд, Скарамуш или Граф Монте Кристо. Ако искате интересни мистични лекарски истории вижте Синухе Египтяниа. Ако искате фентъзи ще препоръчам дори не тъй любимия ми Робърт Джордан. Че дори смешници като Майкъл Муркок или Филип Х. Фармър се справят значително по-добре. Ако искате арабски приказки — вижте тези за Алхамбра.

Гай Гавриел Кай на няколко пъти променя дори стила си на писане — някак героите му се изплъзват. Но не в смисъл, че заживяват собствен живот.

„Фентъзито“ в целия роман се заключава в измислената география и имена на народи и божества. Аналогиите с Араби-Мюсюлмани, Евреи и Испано-Католици са крайно прозрачни, а цялото желание на автора е да докаже най-клиширано тривиални хуманистични идеи по доста преднамерен и неловък, бих казал, начин.

Алхимикът от Паулу Коелю

Pavelcho (28 януари 2008 в 21:02)

Прекрасно е, толкова нежно! Навсякъде около нас се случват неща, от които да черпим познания и мъдрост. Романът граничи с абстрактното в живота, и тези които са привърженици на „действителните“ аспекти от него, вероятно ще го оценят по-занижено. Въпреки това си струва прочита!!!

Задочни репортажи за България от Георги Марков

П.Петров (27 януари 2008 в 15:39)

Г-жа Трифонова, не бъдете съвестта на България. Обичайте Г.Марков, но той си остава за много българи спорен автор. Израства, да но на каква цена? Правилно казвате „заминава“ , не избягва от България. Четох пътеписа Ви до Македония и го харесах, но сега си мисля, че сте била „правоимаща“. Имали сте пропуск от гаулайтерите на концлагера „НРБ“.

За Ваше сведение аз „еснафът“ не харесвам Азис и не съм фен на Б.Б. Като студент имах задължението да поддържам чистота в левия коридор и тоалетните на Студентска поликлиника. Ходех за по два часа от 6.00 до 8.00 /сутрин/. Грижех се и за един студент от стаята ми в 1-ви блок на Студентския град. Ранен от убиеца на 8 мои колеги през далечната 1974.

Помня лицето на убиеца на студентите,като го караха към джипа пред блока. Помня че беше от семейство на правоимащи. Знам, че убиецът на Г.Марков е имал подобен поглед. И написах въпреки това горните си мисли. Вие срещали ли сте се лице в лице с убиец-правоимащ, за да ми казвате какъв „животец“ съм имал? Виждали ли сте размазан по стената войнишки мозък в батальон край Сливен? Пиян подполковник гонил ли Ви е със зареден пистолет по дървета? И не ща да ми казвате какво е това концлагер „НРБ“ и какво е търсил човекът Г.М. там горе „за малко“ при гаулайтерите ?

Сбогом, и благодарим за рибките от Дъглас Адамс

Георги (27 януари 2008 в 13:07)

Развалят хубавата книга тия преводачи! Чел съм това заглавие с много по-точен и хубав и точен превод!

Арканзаски трапери от Гюстав Емар

василка (27 януари 2008 в 09:07)

Чела съм книгата като малка, и ми направи впечатление, може би защото обичам приключенските романи, ако я прочета сега няма да е същото, но децата трябва да четат книги и някое от тях може да я хареса.

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Цвета Трифонова (25 януари 2008 в 17:54)

Към ужажаемия г-н П. Петров

Не е важно къде си бил, а какво си направил не само за себе си, а и за народа и отечеството си. Г. Марков наистина се е движил известно време сред соц. върхушката, но не се е слял и претопил в нея. Просто я опознал отвътре, видял е срамните й тайни и така можа да ги опише. Но не е бил само по високите етажи — напротив , най за кратко е там. Ако не знаете дълги години е бил по туберкулозни санаториуми, доста години е инженер в една невзрачна фабрика и едва след литературните си успехи получава достъп до елита. Мисля да знаете, че БМВ -то е от брат му, който живее в Италия. Не мислете, че емигрантската му участ е била лесна, напротив , а какво да кажем за трагичния му край. Както виждате в краткия си живот изминава дългия път от социалното дъно, от зоните на смъртта, през успеха, до изгнанието и до гибелта. Това е пътят на големия писател , това е големият жизнен опит и познание, който дава мъдрост и свобода на таланта , за да може да отрази своята епоха и да плати за това със живота си. Неговата битка против комунизма започва още тук в България в редица от неговите произведения- казвам ви кои , само четете — пиесите „Аз бях той“ и „Комунисти“, романът „Покривът“, но те не виждат бял свят, свалени са още от репетиция, а романът е отхвърлен. Затова заминава, за да може да твори и да каже истината. Вие, който сте си живял само собствения си животец и сте оцелял, как имате очи да пишете против един от малкото рицари на съвестта,един от най доблестните творци и мъченици в историята на България.Писанията ви издават еснафщината и зависта на българина, който не може да живее , без да оплюе големите си имена, защото не може да бъде като тях. Дори на Левски не прощава, какво остава за Г. Марков, виж за Азис и за Бойко Мутрата няма да каже лошо, намерил си е кумира.

Десет малки негърчета от Агата Кристи

Иво (25 януари 2008 в 17:53)

Най-великият психотрилър

Антигона от Софокъл

кристиян (24 януари 2008 в 09:39)

еми според мене тази драма е много добра на мене ми харесва

Езикът на тялото от Алън Пийз, Алън Гарнър

ray (19 януари 2008 в 18:36)

Книгата е превъзходна. Представлява много добър учебник. Най-голямото и достойнство е, че е основана на огромен обем практически наблюдения и експерименти. Не на абстрактни теоретически постановки.

Готварска книга от Л. Петров, Н. Джелепов, Е. Йорданов, С. Узунова

Умник (19 януари 2008 в 12:25)

Дайте още такива книги? По полезни са от фентъзито :)

Щитове каменни от Димитър Талев

Mat (18 януари 2008 в 14:26)

Колебаех се дали да си затрая „с достойнство“ или пък да си кажа… Но нали ние тук, в „Моята библиотека“, работим като Рачко Пръдлето „сал за една чест и едно красно име“, та слушай, Иване:

Ти на 20-я ред си се възмутил от „оакания“ текст, а аз — пак там — си заскубах косите от отчаяние. Защо се хванах да сканирам 1500 страници на „висок печат“ (ако знаеш какво означава това)! Всяка трета или четвърта „в“, „н“, „и“ излизаха като „п“ и обратното, всяка втора „о“, „с“, „е“ — като скоба или нещо подобно. Това, разбира се, е мой проблем, а не на читателите. Освен това, без да съм тийнейджърка, архаичният стил на романа не ми е говорим. Налагаше се да сверявам всеки ред в компютъра с печатното издание.

И накрая искам да припомня едно правило от някогашната професионална печатарска практика, когато книгите се набираха и странираха не на компютър, а на „линотип“ и се „връзваха“ ръчно. Задължително се правеха по две корекции и една ревизия от друг коректор. И пак оставаха печатни грешки, които се описваха на едни листчета, пъхнати в книжното тяло.

В общи линии — това е!

Хари Потър и реликвите на смъртта от Джоан Роулинг

весела (18 януари 2008 в 12:29)

На 50 години съм и за първи път изказвам мнение. С огромно предубеждение подходих към първия том , вътрешна съпротива и убеждение, че всички забавни детски книги са написани преди години. Дълго отказвах да я прочета.Но след това бях погълната и от 7 -те книги и признавам , че съм грешила. Интересни, стойностни книги — приказки могат да се създават и днес. Изключително умела разказвачка е авторката и си заслужава милионите. Благодаря на екипа за труда му.

Щитове каменни от Димитър Талев

Иван (16 януари 2008 в 17:02)

Благодаря на хората, които са се постарали, не само за тази, а за всички книги в най-добрата виртуална библиотека. Не съм искал да прозвуча дребнаво и благодаря, че веднага си се отзовал на коментара.

За архаизмите съм на ясно, щом съм тръгнал да чета тази книга, значи не ми е за първи път да отварям българска литература. Издразних се на обърканите „п“-та и „н“-та, което е станало при сканирането, а бройката 15 беше образно казана в момент на афект.

Щитове каменни от Димитър Талев

NomaD (15 януари 2008 в 23:36)

Прегледах първите 60 реда на „Каменни щитове“. Грешките не са 15, а само 3 (ТРИ). Това, макар и неприятно, все пак е допустимо. За другите „грешки“ отговорност носи АВТОРЪТ. Той е употребил със стилистична цел архаизми и диалектизми — „тонеха“, „магесник“, „отведнаж“, „пушък“, „заяк“ и др. Как смяташ, Иване, трябва ли да редактираме автора, който съвсем съзнателно е употребил точно такива думи? Ами тогава да започнем наред — още с Паисий, Каравелов и Вазов? Бая работа ще падне, да знаеш… :)

По-добре ще е, Иване, да кажеш едно „благодаря“ на хората, доброволно и безкористно отделили от личното си време, за да положат труд този български роман да бъде достъпен за всички — само на два-три клика разстояние.