Читателски коментари

Майстора и Маргарита от Михаил Булгаков

петя (25 юни 2007 в 11:29)

не е лоша книгата, но има и по-добри в руската литература от този период.

Подпалвачката от Стивън Кинг

Краси (23 юни 2007 в 15:42)

Попаднах случайно на тази книга, но я прочетох на един дъх. Не познавам добре творчеството на автора. Ще се погрижа това да бъде поправено.

Фондацията от Айзък Азимов

Почитател на Фондацията (23 юни 2007 в 06:37)

„Нека моите наследници решават тези нови проблеми, както аз реших днешния“

Хобър Малоу

„Фондацията,“ или „Основанието,“ е поредица от произведения, които заслужават да бъдат наречени „Енциклопедия Галактика.“ С този монументален труд, Азимов демонстрира, че докато ПСИХОИСТОРИЯТА предсказва реакциите на човешките маси, ИСТОРИЯТА, сама по себе си, е изцяло следствие на отделните акциите на всеки един човек.

Дюн от Франк Хърбърт

Почитател на Дюн (23 юни 2007 в 05:51)

„Грешките на свръхгероите въвличат твърдо много от нас в беда.“

Франк Хърбърт

Черпейки от Библията и Корана, авторът ни предлага една епична история на хората на пустинята.

Експериментът Досейди от Франк Хърбърт

Почитател на Досади (23 юни 2007 в 00:07)

— Кажи ми, Маккай, коя е силата, която движи Досейди?

В първия момент бе готов да отговори: „Властта“.

Тя забеляза колебанието му и го изчака.

— Властта да промениш условията си на живот — каза той.

Описанието на Експеримента Досейди, съвсем леко прикрито под формата на художествена измислица, ни предлада дълбок и разобличителен анализ на стремежа за оцеляване в многото негови зрими проявления.

Инвазия от Дилян Бенев

Себеподобни (20 юни 2007 в 13:43)

Може някои да критикутват… Може и да не харесват… Но удавени в клишираните ежедневни изказвания, би трябвало да оценим дори само НЕЩО по-различно. Би трябвало да прочетем още веднъж. За да вникнем и разберем. Вникнахме ли преди да подминем? А разбрахме ли?

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Матросов (18 юни 2007 в 13:34)

Силна книга.Препоръчвам я на всички незнаещи колко хубав е бил живота в НРБ.Също и на младите,който са били много малки или не са били родени тогава.

Не плачи, вълко! от Фарли Моуът

Матросов (18 юни 2007 в 13:06)

Задължителна за любителите на природата и почитателите на хумора.Благодаря.

История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001 от Петър Константинов

Матросов (18 юни 2007 в 12:58)

Не разбрах кои са тези премълчани факти.Не прочетох такива.Разбрах само че, Желев е комунистичеко протеже,Костов прагматичен икономист,а царя мана небесна:)

История на България с някои премълчавани досега исторически факти 681–2001 от Петър Константинов

Иван Иванов (18 юни 2007 в 10:32)

Слаба много слаба — няма казано нищо ново — претупано и преписано и с неверни отдавна отхвърлени исторически факти

Върховният егоист от Теодор Стърджън

Ал (15 юни 2007 в 13:30)

да не би аз да съм първият върховен егоист, който чете това:)

любопитно е

Москва — Петушки от Венедикт Ерофеев

Ивайло Иванов (15 юни 2007 в 12:05)

Това е книга,която може да се чете повече от един път … и то все с удоволствие!

Фондация и Империя от Айзък Азимов

Петко Троански (14 юни 2007 в 21:01)

Не съм много по приказките, но си мисля, че Фондацията е една от най-хубавите

създавани някога от един човек. По времето когато деляхме света на добри и лоши държави тази книга бе добра и от двете страни.

Джонатан Ливингстън Чайката от Ричард Бах

Тарантула (13 юни 2007 в 17:49)

Това е една от най-красивите книги които сам чела. Ако и на вас ви харесва ви препоръчвам да прочетете и „Пилешка супа за душата“, тя почти същия приятен ефект като „Чайката“

Кръв от Майкъл Конъли

Николов (12 юни 2007 в 14:06)

За жанра си книгата е много добра, каквито са и всички останали книги на Конали!

Прелюдия за Фондацията от Айзък Азимов

нт (12 юни 2007 в 00:02)

Случайността много години наред ме разминаваше с „Фондацията“. Най-после прочетох всичките седем книги, в хронологичен на описаните събития ред.

Разликите в стила и усещането между частите, писани по различно време са огромни.

Най-много ми хареса „Острието на Фондацията“. Писана през осемдесетте години, тя е достатъчно близо да съвремието, за да няма изцяло неправдоподобни и неуместни технически описания. Стилът и образите на героите са до голяма степен по-живи и индивидуални от типичното за този автор. Следващата „Фондация и Земя“ запазва до голяма степен добрите страни на „Острието…“, но стремежът да се създаде тройно по-голям обем от страници, отколкото основната идея би могла да понесе, води до досадни повторения и мъчително разводняване през почти цялото време.

Оригиналната трилогия, писана през 40-те и 50-те е прилична, макар и остаряла, научна фантастика, изпълнена с компютри с перфо-карти в далечното бъдеще. Оригиналната идея на този тритомен цикъл, съставен от единични новели е изцяло подменена чрез написването на продължението и прелюдията. Въвеждането на още един пласт на Планът, на още една обвивка от една страна прави нещата да изглеждат по-цялостни и сложни, но от друга оставя у читателя усещане за жонглиране от страна на автора и липса на цялостен замисъл по начало. Думата „навързани“, която предишният коментиращ е използвал е много подходяща.

„Прелюдия…“ и „Битката…“ дават начало на историята и опитват да рамкират сюжета подготвяйки читателите за това, което по времето на написването им е вече новата концепция на Азимов. За съжаление те според мен са най-слабите части. Обяснението, което си дадох сам на себе си, е преклонната възраст на автора и фактът, че по това време вероятно е бил болен. Доста често досадни, бъбриви и нравоучителни, стилът на писане е значително по-лош от всичко, което съм чел от Азимов.

В заключение бих искал да кажа, че „Фондацията“ е вероятно една великолепна идея, измъчена от дълго предъвкване. Героите до голяма степен са плоски и плакатни, подчинени изцяло на предварителния замисъл без отклонения, но въпреки това книгите са четивни и носят удоволствие понякога с архаизма си, понякога със свежите си идеи, понякога с разпознаването на заемки от тях, ползвани от други автори.

Изключително дразнеща е употребата на думата „изхитрил“ (-а, -о, -и) във всичките седем книги. Може би заслугите за това са изцяло на преводача.

За всеки, който за пръв път се среща с „Фондацията“ остава въпрос на личен избор дали да прочете само оригиналната трилогия или и по-новата и опаковка.

Рибарят и неговата душа от Оскар Уайлд

mihaela (11 юни 2007 в 18:57)

Това е най-прекрасната приказка писана някога…..

Сонети от Уилям Шекспир


Харесвам преводите на Валери Петров, но тук намерих доста добри решения и бих казала дори един доста по-добър превод на 66 сонет.

Сто шедьоври на баснята от Банчо Банов

гост (8 юни 2007 в 20:54)

Браво, брависимо на преводачите. Много ми хареса тази антология.

Бариерата от Павел Вежинов

Деница (7 юни 2007 в 23:14)

Много хубава повест…Лично мен много ме впечатли и ме грабна.