Читателски коментари

Реваншът на Тангра от Андрея Илиев

elemag_an (4 юли 2012 в 17:19), оценка: 1 от 6

Дискусията, започната от мен, е точно реакция срещу сензациите и бомбастиките в „Джагфар Тарихи“ и пр., на които се опира „Реваншът на Тангра“. Историята ни ще заприлича на шут с цветни кръпки, ако продължаваме да се кичим с приказки откъм.. езерото Байкал на 6000 км от тук. От друга страна Балкано-черноморското ни наследство легитимира народа ни като приемствен на античните цивилизации по нашите земи. Автохтонството НЕ героизира, нито възвеличава българите! То просто е логически подплатено. Примеси с други народи не се отричат. Четете по-внимателно какво се пише. Да определяте нашия народ като турски (джагатайски) е точно пример за първосигнална тотална „бомбастика“. Така че нихилизмът ви няма никаква стойност, освестете се по-добре!

Реваншът на Тангра от Андрея Илиев

pencho (4 юли 2012 в 15:34)

Не само славяни, ами и българи не сме, ние българите. Направо сме си тюрки (или турци, както ви харесва повече, не случайно петстотин години си бяхме в родината), или някакви там степни джагатайци, ако решаваме с това да се гордеем и по такъв начин да се отърсваме от миналото си. Е, че сме „башка“ от другите народи доказват и този род спорове, каквито не мога да си представя в развитите западни общества, както и онова, що за нас не знам вече позор ли е, или слава. Иначе няма съмнение — най-древните цивилизации са наши, най-древните култури също, и пирамидите построихме ние, и компютъра измислихме и какво ли още не. Затова сме и на такова положение в момента — в света и Европа, няма съмнение, нещата са свързани. Пък, като не ви мързи, продължавайте да откривате нови и нови сензации, Бог да ви е на помощ (или евентуално там Тангра, Аллах, Амон Ра и прочие компания, когото си изберете, в зависимост от поредната бомбастична хипотеза).

Реваншът на Тангра от Андрея Илиев

elemag_an (4 юли 2012 в 15:08), оценка: 1 от 6

Казваш много верни неща, същевременно накрая се отричаш от всякакви конкретни позиции. Дилемата за българите лавира между трако-скити (към които явно клониш) и памирци или тюрки. Правим уговорка, че прототюрките изглежда са били индо-европейски клон, преди да се смесят с разни азиатски субекти. Така е най-кратко за формулиране. Сега, между Централна Азия и Черно море разстоянието е достатъчно голямо за да се раздалечат народите — генетично и като културна физиономия. Че са имали общо начало някога, ок, но ако вече не си приличат няма смисъл спекулативно да ги побратимяваме. „Славянството“ е измислено от руснаците и е плод на объркване на прозвищата „склав“ и „словен“. От друга страна родството на нашите езици е факт и почива точно на тази скито-кимерска диаспора, за която и ти намекваш. Въпросът е, че това черноморско-кавказко ядро се явява резултат от разселване още в правреме на Запад — и точно от него повечето „неказионни“ историци извеждат и Българите. От кои точно племена и как е станала схемата не се наемам на коментирам. За мен лично е важно, че произхождаме от сродни скитски народи от близките нам степи.

Немили-недраги от Иван Вазов

cvetq_16 (4 юли 2012 в 14:43), оценка: 6 от 6

Съгласна съм .

Дано не доживея от Андрея Илиев


Шедьовър !!! Така не бях се смял от години. Забравих кризата по време на четенето. Голямо „БЛАГОДАРЯ“ на автора и на „ЧИТАНКА“. Още веднаж благодаря. да сте живи и здрави. За съжаление намаляха хората ,които четат. Вашият труд заслужава похвала.

Ангел в мрамора от Илейн Хофман

plaminka (3 юли 2012 в 21:03), оценка: 4 от 6

нигата е много хубава. С много приятен стил и малко по-нетипичен сюжет. Чете се с лекота, а описанието на повествованието се представя често през чувствата и на двамата герои и това я прави доста приятна.

Не пипай тази книга! от Ян ван Хелсинг


Христянската религия се дискредитира най-вече от собствените си, т.е. на представителите си действия и бездействия, в зависимост от случая. На собственото си тесногръдие и консерватизъм, а да не говорим за извращенията. Това е една болна институция. И разберете, че живеем в светска държава, религията не е определяща.И слава Богу, че е така!

Така че да не вадим треските от чуждите очи, при положение, че в църковните е заседнала цяла греда. И за още една приказка се сещам — „рибата се вмирисва откъм главата“. Няма конспирация, просто църквата не може да се справи със съвремеността.

Бялата графиня от Сюзън Джонсън


Романът е прекалено тежък на мястото където е описано изнасилването. За почитателите на изстрадалата любов,ще е увлекателно четиво

Реваншът на Тангра от Андрея Илиев

Язе с цървулите (3 юли 2012 в 19:00)

Няма по лошо от добре образован глупак. Спорите тук и въвеждате доводи и цитирате разни архивни документи и най вероятно говорите за едно и също нещо. Аз обаче съм свикнал да чета но и да мисля с главата си. За мен е ясно едно, на цялата територия където се предполага, че се е намирала стара България се говори на сходни и почти еднакви езици. Така наречените „славянски“ езици, повечето от тези народи особено източните и южните направо се разбират без преводач. За не знаещите ще кажа, че германци от северна Германия трудно се разбират с тези от южна и Австрия. За Италия нещата са същите, италианските филми за Сицилия са със субтитри. В същото време от Словения през България до Русия няма нужда от преводач. Термина „славяни“ възникнал от латинската дума „склави“ ще рече роби. По време на великия Рим от тук са били основните източници на роби а след Спартак термина се ползвал като обобщаващ за всички завладени народи на север от Далмация и Елада. В същото време е напълно изяснено, че Траки, Сармати, Скити, Кимери и др. до Урал и Ср. Азия за братовчедски народи с много сходни езици, традиции и т.н. близки на персийците. Елините са се страхували най-много от обединението на тези племена в единна държавна структура и основната им политика към тях е била „Разделяй и владей“ с цел оцеляване. Тази политика се е предала и на Рим и Византия а сега и на новите „велики сили“. Не мислите ли, че е странно това, че през античността от Урал до Далмация се е говорело на един език и сега е пак така. Убеден съм, че всички тези за Траките и тази за Тюрките и Славяните са измислени с една и съща цел и вашите спорове наливат масло в огъня и които и да надделее печелившите са други.

Не пипай тази книга! от Ян ван Хелсинг

pencho (3 юли 2012 в 16:16)

По-добре да прочета отново „Махалото на Фуко“ на Умберто Еко, там компилацията е поднесена с чудесна ирония их съответното чувство за хумор. Пародията на писания, опростяващи света до едно две заговорчета, подобна на пародията на рицарските романи на Сервантес „Дон Кихот“. А иначе, колкото и да ни е трудно да го възприемем, светът е сложен, той не може да се изрази в две три тези, поддържани и провеждани от две три „тайни общества“, които въртят земята и ни водят за носа… Но нещо друго ме смущава, напоследък войнстващият атеизъм и по-специално антихристианските идеи се оказват доста лукративно занимание — гледайте Дан Браун и не питайте. В съседни религии подобни писания водят (о ужас!) до смъртни присъди. Естествено добре е, когато една релригия е толерантна, още повече, ако се основава на любовта, както пише в съответните там книги. А че някой плаща, и то добре, тя да се дискредитира от „сензационни открития“ е факт, и този някой не е тайно общество, не е световен заговор, той е, отчасти, собствената ни глупост и жажда за сензации и опростено мислене, „бестселърите“ (оттам и печалбите) се правят, не без помощта на рекламата, от читателите, не от авторите.

Не пипай тази книга! от Ян ван Хелсинг

pencho (3 юли 2012 в 16:14)

По-добре да прочета отново „Махалото на Фуко“ на Умберто Еко, там компилацията е поднесена с чудесна ирония их съответното чувство за хумор. Пародията на писания, опростяващи света до едно две заговорчета, подобна на пародията на рицарските романи на Сермантес „Дон Кихот“. А иначе, колкото и да ни е трудно да го възприемем, дветът е сложен, той не може да се изрази в две три тези, поддържани и провеждани от две три „тайни общества“, които въртят земята и ни водят за носа… Но нещо друго ме смущава, напоследък войнстващият атеизъм и по-специално антихристианските идеи се оказват доста лукративно занимание — гледайте Дан Браун и не питайте. В съседни религии подобни писания водят (о ужас!) до смъртни присъди. Естествено добре е, когато една релригия е толерантна, още повече, ако се основава на любовта, както пише в съответните там книги. А че някой плаща, и то добре, тя да се дискредитира от „сензационни открития“ е факт, и този някой не е тайно общество, не е световен заговор, той е, отчасти, собствената ни глупост и жажда за сензации и опростено мислене, „бестселърите“ (оттам и печалбите) се правят, не без помощта на рекламата, от читателите, не от авторите.

Сърдечна болка от Кати Кели

Clarrita (3 юли 2012 в 16:04), оценка: 5 от 6

Много добра книга, хареса ми, историята тече леко и завладяващо — и тъжна и забавна, героите са описани с чувство и топлота, и изобщо — четете смело , няма да съжалявате:)!

За Мика Валтари и неговия роман „Синухе Египтянина“ от Борис Парашкевов

Мила (3 юли 2012 в 15:20)

Тази книга ме плени с интересната си история и невероятно добрия превод. Изключително много се радвам, че я намирам тук, тъй като един приятел ми я беше дал да я прочета и мислех, че няма начин как да я намеря отново.

Препоръчвам я също така на всеки чужденец, който има желание да научи български език.

Това е една от любимите ми книги:) Благодаря на читанка.инфо за възможността да я прочета отново.

Крадецът на праскови от Емилиян Станев

dani12398 (3 юли 2012 в 13:31), оценка: 6 от 6

Разказът е уникален! Не спрях да го чета, но краят… завърши много тъжно :((

Не пипай тази книга! от Ян ван Хелсинг


До скоро не можех да разбера думите на Фройд: „Ако човек почне да се интересува от смисъла на живота или неговата ценност, това означава, че той е болен.“ Четейки коментарите тук и малко от книгата, мисля че вече започвам да разбирам какво е имал предвид. Хора, лято е. Попечете се на слънце, поплувайте, хванете някое гадже. Живейте си живота, че е кратък, а младостта още по-кратка! Айде със здраве :)

Петата четвъртина от Стивън Кинг

elly_l (2 юли 2012 в 22:51), оценка: 4 от 6

В този разказ много силно се усеща симпатията на Кинг към Реймънд Чандлър. През цялото време ми напомняше на него, дори повече, отколкото „Последният случай“

Убийствен чар от Джули Гарууд

ganiva (2 юли 2012 в 15:21), оценка: 6 от 6

Много добра книга, вероятно най-добрата от поредицата „Бюканън — Ренърд“. Прочетох я на един дъх. Страхотна!

Не пипай тази книга! от Ян ван Хелсинг


Факт!

Човекът е намерил начин да спечили някое друго евро с тези теории на конспирацията.

Завещание от кръв от Ричард А. Кнаак

Ел (2 юли 2012 в 12:52), оценка: 6 от 6

Чете се на един дъх!

Летище от Артър Хейли

toxicalert (2 юли 2012 в 11:44), оценка: 3 от 6

Малко посредствена ми дойде тази книжка.Сега си давам сметка защо като по-малък я започвах на няколко пъти. 75% от произведението е абсолютен битовизъм . Някакви лични истории , отегчителен разказ като клюкарски брифинг на пейките пред блока. Останалите 25% набързичко претупа аварията и кацането на самолета колкото да не е без хич — да ней .

Сигурно е била вълнуваща за времето в която е писана и особено за тогавашните българи рядко доближавали летище . Сега , обаче ……