Читателски коментари

Кратка история на почти всичко от Бил Брайсън

Пеко (22 август 2012 в 21:31)

Една от най-хубавите книги, които някога съм чела — интересна, забавна, с тънко чувство за хумор и най-вече човечна. Препоръчвам я на всеки. Мнението на Изабела и супер точно.

Мосад от Виктор Островски, Клеър Хой

Пеко (22 август 2012 в 21:22)

Фактът, че книгата въобще е публикувана, показва, че Мосад не са я взели на сериозно. Така и би следвало да се и приеме — като крими, но без конкретна история. Все пак дава някои теми за размисъл.

Кръстоносните походи през погледа на арабите от Амин Маалуф

Пеко (22 август 2012 в 21:19)

Малко сухо са представени фактите и може би е за хора с по-добри познания от моите по история. Все пак е интересна и особено в частите, където се описва бита на хората по това време. За мен най-поучително е манталитета на хората тогава и как нищо не си слагат на сърцето и всеки си гони интересите,днес братя, утре-врагове за престола. Поучителна най-малкото.

Цар Плъх от Джеймс Клавел

darkeye95 (22 август 2012 в 21:12), оценка: 5 от 6

Чудесна книга, провокира интереса ми към военните действия в Азия по време на Втората световна война, а също и затворническата (в случая — лагерна) психика. Чела съм една подобна, „Империя на Слънцето“ от Балард.

История на Първото българско царство от Стивън Рънсиман


Точно това и аз искам да кажа:) Човекът си е бил съвестен и прецизен изследовател, но няма как да надскочи възможностите на времето си. Някои от тезите му подлежат на ревизия, други на доразвиване и т.н. Все пак, науката трябва да върви напред. Би било ужасяващо ако изследванията по който и да е научен проблем не са мръднали и на йота за 80 години. Златарски не бива в никакъв случай да се канонизира или книгите му да се превръщат в „Свето писание“, но далеч не заслужава много от хулите, с които някои съвременни писатели го засипват. Нека отдадем дължимото на труда му (а той е огромен!), но да не се боим да продължим напред:)

История на Първото българско царство от Стивън Рънсиман


Добре. Но аз от странични коментари, които съм чел, съм останал с впечатление, че проф. Златарски е свързан със славянофилските теории. Може би трябва да се запозная по-подробно с написаното от него ако той има по-различно виждане.

По принцип смятам, че самото време на научната работа на проф. Златарски е било такова, че не е позволявало ясен поглед върху историческата действителност. Каквито и да са били възгледите на проф. Залатарски за произхода на българите и за историята на Първото Българско царство, той ги е изградил на базата на документите и археологически находки, които са били налични и достъпни за него тогава. А чрез скриването на част историческите извори свързани с българската история, и чрез лансирането на несъстоятелни исторически тези (поради преследване на политически цели или поради все още заради познания на историята като наука), които проф. Залатарски трябва да вземе предвид понеже те са актуални в историческите кръгове в момента, то неговите книги, дори и напълно съвестно написани, се нуждаят от осъвременяване.

Операция „Звезден гост“ от Любомир Николов


Много интересна книга, впечатлен съм. Обаче моля да публикувате още книги игри, за по-голямо разнообразие. Моля, побързайте, ще съм доволен.

История на Първото българско царство от Стивън Рънсиман


Много правилно намекваш, че СССР така както уж тотално се разграничава от Царска Русия, така тихомълком запазва непроменени и в чист вид много от нейните идеологеми и прилага съвсем същите пропагандни схеми, замазани с малко червена боя отгоре. Това важи с пълна сила за геополитиката ѝ на Балканите. Не мисля обаче, че Златарски е толкова силно повлиян от тези идеологически внушения, колкото го изкарват. Чела съм го, човекът си е класически, твърд позитивист. Придържа си се към наличната в неговото съвремие изворова база и не се увлича в политически оцветени трактовки. Няма нищо общо, да кажем, с Марин Дринов — автор от предишното поколение български историци, учил, оформил се интелектуално и работил в академичните среди на Царска Русия. Той е отчаян славянофил, ако му зачетеш писанията, ще се хванеш за главата, такава манджа с грозде е забъркал… Пример също за силно надъхан от руснаците автор от поколението след Златарски е Александър Бурмов — също див славянофил, типичен комунистически автор, член на БКП, четящ изворите както дявола Евангелието. Като се сравни Златарски с тия двамата, веднага става ясно кой автор е с промит мозък и кой си дава по-реална сметка за нещата.

История на Първото българско царство от Стивън Рънсиман


Моя грешка. Явно съм чел по диагонал краткото изложение на биографията на проф. Залтарски.

И все пак, въпреки че проф. Златарски е „формиран като учен от научните си ръководители в Санкт Петербург“ далеч преди установяването на съветската власт в Русия, мисля, че руските възгледи относно историята са оказали силно влияние върху по-нататъшната му работа като историк. Имперска Русия, подобно на СССР, сигурно е премълчавала доста факти от миналото си и е гледала да го представи в такава светлина, която да улесни политическите й интереси.

Нежната магьосница от Виктория Лий

Desity93 (22 август 2012 в 15:53), оценка: 6 от 6

Честно казано не знаех какво да очаквам, когато започнах да чета това произведение, но мога да кажа, че не съм пропиляла и минутка от времето си. Учуди ме факта, че дори и не разбрах кога всъщност стигнах края. Мога да кажа, че ми хареса и се наслаждавах на творбата. Препоръчвам я…

Задочни репортажи за България от Георги Марков


Не е безплоден. Понятията трябва да се прецизират, иначе настават неприятни обърквания. Някой би могъл да си помисли, че българите сме имали дисиденти, а ние за жалост нямаме и е добре да сме наясно с този факт, за да не градим фалшиво самочувствие.

История на Първото българско царство от Стивън Рънсиман


Аз също имам известни резерви към написаното от Рънсиман. Приемам като напълно коректна забележката, че не знае български език (нито съвременен, нито средновековен). Не бива да се забравя обаче, че основният език, необходим за изучаването на Българското средновековие е византийският гръцки, на основата на атическия диалект на старогръцкия, а Рънсиман знае старогръцки.

Всъщност, позволявам си да се намеся заради груба фактологична грешка, която ми избоде очите в този пост — Златарски не е учил в СССР! Завършил е в Петербург, но през 1891, цели 26 години (четвърт век!) преди установяването на съветска власт в Русия. После е специализирал в Берлин. Намесването на понятието „съвети“ тук е пълен абсурд. Факт е, че след Златарски науката се е развила и е отрекла част от тезите му (напълно нормално, върви се напред), но не мисля че е справедливо да бъде обвиняван в тенденциозност и липса на научна прецизност. Към времето, в което е живял и творил, той е бил наистина много добър и авторитетен историк, опиращ се на изворите, с които е разполагал.

Защо Зара от Елинор Глин

PISSSanka (22 август 2012 в 13:49), оценка: 6 от 6

Много харесвам тази книга и всички от поредицата 31 забравени любовни романа. Това е вторият роман на Глин, който чета с много голям интерес и нетърпение след Циганска кръв, също голям шедьовър за мен.

Граф Монте Кристо от Александър Дюма

Kaloyan Naydenov (22 август 2012 в 08:46), оценка: 6 от 6

Ето такова произведение напълно заслужава званието „шедьовър“. Всяко едно действие, всеки един образ е изпълнен с огромен смисъл, който те кара да продължиш да четеш и да не спреш, докъто не видиш края. Един страхотен шедьовър.

Пощенски гамбит от Тери Пратчет


„Пощоряване“ е официално издаденият превод. Това тук си е моят личен „фенски“ превод на „Going Postal“. Същите имена ще намерите и в „Истински пари“, който пък е моят личен „фенски“ превод на „Making Money“, издадена на български, мисля, със заглавие „Опаричване“.

Мистични медитации от Хазрат Инаят Хан

isina (22 август 2012 в 06:51), оценка: 6 от 6

Въпросът е, че книгата има място в категорията. Горе съм посочил защо — целта на суфиите е да познаят самите себе си, което включва процеса самоналюдение — основен метод в психологията.

Казано е „Познай себе си, и ще познаеш света и боговете“

Суфизмът стои в основата на исляма — наричат го коренът на коренът на коренът на исляма. Нищо чудно не намирам във връзката му с ранното християнство (който има някакви знания за религиите му е известна близостта между исляма и християнсвото).

Самият Карл Густав Юнг (психолог и психиатър) е изследовател на духовните учения и религии като суфизма.

Карл Густав Юнг е швейцарски психолог и психиатър, ученик на Зигмунд Фройд. Създава направление в психологията, наречено „аналитична психология“. Юнг изследва и пише за митология, религия, антропология, приказки, алхимия, сънища, Ведическите традиции на Изтока и други.

Дори и най-големите опоненти на швейцареца не могат да отхвърлят с лека ръка огромните му енциклопедични познания и интереси в областта на митовете, сънищата, философията, психологията, антропологията и изкуството, а също и ранния му принос в психиатрията. Юнг е една от най-влиятелните фигури в дълбинната и трансперсоналната психология, също така се радва на огромен интерес от страна на различни контракултурни движения, които ценят високо идеите му за колективното несъзнателно, архетиповете, сянката, индивидуацията и др.

Осем ловки демона от Бари Хюгарт


Моят съвет — прочетете първо „Китайски загадки“ на Робърт Ван Хюлик за да имате добра база за сравнение с каквито и да е други криминални книги с действие, развиващо се в Китай.

Китайски загадки

http://chitanka.info/serie/kitajski-zagadki

История на Първото българско царство от Стивън Рънсиман


Мисля, че трябва да се подхожда с големи резерви към тази книга на Стивън Рънсиман.

Рънсиман посочва в увода към „История на Първото българско царство“ първо, че няма познания по български език, и второ, че е получил подкрепа и насоки в работата си от проф. Златарски. Без да знае български ми е много интересно как може да прави самостоятелно изследване на българска история. А близките му отношения с проф. Златарски не са добра препоръка. Защото самият Златарски получава образованието си в Русия (СССР), а там по това време вместо обективност и безпристрастност по отношение на историческите факти има стремеж за налагане на удобна за Съветите версия на събитията и от близкото, и от далечното минало.

„От друга страна, радвах се на подкрепата и насърчението на един още по-изтъкнат историк, проф. Златарски; ето защо бих искал да започна, като му отдам дължимата почит.“

„Златарски е формиран като учен от научните си ръководители в Санкт Петербург В. И. Ламански (славянска филология) и В. Г. Василевски (византийска история).“

Мусаши от Ейджи Йошикава

isina (22 август 2012 в 05:44), оценка: 4 от 6

Не ми допадна тази книга. Прочетох я може би до средата, но според мен не предава добре истинските японски традиции и дух.

Мисля, че Шогун на Джеймс Клавел е много по-добра и я препоръчвам. А специално за самураите може да се запознаете с „Ръкопис на петте пръстена“ от Миямото Мусаши. Мусаши е японски самурай и майстор на меча, превърнал се в легенда. Прочува се със забелeжителното си майсторство на фехтовач и множеството спечелени дуели още от ранна юношеска възраст. Той е основоположник на школата Ни Тен Ичи Рю и автор на трактата Го Рин Но Шо (Ръкопис на петте пръстена) — книга за стратегията, тактиката и философията, която се изучава и до днес.

Бхагавадгита от Вяса

isina (22 август 2012 в 05:30), оценка: 6 от 6

Да. След като сравних „Бхагавадгита“ от Вяса (преводачи Йорданка Пейчинова, Владимир Левчев) с „Шримад Бхагавадгита упанишада“ (преведена от Колчо Ковачев) смятам, че „Бхагавадгита“ от Вяса изразява по-точно и ясно същността на тази великолепна индийска творба.

Все пак за сравнение и за по-добро изясняване и запознаване с посланието на „Бхагавадгита“ преводите на Упанишадите от Колчо Ковачев (вкл. Бхагавадгита упанишада) са много ценни:

Упанишади

http://chitanka.info/serie/upanishadi

Шримад Бхагавадгита упанишада

http://chitanka.info/text/2051-shrimad-bhagavadgita-upanishada