Татул от Георги Караславов
Много ми хареса книгата.
Едноръкият от Николай Пеняшки
Не само демокрацията, но и хорската злоба и агресия докараха хората до ръба на силите си. Мизерията е навсякъде, а вече дори съседът ти се е скрил в кошарата си само и само, за да избегне евентуалната ситуация да ти помогне с нещо…Но докато имаме надежда, все още не съществуваме безцелно.
Една човешка съдба от Николай Пеняшки
„Сама птичка пролет не прави“ — гласи поговорката, а и още нещо — „Сам човек, само за тоалетната.“ Стилът на писане не ми допада особенно, но като се замисли човек — ситуацията не се е променила от времето на написаването на разказа до наши дни. Дори върви към по-зле… До къде докараха народа…
Изкушение от Катрин Харт
интересна и забавна. накара ме да се смея. препоръчвам я
Смърт край Змийската река от Нора Робъртс
Екранизацията не е лоша, но е претупана малко. Наистина романът е доста по-добър.
Кранфорд от Елизабет Гаскел
Благодаря за книгата! Гледах сериала, който ме възхити, явно е по тази книга.
Реваншът на Тангра от Андрея Илиев
Нека читателят обърне внимание на това, което става с промяната на ударението при думите слово и слава:
Слòво — слòвен (народ), слòвенски (народ) и с промяната: словò- словèн(народ), словèнски (народ);
слàва — слàвен (народ), слàвенски (народ) и с промяната: славà-славèн (народ); славèнски (народ);
слàвян — слàвян (народ), слàвянски (народ) и с промяната: славян-славян (народ) — славянски (народ).
Веднага става ясно, че от прилагателните словен и славен, става трансформация на прилагателните в „етноса“ словен и славян.
Всичко това е игра на думи, но издава, че езика на българите е слòвен, (идващ от думата слòво, затова в Библията има „в начале бе слòво“), и оттук идва слòвенския език и с тази теза Кирил е доказал, че българския език е също от бога (народ носещ божественото слово), и затова е разбил триезичната догма. Тук смисъла е такъв, че тези които не носят словото божие са НЕМИ (от ням-безгласен) и за това българите са нарекли неслучайно изменниците на Атила — остготите и с думата немци. Едва ли в тези времена папата е впечатлен от думите, че слънцето свети за всички и че на всички езици може да се слави бога.
Балада за комуниста от Веселин Андреев
На мен стихотворението много ми харесва. Силно е, дори разтърсващо, определено те прави съпричастен. Мисля, че 85% от холивудските екшъни са поукрасена версия на същата тема. А през 1946г. за какво друго да се пише освен за комунисти. . .
Романът ми хареса.Прочетох го за втори път.Заслужава си и трети…Прекрасен е.
Правото да бъдеш себе си от Джейн Ан Кренц
Хубава, приятна за четене книга, прочетох я с удоволствие.
Време на огън и мрак от Кевин Андерсън
Чудесно продължение, бих оценил някои генерално нови идеи, но и вече познатите събития и подробности са развити добре и увлекателно.
Буреносни хоризонти от Кевин Андерсън
Моя грешка ;) Също така искам да коригирам мнението си — първоначално мислех, че ще изгубя интерес, но всяка следваща книга успява да ме впечатли. Като че ли с напредване на историята и динамиката й се усилва.
личи че си на 16 — пише се комУнист :)
Многоръкият бог на далайна от Святослав Логинов
Уникална книга! Една от най- добрите фантастики, които някога съм чел! Невероятна е! Нещото, което ме впечатли още повече в книгата, е че в нея са прокарани много дълбоки екзистенциални въпроси. Истините за живота. За света. За доброто и злото. За благодарността, или по- скоро за неблагодарността, за любовта и омразата, за водени ръка за ръка с безсилието и силата. Тази книга се помни цял живот, и служи цял живот! Приятно четене!
Ветровете на времето от Чад Оливър
Много добра идея.. и добре представена браво
Жена с минало от Джейн Фийдър
не е кой знае какво. не ме грабна
Аз ще прескоча историческия дебат, така или иначе не бих могъл да се намеся адекватно и ще коментирам книгата като произведение :)
На мен лично ми хареса. На моменти имах чувството че чета Р.Зелазни, което е комплимент към автора, макар историята да не е толкова многопластова. Диалозите са добре изградени и реалистични, а сюжетът е увлекателен и със сигурност си заслужава прочита. Към автора мога да кажа само: Браво! Ако мога да си позволя малко градивна критика — произведението за мен можеше да се превърне от „Много добро“ в „Шедьовър“, ако историята беше още малко доразвита от гледна точка на действащите лица. Не съм чел други негови произведения но ако попадна на някое със сигурност ще го прегледам.
Извинете, някой всъщност има ли мнение относно романа като такъв?
Домина от Пол Дохърти
Бях много скептично настроена, главно от страх, че ще се сбъскам с прекалено много измишльотини, представени като исторически факти.
Всъщност, книгата дори ме очарова, по един особен начин, без да претендира за изключителност. Интересен поглед върху събитията, макар и леко претупан. Да пишеш за Калигула, Клавдий и Нерон в рамките на един роман… Амбициозно.
Дохърти умее да пише.
Човеко, стани! от Ангел Грънчаров-Елтимир
Прекрасна книга.За тези,които въпреки всичко,не се отказват да си задават въпроси.И не се отказват да търсят отговори.Въпреки всичко…
Читателски коментари