Читателски коментари

Тайните на мутрите от Боби Цанков

Някой (23 октомври 2012 в 16:01)

Пълни глупости!

Всичко написано е „преразказ по картинка“

Жалко за момчето,но истината е,че точно голямата му уста го погуби.

Дванадесетата планета от Зекария Сичин

Пенчо Панайотов (23 октомври 2012 в 13:16)

Изключителна книга от изключителната поредица „Хрониките на Земята“! Прочетете всички 8 книги на Зекария Сичин, преведени на български език! Вярвам, че издателство „Бард“ ще издаде и останалите му 3 книги. Вярвам, че и „Моята библиотека“ ще представи всички тези книги в електронен вид тук!

Време разделно от Антон Дончев

metmen (23 октомври 2012 в 10:55), оценка: 6 от 6

Петре, ще ме проюаваш, но това е изключително повърхностен коментар и, за да изказваш и защитаваш подобно мнение, трябва да си човек не по-здраво мислещ от хората, които ти наричаш „пишман-патриоти“.

Романът „Време разделно“ е спорно произведение поради единстеният факт, че е създаден в една епоха, в която мистификациите са били на мода и човешкото съзнание е било изкривявано по политически причини. Романът не трябва да се счита като защита на българското или турското, на християнското или мюсюлманското, не трябва да се счита като патриотичен или нападателен, в него никъде не се споменават траките или Орфей.

Романът „Време разделно“ представя фактически подкрепен художествен портрет на историческо време, в което хората са се разделяли поради религиозните си възгледи, а от там и заглавието — време разделно. Чрез серията от мотиви, като ябълковата нива на братята, или франзуцинът, който сменя вярата и народността си на няколко пъти. или натрупването на исторически слоеве (езическа скулптура, върху която е построена църква, върху която е построена джамия) се защитава идеята за братството и единството на хората отвъд религиозните, национални и времеви рамки. Хората от различни поколения и нрави в крайна сметка биват свързани от мотива за единно начало отвъд дребните си различия. (Свещеникът се превръща в обединяващото между браточедите мюсюлмани и християни, по дяволите.) Ако се погледне обективно на книгата, тя представлява остра нападка към насилието по религиозни и политически причини.

Не знам ти, Петре, до колко си запознат с теченията на българската литература по време на Студената война, ако трябва да съдя по коментара ти — не си добре запознат. По време на тоталитарният режим в България се появява течение от творци, което пише изклюително историческа проза. Такива са Димитър Талев, Вера Мутафчиева, Антон Дончев и много други. Причина за поява на това течение е ограничението на свободата на словото, или по-скоро нейното несъществуване. Чрез историческата си проза творците от това течение успяват да избягат от репресиите като представят картини на един отминал период, силно наподобяващ тяхното настояще — Османското владичество. Тези два исторически периода си приличат, защото и двата са тоталитарни репресивни режими, които подтискат личността и изкривяват обществото с пропагандни методи. Чрез своите исторически романи творците успяват да разкритикуват тоталитарния режим в България от втората половина на XX век без да бъдат подвеждани под отговорност, тъй като комунистическата литературна критика е повърхностна и не може да възприеме пренасянето на реалността в други реалии.

При дадените факти, Петре, става пределно ясно, че Антон Дончев не е писал по подобие на „НРБ-ейската интелигенция“, а е разкритикувал своето настояще чрез образите на миналото. Мога да пиша още много по темата и да свързвам събитията от романа със исторически събития в България от XX век, но това би било ненужна полемика. Ясно е, че „другарската“ критика е изкривила възприемането и на този прекрасен български роман с повърхностни анализи, но моля ви не се подвеждайте. Темата на романа е ненужността на разделението и историческата повтаряемост на това разделение. Явно хората никога няма да се научат от историята си.

А Манол казва на хората да сложат чанци в църквите си, защото те са постъпили по същия начин с езичниците, както мюсюлманите са постъпили впоследствие с християните, както комунистите са постъпили в последствие с мюсюлманите.

Моля ви хора, мислете и не бъдете глупави, защото това поражда същата омраза и насилие, каквото е описано в това произведение.

Шутът на кралицата от Филипа Грегъри

ЕТодорова (23 октомври 2012 в 09:32), оценка: 6 от 6

Заслужава си! Филипа Грегъри те прехвърля в онези времена с удивителна лекота.. Така завладяващо, че не ти се иска да спреш да четеш :)

Уитни моя любов от Джудит Макнот

kuku_mimi (23 октомври 2012 в 03:21)

Книгата е страхотна! Харесва ми и описанието на събитията след сватбата. Повечето книги са като в приказките. Финала ме очарова. Подобни традиции са нещо изключително. Яд ме е, че не знам останалите истории на херцогините след Джени. Опредлено си заслужава!

Време разделно от Антон Дончев

Wallküre (22 октомври 2012 в 23:34)

Респект! Невероятно добър и реалистичен коментар! Четох и се наслаждавах на казаното, радвайки се, че тук има трезвомислещи хора. Подписвам се под този анализ с две ръце:)

Пророчество от Дийн Кунц

mitakka (22 октомври 2012 в 21:42)

Колегата gost го гледам че е разочарован от повечето романи на Кунц и е оставил мнението си. То си е негово право, но аз се чудя защо толкова книги на Кунц е изчел след като не му харесват. Освен да е литературен критик друг отговор не виждам

Време разделно от Антон Дончев

Петър (22 октомври 2012 в 15:12)

Романът „Време разделно“ е типичен продукт на епохата, когато комунистическата идеология се преобразуваше в националистическа, патриотарска на българска почва. Единствено читателите, у които традиционното християнско начало е пречупено от същата комунистическа идеология, могат да се прехласнат по добре изплетената паяжина по мотиви от зрелия соц за „старинното“, „тракийското“, паранормално-езическото. С каквото умело беше бомбардирана цяла България през 60-те и 70-те години. За пишман-патриотите: в романа няма ни християни, ни мюсюлмани — общо взето всички герои са по тоталитарному езичници. Като четох романа за първи път, бях на 19 г. и това изречение ми се наби в мисълта: сам Манол нарежда: „Чанове трябва да сложиТЕ в черквите СИ.“ — втрещих се: това думи на българин-християнин от 17 век ли са?!?!? За какво „време разделно“ става дума, след като дори „потурченият“ еничарин сам отива при баща си у воденицата? Какво дирят Орфей и тракийското светилище И СПОМЕНЪТ ЗА ТЯХ в роман за периода на турското робство — дали са били познати на българите преди да се появят съчиненията на Раковски 200 г. по-късно? Още повече към края на романа траките и тяхното езическо наследство са белокаменно вечни, а православното християнство е куп счупена мазилка… Това ли е „разделното време“ на 17 век, което авторът се опитва да представи?!

Накратко: изключително добър образец на тоталитарна литература от НРБ, с умело използвани похвати, характерни за каймака на НРБ-йската интелиценция от онова време (т.е. Людмила Живкова и кръгът около нея).

Тайните на мутрите от Боби Цанков

Йоан (22 октомври 2012 в 11:24)

Защо иначе ще го убиват, ако не е казал поне една истина, която е засегнала някой? Така или иначе убиецът никога няма да бъде разкрит. Жалко за семейството на Боби……..

Тайнственият остров от Жул Верн

sonita_bonita (21 октомври 2012 в 23:27), оценка: 6 от 6

Една от малкото книги, които мога да чета от която и страница да отворя, винаги и по всяко време. Който знае и може и не пада духом — той оцелява.

Удоволствието на Макензи от Линда Хауърд

Кода Беар (21 октомври 2012 в 23:21)

Много харесвам книгите за Макензи, защото са свежи и забавни. Препоръчвам почти всичко от авторката, което е тук. Може би освен една от поредицата за Джон Медина, т.е. тази за птичия грип, която предвидих как се развива и ми доскуча, та не я дочетох до края. Л.Хауърд не е особено убедителна, когато се опитва да създава паралелна история от типа на шпионските трилъри, наравно с любовната такава, но спокойно мога да кажа, че нейните книги тук са едни от най-добрите в жанра, заедно с тези на Дж. Макнот. Естествено оценката ми по 10 система е 6,5. По една точка отнемам винаги, когато не става дума за световна класика, световноизвестен или изключителен автор. Още една точка отнемам за слабостите на „шпионското трилърче“. Половин точка по-малко пък е заради недотам убедителният персонаж на главната героиня, но за сметка на това, епилогът е забавен, историята с посланика — изненадваща. Та затова и 6,5 от 10.

Когато Красавицата укроти Звяра от Елоиза Джеймс

Venelina87 (21 октомври 2012 в 22:13), оценка: 6 от 6

невероятна…заслужава си да се прочете

Здрач от Дмитрий Глуховски

Лъчезар Добрев (21 октомври 2012 в 20:34)

Оригинален, грабващ и интригуващ едновременно. Най- значимото е, че Дмитрий е млад и има потенциала да създаде шедьовър. Препоръчвам на феновете на Умберто Еко и Дан Браун. Една реплика към Уашовски и Матрицата.

Ад и рай от Джудит Макнот

mradiola (21 октомври 2012 в 20:24)

Дами, препоръчвам Ви да прочетете романа @Сянката на бурята@ ще останете изумени

Малки богове от Тери Пратчет

Andrew (21 октомври 2012 в 19:27)

Страхотна книга! Аз не знам английски, но се кефих от сърце, значи преводът според мен е супер!

Списък с убийства от Джули Гарууд

WhoM_ (21 октомври 2012 в 10:27), оценка: 6 от 6

Страшно готина книжка. Наистина ми достави страхотно удоволствие да я прочета и ме отвлече от тъжната действителност около мен.

Дългият изгрев на Ена от Евгений Гуляковски

GOGO2 (21 октомври 2012 в 09:23)

Перфектна книга,

а „Сезона на мъглите“ е малко тъпичка

Величието на Франция от Робер Мерл

Недко (21 октомври 2012 в 09:17)

Наистина силно впечатляваща книга. Четох я когато бях на 14, на колкото е и главния герой. Не знаех че има и други части, жалко че не са преведени.

Четвъртото измерение от Робърт Сойер

thefish33 (21 октомври 2012 в 03:07), оценка: 2 от 6

Тотален плагиат.Лошо преразказване на нещо, което е интерпретирано от друго нещо… , и воила! книга имаме.Бих му го казал на автора в очите, но уви, не говоря толкова добре английски.

На който му се чете преразказ тип свободно съчинение върху произволен текст, да го чете.Съжалявам, че си изгубих времето.

Величието на Франция от Робер Мерл

г-жа Б. (21 октомври 2012 в 02:14)

Великолепна книга. Познавам я от двайсет години и искрено съжалявам, че няма превод на останалите части.