Читателски коментари

Нокът на сребърния ястреб от Реймънд Фийст

SecondShoe (4 октомври 2008 в 00:10), оценка: 6 от 6

Като цяло сюжета е клиширан и повтаря другите поредици за света на Разлома. Малко момче преживяло лична драма е поето от непознат благодетел, който му дава шанс да се издигне до върха след поредица от приключения.

С това обаче се изчерпват недостатъците на книгата. Фийст е свършил страхотна работа. В книгата е намерен идеалния баланс между подробни описания и екшън. Началото е малко мудно, но приятно, а след средата интригата се завързва. Прочетох произведението с голям интерес и давам максимална оценка. Всеки любител на жанра фентъзи би получил максимално удоволствие, а феновете на Фийст ще забележат как той става все по-добър, с всяка следваща книга.

Лунният камък от Уилки Колинс

ultimat (3 октомври 2008 в 15:12), оценка: 6 от 6

Интересен роман със завързана, сложна интрига. Многото подробности правят действието малко мудно, но пък това е типично за т. нар. психологически детектив. Да не забравяме, че е писан през 1868 г. Това прави Колинс един от родоначалниците на детективския жанр, а „Лунният камък“ е най-доброто му произведение — без съмнение шедьовър.

Оратория за козел и ангорска котка от Христо Калчев

никой (3 октомври 2008 в 13:39)

може би така е трябвало да стане…за такива неща е бил предназначен!

Първото правило на магьосника от Тери Гудкайнд

gost (2 октомври 2008 в 14:02)

Това е вярно за част от повторенията, но да ми обяснява по три-четири пъти как работи някоя магия или нещо друго в даден момент ме усъмнява в умствените ми възможности. Колкото до противоречията, поредицата беше твърде обемна, за да си давам труда да се заяждам за дребни грешки. Това, което имах предвид, беше за идеите на теологичните и идеологичните доктрини развивани и от двете страни. Това обаче, как някой гледа на света, е пределно лична тема, за да тръгна да я дискутирам толкова обстойно.

Първото правило на магьосника от Тери Гудкайнд

Скрит (1 октомври 2008 в 21:32)

За военното дело съм съгласен, повторенията са за хората, които не са чели други книги от поредицата, а за останалото — погледни така наречения истински свят, противоречията и недомислиците са дори повече…

Цар Безсънко от Светослав Минков

Десислава Симова (1 октомври 2008 в 15:39)

Очарована съм от приказката и нямам търпение детенцето ми да се събуди за да му я разкажа!!!

Кристин от Стивън Кинг

Erlkönig (29 септември 2008 в 23:39)

Отдавна я търсех. Поздрав за DarkLight, който ми я препоръча покрай една злополучна анкета :)

Скитникът между звездите от Джек Лондон

BlackSheep (29 септември 2008 в 19:26), оценка: 6 от 6

Най-малкото впечетляваща и различна :)

Благодатният четвъртък от Джон Стайнбек

Георгиева (29 септември 2008 в 14:04)

Топъл, нежен, мъдър, чудесен Стайнбек!

Белият дракон от Ан Маккафри

ultimat (29 септември 2008 в 12:45), оценка: 5 от 6

История за добри герои, приятелство и взаимопомощ. В добавка смели дракони и красива емоционална връзка между тях и ездачите им. Интересен главен герой (от драконите) — изключително умен, способен и особен — албинос и импотентен.Леко четиво…, леко и наивно. Приказка за деца,но приятна и напълно читаема и за пораснали такива.

Готварска книга от Л. Петров, Н. Джелепов, Е. Йорданов, С. Узунова


Имам много такива книги

но не знам как да ви ги

изпратя.

[email protected]

Мечът на Шанара от Тери Брукс

gost (29 септември 2008 в 10:09)

Не толкова, че е плоска, колкото, че има цели купища блуткави душетерзания и й липсва инстинска интрига.

Иначе, нещо типично за цялата поредица е и липсата на каквато и да било дълбочина.

Мечката и драконът от Том Кланси

vaneik (28 септември 2008 в 21:48)

Както обикновено Том Кланси демонстрира отчайващо непознаване на съветската и руската история. И ако в романите писани преди 1990 можем да приемем това за нормално, то изглежда съвсем неестествено за книга издадена през 2000 год. Още в пролога прави един куп фактологични грешки:

.

Головко е наречен председател на Службата за външно разузнаване, макар че официалната длъжност е директор, също както и на ФСБ. След преустройството на бившите съветски служби те вече не се наричат комитети, затова и шефовете им не са председатели.

.

„Беше на километър от площад «Дзержински».

Головко няма как да има кабинет там. Щабът на СВР е в Ясенево. На бившият площад «Дзержински» се намира ФСБ.

.

«Съобразяваха се с мнението му, когато ставаше въпрос за външна политика, отбрана или вътрешни проблеми. Напоследък това важеше в особена степен за третото, нещо, което рядко се беше случвало преди.»

Много ме съмнява правителството да се съветва с външното разузнаване за вътрешните си проблеми. Имат си цяло ФСБ за това. А пък за отбрана никога не са го правили дори по време на Съветския съюз. За тази цел си имаха ГРУ (Главно разузнавателно управление на Генералния щаб). Имат го и сега.

.

— За сградата на ФСБ Кланси пише: “Някога централа на Руската застрахователна компания, по-късно беше станала известна като „Лубянка“…"

Винаги е била известна като Лубянка. Просто това е старото име на площад „Дзерджински“.

.

„преустроените помещения, в които някога Каменев и Орджоникидзе са били измъчвани пред очите на Ягода и Берия…“

За Каменев може, но Орджоникидзе умира в дома си — дали самоубил се или застрелян, няма значение. Важното е че става през 37-ма по времето на Ежов (шеф на НКВД след Каменев и преди Берия). Може би Кланси има предвид жената на Орджоникидзе и двама от братята му, арестувани по времето на Берия, обаче не го казва. Според мен е взел две случайни имена и ги е ръгнал напосоки в книгата си.

.

— Охраната се обръща към Головко с: „Оттук, другарю председател“, от което става ясно, че другарят писател кара по инерция от съветско време.

.

— Кланси демонстрира непознаване и на американските навици. Президентът Райън: „Вече беше премислил възможността да се обади директно на Головко…“

Ама да, бе! Райън просто ше вдигне телефона и ще си побъбри. И как ще погледне руското правителство на факта, че президентът на САЩ си бъбри директно с шефа на външното им разузнаване? Или майната им на руснаците, ама как ще погледне на това Конгресът на САЩ, секретните служби на САЩ и опозицията в САЩ? Аз лично мисля, че ще го изпапкат с парцалките.

.

Издънките продължават нататък. Малко от Трета глава:

— Президентът на САЩ разговаря с министъра на финансите относно Китай: „Те взеха този голям и перфектен като теория модел, създаден от Карл Маркс и доусъвършенстван от Ленин, и го приложиха в страната си чрез оня трътлест тип с перверзни сексуални наклонности Мао.“

Какъв Мао, какъв модел на Маркс? Действието се развива явно в края на 90-те. Мао умира през 76-та. Веднага след това жена му е съдена за заговор протива властта. а още през 79-та Дън Сяопин започва да въвежда пазарна икономика. Оттогава средният икономически ръст е 15%, чак към момента на писане на романа спада до 8-9%. И с всяка изминала година се увеличава пропастта между бедни и богати както е във всяка уважаваща себе си капиталистическа страна.

.

Но най-смешното от началото на книгата е в Първа глава:

Министър-председателят на Китай си мисли: „Защо този Райън възстанови отношенията с «Република Китай»?“

Ето това е много важен въпрос. Защо, аджеба ги е възстановил, след като от времето на Никсън не са били прекъсвани? Разбирам, че мързелът си е мързел, ама чак пък Кланси да не чете и вестници… това е голям мързел наистина.

.

Искрено се извинявам, че не мога да напиша читателско мнение за цялото произведение. Просто умирам от смях още на първите глави.

Автобиография от Бранислав Нушич

Жанет (28 септември 2008 в 21:32)

Радвам се, че ви открих.Благодарности!

Архипелаг ГУЛАГ от Александър Солженицин

Anita (28 септември 2008 в 17:23)

Книгата на Солженицин, както й доста други книги, в които са застъпени съвсем реални лица и събития за едно такова разломно време са уникални, както " Спускане в ада" и " Ленинградската блокада", и др… Жалко,че малко хора четат, още по-малко изобщо искат да научат, а малцина уважават или изобщо им пука за това,(което е било) което показва, че човешкият дух и сила са нещо велико и всемогъщо, дори в неймоверно-трудни житейски премеждия…"

Захир от Паулу Коелю

Милена (27 септември 2008 в 19:08)

Нещо се губи в тази книга, мисля че е отчаян опит на автора да придаде философски смисъл на поредния латиоамерикански сериал с хепи енд, но с тази разлика, че е написан на хартия и е нужно хората да го четат, а не да го гледат докато белят лук за манджата на мъжа си. Препратките на автора към Библията и старогръцката митология, която е чел отгоре — отгоре се повтарят и в останалите му книги. То бива последователност, бива, ама не чак толкоз! Липсва задълбоченост на мисълта, твърде много и често копира. Няма собствена позиция и идеи. Този път не се е справил добре.

Космосът да ти е на помощ, Александър от Иван Мариновски

angel_soul (27 септември 2008 в 01:37)

Тази книга е просто невероятна,не може да се опише с думи! Чела съм я два пъти и няма да съжалявам ако я прочета трети път!

Шифърът на Леонардо от Дан Браун

angel_soul (27 септември 2008 в 01:29)

Да,книгата наистина е специална,завладяваща и уникална,и хора,нека се разберем,това е РОМАН,а не фактологическа литература. Заслужава си да се прочете,това е всичко.

Мечът на Шанара от Тери Брукс

angel_soul (27 септември 2008 в 01:23)

На мен лично не ми хареса,беше плоска и само си изгубих времето.

Мълчанието на агнетата от Томас Харис

angel_soul (27 септември 2008 в 01:21), оценка: 6 от 6

Книгата си заслужава всяка минута за нея.Уникална е!