Читателски коментари

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Иванов (10 септември 2008 в 01:17)

„Пресолена манджа“-глупости-това иди го разправяй на половината ми рода избита и „изгнила“ по затвори и лагери.Без да са убили,откраднали,излъгали никого-просто сме били „кулаци“.Иди го разправяй на мене че ми беше забранено да изкарам шофьорска книжка и да уча висше само защото съм произхождал от род на „бивши едри земевладелци“.И това през същите тези 80години за които говориш.

А най-срамното е че никой не им потърси отговорност на тия идиоти!

Че никой не ги наказа за престъпленията им!

Ерагон от Кристофър Паолини

HoNe3eY (9 септември 2008 в 21:26)

Според мен книгата е невероятна. Прочетох и първа и втора част на един дъх и нямам търпение да излезе третата.

Долу спи убиецът от Елена Павлова

DesertFox (9 септември 2008 в 19:33)

Много добър разказ. Отдавна не бях чел нищо толкова добро, а толкова малко по обем.

Ерагон от Кристофър Паолини

gost (9 септември 2008 в 16:57)

Не съм чел книгата, но в мрежата срещнах информацията, че е спечелила награда за най-често припадащи герои на глава. Това ми навява разни подузрения, поради които ще изчакам с прочита за някой много сив ден. Колкото до философското в книгата, не може да се насилва до чак толкова таланта на един 17-годишен тийнейджър.

Последната тайна на земята от Джеймс Ролинс

Ева Русева (9 септември 2008 в 10:10)

Не е чак толкова лоша,но не е от книгите,които се запомнят.

Учението на Шамбала от Маха Чохан

гергана димитрова (9 септември 2008 в 09:28)

моля за „агни йога“ всички части на Е.Рьорих

Учението на Шамбала от Маха Чохан

гергана димитрова (9 септември 2008 в 09:26)

тази част,която сте пуснали за употреба е едно съкровище но няма ли да пуснете още нещо, виждам че това е тематичен сборник по което съдя че не е в пълния си размер.благодарна ще съм тъй като го прочетох на един дъх.

То от Стивън Кинг

bruja (8 септември 2008 в 21:30), оценка: 6 от 6

Майсторски написана книга,сред мойте любими е наравно със"сейлъмс Лот","Гробище за домашни любимци"и „Подпалвачката“

Подпалвачката от Стивън Кинг

bruja (8 септември 2008 в 21:25), оценка: 6 от 6

Великолепна книга.чела съм я над 30 пъти и продължавам да я препрочитам.Това е книгата,която ме запали по творчеството на Стивън Кинг

Граф Монте Кристо от Александър Дюма

Вивиан (8 септември 2008 в 19:43)

Това е книга, която определено си струва четенето. Сюжетът,съдържащ в себе си интриги и неочаквани обрати, е много интересен, а авторът засяга теми и въпроси, от които да черпим изводи за себе си. Но какво се изненадваме- това е то класиката!

Евгений Онегин от Александър Пушкин

Тодор (8 септември 2008 в 17:42)

Този роман в стихове е любимото ми произведение от руската литература. Макар че на мен ми се иска любовната история да завършва по друг начин, но на лекциите доцентът по тази учебна дисциплина ни казваше, че „…такава е била логиката на събитията…“. Събитията е трябвало да се случат по този начин, а всякакъв друг вариант би бил изкуствено и насилствено наложен от автора. С други думи романът се пишел сам…

Ерагон от Кристофър Паолини

Катето.Димитрова (8 септември 2008 в 13:00)

Не живея в България и винаги,когато се прибирам си зареждам библиотеката с нови книги.Миналата година купих първа и втора част ,не можах да намеря последната от трилогията.Книгата е занимателна, но не казва нищо ново от филосовска гледна точка.Книгата ми харесва и с удоволствие ще прочета,и третата част ако я намеря.За това я потърсих в читанка.Освен това има и направен филм със същото име Ерагон,но книгата е по-добра.

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Цветан Цветков (8 септември 2008 в 11:54)

Никодим,

какво му е пресоленото на един мемоар, защото тази книга е поне това /ако не много повече/? Какво значи „те важат повече за двете следвоенни десетилетия … отколкото за 80-те години“ — ами че той тогава е мъртъв, драги ми господине, по обективни причини авторът не се е спръл на десетилетието след смъртта си!!

Съкровищата на Дяволската планина от Любен Христофоров

калоянов (8 септември 2008 в 09:25)

Аз съм живял в Бразилия и мога да потвърдя, че там се срещат нарове. Лично съм си късал плодове от дърво. Бразилия е номер едно в света по производство на портокали за сокове, а хлебно дърво не знам дали има. Възможно е тези дървета да не са се срещали в Южна Америка, но да са култивирани отвън и след това да са плъзнали в джунглата. Така е станало с банановите дървета, които са внесени в Бразилия. Така че Христофоров може да е виждал тези дървета там — аз съм ги виждал, вярно — в градовете, но може и в джунглата да се видят. Но муле да бъде изядено от мравки до кости — това не го вярвам — описано е в „Джунглата Петен“.

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Nikodim (8 септември 2008 в 05:33)

Репортажите на Г.Марков са ’пресолена манджа’. Те важат повече за двете следвоенните десетилетия -50-те и 60-те години (налагането на соца в България), отколкото за 80-те години. Соца бе наистина един уродлив строй, но далеч не толкова уродлив,колкото го изкарва Марков. Най-общо казано — в България недостатъците на съветската система бяха доста успешно туширани.При Mарков всичко е описано в прекалено мрачни тонове.Това не е истината за социалистичеса България.

И да не забравяме че това беше време на студената ВОЙНА, когато за България опциите бяха оскъдни…

Карлсон, който живее на покрива от Астрид Линдгрен

Жоро (8 септември 2008 в 01:30)

По-нагъл тип от Карлсон не познавам!

Луна и грош от Съмърсет Моъм

Р (7 септември 2008 в 22:56)

Книгата е хубава, интересна и си заслужава прочита.Чете се бързо и после ти е мъчно, че е свършила. Смятам, че на любителите на изкуството ще им се хареса много, както и на всички други, защото има страхотни разсъждения… все пак става дума за Моъм :) Приятно четене и дано не съм заблудила някого :)

Денят след утре от Алън Фолсъм

РРД (7 септември 2008 в 22:18)

Това криминално приключение вплетено в световна конспирация е най-хубавото в този жанр, което съм чела.

Този човек пише невероятни книги! Историите му са брилянтни, спиращи дъха и поддържащи напрежението!!!!!

Велик автор!

Домът на Ордена от Франк Хърбърт

Valio (7 септември 2008 в 12:31)

не е пълен текста (след средата липсва една част). Има го в lib.ru,ако се наеме някой да го постне дори и на руски му се разбира.

Окото на дявола от Симеон Николов

SecondShoe (7 септември 2008 в 02:13)

Изчел съм 90% от книгите-игри издадени на българския пазар, но така и не можах да разбера идеите на Симеон Николов. Логиката на избора в неговите книги я няма или е толкова странна, че никога не ми стана ясна. Уж имаш избор, но се оказва, че играта е подобна на ТОТО 2. Правилното решение, което води към победа не подлежи на никакво обяснение и логика.