Читателски коментари

Ето това е истински исторически любовен роман с интересен сюжет, остроумни герои и нито един излишен параграф! Браво на авторката! Ще прочета и други нейни книги.

Боже, Боже… Хора, кръвта не е историческа категория, а медицинска.

Българите сме народ с много иранска кръв,след това илирско-тракйска.Подкрепям и двете мнения на колегите-историци П.Добрев и Асен Балиски.П.Добрев е прав,като твърди,че в българските диалекти има памирски думи-от рода на-чиба-махни се за пъдене на куче и т .н.т.

Книгата е много добра, определено си заслужава!

Книгата е интересна и четивна, фактологическите грешки на автора са съвсем малко на брой и предвид, че това е роман, а не научен труд не си струва да се споменават, но остава леко дразнещ александроцентризмът на разказа.

Все пак, ако имате желание и обичате подобен род историческа художествена литература си струва да я прочетете.

Невероятна книга! Прочетох я за два дена, а чаках почти година докато я преведат.Жалко, че не разбирам нищо от руски, а 3-тата част едва ли ще излезе скоро на български. Ако някой случайно я е намирал в нета на английски нека да каже къде. И да не забравя да благодаря за превода!

До средата съм на книгата и за сега не мисля, че е по-лоша от другите и се учудвам от множеството негативни коментари.

Хайде, хайде! Може да не харесваме книгата (че даже и цялата поредица), при това без да сме фенове на Лора Лей.

’’Интрига’’ се търси, не в смисълът на интригантство, а на сюжет, който държи в напрежение, има развитие, нещо, което да те кара да тръпнеш какво ще се случи.

Тук няма нищо такова, само безсмислени диалози. 2 за книгата. 10 за преводачите.

Един от любимите ми автори.

незнам защо е отценена толкова високо. невероятно скучна книга

Според мене един от недооценените автори. Някак си остава в сянка, но пише толкова хубаво. Жалко, че има малко негови книги тука.

Отдавна не бях чел книга с такова удоволствие! Прочетете я! Струва си. И дано се намери издател да я преиздаде!

Признавам си, че не разбрах много за какво става въпрос след първия прочит, но след втория вече имах проблясък, а сега като ви чета коментарите, съвсем се изясняват нещата. Това му харесвам на Селинджър — не ти казва всичко в прав текст, принуждава те (едва ли не) да се замислиш. А мисля, че във време като нашето, в което е пълно с материалисти, лицемери и изкуствени хора, е особено освежително да прочетеш нещо такова. И да преосмислиш живота си…

Абе, чудя се на такива истории — той я прелъстил и изоставил, защото решил, че така ще е най-добре за нея; след осем години се явява, за да купи част от фермата й, за да й помогне финансово, но не предприема нищо на личния фронт; минават още три години и тогава изведнъж той решава, че достатъчно е чакал и предприема офанзива за спечелването й. Тя, разбира се, цели 11 години седи самотна и все така влюбена в него, без никакви приятели, без гаджета, без секс и това в най-хубавите й години — от 18 до 29 г. Море, ще седя самотна като кукувица да чакам някого цели 11 години… Да не съм луда? Ама какъвто ще да е мъжът, да има да взема, че ще го чакам. А той — през цялото време я обичал, ама чакал (и той май не знае какво е чакал) и 11 години се почесвал по… !? Американска му работа!

Иначе книжката не е идеално лоша, става за четене, като изключим твърде претупания й край.

Да, нещо наистина стойностно, но не и най-великата! Цялото петокнижие на Достоевски представлява по-стойностна литература. Трите големи епохални драми на Толстой също са по-многоаспектни. Да не говорим за западните автори, защото има много по-велики произведения.

Книгата е наистина интригуваща още от началото, но е смешно някой да я постави пред шедьоври като Клетниците и Война и мир.

Книгата набляга върху човечността и чувствата. Нормално е някой, който търси еротика и интриги, да не може да я оцени!

Под посредствено разбирам нещо, което не прави впечатление/няма отличителни качества.

Не мога да кажа, че това произведение е „посредствено“, тъй като дава изключително полезна информация за хора, които не могат да управляват личните си финанси (към тази група спадат и хората, които са „собственици“ на заеми).

Обясненията с прости думи са с много по-голяма стойност, отколкото сложните обяснения на някой „гуру“.

Отначало и мен не ме грабна, дори я оставях няколко пъти. Но после я прочетох на един дъх.

Прочетете ,История на новата българска литература’ от Боян Пенев и ще ви

стане ясно откъде преписват повечето автори за Българското Възраждане.

Реалните факти са смесени с една камара предположения…

Преди да прочетете тази книга трябва да сте изчели една камара други книги, за да можете да отсеете явните глупости от действително ценните неща в текста.