Читателски коментари

Гхост от Анджей Джевински, Анджей Жемянски

semoiosa (11 декември 2006 в 02:17)

горе долу преди 20 години го четох този рзказ и ме заболя корема от смях.

днеска пак го прочетох и пак ме заболя корема.

супер е.

Мъченичество от Симеон Симов

rebu (10 декември 2006 в 14:21)

Леле, надявам се, че няма да го четат силно-вярващи християни.

Пазителите на запада от Дейвид Едингс

Perrin (7 декември 2006 в 16:36), оценка: 6 от 6

Супер — тъкмо започнах да сканирам поредицата, но виждам че някой ме е изпреварил.

Аз, роботът от Айзък Азимов

Мария Лазарова (30 ноември 2006 в 21:29)

Страхотно произведение!Каквито всъщност са всичките произведения на Айзък Азимов!

Дюн от Франк Хърбърт

Милен (29 ноември 2006 в 14:21)

Истинска класика. Много мъдрост има в тази книга и е майсторски поднесена.

Вагинаторът от Алек Попов


Интересна гледна точка на въпроса за пресищането и невнимателното отношение към жените.

Една нощ през самотния октомври от Роджър Зелазни

нт (10 ноември 2006 в 22:04)

Като стана дума за Зелазни… „Една нощ през самотния октомври“ е любимата ми негова книга.

Стил, увлекателен сюжет, нетипичен подход и едно такова прятелско намигване са негова запазена марка изобщо. В „Самотния октомври“ на мен комбинацията ми се вижда доведена до съвършенство. Бях чул някъде определение за „постмодерно“ — такова, което зависи и често пародира съществуващи преди него произведения, разчитайки, че публиката би ги разпознала и ще приеме играта. Вероятно Роджър Зелазни тогава е постмодерен автор.

Книга от сто страници написана от Зелазни тежи повече от десет тома по хиляда изписани от Р. Джордан. Защотото освен стоте написани има още стотици, които са там, но са невидими.

Харесва ми отношението му към читателя. Споменава, а не наставлява. Всеки стига до там в разчитането на културните пластове, докъдето неговата собствена ерудиция го заведе. Но това не е магазин „за всекиго по нещо“, а по-скоро фрактал с безкрайни разклонения.

От малкото автори, за които си мисля, че бих искал да ми е приятел, да се разхождаме покрай морето, да пием бира и да си говорим с часове.

Други негови любими книги са ми „Донърджак“, „Да умреш в Италбар“, „Бесзмъртният“, „Господарят на сънищата“, „Окото на котката“. Мисля, че е сред най-добрите писатели измежду пишещите SF и фентъзи. Всъщност не е ли най-добрият?

Алеята на прокълнатите от Роджър Зелазни

кра тончев (9 ноември 2006 в 20:11)

обичам Р З и съм много благодарен за този текст. Прекрасен е!

Живот на заем от Ерих Мария Ремарк

нт (8 ноември 2006 в 08:31)

След доста години и нееднократно препрочитане, започвам да си мисля, че „Живот на заем“ ми допада дори повече от всепризнатия шедьовър на Ремарк „Триумфалната арка“. Смятам я за вариация на „Арката“, но някак по-синтезирана, по-стилизирана и по-изчистена.

Online от Даниела Колева


Избирам първия вариант и не защото не осъзнавам,че мисълта за нещата е по-хубава от самите тях,а напротив- защото Радост можеше да продължи сама тази приказка дори след като разбра истината за него. Истинската способност да създаваме магически светове е именно когато сме заобиколени от реалността.

Хиперион от Дан Симънс

Hawthorne (30 октомври 2006 в 17:33)

Супер книжка, прочетох поредицата предо година-две и ме заплени. Невероятна четирилогия, която заслужава да се прочете от всеки! ;)

Ледените пирати от Любомир Николов

Алиса (24 октомври 2006 в 08:09)

Няма илюстрации на места, където те са важни за продължаването на приключението. Не може ли да се направи нещо по въпроса?!… Иначе книжката ми харесва:)

Хиперион от Дан Симънс

Jivko (Undeddo) (22 октомври 2006 в 06:32)

бях на 21 когато я прочетох, така се запалих, че „изядох“ останалите от поредицата за 1 седмица (аз не обичам много да чета).

Планетата на Шекспир от Клифърд Саймък

hammster (20 октомври 2006 в 21:50)

Радвам се че те зарадвах :). Книгата е доста различна от това което сме свикнали да четем от Саймък. Някак си по-сериозна, по-философски настроена към живота, и може би затова на мен не ми хареса, но я сканирам за вас.

Планетата на Шекспир от Клифърд Саймък

нт (20 октомври 2006 в 14:57)

Толкова се радвам! Когато излезе навремето я изпуснах, и май е единствената книга на Саймък, издавана на български, която не съм чел до сега. Чак не мога още да повярвам, че след толкова години и на толкова хиляди километри имам възможност да прочета ’нова’ книга от Клифърд Саймък :) Ура!

Космосът да ти е на помощ, Александър от Иван Мариновски

Георги Чопаринов (18 октомври 2006 в 14:15)

Една чудесна книга. Аз лично с нетърпение чаках появата на втора част, но за съжаление никога няма да имам възможността да я прочета.

Човекът, който не умееше много неща от Сергей Лукяненко

JEDI_ALAN (16 октомври 2006 в 09:16)

Интересно послание звучи ми като „човека който беше заземен“, но трудно се заземява нещо което не е земно и не се гаси туй що не гасне също така в името на любовата можем да претърпим всякакви външни трансформации и да слезем на невероятно ниски платформи…..

една руска поетеса беше написала в в сввоите стихове „ако само знаехте от какъв боклук какви цветя растат бихте умряли от срам“…….

Легенда за пазара в Ел Масоа от Агоп Мелконян

Елена Дочева (3 октомври 2006 в 12:14)

Това е едно от любимите ми произведения на Агоп Мелконян. Четейки го се замислям за цената на живота и за алчността на хората. С най-ясни изрази този разказ те кара да оцениш поредната глътка въздух и поредното събуждане сутрин и да си кажеш „Още съм жив! И това никога не е даденост!“

Радвам се, че в българската литература има такива автори и такива произведения

Съкровището в Сребърното езеро от Карл Май

Димитрина (1 октомври 2006 в 01:38)

Невероятна книга, прелиствала съм я безброй пъти и мога да кажа че е просто неповторима, както повечето произведения на Карл Май.

Дневен патрул от Сергей Лукяненко, Владимир Василиев

nqgolova (30 септември 2006 в 16:47)

Прочетох в един руски сайт, че една от най-четените поредици е „Патрулите“ и реших да проверя за какво става дума. Започнах с „Дневен патрул“ и трябва да кажа, че съм очарована. В книгата се преплитат всекидневния живот и фантастиката, но толкова реалистично че малко ти остава да помислиш всичко това там за истина. Прочетох по диагонала малко от „Нощен патрул“ и сега ги започвам подробно. Книгите си заслужават, прочетете ги.