Читателски коментари

Една нощ през самотния октомври от Роджър Зелазни

hardcpz (16 януари 2013 в 09:24), оценка: 6 от 6

Велика книга!

Не спирам периодично да я препрочитам (почти всеки октомри:), имам я в 5 или 6 хартиени копия, още толкова съм подарил на приятели, и винаги където я видя я купувам отново!

Горещо препоръчвам на всички непорастнали деца!:)

Великият Гетсби от Франсис Скот Фицджералд

hardcpz (16 януари 2013 в 09:20), оценка: 1 от 6

Тази книга се оказа едно огромно разочарование за мен… В гимназията сме правили десетки диктовки по нея, и сега, 20 години по-късно реших да я прочета. Голяма грешка! Най-дългите 200 страници в живота ми — плоски герои, мудно действие, ’претупване между другото’ на малкото ключови моменти. Не знам защо ’Великият Гетсби’ е титулована ’класика’, за мен това показва още веднъж, че човек никога не трябва да се подчинява сляпо на статуквото, че не винаги това, което ни налагат е добро за нас.

Ако трябва да бъда на 100% откровен — в книгата намерих няколко момента, които ми допаднаха като разсъждение, но не бих се върнал, за да ги потърся; като цяло книгата остави у мен лепкаво и тягостно чувство.

Нескопоското от Сергей Лукяненко

altair15 (16 януари 2013 в 00:39), оценка: 6 от 6

Има ли продължение?

Границите на безкрая от Лоис Макмастър Бюджолд

degenerate (16 януари 2013 в 00:39)

Така би било най-добре.

Лекарки от Сидни Шелдън

Христова (15 януари 2013 в 21:31)

Гледала съм филма два пъти,но книгата е невероятна — прочетох я на един дъх.Препоръчвам я на всеки, който има афинитет към медицината и с удоволствие ще я прочета отново.

Дунав мост от Георги Мишев

BLM (15 януари 2013 в 21:28)

Пълна „боза“.

Реваншът на Тангра от Андрея Илиев

По голямото добро (15 януари 2013 в 20:42)

Хубаво е коментиращите да прочетат малко повече за българската митология, за да могат да коментират по добре. Досега не видях нито един коментар относно дали автора се е справил с успешно пресъздаване на митовете от Шан Кизи Дастани. А това е жалко. Четете хора — тука са митовете http://tangrabg.wordpress.com/mitologia/

Долорес Клейборн от Стивън Кинг

Гергана (15 януари 2013 в 20:15)

Книга, която бих прочела отново. Много силна и въздействаща.

Границите на безкрая от Лоис Макмастър Бюджолд

gost (15 януари 2013 в 15:48)

Да, така може да стане. За мен обаче цялата книга е един франкенщайн, съставен от три вече излизали самостоятелно произведения и слепен с финансовото разследване. Така например в Сетаганда има една препратка към първата повест, която така би увиснала в нищото. Мисля си, че най-правилно би било трите повести да се сложат и като отделни произведения, самият франкенщайн да се сложи преди или след Братя по оръжие, така че читателите да могат смислено да проследят поредицата, а ако не искат да препрочитат повестите в сборника, да четат само сюжетната рамка.

Контакт от Карл Сейгън

SHGT (15 януари 2013 в 15:20)

Интересно, дори трудно разбираемо произведение.

Много рано /на 1/3 от страниците/ се отказах да разбирам всичко, свързано с науката.

Остана философията.

Не пипай тази книга! от Ян ван Хелсинг

Дора Павлова (15 януари 2013 в 14:02)

И аз мисля, че Не пипай тази книга е настолна и трябва постоянно да се препрочита, какво е мнението ви за Контрабасът на Патрик Зюскинд?

Границите на безкрая от Лоис Макмастър Бюджолд

degenerate (15 януари 2013 в 14:02)

Съвсем хронологически е точно така, но понеже цялото повествование в „Границите на безкрая“ следва спомените на Майлс и завършва с молбата на майка му да ѝ разкаже за Земята т.е. цялата история, описана в „Братя по оръжие“, е логично двете книги да бъдат една след друга в поредицата.

Границите на безкрая от Лоис Макмастър Бюджолд

gost (15 януари 2013 в 08:01)

Всъщност сюжетната рамка, която визираш, е след „Братя по оръжие“. Последните две повести наистина са след „Етан от Атон“, но първата „Планините на зората“ си е след „Наемниците на Дендарий“. Предполагам, че книгата е равнена по нея, но където и да беше, щеше да е не на място.

Сияние от Стивън Кинг

Wallküre (15 януари 2013 в 05:14), оценка: 6 от 6

Книгата е изключително добре написана, но си е тежичка. Не е за хора със слаби сърца. Преди нея четох „Сейлъмс Лот“ и не се уплаших истински. Тук беше съвсем различно — в сравнение с един обезумял човек, вдигнал чук срещу детето си вампирите ми се видяха направо симпатяги. В „Сиянието“ присъства и първата идея за То. Даже в края момчето го нарича именно така. Който може да я понесе, трябва да я прочете, върховна е, най-доброто от ранния Кинг!

Чародей от Катрин Сътклиф

malkata_Radi (15 януари 2013 в 03:13), оценка: 3 от 6

На моменти ми беше доста скучна докато втората част от поредицата (Вярност) ми хареса много повече.

Заливът на полумесеца от Мерил Сойър

tsvetty (14 януари 2013 в 23:58), оценка: 5 от 6

Започнах да я чета и ми харесва много. Напомня ми за „Кралят на орхидеите“— главната героиня също е спасена, с чужда самоличност, по- скоро тя не си спомня де, но ми харесва наистина. Смятам да я приключа в най- скоро време и да почна следващата :]

Говорителя на мъртвите от Орсън Скот Кард


Прекрасна книга с невероятни идеи!

Границите на безкрая от Лоис Макмастър Бюджолд

degenerate (14 януари 2013 в 22:30)

Мястото на тази книга в хронологическата подредба на поредицата е сгрешено. Би трябвало да бъде чак след №9 „Етан от Атон“ — все пак и трите истории, разказани тук, са спомени на Майлс.

Гласът на острието от Джо Абъркромби

Гост (14 януари 2013 в 21:58)

Култова!!!!

Внимавай с жените… от Джеймс Хадли Чейс

yovka.tomova (14 януари 2013 в 21:14), оценка: 5 от 6

Чейс винаги се чете на един дъх.Увлекателен роман.