Читателски коментари

Персийското момче от Мери Рено

Преводача на книгата (20 септември 2007 в 08:47)

Случайно открих този сайт и благодаря на създателите му, както и за възможността повече хора да се запознаят с тази книга! Благодаря и за хубавите отзиви!

За съжаление, аз отдавна раздадох всички екземпляри, които имах. За още по-голямо съжаление, когато беше издадена, тази книга не получи популярността, която, по моето скромно мнение, заслужава. Това се дължи на редица причини, свързани, както с порочните методи на книгоразпространение по това време, така и с читателските вкусове (сигурно си спомняте бума на „забравените романи“, книгите на арлекин и др. подобни четива за домакинята). А може би не уцелихме времето, знае ли човек?

Накрая, искам да благодаря на Косьо, че рискува и издаде тази книга (която между другото е втората част от цяла трилогия за Александър на покойната Мери Рено). За любознателните — преди няколко години открих, че е издадена и биографията на Александър от същия автор. За последно я имаше в „Колибри“ и „Пингвините“.

На разположение съм, ако има въпроси към мен.

Гарванът от Едгар Алън По

hitchcockbgaudio (18 септември 2007 в 19:58)

Този превод не е добър.Nevermore не е непреводима дума,и макар в нея да е силата на произведението,комбинацията осакатява вместо да подсилва.

Портокал с механизъм от Антъни Бърджес

hitchcockbgaudio (18 септември 2007 в 19:53)

Няма бъзик,това е оригинала.Ако човек познава добре руски(или принципно славянските езици) няма да има проблем.Блестяща книга,родила блестящ филм.И все пак оригиналът е най-добър…

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Иван Стоянов (17 септември 2007 в 11:53)

Не съм много сигурен какво значи „спорен“ — вярно, като писател не е кой знае какво, както самият той си признава; има отчайващо неадекватна преценка за хора, събития и въобще факти, както си личи от тълкуванията му на определени случки; разсъжденията му на икономически, финансови, и политически теми са гола вода — но книгата има несъмена документална стойност, и недостатъците на автора само прибавят към достоверността и.

Сенки от Джон Сол

Мария (15 септември 2007 в 13:45)

Книгата е страхотна. Чела съм я десетки пъти.

Персийското момче от Мери Рено

Ако имах печатница - щях да я преиздам (14 септември 2007 в 13:22)

За Александър Велики има изписани много неща. И исторически, и художествени, и филми създадени, и клюки и т.н.

Тази книга е шедьовър. Незнам защо не се преиздава. Вместо „буклуците“, които заливат Славейков — нека се преиздаде нещо стойностно.

От няколко години (откакто навлезе интернет в живота на хората) постоянно търся чрез търсачките да намеря някъде тази книга — по книжарници и антикварни магазини. НЕ и НЕ.

ПРЕИЗДАЙТЕ Я.

Хари Потър и реликвите на смъртта от Джоан Роулинг

аз (13 септември 2007 в 06:10)

абе ти си много зле, Роулинг си е казала че НЯМА да има други книги, колкото и да е жалко все пак краят дойде. браво на хорцата че са превеждали ама на мен не ми трябва, четох си го на английски :)

Rock’n’Roll от Иван Михайлов

anito_666 (11 септември 2007 в 18:28)

Много ми допада тази творба :)Ако и в преизподнята слушат такава музика,означава че са много яки хорца!!!

Войничето от Йордан Радичков

Брадата (10 септември 2007 в 16:41)

ВЕЛИК беше … и си остана Йордан Радичков.

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Петър Петров (10 септември 2007 в 16:11)

Забележителна книга от спорен автор. Убит по брутален начин. Мостът „Уотърло“ стана символ на безсилието на тоталитаризма да се справи с инакомислещите. Това убийство, заедно с атентата срещу папата лепнаха за винаги петно върху нас българите.

Защо „спорен“ автор? Заради близките си отношения с палачите в ЦК на БКП от най-мръсните години на тоталитаризма. Независимо от обясненията си, Г.Марков е служил волно или неволно на репресивната система на Държавна сигурност. Той е авторът на сценария „На всеки километър“, промивал мозъка на цяло поколение — колко е добра Държавна сигурност и колко мил човек е майор Деянов.

Сериозна причина, за да повярваш в Дядо Коледа от Тери Пратчет

anito_666 (10 септември 2007 в 14:39)

Много сладко произведение,малко хумор за коледно настроение :)

Параграф 22 от Джоузеф Хелър

стоеж (9 септември 2007 в 22:11)

определено наи-добрата сатира и въобще наи доброто произведение което съм чел,

благодариа на хората които са го сложили тук

Дамата с рентгеновите очи от Светослав Минков

anito_666 (9 септември 2007 в 17:44)

Това произведение го изучавахме в училище миналата година и ако не бе така,може би щеше да ми хареса…В творбата е показано колко повърхностни са хората от „съвремието“ и макар да открият истината за себе си и за света около себе си,не желаят да го променят!!!Харесва ми най-много как автора използва гротескови образи за героите си :Р

Калигула бесният от Христо Калчев

Мирона (9 септември 2007 в 11:03)

Да, наистина. Аз понеже не съм любител на вУлгарните романи, със сигУрност съм разочарована и не разбирам какво точно харесват хората на тая посредствена литература. Вероятно връзката с реални личности е интригуваща…

Алхимикът от Паулу Коелю

anito (9 септември 2007 в 09:46)

Тази историйка много ме заинтригува…Погледнато е философски на живота,на съдбата на човека и т.н.Произведението е нещо подобно на „Малкият принц“ от Екзюпери!

Да си откраднеш живот от Красимир Бачков

сиромах (9 септември 2007 в 05:16)

супер е. хареса ми много. като те чета, се сещам за Йовков. харесва ми главният ти герой. Тои може да е тръгнал по-лошия пат, но има добpо сърце.

Падането на нощта от Айзък Азимов

PotHead (8 септември 2007 в 13:20)

Да, това е един от най-брилянтните научно-фантастични разкази в историята!

Дамата с рентгеновите очи от Светослав Минков

нт (8 септември 2007 в 13:04)

Освен яко, тъпо, жестоко, велико, скапано е добре да ползвате и други думи, с които да опитате да определите защо някое литературно произведение ви допада или защо не. Иначе мнението ви не е полезно с нищо на останалите потребители.

Последният герой от Тери Пратчет

нт (8 септември 2007 в 12:58)

Може би pepo е доста млад и чете от скоро. Вероятно също така през краткият си досега живот не е имал сгода да прочете много разнообразни книги.

Психопрограмираният от Атанас П. Славов

петър костов (8 септември 2007 в 00:27)

УНИКАЛНА ТВОРБА, ако бяхме в нормална държава, авторът щеше да пие дайкири на Бахамските острови, докато бве мулатки го масажират, до края на живота си. Просто и с две думи бест-селър. ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!