Читателски коментари

Принцът се жени от Кристина Дод

amor (24 януари 2013 в 20:24), оценка: 6 от 6

Тази книга е голям майтап :). Ако искате нещо за четене, което да ви забавлява и да не ви натоварва, прочетете я!

Имайки в предвид жанра, обожавам Кристина Дод.

Земята на солените скали от Сат-Ок

Black Wolf (24 януари 2013 в 19:14), оценка: 3 от 6

Да, да, това е част от неговата легенда. ;-) Всъщност той е поляк от руски произход (роден в СССР), като дете с майка си се преселва се в Полша. През войната наистина участва в партизанското движение срещу немците. Всичко останало е фантазия, уви. ;-)

Душа назаем от Тихомир Димитров

Илияна (24 януари 2013 в 18:15)

Много ми хареса, на един дъх я прочетох.

Небесните отвори от Джон Брънър

d_nedev (24 януари 2013 в 16:28), оценка: 4 от 6

Чел съм книгата отдавна, но още тогава някои елементи ми се сториха „старомодни“. Въпреки това разказите си ги бива и определено могат да се нарекат „класика“ в научната фантастика.

Талисманът от Питър Строб, Стивън Кинг

Виктория Балездрова (24 януари 2013 в 14:29)

Който харесва книгата задължително трябва да прочете и нейното „продължение“ — „Черният дом“. Книгата има връзка и с „Тъмната кула“ и е много добра по мое лично мнение

Душа назаем от Тихомир Димитров

Pepola (24 януари 2013 в 12:18), оценка: 3 от 6

Иван Богданов е изказал най-смисленото мнение за тази книга. Не съм напълно съгласна с него за пълнокръвните образи, за мен бях доста неубедителни. Всъщност може би бяха започнати добре в главите, които ги въвеждат, но липсата на добра психологическа обосновка на поведението им впоследствие ги направи неубедителни.

Може би идеята е добра, но реализацията е пълна с наивитет, фактологически и логически грешки. Ще дам някой и друг пример:

В петзвездните хотели багажът не се носи от крупиета (те работят в казиното), а от пиколо. Жената на вуйчото не е леля, а е вуйна.

Един от героите шведи бива ограбен в Петербург и остава по гащи и потник. Дават му дрехи назаем, за да се прибере, но когато пристига вкъщи, той има багаж за разопаковане, който в крайна сметка не разопакова. Този багаж е достатъчен, за да тръгне с него на ново пътуване.

Повтореният на цели праграфи при получаването на имейлите беше по-скоро досадно отколкото внушаващ нещо похват.

Мда, слабичка е книгата за жалост.

Мизъри от Стивън Кинг

Тони (24 януари 2013 в 10:42)

Книгата е много силна, по-скоро психотрилър. Ужасът идва от реален човек, а не от нещо, бродещо навън в тъмното. Един от шедьоврите на Краля.

Дракула от Брам Стокър

Маги (24 януари 2013 в 10:35)

Настръхваш, докато я четеш… това е чувството

Като древна богиня от Клодин Уолън

ganiva (24 януари 2013 в 02:20), оценка: 3 от 6

Боже, боже, цели двама души са определили това посредствено книжле като шедьовър (гласували са с 6). Направо не е за вярване. Както и да е, книгата е много слаба — слаб, на моменти дори глупав сюжет, слаби и неубедителни герои, никаква интрига и изобщо развитието на любовната история е толкова неправдоподобно, че няма накъде повече.

Южняшки огньове от Мерилин Бакстър

nushii (23 януари 2013 в 22:47), оценка: 5 от 6

Хареса ми, много.

Нощна лилия от Лора Паркър


Много нетипично, но ми хареса. Историята с призраците според мен трябваше да се разгърне повече. И наистина човек в началото се чуди мъжа призрак ли е или не?

Земята на солените скали от Сат-Ок


Така беше написано от самия Сат Ок…и че е напуснал племето, че то още живее при тази планина, че е участвувал във Втората световна война при партизаните…Потърсете първото издание, ако не се лъжа ,,Библиотека за деца и юноши"…

Господаря на вълците от Хедър Греъм

mabelle (23 януари 2013 в 16:23), оценка: 4 от 6

Това беше първият любовен роман от този тип, който прочетох преди много години. Не е лоша книжката, а ако сте почитатели на жанра, сигурно е чудесна :)

Пленница от Джоана Линдзи

елиели (23 януари 2013 в 16:06), оценка: 5 от 6

Е, не беше толкова добра колкото очаквах!

Огненият факултет от Алекс Кош

mabelle (23 януари 2013 в 15:47), оценка: 3 от 6

Не, аз не съм от людете, които са все недоволни. Аз съм от людете, които знаят какво им харесва и какво не. Тази книга не ми хареса, стоя си на мнението отпреди и не виждам защо някой трябва да го приема лично.

Не мога да я прочета в оригинал, но не поради мързел, а защото руският не е от езиците, които владея.

Цитатът от Библията е неуместен.

Чифликът край границата от Йордан Йовков

vsiaroff (23 януари 2013 в 14:22), оценка: 6 от 6

Много съм впечатлен от романа. Подцених го, когато започнах да чета. Сега изпитвам истинска гордост, че България ражда гении като Йовков. Имам чувството, че преживях всички емоции на героите.

Горещо препоръчвам произведението.

Земята на солените скали от Сат-Ок

Black Wolf (23 януари 2013 в 13:07), оценка: 3 от 6

Уви, романът на пан Станислав Суплатович (пишещ под литературния псевдоним Сат-Ок) е художествено произведение, плод на творческата фантазия на автора си.

Суплатович е интересен детски писател и признавам, че преди години и аз с увлечение четях произведенията му (на български и руски ез.).

За съжаление подобни романи изграждат у читателя изцяло погрешно впечатление за американските индианци, за автентичната им култура и бит, за действителните сбития от историята им.

Това е една от книгите, които Българското общество по индианистика „Орловият Кръг“ НЕ препоръчва на хората, които искат да научат нещо истинско за индианците. ;)

11 000 камшика от Гийом Аполинер

Николай (23 януари 2013 в 10:06)

Пародия на Маркиз дьо Сад — всъщност някъде до средата е забавна, но нататъка сарказмът преминава в гротеска… И все пак е малко тесногръдо да я съдим, толкова строго, през собствената си скучновата, псевдоморалистична призма:)

Не знам защо, но коментарът ми хрумва, докато чета „50 нюанса сиво“;)

Бриджит от Джоана Линдзи

елиели (23 януари 2013 в 09:38), оценка: 5 от 6

Отначало не ме грабна много, но края е добър!

Дивият рай от Джоана Линдзи

pollly2 (23 януари 2013 в 07:07), оценка: 6 от 6

На мен ми хареса изключително много книгата!!! Горещо я препоръчвам! Аз лично се забавлявах много!