Читателски коментари

Илиада от Омир

Тя (12 март 2013 в 19:41)

Подкрепям :)

Вярата на прокудения от Тери Гудкайнд

toxicalert (12 март 2013 в 19:00), оценка: 4 от 6

Малко прекали с дъвкането на едно и също , и този път беше дразнещо описателен . На моменти бях с усещането, че издателя му е наложил повечко страници отколкото му е било вдъхновението ;)

Иначе историята продължава и е все така интересна.

Роза през зимата от Катлийн Удиуиз

roni4ca (12 март 2013 в 14:37), оценка: 6 от 6

Една от поредните страхотни книги на авторката! Интересна и увлекателна!!! Прочетете я, няма да съжалявате, че сте си изгубили времето!!!

Децата на новото хилядолетие от Ян ван Хелсинг

Георги (12 март 2013 в 09:20)

Книгата „Идвам от Слънцето“ е издадена вече от издателство „Алфиола“ — www.Sun.Alfyola.com

Параграф 22 от Джоузеф Хелър

анчо (11 март 2013 в 21:06)

Интересна книга,но отвратително реалистична!!!"Кара" ме да преосмислям всяко мое начинание!?

История от Никола Вапцаров


Живот ли бе — да го опишеш?

Живот ли бе — да го разровиш?

Разровиш ли го — ще мирише

и ще горчи като отрова… — Как всичко се повтаря и как ние допускаме същите грешки! Не съм човек който би се осмелил да оценява това…

Баба от Стивън Кинг

acutebujo (11 март 2013 в 16:04), оценка: 6 от 6

Преди години прабаба, докато беше още жива, живееше заедно с мен,баба,дядо и баща ми.Тя имаше същите кризи, жълто-бяла коса и понякога си говореше сама като в разказа. Баба и дядо ми казаха да стоя далеч от нея,защото притежавала силни ръце. Аз не и повярвах,не стоях далече от нея и не ме беше страх,докато…под дланта на ръцете ми не се докосна до този умопомрачителен разказ.

Невероятен Стивън Кинг!

През 1986 г. разказът бе екранизиран в телевизионния сериал „Зоната на здрача“.

Магьосник от Реймънд Фийст

Muidar (11 март 2013 в 11:43), оценка: 6 от 6

Магьосник, Сребротрън, Мрак над Сетанон и Сагата за Империята е най-доброто на Фийст. Трите томчета за Крондор също, но те идват като допълнение към случващото се в Мидкемия.

Сагата за войната на студенокръвните е началото на края за мен. Продължавам да чета каквото излиза на Фийст и надали ще спра, но от тази поредица нататък се усеща… не знам как да се изразя. Липса на емоция. Нещата се случват някак твърде лесно, твърде еднакво въпреки разнообразните обстановки и „новите“ опасности. Липсва онова чувство, което ме изпълваше докато четях как всички се прегръщаха и се чувстваха живи, без да се интересуват от родина, вяра, минали вражди и всичко друго след края на битката при Сетанон. Как мрака и невъобразимия ужас бяха стегнали сърцата и душите им мигове преди това. Красивите и загадъчни описания на Елвандар. Липсват ми силни сцени като промяната у Пъг на имперските игри и много други такива случки. В момента нещата са, както четох в един сайт — basic survival engine. Малко или много — съгласен съм.

Войната на Мрачния пък беше толкоз осакатена от преводача или редактора или от двамата. Знам ли и аз от кой. Изречения от по 2–3 реда бяха превеждани на един ред на български. За тези, които се интересуват могат да сравнят английския с българския вариант.

Но, както казах, няма да спра :)

Писането на Фийст е леко и ненатоварващо. Има си добрите моменти във всички по-нататъшни поредици.

Сега ще се види какво е сдялал в новата двутомка — Войната на Демоните.

Приятно четене!

Убийство в Ламът от Реймънд Фийст, Джоел Розенберг


Убийство в Ламът е много скучна, ама много. Джими Ръчицата е приятна за четене, но съм съгласен, че е изсмукана от пръстите, а и вече не помня почти нищо от нея. Доблестен враг ми хареса най-много. Лъха на стария Фийст от нея.

Бриджит Мъланфи от Теодор Драйзер

kingofthedark (11 март 2013 в 01:27), оценка: 6 от 6

Разбирач на женската душа! Една книга, която ни показва силата на човешката любов и това, че времето не е изменило чувствата на хората! Шедьовър!

История на окото от Жорж Батай

kingofthedark (11 март 2013 в 01:25), оценка: 1 от 6

Аз лично не виждам изкуството в това произведение! Това е чиста порнография с много ниска литературна стойност.

Тъмната кула от Стивън Кинг

Зелен Ден (10 март 2013 в 22:25)

Много голям фен съм на Стивън Кинг, но Тъмната кула наистина е слаба поредица. Разводнена и на места направо изсмукана от пръстите. Героите са чудесни, но фабулата е страшно неестествена и разпиляна, поне от Пустош нататък.

Аз ли си въобразявам, или в Песента на Сузана и Тъмната кула изказът няма нищо общо с Кинг? Имам чувството, че са писани в съавторство. Първоначално помислих, че преводът е слаб, но пък Адриан Лазаровски е превел и Дума Ки, която е блестяща.

Спомен от Джуд Деверо


Изключително интересен роман, заслужава си да се прочете.

Отмъщението на Монца от Джо Абъркромби

аз (10 март 2013 в 21:47)

най-доброто от този автор, другото не става…

Неспокойно сърце от Лиза Рогак

аз (10 март 2013 в 21:41)

ех, Стивъне, Стивъне, добре че си се родил в Америка; в България нямаше да имаш абсолютно никакъв шанс да станеш това, което си, тук щеше просто да умреш гладен…

Ана Каренина от Лев Толстой


Споделям мнението на Маслинка. И мен ме дразни Каренина, както и подобните на нея жени. Друг е въпросът, че Лев Николаевич наистина е невероятен психолог и разказвач… Още нещо, което сериозно допринася за нехаресването ми на романа са досадните за мен безкрайни разсъждения на Левин за селото, земята, обществото и т.н. до безкрай…

Сантяго от Майк Резник

Илиян Баев (10 март 2013 в 20:29)

И на мен много ми хареса :))

Ана Каренина от Лев Толстой

Маслинка (10 март 2013 в 17:38)

Защо да не може? Ето, аз го искам!

Не става въпрос, че не е нужно да са две изключващи се чувства — всъщност, всичките страници на книгата се въртят около това, че за съжаление именно те не са изключващи се чувства, а че в нейния свят и общество, на този етап, на който е стигнал нейният живот явно са две несъвместими чувства. Или по-скоро последствията от тяхното реализиране не са съвместими. Явно не може да има и мъжа, и детето. Явно е, че ги обича и двамата. Тогава просто избира едно от тези две чувства и го следва, а другото нека си го изпитва, просто да не го показва и да не се опитва да реализира и него. Просто е.

Съжалявам, не изпитвам съжаление или прехласване пред жени като нея, които явно имат много, но това явно не им е достатъчно, трябва да имат всичко. Е, не може.

Ана Каренина от Лев Толстой

bilyana76 (10 март 2013 в 15:02), оценка: 6 от 6

Не може никой да иска от една жена да избира между любовта към детето си и тази към обичания мъж! Това няма как да са две изключващи се чувства.

Ана Каренина от Лев Толстой

Маслинка (10 март 2013 в 09:37), оценка: 3 от 6

Аз пък не харесвам книгата, защото през по-голямата част изпитвам нескрит гняв към главната героиня. Наясно е, че живее в свят с ограничения, би трябвало да знае, че не може да има всичко, но въпреки това, когато среща истинската, страстна любов и избира да я изживее решава, че това не стига, не, трябва да има и детето си.

Не ме четете погрешно, разбира се, че за една майка детето е най-важното; искам да кажа, че ме е яд на тази жена, която иска и любовта, и детето, а шансовете за това са нулеви и тя го знае. В такъв случай си правиш избора и си носиш кръста, а не се луташ като пумпал така, че да загубиш накрая всичко и да погубиш не само себе си, а и други.