Читателски коментари

Пленници на Барсовата клисура от Вахтанг Ананян

piligrim (8 октомври 2008 в 11:55), оценка: 6 от 6

Още си спомням с умиление твърдата, сива корица! В книгата има всичко необходимо за едно завладяващо приключение: трудна, почти безнадеждна ситуация, в която изпъкват истинските черти на характера. Стремеж и способност за оцеляване. Приятелство, любов, егоизъм, подкрепа и осъзнаване… При всяко положение, успешно се нарежда до книгите на Дефо и Жул Верн!

„Планниците“ притежава неповторима Атмосфера и реализъм! Има и много, което може да се научи от нея! Беше една от любимите ми книги като момче! А може би все още е…? Ще я прочета отново и ще разбера…!

Хари Потър и реликвите на смъртта от Джоан Роулинг

карлсон (7 октомври 2008 в 20:35)

Голямо благодря на екипа!

Спрях да чета поредицата на английски, когато Роулинг започна да избива героите, но като я видях на български не можах да се удържа и сега чета седмата.

Тайната на светещия мъх от Любомир Николов

Мариела (7 октомври 2008 в 18:17)

занимателна книга-игра. хареса ми. за един ден я свърших, даже няколко часа :)

Моята борба от Адолф Хитлер

white power (6 октомври 2008 в 23:45)

забележително произжедение

Пророчество от Дийн Кунц

gost (6 октомври 2008 в 15:10)

Сладкарят герой и лудите клоуни убиици…

От тази книга се вижда какво става като се смесят хумур и ужас — миш-маш. Силно е да се каже, че романът е пародия на самият себе си, но не успява да предаде идеята, която ми изглежда, че е вложена в него, просто няма как да стане.

Синята дама от Хавиер Сиера

Елеонора (6 октомври 2008 в 15:09)

Много добра книга. Заслужава си да бъде прочетена.

Непознати пътища от Дийн Кунц

gost (6 октомври 2008 в 15:01)

Приятна книжка за четене. Не страда от оригиналност, по скоро е в традициите на класическият хорър.

В изпълнена с мистерии нощ, в призрачен град, той и тя изживяват своя катарзис, водейки битка със злото.

Вуду от Дийн Кунц

gost (6 октомври 2008 в 14:55)

Романът щеше да ме впечатли, когато бях на дванадесет. Сега просто ми се набива на очи, непознаването от страна на автора на елементарната полицейска етика (внимавай какви ги вършиш с партньора/ката). И много ме дразни, когато започна да чета някоя книга, писателят да твърди, че някоя си част изразявала природната интелигентност, доброта или пр. на героя. Защо в такъв случай не тръгне да описва и качествата на героя, личащи от кутрето на лявата ръка да речем?! Просто е глупаво.

Гръмотевичният дом от Дийн Кунц

gost (6 октомври 2008 в 14:47)

Много добър хорър! Щеше да бъде страхотен, ако не беше краят.

За ада през, който преминава героинята си заслужаваше да има край от рода на този при „Тунел под света“ на Ф. Пол, отколкото на ефтин трилър, неструващ и изсечените за издаването му дървета. Краят изглежда просто като че ли е лепнат от някъде другаде, а не е част от тъкмо този роман.

Хиперион от Дан Симънс

gost (6 октомври 2008 в 14:37)

Прочел съм ги и четрите. Смятам, че първата си заслужава четенето, втората е приемлива, а третата и четвъртата са твърде разводнени от сантиментални обяснения, за да са едновременно завладяващи и да приобщават читателя към идеята на автора.

Ако се прочете първата книга, ще се види най-хубавото на поредицата, а за останалите е достатъчно да се знае, че ще победи каузата на любовта, а всичко останало е пълнеж.

Мравките от Бернар Вербер

SecondShoe (6 октомври 2008 в 00:25), оценка: 6 от 6

Уникална книга! Истински шедьовър! Ще се хареса на всеки, без значение от любимия жанр на читателя. Не е случайно, че тази книга е бестселър. Просто е страхотна и горещо я препоръчвам на всеки, който се чуди какво да прочете.

Цилиндърът на ван Троф от Януш Зайдел

El Scripto (5 октомври 2008 в 21:04)

След 15 години от оригиналния прочит, отново препрочетох книгата — вече 28 години след издаването й. Това е пророческа книга в стила на най-черната фантастика, която се е сбъднала. България 2008++ — светът на Януш Зайдел. „Гнипелите“ са 50% от населението на България, „доцентчетата“, предишните поколения на България, носителите на градивността, идеализма и вярата в човека, едно прогресивно намаляващо съсловие, вече са под 10%. Свидетели сме на геометричното нарастване на обществото на „згредите“ — първата генерация гнипели, хора неспособни на градивност, хора с дегенеративна комерсиална нагласа, хора обременени от безполезността си — те вече съставляват 35%. Останалите 5% сме „орбитални космаци“, хора попаднали между шамарите на убер прехода, хора чудещи се дали да се присъединят към загубената кауза на доцентчетата, или да се отдадат на лепкавото забвение на гнипелите и згредите. А може би „космак“, символ на осъзнаването, също клони към своя еволюционен край …

На всички, които все още могат да четат и обичат фантастиката, препоръчвам тази книга, станала реалност.

Скитникът между звездите от Джек Лондон

mcmlxx (5 октомври 2008 в 19:12)

Невероятна книга!! Отдавна я търсех и сега се радвам, че имам възможността да я прочета отново. Благодаря !!!

Сутрин при изгрев слънце от Йордан Йовков


Мн е хубаво за човек с виозбражение

Родовата книга от Владимир Мегре

Полина Генова (5 октомври 2008 в 13:01)

Прочела съм „Анастасия“. Сега чета и другите произведения на Владимир Мегре.

Имам всичките му книги. Впечатлена съм — меко казано. Това е нов свят, идеология, ново мислене. Кара те непрекъснато да мислиш и напълно променя светоглада ти. Гледаш на света с други очи. Изумена съм!

Приключенията на барон Мюнхаузен от Рудолф Ерих Распе

петя (4 октомври 2008 в 19:28)

Да знам Еберхард Биндер поне така пише на моето издание. Ако твоето е едно бяло с мн рисунки по него на „Народна младеж“ София значи е той.

Приключенията на барон Мюнхаузен от Рудолф Ерих Распе

петя (4 октомври 2008 в 19:26)

Според мен си заслужава четенето. Забавна е аз много се смях докато я четох и е мн интересна. :D

Хиперион от Дан Симънс

Holyexecutor (4 октомври 2008 в 16:06), оценка: 6 от 6

Това е една от най-завладяващите книги, които съм чел!

Задължително трябва да се прочетат и 4-те части, ако прочетете само 1, 2 или 3 части, си губи смисъла.

Лисичи крал от Реймънд Фийст

SecondShoe (4 октомври 2008 в 00:20), оценка: 5 от 6

Историята продължава. Малкото момче вече е обучен агент на Конклава и изпълнява опасна мисия. Обратите са впечатляващи, а епизода със затвора, тип Монте Кристо, страшно много ми хареса. Не давам максимална оценка по две причини:

1. Магията е твърде малко! Все пак това е фентъзи.

2. Образът на главния лош герой е много повърхностно описан. Лесо Варен заслужаваше няколко странички. До края си остава мистериозна личност.

Ако сте прочели първата книга от поредицата задължително прочетете и тази! ще ви хареса.

Нокът на сребърния ястреб от Реймънд Фийст

SecondShoe (4 октомври 2008 в 00:10), оценка: 6 от 6

Като цяло сюжета е клиширан и повтаря другите поредици за света на Разлома. Малко момче преживяло лична драма е поето от непознат благодетел, който му дава шанс да се издигне до върха след поредица от приключения.

С това обаче се изчерпват недостатъците на книгата. Фийст е свършил страхотна работа. В книгата е намерен идеалния баланс между подробни описания и екшън. Началото е малко мудно, но приятно, а след средата интригата се завързва. Прочетох произведението с голям интерес и давам максимална оценка. Всеки любител на жанра фентъзи би получил максимално удоволствие, а феновете на Фийст ще забележат как той става все по-добър, с всяка следваща книга.