Започнахме развитието на нов библиографски проект и активно търсим хора, които да участват в него и да помагат за обогатяването му.

Читателски коментари

Сонети от Уилям Шекспир

misteria (23 май 2007 в 21:54)

За съжаление, без да искам да обидя преводачката, бих казал че единствения за мен превод на сонетите е този на Валери Петров като ги чета в неин превод просто не е същото.

Записки по съвременна история 1918–1945 от Милен Семков

misteria (23 май 2007 в 21:51)

мммм дааа по тях учих едно време написани много приятно и не натоварващо не бих могъл да ги сравня с някой друг учебник за този материал защото не съм чел друг :) но и до сега помня доста неща от този учебник.

Арсен Люпен — крадецът джентълмен от Морис Льоблан

Pavelcho (23 май 2007 в 18:29)

Книгата е страхотна! Бих казал… не зная какво бих казал. Трябва да я прочетете, за да добиете представа за какво иде реч. Струва си!

Вероника решава да умре от Паулу Коелю

Вили Владова (20 май 2007 в 23:20)

Винаги съм имала усещането, че Коелю казва отдавна казаните истини от класиците и филосифите… просто той има дарбата да ги поднесе по един много фин, разбираем и съвременен начин, което му носи и голямата популярност.Аз лично обичам да го чета… любим и предпочитан автор ми е … а тази книга?…. дава ви отговор на въпроса : какъв е смисъла на живота? (вие преценете дали си струва)

Приятно четене

Приключенията на Лукчо от Джани Родари

Рахвин (20 май 2007 в 18:57)

Това е един от великолепните романи на хилядолетието. С него е свързано цялото ми детство ,защото това може би беше най интересната книга която съм прочел, по готина дори от Приказките. Редовно я прочитам и сега!

1984 от Джордж Оруел

Деси (20 май 2007 в 12:47)

Гениална! Любима! Вечна!

Приказка за Тройката от Аркадий Стругацки, Борис Стругацки

Асен Цветков (16 май 2007 в 09:17)

Лично според мен също както при „Тютюн“ и двата варианта на книгата имат своята голяма литературна стойност и това, че на български е излязла само едната си е загуба. Не случайно в повечето издания на книгите за НИИЧАВО фигурират и двата варианта на „Приказка за тройката“.

Цикъл „Просъници“ от Еди Маринов

mamaS (11 май 2007 в 19:31)

Много рано си помъдрял, приятелю (позволи да те наричам така, макар че си на възрастта на един от синовете ми). Това като че ли е характерно за цялото ви поколение. Да, много мъдрост откривам в стиховете ти, но и много болка, а това ме плаши. Децата ми не пишат стихове, но сигурно имат същите проблеми. Ти си щастлив, че можеш да изливаш тази болка в стихове, да не я таиш в себе си. И все пак — събуди се! Ето ти моето „Събуждане“:

Време беше да се събудя

след толкова дълго сънуване,

за да открия учудена —

любовта съществува.

Колко малко ни трябва,

за да бъдем щастливи —

някой с нас да се радва

на това, че сме живи.

Най-сърдечни поздрави от една жена, която може да ти бъде майка, но е способна да разбере твоето поколение.

Стас и Нели от Хенрик Сенкевич

Славчо Йорданов (10 май 2007 в 19:33)

Това е един невероятно добър роман от един от най-великите писатели Хенрик Сенкевич. Това е една изключително интересна история, написана в приключенският дух на XIX век. Като дете гледах филмовата адаптация всеки пък, когато беше излъчвана по телевизията, и се потапях в един ниобятен свят. В последствие прочетох и книгата и бях впечатлен още повече. С годините малко позабравих тази история, докато миналата година ми се отдаде случай да гледам новата кино-продукция „Стас и Нели“. Изведнъж си спомних детството и всички приятни спомени изплуваха. Прочетох отново този невероятен детски роман… бих желал да приканя всеки, който не е чел или е забравил историята на безстрашния Стас и малката Нели, да отдели време на тази творба — НЯМА ДА СЪЖАЛЯВА!!!

Бездна от Илиян Димитров

Елка (10 май 2007 в 12:08)

Ти го знаеш, но пишеш блестящо. Възхищавам ти се отдавна!

Операция „Хаос“ от Пол Андерсън

Niili (9 май 2007 в 21:39)

И двете части на „Операция Хаос“ са сред най-любимите ми книги, личните ми апокрифи, които не позволявам да излизат от дома. Страхотна, и някак си, `реалистична` фантастика, прекрасно разказана от чудесния Пол Андерсън. Благодаря Ви!

Арсен Люпен — крадецът джентълмен от Морис Льоблан


Много приятна книга, чел съм я отдавна и страшно ми хареса. Стилът на автора е завладяващ. Това е от онзи тип книги, които започнете ли веднъж да четете не оставяте докато не стигнете финала. Горещо я препоръчвам!

Нощна стража от Тери Пратчет

щирлиц (7 май 2007 в 22:10)

браво! чувстваш ли се ограбен?:))) кефи ме, че си постнал трудът си в нета и всеки има свободен достъп. браво и продължавай в същият дух.

Хари Потър и орденът на Феникса от Джоан Роулинг


много ми харесва тази книга чета я за 2 път и имам само една забележка. щеше да ми баде далеч по-удобно ако имаше списък с главите и от там да мога да преминавам на която си искам.

Тютюневият човек от Богомил Райнов

Никола Иванов (2 май 2007 в 17:45)

Ох, след като прочетох горното, не мога да се стърпя да не приведа един цитат от Б.Райнов:

„Една от смайващите черти на някои нашенски всезнайковци е тяхната непреодолима интелектуална леност. Те рядко си дават труда да проучат поне в общи линии въпросите, по които авторитетно и категорично се изказват..“

А що се отнася до вечните теми за вината и прошката/опрощението… ами четете — материали бол (дори и от самия Райнов)

С най-добри чувствa:

Никола Иванов — роден преди 40 години

Извън контрол от Робин Кук


Книгата е супер,както и всички романи на Робин Кук!Обожавам медицински трилъри и твърдя,че той е Бог в тази област! Особено много ми допада идеята за генно модифицирани хора.От друга страна стигаме до извода,че медицината е една необятна Вселена,в която човек се чувства нищожен и понякога безсилен!

Романи като: Извън контрол,Допустим риск,Кома,Непрогледност,Заплаха не могат да не оставят дълбока следа в съзнанието на читателя!!!

Москва — Петушки от Венедикт Ерофеев

Оплин Йорданов (29 април 2007 в 10:04)

На едно място самият Ерофеев казва, че добрата книга трябва да е като 24-и каратово злато: да може да се чете, откъдето и да я отвориш!!! „Москва-Петушки“ напълно отговаря на това самоизискване. Това е изумителна книга, в някакъв смисъл идиотска и при това — в етимологическия смисъл на тази дума. Вътрешният свят на Веничка — паноптикум на един уникум, разгърнат в оптимума и минимума на „руската душа“. „Руската душа“ — да се е смееш или да плачеш? Да кажем само, че ако Аристотел бе жив днес, щеше да напише не само и просто „За душата“, а още и „За руската душа“, защото това са две отделни работи. Един приятел казваше по тоя въпрос така: „Бурлаки на Волге“ ли? Убеден съм, че в оригинала те всъщност се усмихват…и са щастливи!!! „Москва-Петушки“ откровява за всичко това с трогателен интимитет и искрометно дързост! Накрая, след последната страница, се оказва, че — по парадокс — „трето е дадено“: нито още се смееш, нито вече плачеш! Просто мълчаливо потресаваш…

Кери от Стивън Кинг

Габи (28 април 2007 в 11:38)

Това е най-хубавата книга,която съм чела.Наистина…стана ми любима още след 5тата страница.Определено е много добра…просто много истинска и интересна история,мислех,че ще е ужас,но повече беше драма…все пак самата история за Кери,самия и живот си е тъжен..

Като цяло беше невероятна,велика.Има и 3 филма,първия оригинала е най-добрия.Влюбих се и в него,и в книгата,просто е…омагьосваща,както и филма.Препоръчвам да го гледате.

Случаят Джем от Вера Мутафчиева

Nelly (22 април 2007 в 21:28)

съжелявам, че досега не съм чела това произведение!

препоръчвам го на приятелите си и се надявам да го коментираме заедно

хубаво е, че е преведено на немски и турски — надявам се скоро да разбера какво мислят за „Случая Джем“ един турски гражданин и един западноевропеец.

Пътуване към Икстлан от Карлос Кастанеда

Десислава (20 април 2007 в 22:02)

Книгата наистина много ми хареса!