Читателски коментари

Струва ми се, че превода на „Куклен дом“ на този сайт е доста ранен ( 1956 г. ).

… т. е. че е доста опростен ( възможно е дори да е „адаптиран“ ).

Затова не изключвам и възможността и не дотам „подготвени“ читатели да схванат произведението.

Уникална!!! Съжалявам, че толкова дълго време съм отлагала прочитането и.

Горещо препоръчвам!

Страхотна книга и изключително даровит писател с неповторимо чувство за хумор

Ще се радвам ако някой качи романите и за другите братя..!

Искаше ми се да не свършва, много рядко попадам на роман от този жанр който да е нписан леко и увлекателно и в същото време да те държи в напрежение до самия край. НА моменти се смях много, героите са много добре представени, заслужава си да се прочете!

Прочетох я с удоволствие. Наистина е увлекателна.

Ибсен? Със същия успех можеш да препоръчваш на първолаци Достоевски.

Една препоръка и от мен: „Куклен дом“ от Ибсен. Но преди това, може би е добре да прочетете — А. Дюма, Жул Верн, В. Юго, защо не — Е. Зола!

Не ми хареса, жалко

Експертно, твърде експертно…

Наистина чудесна и увлекателна книга.Когато четеш не искаш да идва края.

И мен не ме впечатли особено.

Бодлер си е Бодлер. Четем и кимаме в съгласие :)

На фона на всичкия чик-лит, който се коментира по този сайт, „Мадам Бовари“ и отношението на Флобер към романтическите представи за любовта и „чудния свят“ на влюбените е просто безценна :)

а иначе човекът почти нищо не е направил в литературно отношение. Просто е отворил вратата на авторите от 20-и век като Джойс, Музил, Кафка, Мориак, Льоса. Слаба работа.

жестоко въведение в един от най-великите романи на 20-и век наред с „Одисей“, „Вълшебната планина“ и „По следите на изгубеното време“ ! Последната книга е най-близко до „Човекът без качества“, защото Роберт Музил е обратната страна на Марсел Пруст — единият достига чрез изключително красноречие, другият чрез точна и прецизна обосновка и дедукция до вечните проблеми. Няма Сартр, няма Камю !

„Кланица пет“ е диаметрално разположена като замисъл и като качества от „На западния фронт нищо ново“ и горе-долу всички натуралистични повести за войните и военното дело и прочие неща, които пък на мен са ми безкрайно безинтересни и по никакъв начин не ме грабват.

Войната при Вонегът ( и тази книга съответно) не причинява физическа болка, а душевна рана, от която човек загива постепенно. Ако чакаш кръв и телеса и „Иди и виж“ — със сигурност това не е книгата, която трябва да прочетеш.

„Всичко

бе

красиво

и

нищо

не

причиняваше

болка“

;)

всъщност съм я чел много пъти и я имам на хартия, но минах да кажа, че това е не просто една от най-гениалните научно-фантастични книги, а това е една от най-хубавите книги изобщо. Второто пришествие в края на книгата ми дойде в повече да си призная честно и ме свари неподготвен. Не знаех къде се намирам първият път като я затворих. „Пикник край пътя“ и „Сънуват ли андроидите…“ са най-близкото нещо в жанра, а изобщо в литературата може да е смело, но бих казал Достоевски.

а такива — прочели-непрочели като тръгнат да се обаждат… замисляли ли сте се, че разковничето може да е в последното изречение, в последната точка, в чувствата, които книгата ще остави като комбинация.

Много ми хареса книгата. Много се смях на моменти и много разтоварващо ми подейства. :)

Абсолютно съм съгласен с didiat относно книгата! Що се отнася до „компетентните“ мнения — нали за това са читателските коментари — не може да се публикуват само положителни оценки или такива, каквито се харесват на нас.

Човек се учи докато е жив, не смятам, че произведението е за подрастващи. Леко четиво,което се чете на един дъх и можете да се замислите над собствената си съдба след края :)