Читателски коментари

Последната врата от Любомир Николов

Манчев (12 март 2009 в 00:07)

Това е една от най добрите книги игри за мен :) Ще се радвам ако качите нещо и на М. Майндкраим.

Разбойникът и зеленооката от Джоана Линдзи

Ив (11 март 2009 в 22:33)

Не е от най-силните книги на Джоана Линдзи.

Кралица Марго от Александър Дюма

Мая (11 март 2009 в 18:16)

Обожавам тази книга!!! Когато я прочетох ми направи невероятно силно впечатление и бих искала да я препоръчам на всички. Историята на рода „Валоа“ е интригуваща, а всяка минута — изпълнена с напрежение. А какво би бил романът без своята романтична тематика?..

Вълшебният воал

nina22 (11 март 2009 в 12:00), оценка: 6 от 6

Много хубава приказка.

100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството от Майкъл Харт

уж анонимен (11 март 2009 в 11:58)

Само Левски Спартак! Изобщо не си чела корана и/или библията. Може би си слушала за въпросните две книги? Така например библията се състои от стар завет (договор) и нов завед (е, признавам, че зависи и от нагласата при четене). Та от кой пото-точно било преписано? Естесвено е, че ще имат общи неща, нали стария завет е свързан с историята на евреите, а пък корана — с техните брат’чеди. Това ми звучи като трърдението, че на кандидат-студентските изпити всички ученици са преписвали защото са решавали едни и същи задачи?

Приказки по телефона от Джани Родари

Елиза (11 март 2009 в 11:20)

Това е автор.

О, братя, ний се бихме зарад вас… от Иван Вазов

Любо (11 март 2009 в 04:24)

Много добро!

100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството от Майкъл Харт

марина Сена (11 март 2009 в 02:42)

Не съм съгласна с факта че Исус е на трето място!С какво мохамед превъзхожда Исус? Копирал е от Библията почти всичко,и се е провъзгласил за водач!И посл.е-войните! Кога Исус е насърчавал християните да се убиват хора от друга религия? Мохамед е фанатизирал хората.Колко християни са убити от мюсулманитедо днес-страшно много!! Да-огромно е влиянието на Мохамед-както е огромно злото заляло света-сега вилнее дявола, но в Библията всички предсказания са се сбъднали до сега.Единствения водач-положителен за сега е нашият Христос…и скоро ще дойде за да сложи краи на всички измислени религии-(имам пред вид че Корана е копиран от Библията

Автобиография от Бранислав Нушич

Елиза (10 март 2009 в 19:41)

Идеални сте, браво на вас.

Произведено в Япония: Акио Морита и „Сони“ от Едуин Рейнголд, Мицуко Шимомура, Акио Морита


Всеки читател, който има интерес в областта на човешките и професионални отношения, както и важните взаимовръзки между тях с интерес ще прочете тази книга. Тя е много по-вълнуваща от криминален роман,драматична и човечна, истински затрогваща. Чете се на един дъх — едно забележително приключение. Благодаря на хората положили своя труд, тази книга да е достъпна за всички.

Нежен бунт от Джоана Линдзи

Петя (10 март 2009 в 12:50)

Суперска книга, най-добрата от поредицата за Малори

Занемелите камбани от Елин Пелин

Юлия (9 март 2009 в 19:31)

Искам само да кажа, че всеки грамотен човек би написал „Бог“ с главна буква!

Иначе този текст го имах за преразказ от името на жената и е много приятен ;)

Огънят отвътре от Карлос Кастанеда

Брат на Гарван (9 март 2009 в 15:49)

Съгласен! Остава да действаме. :)

Дарът на орела от Карлос Кастанеда

Все Едно (9 март 2009 в 15:47)

Хах, защо мислиш така, Black Wolf? На мен лично книгите на Карлос Кастанеда промениха живота ми. Невъзможно ми е да напиша тук как точно, но сега се чувствам най-щастливия човек на света и ако има неща, които ме правят нещастен, знам че е в моя власт да дам всичко от себе си да ги променя. Уникално състояние на духа наистина. Все едно, любопитен съм все пак, Black Wolf, защо мислиш така?

Капитан Немо от Жул Верн

lubomir1954 (9 март 2009 в 13:41), оценка: 6 от 6

Ако има някой който не е чел тази велика книга , той не знае нищо за въображението и фантазията…..

Гробище за домашни любимци от Стивън Кинг

ХЕКСАГОНАЛ (8 март 2009 в 21:41)

Лично за мен,това е най-доброто произведение на Ст.Кинг.

Моята борба от Адолф Хитлер

Петров (8 март 2009 в 15:10)

Блестящ политик? Да започнеш война, в която загиват 50 млн. души, да разсипеш Германия така, че да загуби една трета от територията си безвъзвратно, да избиваш системно хора по расов признак, да искаш народа ти да бъде унищожен, защото бил слаб — това ли е „блестяща поитика“?

2018

didikot (8 март 2009 в 07:45), оценка: 6 от 6

Ужас! Но действително натам сме тръгнали!

Шоколад от Джоан Харис

Ганка Неделчева (7 март 2009 в 19:01)

Щастие. Просто като чаша шоколад или сложно като сърцето. Тръпчиво. Сладко . Живо.

Книгата ми хареса. Кара те да мислиш. Да мечтаеш.

Простички неща, но написани майсторски.

Да убиеш присмехулник от Харпър Ли

нт (6 март 2009 в 15:37), оценка: 4 от 6

Ето на, след почти двадесетгодишно присъствие в списъка ми с книги, които бих искал да прочета „Да убиеш присмехулник“ мина под чертата.

Вероятно ако бях много по-млад бих я сметнал и за разтърсваща, и за силна, и за добра литература. Вкусовете и критериите на човек се променят.

Думите, с които бих я определил днес са обикновена, четивна, средно-интересна, частично вълнуваща.

Разбирам причините, които са я превърнали в класика — третирането на расовите проблеми на Южните щати от гледна точка на непреднамерения наблюдател. Комично е, че в днешно време книгата е изваждана от учебните програми в американските училища, защото авторката използва думата ’негър’, която в модерна Америка е забранена.

Образът на Атикус буди симпатия и съпричстност от страна на читателя. Други истински запомнящи се персонажи отсъстват.

Езикът е обикновен, но не и стилизиран. Простотата на изказа не е била цел. Х. Лий вероятно просто така е можела. След тази книга и главоломиният и успех, не е написала и издала нито ред. Паралелът, обаче, между нея и Дж. Д. Селинджър е напълно неуместен и повърхностен, почиващ единствено на формалната прилика. И двамата са спрели да публикуват; героите и на двамата са главно деца. Друго общо между тях няма.

Това, което често ме смущава при четенето на книги претендиращи да разказват в първо лице от името на дете е фактът, че в повечето от случаите авторите не могат да се отърсят от собственото си богато и нюансирано, усложнено интерпретиране на света. Светът на децата е доста по-контрастен, а понятията, с които разполагат, за да могат да оценятват факти, характери и събития доста по-малко. Децата са искрено наивни и наивно-хитри, а светът, в който живеят е доста малък.

Смятам, че „Да убиеш присмехулник“ е изключително неубедителна по отношение на разказа воден от 6–9 годишно момиченце.

В заключение ще кажа, че атмосферата на градчето Мейкомб ми остана толкова чужда и далечна, колкото предполагам за човек израсъл в Алабама би бил телевизионният сериал „Войната на таралежите“.

Прочетох книгата без вътрешна съпротива, с лек интерес как ще се развият някои събития и я завърших без изненади или удовлетворение от прочетеното.

Хубаво е, че нещата в САЩ изглежда са се попроменили от онова време. Хубаво е и да се знае какви са били.

Сматам, че „Да убиеш присмехулник“ е силно надценена по всички показатели и това е, заради политическата й, а не заради художествената й стойност.