Читателски коментари

Хари Потър и сянката от планините (откъс) от Ивайло Г. Иванов


Няма как да те съдят ако пуснеш историята в мрежата, безплатно. Има стотици фенфикшъни, които се разпространяват свободно и легално.

Добрите стопани от Асен Разцветников

К. Павлова (22 юли 2008 в 15:00)

Красиво произведение на А. Разцветников, което децата много харесват. Моите ученици го изпълняваха в първи и във втори клас като композиция с много усмивки, настроение и удоволствие. Текстът не тежи, лесно се заучава и се възприема много добре, както от деца, така и от възрастни.

Сътворението от Гор Видал

grellian (21 юли 2008 в 19:35)

Страхотна книга!

Хари Потър и сянката от планините (откъс) от Ивайло Г. Иванов

Ивайло Иванов (21 юли 2008 в 16:17)

Мда-а-а-а-а-м…

Историята си има и продължение, и кулминация, и финал, но за съжаление имам някои провлеми със запазената търговска марка „Хари Потър“. Ще почакам още и ако не успея да се оправя с нея, като нищо може да се ядосам и да пусна всичко в мрежата. Пък ако щат да ме съдят! :/

Малък свят от Дейвид Лодж

Стайко Цонев (21 юли 2008 в 01:13)

Започнах да чета книгата в pdf формат.

Възхитен съм от оргиналните интерпретации на автора на

ежедневието в научното пространство.

Книгата продава ли се?

От къде може да се закупи?

Задочни репортажи за България от Георги Марков

Георги Станков (19 юли 2008 в 22:19)

Като четох спора по-горе между Петров и Трифонова, едно нещо ми дойде наум:

Дори случайно Георги Марков да е спорен, книгата му е безспорна — забележителен портрет на едно тоталитарно общество. Ако започнете да четете една теоретична разработка, наречена „Тоталитарната държава“ и издадена под името „Фашизмът“, ще видите, че историите на Георги Марков на 100% се покриват с това, което Желю Желев е разгледал чисто теоретично. Днес препрочитам книгата /имам изданието от 1990г., не знам дали е печатано ново/ и за пореден път си казвам — да, книгата е пълна с истини! Дори да са пречупени през личния поглед на автора /а това е неминуемо, има го и при наши класици като Захари Стоянов и Симеон Радев/, Георги Марков очевидно е достатъчно себерефлексивен, за да си дава сметка за това. И именно затова се стреми всячески да избегне доколкото е възможно личното си пристрастие.

И след като изложих становището си, че книгата е безспорна, ще пообмисля дали авторът е безспорен… Ами — безспорен е. В смисъл, че няма какво толкова да се спори за него. Да — срещал се с големците. Нима е крил, че е имал възможност да общува с „големите лица“ на деня? Да, ходил е на лов.. Както още няколко десетки хиляди регистрирани ловци в България… Да, писал е сценарии, които са му поръчани — точно както милиони още ходеха да маршируват на шествията за ВОСР. Но какво можем да сложим на другото блюдо на везната? Първо, че Марков по своя воля е напуснал компанията на големците, които очевидно не са на неговото човешко, интелектуално и морално ниво. Второ, че точно и аргументирано изобличи системата, чиито пороци е видял в цялата обществена йерархия от долу до горе. Трето, че събуди поне вътрешна реакция сред хиляди българи, които като Петров са го слушали по ББС.

Шогун от Джеймс Клавел

Пламен (19 юли 2008 в 21:54)

@Пиркс

Като пренебрегнем незначителния факт, че не се пише „осетих“ а „усетих“ и това, че Джеймс Клавел е англичанин, а не американец не става ясно какво точно искаш да кажеш, но става ясно друго, а именно, че разбираш от книги колкото свиня от минерална вода, така, че по-добре си затваряй устата.

Шогун от Джеймс Клавел

Аватарди (19 юли 2008 в 00:23)

Въпрос на вкус! За мен е една от най — хубавите книги за Япония.

Тайните на занаята от Робин Хоб

ultimat (17 юли 2008 в 21:27), оценка: 3 от 6

Наистина Робин Хоб пише увлекателно и красиво и началото на книгата е много добро. От един момент нататък настана пълна досада- страници, страници, ей така, за пълнеж. Добре, че накрая започнаха да се тровят и бият, та нещата се пораздвижиха. Главният герой успя да се справи с двама от враговете си- с единия сам, а за другия( Гален) записа нещо като асистенция.

Доста неща ме разочароваха. Едно от тях е, че накрая направо всеки знаеше, че Фиц е убиец, а бях останала с впечатление, че това трябва да е дълбока тайна.

Така… ще прочета и втората част, но ако и тя се окаже полу-добра, полу-досадна няма да чета повече Хоб, независимо от доброто й писане.

Смъртта на Некроманта от Марта Уелс

ultimat (17 юли 2008 в 20:20), оценка: 5 от 6

Има замисъл, има интрига, интересни герои. Има истинско приятелство, действие, находчивост. Хареса ми.

Шибуми от Треванян

Марго (17 юли 2008 в 17:32)

Това е един всеобхватен роман. В него има криминалност, история, интересна завръзка, но също така и човещина и духовно извисяване. Тази книга може да бъде учебник за хора, които искат да се занимават с писане, а и за хора, които искат да открият себе си… Горещо Ви я препоръчвам!

Христос в Индия от Холгер Керстен

Православен (17 юли 2008 в 13:22)

Темата сама по себе си е достатъчно еретична не за друго, а защото е старателно избягвана векове наред. Не бих поел личната отговорност да твърдя, че написаното отговаря на истината, защото в мен се борят от една страна уважението към църквата, от друга — стремежа ми към установяване на факта — бил ли е наистина Христос в Индия, или не? С какво би се нарушила вярата ни, ако Той е бил там, и какви са причините да бъдат премълчавани годините, за които не се споменава официално? Все пак не става дума за „Шифърът на Леонардо“, а за моята вяра, за вярата на предците ми. Бих бил щастлив да знам как са преминали всичките земни години на Христос. Защото пътеките към истинската вяра са различни. Бог го е заложил в нас, като право на свободен избор.

Хари Потър и орденът на Феникса от Джоан Роулинг

но наме (17 юли 2008 в 01:21)

глагола фрустриран направо ме уби.но иначе тази книжка мн ме радва.

Немили-недраги от Иван Вазов


Произведението много ми хареса.Иван Вазов е автор,които те пренася на мястото,където се случват събитията и преживяваш мъките и радостите на героите.Не само самата книге е емного заинтригуваща,но и историята и причината поради,която е написана!!!Пожелавам ви да я прочетете!!

Странният рицар на свещената книга от Антон Дончев

Вероника (15 юли 2008 в 21:40)

Прочетох книгата на един дьх.

Има истини ,които усещаме интуитивно.

Този роман го почуствах много близьк и реален.

С удоволствие ще го препрочета,нещо което правя много рядко при художествената литература.

Благодарна сьм .че го има този роман.

С уважение и почит се обрьщам кьм автора ,който ни е извадил от забвение много важни моменти от българската история и ги е предал в изключително увлекателна форма.

Вавилон 17 от Самюъл Дилейни

ultimat (15 юли 2008 в 18:44), оценка: 4 от 6

Идеята е гениална.Чете се бързо,на един дъх(вероятно заради почти непрекъснатата пряка реч).Героите,обаче са представени много пестеливо.Никой от тях,така да се каже,не оживя пред очите ми.Не можах да почувствам истиска симпатия или антипатия към нито един от тях.Оценка-4.

(Това е лично мнение)

Пазителят на сънищата от Пинелъпи Уилямсън

гери (15 юли 2008 в 16:20)

Страхотна книга непременно я прочетете

Деветте принца на Амбър от Роджър Зелазни

Plamen (15 юли 2008 в 15:47)

Поредицата е класика! Оригинална идея пресъздадена увлекателно от автора. Струва си четенето.

Дракони на есенния здрач от Маргарет Вайс, Трейси Хикман

Plamen (15 юли 2008 в 15:42)

Експлоатира се идея доста поизтъркана в жанра но пък стила е добър и произведението се чете приятно въпреки недоизчистените грешки при редактирането и не дотам перфектния превод.

Не е време за дракони от Ник Перумов, Сергей Лукяненко

Plamen (15 юли 2008 в 15:39)

Прекрасен роман! Оригинална идея, майсторски пресъзданета както и може да се очаква като се видят имената на авторите.