Читателски коментари

Почти женени от Джейн Костело

тони (1 май 2013 в 19:18)

прочетох я с удоволствие.много забавна и увлекателна.хареса ми

Славеят и розата от Оскар Уайлд

безобразие (1 май 2013 в 19:01)

Отвратителен превод. Как може автор, притежаващ толкова богато въображение за изразни средства, да бъде преведен толкова постно и сухо! Като че ли не преводач, а дървар!

Сонети от Уилям Шекспир


Браво Пенчо,много добре го казваш!Литературните ,,критици,, тук стигнаха до там да критикуват Вазов…Затънали в ограниченият си свят,не могат да разберат защо някой са велики,и защо някой го наричат ,,народен,,…

Гласът на здравия разум от Анджей Сапковски


Аз бих добавил поредицата на Абъркромби. Сандерсън също е добър.

Джейн Еър от Шарлот Бронте

ala-bala (1 май 2013 в 11:25), оценка: 6 от 6

Класика! Препрочитам я с удоволствие.

Гордост и предразсъдъци от Джейн Остин

ala-bala (1 май 2013 в 11:23), оценка: 6 от 6

Любим роман, препрочитан много пъти. И аз харесвам Колин Фърт в ролята на мистър Дарси. Невероятен!

Гласът на здравия разум от Анджей Сапковски

The God of tears (1 май 2013 в 11:15)

Стилът на Пратчет е различен, далеч по-лек и забавен от Сапковски, който е по-сериозният, по-мрачен автор. По-скоро бих посъветвал felipe да пробва „Тъмната кула“ на Кинг (която не е чисто фентъзи обаче), ако не я е чел — различна е като стил, сюжет и история, но стабилно мрачна.

Гласът на здравия разум от Анджей Сапковски


Не съм чела нищо от този автор, сега ще почна, но защо не опиташ с Тери Пратчет. Винаги съм мислела, че е уникален и ндеостижим.

Предателката от Хедър Греъм

Гали (1 май 2013 в 07:43)

Струва си любовта пак натделява!

Сонети от Уилям Шекспир

pencho (1 май 2013 в 00:43)

Не е беда, че любителите на чик-лита удавят определеното за дискусии място с коментарите си — в края на краищата овациите им отговарят на нивото на аплодираното от тях. Лошото е, когато те излязат от „територията“ си и, прелистили нещо „по-сложничко“, се хвърлят яростно да го критикуват, без да им хрумне, че литературата е изкуство, тя, също като другите изкуства предполага известна подготовка, естетически ръст, за да можеш да й се насладиш както трябва. Ама не, това ми е скучно, и, следователно, е лошо, моето мнение е меродавно, щом не ми харесва — не става и тежко му, който не мисли като мене — той е „папагал“ без мнение, който се води по акъла на разни световни капацитети, а не вземе да си признае честно, че и той нищо не разбира! И все едно, дали става въпрос за утвърдени класици на родната реч, допринесли за разкриване на красотата й, занимаващи се с мелодичността й, с особената й звучност, (така далече от вестникарския стил на лошите преводи на наивни „житейски“ любовни историйки за мили милионерчета, разказани с речник от по стотина думи), или за всепризнати нобелисти, разкриващи нови перспективи пред литературата. И, разбира се, тези „критикари“ не усещат, че стават смешни, че се излагат. Ами като не ти харесва, не го чети, не го и критикувай, мълчи си там, да не ти се смеят. Някак си не мога да си представя как почитателите на Лепа Брена, Преслава и Азис започват да пишат против Моцарт, Дебюси или Филип Глас с аргумента, че по-глупава музика не са слушали. Но както казваше магьосникът на словото Йордан Радичков, простотията на човека е като дървеница, тя гледа винаги да изпълзи на челото и понякога е по-голяма от самия човек.

Гласът на здравия разум от Анджей Сапковски


Започвам да препрочитам поредицата,за една година,въпреки,че много чета и се интересувам,не можах да намеря фентъзи от подобен ранг.

До края на света от Елизабет Лоуел

didkata71 (30 април 2013 в 19:18), оценка: 5 от 6

Авторката ми е една от любимките и това е най-доброто от нея.Страхотна емоционална въртележка,много добре написана.Благодаря и силно препоръчвам за почитателките на жанра.

Сонети от Уилям Шекспир

poliM (30 април 2013 в 17:06)

Аз също искам да подкрепя предложението за разделяне на рубриката читателски мнения на — почитатели на чиклит романите и група на останалите читателски мнения. В последната година от тази инвазия на чик-лит почитатели е трудно да се намери нещо интересно, както беше преди години и по този начин открих много стойностни книги.

Кой би повярвал от Сюзън Елизабет Филипс

stynka (30 април 2013 в 16:08), оценка: 5 от 6

Хареса ми,постепенно изградени характери без да са претрупани или прекалено еротично-порнографски. Доста добра книга в своят жанр.

Идиот от Фьодор Достоевски

Петър (30 април 2013 в 15:32)

Гледах руската екранизация на „Идиот“ от 2003г.,след като прочетох книгата.

Филма(и 10-те серии) го има в youtube — без превод.

Не знам какво чувстват бабичките, които гледат любимия си следобеден сериал, но ми се струваше че изглеждам точно, като някоя от тях — на моменти се просъзлзявах и настръхвах.

Не съм предполагал че класическо образи, познати на поколения могат да се направят толкова оригинално и естествено, без преиграване, без напъни и престараване! Уникална актьорска игра. Великолепна Настася Филиповна! Аглая и Лисавета Прокофиевна — перфектни.Рогожин — по-истински отколкото сте си го представяли!Русия има страхотни актьори!

Откровения от Барбара Делински

evgi85 (30 април 2013 в 15:09), оценка: 5 от 6

Доста добро романче. По — различно от типичните романи на Арлекин. С достатъчна доза романтика, за да не е бозаво и интересни персонажи, за поддържа интереса ти през цялото време. Като за роман писан през ’80 — те е много сполучлив и изглежда доста по — съвременен. Мисля че всеки би могъл да се идентифицира в дадени моменти с някой от главните персонажи — толкова реални изглеждат те и емоционалните им спектри. Насладих му се искрено.

Да флиртуваш с Пит от Барбара Делински

тони (30 април 2013 в 14:16)

Чудесна книга, много различна , като глътка свеж въздух! Препоръчвам я на всеки който цени доброто четиво и заплетената история!

До края на света от Елизабет Лоуел

Clarrita (30 април 2013 в 09:50), оценка: 5 от 6

Много хубава книга, много емоционална, препоръчвам!

С образование от Чудомир


Без всякакво съмнение принадлежи към класиците в Българската литература!

Чета го за първи път на 34 години, не е лек автор, доста философия има в наглед кратките му произведения.

Под игото от Иван Вазов

The God of tears (30 април 2013 в 09:22)

Това, че някой не харесва Вазов, не означава, че е неграмотен, че не обича да чете и ще си остане неграмотен ;)

Аз също не го харесвам, никога не съм харесвал „Под Игото“. Има далеч по-добри автори (Емилиян Станев,Йордан Йовков) от Вазов, самият той има неща, които ми харесват повече от споменатия роман.